Р Е Ш
Е Н И Е
№ ..............
гр. В.
Търново, 28.01.2019 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Великотърновският районен съд,
четиринадесети състав, в публично заседание на 16.01.2019 год., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ БОБЕВ
при секретаря Д. Бабекова, като разгледа докладваното от
съдията Бобев НАХД № 2283 по описа за
2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Съдът е
сезиран с жалба от "*****" ЕООД с ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление гр. *****, представлявано от управителя С.А.Ч., против НП №
26/0023-3873 от 03.07.2018 год., издадено от Изпълнителния директор на Агенцията
за хората с увреждания (АХУ), с което за допуснато от дружеството нарушение на
чл. 12 ал. 2 т. 1 от Наредбата за условията и реда за осъществяване и контрол
на дейностите по предоставяне на помощни средства, приспособления и съоръжения
за хората с увреждания и медицински изделия, посочени в списъците по чл. 35г
ал. 1 от Закона за интеграция на хората с увреждания (ЗИХУ), на основание чл.
54а от ЗИХУ, чл. 53 и чл. 83 от ЗАНН на дружеството е наложено административно
наказание - "Имуществена санкция" в размер на 10 000 лева. В жалбата
се излагат доводи относно допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила при съставяне на АУАН и издаване на процесното НП, поради което се моли
пълната отмяна на последното. Алтернативно със жалбата се моли да бъде
приложена разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
В съдебно
заседание дружеството-жалбоподател - редовно призовано, се представлява от
управителя С.Ч. и адв. В.М. от АК - Р., редовно упълномощена. По делото са
представени писмени бележки от процесуалния представител на дружеството, като в
същите се поддържат доводите изложени в жалбата, както и се излагат
допълнителни доводи в насока незаконосъобразност на обжалваното НП. В съдебно заседание
адв. М. моли за пълната отмяна на атакуваното НП, като излага допълнителни
доводи в подкрепа на искането.
Въззиваемата
срана - редовно призована, не се представлява. По пощата е изпратено писмено
становище, с което се дава съгласие за даване ход на делото в отсъствието на
представител на въззиваемата страна, като се излагат и доводи относно правилността
и законосъобразността на обжалваното НП и се моли за потвърждаването му като
такова.
Съдът като
обсъди доводите, изложени в жалбата и събраните по делото писмени и гласни
доказателства и като взе предвид становищата на страните, намира за установено
от фактическа страна следното:
"*****"
ЕООД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. *****, е дружество
вписано във водения от АХУ на основание чл. 35, ал. 1 от ЗИХУ публичен регистър
на лицата, осъществяващи дейности по предоставяне на медицински изделия и
помощни средства, приспособления и съоръжения за хората с увреждания. Следователно
същото е било длъжно да спазва разпоредбите на ЗИХУ и Наредбата, издадена на
основание чл. 35а, ал. 9 от този закон.
Съгласно
чл. 12, ал. 2, т. 1 от горепосочената Наредба, търговското дружество е имало
задължение ежегодно в срок до 30 октомври на текущата година в качеството си на
търговец на дребно да представя в Агенцията за хората с увреждания анализ на
цените на съответните продавани медицински изделия съобразно фактурите,
издадени от търговците на едро.
Към
30.10.2017 год. дружеството не е изпълнило това свое задължение и не е
представило на Агенцията за хората с увреждания със седалище гр. София, анализ
на цените на съответните продавани медицински изделия съобразно фактурите,
издадени от търговците на едро.
С оглед на
това, изпълнителният директор на АХУ издал Заповед № 0023-0673/08.02.2018 г., с
която създал тричленна комисия, която да извърши проверка на лицата, вписани в
регистъра по чл. 35, ал. 1 от ЗИХУ относно изпълнението на задължението им по
чл. 12, ал. 2 от Наредбата, издадена на основание чл. 35а, ал. 9 от закона.
След извършване на проверката, комисията изготвила констативен протокол № 1 от 09.02.02018
год., с който констатирала и посочила лицата, вписани в регистъра по чл. 35,
ал. 1 от ЗИХУ, които не са изпълнили до 30 октомври на текущата година
ежегодното си задължение по чл. 12, ал. 2, т. 1 от Наредбата да представят в
АХУ анализ на цените на съответните продавани медицински изделия съобразно
фактурите, издадени от търговците на едро. В този списък под № 137 е посочено и
"*****" ЕООД.
Въз основа
на този Констативен протокол, свидетелят Д.Т.Н., на длъжност главен инспектор в
Дирекция" ИХУ" при Агенцията за хората с увреждания, с месторабота Регионален
офис на АХУ в гр. Велико Търново, на 27.03.2018 год. съставил срещу "*****"
ЕООД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. *****, представлявано
от управителя С.А.Ч., АУАН № 118-СЦ/27.03.2018 година. В него, обстоятелствата
по извършване на нарушението са описани по следния начин: "На 09.02.2018 год.
в Сградата на АХУ в гр. София, ул. "Софроний Врачански" № 104-106,
съгласно Констативен протокол № 1 на комисия, назначена със Заповед №
0023-0673/08.02.2018 год. на Изпълнителния директор на АХУ е установено
неизпълнение на законоустановения срок до 30.10.2017 г. на задължението за
представяне на анализ на цените на продаваните медицински изделия, съобразно
фактурите, издадени от търговците на едро, което се доказва с непредставен
анализ на цените с вх. № до 30.10.2017 година.". Нарушението е
квалифицирано като такова по чл. 12, ал. 2, т. 1 от Наредба за условията и реда
за осъществяване и контрол на дейностите по предоставяне на помощни средства,
приспособления и съоръжения за хората с увреждания и медицински изделия,
посочени в списъците по чл. 35г, ал. 1 от Закона за интеграция на хората с
увреждания.
Актът е
съставен в присъствието на един свидетел - В.Д.Б. от гр. В. Търново, за който
не е посочено дали е такъв на установяване на нарушението или на съставяне на
акта, както и в присъствието на управителя на дружеството, като е предявен на
последния, който го подписал без да вписва възражения. Такива не постъпили
срещу предявения АУАН и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа
на така съставения АУАН и при идентично описание на фактическата обстановка е
издадено обжалваното НП, в което е посочено като нарушение това, че дружеството
не е изпълнило задължението си за представяне ежегодно до 30 октомври на
текущата година на анализ на цените на продаваните медицински изделия,
съобразно фактурите, издадени от търговците на дребно. Посочено е също, че
нарушението е установено на 09.02.2018 год. в сградата на АХУ в гр. София с КП
№ 1 на Комисия, назначена със Заповед № 0023-0673/08.02.2018 год. на
изпълнителния директор на АХУ. С така издаденото НП на
дружеството-жалбоподател, за нарушение на чл. 12, ал. 2, т. 1 от Наредбата,
издадена на основание чл. 35а, ал. 9 от ЗИХУ, е наложена имуществена санкция в
размер на 10 000 лева, на основание чл. 54а от ЗИХУ.
Издаденото
НП било връчено на управителя на дружеството на 06.07.2018 год., а жалбата
против него е подадена по куриер на 09.07.2018 год. по реда и в срока посочени
в чл. 59 от ЗАНН.
Така
описаната фактическа обстановка се установява по един категоричен, несъмнен и
безспорен начин от показанията на разпитания актосъставител и от писмените
доказателства по делото, които са коментирани подробно и индивидуализирани, в
приетата се установена фактическа обстановка.
При липса
на противоречия между доказателствата по делото и по аргумент от противното на
разпоредбата на чл. 305, ал. 3, изр. 2 от НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, съдът не следва
да излага съображения, защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят.
При така
установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание, съдът достигна до
следните правни изводи:
Въззивната
жалба е депозирана в срок и от легитимен субект, поради което се явява
процесуално допустима, а разгледана по същество същата е и основателна, поради
следните съображения:
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган – изпълнителния директор на АХУ,
на основание чл. 55, ал. 2 от ЗИХУ и чл. 47, ал. 1, б. "а" от ЗАНН,
доколкото съгласно чл. 8 от ЗИХУ на АХУ е възложено да осъществява изпълнението
на държавната политика в областта на интеграцията на хората с увреждания, както
и контрола на дейностите по предоставяне на помощни средства, приспособления и
съоръжения за хората с увреждания и медицински изделия, посочени в списъците по
чл. 35г ал. 1 от ХИХУ. В този смисъл изложените от жалбоподателя доводи в тази
насока се явяват неоснователни.
АУАН, въз
основа на който е издадено обжалваното НП, също е издаден от компетентен орган
– длъжностно лице, определено от изпълнителния директор на АХУ със Заповед №
0023-0461/30.01.2018 г., на осн. чл. 55, ал. 1, т. 7 от ЗИХУ, поради което
доводите изложени в жалбата в тази насока също се явяват неоснователни.
Наказателното
постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок по чл. 34, ал.3
от ЗАНН, но същото не е съобразено с нормата на чл. 57, т. 5 от ЗАНН, доколкото
не съдържа точна и ясна дата на извършване на нарушението – не е посочена
годината през която в срок до 30 октомври се твърди, че дружеството не е
изпълнило задължението си, както и не е посочени и място на извършване на
нарушението.
АУАН също
не е съобразен с изискванията на чл. 42, т. 3 от ЗАНН, като в него макар и да е
посочена датата на извършване на нарушението, отново липсва посочване на
мястото на извършване на същото. АУАН е издаден и в нарушение на чл. 40, ал. 3
от ЗАНН, като в него не е посочено качеството на свидетелите - дали те са
свидетели на извършване или установяване на нарушението или на съставяне на
АУАН, като това нарушение не се отчита като съществено от съдебния състав, с
оглед на утвърдената съдебна практика по този въпрос.
Липсата на
посочените обстоятелства като дата и място на извършване на нарушението обаче в
описанието на нарушението в АУАН и НП винаги съставляват съществено нарушение
на процесуалните правила, доколкото водят до ограничаване на правото на защита
на санкционираното лице.
Освен това,
съдът служебно констатира, че АУАН е издаден и след изтичане на 3-месечния срок
от установяване на нарушението и откриване на нарушителя, следователно
административно-наказателната отговорност на дружеството жалбоподател е
ангажирана в противоречие с разпоредбата на. Правната норма на чл. 34 ал. 1 от ЗАНН предвижда, че не се образува
административно-наказателно производство, ако не е съставен акт за установяване
на административно нарушение в продължение на три месеца от откриване на
нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. Двете
хипотези не се намират помежду си в отношение на алтернативност, а са взаимно
изключващи се, тоест нормата не предоставя на административния орган възможност
да избира в рамките на кой от двата срока да извърши процесуалното действие -
съставяне на акт за установяване на административно нарушение. След като
нарушителят е известен, то акт за установяване на административно нарушение
следва да бъде съставен в продължение на три месеца от откриването му.
Приложимостта на втората хипотеза, а именно – едногодишен срок от извършване на
нарушението е обусловена само при липса на данни за конкретния нарушител. Това
е така, защото законодателят е предвидил възможност за
административно-наказващия орган да положи усилия за откриване и установяване
на нарушенията и на нарушителя.
Ето защо, в
случая след като нарушението се изразява в неподаване на анализи в срок до 30
октомври на текущата година от лице, вписано в регистър воден от АХУ,
нарушителят е бил известен на административно-наказващия орган - агенцията, още
на следващия ден след изтичане на срока до който е следвало да се изпълни
задължението, т.е. на 31.10.2017 година.
При това
положение служителите на АНО са разполагали с тримесечен срок, считано от
31.10.2017 год., да установят нарушението и евентуално да съставят АУАН или
Протокол, с който да го констатират (с оглед на предвидената процедура по чл.
15 от Наредбата, издадена на осн. чл. 35а, ал. 9 от ЗИХУ). Този срок е изтекъл
на 31.01.2018 год., а процесния АУАН № 18-СЦ, въз основа на който е издадено и
обжалваното НП, е съставен на 27.03.2018 год., към която дата тримесечният
срок, предвиден в разпоредбата на чл. 34 ал.- 1 от ЗАНН е бил изтекъл, което е
абсолютна отрицателна предпоставка за допустимо развитие на
административно-наказателното производство. Не може да се възприеме тезата, че
нарушението е било установено със съставения КП № 1 от 09.02.2018 год. и от
този момент е започнал да тече тримесечният срок за съставянето на акта. Такова
тълкуване би довело до поставяне в по-благоприятно положение на административно
наказващия орган (АНО), който във всеки един момент в рамките на едногодишния
срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН да има възможност да сформира комисия, която да
установи нарушение, което отдавна му е известно, както и неговият нарушител,
след като именно АНО поддържа регистър на лицата, които имат задължение да
подадат въпросните анализи ежегодно до агенцията в срок до 30 октомври на
текущата година. Правилото, че "никой не може да черпи права от
неправомерното си поведение" е логически израз на един от основните
принципи на правото. Той притежава убеждаваща сила и е в състояние успешно да
противостои на други принципи и аргументи. Този основен правен принцип, заложен
не само в българското, но и в европейските законодателства води началото си от
Римското право, а именно, че никой не може да извлича изгода от собственото си
правонарушение. Ето защо, всеки правораздаващ орган следва да го съобразява.
Актът е
съставен на 27.03.2018 год., т. е. след изтичане на тримесечният срок от
откриване на нарушителя, предвиден в разпоредбата на чл. 34 ал. 1 от ЗАНН, при
погасена вече правна възможност на наказващия орган да ангажира отговорността
му, който порок влече след себе си незаконосъобразност на цялото
административно-наказателно производство, в това число и на окончателния акт, с
който то приключва – наказателно постановление, което налага неговата отмяна,
само на това основание, без да се изследва въпросът налице ли е извършено
нарушение.
Само за
пълнота на изложението, по същество на нарушението съдът ще отбележи, че
доколкото се претендира да е извършено нарушение изразило се в непредставяне в
срока по чл. 12, ал. 2, т. 1 от Наредбата по чл. 35а, ал.9 от ЗИХУ – до
30.10.2017 г. на анализ на цените на съответните продавани медицински изделия
съобразно фактурите, издадени от търговците на едро, то извършването му от
задълженото лице – дружеството-жалбоподател е доказано само на базата на
твърдението на АНО, че във входящия регистър на А. такива не са били заведени
до посочената дата. Касае се за отрицателен факт, който не подлежи на
доказване, поради което в случай, че задължено лице твърди, че е изпълнил
задължението си, то доказателствената тежест да докаже твърдението си е негова.
В случая няма такова твърдение в жалбата. Следователно, с непредставянето в АХУ
в определения срок на анализите, нарушението е извършено в деня следващ деня в
който дължимото действие е можело законосъобразно да бъде извършено.
Следователно нарушението е извършено на 31.10.2017 г., в гр. София, където се
намира седалището на АХУ, където е следвало да се представят анализите.
Независимо от това обаче, съдът споделя становището на жалбоподателя, че след
като се касае за нарушение на разпоредба на Наредбата по чл. 35а, ал.9 от ЗИХУ,
то и при ангажиране на отговорността на нарушителя е следвало да се спази
процедурата за това, предвидена в разпоредбата на чл. 15 от Наредбата –
нарушението да бъде констатирано с КП, с който да бъдат дадени предписания и
срок за отстраняването му. Протоколът да бъда връчен на представляващия
нарушителя и едва след неизпълнение на даденото предписание в указания срок да се
пристъпи към образуване на административно-наказателно производство срещу
нарушителя със съставяне на АУАН, за нарушение по чл. 15, ал.5 от Наредбата. В
Наредбата е предвидена специална процедура по ангажиране на отговорността на
лицата, нарушили предвидените в нея разпоредби, като тази процедура не е в
противоречие с предвидените в ЗАНН и ЗИХУ такива, а предвижда в интерес на
нарушителите първо да им се даде възможност да изпълнят доброволно задълженията
си и едва при неизпълнение да се пристъпи към санкциониране. Този подход е в
пълно съответствие с целта на административно-наказателното правораздаване,
което има освен санкционна, така също и превъзпитателна и превантивна цел. С
оглед на това и в интерес на правната сигурност е след като има предвидена в
подзаконов нормативен акт, както е в настоящия случай, специална процедура за
ангажиране на административно-наказателна отговорност, която не противоречи на
предвидената в ЗАНН, но е в интерес на нарушителя, то с оглед принципа на
предвидимост в административно-наказателното правораздаване следва да се
прилага именно процедурата, която е в интерес на нарушителя, като този извод се
налага и с оглед на принципа, че специалният закон дерогира приложението на
общия, при положение, че не му противоречи.
В този ред
на мисли не може да се приеме за основателно твърдението на процесуалния
представител на АНО, че непредставянето на анализите в срока по чл. 12, ал. 2,
т. 1 от Наредбата има преклузивно действие и няма как да се санира извършеното
нарушение. Това твърдение се намира в логическо противоречие с изложеното
по-рано в писмените бележки за изключителната важност на представянето на тези
анализи за провеждането на държавната политика, насочена към интеграция на
хората с увреждания и след като това е така, АНО също би следвало да има
интерес своевременно да установи, че анализите не са представени в указания в
Наредбата срок и да обезпечи това те да бъдат представени във възможно
най-кратък срок след изтичане на срока, като издаде задължително за изпълнение
предписание и определи срок за изпълнението му, както го задължава разпоредбата
на чл. 15 от Наредбата, а не твърдейки, че задължението след изтичане на срока
по наредбата е безвъзвратно неизпълнимо да предприеме единствено действия по
санкциониране на нарушителя. Това е изключително недопустимо, особено в
случаите, когато се касае за нарушение извършено за първи път, както е в
настоящия случай (липсват представени доказателства в обратна насока), при което
положение винаги са налице основания за приложение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, особено като се има предвид изключително високия размер на предвидената
минимална санкция за извършеното нарушение, която е несъразмерно висока и
несъответстваща на извършеното нарушение.
Не на
последно място следва да се отбележи и допуснатото несъответствие в описанието
на извършеното нарушение в АУАН и в НП. Противоречие между съставения АУАН и
издаденото НП има относно начина, по който е трябвало да бъде съставен и
представен анализът на цените на продаваните медицински изделия. Съгласно
съставения АУАН това е трябвало да стане на база фактурите, издадени от
търговците на едро, а според издаденото НП е трябвало да стане на база
фактурите, издадени от търговците на дребно. Съобразно разпоредбата на чл. 12,
ал. 2, т. 1 от Наредбата това трябва да стане именно на база фактурите,
издадени от търговците на едро, което означава, че в издаденото НП е било
допуснато поредно съществено нарушение касаещо описването на фактите от
обективната страна на нарушението, в частност начина на съставяне на анализа.
С оглед на
всички изложени съображения, обжалваното НП се явява издадено в нарушение,
както на материалния така и на процесуалния закона, поради което подлежи на
отмяна. Изброените по-горе процесуални нарушения са съществени такива и не
могат да бъдат отстранени от съда в настоящата фаза на производството, поради
което издаденото НП се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Само за
пълнота следва да се отбележи, че Закона за интеграция на хората с увреждания, въз основа на който е
наложена и имуществената санкция на дружеството жалбоподател към настоящия
момент е отменен. Същия е отменен с бр. 105 от 18.12.2018 год., в сила от
01.01.2019 година, като от 01.01.2019 год. действа нов Закон за хората с
увреждания. В този нов Закон съществува разпоредба - чл. 89 ал. 8, напълно
идентична с разпоредбата на чл. 35а ал. 9 от стария ЗИХУ, която гласи, че:
" Условията и редът за осъществяването и контрола на дейностите по предоставяне
и ремонт на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия
за хора с увреждания се определят с наредба на министъра на труда и социалната
политика.". Наредбата, която е издадена въз основа на този текст - НАРЕДБА
за условията и реда за осъществяване и контрол на дейностите по предоставяне на
помощни средства, приспособления и съоръжения за хората с увреждания и
медицински изделия, посочени в списъците по чл. 35г, ал. 1 от Закона за
интеграция на хората с увреждания (Загл. изм. - ДВ, бр. 89 от
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 26/0023-3873 от 03.07.2018 год., издадено от Изпълнителния
директор на Агенцията за хората с увреждания, с което за допуснато от "*****"
ЕООД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. *****, представлявано
от управителя С.А.К., нарушение на чл. 12 ал. 2 т. 1 от Наредбата за условията
и реда за осъществяване и контрол на дейностите по предоставяне на помощни
средства, приспособления и съоръжения за хората с увреждания и медицински
изделия, посочени в списъците по чл. 35г ал. 1 от Закона за интеграция на
хората с увреждания (ЗИХУ), на основание чл. 54а от ЗИХУ, чл. 53 и чл. 83 от ЗАНН, на дружеството е наложено административно наказание - "Имуществена
санкция" в размер на 10 000 (десет хиляди) лева - като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК
пред Административен съд - Велико Търново, в 14 дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено и обявено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
/ Емил Бобев /