Р Е Ш Е Н И Е
№ 213
гр. Велико Търново, 24.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, първи касационен състав, в публично
заседание на седемнадесети септември две хиляди и двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАНКА МАТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ
ДАНАИЛОВА РОСЕН БУЮКЛИЕВ
при секретаря М.Н.и участието на
прокурора Невена Орманджиева, разгледа докладваното от съдия Данаилова
касационно НАХД № 10181/2021 г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от Закона за
административните нарушения и наказания.
С
Решение № 209 от 16.04.2021г. по НАХД № 1624/2020г. по описа на Районен съд
Велико Търново е отменено Наказателно
постановление № 161/25.09.2020г. на Министъра на земеделието, храните и горите,
с което на Д.З.Д. ***, за нарушение на чл. 2, ал. 2, изр. първо от ППЗОЗЗ, на
основание чл. 41, ал. 1, т. 2 от ЗОЗЗ му е наложена глоба в размер на 500лв.
В законния срок срещу
решението е подадена касационна жалба от „Министъра на земеделието, храните и горите, чрез
юрисконсулт Д.К. от ОД „Земеделие“ – В. Търново, с която въззивното решение се
обжалва по касационен ред като неправилно - постановено при нарушение на
материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. По
същество касаторът излага доводи, че нарушението касаело използването на
земеделска земя не по предназначението й, което било продължително действие, а
не дата на извършване на строителството на обекта. Строителното разрешение,
датиращо от 1998г. се отнасяло за друга постройка в имота – сграда със
застроена площ 35 кв.м. и нямала отношение към изградения гараж – допълващо
застрояване. Удостоверението за търпимост № 1329/12.06.2020г. на Община Велико
Търново надхвърляло площта, която е допустима за застрояване в земеделска земя,
без промяна предназначението й, а от друга страна – не обуславяло ползването на
земята за земеделски нужди. Конкретните
обстоятелства, датата и мястото на нарушението, в конкретния случай се
установявали от разпитаните по делото свидетели, както и от приложените към
преписката писмени доказателства. Нарушението се осъществявало чрез
продължителното трайно ползване на земята не по предназначението й. По тези
съображения моли решението да бъде отменено и да се постанови друго, с което НП
да се потвърди.
Ответникът
по касация – Д.З.Д. ***,
чрез адв. Х.Д. заема становище за неоснователност на жалбата. Извършено е строителство през 1998 г.,
което може да представлява самостоятелно основание за налагане на
административно наказание, но от 1998 г. до 2020 г., когато Д.З. е поискал
промяна за предназначение, са изтекли 22 години. Това е срок, в който правилно
районният съд е приел, че е изтекъл давностния срок по чл. 34 от ЗАНН. Моли да се
потвърди решението на районния съд. Претендира
разноски.
Представителят на ВТОП дава становище за неоснователност на
касационната жалба. Правилни
намира изводите на първоинстанционния съд за допуснати в хода на
административно- наказателното производство съществени нарушения на
процесуалните правила при издаване на НП, поради което го е отменил като
незаконосъобразно. Споделя мотивите относно липса на пълно, точно и ясно
описание на нарушението и датата, на която административнонаказващият орган
счита, че то е било извършено. Поради това обжалваното решение, като правилно и
законосъобразно, предлага да се остави в сила.
Настоящият
касационен състав на Административен съд – Велико Търново, като взе предвид
събраните по делото доказателства от ВТРС
и наведените от касатора възражения намира за установено от правна страна
следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211,
ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на
изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими по силата на чл.
63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Като такава същата е процесуално допустима за
разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК,
вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН проверка, съдът не установи наличието на
пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт.
Въззивният
съд правилно е установил следната фактическата обстановка по делото:
Към 15.07.2020г. Д.
използва земеделска земя за неземеделски нужди, без разрешение за промяна на
предназначението й, като през 1998г. е построен обект „Допълващо застрояване –
гараж“ със застроена квадратура 38 кв.м. в поземлен имот с идентификатор
46532.640.2 по КККР в землището на с. Малки Чифлик, от седма категория по
ЗАТУРБ, Община Велико Търново, върху 0.567 дка земеделска земя, от шеста
категория и 45 бонителен бал, неполивна, собственост на Д., без да е променил
предназначението на земята съгласно изискванията на ЗОЗЗ.
