№ 15919
гр. София, 04.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Б.Р.
при участието на секретаря В.К.
като разгледа докладваното от Б.Р. Гражданско дело № 20231110109108 по
описа за 2023 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 47592/21.02.2023г. на СРС, уточнена
с Молба от 20.06.2023г., подадена от Р. Г. П. срещу Ю. М. Х. във връзка със Заповед за
изпълнение № 16800/17.06.2022г., издадена по ч.гр.д. № 28719/2022г. на СРС.
Ищецът Р. Г. П. чрез адв. Р. Д. – АК-София, е предявил срещу ответника Ю. М. Х.
иск с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2000,00 лева,
представляваща главница по договора за паричен заем, предоставен от ищеца на ответника
на 14.11.2018г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение /31.05.2022г./ до окончателното изплащане на сумата. Ищецът
твърди, че на 14.11.2018г. предоставил в заем на ответника сумата от 2000,00 лева, като я
внесъл директно по негова сметка на посочената дата. Сумата следвало да бъде върната на
05.09.2019г., но това така и не станало. За насрочените по делото публични съдебни
заседания ищецът се явява лично и с адв. Д., като предявеният иск се поддържа,
включително в хода на устните състезания.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Ю. М. Х. не се е възползвал от правото си
да подаде отговор на исковата молба. За насрочените по делото публични съдебни заседания
не се явява и не изпраща представител.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и
предявения с нея иск и процесуалните действия на страните по делото, съобразявайки
събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и
вътрешното си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен
интерес от производството, като предявеният с нея иск е допустим и следва да бъде
разгледан по същество.
В публично съдебно заседание, проведено на 26.09.2023г., съдът е обявил на
1
страните, че ще се произнесе с неприсъствено решение.
На ответника надлежно е връчен препис от исковата молба за отговор (л. 9), указани
са последиците от неподаването на отговор, като в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК такъв не е
подаден. Макар и редовно призован по реда на чл. 41, ал. 2 ГПК, ответникът не се е явил в
публично съдебно заседание, не е изпратил представител и не е направил искане делото да
се гледа в негово отсъствие. От страна на ищеца изрично е поискано постановяването на
неприсъствено решение. С оглед събраните по делото доказателства съдът намира, че
предявеният иск е вероятно основателен, като, на основание чл. 239, ал. 2 ГПК, той не
дължи мотивиране на решението си извън разяснението за наличие на предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски има само страната, в полза на
която е постановен съдебният акт. В случая предявеният иск се уважава изцяло, поради
което разноски следва да се присъдят само на ищеца. Той своевременно е заявил претенция
за разноски, като е депозиран и списък по чл. 80 ГПК. Съдът следва да се произнесе и по
разноските в заповедното производство.
Съобразно изхода от спора в полза на ищеца следва да се присъдят 240,00 лева за
разноски в заповедното производство.
Съобразно изхода от спора в полза на ищеца следва да се присъдят 40,00 лева за
разноски в първоинстанционното исково производство: дължимата държавна такса е 40,00
лева и толкова следва да се възложи в тежест на ответника, ако и ищецът без основание да е
внесъл държавна такса в по-висок и недължим за горницата над 40,00 лева размер от 45,00
лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 240, ал. 1
ЗЗД, че Ю. М. Х., ЕГН **********, от град София, дължи на Р. Г. П. , ЕГН **********, от
град София, сумата от 2000,00 лева, представляваща главница по договора за паричен заем,
предоставен от ищеца на ответника на 14.11.2018г., ведно със законната лихва от подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /31.05.2022г./ до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Ю. М. Х., ЕГН **********, от град София, да заплати на Р. Г. П. , ЕГН
**********, от град София, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 240,00 лева,
представляваща разноски за заповедното производство (ч.гр.д. № 28719/2022г. на СРС).
ОСЪЖДА Ю. М. Х., ЕГН **********, от град София, да заплати на Р. Г. П. , ЕГН
**********, от град София, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 40,00 лева,
представляваща разноски за държавна такса за първоинстанционното исково производство
(гр.д. № 9108/2023г. на СРС).
Решението не подлежи на обжалване (чл. 239, ал. 4 ГПК).
Решението да се съобщи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2