РЕШЕНИЕ
№ 1487
гр. Пловдив, 03.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Тоско П. Ангелов
при участието на секретаря Росица П. Марджева
като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело №
20215330108545 по описа за 2021 година
Предявена е претенция с правна квалификация чл. 31, ал. 2 ЗС от Ю.С. срещу
И.Р..
Ищцата твърдят, че е собственик на 1/9 ид.ч. от ПИ с идентификатор .1113 по
КК. Ответницата била собственика на 2/3 ид.ч. от имота, които прехвърлила на своя
син, но си запазила правото на ползване. Още през 2017г. поискала да и бъде
предоставена възможност да ползва имота, но такава и била отказана. Впоследствие
изпратила и нотариална покана на ответницата. Ключ за двора й бил предоставен едва
на 08.03.2021г. Иска се присъждането на обезщетение за лишаването от ползване в
размер на 1000 лева.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответницата, с който се оспорва
претенцията. Твърди, че никога не е препятствала ищцата да ползва жилището си, нито
я е спирала да ползва своята 1/9 ид.ч. Иска се отхвърлянето на претенцията.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение
и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
На първо място следва да се посочи, че съдът неправилно в първото съдебно
заседание е изменил правната квалификация на предявения иск. Съгласно самите
твърдения на ищцата с ответницата са били съсобственици на имота до прехвърлянето
1
му на 29.06.2018 г. със запазване на правото на ползване. Квалификацията не се
променя и след посочената сделка, защото се твърди, че ответницата продължава да
притежава правото на ползване върху 2/3 ид.ч. от имота, а съгласно чл. 111, ал. 1 ЗС
разпоредбите относно недвижимите вещи се прилагат и спрямо вещните права върху
недвижимите имоти, ако законът не постановява друго. Това не налага отмяна на хода
по същество, тъй като твърдените в исковата молба обстоятелства и разпределената
доказателствената тежест по подлежащи да доказване факти съответства на хипотезата
на нормата на чл. 31, ал. 2 ЗС, а дадената от ищеца правна квалификация не обвързва
съда.
От представените по делото два нотариални акта от 2004 г. се установява, че
ищцата е собственик на 1/9 ид.ч. от ПИ с идентификатор *** по КК на гр. *** с площ
от 248 кв.м. От представената по делото скица се установява, че дворното място е
застроено с три сгради, като тези с идентификатори .1 и .3 заемат почти цялото лице
към улиците ***“ и „***“. Достъп до вътрешността на двора е възможен единствено от
тесен коридор образуван от южната страна на сграда с идентификатор .1 и южната
граница границата на самия имот в посока към ул. ***.
Ответницата е била собственик на 2/3 ид.ч. от поземления имот за част от
процесния период- от 01.01.2018 г. до 29.06.2018 г., когато е дарила същия на своя син
И. Р., но си е запазила пожизнено и безвъзмездно право на ползване. По съдържание
вещното право на ползване не се различава от това на собственика на имота– може да
се упражнява лично или чрез другиго и включва всяка форма на фактическо и правно
използване на имота съобразно неговото предназначение и без да се изменя
субстанцията му– чл. 56 ЗС. Ограниченото вещно право на ползване е
противопоставимо като абсолютно субективно материално право на всеки, в т. ч. на
собственика на имота и на други съсобственици, когато се отнася до идеална част.
Съгласно чл. 111, ал. 1 ЗС разпоредбите относно недвижимите вещи се прилагат
и спрямо вещните права върху недвижимите имоти, ако законът не постановява друго.
Доколкото в случая става въпрос за поземлен имот, по отношение вещното право на
ползване на ответницата се прилагат правилата за собствеността, в т.ч. и правото на
неползващите съсобственици да получат обезщетение от упражняващия лично
ползване носител на вещното право извън неговия обем- чл. 31, ал. 2 ЗС. Тъй като
ответницата притежава вещно право на ползване върху имота, притежателят на
„голата” собственост не би могъл да осигури възможност на ищцата реално да
упражнява правата си.
От показанията на свидетеля Н. С. се установява, нито ищцата, нито
представители на нейното семейство са ползвали поземления имот до предоставянето
на ключ през 2018г. Имотът се е ползвал от съсобственика И.- син на ответницата и от
неговата съпруга. Показанията на свидетеля, преценени съгласно чл. 172 ГПК, предвид
2
евентуалната му заинтересованост, следва да бъдат кредитирани. Същите са конкретни
и последователни, като не противоречат на останалите ангажирани по делото
доказателства.
Посоченото от свидетеля осигуряване на достъп, се установява, че е станало в
следствие на решение по предявен от ищцата иск по чл. 108 ЗС по гр.д. № *** г. на
ПРС, с което И. И. Р. и И. А. Р. са осъдени да й предат владението на 1/9 ид.ч. Това не
означава, че материалноправно отговорни по претенцията са и двете посочени лица.
Съгласно разясненията, дадени ТР № 7/2012г. от 02.11.2012г. на ОСГК на ВКС, лично
ползване по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС е всяко поведение на съсобственик, което
възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ
съобразно правата им, без да се събират добиви и граждански плодове. Съгласно
разясненията дадени в мотивната част на тълкувателното решение искът за
обезщетение по чл. 31 ал. 2 ЗС е основателен, когато неползващ съсобственик е
отправил писмено искане и то е получено от ползващия съсобственик и въпреки това:
2. той или член на неговото семейство не си служи пряко и непосредствено с цялата
обща вещ, но имайки достъп до нея, не допуска друг съсобственик да си служи с нея
/например като държи ключа/.
Лично ползване по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС е всяко поведение на
съсобственик (в случая носителя на вещно право на ползване), което възпрепятства
или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ, съобразно правата
им, без да се събират добиви и граждански плодове.- Решение № 133 от 4.07.2013 г. на
ВКС по гр. д. № *** г., IV г. о., ГК. За иска по чл. 31, ал. 2 ЗС основанието за
възникването на отговорността не е ползването от препятстващия съсобственик, а
препятстването на ползването от неползващия съсобственик.- Решение №*** г. на ВКС
по гр. д. № ***., IV г. о. Предвид така дадените разяснение следва да се приеме, че
настоящата хипотеза изпълва фактическия състав на нормата на чл. 31, ал. 2 ЗС, като
това се потвърждава и от признанието на ответницата, дадено в подписаните от нея
обяснения пред органите на МВР, че земята се полза само и единствено от
собствениците на жилищната сграда на ул. ***, а единствен собственик на обекти в
нея, съответно носител на вещното право на ползване, от 2007 г. е ответницата.
Нотариална покана е получена от ответницата на 27.03.2019 г. Годно да породи
последиците на чл. 31, ал. 2 ЗС е всяко писмено изявление на съсобственик към
съсобственик, съответно носител на вещно право на ползване, съдържащо искане за
лично ползване или за заплащане на обезщетение за лишаването от това. За да се
освободи от отговорност, последният следва да предложи на съсобственика си да
ползва вещта лично според правата му и да му осигури възможността реално да
упражнява това свое право. В този смисъл Решение № 119 от 11.03.2009 г. на ВКС по
гр. д. № ***., II г. о., ГК.
3
Предвид това, по делото безспорно се установява, че ответницата лично и чрез
своя син е ограничила достъпа до поземления имот. Нейно задължение е било след
отправянето на поканата да осигури достъп до имота, защото веднъж отправено
писменото поискване се разпростира неограничено във времето и не е необходимо да
се извършва отново. Единствено при установяването на такова поведение, ответницата
би се освободил от задължението си за заплащане на обезщетение, защото в този
случай няма да е налице лишаване от ползване, а нежелание съсобственикът да
осъществи такова.
Дължимото обезщетение следва да се определи в съответствие с наемното
възнаграждение за установяването, на което е приета СТЕ. В нея се дава заключения за
целия поземлен имот, но предвид застрояването му следва да се приспаднат площите
на всички сгради.
При наличието на учредено право на строеж, съответно на самостоятелна
сграда, правомощието на съсобственика да ползва застроената част не произтича от
правото му на собственост върху земята, а е елемент от съдържанието на
съществуващото в негова полза право на строеж- чл. 64 ЗС. Обстоятелството, че то
тежи върху съсобствен, а не върху чужд имот, не променя характера му на
самостоятелно вещно право, отделно от съпритежанието на правото на собственост
върху терена, което на собствено основание поражда за съсобственика- суперфициар
правомощието да владее и да ползва застроената част. Частта от съсобственото дворно
място, която съсобственикът е застроил няма основание да се "приспада", като му се
признава за ползване по-малка площ от незастроената част. В този смисъл решение
№ 252 от 25.11.2014 г. по гр. д. № *** на ВКС, I г. о.
В настоящия случай, незастроената площ от имота е 47 кв.м. и съгласно
заключението за средния пазарен наем на квадратен метър от 2.41 лева, обезщетението
за един месец възлиза на сумата от 113.27 лева за цялата площ. За период от
получаването на поканата на 27.03.2019 г. до 08.03.2021 г. обезщетението е равно на
2654.29 лева (23 месеца и 13 дни). От тях ищцата има право на 1/9 или на 294.92 лева.
До тази сума претенцията е основателна, а за разликата до пълния предявен размер,
както и за периода от 01.01.2018 до 26.03.2019 г. искът е неоснователен и следва да
бъде отхвърлен.
Тук следва да се посочи, че не става въпрос за произнасяне на съда по
непредявен иск, а за подвеждане на фактите по делото под коректната според съда
правна норма. Основанието на претенцията за присъждане на вземане за
неосъществено ползване в чужд или съсобствен имот е забраната за неоснователно
обогатяване като общ принцип на облигационното право. Законодателят провежда
принципа чрез източниците на облигационни отношения, предвидени в чл. 30, ал. 3,
чл. 31, ал. 2 ЗС и чл. 59 ЗЗД. Съставите задават правната рамка на отношенията между
4
страните, но определянето на действителното правно основание на облигационните
отношения, които са възникнали от ползването, е дейност на съда по приложението на
материалния закон. Ищцата е изложила всички обсъдени обстоятелства в исковата
молба, а становището за правната квалификация на реализиралите се отношения не е
обвързващо за съда.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата следва да
бъде осъдена да заплати направените по делото разноски в размер на 58.98 лева за д.т.
и СТЕ, съразмерно на уважената част от иска. Разноски за адв. възнаграждение не
следва да бъде присъждано, защото не са представени доказателства за извършването
на такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. И. Р., ЕГН ********** да заплати на Ю. Г. С., ЕГН **********,
сумата от 294.92 лева, представляваща обезщетение за ползите, от които е била
лишена поради невъзможността да ползва собствената си 1/9 ид.ч. от ПИ с
идентификатор *** по КК на гр. *** за периода от 27.03.2019 г. до 08.03.2021 г., като
ОТХВЪРЛЯ претенцията за разликата НАД 294.92 лева ДО 1000.00 лева, както и за
периода от 01.01.2018 г. до 26.03.2019 г.
ОСЪЖДА И. И. Р., ЕГН ********** да заплати на Ю. Г. С., ЕГН **********,
сумата от 58.98 лева– разноски в настоящото производство по съразмерност.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- гр. Пловдив в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5