№ 103
гр. Стара Загора, 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Тодор Минов
при участието на секретаря Деяна Ив. Генова
като разгледа докладваното от Тодор Минов Административно наказателно
дело № 20235530200117 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Обжалвано е наказателно постановление № 96 от 20.12.2022
година на Директора на Областна дирекция по безопасност на храните -
Стара Загора (ОДБХ – Стара Загора), с което на „ФАРМА-СИС“ ООД, ЕИК
*********, е наложено административно наказание – „имуществена санкция”
в размер на 1000 /хиляда/ лева за нарушение по чл.369, ал.4 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност във връзка с чл.450д от Закона за
ветеринарномедицинската дейност.
В жалбата и в съдебно заседание, чрез процесуалния си
представител жалбоподателят излага съображения за незаконосъобразност на
обжалваното наказателно постановление и моли съда същото да бъде
отменено изцяло.
Въззиваемият, лично и чрез процесуалния си представител –
намира жалбата за неоснователна, поради което моли съда да потвърди
обжалваното наказателно постановление.
Съдът, като прецени събраните доказателства и служебно провери
изцяло законосъобразността на НП, намери за установено следното:
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
1
С обжалваното НП, издадено въз основа на акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) от 14.09.2011 година, жалбоподателят е
санкциониран на основание чл.450д от ЗВМД (Търговец на едро с ВМП,
който наруши разпоредба на чл. 369, се наказва с имуществена санкция от
1000 до 2000 лв., а при повторно нарушение – от 3000 до 5000 лв.) за
нарушение на чл.369, ал.4 от същия закон („Доставката на ВМП по лекарско
предписание в животновъдни обекти по ал.1 се извършва при условията на
чл. 374, ал.1-3. Първият екземпляр от рецептата се съхранява в обекта за
търговия на едро от управителя на обекта, а вторият – от собственика или
ползвателя на животновъдния обект, за срок 5 години от датата на
изпълнението й), изразяващо се в това, че на 24.03.2022 г. при извършена
проверка във връзка със Заповед № РД-11-536/22.03.2022 г. на ИД на БАБХ, в
обект за търговия на едро с ВМП, собственост на жалбоподателя е установено
наличие на две фактури с №№ **********/28.10.2021 и
**********/21.03.2022 за извършена продажба/доставяне на
ветеринарномедицински продукти /ВМП/ на собственици на животновъдни
обекти, по лекарско предписание. При извършената проверка са изискани
рецептите, издадени от РВЛ, на база на които са доставени посочените ВЛП
на собствениците на жив. обекти и такива не са представени и не са
съхранявани в обекта за търговия на едро с ВМП. В процесния АУАН е
записано, че същият е съставен на основание чл. 40, ал.2 от ЗАНН при
отсъствие на нарушителя, тъй като същият не се е явил на 21.06.2022 г., в
10.30 часа в ОДБХ-Стара Загора за съставяне на АУАН. От събраните по
делото свидетелски показания се установява, че управителят на дружеството
– собственик на проверявания търговски обект не е присъствал в момента на
проверката.
Видно от покана изх. №2431-ЗЖ/14.06.2022 г., изпратена до
дружеството - жалбоподател, управителят на същото е поканен да се яви в
ОДБХ Стара Загора на 21.06.2022 г., от 10.30 часа за съставяне и връчване на
АУАН във връзка с констатирани нарушения по ЗВМД. Видно от
приложеното известие за доставяне и куриерска справка -/л. 45-47/, поканата е
върната на подателя като „отказана от получателя“. С протокол от 16.06.2022
г., служители към ОДБХ – Стара Загора са извършили опит да връчат
цитираната покана, който също е бил неуспешен. При така установената
фактическа обстановка, актосъставителят е възприел, че са налице
2
предпоставките на чл. 40, ал.2 ЗАНН, при което на 21.06.2022 г. е пристъпил
към съставяне на АУАН №2400137 от същата дата за гореописаното
нарушение в отсъствие на нарушителя. АУАН е бил връчен лично на
управителя на дружеството жалбоподател на 20.10.2022 г. На основание
същият АУАН е било издадено обжалваното НП.
На първо място, следва да се посочи, че както в АУАН, така и в
НП, е посочена датата 24.03.2022 г. На същата дата е била извършена
проверка в търговския обект, стопанисван от дружеството – жалбоподател.
