№ 5197
гр. София, 28.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА
КЪНЕВА
при участието на секретаря СВЕТЛАНА ЕМ. НАНКОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА
Административно наказателно дело № 20241110211568 по описа за 2024
година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „****“ ООД, ЕИК ********* чрез адв. В. Ц.
срещу електронен фиш № **********, издаден от Агенция „Пътна
инфраструктура“, с който на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр. чл.179, ал. 3б от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложена
имуществена санкция в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/ лева за
нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на издадения
електронен фиш. Поддържа се, че за посоченото нарушение е недопустимо да
се издава електронен фиш, че същият е издаден след изтичане на срока по чл.
34 от ЗАНН, че не отговаря на утвърдения образец, а отделно се твърди, че
дружеството не е извършило вмененото му нарушение. Поддържа се, че към
датата на нарушението на път А6 не е бил изграден км 50+427, поради което
не може да се приеме, че нарушение е извършено именно там. Алтернативно
се претендира приложение на чл. 28 от ЗАНН. От съда се иска отмяна на
обжалвания електронен фиш и присъждане на разноски.
В съдебно заседание редовно призованият жалбоподател се
представлява от адв. Ц., надлежно упълномощен, който пледира за отмяна на
електронния фиш по съображенията, изложени в жалбата и в писмени
бележки.
1
Въззиваемата страна – Агенция „Пътна инфраструктура“ редовно
призована се представлява от юрк. ****, която счита жалбата за
неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави
възражение за прекомерност по отношение на претендираните от
жалбоподателя разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност и взаимна връзка намери за установено от
фактическа страна следното:
На 08.07.2021 г. в 08:29 часа товарен автомобил марка **** с рег. №
*********, собственост на „****“ ООД, ЕИК ********* с технически
допустима максимална маса 7490 кг, брой оси 2, екологична категория ЕВРО
0, без ремарке се движело по път А-6 /Автомагистрала „Европа“/, в община
Столична, п.в. Илиянци с посока намаляващ километър, който път бил
включен в обхвата на платената пътна мрежа. На посочената дата и час
стационарна контролна точка 1018, разположена на път А-6, км. 50+427
между пътен възел „Илиянци“ и Околовръстен път заснела посоченото
превозно средство, като било отчетено, че за него не е заплатена пътна такса
по чл. 10, ал.1 т. 2 от Закона за пътищата - за превозното средство нямало
закупена валидна маршрутна карта или тол декларация за преминаването. За
установеното бил генериран доказателствен запис №
C6Е941027А9Е26D5E053021F160AD01F. С оглед горното на 17.02.2023 г. бил
издаден процесният електронен фиш, препис от който бил връчен на
жалбоподателя на 16.04.2024 г., а на 24.04.2024 г. била подадена и жалбата
срещу него.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на писмените доказателства, приложени към административнонаказателната
преписка и допълнително изисканите такива, приобщени по реда на чл. 283 от
НПК, които преценени в своята съвкупност не налагат различни фактически
изводи. Следва да се има предвид, че съгласно чл.167а, ал.3 от ЗДвП
електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за
пътищата създава доклади за всяко установено нарушение по чл. 179, ал. 3 –
3в, към които автоматично се прилагат статични изображения във вид на
снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи. Докладите,
заедно с приложените към тях статични изображения във вид на снимков
материал и/или динамични изображения – видеозаписи, представляват
доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно
средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на
движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и
местонахождението на техническото средство – част от системата, поради
което съдът дава вяра на приложения доклад и клип от електронната система,
с което се доказва, че към посочените в електронния фиш дата и час –
08.07.2021 г. в 08:29 часа процесното ППС се е движило по път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа. За същото МПС системите на АПИ не
отчели към посочения момент да е имало валидна маршрутна карта, нито
2
подадена тол декларация за преминаването.
Собствеността на процесното МПС се установяват от справката от АПИ
и същата не се оспорва от жалбоподателя.
