Р Е Ш Е Н И Е
№........................................... 2019г., гр.Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Десети състав,
в публично заседание на седемнадесети
април 2019г.,
в състав:
Административен съдия: Марияна Ширванян
при
секретаря Христиана Тонева
като разгледа докладваното от съдия Марияна Ширванян
адм. дело № 3128 по описа на съда за 2018г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.27, ал.6 от Закона за закрила на детето /ЗЗД/ вр. чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на Н.В.И.
и Г.В.Х. срещу Заповед № ЗД/Д-В-374/22.10.2018г. на Директора на Дирекция
„Социално подпомагане“ Варна.
В жалбата, в публично съдебно заседание лично г-н Х.
и чрез процесуалните си представители жалбоподателите сочат, че оспореният акт е неправилен, необоснован
и издаден при нарушения. Жалбоподателите твърдят, че живеят на семейни начала,
като от съвместното си съжителство имат четири деца, които отглеждат с общи
усилия. Сочат, че на 22.10.2018г. са им били отнети от ДСП Аксаково две от
децата – И. Н. В. и Н. Г. Х. и на 23.10.2018г. и В. Г. Х.. Релевират довод, че децата
са им отнети въпреки, че са уведомили ответника, че са започнали действия по
подобряване хигиенно-битовите условия на живот в семейното жилище. Сочат, че
към 30.10.2018г. са извършили основен ремонт на банята и тоалетната. Релевират
довод, че след ремонта децата им ще имат нужното удобство за поддържане на
лична хигиена чрез къпане и извършване на сутрешен тоалет – миене на зъби, лице
и тяло. Сочат, че са извършили и цялостно почистване на къщата. Твърдят, че
имат желание да се грижат за децата си и да живеят заедно и да бъдат едно
семейство. Сочат, че на 31.10.2018г. са подали молба с правно основание чл.30,
ал.2 от ЗЗД до дирекция „Социално подпомагане“Варна с цел децата им, включително
Н. Г. Х. да им бъдат върнати и да растат при родителите си. Сочат, че от
депозирането на молбата до ДСП Варна за връщане на детето Н. до момента на
подаване на жалбата не са посетени от служители на ДСП Варна за да констатират
извършените ремонти и подобрени хигиенно-битови условия на живот, нито е имало
произнасяне по молбата им детето им да бъде върнато. Релевират довод, че вече
не били налице предпоставките, на основание на които детето им е било отнето и
временно настанено в приемно семейство, поради което и оспорената заповед се
явявала неправилна и незаконосъобразна. В открито съдебно заседание, чрез
процесуалните си представители поддържат жалбата, молят за присъждане на
сторените по делото разноски.
В писмени бележки, чрез процесуален представител
адв.Д.П. *** поддържат доводи за неправилност, незаконосъобразност и
нецелесъобразност на оспорения административен акт. Сочат, че имат четири деца,
като най-голямото дете Г. не е изведено от семейството и правят извод, че
неизвеждането на Г. от семейството означавало, че имали нужния родителски
капацитет и условия, за да отглеждат деца. Настояват, че след като имат
родителски капацитет да отглеждат едно от децата, имат родителски капацитет да
отглеждат всичките си деца. Релевират довод, че по- малките деца са отнети
заради съществуващата програма „Приеми ме 2015г.“, по която били настанени
децата. Релевират довод, че следвало парите по програмата да се дават на
биологичните родители, а не на приемните семейства. Релевират довод и, че
детето е изведено от семейството с цел предоставяне за осиновяване, поради
подходящата му възраст. Намират, че в оспорената заповед не е посочена
разпоредбата на чл.25, ал.2 от ЗЗД, както и, че по делото не са събрани
доказателства детето да е изведено поради спешност. Намират, че не са били
налице предпоставките на чл.33, ал.2 от ППЗЗД настаняването да се извърши
незабавно. Сочат, че по делото не са представени доказателства личния лекар на Н.
да е изпратил сигнал до ДСП Варна за дете в риск. Релевират довод, че
разпоредбата на чл.27, ал.1 от ЗЗД определяла реда за настаняване на детето,
като в случая предвидения ред не бил съобразен от ответника и детето вместо при
роднини било настанено в приемно семейство. Релевират довод, че по делото няма
налични декларации от роднини на двойката, в които да са заявили, че отказват
да полагат грижи за децата. Сочат, че има приложени декларации от роднини, че
искат да поемат грижата за децата.
