Р Е Ш Е Н И Е
№ ………… 02.03.2020г. град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ШЕСТИ ГРАЖДАНСКИ състав
На
10 февруари
2020 г.
В
публично заседание в следния състав:
Председател: ТАНЯ ИЛКОВА
Секретар: ЕВДОКИЯ ДОСЕВА
Прокурор:
като
разгледа докладваното от СЪДИЯ ИЛКОВА
гр. дело № 3857
по описа за 2019 година
Предявен е иск с правно основание чл.124 от ГПК.
Ищецът И.К.И., чрез пълномощника си, твърди в исковата си молба, че по силата
покупко продажба, обективирана в нотариален акт № 115,том IV, дело №1359/1972
год. се явява собственик на имот, който по тогава действащия регулационен план представлява
дворно място, с площ 935 кв. м, находящо се в с.Могила,Старозагорска община,
съставляващо парцел VIII-77, квартал 25 по плана на селото, ведно с находящите
се в дворното място стопански постройки с площ 125 кв. м и 7 кв. м.,с граници
на имота:улица,парцел VII,пл.№ 68,парцел 1Х,пл.№78 и парцел ІХ,и пл.№ 77. При
направена справка установил, че с нотариален акт № 56,том III, peг.5398, дело №
384/2086 год. този имот е прехвърлен срещу
задължение за издръжка и гледане от лицата Елена Илиева Петрова и Кольо И.
Вълчев на Д.Д.К.,която по време на сделката е имала сключен граждански брак с
лицето В.Л. Котивски. При изслушване на тази сделка не бил приложен нотариалния
акт,с който ищецът придобил собствеността върху имота,посочен по-горе,нито били
приложени скица и данъчна оценка на имота.
Според ищеца, така прехвърленият имот, към
момента на сделката, не е бил собственост на прехвърлителите, като в
нотариален акт №56,том III,дело №384/2006 год. били отразени неверни данни. Според
ищеца, процесната сделка, като нищожна, не е породила правни последици, тъй
като било извършено разпореждане с чужд имот. Твърди, че до момента на завеждане на исковата молба,
имотът се владее от него, като липсват действия от страна на ответниците за
отстраняването му.
Съобразно
сегашната регулация имотът съставлявал парцел XVI-264,квартал 25 по
регулационния план на селото /с.Могила/,като дворното място е с площ 1035 кв.
м,в това число 45 кв. м. са продаваемо място, а имотът е граници: изток-парцел
VI-264,запад-улица,север-парцел VIII-263,и юг-парцел VII-265.
Ищецът моли съдът да постанови решение, с
което да му признае правото на собственост върху процесния недвижим имот имот,
по отношение на ответниците. Претендира за разноските по делото.
Ответниците
по делото - Д.Д. К. и В. Лючевнов Котивски в
депозирания писмен отговор, чрез представителя си, заявяват, че
признават иска. Считат, че с поведението си не са дали повод за завеждане исковата
молба, поради което не следва да им се възлагат разноски.Алтернативно правят
възражение за прекомерност на заплатения от ищеца адв. хонорар. Твърдят, че
погрешно в нотариален акт № 56 том III рег.№ 5398 дело № 384/2006г. на нотариус
Пламен И. е описан процесния имот, вместо съседния на изток, на който са
собственици-парцел VI-264 в кв.25 по плана на с.Могила. Имот пл.№ 264 бил
урегулиран в два парцела-процесният парцел XVI-264, и собствения на ответниците
парцел VI-264, намиращ се на изток от процесния, което вероятно е било причина
за допуснатата грешка. Общата им воля и намерение при сключването на посочения
договор, извършен с посочения нотариален акт от 2006г., била да се прехвърли
парцел VI-264/съседен от изток на процесния парцел/ и те считали, че той им е
прехвърлен, като оттогава досега го владеят като техен собствен, напълно
добросъвестно, и са собственици на парцел VI-264. Оспорват обаче, че в
посочения нотариален акт са отразени неверни данни с цел придобиване на чуждо
имущество, както и че сделката е нищожна, тъй като по принцип договор за
прехвърляне на чужд имот не е нищожен.
В съдебно заседание на 10.02.2020г.
пълномощникът на ищеца, предвид заявеното в постъпилите писмени отговори е
направил искане по чл.237, ал.1 ГПК - съдът да се произнесе с решение при
признание на иска.
