Р Е Ш Е Н И Е
№………./………..2019г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I въззивен съдебен
състав, в открито съдебно заседание, проведено на шести
ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
мл. с. НАСУФ
ИСМАЛ
при секретар Христина Атанасова
като
разгледа докладваното от мл. съдия Н. Исмал
възз. търг. дело № 902 по
описа за 2019 г. на ОС-Варна,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба с вх. №
28722/18.04.2019 г., депозирана от “Електроразпределение
Север“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, п.к.
9009, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, действащ чрез процесуалния си
представител юрк. Р.Г., срещу решение № 1375/03.04.2019 г., постановено
по гр. дело № 14788 по описа за 2018 г. на Районен съд – Варна, с което, на
основание чл. 410, ал. 1, т. 1 от КЗ вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 2 вр. с чл. 82 от ЗЗД, въззивникът е осъден да заплати на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп”, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, пл. „Позитано” № 5, сумата от 1172.60 лева, представляваща изплатено от застрахователя застрахователно
обезщетение по преписка - щета № **********/32-18, образувана
при застрахователя по застрахователен договор, обективиран в застрахователна полица №
22191759689, за настъпило на 24.01.2018 г. застрахователно
събитие, изразяващо се в повреждане на собствени на трето застраховано лице
компоненти на настолна компютърна конфигурация ****,
вследствие на неизпълнение на задължението на въззивника да доставя качествена
електроенергия до обект, находящ се в г.В.у.о.п.п.****,
ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда –
02.10.2018 г. до окончателното погасяване на задължението.
Във въззивната жалба се обосновават
подробно оплаквания за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на
решението, поради което се моли съдът да го отмени изцяло. Въззивникът поддържа,
че приетите за установени фактически положения не съответстват на събрания и
приобщен по делото доказателствен материал, като РС - Варна неправилно е
допуснал до разпит свидетеля В.З.и неправилно е кредитирал неговите показания,
досежно установяване на обстоятелствата, при които е възникнало т. нар.
„смущение в електрозахранването по електропреносната мрежа на 24.01.2018 г.“,
доколкото лицето не притежава квалификацията да установи каква е причината за
възникване на процесното смущение. Твърди, че първоинстанционният съд
неправилно е кредитирал заключението на вещото лице по Съдебно-техническата
експертиза /СТЕ/ изцяло. Счита, че точка III.5 почива
изцяло на предположенията на свидетеля и представения частен документ –
протокол от сервизен оглед, а последните се отнасят до факти, които остават
недоказани. Поддържа се, че въззиникът е оператор на електроразпределителна
мрежа, а не на електропреносна мрежа, като първоинстанционният съд не прави
разграничение между двете понятия, което е от изключителна важност за решаване
спора по делото. Въззивникът твърди, че съгласно клауза „ѝ“ от общите
условия на застраховка за дома, застрахователят покрива частична или пълна
загуба на застраховано имущество, причинена от индукция от електрически ток в
преносната мрежа, свръхнапрежение, непряко попадения от мълния, т.е.
застрахователят покрива загуба на застрахованото имущество само ако т. нар.
„смущения“, „токови удари“, „свръхнапрежения“ и т. н. са настъпили в преносна,
а не в електроразпределителна мрежа. Счита се, че въззивникът не следва да носи
отговорност за щети нанесени върху компютърната система, тъй като от доказателствения
материал не се установява по несъмнен начин същите да са причинени от повреди в
електроразпределителната мрежа – собственост на въззивника. Въззивникът твърди,
че липсата на „токов удар“ е отрицателен факт и като такъв се доказва
посредством наличието на други обективни факти. С цел доказване на тази липса
са представени писмени доказателства и е направено искане за назначаване на
СТЕ. Именно чрез последните е доказано, че разпределителната мрежа е била в
изправност в посочения времеви период.
Въззивникът
счита, че искът се явява недоказан и по отношение на размера му. Не става ясно
как въззиваемият е определил размера на изплатеното на застрахования
обезщетение. Моли съда да отмени изцяло обжалваното решение и да присъди
сторените съдебно-деловодни разноски, както и юрисконсултско възнаграждение за
двете инстанции.
В срока за отговор по чл. 263, ал. 1 от ГПК
на депозираната въззивна жалба е постъпил отговор от ЗАД „Булстрад Виена
Иншурънс Груп”, ЕИК ********* чрез адв. Д.Д..
В отговора си въззиваемата страна поддържа, че въззивната жалба е процесуално
допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Въззиваемият излага, че
по делото е установено по несъмнен начин, че между него и увреденото лице – В.З.,
е възникнало валидно облигационно правоотношение по силата на застрахователен
договор „Застраховка за Дома“ с покрит застрахователен риск „късо съединение и
токов удар“. Безспорно е доказано, че застрахованият имот се захранва от
мрежата, стопанисвана от въззивника като лицензирано електроразпределително
дружество. Навежда доводи, за това че на 24.01.2018 г. са настъпили смущения в
електрическата мрежа, в резултат на които е увредена собствената на свидетеля
компютърна конфигурация ASUS ****, намиращ
се в обекта. Счита, че показанията на
свидетеля З. са достатъчно ясни и обосновани, макар че не е специалист същият
със свои думи излага фактите, които е възприел на процесната дата, които са
относими към предмета на доказване.
Въззиваемият
поддържа, че въззивникът като оператор на електроразпределителна мрежа има
задължение да осигурява непрекъснатост на електроснабдяването и качество на
доставяната електрическа енергия. По делото не са събрани доказателства, които
да установят изправността на преносната мрежа и на обектите и съораженията,
които да обслужват застрахования обект. Счита за правилни изводите на РС -
Варна, че липсата на отразяване на събитие във водените от въззивника дневници,
не доказва изправността на мрежата, нито предприетите от оператора конкретни и
непрекъснати действия за обезпечаване на сигурността и качеството на
електрическата енергия, пренесена в обекта.
Счита,
че по несъмнен начин се установява в хода на съдебното производство и размера
на претърпените вреди, поради което искът е доказан както по основание, така и
по размер.
Моли
съда да постанови решение, с което да потвърди обжалвания съдебен акт като правилен,
обоснован и законосъобразен, както и да присъди сторените съдебно-деловодни
разноски.
В
проведеното открито съдебно заседание въззивникът, редовно призован, чрез юрк. Р.Г.
поддържа въззивната жалба. Моли за присъждане на сторените съдебно-деловодни
разноски.
Въззиваемият,
също редовно призован, чрез адв. Д.Д. оспорва въззивната жалба, поддържа
депозирания отговор.
За
да се произнесе по спора, съставът на Окръжен съд – Варна съобрази следното:
Производството по
гражданско дело № 14788 по описа за 2018 г. на РС-Варна, ГО, 40-ти съдебен
състав е образувано по предявен от ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп”, ЕИК ********* против “Електроразпределение
Север“ АД, ЕИК *********, регресен осъдителен иск, с правно основание чл. 410,
ал. 1, т. 1 от КЗ вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 2-ро от ЗЗД, за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 1172.60 лева, представляваща изплатено от застрахователя застрахователно
обезщетение по преписка - щета № **********/32-18, образувана
при ищцовото дружество по застрахователен договор, обективиран в
застрахователна полица № 22191759689 за причинено на 24.01.2018 г. застрахователно събитие, изразяващо се в повреждане на
собствени на трето застраховано лице компоненти настолна
компютърна конфигурация ****, вследствие на
неизпълнение на задължението на ответника да доставя качествена електронергия
до обект, находящ се в г.В.у.о.п.п.****,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата
молба в съда до окончателното погасяване на задължението.
В исковата молба се сочи, че В. Г. З. е потребител на доставената от ответното дружество електрическа
енергия с клиентски № ********** и абонатен № ********** до обект в г.В.у.о.п.п.****.
На 24.01.2018 г. в обекта настъпил „токов удар“, вследствие на който били нанесени щети на собствената на В.З.техника
(компютърна конфигурация), която е била включена в мрежата. Имуществото било застраховано в
ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп" с полица № 22191759689 по застраховка
„Застраховка за Дома" със срок на действие от 13.03.2017 г. до 12.03.2018 г.,
включваща покритие: клауза „Й“ - късо съединение и токов удар – със застрахователна сума 3000.00 лева.
Застрахователната премия, в размер на 36.71 лева, е платена от В. Г. З.
към датата на събитието. За причинените щети В.З.е уведомил „Енерго-Про
Мрежи" АД, като на 25.01.2018 г. е подал писмено искане с входящ №
4753823/25.01.2018 г. за изгорели електроуреди и жалба от същата дата, като е
поискал домът му да бъде посетен от служители на електропреносното дружество за
констатиране характера и размера на вредите. На 26.01.2018 г. е извършен оглед
от служители на „Енерго-Про Мрежи" АД, които съставили и подписали
Констативен протокол от 26.01.2018 г., в който са посочени увредените
компоненти на настолния компютър: ASUS P8Z77-V LE PLUS/Z77/1155; 1 ТВ SG SATA
6G/7200/64M; 2x8G DDR3 2133 GEIL EVO
LEGGER; FOXCONN TS ATX; PALIT
GTX650
1 GB D5; 17-3770/3.4G/8M/BOX/LGA1155; SONY
AD-7280S Sata/BLACK.
В
сервиз на „Варсис" ООД бил съставен Приемно-предавателен протокол за
сервиз № 061392, в който са констатирани следните дефекти: Изгорял захранващ
блок в следствие на пренапрежение; Изгоряла дънна платка през захранващия
конектор на процесора; Изгоряла видеокарта; Изгоряла РАМ памет - и двата чипа;
Работещ твърд диск в начална фаза на повреждане - HEALTH
Status
- 95%, прогресивно намаляващ. Увредената компютърна система е била на стойност 1577.22 лева
съобразно фактура № **********/28.02.2013г., издадена от „Варсис" ООД.
По претенция за обезщетение от В.З.,
в застрахователното дружество е заведена щета № **********/32-18, по която на
27.04.2018
г. му е
преведено застрахователно обезщетение от 1172.60 лева, в качеството му на
собственик на увредената вещ.
Сочи
се, че вредата е вследствие на поведение от страна на „Електроразпределение
Север" АД, с предишно наименование „Енерго-Про Мрежи" АД, изразяващо
се във виновно неизпълнение на задълженията му, визирани в чл. 89, ал. 1, т. 2
от Закона за енергетиката и чл. 14, т. 2 от Общите условия, според които
„Електроразпределение Север" АД е длъжно да обезпечава сигурността,
непрекъснатостта и качеството на електрическата енергия. С регресна покана получена от „Енерго-Про Мрежи" АД на 03.08.2018 г., ЗАД „Булстрад Виена
Иншурънс Груп" поканило ответника да възстанови изплатеното обезщетение,
но последният не отговорил, което обусловило правния интерес от предявяване на
настоящия иск.
В законоустановения срок по чл. 131
от ГПК
по делото е постъпил писмен отговор от редовно уведомения ответник, с който се
оспорва иска. Не оспорва, че със застрахованото трето лице са страни по договор
за доставка на ел. енергия относно собствения му процесен обект. Не оспорва и
наличието на застрахователно правоотношение между ищеца и третото за делото лице.
Сочи, че покритието по тази застраховка се отнася за преносната мрежа, а не за
разпределителната. Твърди, че причина за увреждането на вещта е неин дефект, а
стойността на вредите не е в претендирания размер. Твърди, че не е установена
причината за повредата на електроуредите и действителното отклонение на
параметрите на електроенергията доставяна до границата на обекта извън
установената в БДС норма. Твърди, че е поддържал в изправност ел. мрежата, за
която не е регистрирано превключване или авария на 24.01.2018 г. Евентуално
счита, че съобразно нормативната уредба и ОУ не носи отговорност за такива
недостатъци в доставяната електроенергия при аварии.
Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата и отговора и като взе предвид, събрания и
приобщен по дело доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на
основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически
положения:
Не се спори между страните, а и се установява от представените писмени
доказателства, че между ищеца и В.З.е сключен договор за застраховка "Застраховка за Дома", с период на валидност от 13.03.2017 г. до 12.03.2018 г., обективиран в
застрахователна полица № 22191759689/10.03.2017 г. Видно от представените Общи условия към полицата, застрахователно покритие обхваща и клауза „Й“ – късо
съединение и токов удар на електрически инсталации и/или уреди. Не се спори между
страните, че процесните компоненти на компютърната конфигурация са част от движимото имущество, предмет на
застрахователния договор.
На 25.01.2018 г. до застрахователя е подадено Заявление за възникнало събитие, представено по делото, с което ищцовото дружество е уведомено от В.З., за това че на 24.01.2018 г. в дома му, находящ се в ****, е настъпил токов удар, вследствие на авария по ел.
мрежата, в резултат на което са нанесени вреди по вещите, намиращи се в застрахования
имот, както следва: изгоряла дънна платка на
настолен компютър; изгорял захранващ блок; изгоряла видео карта; изгоряла РАМ
памет и повреден твърд диск.
На същата дата /25.01.2018 г./ е
уведомен и ответникът за настъпилия токов удар. На 26.01.2018 г. служители на
„Електроразпределение Север“ АД /с предишно наименование „Енерго-Про Мрежи АД/
са посетили адреса на застрахованото лице. Видно от съставения Констативен
протокол, при извършения оглед са констатирани повреди в компонентите на
компютърната конфигурация, подробно описани в протокола – от т. 1 до т. 7.
От представеното писмо от 13.02.2018 г., изходящо от "Енерго-Про Мрежи" АД, се
установява, че при извършена проверка не е констатирано, че на 24.01.2018 г. няма регистрирано изключване на захранващия извод средно
напрежение, както и сигнал за повреда на ниско напрежение, като дружеството не
носи отговорност за щети причинени от повреди в електрическата мрежа или съоражения
по независещи от него причини.
От представения Доклад по щета № **********/32-18 от 25.04.2018 г. се установява, че за изплащане е определено застрахователно
обезщетение в размер на 1172.60
лева, изчислено на база предоставена оферта за подмяна с нова конфигурация и
извършена пазарна справка за стойността на увредения уред към датата на
събитието. Видно от представеното преводно нареждане за кредитен превод на 27.04.2018 г. на уреденото лице В.З., по банков път е изплатена сумата в размер на 1172.60 лева със счетоводно основание
номера на заведената щета при застрахователя.
От представената регресна покана изх. № 04016/31.07.2018 г. се установява, че ответното дружество е било
уведомено за възникване на регресните права на ищеца и е поканено в 15-дневен
срок да възстанови изплатеното застрахователно обезщетение в размер на 1172.60 лева. От представената
обратна разписка се установява, че поканата е получена от ответника на 03.08.2018 г.
В хода на процеса, са събрани и гласни доказателства, чрез разпит на
един свидетел на страната на ищеца – В.З., чиито показания съдът цени като логични, последователни, непосредствени и непротиворечащи на останалите доказателства. От тях се установява, че към
края на м. януари 2018 г. е имало инцидент в застрахования имот, в резултат на
който закупеният от него и включен в електрозахранването компютър, е изгорял.
От
заключението на вещото лице по допуснатата от първоинстанционния съд съдебно-техническа
експертиза /СТЕ/, което се кредитира и от настоящата инстанция като обективно,
компетентно и безпристрастно дадено, се установява, че електрозахранването на
застрахованият обект – апартамент в г.В.у.о.п.п.****, е изпълнено по извод
средно напрежение „Младост“ от подстанция „Чайка“ до трафопост № 116, а от ТП
116 по кабелна мрежа ниско напрежение до главно разпределително табло,
разположено на стената на партерния етаж на сградата. Електрозахранването на
табла-апартаменти е изпълнено по радиална схема. Линиите са изпълнени с
проводници ПВ, изтеглени в ПВХ тръби.
Не
е спорно между страните, а и от приобщения доказателствен материал по несъмнен
начин е установено и обстоятелството, че застрахованият В.З.е в договорни
отношения с ответника, с оглед факта, че имотът му е електроснабден чрез
електроразпределителната мрежа, собственост на ответника „Електроразпределение
Север“ АД, като договорът между тях е сключен при Общи условия за достъп и
пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа.
При така установената фактическа
обстановка, въззивният съд достигна до следните правни изводи:
Жалбата, инициирала
настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана
страна, при наличието на правен интерес, поради което е допустима и следва да
бъде разгледана по същество.
Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК в
правомощията на въззивния съд е да се произнесе служебно по валидността на
решението, а по отношение на допустимостта – в обжалваната му част. По
отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Постановеното
решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му
правораздавателна власт и компетентност, при спазване на законоустановената
писмена форма, поради което същото е валидно.
Съдебният
акт е постановен при наличието на всички положителни процесуални предпоставки
за възникването и надлежното упражняване на правото на иск, като липсват
отрицателните такива, поради което е и допустимо в обжалваната част.
РС-Варна
е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т.
1 от КЗ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, от застраховател, изплатил обезщетение по имуществена
застраховка, срещу причинителя на вреди върху имущество на застрахования.
Съгласно разпоредбата от КЗ, с плащането на застрахователното обезщетение,
застрахователят встъпва в правата на застрахования против причинителя на
вредата – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени
за неговото определяне. Следователно, за да възникне посоченото регресно право
на застрахователя
в конкретния случай е необходимо да се установи при условията на
пълно и главно доказване кумулативно наличие
на следните
елементи от фактическия състав: 1.) валидно сключен
договор за застраховане; 2.) да е причинено застрахователно събитие от трето
лице по време на действието на полицата, което 3.) отговаря пред застрахования
въз основа правилата на договорната отговорност и 4.) застрахователят да е
изплатил дължимото застрахователно обезщетение на застрахования, както и 5.)
размера на претенцията.
В тежест на ответника е да проведе
насрещно доказване по тези факти, да установи изпълнението на поетите договорни
задължения, както и да докаже възраженията си в отговора, а – при установяване
на горното от ищеца – да докаже, че е погасил претендираното обезщетение.
По делото по несъмнен начин е установено
наличието на валидно застрахователно правоотношение между ищеца и В. Г. З. със
застрахователно покритие „късо съединени и токов удар на електрически
инсталации и/или уреди“, както и това, че застрахованият В.З.е в договорни
отношения с „Електроразпределение Север“ АД, с предмет пренос на ел. енергия с
номинално напрежение и с показатели за качество, приети от ДКЕВР, с оглед
факта, че имотът му е електроснабден чрез електроразпределителната мрежа,
собственост на ответника.
За
установено по делото съдът приема, че в застрахования имот се намирали
процесните компоненти на компютърната конфигурация. Същите са описани като
налични от служители на въззивника в констативен протокол от 26.01.2017 г. за
проверка по повод подадена от В.З.жалба, за която няма спор, в това число и
оплаквания във въззивната жалба, че е извършена в обект, находящ се в г.В.у.о.п.п.****. В
посочения протокол е отразено, че посочените вещи са повредени.
Предвид
изложеното съдът пристъпва към разглеждане на спорния въпрос пренесен в
настоящата инстанция, а именно настъпило ли е застрахователно събитие,
респективно към коя дата, в следствие на неизпълнение на договорните задължения
на ответника, и налице ли е причинно следствена връзка между деянието на
ответника и настъпилите вреди.
Общите
условия на договорите за пренос на електрическа енергия през
електроразпределителните мрежи на „Електроразпределение север“ АД /ОУ/,
одобрени с Решение № ОУ-060/07.11.2007 г. на ДКЕВР, изменени и допълнени с
Решение № ОУ-004/06.04.2009 г. на ДКЕВР, уреждат условията за предоставяне на
услугите ”достъп до електроразпределителната мрежа” и ”пренос на електрическа
енергия през електроразпределителната мрежа” на „Електроразпределение север“ АД
и регламентират правата и задълженията на страните по тях – арг. от чл. 1 от ОУ.
В чл. 14, т. 2 от ОУ е уредено задължение на ответника да осигурява на
клиентите си ел. енергия в съответствие с изискванията за качество приети от
ДКЕВР /КЕВР/ и изискванията за безопасност съгласно действащото
законодателство.
Видно
от заявлението от 25.01.2018 г., адресирано до застрахователя и писмото от
същата дата, адресирано до „Енерго-Про Мрежи“ АД от застрахованото лице-В.З., последният
е посочил, че на 24.01.2018 г. в застрахования обект в гр. Варна са настъпили
токови удари, които са повредили застрахованото имущество. Тези доказателства
са подкрепени и от показанията на последния депозирани в хода на
първоинстанционното производство, който заявява, че инцидентът е станал към
края на м. януари през 2018 г., което е в унисон и с констативния протокол,
съставен от служителите на електроразпределителното дружество на 26.01.2018 г. Следователно
съдът приема, че е установена датата на застрахователното събитие, а именно – 24.01.2018
г. Това, че в диспечърските книги на ответното дружество липсват отбелязвания
за регистрирани смущения, планови или аварийни изключвания или сигнали за
такива събития по електрозахранващата мрежа на процесния обект на 24.01.2018
г., не променя крайния извод на въззивния съд, доколкото представените
диспечърски книги са частни свидетелстващи документи, които материализират
изгодни за съставилите ги лица факти, поради което не се ползва с материална
доказателствена сила.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от ОУ,
ответното дружество извършва експлоатация и поддръжка на
електроразпределителната мрежа и осигурява преноса на ел. енергия. Разписано е
още, че ответникът пренася към ползвателите ел. енергия с номинално напрежение
и с показатели за качество, приети от ДКЕВР, и при договорените мощност и
категория по осигуреност на електроснабдяването, съобразени с ОУ и действащото
законодателство (чл. 18 ОУ). В този смисъл са неоснователни оплакванията на
въззивника, че не е материланоправно легитимиран, доколкото е оператор на
електроразпределителна мрежа, а не, както се твърди в исковата молба – на
електропреносна мрежа. В конкретния случай „Електроразпределение Север“ АД
отговаря за преноса на електрическа енергия от трафопост № 116 до съответните
сгради, чиито собственици са в договорни правоотношения с търговското
дружество.
Въззивникът
оспорва и наличието на причинно-следствена връзка между настъпилите имуществени
вреди и застрахователното събитие. За установяване на механизма на причиняване
на щетите и дали те са следствие от неизпълнение на договорното задължение на
ответника по чл. 14, т. 2 от ОУ са събрани писмени доказателства и е изслушано
заключение по СТЕ. От заключението на вещото лице се установява, че описаните
увреждания по процесната компютърна конфигурация могат да бъдат причинени от
пренапрежение или серия от токови удари, ако под това се разбира поредица от
краткотрайни включвания и изключвания на захранването. Вярно е, че в частта относно причината за
установените повреди по застрахованото
имущество, извода на вещото лице съдържа доза вероятност, но
това е така, защото вещото лице не е присъствало в момента на събитието и
закономерно заключението му се основава на събраните в хода на производството
доказателства. В случай, че ответникът твърди причина различна от посочената от
експерта, то същия следваше да ангажира доказателства в тази посока, което не е
сторено в границите на производството нито пред РС-Варна, нито пред ОС-Варна.
Ответното
дружество не е изпълнило вмененото му договорно задължение да пренася
електроенергия с номинално напрежение, от което са настъпили повреди по
притежаваните от ищеца електроуреди, находящи се в застрахования имот.
Съобразно ОУ, ответното дружество е длъжно не само да експлоатира, но и да
поддържа електроразпределителната мрежа, да се приеме противното би означавало
да се даде възможност на ответното дружество да черпи права от своето виновно
поведение.
От
доказателствената съвкупност се установява и размерът на исковата претенция.
Застрахователното обезщетение е определено на база предоставена оферта за
подмяна с нова конфигурация от 12.04.2018 г. на стойност 1600.00 лева с ДДС /л.
22/, като офертата е отправена от същото лице, което през 2013 г. е продало
процесните увредени компютърни конфигурации на застрахования на стойност
1577.22 лева с ДДС. Изложеното в представената оферта /л. 22/, съставена от
трето неучастващо по делото лице, което няма интерес да установява факти
изгодни за едната или друга страна по делото и в приемо-предавателния протокол
за сервиз /л. 21/, който се кредитира единствено в частта досежно увредените
вещи, кореспондира с представения по делото констативен протокол от 26.01.2018
г., изготвен от служители на ответното дружество и обективиращ неизгодни за
него факти и съдържащ описание на изгорелите компоненти на компютърната
конфигурация. Видно от платежното нареждане на 27.04.2018 г.
застрахователят-ищец е заплатил на застрахования-увреден сумата в размер на
1172.60 лева, доколкото са установени елементи на подобрение и е извършена
пазарна справка за стойността на увредените електронни уреди към датата на
събитието. От заключението на вещото лице по СТЕ се установява, че размерът на
заплатеното застрахователно обезщетение съответства на размера на вредата към деня
на настъпване на събитието. С плащането на застрахователното
обезщетението застрахователят се е суброгирал в правата на увреденото лице до
размера на платената сума, ведно с обичайните разноски.
Ето
защо, настоящият съдебен състав приема, че оплакванията във въззивната жалба
досежно липсата на доказаност на размера на регресния иск, са неоснователни.
Въззивният
съд намира, че в хода на процеса безспорно са установени всички елементи от
фактическия състав на регресната отговорност на ответника, което обуславя
извода за съществуване на вземането на въззиваемата страна, в размер на 1172.60
лева.
Основателността
на главното вземане, обуславя дължимосттта и на произтичащото от него акцесорно
за обезщетение в размер на законната лихва върху главницата от деня на
депозиране на исковата молба в съда – 02.10.2018 г. до окончателното погасяване
на задължението.
Предвид
съвпадането на крайните изводи на двете съдебни инстанции, обжалвания съдебен
акт следва да бъде потвърден изцяло.
Относно съдебно-деловодните разноски:
Поради съвпадащ краен резултат от разглеждането на
делото по същество, въззивният съд не може да ревизира произнасянето по
отношение на разноските.
Въззивникът-ответник
няма право на разноски пред настоящата инстанция, доколкото въззивната му жалба
е неоснователна.
Предвид
изхода от спора и направеното искане на въззиваемата страна-ищец за присъждане
на разноски, такива следва да й бъдат присъдени на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК съразмерно с уважената част от иска, а
именно –357.72 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение,
съгласно приложения списък по чл. 80 от ГПК.
Водим
от изложените мотиви, СЪДЪТ
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение №
1375/03.04.2019 г., постановено по гр. дело № 14788 по описа за 2018 г. на
Районен съд – Варна, ГО, 14-ти съдебен състав.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, „Електроразпределение Север” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик” № 258, „Варна Тауърс”-Е, ДА
ЗАПЛАТИ на ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП”, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. София, пл. „Позитано” № 5, сумата в размер от 357.72 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за въззивна
инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
обжалване на основание чл.280, ал. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.