О П Р Е Д Е Л Е Н
И Е
№ …… 09.03.2020 г. Гр. Стара Загора
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ състав
На 9 март 2020 г.
В закрито заседание в следния състав:
Председател: ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
Секретар:
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
гр. дело № 2987 по описа за 2019
година.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Постъпила е искова молба от „Теленор
България” ЕАД, в която твърдят, че въз основа на подадено заявление за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК, срещу
Б.Л.Л. било образувано ч. гр. д № 435/2019 г., 4 с-в по описа на РС Стара
Загора. Против длъжника била издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение в размер на 338.19 лв. за незаплатени далекосъобщителни услуги.
Във връзка с постъпило
възражение от длъжника по смисъла на чл. 414 ГПК, предявяват на основание чл.
422, във вр. с чл. 415 ГПК иск за установяване на вземането по издадената
заповед за изпълнение.
Твърдят, че по повод
Допълнително споразумение за мобилни услуги от дата 17.04.2016 г., сключен с
мобилния оператор „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД/, ответникът Б.Л.Л. бил абонат на
дружеството доставчик на мобилни услуги с клиентски номер № ********* и титуляр
по предпочетения мобилен номер ********** с избрана абонаментна програма Старт
9.99 лв. със срок до 17.04.2018 г.
На 03.05.2016 г. абонатът бил
сключил Договор за мобилни услуги с абонаментен план НонСтоп 30.99лв. за
мобилен номер ********** със срок до 03.05.2018 г.
Въз основа на посочения договор
ответникът ползвал предоставяните от Дружеството мобилни услуги, като
потреблението било фактурирано под клиентския номер на абоната № *********.
Съгласно чл. 26 от Общите
условия на мобилния оператор „при ползване на услуги чрез индивидуален договор
заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на фактура, която се
издава ежемесечно на името на потребителя. При сключване на индивидуален
договор всеки потребител - страна по договора бива уведомен за датата от
месеца, на която ще му бъде издавана фактура. Неполучаването на фактурата не
освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимите суми.”.
За потребените от
абоната-ответник услуги за периода от 17.04.2016 г. до 14.08.2016 г., Теленор
издал:
- Фактура № **********/15.05.2016
г. за отчетения период на потребление 17.04.2016 г. – 14.05.2016 г. с начислена
за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 231.52 лв., от
които:
- за мобилен номер ********** -
35.82 лв. /без ДДС/ - за абонаментен план НонСтоп 30.99лв.;
- за мобилен номер ********** -
16.09 лв. /без ДДС/ - за абонаментен план Старт 9.99 лв., 0.16 лв. /без ДДС/ - кратки
текстови съобщения, 2.58 лв. /без ДДС/ - международни разговори, 0.03 лв. /без
ДДС/ - мобилен интернет, 46.98 лв. /без ДДС/ - разговори към други национални
мобилни мрежи, 98.01 лв. /без ДДС/ - разговори с Теленор, 0.27лв. /без ДДС/ - разговори
с фиксирани мрежи, 38.00 лв. - други услуги с добавена стойност.
Дължимата сума била платима в
срок 30.05.2016 г. Към фактурата било приложено извлечение от потреблението на
ползвания номер.
- Фактура № **********/15.06.2016
г. за отчетения период на потребление 15.05.2016 г. – 14.06.2016 г. с начислена
за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 41.02 лв. /с
ДДС/, от които:
- за мобилен номер ********** -
25.82 лв. /без ДДС/ - за абонаментен план НонСтоп 30.99 лв.
- за мобилен номер ********** -
8.32 лв. /без ДДС/ - за абонаментен план Старт 9.99 лв., 0.04 лв. /без ДДС/ -
разговори към „Грижа за клиента".
Дължимата сума била платима в
срок 30.06.2016 г. Към фактурата било приложено извлечение от потреблението на
ползвания номер.
Абонатът бил потребил и не
заплатил мобилни услуги на обща стойност 272.54 лв., фактурирани за месец
05/2016 г. и месец 06/2016 г. Към фактурата имало приложено извлечение -
детайлизирана справка от потреблението на ползвания номер.
С Кредитно известие № **********/15.07.2016
г. била извършена корекция по дълга, като е сторнирана сумата в размер на - 13.66
лв. и бил отразен незаплатения баланс от предходния отчетен период в размер на
272.54 лв., при което задължението за плащане възлизало на сума в размер на 258.88
лв., платима в срок 30.07.2016 г.
- Фактура № **********/15.08.2016
г. за отчетения период на потребление 15.07.2016 г. – 14.08.2016 г. с начислена
неустойка в размер на 79.01 лв., задължения от предходен период в размер на
258.88 лв., като задължението възлизало на обща стойност в размер на 338.19 лв.
Поради неизпълнението на
абоната-ответник да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги в
размер на 338.19 лв., на основание чл. 75, вр.с чл. 19б, в от ОУ на мобилния
оператор, Теленор прекратил едностранно договора на ответника Б.Л.Л. за
ползвания абонамент и издал по абонатен номер № ********* на дата 15.09.2016 г.,
фактура № ********** с начислена обща сума за плащане в размер на 912.22 лв. В
издадената фактура била фактурирана цената, за потребените мобилни услуги от
предходния отчетен период в размер на 338.19 лв., както и неустойка в размер на
574.03 лв.
