Р Е Ш Е Н И
Е
№…….…/08.07.2019г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLVI състав,
в открито съдебно заседание, проведено на трети юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА ДОБРЕВА
при участието
на секретаря Росица Чивиджиян, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 4784 по описа
за 2019 година на Варненския районен съд, , за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 238 ГПК.
Предявени
са от Б.С.Р., ЕГН ********** с адрес
***«К.Р.» № 89, ет.6, ап. 94 срещу „В.“ ЕООД, със седалище и адрес
на управление:*** обективно кумулативно съединени иск с правно основание чл.
128, т.2 КТ, чл. 224, ал.2 КТ, 221, ал.1 КТ и чл. 86 ЗЗД и за осъждане
ответника да заплати на ищеца сумите както следва:
-сумата от 2745
лева,
представляваща сбор от неизплатени брутни трудови възнаграждения, дължими за м.
май и август 2017г., за януари, април, юни и септември 2018г., на осн. чл. 128, т. 2 от КТ и сумата от 299,36 лева, претендирана като мораторна лихва за периода от падежа на всяко отделно
задължение( първо число на месеца, следващ месеца, през който се дължи) до
датата на исковата молба -27.03.2019г., на осн.чл. 86
от ЗЗД
- сумата от 1347,15 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск за 2016, 2017 и 2018 години,
на осн. чл. 224, ал. 2 от КТ, ведно с мораторно обезщетение в размер на 55,01 лева за периода 01.11.2018г. до 27.03.2019г.
-
сумата от 510 лева, прендирана като обезщетение за неспазен срок на
предизвестие, на осн. чл. 221, ал.1 КТ, ведно с мораторно обезщетение в размер на сумата от 20,82 лева за периода 1.11.2018г. до
27.03.2019г., на осн чл. 86 ЗЗД.
ведно със законната лихва от датата на
исковата молба до окончателното изплащане на задълженията.
В
исковата молба,
ищецът твърди, че между страните е съществувало валидно възникнало трудово
правоотношение по трудов договор от 31.08.2015г., по силата на който ищецът е
заемал при ответния работодател длъжността „фрезист“ с основно месечно
възнаграждение в размер на 480 лева., като действително получаваното
възнаграждение е 800 лева. Твърди се, че трудовото правоотношение е прекратено
със заповед № 15/16.09.2018г., на осн.чл. 327, ал.1,
т. 2 от КТ, поради причина, че работодателят е забавил плащането на трудово
възнаграждение. Навежда се, че ищецът не е получил трудово възнаграждение за
месеците май и август 2017г., както и за януари, април, юни и септември 2018г. Сочи се още, че за времето
до прекратяване на трудовото правоотношение ищецът не е ползвал и полагащия му
се платен годишен отпуск в размер на по 20 работни дни за 2016 и 2017г. година
и 15 дни за 2018г. Навежда се, че поради неплащане на дължимите на ищеца
възнаграждения, трудовото правоотношение е прекратено в хипотезата на чл. 327,
ал.1, .т 2 КТ със заповед на работодателя.
Претенциите за мораторно
обезщетение върху главното вземане се обосновават със забавата на работодателя.
Въз основа на изложеното настоява за
уважаване на така предявените искове.
В съдебно заседание ищецът се представлява от
адв. Д., който поддържа иска, настоявайки за
постановяване на неприсъствено решение.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е
ангажирал писмен отговор. В съдебно заседание не изпраща представител,
като не е направил искане производството да се гледа в отсъствие на негов
представител.
За да се
произнесе по спора съдът съобрази следното:
От представените по делото писмени
доказателства може да се направи извод за вероятната основателност на иска. Ангажираните
писмени доказателства установяват валидно възникнало между страните по делото трудово
правоотношение, прекратено със заповед на управителя на ответното дружество то
16.09.2018г. Ответникът
не твърди и не доказва, че е изпълнил задълженията по сключения договор за
трудово възнаграждение и обезщетение за неспазен срок на предизвестие и за неизползван
платен годишен отпуск
Видно от приложените
по делото книжа, на ответника са били указани последиците от неспазване на
сроковете за размяна на книжата и неявяване в съдебно заседание.
По тези съображения, съдът установява наличието на
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл.239 ГПК, поради
което и претенцията следва да се уважи по този ред.
На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника следва да се възложат сторените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 450 лева.
С оглед изхода на делото и на основание чл.
78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на
държавата по сметка на ВРС сумата от 363,68
лв., представляваща държавна такса върху уважените искове.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „В.“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на Б.С.Р.,
ЕГН ********** с адрес ***«К.Р.» № 89, ет.6, ап. 94 сумата
от 2745 лева, представляваща
сбор от неизплатени брутни трудови възнаграждения, дължими за м. май и август
2017г., за януари, април, юни и септември 2018г., на осн.
чл. 128, т. 2 от КТ и сумата от 299,36
лева - мораторна лихва за периода от падежа на
всяко отделно задължение (първо число на месеца, следващ месеца, през който се
дължи) до датата на исковата молба -27.03.2019г., на осн.чл.
86 от ЗЗД, сумата от 1347,15 лв.,
представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2016, 2017 и
2018 години, на осн.
чл. 224, ал. 2 от КТ, ведно с мораторно обезщетение в
размер на 55,01 лева за периода
01.11.2018г. до 27.03.2019г., сумата от 510
лева, - обезщетение за неспазен срок
на предизвестие, на осн. чл. 221, ал.1 КТ, ведно с мораторно обезщетение в размер на сумата от 20,82 лева за периода 1.11.2018г. до
27.03.2019г., на осн чл. 86 ЗЗД, ведно със законната
лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на задълженията,
както и сумата от 450 лева,
представляваща сторените по делото разноски, на осн.
чл.78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК „В.“ ЕООД, със седалище и адрес
на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ в полза
на Държавата, в бюджета на съдебната власт по сметка на ВСС сумата от 363,68 лева, представляваща
дължима държавна такса по уважените искове.
НЕПРИСЪСТВЕНОТО РЕШЕНИЕ не подлежи на обжалване, на
основание чл.239, ал.4 ГПК.
На страните да се връчат преписи от решението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: