№ 1758
гр. Варна, 09.05.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на девети
май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Марин Г. Маринов
Членове:Мария К. Терзийска
Елина Пл. Карагьозова
като разгледа докладваното от Марин Г. Маринов Въззивно гражданско дело
№ 20233100500835 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по
въззивна жалба вх.№ 17506/07.03.2023 г. на К. Г. К., против решение №
412/09.02.2023 г., постановено по гр.д. № 1212/2022 г. по описа на ВРС, 40-ти
състав, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от К. Г. К., ЕГН:
**********, с адрес: гр. Варна ул. „Патриарх Евтимий“ № 40, вх. А, ет. 5, ап.
15, иск с правно основание чл. 405 от КЗ, да бъде осъдено „Евроинс“ АД,
ЕИК: *********, със седалище: гр. София, бул. „Христофор Колумб“ № 4 да
му заплати сумата от: 4 203 лева - частично заявена претенция от общо 5 815
лева, представляващи неплатения остатък от обезщетение в общ размер на 15
500 лева за имуществени вреди, изразяващи се в тотална щета на собствения
на ищеца автомобил марка „Нисан“, модел „Кашкай“, рег. № В 9854 РТ,
причинена в резултат на настъпило застрахователно събитие по договор №
00500100397479 от 19.01.2021 г. за „Каско на МПС“ - ПТП настъпило на
21.10.2021 г., около 12:30 ч., в гр. Варна, на път Южна промишлена зона -
Център, вследствие на което по автомобила били увредени предна броня,
основна предна броня, решетка на радиатор, ляв фар, десен фар, ляв преден
калник, ляв метален подкалник преден, преден капак, рамка радиатори,
арматурно табло-облицовка, табло контролни уреди, въздушна възглавница
предна лява, въздушна възглавница предна дясна, предпазен колан преден
ляв, предпазен колан преден десен, перка на вентилатор комплект, радиатор
воден, радиатор интеркулер, кондензер климатик, абсорбер предна броня,
ключалка преден капак, дихидратор климатик, клаксон, въздуховод към
въздушен филтър и централа на въздушните възглавници, ведно със
законната лихва от датата на исковата молба - 02.02.2022 г. до окончателното
изплащане на сумата.
В жалбата си въззивникът, излага становище за неправилност и
1
необоснованост на обжалваното решение. Оспорва решаващия извод на съда,
че за определяне на дължимото застрахователно обезщетение от стойността
на увредения автомобил в размер на 15 500 лева следва да се приспадне
сумата в размер на 9 800 лева, получена от ищеца и представляваща
реализиран приход от продажбата на увредения автомобил, извършена на
09.03.2022 г., като остатъкът от 5 700 лева е погасен с направеното
извънсъдебно плащане на сумата от 6 619.02 лева и след удържане на
последната четвърта вноска от застрахователната премия в размер на 165.98
лева. Счита, че след представянето на договора за покупко-продажба на
автомобила неправилно първоинстанционният съд не е указал на ищеца, че в
негова тежест е да установи съС.ието, в което е продаден, както и дали е бил
отремонтиран преди продажбата. Твърди, че продажбата е извършена близо
година след процесното ПТП за сумата от 9 800 лева и няма как автомобилът
да е продаден в увредено съС.ие до степен „тотална щета“ за сума, близка до
пазарната стойност на идентичен като увредения, но здрав автомобил.