Абонатът бил в неизпълнение на
договора си, като същият не спазил крайния срок за ползване на абонамента
НонСтоп 30.99 лв. за мобилен номер ********** до 03.05.2018 г., съгласно
Допълнително споразумение от дата 03.05.2016 г. и на абонамента Старт 9.99 лв.,
за мобилен номер ********** до 17.04.2018 г., съгласно Договор за мобилни
услуги от 17.04.2016 г.
Като абонат на обществената
телекомуникационна мрежа на мобилния оператор „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД,
ответникът Б.Л.Л. се съгласил и приел Общите Условия на Оператора за
взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги. Съгласно чл. 49 от
Общите Условия, Теленор имал право да получава в срок всички плащания, дължими
от потребителя в уговореното количество и на уговореното място. Според чл. 71
„Потребителят е длъжен да заплаща определените от Теленор цени по начин и в
срокове за плащане, посочени в т. 27 от тези Общи условия, а именно в срока,
указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й”.
Незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната фактури за
ползваните мобилни услуги обусловило правото на Теленор /чл. 75 от ОУ/ да
прекрати едностранно индивидуалния договор на Б.Л.Л.. При неспазване на което и
да е задължение по част XIII от тези Общи условия или в случай, че било налице
неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, Теленор имал право
незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или при условията на т. 19б в,
да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже
сключване на нов договор с него".
Съгласно сключения договор за
мобилни услуги, страните имали права и задължения, описани в него и общите
условия на доставчика на мобилни услуги. Към индивидуалния договор се прилагали
клаузите на публикуваните общи условия и те били неразделна част към него. По
силата на същите, индивидуалният договор влизал в сила от момента на
подписването му от страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор били
в сила общите условия на договора за предоставяне на мобилни услуги.
Сочат, че в чл. 20 от Общите
условия било посочено, че, всички услуги се заплащат в зависимост от техния вид
и специфика по цени, съгласно действащата ценова листа на Теленор. Съгласно чл.
23 б, месеченния абонамент осигурявал достъп до услугите, за които бил сключен
индивидуален договор и включвал разходите за поддръжка на Мрежата и се
предплащали от потребителя ежемесечно, в размери съобразно избрания от
потребителя абонаментен план/програма/пакет. По силата на чл. 26 неполучаването
на фактура, не освобождавал потребителя от задължението му за плащане на дължимата
сума. Потребителят отговарял и дължал връщане на оператора и на всякакви
допълнителни /извънредни/ разходи, свързани със събирането на вземания, които били
присъдени по съдебен ред. Съгласно чл. 27 от Общите условия плащането на
посочената във фактурата сума се извършвала в срока указан на фактурата, но не
по-късно от 18 дни след датата на издаването й. При неспазване на срока,
потребителят дължал неустойка за забава в размер на законната лихва за всеки
ден закъснение.
В конкретният случай ответникът
Б.Л.Л. бил подписал договор за услуги с мобилния оператор, ползвал мобилен
номер ********** и мобилен номер ********** и не изпълнил задължението си по
договор да заплаща стойността на предоставените услуги, като с това си
поведение изпаднал в забава. Били издадени фактури и в срок не ги заплатил.
Изпълнен бил фактическият състав на едно договорно неизпълнение по чл. 79 ЗЗД,
за което ответникът следвало да понесе отговорността си.
Представените фактури сами по
себе си, не са основание за плащане, но длъжникът-ответник сключил договор и
ползвал съответната далекосъобщителна услуга, задължил се да заплаща цената на предоставеното
устройство, съгласно уговорения погасителен план, респ. същият бил в
неизпълнение на договора си.
Молят съда на чл. 415 във вр. с
чл. 422 от ГПК, да постанови Решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника Б.Л.Л., ЕГН: **********, с адрес ***, ПЪРВА 7, че към
него съществува изискуемо вземане на ищеца „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в град София, район
„Младост", ж.к. „Младост 4", Бизнес Парк София, сграда 6,
представлявано от Джейсън Кристос Кинг и Марек Слачик, в размер на 338.19 лв.
(Триста тридесет и осем лв. и 19 ст.) за незаплатени далекосъобщителни услуги
за абонатен номер № ********* за периода от 17.04.2016 г. до 14.08.2016 г.,
считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК до
окончателното плащане на сумата.
Молят съда, да постанови
осъдителен диспозитив спрямо ответника за разноските, положени в настоящото
исково производство, представляващи доплатена държавна такса и адвокатски
хонорар.
В едномесечния срок по чл. 131
от ГПК е постъпил писмен отговор от Б.Л.Л., чрез назначения му особен
представител адв. В.Д.А., в който заявява, че предявеният иск по чл. 415, ал.
1, т. 2 от ГПК е допустим, но неоснователен, поради което го оспорва
изцяло.
