Определение по дело №9/2022 на Военно-апелативен съд

Номер на акта: 6
Дата: 1 февруари 2022 г. (в сила от 1 февруари 2022 г.)
Съдия: Полк. Свилен Русев Александров
Дело: 20226000600009
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 20 януари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 6
гр. София, 01.02.2022 г.
ВОЕННО-АПЕЛАТИВЕН СЪД в закрито заседание на първи февруари
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:полк.ЮЛИЯН В. БАНКОВ
Членове:полк. СВИЛЕН Р.
АЛЕКСАНДРОВ
полк.ЛИДИЯ П. ЕВЛОГИЕВА
като разгледа докладваното от полк. СВИЛЕН Р. АЛЕКСАНДРОВ Въззивно
частно наказателно дело № 20226000600009 по описа за 2022 година
образувано по жалба от адвокат М. Ив. Зл. от АК – С.З., срещу протоколно
определение от 10.12.2021 г. по нохд № 108/2021 г. по описа на Военен съд
П..

Производството е по реда на чл. 345, ал. 1, вр. чл. 249, ал. 3 НПК.

За да се произнесе, настоящият състав съобрази следното:
На 07.10.2021 г. във Военен съд – П. е образувано НОХД № 108/2021 г.
по описа на съда по внесен от Военно-окръжна прокуратура П. обвинителен
акт срещу ...... П. ИВ. Б. от в.ф. ...... - К. за това, че на 17.10.2019 г., в гр. К.,
при управление на МПС – лек автомобил „......“, с рег. № ......., собственост на
А.К.К., по бул. “.......“, до блок ..., нарушил правилата за движение по чл. 5,
ал. 1 ЗДвП, чл. 20, ал. 1 ЗДвП, чл. 21, ал. 1 ЗДвП, чл. 116 ЗДвП и чл. 3
ППЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на пешеходеца В. Х. В.,
ЕГН ********** от гр. К. - престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342,
ал. 1, пр. 3 НК.
С атакуваното определение в разпоредително заседание от 10.12.2021 г.,
състав на Военен съд П. е оставил без уважение искането на защитата на
1
подсъдимия за прекратяване на съдебното производство поради допуснато на
досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на
процесуалните правила при изготвянето на обвинителния акт, довело до
ограничаване процесуалните права на ..... Б. да разбере за какво престъпление
е привлечен и да организира защитата си.
Съдът е приел, че в изготвения по делото обвинителен акт
обвинителната теза е формулирана в съответствие с изискванията на
разпоредбата на чл. 246 НПК. В него прокуратурата е посочила какви
действия е извършил подсъдимият, времето, мястото и начинът на
извършване на деянието, за което е бил обвинен. Посочено е кое е
пострадалото лице, къде се е намирал пострадалият, какви са му причините
телесни повреди, респективно какъв е съставомерният резултат. Както в
обстоятелствената част на л. 3, така и в диспозитива на същия обвинителен
акт на л. 5 и 6 е посочена въз основа на възприетата от прокурора фактическа
обстановка и причинно-следствената връзка между станалото ПТП и смъртта
на В. В..
В жалбата се твърди, че определението е неправилно и
незаконосъобразно. Адвокат З. сочи, че обвинителният акт не е изготвен в
съответствие с процесуалните изисквания – не е описано какви травматични
увреждания са причинени на В. при ПТП; по какъв начин са лекувани; в какво
се изразява пряката причинно – следствена връзка между причинените
травматични увреждания и причинената смърт на пострадалия; какви
усложнения са настъпили и по какъв начин е проведено лечението; имало ли е
възможност при проведено адекватно лечение да бъде прекъсната
съществуващата според прокурора причинно-следствена връзка. Счита, че по
тази начин подсъдимият не е в състояние да разбере в какво престъпление е
обвинен; каква е връзката между ПТП, причинените травматични увреждания
на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат за това престъпление.
Иска се отмяна на определението и връщане делото на Военно-окръжна
прокуратура - П. за отстраняване на допуснатите съществени процесуални
нарушения.
В становище срещу жалбата прокурорът я намира за неоснователна и
немотивирана. Сочи, че обвинителният акт е изготвен въз основа на
изготвената на досъдебното производство петорна комплексна експертиза,
2
чието заключение категорично посочва причинно – следствената връзка
между допуснатите от подсъдимия нарушения на правилата за движение и
настъпилия резултат. Счита, че всички поставени в жалбата въпроси могат на
бъдат поставени на експертите в хода на съдебното следствие. Изразява
становище определението да бъде потвърдено.
Жалбата е подадена в срок от активно легитимно лице и е допустима.
След като обсъди изложените в нея доводи, съдържанието на
обвинителния акт, мотивите на атакувания съдебен акт и събраните по делото
доказателства, въззивният състав намира жалбата за неоснователна.
Както правилно е отбелязал основният съд, отстранимите съществени
нарушения на процесуалните правила, допуснати по време на досъдебното
производство са дефинирани в разпоредбата на чл. 249, ал. 4 НПК, при чието
приемане законодателят се е ръководил от постановките на ТР № 2/2002 г.
ОСНК ВКС. Независимо, че то е прието при действието на отменения НПК
/обн. ДВ, бр. 89/1974 г., отм. ДВ, бр. 86/2005 г./, към настоящия момент
съдържащите се в него принципни постановки не са изгубили своето
значение поради идентичността в съдържанието на разпоредбите на чл. 235,
ал. 2 НПК /отм./ и чл. 246, ал. 2 от сега действащия НПК, което изрично е
посочено и в ТР № 6/19.02.2018 г. ОСНК ВКС.
С т. 4.2 на ТР № 2/2002 г. ОСНК ВКС е прието, че чрез обвинителния
акт обвинението следва да се формулира така, че да определи предмета на
доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на
обвиняемия в него и по този начин се поставят основните рамки на процеса
на доказване и осъществяване правото на защита. Винаги, когато се
преценява обстоятелствената част на обвинителния акт, трябва да се установи
дали непълнотите се отнасят до съставомерните признаци на деянието и
участието на обвиняемия в него и при преценка дали на досъдебното
производство са допуснати съществени и отстраними нарушения на
процесуалните правила по смисъла на чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК да се съблюдава
редакцията на чл. 249, ал. 4, т. 1 НПК.
В чл. 246, ал. 2 НПК законодателят е указал какво следва да е
съдържанието на обстоятелствената на обвинителния акт – извършеното от
обвиняемия престъпление, времето, начина и мястото на извършването му,
пострадалото лице, размерът на вредите, пълни данни за личността на
3
обвиняемия.
В ТР № 2/2002 г. е посочено, че липсата на някои реквизити в
обстоятелствената част на обвинителния акт, които не съставляват елементи
на обвинението относно извършеното престъпление и участието на
обвиняемия в него не води до ограничаване правата на правоимащите
процесуални субекти и не може да бъде основание за връщане на делото в
досъдебната фаза.
В обстоятелствената част на настоящия обвинителен акт са посочени
достатъчно ясно всички основни факти, обуславящи съставомерните
признаци на престъплението, за което ...... П.Б. е привлечен в качеството на
обвиняем и по този начин обвинителната теза е формулирана в съответствие с
разпоредбите на чл. 246, ал. 2 НПК и ТР № 2/2002 по т.д. № 2/2002 г на
ОСНК на ВКС - в частност с т. 4.2.
На стр. 3 от обвинителния акт прокурорът е посочил времето, мястото и
начина на извършване на престъплението, пострадалото лице, неговите
увреждания и съставомерния резултат. Посочено е, че ударът е станал на
17.10.2019 г., около 19.45 часа, в гр. К., на бул. “.............к“, до блок .., с
предната лява част на предната броня на управлявания от .... Б. автомобил в
тялото на пресичащия косо от юг на северозапад платното на булеварда
пешеходец В. В.; че от този удар В. е получил четири средни телесни
повреди; описано е съдържанието на повторната СМЕ, съгласно което е
налице удължена във времето, но пряка причинно – следствена връзка между
получените при ПТП увреждания и смъртта на В..
Очертаните от прокурора факти не се разминават с посочената в
обвинителният акт правна квалификация на престъплението. Релевирани са
според виждането на прокурора нарушенията на правилата за движение на
пътищата по чл. 5, ал. 1 ЗДвП, чл. 20, ал. 1 ЗДвП, чл. 21, ал. 1 ЗДвП, чл. 116
ЗДвП и чл. 3 ППЗДвП от обвиняемия водач .... Б., които са в причинна връзка
със съставомерния престъпен резултат.
В този смисъл съставеният от прокурора обвинителен акт е годен да
изпълни основното си предназначение. Доколко и в каква степен посочените
от прокурора в обстоятелствената част на обвинителният акт факти
обезпечават или са относими към правната квалификация на
инкриминираното деяние е въпрос, който прокурорът решава единствено и
4
само въз основа на формираното си вътрешно убеждение, което не подлежи
на съдебен контрол във фазата на разпоредителното заседание, а е въпрос по
същество на делото.
При положение, че в обвинителния акт са описани релевантните за
повдигнатото обвинение факти съобразно преценката на прокурора, то
правото на защита на обвиняемия да узнае в какво точно е обвинен не е
нарушено.
Непосочването в обстоятелствената част на обвинителния акт какви
точно травматични увреждания са причинени на В. при ПТП; по какъв начин
са лекувани; в какво се изразява пряката причинно – следствена връзка между
причинените травматични увреждания и настъпилата смърт на пострадалия;
какви усложнения са настъпили и по какъв начин е проведено лечението;
имало ли е възможност при проведено адекватно лечение да бъде прекъсната
съществуващата според прокурора причинно-следствена връзка, не може да
се определи като съществено процесуално нарушение по см. на чл. 249, ал. 4
НПК, защото не води до ограничаване правата на обвиняемия, още повече че
той и защитникът му адвокат З. са се запознали при предявяване на
досъдебното производство с всички материали по делото, въз основа на които
прокурорът е изготвил обвинителния акт /л. 180, т. 3 ДП/. Това са въпроси по
същество, отговор на които следва да бъде даден със съдебен акт по същество,
след преценка и анализ на доказателствената съвкупност в нейната цялост.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че съдържанието на
внесения обвинителен акт отговаря на изискванията на чл. 246 НПК и с
неговото изготвяне не са нарушени процесуалните права на ...... П.Б., поради
което определението на съда следва да бъде потвърдено и делото върнато на
Военен съд П. за разглеждането му по същество.
Водим от горното и на основание чл. 345, ал. 1, вр. чл. 249, ал. 3 НПК,
съдът

ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определението от разпоредително заседание от
10.12.2021 г. /протокол № 137/10.12.2021 г./ по НОХД № 108/2021 г. по описа
5
на Военен съд – П. и ВРЪЩА делото на същият съд за разглеждането му по
същество.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6