Позовава се на представено в първоинстанционното производство Искане с
рег.№ РК-001-1202/6/23.12.2021 г., с което застрахователят е уведомен, че
автомобилът ще бъде възстановен. Излага, че в о.с.з., проведено на 06.10.2022
г. процесуалният представител на ответното дружество е оспорил
заключението по проведената САТЕ във връзка с липсата на възможност да се
извърши оглед на автомобила предвид неговото прехвърляне и е направил
искане да му бъде издадено съдебно удостоверение, с което да се снабди от
КАТ с информация относно датата на продажбата на автомобила, както и
стойността на запазените части. След като му е издадено удостоверение
юриск. Славов се е възползвал само от възможността да се снабди с договора
за продажба от КАТ, от който обаче не става ясно дали автомобилът е бил
ремонтиран. Счита, че неправилно съдът не е събрал доказателства дали
автомобилът е бил отремонтиран преди продажбата, а е приел, че същият е
продаден в съС.ието му след ПТП. Сочи, че стойността на запазените части
следва да се определи към момента на застрахователното събитие, а не към
датата на продажбата - 09.03.2022 г. Твърди, че застрахователната стойност
на автомобила съгласно полица № 00500100397479 от 19.01.2021 г. е в размер
на 12 600 лева, като безспорно установено по делото е наличието на „тотална
щета“, но неправилно съдът е приел, че експертизите не могат да установят
размера на запазените части, тъй като съгласно второто заключение,
неоспорено от страните, този размер възлиза на 1 612 лева. Претендира, че
размерът на обезщетението следва да се определи като от застрахователната
стойност на увредения автомобил в размер на 12 600 лева се приспадне
сумата в размер на 6 619.02 лева, заплатена от застрахователя извънсъдебно
след удържане на последната четвърта вноска от застрахователната премия в
размер на 165.98 лева, както и сумата в размер на 1 612 лева, представляваща
стойността на запазените части, при което дължимото обезщетение възлиза на
4 203 лева. Поради изложеното, моли въззивният съд да установи факта на
ремонтиране на автомобила преди продажбата му като събере гласни
доказателства чрез разпитa на сочен от него свидетел, както и за уважаването
на предявения иск в цялост и присъждане на сторените за двете инстанции
разноски.
Въззиваемата страна „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО
ЕВРОИНС“ АД, чрез юриск. Светослав Михайлов, в депозирания в срока по
2
чл. 263, ал. 1 от ГПК отговор оспорва подадената въззивна жалба като
неоснователна. Счита, че изводите на първоинстанционния съд досежно
погасяване на задължението за заплащане на застрахователно обезщетение на
ищеца в цялост с изплащането извънсъдебно на сумата от 6 785 лева са
неправилни. Сочи, че по делото е безспорно установено, че разходите за
ремонт на автомобила надхвърлят 70 % от действителната му стойност,
поради което и ремонт на автомобила се явява икономически неизгоден. Като
се позовава се на чл. 26, ал. 1 от ОУ към процесния договор за застраховка
„Каско на МПС“, сочи, че обезщетението следва да се определи като от
действителната стойност на автомобила към датата на процесното ПТП
следва да се приспадне стойността на запазените части и вторичните
суровини, които са останали в собственост на застрахования. Счита, че за
определяне на действителната стойност на автомобила правилно съдът се е
позовал на заключението по повторната САТЕ, тъй като при изготвянето му
вещото лице е използвало 8 оферти, три пъти повече, отколкото по първата
експертиза и то отговарящи на нивото на оборудване на процесния
автомобил, при което я е определил в размер на 15 500 лева. По отношение на
релевираните с въззивната жалба оплаквания във връзка с непълнотата на
събрания по делото доказателствен материал, въззиваемото дружество сочи,
че ищецът не е твърдял, нито пък е ангажирал доказателства за извършен
ремонт на автомобила преди неговата продажба, при което правилно
първоинстанционният съд е приел, че именно продажната цена от 9 800 лева е
и стойността на запазените части на автомобила. Счита, че при изплатено
извънсъдебно обезщетение в размер на 6 619.02 лева, ищецът е напълно
обезщетен, поради което присъждането на допълнителни суми би довело до
неоснователното му обогатяване. По отношение на направеното с въззивната
жалба доказателствено искане за разпита на свидетел, от показанията на
който да се установи дали автомобилът е бил ремонтиран, въззиваемото
дружество сочи, че същото е недопустимо, доколкото не е било своевременно
релевирано пред първоинстанционния съд, а освен това, ищецът не е твърдял,
нито е представил писмени доказателства за сторени разходи за ремонт на
автомобила. В случай на извършен ремонт, размерът на застрахователното
обезщетение следва да се определи на база средните пазарни цени за
отстраняване на уврежданията. Поради изложеното, отправя искане за
потвърждаване на първоинстанционния акт и присъждане на разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, третото лице-помагач на страната на
въззиваемото дружество - ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ депозира писмен
отговор, чрез адв. И. М., с който изразява становище за неоснователност на
въззивната жалба. Сочи, че по делото са безспорно установени наличието на
валидно застрахователно правоотношение между главните страни по
процесната застраховка „Каско на МПС“, както и настъпването на ПТП в
срока й на покритие, при което застрахованият автомобил е увреден. Излага,
че по образуваната щета въззиваемото дружество е извършило оглед на
застрахования автомобил и е констатирало изрично изброени увреждания по
него. Твърди, че безспорно установено по делото е изплащането на
застрахователно обезщетение в размер на 6 619.02 лева, което съгласно чл.
390 от КЗ съставлява 70 % от действителната стойност на автомобила след
удържане на четвъртата вноска от застрахователната премия в размер на
165.98 лева. Сочи още, че между страните е безспорно установено
3
изпращането на искане до ответното дружество с рег.№ РК-001-
1202/6/23.12.2021 г., с което ищецът е заявил, че автомобилът ще бъде
възстановен и няма да се прекратява регистрацията му, като поискал
изплащането на обезщетението, а ответникът разпоредил изплащане. Счита за
правилни изводите на първоинстанционния съд, че за определяне
възстановителната стойност на щетите по средна пазарна цена към датата на
процесното ПТП следва да се кредитира заключението по повторната САТЕ,
което изчислява същата в размер на 15 500 лева. Правилно е прието, че за
определяне на дължимото обезщетение от тази стойност следва да се
приспадне получената от ищеца продажна цена за прехвърлянето на
автомобила в размер на 9 800 лева, както и изплатеното от застрахователя
извънсъдебно обезщетение в размер на 6 619.02 лева, след удържане на
четвъртата вноска от застрахователната премия в размер на 165.98 лева, при
което задължението на застрахователя е изцяло погасено. Сочи, че в
първоинстанционното производство не са наведени твърдения, респ.
ангажирани доказателства, че автомобилът е бил ремонтиран преди
продажбата му, а вещите лица по проведените първоначална и повторна
САТЕ са били категорични, че е невъзможно да се определи точна стойност
на запазените части, но в съвкупност те са включени в стойността на
пазарната цена от 9 800 лева, получена от ищеца за прехвърляне на
автомобила. Поради изложеното, третото лице-помагач моли за
потвърждаване изцяло на обжалваното решение.
Жалбата е редовна и допустима, подадена е от лице, легитимирано с
правен интерес от обжалване на решението на ВРС. Същата съдържа
изискуемите по чл. 260 oт ГПК реквизити и приложения по чл. 261 от ГПК.
По направеното с въззивната жалба искане за допускане на гласни
доказателства чрез разпита на Добрин Нейков Добрев, в качеството му на
управител и представляващ „Счетоводни услуги Кадимекс“ ООД, ЕИК
*********, приобретател на процесния автомобил по силата на договор за
покупко-продажба от 09.03.2023 г., за установяване на съС.ието, в което се е
намирал автомобила към датата на продажбата му, съдът намира следното:
Искането е преклудирано на основание чл. 266 от ГПК, тъй като не се
твърдят нови обстоятелства или нововъзникнали след подаване на въззивната
жалба обстоятелства. Не се констатират и допуснати процесуални нарушения
от страна на първоинстанционния съд по смисъла на чл. 266, ал. 3 от ГПК, тъй
като искане пред него за събиране на гласни доказателства не е отправено, а
съдът няма задължение да събира такива служебно. Не се констатират
нарушения във връзка с разпределянето на тежестта за установяване на
подлежащите на доказване факти. На ищеца са дадени указания относно
установяване на вредите от процесното застрахователно събитие. При
несъгласие със събраните по делото доказателства относно стойността на
запазените части на застрахованото МПС, ищецът е разполагал с
възможността да оспори заключенията по проведените по делото
първоначална и повторна САТЕ, респ. да ангажира други доказателства за
4
установяване на сочените обстоятелства, което не е сторено.
Поради изложеното, искането за допускане на гласни доказателства
чрез разпита на Добрин Нейков Добрев, в качеството му на управител и
представляващ „Счетоводни услуги Кадимекс“ ООД, следва да се остави без
уважение.
Производството следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно
заседание с призоваване на страните
По гореизложените съображения и на осн. чл. 267, ал. 1 от ГПК,
съставът на ВОС
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по възз. гражд. дело № 835/2023 г. на
14.06.2023 г. от 13.30 часа, за която дата и час да се уведомят страните.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за допускане на гласни
доказателства на страната на жалбоподателя К. Г. К. чрез разпита на
свидетеля Добрин Нейков Добрев, в качеството му на управител и
представляващ „Счетоводни услуги Кадимекс“ ООД, ЕИК *********,
приобретател на процесния автомобил по силата на договор за покупко-
продажба от 09.03.2023 г., за установяване на съС.ието, в което се е намирал
автомобила към датата на продажбата му.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5