Заявява, че няма връзка с
представлявания Б.Л.Л., не била в състояние да взема становище от името на
ответника дали бил подписал представените с исковата молба договори за мобилни
услуги от 17.04.2016 г. и от 03.05.2016 г., дали реално тези услуги му били
предоставени и дали били получени от него издадените от ищеца фактури, описани
в исковата молба, както и дали бил уведомен от ищеца по някакъв начин за
прекратяване на сключените между страните процесии договори. За установяване на
тези обстоятелства не възразява да се приемат представените с исковата молба
писмени доказателства.
В исковата молба, ищецът твърдял,
че с ответника били сключени два отделни договора за мобилни услуги, за
различни номера, но били представени общи фактури, в които били посочени
различни месечни абонаменти такси, но не можело да се разграничи потреблението
по всеки от договорите. Следователно, възникнали били две отделни
правоотношения, неизпълнението по всяко от които следвало да бъде отделно
посочено от ищеца, като суми и срокове, още в заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. С оглед защитата на ответника счита,
че ищецът следвало да уточни претендираното задължение по всяко от двете
договорни правоотношения.
От изложените обстоятелства в
исковата молба се установявало, че ищецът претендира сумата от 338,19 лв., като
твърдели, че същата представлявала неплатено задължение от ответника за
използвани услуги. Видно от представена фактура, издадена на 15.08.2019 г., за
период 15.07.2016 г. - 14.08.2016 г., в тази сума била включена и сума в размер
на 79,31 лв., с посочено основание "неустойки предсрочно прекратяване на
договори за услуги". В последващо издадена фактура от 15.09.2016 г., за
период 15.08.2016 г. - 14.09.2016 г., също представена по делото, върху цялата
сума от 338,19 лв., с основание "задължение от предходен период с
ДДС" била начислена допълнително някаква неустойка с посочено основание
отново "неустойки предсрочно прекратяване на договори за услуги", но
без да било ясно за прекратяването на кои услуги, същата се отнасяло. В
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, а и в исковата
молба, с която било образувано настоящото производство, ищецът не посочил, че
претендира неустойка, а само сума, равняващи се на неплатено задължение за
използвани услуги. Поради изложеното, счита, че сумата от 79,31 лв., с посочено
основание "неустойки предсрочно прекратяване на договори за услуги"
не била предмет на заявлението за издаване заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради което не можела да е предмет и на производството по настоящото
дело, поради което моли съда да отхвърли предявения иск в тази част.
По отношение на евентуална
претенция на ищеца за неустойка, моли съда да съобрази постигнатата по гр. дело
№ 12268/2014 г. по описа на Софийския градски съд спогодба между КЗП и ищеца
според която, когато абонатът е физическо лице - потребител по смисъла на ЗЗП
максималният размер на неустойката за предсрочно прекратяване не може да
надвишава трикратния размер на месечните абонаментни такси за услугите на
срочен абонамент по техния стандартен размер без отстъпка, одобрена от съда на
21.04.2016 г. и предвиждаща въвеждане на клауза в горепосочения смисъл в
договорите за предоставяне на мобилни услуги на абонатите на „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ" ЕАД.
От изложените в исковата молба
обстоятелства се налага изводът, че предявеният иск е с правно основание чл.
415 във вр. с чл. 422 от ГПК. Този иск е установителен по своя характер и има
за предмет съдебно установяване, че вземането на кредитора, за което е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 435/2019 г. по описа на СтРС съществува. Страните следва да докажат всички
твърдени от тях факти и обстоятелства в исковата молба и отговора. Ищецът
следва да докаже фактите, от които произтича вземането му, а ответникът –
възраженията си срещу вземането.
СЪДЪТ:
ПРИКАНИ страните към спогодба,
като им РАЗЯСНЯВА нейните предимства, както следва: със спогодбата страните
доброволно уреждат спора си и десезират съда, поради което делото се
прекратява; одобрената от съда спогодба не подлежи на обжалване и има
значението на влязло в сила решение, като се ползва със сила на присъдено нещо
и изпълнителна сила; при спогодба се дължи заплащане на държавна такса в
половин размер.
НАПЪТВА страните към медиация – доброволна и
поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове, при която трето лице
– медиатор подпомага спорещите страни да постигнат споразумение. Спорът може да бъде решен и чрез друг способ
за доброволното му уреждане – извънсъдебна спогодба.
Съдът счита, че следва да
приеме като писмени доказателства приложените към исковата молба документи, тъй
като същите са допустими, относими и необходими по смисъла на ГПК, следва да
приложи ч.гр.д. № 435/2019 г. по описа на РС-Стара Загора.
Предвид изложеното, съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА
като писмени доказателства по делото: Договори за мобилни услуги /2 броя/,
ведно с приложенията към тях; Общи условия на Теленор, както и Фактури за
предоставени мобилни услуги.
ПРИЛАГА ч. гр. д. 435/2019 г. по описа на Районен съд - Стара Загора.
ВНАСЯ делото в открито съдебно
заседание и НАСРОЧВА същото за 7.04.2020
г. от 11 ч., за която дата да се призоват страните.
ПРЕПИС от разпореждането да се връчи
на страните, а на ищеца и копие от отговора.
Разпореждането не подлежи на
обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: