Решение по дело №2472/2020 на Окръжен съд - Пловдив

       

 

 

 

 

 

 

 

 

  Р Е Ш Е Н И Е № 260546

гр.Пловдив, 15.12.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

               

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, Х-ти състав, в публично заседание на трети декември две хиляди и двадесета година, в състав

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ

                                                             ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА АНДРЕЕВА

БРАНИМИР ВАСИЛЕВ                                                                                                                   

 

при секретаря Бояна Дамбулева, като разгледа докладваното от съдия Василев гр.дело № 2472/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

                Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.

                Образувано е по въззивна жалба на ГД «Пожарна безопасност и защита на населението» към МВР, чрез ст.юрисконсулт С.С. срещу решение № 2564/22.07.2020г. по гр.д. № 20084/2019г., на Районен съд – Пловдив ХV гр.с., с което е осъдена Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ на МВР – гр. София да заплати на С.Д.Д., ЕГН **********, сумата от общо 1941 лева, представляваща възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 267 часа за периода от 01.11.2016 г. до 30.11.2019 г., получени в резултат на преизчисляване на положени часове нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното заплащане на задължението, както и обезщетение за забава в размер от общо 252,06 лв. за периода от 01.01.2017 г. до 06.12.2019 г.

                Решението се обжалва като неправилно и необосновано. Иска се неговата отмяна и отхвърляне на предявените искове. Сочи се, че решението неправилно прилага действащата законова уредба за заплащане на извънреден труд в системата на МВР, която се регулира от подзаконови нормативни актове. Счита се, че за процесния период е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 година, която урежда реда, организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време на служителите в МВР, а тя не е приложена. Счита се, че тази Наредба следва да бъде приложена, поради изричното препращане на ЗМВР към подзаконовия акт. Относно твърдението за поставянето в неравностойно положение на групата служители, чиито правоотношения се уреждат с този закон, за тях със закон са предвидени редица компенсаторни механизми, като допълнително възнаграждение за прослужено време, размер на основния платен годишен отпуск, обезщетения за неизползван платен годишен отпуск и други. Сочи се практиката на съдилища в страната в тази насока. Претендират се разноските по делото. Прави се възражение за прекомерност на разноските, ако жалбата не се уважи.

                В е постъпил отговор на въззивната жалба от С.Д., чрез адв.Б., с който жалбата се оспорва и се иска потвърждаване на обжалваното решение, претендират се разноските за въззивната инстанция.

Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, след като прецени данните по делото въз основа на доводите на страните и при дължимата служебна проверка, намира следното: 

Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от легитимирани страни, платена е дължимата държавна такса за въззивно обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.

Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.

Безспорно доказано е по делото, че за процесния период от 01.11.2016 г. до 30.11.2019 г. ищецът Д. е заемал длъжността „***“ в РС „Пожарна безопасност и защита на населението“ Раковски към ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ МВР. От ССЕ се установява, че за горния период ищецът е положил 1864 часа нощен труд, които са заплатени по 0,25 лв. на час. Вещото лице е установило, че положените часове нощен труд, преизчислени с коефециент 1.143 %, се равняват на 267 часа преобразуван нощен труд към дневен с равностойност от 1941,00 лв. и обезщетение за забава от 252,06 лв.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че решението неправилно прилага действащата законова уредба за заплащане на извънреден труд в системата на МВР, като следва да се прилата Наредба № 8121з-776/29.07.2016 година, която урежда реда, организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време на служителите в МВР, а тя не е приложена и липсва поставянето в неравностойно положение на групата служители служители на МВР.

РС Пловдив законосъобразно приема, че за процесния период, по силата на изрична законова делегация на чл.187 ал. 9 и чл.188 от ЗМВР, са действали Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. (преди процесния период), Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г., всички на министъра на вътрешните работи. Всяка една от тези наредби урежда реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. РС Пловдив правилно приема, че в наредбата, издадена по чл.187 ал. 9 ЗМВР, не е посочен коефициента за отчитане на нощния труд, именно тъй като ЗМВР препраща към Кодекса на труда и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, което е въпрос на законодателна техника.  Прието е че посочения в чл.9 ал. 2 от НСОРЗ коефициент за преобразуване на часовете нощен труд в дневен, представлява числово изражение на залегналия в чл. 140 КТ принцип на обезщетение.

Законосъобразно е виждането на първата инстанция, че отчитането на нощния труд по ЗМВР е уредено чрез препращане към разпоредбите на Кодекса на труда. Според чл.188 ал.2 ЗМВР държавните служители, които полагат труд за времето между 22,00 и 6,00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда. Прието е че под специална закрила по смисъла на чл.188 ал.2 ЗМВР  следва да се разбират нормите на Кодекса на труда, свързани с отчитането и заплащането на нощния труд. В наредбата, издадена по чл.187 ал.9 ЗМВР, не е посочен коефициента за отчитане на нощния труд, именно тъй като ЗМВР препраща към Кодекса на труда и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, което е въпрос на законодателна техника. Поради което решението като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.

                Предвид изхода на делото право на разноски се поражда в полза на страната взела участие в него, съразмерно на уважената, респективно отхвърлената част от предявената претенция. Ето защо в полза на въззиваемия С.Д. следва да се присъдят разноски на основание чл.78 ал.1 от ГПК при следните предели. Такива направени в производството пред ПОС в размер на сумата 400 лв. за адвокатски хонорар /л.15/. Възражението за прекомерност на размера на адвокатския хонорар е неоснователно, защото същият е твърде близо до минимума на предвиденото.   

Мотивиран така съдът

 

                                 Р   Е   Ш   И :

 

                ПОТВЪРЖДАВА решение № 2564/22.07.2020г. по гр.д. № 20084/2019г., на Районен съд – Пловдив ХV гр.с.

                ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ на МВР да заплати на С.Д.Д., ЕГН ********** сумата от 400 лева, за разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивния съд.

                Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                   ЧЛЕНОВЕ:     1.

 

                                                                                            2.