Р Е Ш
Е Н И
Е
№ ...........
град Шумен, 07.02.2022г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Шуменският административен съд в публичното
заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател: Росица Цветкова
Членове:
Снежина Чолакова
Бистра
Бойн
при секретаря С.Атанасова
и с участие на прокурор Я.Николова
от ШОП
като разгледа докладваното от
административен съдия Б.Бойн КАНД № 313 по описа за 2021г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63
ал.1 изр.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и
чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба от „Л.Т.“
ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
управителя К.М.В.срещу Решение № 257/19.11.2021г., постановено по АНД № 1202/2021г.
по описа на Районен съд- гр.Шумен, с което е потвърдено Наказателно
постановление № 23-0000320/12.05.2021год. на Директор на Регионална Дирекция
„Автомобилна администрация“-гр.Варна, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.193г
ал.4 от Закона за автомобилните превози/зАвП/ на касатора е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 200/двеста/ лева за нарушение на
чл. 38 ал.1 т.1 от
Наредба №Н-3 от 07.04.2009г. на МТ. В жалбата се твърди, че въззивният съд не е
приложил правилно материалния закон, понеже от събраните по делото
доказателства се установявало безспорно, че жалбоподателят не е осъществил
нарушението, за което е санкциониран на посочената в АУАН и НП дата, а на
следващия присъствен ден- 08.09.2020г. Сочи още, че не било изрично посочено, в
следствие на забавата на задължението за изтегляне на данни от паметта на
тахографа не са настъпили последици като загуба на данни, каквото се изисква
според административно-наказаталната разпоредба. С оглед на тези съображения, се иска настоящата инстанция да постанови
решение, с което да отмени обжалваното решение, както и да отмени потвърденото
с него наказателно постановление. В открито съдебно заседание, редовно призован
не изпраща процесуален представител.
Ответникът по касация- ИА „АА“ гр.Шумен също
не изпраща процесуален представител в открито съдебно заседание, като изразява
становище по жалбата в депозиран отговор от 29.12.2021г.
Представителят на Шуменска окръжна
прокуратура намира жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество-
за неоснователна. Смята, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно,
поради което предлага то да бъде потвърдено.
Настоящата съдебна инстанция, след като
прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания,
становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши
проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и
чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима като
подадена в законоустановения срок по чл.211 ал.1 от АПК от легитимирано лице,
имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210
ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по
същество, същата се явява неоснователна. Съображенията за това са следните:
С обжалваното
решение е потвърдено Наказателно постановление № 23-0000320/12.05.2021год. на Директор на
Регионална Дирекция „Автомобилна администрация“-гр.Варна, с което на основание
чл.53 от ЗАНН и чл.193г ал.4 от Закона за автомобилните превози на касатора „Л.Т.“
ООД е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на
200/двеста/ лева за нарушение на чл.38 ал.1 т.1 от Наредба №Н-3 от 07.04.2009г.
на МТ.
Въззивният съд е приел за
установено от фактическа страна, че жалбоподателят в качеството му на превозвач,
притежаващ лиценз на Общността за международен превоз на товари № 1046, не е извлякъл/архивирал
информацията записана в паметта на дигитален тахограф марка „Intellic“ тип EFAS 4 № 00200000062021, монтиран в товарен автомобил- влекач „С.“ от кат.№3, с
рег. № ***, попадащ в обхвата на Регламент на ЕО №561/2006, с което превозно
средство са извършвани обществени превози на товари, преди изтичането на
90-дневния срок, съгласно чл.38 ал.1 т.1 от Наредба №Н-3 от 07.04.2009г. на МТ,
считано от датата на първия курс, извършен на 08.06.2020г. или най-късно до
06.09.2020г. При проверка от служителите на РД“АА“ гр.Варна било констатирано
извършено архивиране едва на 03.10.2020г., което представлявало 27 дни
закъснение от законово регламентирания срок. За така установеното нарушение бил
съставен Акт за установяване на административно нарушение серия А-2020 № 284592/06.01.2021г., в който като нарушена била
посочена разпоредбата на чл.38 ал.1 т.1 от Наредба №Н-3 от 07.04.2009г. на МТ.
Актът бил съставен в присъствието на нарушителя и бил подписан без възражения.
Впоследствие не било депозирано писмено възражение в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и материалите в
административно-наказателната преписка било издадено процесното Наказателно постановление.
Въззивният съд е установил, че при съставянето
на акта за установяване на административно нарушение и издаването на
обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални
нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Наказателното
постановление е издадено от компетентен
орган- Директор на РД „АА“ гр.Варна, надлежно упълномощено от Министъра на
транспорта длъжностно лице по чл.92 ал.2 от ЗАвП и чл.47 ал.2 от ЗАНН. В акта
за установяване на административно нарушение, а впоследствие и в наказателното
постановление, нарушението е било описано пълно и ясно, като са били посочени
всички елементи от обективната страна на състава му.
Настоящият съдебен състав споделя,
както установената от съда фактическа обстановка, така и направените въз основа
на нея правни изводи. „Л.Т.“ ООД- *** е санкционирано за нарушение
на разпоредбата на чл.38 ал.1 т.1 от Наредба №Н-3 от 07.04.2009г. на МТ за необходимите мерки за
изпълнението и прилагането на Регламент (ЕС) № 165/2014 на Европейския
парламент и на Съвета от 4 февруари 2014г. относно тахографите в автомобилния
транспорт, според която превозвачите и лицата, извършващи превоз за собствена
сметка, извличат данните от паметта на дигиталния тахограф, с изключение на
подробните данни за скоростта, най-малко един път на 90 дни. Неспазването на
това задължение, когато това не е довело до загуба на данни, представлява
административно нарушение, което се санкционира на основание чл.93г ал.4 от
ЗАвП с налагане на
имуществена санкция в размер 200лв.
В конкретния случай по делото е
безспорно е установено, че към 2020г. касаторът е имал качество на превозвач-
притежаващ лиценз на Общността и в това си качество, и на основание товарителница
за обществен автомобилен превоз в страната №307196/08.06.2020г. и пътен лист
серия А №015001, издаден на същата дата, извършил превоз на товари с товарен
автомобил „С.“. При извършена комплексна проверка от контролните органи на
06.01.2021г., било установено архивиране на информацията от дигиталния тахограф
на автомобила на 03.10.2020г., което не се оспорва от касатора по делото.
Изпълнение на задължението за извличане на данните е следвало да бъде извършено
в 90- дневен срок, като началната дата е тази на осъществения превоз. При така
събраните в административнонаказателното производство доказателства, обосновано
въззивният съд е приел, че е налице осъществено нарушение по чл.38 ал.1 т.1 от
Наредба №Н-3 от 07.04.2009г. на МТ извършено от превозвача.
Легално определение на понятието
"извличане" се съдържа в чл.2 т.2, б. "н" от Регламент №
165/2014 г. на Европейския парламент от 04.02.2014г. относно тахографите в
автомобилния транспорт, за отмяна на Регламент /ЕИО/ № 3821/85 на Съвета
относно контролните уреди за регистриране на данните за движението при
автомобилен транспорт и за изменение на Регламент/ЕО/ №561/2006 на Европейския
парламент и на Съвета за хармонизиране на някои разпоредби от социалното
законодателство, свързани с автомобилния транспорт /Регламент 165/2014 г./ и
означава копиране, заедно с електронния подпис, на част или на пълен набор от
файловете с данни, записани в електронната памет на бордовото устройство или в
паметта на картата за тахограф, при условие че при този процес не се изменят
или изтриват записани данни. Това задължение е елемент от административната
дейност на превозвача, която се осъществява в седалището му- чл.37 ал.2 от
Наредба № H-3 от 7.04.2009 г., съгласно който извлечените данни се съхраняват в
адреса на управление на превозвачите. Следователно, превозвачът трябва да
направи такава организация в своето транспортно предприятие, че да осигури
извличане на данни от дигиталния тахограф най- малко един път на 90 дни и тяхното
правилно съхранение, а мястото на изпълнение, респ. на неизпълнението, е адресът
на управление на дружеството.
По
отношение на възраженията в касационната жалба относно неправилно посочена дата
на нарушението, съдът намира същите за неоснователни. Актосъставителят и
административнонаказващият орган приели, че обсъжданото нарушение било
извършено от касатора на 07.09.2020г.
От доказателствата по делото става ясно, че това е денят следващ изтичането на 90
дневния срок, настъпило на 06.09.2020г., считано от датата на превоза, която е
началната за изтегляне на данните. Безспорно, неизпълнението на задължението по
чл.38 ал.1 от Наредба № H-3 от 07.04.2009г. е административно нарушение, което
се осъществява чрез бездействие. За да се определи датата на извършване на
нарушението, следва да е посочена датата на последния запис на данни от
тахографа, тъй като това е информацията, която следва да бъде архивирана до
изтичането на 90-дневен период, след което, нарушението ще бъде довършено. Макар
и да има продължителен характер, поради своето естество, нарушението чрез
бездействие има начален и краен момент. Именно този период, съобразен и със
законовия срок за извличане на конкретните данни е посочен в АУАН и НП, като
период на извършване на нарушението. И в двата акта е посочен моментът, до
който е продължило бездействието, а именно до 03.10.2020г., когато е извършено надлежно извличане на изискуемите
данни, като до тази дата превозвачът е продължил да осъществява състава на
нарушение по чл.93г ал.4 от ЗАвП. Това от своя страна сочи, че не е налице
съществена непълнота и неяснота при описанието на нарушението, допуснати както
в АУАН, така и в НП, представляващо съществено процесуално нарушение на
разпоредбите на чл.42 т.3 от ЗАНН за акта и чл.57 ал.1 т.5 пр.1 от ЗАНН за
постановлението, които задължават административните органи при съставяне на
АУАН и издаване на НП да опишат нарушението като посочат всички елементи от
състава му, както и обстоятелствата, при които е било извършено. Дори да се
приеме, че административно-наказващия орган не е съобразил, че посочената дата,
на която изтича 90-дневния срок е официален почивен ден- 07.09.2020г., това не
е нарушило правото на защита на санкционираното лице, понеже същото е разбрало
за какво нарушение е привлечено към административно-наказателна отговорност. На
посочената в касационната жалба дата на нарушение, която е прецизна според
касатора- 09.09.2020г., той е продължил да осъществява с бездействието си
състава на инкриминираното нарушение.
По отношение на твърдението, че
липсва посочен в НП елемент от фактическия състав на административно-наказателната
разпоредба на чл.93г ал.4 от ЗАвП, а именно, че от закъснението не е настъпила
загуба на данни, съдът намира, че в АУАН и в НП е посочено, че архивиране е
надлежно извършено с 27 дни закъснение, което води до извода, че в настоящия
казус няма установена загуба на данни.
Ограничен в пределите на
касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият
съдебен състав не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по
чл.218 ал.2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на
атакуваното решение или несъответствие с материалния закон. С оглед изложеното,
Шуменският административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а
решението на Районен съд- гр.Шумен за правилно и законосъобразно, поради което
следва да бъде оставено в сила.
По отношение на претенцията на
ответника по касация за присъждане на деловодни разноски, съдът не установи да
са били направени такива, поради което искането е неоснователно.
Водим от
горното и на основание 63в от ЗАНН и чл.221 ал.2 от АПК
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 257 от 19.11.2021г., постановено по АНД № 1202/2021г.
по описа на Районен съд- гр.Шумен.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:........................ ЧЛЕНОВЕ:
1. ...................
2.
.......................
ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 07.02.2022г.