Ответникът чрез процесуален представител в открито
съдебно заседание оспорва жалбата и моли съдът да я отхвърли. Намира, че са
изпълнени предпоставките за издаване на оспорената заповед.
След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл.168 от АПК, административният съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Със Заповед № ЗД/Д-В-374/22.10.2018г. на Директора
на Дирекция „Социално подпомагане“Варна е наредено настаняване спешно на детето
Н. Г. Х. в приемно семейство до произнасяне на съда с решение по ЗЗД.
За да издаде оспорения
акт, директора на ДСП Варна е констатирал от приложените към административната
преписка доказателства следното:
Детето Н. е родено от съвместното съжителство на Н.В.И.
и Г.В.Х.. За първи път на 12.04.2018г. в отдел „Закрила на детето“ към ДСП
Варна е постъпил сигнал от РУ Аксаково към ОД на МВР Варна, че децата И. Н. В.
/ на 4 г./ и Н. Г. Х. /на 6 г./ скитат безнадзорни по улиците на с.Изворско,
общ.Аксаково, обл.Варна. Децата са предадени на здравен медиатор в селото от
полицейските служители, а по-късно на тяхна роднина. Установено е, че Н. има и
брат В. на две години и сестра Г. на осем години. Констатирано е, че Г. редовно
посещава учебните занимания в училище. Установено е, че в следствие на раздяла
на родителите, майката е напуснала семейното жилище и се е установила с детето В.
в жилището на своята майка в с.Б., общ. Вълчи дол. Служителите на РУ – Аксаково
са констатирали, че децата често са оставяни без надзор от близък възрастен или
родители, нямат добри условия за отглеждането им. На 18.04.2018г. бащата е
подписал декларация в ОДЗ, в която е посочил, че ще полага грижи за децата с
подкрепата на сестра си и майка си, с които живеел заедно. На същата дата е
посетен дома на семейството и с протокол са направени препоръки и
предупреждения към родителите за изпълнение на родителските им задължения и
подобряване на хигиенно-битовите условия, като им е поставен и определен срок.
С цел предотвратяване извеждането на децата от семейството, служителите от ОЗД
са потърсили дарители, които са осигурили детско легло /кошара/, мебели, дрехи
и обувки на децата. На 24.04.2018г. майката е посетила офиса на ОЗД Аксаково за
консултация за възможността да вземе при себе си дъщеря си И., която не е била
припозната от биологичният си баща. След като е установено, че г-жа В. полага
грижи за децата И. и В. в жилището на майка си в с.Б. било изготвено писмо за
социално проучване от ДСП Вълчи дол, в отговор на което е посочено, че няма
риск за децата. Установено е, че впоследствие И. и В. отново са върнати от майката
на грижите на бащата. Установено е, че сестрата на Г. и леля на децата е
заболяла и бабата /майка на бащата/ се е грижила за дъщеря си /лелята на
децата/ и през деня, когато бащата е на работа. Децата Н., И. и В., често са
били оставяни без надзор и контрол от възрастен. В началото на м.октомври е
получена информация, че майката се е върнала в семейството, но че въпреки това
за децата не се полагат добри грижи: хигиената в жилището е лоша, не се
поддържа личната хигиена на детето, няма приготвена топла храна. Констатирано
е, че детето не е водено редовно на лекар и е направен извод, че има висок риск
за здравето му. Констатирани са нестабилни отношения между родителите, които
освен това не проявяват критично отношение към хигиенно – битовите условия в
жилището и не полагат необходимите грижи за детето. При установените факти и
при констатираната липса на роднини, които да поемат грижата за детето Н. е
преценена и възприета от ответника възможността от спешното й настаняване в
приемно семейство.
Жалбоподателите оспорват
всички констатации на служителите в ОЗД послужили за издаване на процесната
заповед.
Във връзка с оспорването са ангажирани
доказателства от ответника и от жалбоподателите. Изслушани са свидетелските
показания на свидетелите Р. В. Х. – сестра на жалбоподателя, В. Р.В. – съсед на
жалбоподателите, Д. С. М.– първи братовчед на жалбоподателя, Е. Й. Д.– приемно
семейство на Н., Г. П. Б. е служител в отдел „Приемна грижа“ в Община Аксаково
и И. В. В.– управител на Център за обществена подкрепа към Община Аксаково.
Р. В. Х. сочи, че живее в село Изворско. Не живее
с брат си Г., но живеела близа до дома му. Той живее в двуетажна къща близнак с
брат си. Г. и семейството му ползвали един голям хол с кухня, салон и три
спални. Сочи, че жилището има баня и тоалетна и кухня. Г. имал четири деца,
едно от които Н. на 6 години. Г. работел в строителството, а жена му не
работела, занимавала се с домакинството. Сочи, че Г. е посещавала училище, а Н.
детска градина в с.Изворско към процесния период. Твърди, че Н. е водена до
детската градина от майка си и от свидетелката понякога. Твърди, че когато
майката е водела Н. на детска градина бабата е гледала другите деца. Бабата,
майка на Г. живеела в общо домакинство с Г.. Свидетелката сочи, че има две
деца, но при нея живеело само едното, което било на сходна възраст с Н. и тя
помагала при отглеждането на децата на Г.. Твърди, че в жилището на Г. имало
легла, че се отоплявали с печка на дърва, че в жилището имало ток и вода, имало
външна тоалетна. Сочи, че в жилището е правен ремонт на банята и тоалетната. Преди
да направят ремонт на банята и тоалетната семейството ходило да ползва банята и
тоалетната на вторият етаж на къщата, който е собствен на братът на Г., Н..
Свидетелката сочи, че около къщата на Г. има двор и портална врата. Твърди, че Н.
не е ходила сама по улицата, но че е ходила при леля си, защото лелята не
живеела в къщата на Г.. Лелята сочи, че живеела в близост, през две къщи.
Лелята твърди, че майката й се обаждала по телефон, че детето идвало при нея и
тя излизала да го посрещне на пътя. Сочи, че и Г. и е ходила на гости и, че си
играят заедно с детето й. Твърди, че е ходила в дома на Г., за да гледа
неговите деца и се занимавала с тях, когато майка им имала друга работа. Сочи, че
брат й употребява алкохол, но не често, по поводи, по празници, като пиел бира.
Г. се прибирал от работа към 18ч. и носел закуски за децата. Сочи че другият им
брат Н., които живее в къщата има две деца на 14 и 12 години. Сочи, че в
жилището на Н. се влиза от вход различен от входа за жилището на Г.. Сочи, че
майка им /бабата на децата/ помага в отглеждането на всичките си внуци, като ги
събира на едно място и храни най-малкия внук – В.. Твърди, че домакинските
задължения се разпределяли между бабата, когато не ходела на работа и майката
на децата по следния начин – бабата готвела, а майката чистела и хранела В..
Сочи, че когато Н. напуска семейството отива при майка си в с.Б.. Свидетелката
сочи, че полага грижи за децата на Г. включващи преобличане, къпане, когато не
били изкъпани, слагане на храна, гледане как си играят в двора и престой около
тях. Майката Н. правела същото – къпела ги, хранела ги и им готвела. Когато
бабата не била на работа седяла с децата, а Н. чистела и се занимавала с домакинството,
когато било студено ги прибирала на топло. Сочи, че през 2018г. Н. е напуснала
дома си през м.април и се е върнала през м.септември. Сочи, че при напускане на
семейното жилище, Н. не е взела със себе си децата Г. и Н.. Сочи и за второ
напускане на дома от майката Н. без до конкретизира времевия интервал. Свидетелката
сочи, че се е разболяла от псориатичен артрит през м.юни 2018г. и тогава майка
й е останала с децата. За заболяването си пояснява, че е можела да се самообслужва,
да яде, да ползва баня и тоалет, но не
можела да готви. Свидетелката сочи, че пред служителите на ОЗД е декларирала в
писмен вид, че ще помага за отглеждане на децата на Г.. Сочи, че иска децата да
се върнат в семейната среда. Свидетелката не помни какво е било обзавеждането
на жилището на Г. към момента на извеждане на децата от него. Сочи че храната е
приготвяна на печка поставена върху маса в кухнята, като печката била на ток.
На децата сутрин е приготвяна закуска макарони или пастет. Сочи, че хигиената в
жилището била добре, защото отглеждали четири деца. Сочи, че след като Н. е
напуснала Г., лично е водила Н. до детската градина. Сочи, че Г. в този период
е посещавала училище, била е в първи клас и свидетелката я водела на училище, а
я прибирали или свидетелката или бабата, като за домашните й помагали отново
или бабата или свидетелката. Свидетелката твърди, че е помагала на детето при
писане на домашните. Свидетелката сочи, че след връщане на Н. в семейното жилище
започнала сама да води децата на детска градина и училище и почнала да се грижи
за домакинската работа и да им готви. Дрехите на децата били купени от
родителите им, свидетелката им била дала и социални грижи им били дали.
В. Р.В. сочи, че от своя дом вижда къщата на
жалбоподателите. Сочи, че е дошъл да свидетелства по отношение на децата Н.,
Васко и Вальо. Твърди, че познава Н. и, че тя е на 6 години. Свидетелят сочи,
че къщата на жалбоподателите е срещу неговата, през улицата и, че на първия
етаж живее Г., а на втория Н., както и че Н. и Г. са братя. Сочи, че в етажа на
Г. е направен ремонт и от месец октомври има баня и тоалетна. Сочи че Г. работи
и излиза за работа към 7 часа се прибира вечер към 6 часа. Свидетелят сочи, че
децата играели на двора, понякога отивали в неговия двор да играят, понякога на
улицата излизали, защото имали пейка и играели там, като много не излизали на
пътя. Относно семейното жилище на Г. сочи, че до октомври не е било измазано,
мебелите били от дърво и били запазени. Прави извод, че Н. не е съвсем добра
домакиня. Сочи че не е виждал децата да ходят съвсем голи през зимата. Сочи, че
децата са играели с други деца на една тъмна улица, по която не са се движили
много коли. Сочи, че когато Н. напуснала мъжа си, първо лелята се грижила за
децата, после се разболяла и тогава бабата е поела грижата за децата и Г., след
като се прибирал от работа. Сочи, че Г. пие бира и 50 ракия и, че двамата с Г.
са пили заедно и затова знае. Сочи, че е участвал в ремонта на банята и че за
този ремонт са помагали роднини и комшии. Ремонтът бил направен за три-четири
дни, като материалите за него били закупени от Г.. Сочи, че преди ремонта
семейството на Г. се е къпело в жилището на брат му Н. и в дома на лелята Р..
Д. С. М.сочи, че е
помогнал на Г. за ремонта на къщата. Твърди, че е участвал при ремонта, защото
братовчед му имал проблеми със социалните. Сочи че ремонтирали само банята и
освежили с боя в детската стая. Сочи, че в детската стая имало две единични
легла и една кошара и гардеробче. Сочи, че са направили теракот в коридора,
направили изолация и шпакловали коридора. В кухнята боядисали и подменили
контакти. Свидетелят сочи, че ходи рядко на гости при братовчед си Г., но
братовчед му му гостувал по-често. Ходел по-често на гости при братът на Г., Н..
Сочи, че работят до късно и затова не могат да се виждат редовно. Свидетелят
сочи, че преди да направят ремонта на къщата Г. и семейството му са ползвали
баня и тоалетна в дома на Н. и външна тоалетна. За да влязат в дома на Н. Г. и
семейството му е трябвало да излязат от жилището и да влязат в другия вход,
като през деня не се заключвало, защото имало хора вътре, като прави
пояснението, че входните врати на двете жилища се заключвали, но вътре имало
хора. Сочи, че Н. е напуснала дома си за два- три месеца, но не е наясно с
подробностите, видял я след връщането й при Г.. Сочи, че на двора има слива и
на сливата е вързана люлка. Сочи, че двора е ограден с мрежа и, че имал порта.
Е. Й. Д.сочи, че живее в с. Любен Каравелово,
което е в близост до с.Изворско. Сочи, че когато детето Н. е настанено при нея
било разчорлено, пълно с въшки, било без бельо, само по чорапогащник, миришело
на пикоч. Говорело нецензурни думи, не е знаело български език и нямало навици.
Първо вкарала детето в банята, свалила му мръсните дрехи и го облякла и му
сложила да яде и то не сварвало да яде. Детето първо е плакало, но след като е
било нахранено е спряло да плаче. Първо детето е било уплашено, но постепенно
се е успокоило. Не е търсело майка, баща, баба или друг роднина. Към
свидетелката Н. се обръща с „бабо“. Преди да заведе на първата среща с
родителите детето, то е поискало да се върне в дома на приемното семейство. На
ръката на детето имало белег и по лицето му имало лишеи. Детето не чувало – на
свидетелката й направило впечатление, че го вика и, че то не я чува, а и
госпожата в училище констатирала същото и затова е заведено на лекар, който
поставил диагноза и след прочистване на ушните канали детето е започнало да
чува. Свидетелката сочи, че при настаняване на Н. и В. в дома й, братът на Н.
не е можел да говори български, говорел е само на румънски.
Г. П. Б., сочи, че като
служител в отдел „Приемна грижа“ в Община Аксаково при обиколка из селата със
социален работник от ОЗК към Община Аксаково е била свидетел как най-малкото от
децата В. е изскочило голо на улицата, внезапно пред колата, в която е била
свидетелката. Детето е било на улицата преди да скочи пред колата. Служителката
от ОЗД слязла от колата и питала съседите, от коя къща е излязло детето. Къщата
на семейството се намирала точно на завоя. Служителката от ОЗД влязла в къщата
за да провери дали има възрастен. Бабата на детето дошла по-късно от центъра на
селото. Сочи, че в къщата не е влизала, но е нямало възрастен. Детето е било
оставено съвсем само. След около десетина минути след инцидента дошли и другите
деца – едно по едно. Сочи, че не е влизала в жилището, била е пред него. Видяла
е двор без ограда, занемарен с боклуци, включително и употребяван памперс точно
на входа. Сочи, че една от вратите е паднала при отварянето й върху служителя
на ОДЗ, като се откачила от пантите при извеждането на децата от семейството.
Направило и е впечатление, че децата са влизали в къщата през прозорец на
първия етаж. Видяла е Н. при извеждането й от семейството, детето е било със
сплъстена, мръсна, несресана коса и цялата е била със засъхнали секрети от
носа, дрехите са били мръсни и детето е миришело на лошо, на нечистоплътно, на
некъпано. Към момента на извеждането на детето от семейството, то не е
разбирало и не е говорело български език.
Свидетелката И. В. В.установява
броя на срещите на родителите с децата след извеждането им от семейството.
Съгласно становището на семейния лекар Р. У., което
съдът кредитира като обективно и компетентно дадено детето Н. към момента на
отглеждане от родителите му е било със занижена лична хигиена, профилактичните
прегледи и консултации са се извършвали след няколкократно напомняне на
майката, като понякога семейният лекар е ангажирал бабата и лелята да заведат детето
на преглед.
Съгласно информацията от детска градина „Детелина“
с. Изворско, община Аксаково, област Варна детето Н. е започнало да посещава
детската градина редовно на 21.11.2017г., след неколкократни посещения на дома
от директорката на детската градина и полицейския инспектор при РУ – Аксаково,
отговарящ за районна. Посочени са месеците и посещенията на детето в детската
градина и, че детето често е посещавало детската градина с едни и същи дрехи,
често с нокти и опаразитено, като от 18.04.2018г. до 31.05.2018г. е започнало
да посещава детската градина с нови дрехи, с изрязани нокти и неопаразитено. В
този период за него са полагали грижа лелята Р., бабата М. и бащата.
Съгласно докладна записка на и-р ПИ при РУ
Аксаково на 02.02.2018г. е посетен дома на жалбоподателите във връзка с
проверка относно детето Н., което не посещава детска градина в този период.
Посочено е, че детето е болно, но не са представени доказателства за посещение
на лекар.
