РЕШЕНИЕ
№ 967
гр. Пловдив, 10.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Мария Ненова
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Мария Ненова Въззивно гражданско дело №
20245300500688 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на К. Г. М., ЕГН ********** от гр. ***,
подадена чрез пълномощника му адвокат А. П., против Решение № 4982 от
07.12.2023 г. постановено по гр.д. № 17480/2022 г. по описа на Районен съд –
Пловдив, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от К. Г. М.
против ЧСИ М. О.-Г., рег. № 758, с район на действие Окръжен съд – Пловдив,
с адрес: гр. ***, обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 441 от ГПК във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 74, ал. 1 от
ЗЧСИ, с които се иска ответницата да бъде осъдена да заплати на ищеца
следните суми: 777,60 лв., представляваща имуществени вреди от
незаконосъобразно принудително изпълнение, а именно проведено
принудително изпълнение, върху несеквестируемо вземане по изпълнително
дело № 671/2017 г. по описа на ЧСИ О., ведно със законна лихва върху тази
сума, считано от подаване на исковата молба в съда, до окончателното
изплащане на същото; 1 500 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от незаконосъобразно принудително изпълнение, а
именно принудително изпълнение върху несеквестируемо вземане по
изпълнително дело № 671/2017 г. по описа на ЧСИ О., изразяващо се в
душевни болки и страдания, емоционален стрес и фрустация, от негативни
психически изживявания, представляващи чувства на възмущение, гняв,
тревога, безпомощност, напрежение, неудобство и притеснение, ведно със
1
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба, до
окончателното изплащане на сумите.
Във въззивната жалба се излагат оплаквания, че обжалваният съдебен
акт е неправилен, издаден в противоречие с материалния закон и необоснован.
Поддържа се, че районният съд правилно е установил фактическата
обстановка, но неправилно и необосновано е извел правни изводи за
отхвърляне на исковете. Оспорват се като неправилни изводите, че ответникът
не е извършил незаконосъобразно действие, ищецът не е доказал да е
претърпял имуществени и неимуществени вреди, както и че дори да се приеме
наличието на противоправно поведение от ответника, то с несеквестируемата
сума е бил погА. дълг на ищеца и същият не е претърпял загуба, нито реално е
обеднял, а уважаването на иска ще доведе до неоснователното обогатяване на
ищеца. Намира се за доказано по делото, че длъжникът е уведомил съдебния
изпълнител за произхода на постъпилата сума преди извършване на превода на
взискателя и са били представени доказателства за несеквестируемостта на
сумата. Посочва се задължението на съдебния изпълнител да събере
необходимата информация и да възстанови несеквестируемата сума.
Поддържа се, че такава информация е събраната по изпълнителното дело, но
въпреки това съдебният изпълнител немотивирано е отказал да възстанови
сумата като е погасил дълга по делото. По изложеното се оспорва изводът на
първостепенния съд, че не е налице противоправно поведение/действие на
съдебния изпълнител. На следващо място се поддържа, че са доказани
претърпените от ищеца имуществени и неимуществени вреди във формата на
пряка загуба или пропуснати ползи. Излагат се съображения, че ищецът е
получавал сума по-ниска от размера на МРЗ според заключението на
съдебносчетоводната експертиза. Твърди се, че ответникът се опитва да
прехвърли отговорността от противоправното си поведение на длъжника и
третото задължено лице с вменяване на задължението за оборване на
презумпцията за секвестируемост/несеквестируемост на постъпилата сума по
изпълнителното дело. Поддържа се, че противоправното действие на ЧСИ е
довело до нарушаване на забраната за събиране на несеквестируемо парично
вземане от друго лице, различно от длъжника, с което последният е претърпял
имуществена вреда в размер на несеквестируемото вземане, събрано от
съдебния изпълнител и платено на взискателя. Обсъждат се показанията на
свидетеля за установяване на негативните психически изживявания на ищеца,
като се сочи, че същите се презумират. Поддържа се, че претърпените
неимуществени вреди от ищеца се отличават с по-голям обем и интензитет,
водещи до по-голямо въздействие върху неимуществената му сфера предвид
качеството на лицето, което извършило увреждането. Излагат се съображения
относно извода на районния съд, че с несеквестируемата сума е бил погА. дълг
на ищеца и същият не е претърпял загуба, нито реално е обеднял, а
уважаването на иска би довело до неоснователното обогатяване на длъжника-
ищец. Направено е позоваване на т. 1 от ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013
г. на ОСГТК и на забраната за провеждане на принудително изпълнение върху
2
несеквестируемо имущество, която се сочи, че е нарушена от съдебния
изпълнител, довело до настъпването на преки и непосредствени вреди за
ищеца. Искането към въззивния съд е да отмени обжалваното решение и
вместо него да се постанови решение, с което да бъдат уважени предявените
искове. Претендират се разноските по делото.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от ЧСИ М. О.-Г. чрез пълномощника по делото адвокат А. Г., с който взема
становище за неоснователност на жалбата. Поддържа се, че изводите на
районния съд са логични, последователни и правилни. Излагат се доводи, че
съдебният изпълнител не е длъжен да установява несеквестируемостта на
имуществото при насочване на изпълнението, а длъжникът следва да се
позове на несеквестируемостта. Посочва се, че запорът върху вземането на
длъжника в „Изипей“ АД е наложен с писмо от 2021 г., както и че запори
върху банковите сметки на длъжника са налагани още от 2017 г. и длъжникът е
предложил доброволно изплащане на задълженията. С липсата на доброволно
изпълнение от длъжника се обосновава налагането на запор върху вземането в
„Изипей“ АД. Поддържа се, че длъжникът се стреми да избегне насочване на
изпълнението към парични постъпления по блокираните му сметки, като е
открил въпросната сметка в небанкова институция. Излагат се съображения,
че длъжникът не е оспорил своевременно наложения запор, както и че се е
запознал с извършеното разпределение на 24.08.2022 г., но не е предприел
съдебно обжалване на действие, накърняващо имуществената му сфера.
Споделят се изводите на районния съд, че с извършените плащания е бил
частично погА. дългът на длъжника. Излагат се доводи, че друг извод не се
обосновава от соченото от длъжника ТР 2/2013 г., защото отговорността на
съдебния изпълнител не се презумира, а подлежи на доказване. Посочва се, че
от съдебния изпълнител не може да се търси свръхотговорност за
самоувреждащо бездействие на длъжника. Взема се становище и относно
акцесорния иск за неимуществени вреди. Поддържа се, че страданията, които е
претърпял длъжника, са функция на неговата недобросъвестност и пасивност
в рамките на изпълнителния процес, който е течал срещу него в продължение
на повече от 5 години, както и на паралелни изпълнителни дела при други
ЧСИ. Посочва се, че статусът на длъжника не е нова и внезапна промяна в
битието му, за да се приеме казаното от свидетеля Г. за вероятните
отрицателни емоции, преживени от ищеца. Не се изключва, че сполетялата го
болест е оказала негативно влияние върху психиката на ищеца и се посочва, че
няма как отговорността за това да се вмени на съдебния изпълнител. Искането
към въззивния съд е да потвърди решението на районния съд.
Подаден е и отговор на въззивната жалба от ЗК „Лев Инс” АД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско
шосе“ № 67А чрез пълномощника юрисконсулт И. Г., конституиран като трето
лице-помагач на страна на ответника в първоинстанционното производство, с
който се оспорва жалбата. Поддържат се доводи за неоснователността на
жалбата. Излагат се съображения за правилността на решението като
3
постановено след задълбочен анализ на събраните по делото доказателства,
въз основа на които се заключава за неоснователността на главния иск.
Искането към съда е да остави без уважение въззивната жалба и да потвърди
обжалваното решение.
Съдът като разгледа въззивната жалба в рамките на наведените
основания и взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства намира за установено следното:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения от
закона срок срещу подлежащ на обжалване акт от страна, останала недоволна
от съдебния акт, поради което подлежи на разглеждане по същество.
Производството пред районния съд е образувано по искова молба на К.
Г. М. против ЧСИ М. О.-Г. с твърдения за осъществено от ответника
незаконосъобразно принудително изпълнение по изпълнително дело №
671/2017 г., изразяващо се в насочване на изпълнението върху
несеквестируемо вземане, а именно пенсията на ищеца, постъпила по сметка в
„Изипей“ АД. Твърди се, че за наличието на несеквестируемост ищецът е
уведомил ЧСИ, но с немотивирано разпореждане искането му за
възстановяване на удържаната сума било отхвърлено. Впоследствие ищецът
установил, че без да предприеме действия по установяване на незначителната
частична секвестируемост на постъпилата сума, без да се съобрази с
възможността за обжалване на разпределението, без да изготви
разпределение, без да бъде предявено и да влезе в сила, ЧСИ е превела
удържаната сума по нейна банкова сметка за погасяване на незаплатени
такси/разноски и по банковите сметки на взискателите за погасяване на дълга
по изпълнителното дело. Поради това се иска да бъде осъден ответникът да
заплати обезщетение за имуществени вреди в размер на 777,60 лв.,
представляваща несеквестируемата част от постъпилата по банковата сметка
на ЧСИ сума в размер на 789 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от
датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане,
както и обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се душевни болки,
страдания, емоционален стрес и фрустрация, негативни психични
изживявания, представлящи чувства на огорчение и възмущение, гняв,
тревога, безпомощност, напрежение, неудобство и притеснение, които
оценява на 1 500 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане.
В подадения в срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба
ответникът е оспорва иска като неоснователен и недоказан. Поддържа, че в
запорното съобщение до третото задължено лице „Изипей“ АД изрично е
указано, че запорът не следва да се изпълнява по отношение на
несеквестируемата част на доходите, ако са постъпили по банкова сметка, но
не по-рано от един месец преди налагане на запора, както и че запорното
съобщение не поражда действие по отношение на пенсията до размера на
МРЗ. Счита, че предвид липсата на уведомление по чл. 446а, ал. 4 от ГПК от
4
третото задължено лице на ответника не е бил известен характерът на
постъпленията по посочената платежна сметка. Твърди, че в тежест на
длъжника по делото е да установи несеквестируемостта на доходите, а от
представените от ищеца доказателства не се установява, че се касае за
несеквестируеми доходи. Излага твърдения, че е въведен в заблуждение, че
преведената удръжка е изцяло секвестируема. Поддържа на следващо място,
че е налице самоувреждане по смисъла на чл. 83 от ЗЗД, тъй като ищецът не се
е възползвал от процесуалната си възможност да обжалва насочването на
изпълнението върху запорираното му имущество. Оспорва действията по
изпълнителното дело да са били противоправни, с оглед на което поддържа, че
изпълнителното производство е законосъобразно. Моли за отхвърляне на иска
като неоснователен.
По искане на ответника по делото е конституирано като трето лице
помагач ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:
гр. София, п.к. 1700, район Студентски, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А,
което чрез пълномощника си юрисконсулт И. Г. изразява становище за
неоснователност на исковите претенции и моли за отхвърлянето им.
По фактите страните не спорят, а и от писмените доказателства по
делото се установява, че срещу ищеца К. Г. М. е образувано изпълнително
дело № 671/2017 г. по описа на ЧСИ М. О.-Г., в хода на което е наложен запор
на притежаваната от същия микросметка в „Изипей“ АД.
С Разпореждане № ********** от 13.07.2022 г., издадено от ТП на НОИ
Пловдив, на ищеца е отпусната пенсия за инвалидност поради общо
заболяване в размер от 04.04.2022 г. – 314,50 лв., а от 01.07.2022 г. – 396,95 лв.
На 29.07.2022 г. по сметката на ищеца в „Изипей“ АД е постъпила сума в
размер на 1 559 лв. – пенсии периодично плащане от НОИ.
На 01.08.2022 г. третото задължено лице „Изипей“ АД е превело по
сметка на ЧСИ М. О.-Г. сумата от 789 лв.
На 03.08.2022 г. по изпълнителното дело е постъпила молба от
длъжника за възстановяване на получените суми, тъй като същите са
несеквестируеми и представляват отпусната пенсия. Приложени са писмени
доказателства: разпореждане от ТП на НОИ Пловдив за отпускане на пенсия и
отчет по сметка от „Изипей“ АД.
С разпореждане от същата дата от длъжника е изискано извлечение от
сметката в „Изипей“ АД за последните шест месеца.
С молба от 04.08.2022 г. длъжникът е представил отчет по сметка за
периода от 10.02.2022 г. до 30.07.2022 г., от който се установява, че на
10.02.2022 г. по сметката на длъжника е постъпила сумата от 215,87 лв.
обезщетения и помощи от НОИ; на 15.02.2022 г. – сумата от 149,45 лв.
обезщетения и помощи от НОИ; на 13.05.2022 г. – сумата от 28,91 лв. по чл. 70
от ЗХУ от ДСП Пловдив, на 14.06.2022 г. – 28,91 лв. по чл. 70 от ЗХУ от ДСП
Пловдив, на 13.07.2022 г. – сумата от 28,91 лв. по чл. 70 от ЗХУ от ДСП
Пловдив, на 29.07.2022 г. – сумата от 1 559 лв. пенсии периодично плащане от
5
НОИ.
С разпореждане от 08.08.2022 г. молбата на длъжника от 03.08.2022 г. е
оставена без уважение.
На 11.08.2022 г. длъжникът е подал молба за уведомяване по телефона за
датата на разпределението на постъпилата сума с оглед обжалването му.
На 24.08.2022 г. е изготвено разпределение на постъпилата сума от
„Изипей“ АД на 01.08.2022 г., както и постъпилата сума на 06.04.2021 г. в общ
размер на 797,90 лв.
С платежно нареждане от същата дата сумата е преведена в полза на
ЧСИ за такси и разноски по изпълнителното дело, а с платежни нареждания от
28.08.2022 г. – в полза на ТД на НАП Пловдив и взискателя за частично
погасяване на дълга.
Съгласно приетото по делото заключение на съдебносчетоводната
експертиза с решение на ТЕЛК от месец април 2022 г. до месец юли 2022 г. ТП
на НОИ е превело сумата от 1 309 лв., представляваща сумата за 4-те месеца
пенсия + 180 лв. добавки и 70 лв. за Великден еднократно. От началото на
отпуснатата пенсия и след това до края на 2022 г. ищецът е получавал сума
по-ниска от МРЗ, какъвто е и доходът му за 2022 г. ЧСИ О. е получавала част
от пенсията на ищеца.
Свидетелят Ю. Н. Г., без родство със страните, установява, че познава
ищеца от детството му. През есента на 2021 г. ищецът получил инсулт, бил
инвалидизиран и му бил отпуснат ТЕЛК. Свидетелят многократно му помагал
със заеми след инсулта. Уговорката им била, когато получи пари от ТЕЛК за
болестта, да му върне накуп цялата сума, но ищецът не могъл да му ги върне,
тъй като от сметката му били изтеглени половината пари. Даже помолил
свидетеля за още 800 лв. за операция на окото, които свидетелят му дал. Това
било в края на месец юли или началото на месец август. Когато ищецът
отишъл при него, бил видимо притеснен и депресиран. Бил неконтактен, не
говорил с хората, бил разочарован и изтъквал, че е крайно разочарован от
действията на съдия изпълнителя и от системата, тъй като бил инвалид и
разчитал на тези пари. Оттогава бил депресиран и притеснен, не бил какъвто
преди. Все още ищецът му дължал около 1 400 лв.
При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното
от правна страна:
Обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.
Предмет на делото са кумулативно съединени осъдителни искове по чл.
441 от ГПК във връзка с чл. 74, ал. 1 от ЗЧСИ и чл. 45 от ЗЗД за заплащане на
обезщетение за причинени на ищеца имуществени и неимуществени вреди от
незаконосъобразно принудително изпълнение.
В тежест на ищеца е да установи по делото при условията на пълно и
главно доказване всички елементи от фактическия състав на непозволеното
увреждане, извършено от ответника в качеството на ЧСИ, а именно:
6
противоправно поведение на ответника, изразяващо се в незаконосъобразно
принудително изпълнение, настъпили имуществени и неимуществени вреди
за ищеца, които се намират в причинно-следствена връзка с
незаконосъобразното принудително изпълнение. Вината на основание чл. 45,
ал. 2 от ЗЗД се предполага до установяване на противното.
Противоправността, като елемент от фактическия състав на деликта, се
състои в процесуалната незаконосъобразност на действията или бездействията
на съдебния изпълнител. В случая твърденията за противоправност са
свързани с насочване на изпълнение върху имущество на длъжника, което е
несеквестируемо.
Съгласно ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС несеквестируемостта
защитава имуществените обекти, които са необходими за издръжката на
длъжника и неговото семейство. Несеквестируемостта на паричните вземания
е забрана да ги събира друг, освен длъжникът. Затова запорът на парично
вземане е несъвместим с несеквестируемостта и в този смисъл я нарушава, а
когато паричното вземане е частично несеквестируемо (възнаграждение за
труд или пенсия), наложеният запор обхваща само секвестируемата част. Ако
третото задължено лице погрешно плати на съдебния изпълнител, той е
длъжен незабавно да върне несеквестриуемата част на длъжника. Когато
длъжникът реализира несеквестируемото си вземане, то се погасява и на
негово място в имуществото на длъжника влиза съответната парична сума.
Наличните пари в брой са секвестируеми, но длъжникът – физическо лице
може да се позове на несеквестируемостта на съответната част от тях, която
съставлява несеквестиумата част от трудово възнаграждение или друго
възнаграждение за труд, както и върху пенсия за текущия месец, получена
издръжка за текущия месец или друго социално плащане. Задължението на
съдебния изпълнител да зачете несеквестируемостта възниква, когато той бъде
уведомен за произхода на постъпленията по сметката, било от банката (трето
задължено лице), било от длъжника. Тогава за съдебния изпълнител възниква
задължението да събере незабавно необходимата информация от банката (за
източника на постъпленията и техния размер) и от платеца на
възнаграждението за труд (за размера на възнаграждението, след приспадане
на дължимите върху него данъци и задължителни осигурителни вноски) и да
върне на длъжника несеквестируемата част от преведената му сума.
Съгласно приетата след тълкувателното решение разпоредба на чл. 446а
от ГПК несеквестируемостта на доходите по чл. 446 от ГПК, както и на
помощи и обезщетения съгласно друг нормативен акт, се запазва и ако са
постъпили по банкова сметка, но не по-рано от един месец преди налагане на
запора. Запорното съобщение не поражда действие по отношение на
помощите и обезщетенията по ал. 1 изцяло, както и спрямо пенсията до
размера на минималната работна заплата, освен за задължения за издръжка.
Когато от основанието на постъпленията по банковата сметка е видно, че те
представляват възнаграждения за работа, банката не изпълнява запора до
размера на минималната работна заплата, освен за задължения за издръжка.
7
Банката превежда по сметката на съдебния изпълнител дължимите суми, като
съобщава на съдебния изпълнител в срока и по реда на чл. 508, ал. 1 от ГПК
причините за неизпълнението, съответно че по запорираната сметка на
длъжника постъпват доходи от пенсия или възнаграждения за работа. В
едноседмичен срок от получаване на съобщението по ал. 4, съответно от
възражението на длъжника за наличието на несеквестируем доход съдебният
изпълнител уведомява банката за частта, която следва да се превежда съгласно
чл. 446 от ГПК.
От доказателствата по делото се установява, че по сметката на ищеца в
„Изипей“ АД постъпват суми за обезщетения, помощи и пенсия. Още на
03.08.2022 г. ищецът е уведомил ЧСИ с нарочна молба, че постъпилата по
изпълнителното дело сума е несеквестируема, тъй като представлява плащане
на пенсия, като е представил и писмени доказателства в подкрепа на
твърденията си – разпореждането за отпускане на пенсия и отчет по сметка в
„Изипей“ АД. От тези доказателства се установява, че пенсията на длъжника е
отпусната на 13.07.2022 г., като същата се дължи от 04.04.2022 г. в размер на
314,50 лв., а от 01.07.2022 г. – в размер на 396,95 лв. Плащането по сметката в
„Изипей“ АД е постъпило на 29.07.2022 г. и е в общ размер на 1 559 лв. При
тези данни ЧСИ е изискал от длъжника да представи допълнително
извлечение от сметката за последните 6 месеца, което длъжникът е направил.
От извлечението не се установят по-различни данни. Напротив установява се,
че плащането на пенсията за четирите месеца преди отпускането й е
извършено еднократно в края на месец юли 2022 г., а предходните месеци по
сметката са постъпвали единствено суми за обезщетения и помощи от НОИ и
ДСП в размери по-ниски от МРЗ. Поради това макар плащането да надвишава
размера на една МРЗ, това не са спестени от длъжника средства, тъй като не е
изминал един месец от постъпването им по сметката. Ако след представените
от длъжника доказателства за ЧСИ все още е имало съмнение за характера на
паричните постъпления, същият е имал задължение съгласно чл. 446а, ал. 5 от
ГПК да го установи чрез съответни справки, както при платеца на дохода, така
и при третото задължено лице. При изискване на справка от ТП на НОИ или
указване на длъжника да представи такава ЧСИ лесно би могъл да установи,
че в сумата от 1 559 лв. се включват пенсиите за месеците от април до юли
2022 г. и съответните добавки, като за всеки месец сумата е под МРЗ. Въпреки
това ЧСИ е оставил без уважение молбата на длъжника за възстановяване на
получените суми, при това без да изложи никакви мотиви, изготвил е
разпределение на постъпилата сума, без да уведоми страните за датата на
предявяването му и още преди разпределението да влезе в сила е превел
сумите в полза на ЧСИ за такси по изпълнението, в полза на ТД на НАП
Пловдив за публични вземания и в полза на взискателя за частично погасяване
на дълга. По този начин ЧСИ е нарушил разпоредбата на чл. 446а, ал. 5 от
ГПК, изискваща от него в едноседмичен срок от възражението на длъжника за
наличие на несеквестируем доход да извърши необходимата проверка и да
уведоми третото задължено лице за размера на секвестиуемия доход, ако има
8
такъв, респективно да върне постъпилите несеквестируеми суми по сметката
на длъжника. Допуснал е нарушение и на чл. 462, ал. 1 от ГПК, според който
следва да призове страните за деня, в който ще предяви разпределението,
както и на чл. 426, ал. 2 от ГПК, като е превел сумите по разпределението
преди да изтече срока за обжалването му. В този смисъл съдът приема, че
действията на ЧСИ по насочване на изпълнението към несеквестируемите
вземания на длъжника за пенсия са противоправни и представляват
незаконосъобразно принудително изпълнение.
Обстоятелството, че длъжникът не е обжалвал действията на ЧСИ е
ирелевантно за правото да претендира обезщетение от незаконосъобразно
принудително изпълнение по аргумент от ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
според което във всички случаи, независимо от обжалването и независимо от
съдържанието на решението по жалбата, длъжникът може да претендира от
съдебния изпълнител, обезщетение за всички преки и непосредствени вреди
от провеждането на изпълнение върху несеквестируемо вземане. Още повече,
че в случая няма данни длъжникът изобщо да е бил призован за
разпределението, съответно да е започнал да тече срокът за обжалването му.
Съдържащите се в запорното съобщение указания, че запорът не следва
да се изпълнява по отношение на несеквестируемата част на доходите по чл.
446 от ГПК, ако са постъпили по сметката, но не по-рано от един месец преди
налагане на запора, както и че запорното съобщение не поражда действие по
отношение на помощите и обезщетенията по ал. 1 от чл. 446а от ГПК изцяло,
както и спрямо пенсията до размера на МРЗ, освен за задължения за издръжка,
е без правно значение за противоправността в действията на ЧСИ. Дори и
третото задължено лице да не се е съобразило с дадените указания и да е
превело суми, които са несеквестируеми, ЧСИ има задължение при
възражение от длъжника съгласно чл. 446а, ал. 5 от ГПК да установи
секвестируемостта на дохода и да уведоми третото задължено лице за частта,
която следва да превежда, ако има такава. Неизпълнението на това
задължение на ЧСИ не може да бъде оправдано с действията на третото
задължено лице.
Вината при непозволеното увреждане се презумира съгласно чл. 45, ал. 2
от ЗЗД, а по делото липсват доказателства, които да оборват тази презумпция.
Следователно ответникът в качеството си на ЧСИ е извършил
незаконосъобразно принудително изпълнение, което е предпоставка за
ангажиране на имуществената му отговорност за вредите, които неправомерно
е причинил на длъжника.
По иска за обезщетяване на имуществени вреди:
Макар по делото да са установени противоправни действия на ЧСИ във
връзка с принудителното изпълнение, не е налице втората изискуема
предпоставка на непозволеното увреждане, а именно настъпване на
имуществени вреди за длъжника. Имуществената вреда под формата на
претърпяна загуба представлява неоснователно намаляване на имуществото
9
на длъжника. В случая обективно имуществото на ищеца не е намаляло, тъй
като с принудителното събиране на процесната сума частично е погА.о
парично задължение, дължимо от него въз основа на редовно от външна
страна и валидно изпълнително основание в полза на взискателя, част от
публичните му задължения, както и разноските по изпълнението, също
дължими от него. Обезщетение по смисъла на чл. 441, ал. 1 от ГПК във връзка
с чл. 74, ал. 1 от ЗЧСИ и чл. 45 от ЗЗД се дължи само за вредите, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането. Това са тези вреди, които
увреденият не би претърпял, ако не беше незаконосъобразното принудително
изпълнение. С погасяване на задължението ищецът не е претърпял
имуществена вреда, тъй като дори сумата да беше принудително събрана от
секвестируемо имущество, неговото имущество би намаляло със същата сума,
която е дължима от него. В исковата молба липсват твърдения за причиняване
на някакви други вреди от провеждането на принудително изпълнение върху
несеквестируемото вземане, извън изпълнението на съществуващия дълг, с
оглед на което искът за заплащане на обезщетение за имуществени вреди е
неоснователен. В този смисъл е последователната практика на ВКС,
обективирана в Решение № 83 от 11.04.2018 г. по гр.д. № 1667/2017 г., IV г.о.,
Решение № 143 от 25.10.2017 г. по гр.д. № 4666/2016 г., III г.о. и други.
По иска за обезщетяване на неимуществени вреди:
Ищецът претендира заплащане на обезщетение за претърпените от
незаконосъобразното принудително изпълнение неимуществени вреди,
изразяващи се в душевни болки, страдания, емоционален стрес и други
негативни психически състояния. Обезщетение се дължи за всички вреди,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането, т.е. тези, които
увреденият не би претърпял, ако не бе незаконосъобразното действие или
бездействие на ЧСИ и които са типична, нормално настъпваща последица от
вредоносния резултат. За да установи наличието на твърдените
неимуществени вреди, ищецът ангажира гласни доказателства, а именно
показанията на свидетеля Г., без родство с ищеца, който установява, че след
удържането на половината от пенсията му ищецът бил неконтактен, не
говорил с хората, бил разочарован, изтъквал, че е крайно разочарован от
действията на съдия изпълнителя, бил разочарован от системата, тъй като бил
инвалид и разчитал на тези пари, оттогава бил депресиран, притеснен и не бил
какъвто бил преди. Свидетелските показания са незаинтересовани, логични и
последователни. Освен това не се опровергават от никакви други
доказателства по делото и напълно съответстват на нормалната житейска
логика, поради което съдът ги възприема изцяло. Насочването на
принудително изпълнение към несеквестируемо имущество несъмнено е
повлияло негативно на психическото състояние на ищеца. Описаните от
свидетеля негативни психически изживявания на ищеца отразяват обичайните
човешки емоции и реакции в такава ситуация. Нормално е да се очаква, че
ищецът ще изпита чувства като разочарование, притеснение, гняв и
неудобство, след като е установил, че не може да разполага с пенсията си в
10
пълен размер в резултат от неправомерните действия на ЧСИ, особено когато
е разчитал на нея. Касае се за неимуществени вреди, които всеки човек при
подобни обстоятелства би търпял. Всички тези негативни психически
преживявания на ищеца представляват пряка и непосредствена последица от
незаконосъобразното принудително изпълнение и се намират в причинно-
следствена връзка с него, поради което следва да бъдат обезщетени.
Обезщетението за неимуществени вреди съгласно чл. 52 от ЗЗД се
определя по справедливост. Справедливото обезщетяване на всички
неимуществени вреди означава съдът да определи точен паричен еквивалент
на моралните страдания и поражения върху психиката и здравето на
увреденото лице във всеки отделен случай конкретно, а не по общи критерии.
Определената сума пари в най-пълна степен следва да компенсира
претърпените неимуществени вреди. В случая следва да се вземе предвид
естеството и характера на увреждането, неговата продължителност и
интензитет. Критерий за определяне на справедливо обезщетение са и
обществено-икономическите условия в страната към датата на увреждането.
Доколкото в случая не се претендират и не се установяват неблагоприятни
психически изживявания над обичайните, съдът намира, че справедливото
обезщетение на претърпените от ищеца неимуществени вреди е в размер на
500 лв., дължимо ведно със законната лихва от датата на предявяване на
исковата молба до окончателното изплащане, като законна последица от
уважаване на иска. Този размер на обезщетението удовлетворява най-пълно
обществения критерий за справедливост и компенсира неимуществените
вреди на ищеца с оглед конкретните обстоятелства по делото. Определянето
на обезщетение в по-висок размер би било неоправдано и би било
предпоставка за неоснователно обогатяване на ищеца, предвид липсата на
трайни морални и/или психически увреждания, които да са резултат от
незаконосъобразното принудително изпълнение.
С оглед изложеното обжалваното решение следва да бъде отменено в
частта, с която е отхвърлен предявеният от ищеца иск за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди до размера от 500 лв., като вместо това
бъде постановено решение, с което ответникът, сега въззиваем, бъде осъден да
заплати на ищеца обезщетение за причинените неимуществени вреди от
незаконосъобразното принудително изпълнение в размер на 500 лв., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане. В останалата част решението като правилно следва да бъде
потвърдено.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на жалбоподателя следва да се
присъдят разноски пред първата инстанция и въззивната инстанция по
съразмерност, както следва: държавна такса в размер на 20 лв. и депозит за
вещо лице в размер на 33,33 лв. в първоинстанционното производство и
платена държавна такса в размер на 10 лв. за въззивното производство.
На основание чл. 38, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗАдв. в полза
11
на адвокат К. – пълномощник на ищеца в първоинстанционното производство,
следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 150 лв. съгласно
чл. 7, ал. 2, т. 2 от НМРАВ и съразмерно на уважената част от иска за
неимуществени вреди. На същото основание и в същия размер следва да се
присъди адвокатско възнаграждение в полза на адвокат П., който е
представлявал жалбоподателя пред въззивната инстанция.
Разноски за въззиваемата страна не се присъждат, тъй като такива не са
претендирани.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 4982 от 07.12.2023 г., постановено по гр.д. №
17480/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив, в частта, с която е
отхвърлен предявеният от К. Г. М., ЕГН ********** против ЧСИ М. О.-Г., рег.
№ 758, с район на действие Окръжен съд – Пловдив иск с правно основание
чл. 441 от ГПК във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 74, ал. 1 от ЗЧСИ за заплащане
на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразно
принудително изпълнение, а именно принудително изпълнение върху
несеквестируемо вземане по изпълнително дело № 671/2017 г. по описа на
ЧСИ О., изразяващо се в душевни болки и страдания, емоционален стрес и
фрустация, от негативни психически изживявания, представляващи чувства
на възмущение, гняв, тревога, безпомощност, напрежение, неудобство и
притеснение, до размера от 500 лв., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата,
като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЧСИ М. С. О.-Г., рег. № 758, с район на действие Окръжен
съд – Пловдив, с адрес: гр. *** да заплати на К. Г. М., ЕГН ********** от гр.
*** обезщетение в размер на 500 лв. за претърпените неимуществени вреди от
незаконосъобразно принудително изпълнение, а именно принудително
изпълнение върху несеквестируемо вземане по изпълнително дело № 671/2017
г. по описа на ЧСИ О., изразяващи се в душевни болки и страдания,
емоционален стрес и фрустация, негативни психически изживявания,
представляващи чувства на възмущение, гняв, тревога, безпомощност,
напрежение, неудобство и притеснение, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба – 30.11.2022 г., до окончателното
изплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4982 от 07.12.2023 г., постановено по
гр.д. № 17480/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив, в останалата част.
ОСЪЖДА ЧСИ М. С. О.-Г., рег. № 758, с район на действие Окръжен
съд – Пловдив, с адрес: гр. *** да заплати на К. Г. М., ЕГН ********** от гр.
*** разноски за държавна такса в размер на 20 лв. и депозит за вещо лице в
размер на 33,33 лв. в първоинстанционното производство и разноски за
12
държавна такса в размер на 10 лв. за въззивното производство, по
съразмерност.
ОСЪЖДА ЧСИ М. С. О.-Г., рег. № 758, с район на действие Окръжен
съд – Пловдив, с адрес: гр. *** да заплати на адвокат Г. Р. К., вписан в
Адвокатска колегия – Пловдив, със служебен адрес: гр. ***, (***), ***
адвокатско възнаграждение в размер на 150 лв. за първоинстанционното
производство.
ОСЪЖДА ЧСИ М. С. О.-Г., рег. № 758, с район на действие Окръжен
съд – Пловдив, с адрес: гр. *** да заплати на адвокат А. Д. П., вписан в
Адвокатска колегия – Пловдив, със служебен адрес: гр. *** адвокатско
възнаграждение в размер на 150 лв. за въззивната инстанция.
Решението е постановено при участието на ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1700, район
Студентски, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, в качеството на трето лице –
помагач на страната на ответника.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13