Р Е Ш Е
Н И Е №139/22.2.2021г.
Гр.Пазарджик, 22.02.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПАЗАРДЖИК, в открито заседание проведено на трети февруари , две хиляди двадесет
и първа година, в следния касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА
ШОТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛИНА ПОПОВА
ХРИСТИНА ЮРУКОВА
При
секретаря Тодорка Стойнова и с участието
на прокурора Стефан Янев като разгледа докладваното от съдия Попова касационно
административно дело № 8 по описа за 2021 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, във вр. чл. 208 и сл.
от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано
е по касационна жалба на В.В.М. ЕГН ********* *** против решение №
26005/10.11.2020 г. постановено по а.н.д.
№ 207/2020 г. по описа на Районен съд –
Велинград, с което е потвърдено наказателно постановление /НП/ № 19-0367-001513/08.10.2019
г. издадено от началник РУ към ОД на МВР Пазарджик, РУ Велинград, с което за
нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП и на основание чл.174, ал.3, предл.1 от ЗДвП
е наложена глоба в размер на 2 000,00 лв. и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 24 месеца.
В
касационната жалба се излагат подробни възражения, че оспореното съдебно
решение е неправилно. Иска се неговата отмяна и постановяване на решение, с
което да се отмени НП. Не се представят нови доказателства.
В
съдебно заседание касаторът чрез своят процесуален представител поддържа
жалбата и моли същата да бъде уважена.
Ответникът – Районно
управление гр.Велинград към ОД на МВР – Пазарджик, редовно призован, не
изразява становище по касационната жалба.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Пазарджик дава заключение за неоснователност на
касационната жалба.
Административен
съд – Пазарджик, касационен състав след
като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания,
становището на прокурора, събраните по делото доказателства и извърши проверка
на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК,
намира за установено следното:
Касационната
жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от
надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210,
ал.1 АПК.
Разгледана
по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият
съдебен състав намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
С
наказателното постановление, жалбоподателят В.В.М. ***, е санкциониран за това, че на 26.09.2019 г.
около 10,20 часа, в гр.Ракитово, по ул.
„Б. К.“ , като водач на лек автомобил О. К.. с рег. № ..….. управлява след употреба на
алкохол –силен мирис.Отказва да бъде изпробван за употреба на алкохол с
техническо средство алкотест дрегер 7510СФ № 0096-АRBA.Издаден талон за медицинско
изследване 0029473, като водача отказва
да подпише.
За
така установеното бил съставен акт за установяване на административно нарушение
/АУАН/, който бил предявен на В.М., но последният е отказал да го подпише и
отказът му е удостоверен с подпис на свидетеля В. Р..Представен е също талон за
изследване № 0029473, като водачът също е отказал да го подпише и този факт е удостоверен върху документа с
подпис на св. Радичев. Отбелязано е също, че лицето отказва да бъде тествано на
дрегер и да му бъде взета кръвна проба
за алкохол с посочване на дата / 29.09.2019 г. , час / 11,35 ч. / , име и
подпис на лекар и печат на ФСМП Велинград2. Въз основа на акта било издадено
процесното НП.
За
да постанови оспореното съдебно решение районният съд е приел, че е налице изпълнение на
задълженията на актосъставителя, визирани в чл. 43 от ЗАНН, както и тези на АНО
по чл.57 от ЗАНН. В този смисъл е посочил, че в хода на
административнонаказателното производство не е допуснато съществено процесуално
нарушение, което да не може да бъде отстранено във фазата на съдебното
обжалване, като по съществото на спора е направил извод, че отразените в АУАН и
НП обстоятелства са надлежно доказани, като същите правилно са били подведени
под нормата на чл.174, ал.3 ЗДвП и правилно и законосъобразно на основание
същата разпоредба са били определени и
наложени административните наказания.
Така
постановеното съдебно решение е правилно.
От
анализа на доказателствата по делото касационният състав установява, че при
съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила от страна на
административнонаказващия орган, които да са довели до ограничаване правото на
защита на жалбоподателя. Както акта, така и НП са издадени в сроковете по чл.34
от ЗАНН. Отразените в тях факти и обстоятелства са обективно установени в хода
на производството пред районния съд с надлежни и достатъчно доказателства. Направените
въз основа на тях изводи за авторството на нарушението в лицето на касатора,
както и за субективната и обективната страна на самото нарушение са обосновани.
В тази връзка неоснователни са изложените в касационната жалба възражения, че
фактическата обстановка не е била установена от съда. Обстоятелствата по делото
са установени по един безспорен начин от
показанията на всички разпитани по делото свидетели, които са ясни,
непротиворечиви и логически последователни. Тези показания се подкрепят от
събраните в производството писмени доказателства, а доказателствената им сила не се разколебава или опровергана от
други доказателства събрани по делото.
Съгласно
разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП, водач на моторно превозно средство,
трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест
за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не
изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от две години и глоба 2 000,00
лв.
От
събрания по делото доказателствен материал, безспорно се установява, че
ответникът е отказал да му бъде извършена проверка с тест за установяване
употребата на алкохол с Дрегер 7510СФ, както и да му бъде взета проба за анализ
във ФСМП за употреба на алкохол, като не е изпълнил предписание за
химико-токсилогично лабораторно изследване за установяване на употребата му.
Според
чл.2, ал.1 от Наредба №1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване употребата
на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози (Наредба №1), при
извършване на проверка за установяване употребата на алкохол и/или наркотични
вещества или техни аналози проверяваното лице е длъжно да изпълнява точно
дадените му от контролните органи по ЗДвП разпореждания и указания, освен ако
те налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или друго нарушение
на нормативен акт или застрашават неговите или на други лица живот или здраве.
В ал.2 на същата норма е посочено, че неизпълнението на задължението по ал. 1,
с което се възпрепятства извършването на проверката, се приема за отказ на
лицето да му бъде извършена такава.
В
настоящият случай отказът на лицето да бъде установено дали същото, като водач
на МПС е употребило алкохол, се установява по несъмнен начин, както от наличния
по делото талон за изследване, където е налице документиран отказ, така и от
свидетелските показания на актосъставителя и другите лица участвали при
извършването на проверката и последващите процесуални действия дадени пред
районния съд, които напълно кореспондират на описаната в АУАН и НП фактическа
обстановка. Съгласно чл.189 ,ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този
закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Съдът следва да
посочи и това, че независимо чрез кое от предвидените в закона изпълнителни
деяния - отказ от изпробване с техническо средство или неизпълнение на
предписание за медицинско изследване /осъществени едновременно в конкретната
хипотеза/, се осъществява едно и също нарушение - това по чл.174, ал.3 от ЗДвП,
поради което правилно е била ангажирана отговорността на водача В.М.. Предвид
изложеното, като е потвърдил НП, с което е наложено наказание глоба в установения размер и е постановено
лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, Районен съд –
Велинград е постановил правилно съдебно решение.
Поради
изложеното по-горе, настоящата инстанция намира касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд – Велинград
за правилно и законосъобразно.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН, Пазарджишкият административен съд :
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА решение №26005/10.11.2020 г. постановено по а.н.д. №207/2020 г.
по описа на Районен съд – Велинград, с което е потвърдено наказателно
постановление /НП/ № 19-0367-001513/08.10.2019 г. издадено от началник РУ към
ОД на МВР Пазарджик, РУ Велинград, с което за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП
и на основание чл.174, ал.3, предл.1 от ЗДвП е наложена на глоба на В.В.М. ЕГН ********* *** в размер на 2 000,00
лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/
ЧЛЕНОВЕ:
1. /П/
2./П/