С
обжалваното решение въззивният съд отменил наказателното постановление с
мотиви, че са налице
множество съществени нарушения на процесуалните правила. В процесния имот е
построен обект през 1998г., за който е издадено удостоверение за търпимост на
строеж, изх. № 1329, т. е. до настоящия момент абсолютната погасителна давност
е изтекла. Позовал се е на т. 2 от ТП № 1/27.02.2015г. на ОСС на НК на ВКС и
ОСС на ІІ колегия на ВАС. На следващо място, АУАН и НП не отговарят на
изискванията на чл. 42, т. 3 и т. 4, респ. чл. 57, ал. 1, т 5 от ЗАНН, тъй като
не била посочена датата на извършване на нарушението, пълно и точно описание на
същото с отразяване на всичките му признаци от обективна и субективна страна,
което затруднява възможността на нарушителя да разбере какво му се вменява във
вина и да прецени съответстват ли изложеното фактически на правната
квалификация.
Настоящият
състав намира решението за правилно,
по изложените в него мотиви, които се споделят от настоящия състав.
Касационната жалба, с оплакванията формулирани в нея, е неоснователна.
Решаващият състав на РС е формирал изводите си въз основа на изцяло
изяснената от него фактическа обстановка, след като е обсъдил всички
обстоятелства по делото, установяващи се от събраните писмени доказателства,
както и наведените от страните доводи и възражения. При постановяване на обжалваното решение правилно е приложен
материалния закон. Районният
съд не е нарушил процесуалните правила относно събирането на допустимите и
относими към спора доказателства, и е попълнил делото с такива, установяващи наведените като спорни в
производството пред него факти.
По принцип, без промяна на
предназначението на земеделските земи, върху тях не може да се извършва
строителство на обекти, несвързани с ползването на земеделските земи. Съгласно
чл. 2, ал. 1 ЗОЗЗ земеделските земи са основно национално богатство и се
използват само за земеделски цели.
Правилно
съдът е приел,
че неопределения запис в АУАН и НП, че към 15.07.2020г. Д. използва земеделска
земя за неземеделски нужди, без разрешение за промяна на предназначението й, не
удовлетворява изискването на чл. 42, т. 3 от ЗАНН, съответно на чл. 57, ал. 1,
т. 5 ЗАНН. Визиранат дата не е обоснована с конкретни факти, мотивирали
преценката на актосъставителя. Не
може обстоятелствата, датата и мястото на нарушението, да се установяват едва в
съдебно заседание с разпита на свидетели и от приложени към преписката писмени
доказателства.
Доколкото АНП е формален процес, поради въведените
изисквания за форма, съдържание и процедура за издаваните актове и наказателни
постановления, то само редовно съставените такива имат доказателствена стойност
и могат да са основание за налагане на административно наказание. Непосочване
на пълно и точно описание на нарушението и дата на извършването му води до
невъзможност на нарушителя да разбере срещу какво "обвинение" точно
да се защити. От там и невъзможността да се изчислят законосъобразно
преклузивните срокове предвидени в чл. 34 от ЗАНН,
с изтичането на които отпада правната възможност на АНО да реализира
административнонаказателната отговорност на търговеца. С императивните
разпоредбите на чл. 42
и чл. 57 от ЗАНН
законодателят е регламентирал законоустановените реквизити на АУАН и НП. За да
предизвика ефекта на правораздавателен акт за налагане на административно
наказание, АУАН и НП следва да отговарят на установени от ЗАНН реквизити, и при
стриктно спазване на процесуалните правила за производството. Касае се за
нарушение на императивните разпоредби на ЗАНН. Така констатираните процесуални
нарушения, допуснати в хода на административно наказателното производство са от
категорията на съществените, опорочават наказателното постановление изцяло и
водят до неговата отмяна.
При така изложеното
настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от пороци,
представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и
законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора
и на основание чл. 63д от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 1 от АПК, в полза на ответника следва да се присъди претендираното
адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от
17.09.2021г. в размер на 300лв. (л. 23 от делото), за които в същото е
отразено, че са платени в брой.
Водим от
горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
Административен съд – Велико Търново,
Р Е Ш
И:
ОСТАВЯ В СИЛА С Решение № 209 от
16.04.2021г. по НАХД № 1624/2020г. по описа на Районен съд Велико Търново.
ОСЪЖДА Министерство на земеделието, храните и горите, гр.
София, бул. Х. Ботев 55, да заплати на Д.З.Д. ***
разноски в размер на 300,00 лв. (триста лева) за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.