Що се отнася до възражението, че към процесната дата на път А6 не е
съществувал изграден километър 50+427 съдът съобрази приобщения доклад
от ***** – директор на Областно пътно управление, видно от което рамката на
точка за контрол № 1018 са намира на АМ „Европа“ – А6- Северна скоростна
тангента „София-Кулата“ при км. 1+050, а съгласно решение № 127 на МС от
28.02.2020 г. Северна скоростна тангента от км. 0+000 до 16+540 се
припокрива с АМ „Европа“ – А6 Граница Сърбия – София в км. от 49+500 до
км. 60+900, с оглед на което местоположението на контролната точка № 1018
на км. 1+050 на северна Скоростна тангента съответства приблизително на км.
50+427 от АМ „Европа“.
При така установеното от фактическа страна съдът намери от
правна страна следното:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, в
законоустановения срок /препис от електронния фиш е връчен на 16.04.2024
г., а жалбата е подадена на 24.04.2024 г./ и е насочена срещу акт, подлежащ на
съдебен контрол, поради което същата е допустима.
Разгледана по същество същата е основателна по следните
съображения:
С обжалвания електронен фиш на жалбоподателя е вменено нарушение
на чл. 102, ал.2 от ЗДвП. Съгласно цитираната разпоредба собственикът на
пътно превозно средство (ППС) е длъжен да не допуска движение на ППС по
път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно
средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера
и заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от ЗП според категорията на
ППС. Съгласно чл.179, ал.3б, изр.1 и 3 от ЗДвП собственикът на ППС от
категорията по чл.10б, ал.3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена
дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, включително в резултат на невярно
декларирани данни, посочени в чл.10б, ал.1 от ЗП, се наказва с „глоба“ в
размер 2500 лева, а ако е юридическо лице/едноличен търговец – с
„имуществена санкция“ в размер 2500 лева.
Настоящият съдебен състав намира, че в процесния случай не е спазена
процедурата, предвидена в закона за ангажиране
административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател.
При извършване на систематичен анализ на Глава VII от ЗДвП може да бъде
направен извод, че към момента на издаване на електронния фиш
единственото отклонение от общото правило за протичане на
административнонаказателното производство чрез издаване на АУАН и НП е
предвидено при констатирано нарушение по чл. 179, ал. 3 ЗДвП, но не и при
нарушение по чл. 179, ал. 3б ЗДвП. Тази законодателна постановка е
обективирана в разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП /в сила към датата на
3
нарушението и датата на издаване на електронния фиш/, която ясно
регламентира, че при осъществяване състава на чл. 179, ал. 3 ЗДвП , когато
нарушението е установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал.
3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на
нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен
за съответното нарушение. С ДВ бр. 13 от 13.02.2024 г. в сила от същата дата
разпоредбата на чл. 189ж от ЗДвП е изменена, като в ал. 1 след думите „чл.
179, ал. 3“ се поставя тире и се добавя „3б“ тоест след посочената дата е
допустимо издаването на електронен фиш и при нарушение на чл. 179, ал. 3б
от ЗДвП. В процесния случай обаче обжалваният електронен фиш е бил
издаден приблизитеблно една година преди посочената дата, а именно на
17.02.2023 г., следователно към момента на издаването му не е било възможно
ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя
по чл. 179, ал. 3б ЗДвП с издаване на електронен фиш при условията на чл.
189ж ЗДвП. Тук е мястото да бъдат разграничени нормите на чл. 179, ал. 3 и
чл. 179, ал. 3б ЗДвП. Докато първата предвижда да се санкционира водач,
който управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10,
ал. 1, т. 1 от ЗП, то втората норма наказва поведението на собственик /респ.
ползвател/ на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП,
за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1,
т. 2 от ЗП, включително в резултат на невярно декларирани данни. Очевидни
са обективно съществуващите различия между двете норми досежно:
субектите на отговорност, правно дължимото поведение и регламентираните в
съответните разпоредби санкции. Недопустимо е в този тип производства
прилагането на диференцираната процедура по чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП досежно
конкретно извършеното нарушение по аналогия. От тук следва извод, че за
вмененото на жалбоподателя нарушение към момента на издаване на
електронния фиш не е била предвидена законодателна възможност за
издаване на електронен фиш, поради което отговорността му е следвало да
бъде ангажирана по общия ред – със съставяне на АУАН и НП по реда на чл.
189е и следващите от ЗДвП. Поради изложеното съдът приема, че издавайки
атакувания електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, вместо
да състави АУАН и последващо НП, АНО е допуснал съществено
процесуално нарушение, с което са накърнени императивни законови
разпоредби, а същевременно са значително ограничени и правата на
нарушителя да упражни ефективно правото си на защита като възрази по
смисъла на чл. 42, т. 8 и чл. 44, ал. 1 ЗАНН, представи доказателства в
подкрепа на своите твърдения и евентуално – оспори фактическите
констатации на контролните органи. Издаването на електронен фиш за
санкциониране на нарушението по чл. 179, ал.3б от ЗП вместо съставяне на
АУАН и последващо издаване на НП представлява съществено нарушение на
процесуалните правила опорочило изначално
административнонаказателнотно производство и съставляващо основание за
4
отмяна на атакувания електронен фиш. В този смисъл са и решение №
190/08.01.2024 г. по КНАХД № 9916/2023 г. по описа на АССГ, XXII състав,
решение № 8113/22.12.2023 г. по к.н.а.х.д. № 9702/2023 г. по описа на АССГ,
XXI касационен състав, решение № 4438/05.07.2023 г. по к.н.а.х.д №
3117/2023 г. по описа на АССГ, ХIII касационен състав.
При този изход на делото право на присъждане на разноски има
жалбоподателят. Видно от представената фактура № **********/19.04.2024 г.
и отчет по сметка на Адвокатско дружество Ц., *** и партньори дружеството-
жалбоподател е заплатило по сметка на адвокатското дружество сумата от 660
лева с ДДС, представляваща възнаграждение за процесуално
представителство по делото /посочено като обжалване на електронен фиш №
**********/. В съдебните прения процесуалният представител на
въззиваемата страна обективира възражение за прекомерност на
претендираното възнаграждение, което съдът намира за неоснователно. Макар
съдът да не е обвързан от размерите на минималните адвокатски
възнаграждения, предвидени в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения /с оглед Решението на СЕС от
25.01.2024 г. по дело С-438/22/, то прие същите за ориентир относно
справедливото заплащане на адвокатския труд, като съобразно посоченото в
Наредбата в процесния случай същото би било в размер на 550 лева. Видно от
фактурата заплатеното възнаграждение е в размер именно на 550 лева без
ДДС /660 лева с ДДС/, като видно от параграф 2а от Наредбата за
регистрираните по ЗДДС адвокати ДДС се начислява върху
възнаграждението, посочено в наредбата и се счита за неразделна част от
дължимото от клиента адвокатско възнаграждение. С оглед изложеното съдът
счита, че претендираното възнаграждение не е прекомерно и следа да се
присъди в полза на жалбоподателя.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, вр. ал. 3 т. 2 от ЗАНН
Софийски районен съд, НО, 108 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш № **********, издаден от Агенция „Пътна
инфраструктура“, с който на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр. чл.179, ал. 3б от
Закона за движението по пътищата на жалбоподателя „****“ ООД, ЕИК
********* е наложена имуществена санкция в размер на 2500 /две хиляди и
петстотин/ лева за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН Агенция „Пътна
инфраструктура“ да заплати на „****“ ООД, ЕИК ********* сумата от 660
/шестстотин и шестдесет/ лева, предстваляваща сторени от дружеството
разноски за адвокатско възнаграждение.
5
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - София град в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6