№ 1277
гр. Благоевград, 18.11.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети ноември
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Атанас Иванов
като разгледа докладваното от Атанас Иванов Въззивно гражданско дело №
20241200501169 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно и е образувано по жалба, подадена от
"Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК *, срещу решение № 256/
31.07.2024 г., постановено по гражданско дело № 218/ 2023 г. на Pайонен съд –
Разлог, в частта, в която е отхвърлил иска.
Навежда се възражение, че съдебното решение е постановено при
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като
първоинстанционния съдът се е ограничил до твърдения и просто изложение
на обстоятелства, без да достига до доводите си, изхождайки от конкретни
съображения по процесуалните действия на страните и събрания
доказателствен материал. Твърди се, че погрешно първоинстанционният съд
при констатираната недействителност на процесния договор за кредит не е
приложил разпоредбата на чл. 23 ЗПК, присъждайки на въззивника чистата
стойност на кредита.
Навежда се, че в постановеното по реда на чл. 290 от ГПК Решение №
50174 от 26.10.2022 г. на ВНС по гр. д. № 3855/2021 г., IV г. о., ГК е
посочено, че „Договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на
който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя
кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма
на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на
1
услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен
период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите,
съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия
период на тяхното предоставяне. При недействителност на договора, съгласно
разпоредбата на чл. 23 ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Ако тази
недействителност се установи в производството по чл. 422 ГПК, съдът следва
да установи с решението си дължимата сума по приетия за недействителен
договор за потребителски кредит, доколкото ЗПК е специален закон по
отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба на чл. 23 ЗПК е предвидено
задължението на потребителя за връщане на чистата сума по кредита. Това
следва от характеристиката на договора за потребителски кредит, посочена
по-горе и задължението за периодичност за връщането на сумата. Ако се
приеме, че установяването на дължимостта на чистата сума по получения
кредит и осъждането на потребителя за нейното връщане следва да се
извърши в отделно производство, по предявен иск с правно основание чл. 55
ЗЗД, то би се достигнало до неоснователно обогатяване за потребителя,
предвид изискуемостта на вземането по недействителен договор, в частност
при нищожен договор за потребителски кредит и позоваване от страна на
потребителя на изтекла погасителна давност. Това би противоречало на
принципа за недопускане на неоснователно обогатяване, в какъвто смисъл е и
въвеждането на разпоредбата на чл. 23 ЗПК в специалния ЗПК. В този смисъл
са и Решение № 50005 от 21.02.2024 г. на ВНС по т. д. № 1950/2022 г., II т.
О., ТИ; Решение № 50259 от 12.01.2023 г. на ВИС по гр. д. № 3620/2021 г., Ill
г. о., ГИ и др.
Сочи се и практика и на окръжни съдилища - Решение № 145 от
28.06.2024 г. на ОС - Шумен по е. гр. д. № 155/2024 г.; Решение от 16.06.2021 г.
на ОС - Бургас по е. гр. д. N° 202/2021 г.; Решение N° 58 от 10.02.2023 г. на ОС
- Смолян по е. гр. д. № 391/2022 г.; Решение N° 142 от 23.04.2024 г. на ОС -
Пазарджик по е. гр. д. N° 120/2024 г.
Прави се искане пред въззивният съд за отмяна на решение № 256/
31.07.2024 г., постановено по гражданско дело № 218/ 2023 г. на Pайонен съд –
Разлог, в частта, в която е отхвърлил иска, като бъдат уважени исковете.
Претендира сторените по делото разноски.
2
Във въззивната жалба не се правят искания за събиране на нови
доказателства при въззивната проверка, като се иска присъждане на сторените
при второинстанционната проверка разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, не е постъпил отговор по въззивната
жалба от въззиваемата страна.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря
на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, поради което е процесуално
допустима.
Предвид, че както във въззивната жалба, така и в писмени отговор по
нея от страните не се правят искания за събиране на нови доказателства, както
и въззивната инстанция не констатира необходимостта от събиране на такива
във връзка защита на интересите на лица или за приложение на императивна
правна норма, за които следва да следи служебно, не са налице, поради което
делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.
Водим от горното и на основание чл. 267 и сл. от ГПК, Окръжен съд -
Благоевград
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА в. гражданско дело № 1169/ 2024 г. по описа на ОС -
Благоевград в открито съдебно заседание за 16.01.2025 г. от 09.00 часа, за
която дата да се призоват страните.
Съдът приканва страните към спогодба, както и указва на
последните, че има и друг способ за разрешаване на спора- медиацията,
която според Закона за медиацията е доброволна и поверителна
процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето
лице- медиатор, подпомага спорещите страни да постигнат споразумение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3
4