Съдът намира, че в процесния случай датата на установяване на
административното нарушение, посочена в АУАН и НП не съответства
на тази на извършване на същото. Съгласно чл. 374, ал.1 ЗВМД – рецепта
се изисква при продажба на ВМП, в изброените в т.1-7 на същата разпоредба.
От така изложеното следва извода, че задължението за съхраняване на
екземпляр от рецептата за управителя на търговския обект възниква още в
момента на извършване на продажбата – в настоящия случай датата на всяка
една от фактурите /28.10.2021 г. и 21.03.2022 г./ От изложеното в АУАН и НП
не става ясно на коя дата е настъпило неизпълнение на задълженията на
субекта на административно наказателна отговорност по всяка отделна
фактура. Непосочването на тези дати в АУАН представлява нарушение на
разпоредбата на чл. 42, ал.1, т.3 ЗАНН, което от своя страна е довело до
непълнота в обжалваното НП, представляваща нарушение на чл. 57, ал.1, т.5
ЗАНН.
Въззивният съд намира, че при образуването на административно
наказателното производство, чрез съставяне на АУАН при отсъствие на
нарушителя в хипотезата на чл.40, ал.2 ЗАНН, без същия да е редовно
поканен, е допуснато съществено процесуално нарушение, чиито характер е
последователно изясняван в съдебната практика. На самостоятелно
основание, то влече незаконосъобразност на наказателното постановление,
издадено в резултат на опорчено започналото производство. Макар и на
жалбоподателя на по-късен етап да е бил връчен самият АУАН, това не
санира допуснатото нарушение. Изискването за съставяне на АУАН в
присъствието на нарушителя, като част от правото му на защита не се
изчерпва единствено с възможността да се запознае с вече формулирано
административно обвинение. Да се приеме противното, би обезмислило
изначално дейността по поканване на нарушителите за съставяне на АУАН и
3
въобще съставянето на акта в тяхно присъствие, ако впоследствие с
предявяването на акта това нарушение се санира. Правото на лицето, срещу
което се съставя АУАН, да присъства на това действие е елемент от общото
му процесуално право на защита срещу вменено му административно
обвинение. АУАН не е само формално изготвяне на процесуален документ,
който да е предпоставка за издаване на НП, а е винаги резултат на проведена
и приключила процесуална дейност по установяване на извършеното
нарушение, неговия автор и вината му, което намира отражение в акта. Затова
и правото на нарушителя да присъства при съставянето на АУАН е израз на
състезателния характер на АНП и се разкрива в правото му да прави
възражения още при самото съставяне на акта (чл. 44, ал.1 ЗАНН), правото му
да посочи начин на връчване на НП (чл. 42, ал.2 ЗАНН), възможността да се
запознае със задължението си, че следва да уведоми наказващия орган при
промяна на адреса си (чл. 43, ал.1 ЗАНН), възможността да откаже да
подпише акта при съставянето (чл. 43, ал.2 ЗАНН) и най-важно – да се даде
възможност на нарушителя да узнае обстоятелствата, при извършване на
нарушението, както и законните разпоредби, които са били нарушени (арг. от
чл. 42, ал.1, т.5 и т.6 ЗАНН). Именно този комплекс от правни възможности за
подведеният по административна отговорност, законодателят е приел, че
следва да възникне още при самото съставяне на АУАН. Хипотезата на чл.
40, ал.2 ЗАНН е изключение от общия ред за образуване на АНП, което е
основано на принципа, че лицата не следва да черпят права от собственото си
недобросъвестно поведение. За да възникне тази възможност за
актосъставителя и респ. за АНО при издаване на НП на основание същия акт,
обаче, следва да бъдат налице предпоставките, въведени от законодателя в
същата разпоредба, а именно: 1. към нарушителя да бъде отправена покана, 2.
поканата да бъде редовно връчена и 3. нарушителят или упълномощен негов
представител да не се яви в посочените в поканата време и място. В
настоящия случай не е била изпълнена втората от изброените предпоставки,
следователно и процедурата по съставяне на АУАН в отсъствието на
нарушителя е била опорочена. Описаното процесуално нарушение е
съществено, тъй като НП е акт с правораздавателен характер и чрез него се
разрешава въпроса за носене на административно-наказателна отговорност.
Това и обуславя строго формалния характер на административно-
наказателното производство. Посоченото процесуално нарушение е
4
съществено, не подлежи на саниране при съдебното разглеждане на
производството и като такова е основание за отмяна на обжалваното НП.
В настоящия случай цитираното нарушение на процесуалните
правила не е единственото основание за отмяна на наказателното
постановление. В издаденото НП като субект на нарушението е възприето
юридическото лице жалбоподател – „ФАРМА-СИС“ ООД. Следва да се има
предвид, че носителят на задължението по чл. 369, ал.4 ЗВМД – част от
състава на процесното административно нарушение, е конкретно определен в
нормативно установения текст – управителя на обекта за търговия на едро.
Съгласно чл. 141 ТЗ управителят на дружеството е орган на дружеството с
ограничена отговорност /каквото е дружеството жалбоподател/, чиито
правомощия се уреждат конкретно с цитираната разпоредба от ТЗ и подробно
с договор за възлагане на управлението. Управител на търговски обект от
своя страна е физическо лице, на което на основание определено
правоотношение със собственика на съответния търговски обект, е възложено
извършването на определени функции на управление по отношение
функционирането на същия обект. От изложеното следва, че понятията
управител на дружество и управител на търговски обект не са
тъждествени, а още по-малко понятията управител на търговски обект и
търговско дружество. Вярно е, че разпоредбата на чл. 450д от ЗВМД
предвижда наказание за имуществена санкция за нарушение на разпоредба на
чл. 369 от същия закон, но също така е вярно, че чл. 369 ЗВМД се състои от
ал.1-5, само една част от които съдържат задължения за самия търговец.
Процесното задължение, уредено в ал. 4 на чл. 369 ЗВМД, обаче, предписва
задължение не за търговеца, а за негов служител. Нещо повече – според чл.
83, ал.1 ЗАНН на юридически лица и еднолични търговци може да се налага
административно наказание – имуществена санкция за неизпълнение на
задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната
дейност. Процесното неизпълнение на задължение за съхранение на
екземпляр от медицинска рецепта не е пряко свързано с търговската дейност
на дружеството, а е неизпълнение на задълженията на субект, различен от
него – управителя на обекта за търговия на едро, ето защо и предвид
разпоредбата на чл. 83, ал.1 ЗАНН – търговското дружество, собственик на
същия обект не може да бъде надлежен субект на административно
наказателна отговорност в процесния случай. От тук следва да се заключи, че
5
и посочената санкционна разпоредба в наказателното постановление е
неправилно посочена. В чл. 452, ал.2 ЗВМД е уредено, че „Управител на
обект за търговия на едро или обект за търговия на дребно с ВМП, който не
изпълни задължение по чл. 369, ал. 4 или чл. 374, ал. 5, се наказва с глоба в
размер от 200 до 400 лв., а при повторно нарушение - от 400 до 800 лв.“
Именно цитираната разпоредба посочва, както надлежното административно-
наказателно отговорното лице за процесното нарушение по чл. 369, ал.4, така
и съответното за същото наказание – глоба.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваното НП
следва да бъде отменено като незаконосъобразно, като предвид процесуалния
характер на част от основанията за отмяната му от една страна и
неправилното ангажиране на административно-наказателната отговорност от
друга, по-нататъшното разглеждане на спора по същество в се явява
безпредметно.
Предвид изложеното, атакуваното наказателно постановление
следва да бъде отменено, като незаконосъобразно.
По искането за присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение, съдът намира следното: Съгласно чл. 63д, ал.1 ЗАН, в
производствата пред районния и административния съд, както и в
касационното производство страните имат право на присъждане на разноски
по реда на АПК. Съгласно чл. 143. ал.1 АПК, когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.
Предвид постановките на ТР №6/06.11.2013 по ТД 6/2012 ОСГТК на ВКС,
т.1, обаче, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат,
когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан
начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят
доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното
плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на
разписка. Във всеки случай, обаче страната следва да представи
доказателства за сторените в производството разноски. По настоящото дело
жалбоподателят не представя каквото и да е доказателство за реалното
6
заплащане на претендираната сума в размер на 1440,00 лева . Така съдът
намира, сторените разноски за недоказани от страна на жалбоподателя и не
следва да бъде осъждан въззивамият за заплащане на претендираната сума за
адвокатско възнаграждение.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 96 от 20.12.2022 година
на Директора на Областна дирекция по безопасност на храните - Стара
Загора (ОДБХ – Стара Загора), с което на „ФАРМА-СИС“ ООД, ЕИК
*********, е наложено административно наказание – „имуществена санкция”
в размер на 1000 /хиляда/ лева за нарушение по чл.369, ал.4 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност във връзка с чл.450д от Закона за
ветеринарномедицинската дейност, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в
четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението от страните пред
Административен съд град Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
7