Съгласно данните в педагогическата характеристика
на Н. от ОУ „Свети Климент Охридски“, с.Изворско, Община Аксаково след като
постъпва в подготвителната група детето трудно се адаптира към училищната
среда. Имало е проблем в общуването и комуникацията с учител и с другите деца
от групата и е изпитвало затруднение в овладяването на знанията. Необходима е
била промяна в отношението към обучението и образованието като цяло и
допълнителна подготовка, информираност, индивидуална и работа в екип. Отчетена
е необходимост от преодоляване на изоставането в психическото развитие и
говорните умения, за нормално развитие и възпитание, тъй като поведението на
детето често се определяло от емоционалните състояния, породени от семейна
среда.
Съгласно докладна записка на ИДПС в гр.“КИ“ при РУ
Аксаково на 12.04.2018г., служители от РУ Аксаково са установили в с.Изворско
две маловръстни деца да се скитат безнадзорни на улицата – Н. и И., родени
съответно 2012г. и 2014г.. Децата са предадени от органите на МВР на здравният
медиатор в селото, който ги е предал на лелята. Подаден е сигнал до ОЗД при ДСП
Варна. Впоследствие органите на МВР са съдействали за предаване на детето И. на
майката, която към този момент не живеела в семейното жилище и твърдяла, че
бащата на децата и семейството му не и давали достъп до жилището и контакт с
децата.
Съгласно становището на здравния медиатор на
12.04.2018г. е извикана от орган на МВР да установи, че детето Н. е оставено
без родителски надзор. След 10 минути дошла лелята на детето.
Съгласно Решение № 1077/15.03.2019г. на ВРС, ГО 34
състав, по гр.д. 10102/2018г. детето Н. Г. Х. е настанено за отглеждане в
приемно семейство за срок от шест месеца. Решението е влязло в сила на
03.04.2019г.
Горните факти се
установяват от гласните и писмени доказателства приложени по делото.
Жалбата е
подадена от лице с активна процесуална легитимация, в срок и в предвидената
форма и е допустима към момента на постановяване на съдебното решение съгласно
даденото тълкуване на относимите норми в определение № 3578/22.03.2017г. по
адм.д. 1992/2017г. на ВАС, Шесто отделение, докладчик съдия Н. М.и решение №
5652 от 12.05.2016г. по адм.д. № 2060/2016г. на ВАС, Шесто отделение, докладчик
съдия Н. Г..
В жалбата, становищата и писмените бележки на
жалбоподателите се релевират оплаквания, които в краткост могат да бъдат
формулирани и групирани по следният начин:
1. оспорени са фактическите констатации в Заповед № ЗД/Д-В-374/22.10.2018г. на Директора
на Дирекция „Социално подпомагане“ Варна;
2. оспорено е приложението на материалноправните и
процесуалните разпоредби при издаване на Заповед № ЗД/Д-В-374/22.10.2018г. на
Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ Варна;
3. оспорена е държавната политика относно децата,
като са изразени съображения за липса на необходимост от съществуващата
програма „Приеми ме 2015г.“, по която били настанени децата. Релевиран е довод,
че следва парите по програмата да се дават на биологичните родители, а не на
приемните семейства;
4. направени са твърдения и са ангажирани
доказателства относно срещите на децата с родителите им след извеждането от
семейната среда, както и за отношението
на родителите към децата, за това, че желаят децата да бъдат върнати в
семейната среда и
5. твърдения за извършения ремонт на дома на
родителите.
Съдът намира, че при съобразяване на характера на
производството – оспорване на индивидуален административен акт и съобразно
дадените тълкувания в определение № 3578/22.03.2017г. по адм.д. 1992/2017г. на
ВАС, Шесто отделение, докладчик съдия Наталия Марчева, предмет на проверка е
законосъобразността на оспорваната заповед за временно настаняване, тъй като
съгласно чл.142, ал.1 от ГПК съответствието на административния акт с
материалния закон се преценява към момента на издаването му, поради което
следва да бъдат разгледани първите две групи възражения. Възраженията относно
държавната политика в областта на закрилата на децата имат политически характер
и съдът не дължи произнасяне по тях. Твърденията за извършен ремонт на дома на
жалбоподателите и срещите им децата след извеждане на децата от дома са
неотносими към предмета на спора, доколкото твърдението за извършен
впоследствие /след извеждане на децата от дома/ ремонт косвено потвърждава
констатацията на административния орган за липсата на баня и тоалет в дома и за
лоши битови условия в жилището, но по време ремонтът е извършен след издаването на заповедта и директорът на
ДСП Варна не е можел да го съобрази в констативната й част, а срещите на децата
с родителите след извеждането им се отнасят до начина на изпълнение на
оспорената заповед и не са в предметния обхват на делото.
Предмет на проверка в настоящото производство е Заповед
№ ЗД/Д-В-374/22.10.2018г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ Варна.
Заповедта е издадена от компетентен орган в
предвидената форма и е валиден акт, годен за съдебна проверка.
Анализът на съдържанието
на заповедта налага извод, че решението за извеждане на детето Н. от
семейството му е взето с оглед констатацията на следните групи факти:
1.факти свързани със
здравето на детето: лоша хигиена в жилището, лоша хигиена и липса на хигиенни
навици на детето, липса на топла храна, несвоевременни посещения на лекар;
2.факти свързани с
психическото развитие на детето: нестабилни отношения между родителите, при
които единият родител напуска за продължителен период от време семейното жилище
и прекъсва контакта с детето; детето е оставяно за продължителни периоди от
време само или с братчето и сестрите си без надзор и грижа от възрастен член на
семейството; липса на данни майката да е полагала грижи за възпитанието на
детето и същото да е чувствало подкрепа от нейна страна;
3.факти свързани с
извършени нарушения от страна на родителите и на разширеното семейство
обосноваващи извод за нарушения по ЗЗД – децата са оставяни без родителски
надзор в дома и по улиците.
Съдът кредитира като
логични и последователни свидетелските показания на Р. В. Х., В. Р.В., Д.С., Е.Йорданова
Д., Г. П. Б., доколкото от тези гласни доказателства се установяват релевантни
за спора факти относно отношенията на детето Н. и родителите му и жилището, в
което са живеели към момента на издаване на оспорения административен акт и не
кредитира показанията на свидетелката Ирена Валентинова В., доколкото същите се
отнасят до начина на изпълнение на заповедта.
Съдът кредитира като обективно и компетентно
дадено становището на семейния лекар Р. У. и относимо към периода на издаване
на процесния акт, както и педагогическата характеристика на Н. от ОУ „Свети
Климент Охридски“, с.Изворско, Община Аксаково, докладна записка на ИДПС в
гр.“КИ“ при РУ Аксаково на 12.04.2018г., докладна записка на и-р ПИ при РУ
Аксаково и становището на здравния медиатор.
Съдът не кредитира докладна и педагогическа
характеристика от ОУ „И. В.“ с. Любен Каравелово, община Аксаково, както и
писмените доказателства представени от ЦОП Аксаково като неотносими към периода
на издаване на процесната заповед и имащи значение за изпълнението на заповедта.
Съгласно кредитираните
свидетелски показания се установява, че: 1. Родителите на Н. са имали
нестабилни отношения към момента на започване на проверката от ОЗД – майката на
детето е отсъствала от семейното жилище за продължителни периоди от време, като
е оставяла детето на грижите на бащата и на майката на бащата; 2. Децата са
оставяни без надзор от пълнолетен член на семейството за продължително време
/показанията на г-жа Б., която е възприела излизането на детето В. на пътното
плътно пред МПС, в което тя е била пътник и на г-н В., като последният сочи, че
децата Г. и Н. са играли сами с други деца на улица, която е различна от
улицата, на която е административният адрес на дома им, както и че са излизали
сами на улицата, за да отидат в неговия двор, т.е. пресичали са улицата без
надзор на възрастен член на семейството/; 3. Домът на семейството не е имал
вътрешни баня и тоалетна и е бил с неподдържана хигиена; 4. Децата, включително
Н. са били немити и облечени с мръсни дрехи; 5. Майката не е успявала да
поддържа дома и да се грижи за децата; 6. Храната на децата се е състояла от
няколко продукта – макарони, пастет, боб, леща /съгласно показанията на г-жа Х./;
7. Лицата декларирали желание да помагат в отглеждането на децата на Г. и Н. в
разглеждания период не са имали тази възможност /г-жа Х. е имала заболяване,
което е препятствало възможността да се грижи за децата, за И. В.Х. няма данни
да е полагал грижи за децата, има данни, че Н. В.Х. е предоставял възможност на
Г. и семейството му да ползват баня и тоалет в дома му, но не са полагани други
грижи за децата/; 8. Н. е имала здравословен проблем, за който не е заведена на
лекар от родителите; 9. Констатира се неглижиране на децата – всички свидетели
концентрират показания за хранене на децата, къпане и гледане, докато играят,
но липсват свидетелски показания за прояви на обич и внимание от родителите към
Н. /да и е обръщано внимание, при което родителите да са извършвали общи
дейности с детето – рисуване задно с детето, разговор с детето, четене на
книжки, изслушване на детето, т.е. споделяне на общи моменти/.
Налага се извод, че
констатациите в оспорения административен акт са обосновани от доказателствата
по административната преписка и се подкрепят от събраните в хода на съдебното
оспорване гласни и писмени доказателства.
Приложими към спора са разпоредбите на ЗЗД. Съгласно чл.1 от ЗЗД, законът урежда правата, принципите и мерките за закрила на детето. Разпоредбите на ЗЗД са специални по отношение на разпоредбите на Семейния кодекс и другите разпоредби в правото на Р България третиращи отношенията в семейството. Основен акцент на разпоредбите на ЗЗД е закрилата на физическото съществуване на детето, съхраняване и възстановяване на здравето на детето и създаване на благоприятни условия за психическото му развитие. Спорът относно законосъобразността на Заповед № ЗД/Д-В-374/22.10.2018г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ Варна следва да бъде разгледан именно на плоскостта на интересите на детето Н.. От установените факти се налага извод, че при издаването на Заповед № ЗД/Д-В-374/22.10.2018г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ Варна са били налице предпоставките на чл. 27, ал.1 от ЗЗД вр. чл. 25, ал.1, т.4 и т.3 от ЗЗД. Съгласно цитираните разпоредби настаняването на дете в семейство на роднини или близки, в приемно семейство, социална услуга - резидентен тип или в специализирана институция се извършва със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" по настоящия, като може да бъде настанено извън семейството дете чиито родители, настойници или попечители се намират в трайна невъзможност да го отглеждат и което е жертва на насилие в семейството и съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие.
Основателни са доводите на жалбоподателите за липса на спешност при извеждане на детето и, че оспореният административен акт не е издаден при цитиране на относимите към института на спешно настаняване на дете разпоредби. Видно от приложените доказателства към административната преписка – сигнал и социални доклади от 28.05.2017г., 19.10.2018г., 26.10.2018г. преди издаването на заповедта служителите на ДСП Варна са извършили проучване на семейството, направени са изводи и препоръки и от членове на семейството, роднини на Г. е поет ангажимент за полагане на грижи за децата и създаване на благоприятна жизнена среда, който не е изпълнен към дата на издаване на Заповед № ЗД/Д-В-374/22.10.2018г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ Варна.
Заповедта има за предмет временно настаняване на детето Н. извън семейната среда. Съгласно чл. 27, ал.1 от ЗЗД в правомощията на Директора на ДСП е да избере, кой от видовете настаняване в разпоредбата е подходящ за детето. Тази преценка е в обхвата на оперативната му самостоятелност. В заповедта са изложени съображенията на издателя на заповедта относно необходимостта от настаняване на детето в професионално семейство и тези съображения са обосновани от събраните в хода на административното производство доказателства.
Налага се извод за правилност и законосъобразност на Заповед № ЗД/Д-В-374/22.10.2018г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ Варна.
Този извод е съобразен и с Решение № 1077/15.03.2019г. на ВРС, ГО 34 състав, по гр.д. 10102/2018г., което като влязло в сила е задължително за всички съдилища по арг. от чл.297 от ГПК.
Жалбата е неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
Не е направено искане за присъждане на разноски от
ответника, поради което съдът не му присъжда такива.
Направено е искане за присъждане на разноски от
жалбоподателите, което с оглед изхода на спора е неоснователно.
Водим от горното и на основание чл.172 от АПК, съдът:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалбата на Н.В.И. и Г.В.Х. срещу Заповед № ЗД/Д-В-374/22.10.2018г. на Директора на
Дирекция „Социално подпомагане“Варна.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Р България в 14 дневен срок от съобщаването му.
Съдия: