Р Е Ш
Е Н И Е
№ .....................
гр. Карлово, 11.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловският районен съд І наказателен
състав,
на двадесет и трети май две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АННА ГЕОРГИЕВА
при секретаря Маргарита Тянчева
като разгледа докладваното от съдията
наказателно административен характер дело № 76 по
описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
С
наказателно постановление № **от ..г. на Заместник директора н.Т.н.Н.П.н. „С.2.“
ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Д.Г.С.,
ЕГН ********** е наложена на основание чл.185 ал.1 от Закона за данък върху
добавената стойност /ЗДДС/ имуществена санкция в размер на 800 лева, за
нарушение на чл.3 ал.8 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ във вр. чл.118 ал.1
от ЗДДС.
Недоволно от наказателното постановление е останало
санкционираното дружество и чрез процесуалния си представител го обжалва, като
с жалбата прави искане за отмяната му като незаконосъобразно. Оспорва да е
извършено нарушението, за което е санкционирано дружеството. Алтернативно счита
деянието за маловажен случай. Иска се отмяна на атакуваното наказателно
постановление.
В с.з. дружеството- жалбоподател, чрез процесуалния си
представител поддържа жалбата.
Органът,
издал наказателното постановление чрез процесуалния си представител взема
становище за неоснователност на жалбата.
Съдът,
като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди събраните по
делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намери за установено
от фактическа страна следното:
Жалбата
е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана
от съда е основателна.
След
като обсъди събраните по делото гласни доказателства чрез показанията на
разпитаните свидетели Х.Т., К.Т., Н.С. и П.Н., както и приетите писмени
доказателства- наказателно постановление № **от ..г., АУАН № ** от ..г., протокол от извършена проверка сер. АА № **от
..г., обяснения от Д.С., договор от 30.11.2016 г., съкратени отчети на фискална
памет, заповед № ..г., съдът намира за установено следното:
При
извършена проверка от служители н.Т.н.Н.П.
н. ..г. на търговски обект, вендинг- автомат за продажба на топли
напитки, находящ се в гр. С.., ул. И.В. №., на територията на „В.М.З. гр. С.,
цех.., отделение „ОТК“, стопанисван от санкционираното дружество, било
установено, че се извършва продажба на стока чрез автомата за самообслужване с
електрическо захранване, без на дисплея на ФУВАС да се визуализира фискален
бон, регистриращ продажбата, тъй като била извършена контролна покупка на 1 бр.
чай на стойност 0,30 лв., при което на дисплея на вендинг- автомата не се
визуализирал фискален бон и не се изписвал номер на касова бележка, час и
стойност на закупената стока. За резултатите от проверката бил съставен
протокол за извършена проверка сер. АА № ../..г.
На
..г. в присъствието на представляващия дружеството от актосъставител Х.Т. бил
съставен процесния АУАН, в който били отразени констатациите при проверката и с
който било прието, че дружеството- жалбоподател е осъществило нарушение на чл.3
ал.8 от Наредба Н-18/13.12.20056 г. на МФ във вр. чл.118 ал.1 от ЗДДС, тъй като
на ..г., в 10,40 часа, при извършена оперативна проверка на търговски обект по
смисъла на §1 т.41 от ДР на ЗДДС- веднинг- автомат за продажба на топли
напитки, находящ се в гр. С.., ул. И.В.
№., на територията на „В.М.З. гр. С., цех.., отделение „ОТК“ и стопанисван и
експлоатиран от „С.2.“ ЕООД било констатирано, че дружеството в качеството си
на задължено лице по чл.3 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и
отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ е
допуснало нарушение на същата, извършвайки продажба на стоки чрез автомат на
самообслужване с електрическо
захранване, като не е регистрирало и отчело извършените продажби чрез ФУВАС. На
дисплея на устройството не се визуализирал фискалния бон, регистриращ
продажбата. Извършена била контролна покупка на стока- 1 бр. чай на стойност
0,30 ст. в 10,50 часа, платени в брой от проверяващия екип, при което било установено,
че на дисплея на вендинг- автомата не се визуализира фискален бон и не се
изписва номер на касова бележка, час и стойност на закупената стока, отговарящ
на изискванията на Наредба №Н-18/13.12.2006 г. От констатациите било счетено,
че дружеството не е спазило реда и начина на издаване на съответен документ за
продажба, издаден по установения ред за продажба.
АУАН
бил подписан от представляващия дружеството, като получил препис от него.
На ..г.
било депозирано обяснение от представляващия дружеството, съгласно което
фискалните устройства на експлоатираните вендинг- автомати са били работещи,
като се касаело за неизправност в дисплея. Представил е в подкрепа на
твърденията си дневни отчети за инкриминирания период.
Въз
основа на съставения АУАН, на ..г. оправомощено длъжностно лице- заместник-
директора н.Т.н.Н.П. издало атакуваното наказателно постановление, с което при
идентични със съставения акт обстоятелства по нарушението, дата на извършването
му и индивидуализация на нарушителя, на дружеството- жалбоподател била наложена
на основание чл.185 ал.1 от ЗДДС имуществена санкция в размер на 800 лева, за
нарушение на чл.3 ал.8 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ във вр. чл.118 ал.1
от ЗДДС.
Събраните
по делото писмени и гласни доказателства съдът ползва изцяло при постановяване
на решението си, като безпротиворечиви помежду си и пряко относими към предмета
на доказване по делото.
Като
въззивна инстанция, настоящият съдебен състав следва да провери изцяло
обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата
законосъобразност. Съдът намира, че при съставяне на процесния АУАН и издаване
на атакуваното наказателно постановление са допуснати нарушения на
процесуалните правила, изразяващи се в непълно и неточно квалифициране на
нарушението.
В
изложените обстоятелства по извършване на нарушението, както в АУАН, така и в
атакуваното наказателно постановление е посочено, че се касае до нерегистриране
и отчитане на извършените продажби чрез ФУВАС, на дисплея на устройство не се
визуализира фискалният бон, регистриращ продажбата. Нарушението е обвързано с
разпоредбата на чл.118 ал.1 от ЗДДС, съгласно която „всяко регистрирано и
нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените
от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова
бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова
бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската
дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ“.
Процесният случай обаче не е такъв.
За
продажби от апарати на самообслужване като процесния е относима друга
разпоредба на ЗДДС – чл.118 ал.3, съгласно която „фискалният и системният бон
са хартиени документи, регистриращи продажба/доставка на стока или услуга в
търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна
или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, издадени от
въведено в експлоатация фискално устройство от одобрен тип или от одобрена
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност. В случаите
на продажби на услуги с развлекателен характер или на стоки чрез фискални
устройства, вградени в автомати за самообслужване, с електрическо захранване
фискалният бон, регистриращ продажбата, може да се визуализира само на дисплей,
без да се издава хартиен документ по ред и начин, определени с наредбата по ал.4“.
Посочената
разпоредба именно е съответстващата на чл.3 ал.8 от Наредба Н-18/13.12.2006 г.
на МФ, предвид и на обстоятелството, че събраните доказателства установяват, че
извършените продажби са отчетени и регистрирани чрез монтирания на апарата
ФУВАС, а липсата на визуализация се дължи на повреда на дисплея. В този смисъл
е основателно и възражението на жалбоподателя, че дружеството не е извършило
нарушението на чл.118 ал.1 от ЗДДС, относимо в случаите на липса на
регистриране и отчитане на съответна продажба чрез издаване на фискален бон,
насочена към предотвратяване на действия или бездействия, които биха довели до
ощетяване на фиска, тъй като не се отчитат приходи. В случая продажбите, както
се каза, са отчетени и регистрирани.
Неточното
квалифициране на деянието всякога нарушава правото на наказаното лице да
разбере естеството на вмененото му деяние, засяга императивно установен елемент
от задължителното съдържание на наказателното постановление и представлява
самостоятелно, формално основание за отмяната му. За нарушение на чл.118 ал.3
от ЗДДС в случаите, когато не се касае за неотчитане и нерегистриране на
продажби, приложима би била и друга санкционна норма.
Извън горепосоченото, дори и да се приеме да е извършено нарушение,
съдът намира, че същото представлява маловажен случай на административно
нарушение, доколкото не само не са произтекли вреди за фиска, но и никакви
съществени негативни последици. Самият дисплей е бил без неизправности само
четири дни преди процесното деяние, когато апаратът е бил обслужен от
свидетеля Нанев, повредата се дължи на
причини, външни за дружеството- жалбоподател, който предвид местонахождението
му, на територията на обект с ограничен достъп, няма как да осъществява
непрекъснато наблюдение, достъпът до него, поради естеството му, е свободен за
работещите в цеха, които при неправилно боравене биха могли да го повредят.
Посоченото характеризира деянието като такова с по- ниска степен на обществена
опасност, спрямо която налагането на имуществена санкция, се явява несъразмерно
тежко.
Предвид гореизложеното, съдът намира атакуваното наказателно постановление
за незаконосъобразно и неправилно, поради което същото следва да бъде отменено
изцяло.
Мотивиран от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно
постановление № **от ..г. на Заместник директора н.Т.н.Н.П. с което на „С.2.“
ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление-***, представлявано от Д.Г.С.,
ЕГН ********** е наложена на основание чл.185 ал.1 от ЗДДС имуществена санкция
в размер на 800 лева, за нарушение на чл.3 ал.8 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на
МФ във вр. чл.118 ал.1 от ЗДДС.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на касационно обжалване от страните в
14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд гр. Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
К.Б.