Макар съдът в открито заседание да е
постановил, че ще се произнесе с решение по признание на иска, счита, че в
случая това се явява недопустимо. По въпроса за значението на направеното по
реда на чл.237 ГПК признание
на иск при спор за право на собственост е налице практика на ВКС- Решение №
20/07.04.2014 г. по гр. д. № 5289/2013 г., І ГО на ВКС. В него е прието, че
защитата на собствеността се състои на първо място в съдебното установяване
/признаване/, че ищецът е собственик, съответно отричане, че ответникът не е
собственик. Това изисква доказване на всички елементи от фактическия състав на
съответния придобивен способ. Затова и направеното от
ответниците признание, че ищецът е собственик, не обосновава основателност на иска, а следва
да бъде преценено от съда съгласно чл. 175 ГПК.
С оглед изложеното, макар исковете за собственост да не са сред изброените в
закона изключения, по тях не се постановява решение при признание на иска /Определение №594/18.12.2017 по дело №1083/2017
на ВКС, ГК, I г.о./.
От
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът намира за установена следната фактическа обстановка:
Видно от представения
по делото нот. акт № 115, том ІV, дело № 1359/1972г. на нотариус при СтРС,
ищецът по делото, чрез покупко продажба,
е придобил правото на собственост върху недвижим имот – дворно място от
935 кв.м., находящо се в с. Могила, общ. Стара Загора, представляващо парцел
VІІІ – 77 от кв. 25 по плана на селото. Същият имот, видно от скица № 1516/18.06.2019г.
издадена от Община Стара Загора представлява парцел № ХVІ 264 в кв. 25, с площ
1035 кв. м., в това число придаваемо място от улица 45 кв.м., при граници
парцел VІІІ 263, парцел VІ 264, парцел VІІ 265, улица. Същият имот / с посочена
площ от 990 кв.м./, заедно с всички постройки и подобрения в него, по силата на
договор за прехвърляне на недвижим имот срещу поемане на задължение за издръжка
и гледане, обективиран в нот. акт № 56, том ІІІ, рег. № 5398, дело № 384/2006г.
на нотариус Пламен И.,*** действие СтРС, е прехвърлен на Д.Д.К., която към
момента на придобиване на правото на собственост върху имота е била в сключен
граждански брак с В.Л. Котивски.
От заключението на
изслушаната по делото съдебно техническа експертиза, неоспорено от страните, се
установява, че прехвърленият по силата на договор срещу задължение за издръжка
и гледане в полза на ответницата Д.К. е идентичен с недвижимия имот, предмет на
покупко продажбата, обективирана в нот. акт. № 115, том ІV, дело № 1359/1972г. Недвижимият
имот, съобразно скица №
1516/18.06.2019г. на Община Стара Загора представлява дворно място с площ от 1035 кв.м.,като в това
число е и придаваемо място от улица 45 кв.м., находящо се в с. Могила, общ.
Стара Загора, представляващо УПИ ХVІ – 264 в кв. 25, при граници: изток -
парцел VІ – 264, запад – улица, север – парцел VІІІ – 263, юг – парцел VІІ –
265.Вещото лице посочва, че посоченият в нот.
акт № 56, том ІІІ, рег. № 5398, дело № 384/2006г. на нотариус Пламен И., с рег.
№ 308 на НК,недвижим имот е идентичен с имота по плана на с. Могила, действащ
към 1972 г. , предмет на нот. акт № 115, том ІV, дело № 1359/1972г. на нотариус
при СтРС.Съседният от изток на процесния имот – имот ІХ – 78 е записан в
разписния списък към стария план на името на Кольо И. Вълчев, с посочен
документ нот.акт № 116, том ІV, дело № 1360/1972г. на нотариус при СтРС. В
разписния списък по плана на селото двата имота – УПИ ІХ – 78 и УПИ VІІІ – 77
са съседни, като последният е на името на И.К.И..
Като
взе предвид изложената фактическа обстановка, съдът стига до следните правни
изводи:
Предявения
установителен иск за право на собственост касае недвижим имот - дворно място с площ от 990 кв.м. / общата
площ е 1035 кв.м.,като в това число е и придаваемо място от улица 45 кв.м./,
находящо се в с. Могила, общ. Стара Загора, представляващо УПИ ХVІ – 264 в кв.
25, при граници: изток - парцел VІ – 264, запад – улица, север – парцел VІІІ –
263, юг – парцел VІІ – 265, заедно с
всички постройки и подобрения в него. Същият имот е придобит чрез
покупко продажба от ищеца, обективирана с на
нот. акт № 115, том ІV, дело № 1359/1972г. на нотариус при СтРС. Тъй
като същият имот е предмет на договор за прехвърляне срещу задължение за
издръжка и гледане в полза на ответницата Д.К. /която е била в сключен
граждански брак с ответника В. Котивски/, то за ищеца е налице правен интерес
от предявяване на настоящия установителен иск. По делото не се спори, че същият имот се владее от ищеца
необезпокоявано. Ето защо, съдът следва
да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответниците правото на собственост на ищеца върху дворно място с площ от 990
кв.м. /общата площ е 1035 кв.м.,като в това число е и придаваемо място от улица
45 кв.м./, находящо се в с. Могила, представляващо УПИ ХVІ – 264 в кв. 25, при
граници: изток - парцел VІ – 264, запад – улица, север – парцел VІІІ – 263, юг
– парцел VІІ – 265.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответниците
следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца направените по делото разноски. Ответниците,
чрез пълномощника си, молят разноските де не им се възлагат с оглед направеното
от тях признание на иска, както и с оглед твърдението им, че допуснатата в
процесния нот. акт грешка не е по тяхна вина. Видно от заявеното в съдебно
заседание от пълномощника на ответниците, грешката е била допусната поради
представената пред нотариуса скица , представена и по делото, в която двата отделни парцела са обособоени от един и
същи имот – с пл. № 264. Действително, по делото се установява, че двата
парцела, по действащия към 1972 г. план на селото - УПИ ІХ – 78 и УПИ
VІІІ – 77, са съседни, като са обособени от един общ имот – УПИ 264. Поради
това обстоятелство, по делото се наложи изследване статута на процесния имот през
отделните регулационни планове на с. Могила. Т.е., с предявения установителен
иск ищецът е упражнил свое субективно право касаещо правото му на собственост
върху недвижим имот. Налице е съдебна
практика на състави на ВКС / определение № 709 от 28.12.2012 г. на ВКС, І-во г.
о., по ч. гр. д. № 592/2012 г., определение № 181 от 30.10.2017 г. на ВКС,
ІІ-ро г. о., по ч. гр. д. № 3852/2017 г./, в която е прието, че когато
сезирането на съда е условие за упражняване на субективни права на ищеца,
признанието на иска не е достатъчно, за да се освободи ответникът от
отговорността за разноски, защото липсва първата предпоставка на чл. 78, ал. 2 ГПК. С оглед необходимостта от изясняване на фактическата обстановка
по делото, то се обуславя извода, че това субективно право на ищеца не
може да се защити извънсъдебно, а само по съдебен ред. С оглед на това разпоредбата
на чл.78, ал.2 ГПК е неприложима, и ответниците дължат заплащане на разноските на ищеца.
С оглед
направеното от ответниците възражение за прекомерност на платения от ищеца адв.
хонорар – същото се явява основателно. В случая се касае за иск с цена от
3 176 лв. Минималният размер на адв. възнаграждение, съобр. чл.7, ал.2, т.
2 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения възлиза на 452.32 лв., в какъвто размер следва да е присъденият
хонорар. Стигайки до този извод, съдът съобрази сложността на фактическата
обстановка – липсва осложнена такава, още повече че ответниците не оспорват
иска; броя на проведените съдебни заседания – едно; извършените от ищеца процесуални действия по събирането
на доказателства – в случая назначената съдебна техническа експертиза е по
инициатива на съда. Ето защо, присъдените в полза на ищеца разноски, платими от
ответниците са в размер на 773.32 лв. – 452.32 лв. за адвокатски хонорар, 55
лв. за държавни такси и 266 лв. за възнаграждение за вещо лице.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.Д.К., ЕГН **********,***,
и В.Л. КОТИВСКИ, ЕГН **********,***, че И.К.И., ЕГН **********,***, притежава
правото на собственост върху дворно място, с площ от 990 кв.м. /общата площ е
1035 кв.м.,като в това число е и придаваемо място от улица 45 кв.м./, находящо
се в с. Могила, представляващо УПИ ХVІ – 264 в кв. 25, при граници: изток -
парцел VІ – 264, запад – улица, север – парцел VІІІ – 263, юг – парцел VІІ –
265, заедно с всички постройки и
подобрения в него.
ОСЪЖДА Д.Д.К., с п.а., и В.Л.
КОТИВСКИ, с п.а., да заплатят на И.К.И.,
с п.а., сумата от 773.32 лв., представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок,
от връчването му на страните, пред Старозагорския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :