№ 16
гр. Варна, 31.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I - СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светла В. Даскалова
Членове:Станчо Р. Савов
Румяна П. Петрова
при участието на секретаря Галя Ст. Иванова
в присъствието на прокурора Д. Р. Н.
като разгледа докладваното от Светла В. Даскалова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20213100601289 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл.313 и сл. от НПК.
Предмет на въззивното производство е присъда № 90 от 02.11.2021 г. по
-ти
НОХД 2350/2021 г. на ВРС, 5 състав, с която подс. ИВ. С. Т. е признат за
невинен за това, че на 18.11.2018 г. в с. *****, общ. Аксаково, обл. Варненска,
влязъл в чуждо жилище – това на К. Е. И., находящо се в с. *****, обл.
Варненска, като употребил за това сила за отваряне на вратата и деянието е
извършено нощем, с което е осъществил състава на престъпление по чл. 170,
ал. 2 от НК, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан от така
възведеното му обвинение.
Прокурор от районна прокуратура – Варна е останал недоволен от
присъдата и я е протестирал в срок. Във въззивния протест се твърди, че
присъдата е неправилна, постановена в разрез с материалноправните норми и
в противоречие с всички събрани по делото гласни и писмени доказателства,
1
назначената СПЕ, поради което се иска присъдата да бъде отменена и
подсъдимият ИВ. С. Т. да бъде признат за виновен, като му бъде наложено
съответното наказание, определено в санкцията на посочената норма в
специалната част на НК.
В съдебно заседание представителят на въззивната прокуратура
поддържа протеста като счита, че изводите на първоинстанционния съд са
неправилни и незаконосъобразни. Намира, че по несъмнен начин деянието е
доказано от субективна и обективна страни.
В с.з. адв. Влахова, защитник на подс. Т. моли за потвърждаване на
присъдата, като според нея не са събрани категорични доказателства, че Т. е
извършил вмененото му престъпление.
В последната си дума подс. Т. потвърждава казаното от защитника си.
Съдът, след преценка на доводите, изложени в протеста, позицията на
страните, както и на събраните по делото доказателства и въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
постановеният акт, съобразно изискванията на чл.314 от НПК намира за
установено следното:
За да постанови присъдата си, районният съд е обсъдил внимателно и
задълбочено множество гласни и писмени доказателства – обясненията на
подсъдимия, показанията на свидетелите и др. След обстойния им анализ,
съдът е приел от фактическа страна, че:
На 18.11.2018 г. подписания И.Т. действително е влязъл в чуждо
жилище – на първия етаж на къщата не семейство И. в село *****.
Свидетелите К. Е. И. и А. Г. И., които живеели в същата, спели в къщата на
втория етаж, а първият бил обособен като ежедневен, където се намирала и
пералнята. А. И. използвала по – ниските цени на електроенергията вечерта,
за да пуска пералната машина. Когато на 17/18.11.2018 г., свидетелката И.
слязла на първия етаж, за да пусне пералната машина чула шум от вратата
към двора. Видяла подсъдимия Т., извикала му да се махне и той избягал. И.
събудила мъжа си, - свид. И., който спял на втория етаж. Той излязъл на
улицата но не видял никого. Видял, че задната врата в средата е сгъната и
2
заключващият механизъм е счупен.
На подсъдимия Т. е повдигнато обвинение от ВРП по чл. 170 ал. 2 във
вр. с ал. 1 от НК, за това че на 18.11.2018 г., в село *****, общ. Аксаково,
област Варненска е влязъл в чуждо жилище – това на К. И., като употребил за
това сила за отваряне на вратата и деянието е извършено нощем.
Подсъдимият живеел в бунгало в непосредствена близост до дома на И..
Работил като овчар при частен собственик, който се грижел за прехраната му,
без подсъдимият да разполага с пари в брой.
От заключението на съдебно-психиатричната експертиза, изготвена от
д-р Костадинка Крумова в хода на съдебното производство е видно, че при
подсъдимия Т. няма данни за психично заболяване, към момента на
извършване на деянието. Могъл е да разбира свойството и значението на
извършеното от него. Могъл е да ръководи постъпките си.
Подсъдимият Т. е с изключително нисък и елементарен социален
статус, с изключително ниска възможност за ориентация в социалната среда.
Интересите му се свързват единствено с удовлетворяване на елементарните
потребности от подслон, храна и алкохол. При евентуална липса на храна и
алкохол или под влияние на употребен алкохол е имало случаи да влиза в
други къщи в селото и да създава проблеми. Осъждан е два пъти за
извършени кражби в селото - през 2012 и през 2014-2015 г.
На 01.03.2019 г. е извършено разпознаване на лица по фотоснимки от
свид.И., при което тя разпознала подсъдимия Т. по общата визия.
На 18.04.2019 г., е извършен оглед на местопроизшествието. На задната
фасада на къщата с протокол за оглед на местопроизшествие е констатирана
плъзгаща врата от алуминий, „…върху подвижната част на плъзгащата се
врата на нивото на заключващия механизъм се вижда следа от натиск с
размер 0,5 см, над него непосредствено втори с размер 0,3 мм. На касата
срещу по-долното огъване се вижда хоризонтална деформация с ширина 4 см
при края си“.
Както правилно е отбелязъл първоинстанционният съд, огледът на
местопроизшествието е извършен на 18.04.2019 г. – 5 месеца след датата на
деянието. Съответно е и обоснован извода му, че „от него не може да се
3
установи дори елементарния факт къде е извършван оглед на
местопроизшествие“. Целта на огледът е да се фиксират местоположението и
състоянието на предмети и вещи, непосредствено след деянието, както и да се
фиксират евентуални следи върху тях от действията на участващите в
деянието лица. Изминалият период от 5 месеца обезсмисля извършването на
огледа, защото не може да служи като доказателство, че откритите и
фиксирани при него обстоятелства и следи са настъпили именно като
резултат от действията на подсъдимия.
Въззивната инстанция споделя извода на проверявания съд за
недоказаност на твърдението на прокуратурата, че подс. Т. е преодолял
заключващия механизъм на вратата чрез подпъхване на неустановено
техническо средство, което е носел в себе си, между касата и вратата, както и
за употребата на сила, тъй като не може да се приеме за категорично
установен фактът, че заключващият механизъм на вратата е бил спуснат и че
за преодоляването му е използвана сила от подсъдимия.
ПО ПРОТЕСТА:
Фактическите положения, приети за установени от
първоинстанционният съд се подкрепят от събрания по делото
доказателствен материал. С оглед на което и присъдата не страда от
необоснованост.
Въззивният съд не установи при постановяването на присъдата да е
било допуснато съществено процесуално нарушение.
Изготвените мотиви са всеобхватни, подробни, а изводите на
първоинстанционния съд са подчинени на правилата на формалната и
житейска логика. Доказателствата са обсъдени поотделно и в съвкупност,
като е даден мотивиран отговор кои от тях съдът кредитира с доверие и кои
не и защо.
По отношение възприетото от първоинстанционния съд на стр.4 от
мотивите към присъдата, че срока за разследване не е бил удължен за периода
4
11.04-11.06.2019 г. и 11.08.2019 - 11.02.2021 г.:
Действително към въззивния протест са приложени 13
бр.постановления, видно от които и пред тези периоди от време срокът за
разследване е бил надлежно удължаван. Въззивният съд обаче държи да
подчертае, че мястото на тези постановления не е във виззивното
производство, а в досъдебното и прокурорът от ВРП не е изпълнил
задълженията си да представи на първоинстанционния съд досъдебното
производство в цялост, поради което и няма как извода на ВРС за наличието
или липсата на тези постановления да е друг.
По отношение на друго твърдение на прокурора, че неоправдано ВРС е
обявил, че мотивите към присъдата ще изготви в 45 дневен срок, а делото не
се отличава с фактическа и правна сложност:
Въззивният съд споделя заключението, че делото не се отличава с
особена сложност. При тази констатация обаче буди недоумение факта на
продължителността на досъдебното производство – жалбата на свид.И. е от
18.11.2018 г. , постановлението за образуване на ДП е от 11.02.2019 г., а
обвинителния акт е внесен във ВРС на 18.06.2021 г., т. повече от две години и
половина след деянието при липса на фактическа и правна сложност…
С оглед на гореизложеното въззивната инстанция прави изводите си, че
присъдата на ВРС е правилна, законосъобразна и обоснована, оплакванията
са неоснователни, не са налице основания за отменяването на съдебния акт,
поради което същият следва да бъде потвърден.
Предвид гореизложеното и на основание чл.338 вр. чл.334, т.6 НПК,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 90 от 02.11.2021 г. по НОХД
2350/2021 г. на ВРС, 5-ти състав.
5
Решението е окончателно.
На основание чл.340, ал.2 от НПК да се съобщи на страните, че
решението е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6