М О
Т И В И
по Присъда № 260006/23.04.2021 г.,
постановена по НОХД № 562/2020 г. по описа на
КнОС
Производството
по делото е след отмяна на постановена предходна присъда от друг състав на Кюстендилския
окръжен съд по НОХД № 145/2020 г. по описа на съда за допуснати съществени
процесуални нарушения/нарушено права на ч.о. и гр. ищци в РЗ/ и връщане за ново разглеждане от стадия на
разпоредително заседание с Решение № 25729.102020 г. на САС по ВНОХД № 995/2020
г. по описа на този съд.
Настоящото производство протече по
диференцираната процедура на глава ХХVІІ НПК, при хипотезата на чл.371 т.1 НПК.
Кюстендилска окръжна прокуратура е повдигнала
обвинение срещу Б.Д.С.
за това, че на 13.05.2018 г. в гр.Кюстендил, на ул.“Априлско въстание“ № 10,
умишлено е умъртвил М. Е. Д., ЕГН **********, от гр.Кюстендил, като убийството според обвинителния акт представлява опасен рецидив по смисъла на чл. 29,
ал. 1, б. „а" и б. „б" от НК, тъй като С. е извършил престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на „лишаване от
свобода" не по-малко от 1 година,
изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК и след като е бил осъждан
два или повече пъти на „лишаване от свобода" за умишлени престъпления от общ характер, като по-нито едно
от тях изпълнението на наказанието
не е било отложено по чл. 66 от НК, а именно:
- с определение на КРС, с което е
одобрено споразумение № 9/17.01.2013 г. по НОХД № 1016/2012 г., влязло в сила
на 17.01.2013 г., съгласно което му е наложено наказание „лишаване от свобода" за срок от
11 месеца, за престъпление
по чл. 234, ал. 1, пр. 2 от НК, като съдът е определил на С. да изтърпи едно общо наказание за
престъпленията по НОХД № 1016/2012 г. и това по НОХД № 767/2012 г., и двете по описа на КнРС, а
именно най- тежкото наказание
„лишаване от свобода" за срок от 11 месеца, като определението е влязло в сила на 02.02.2013 г.
- с определение на КРС, с което е
одобрено споразумение № 107/19.06.2018
г. по НОХД № 1773/2017 г., влязло в сила на 19.06.2018 г. и му е наложено наказание „лишаване от
свобода" за срок от 1 година
и 10 месеца за престъпление по чл. чл. 234, ал. 2, пр. 1 във вр. с чл. 28, ал. 1 от НК и не е изтекъл петгодишния
срок от изтърпяване на наказанието по чл. 30, ал. 1 от НК.
Правната квалификация на обвинението
според ОА е по чл.116 т.12 във вр. с чл.115 във вр. с чл.29 ал.1 б.4а“ и „б НК.
Прокурорът поддържа внесеното
обвинение с посочената правна квалификация и го намира за доказано по несъмнен
начин от обективната и субективната му страна, както и откъм неговото авторство
и пледира с присъдата си съдът да признае подсъдимия С. за виновен по него,
като му наложи наказание “лишаване от свобода“ за срок от 17 години и се вземе
предвид периода на задържането му с МН“задържане под стража“ от 28.05.2018 г.
до 19.03.2019 г.
Повереникът на гражданските ищци Р.Б.
и малолетния Р.Д. - адв. К.С. изрази становище за безспорна доказаност на
обвинението и за цялостно уважаване на гражданските искове, предявени от Р.Б.
лично за нея и същата като настойник на малолетния й внук Р.Д. в размер на по
100 000 лв. за веки от тях, ведно със законната лихва от деня на увреждането
13.05.2018 г. до окончателното им изплащане.
Частният обвинител и граждански ищец Б.Р.
поиска от съда да бъде осъден подсъдимия и да му се уважи гражданския иск.
Частният обвинител и граждански ищец Б.Д.
поиска присъда с тежко наказание за подсъдимия и да му се уважи гражданския
иск.
Частният обвинител и граждански ищец Е.Д.
поиска подсъдимия да си вземе заслуженото и да му се уважи гражданския иск.
Защитникът
на подсъдимия Б.С. адв.Е.В. поддържа, че подзащитният му е осъществил
престъплението по повдигнатото му обвинение, но престъплението е с квалификация
по чл.115 НК, а не представлява опасен рецидив, както е записано в ОА и че са
налице само и единствено многобройни смекчаващи обстоятелства, без наличието на
утежняващи и наказанието да се определи при превес на смекчаващи обстоятелства,
дори и алтернативно - по чл.55 НК. Като смекчаващи обстоятелства защитата сочи
изразеното от подсъдимия съжаление и разкаяние за извършеното, подробни
обяснения за извършеното деяние, дадени пред съдия, отношенията между
подсъдимия и пострадалата и оказаната
помощ изцяло на разследването. Предишните осъждания на подсъдимия са факт, но
те са за престъпления с невисока степен на обществена опасност и са извършени
далеч преди процесното престъпление. Затова адв.В. пледира подсъдимия с
присъдата да бъде признат за виновен ,
но в извършване на престъпление по чл.115 НК и да му се наложи наказание около
минимума по чл.115 НК, като бъде
оправдан по правната квалификация на деянието по ОА за опасен рецидив. Защитата
намира гражданските искове за частично основателни и те следва да се съобразят
с конкретиката на делото и с практиката на съдилищата.
Подсъдимият Б.С.
в лична защита изрази съгласие със заявеното от защитника му. В последната си дума
заяви, че иска едно справедливо наказание.
Кюстендилският окръжен съд, след
преценяване на събраните доказателства по делото при условията на чл. 13,14,
107 ал.3 , 301, 303 и 305 ал.3 във вр. с чл.371 т .1 НПК, прие от фактическа и
правна страна следното:
По делото е
установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият Б.Д.С.
е роден на *** ***. Той е със средно образование, семейно положение – вдовец.
Осъждан е неколкократно, видно от актуалната Справка за съдимост/на л.121-123 от том 1 на ДП/,за
извършени в периода 1983 г. до 2012 г. престъпления по чл.195 НК и по чл.234 НК. Последното му осъждане преди извършване на процесното престъпление е за
извършено на 11.06.2012 г. престъпление по чл.234 ал.2 пр.ІІ НК с
наложено ефективно наказание“лишаване от свобода“ за срок от 11 месеца,
което, след като е групирано с наказанието ЛС по НОХД № 767/2012 г., е изтърпяно на 6.10.2013 г. След тази дата до
извършване на процесното престъпление на 13.05.2018 г. подсъдимия няма наложени
наказания. Споменатото в ОА осъждане със Споразумение по НОХД № 1773/2017 г. за
извършено престъпление по чл.234 ал.2 НК е влязло в сила на 19.05.2018 г., т.е.
след извършване на процесното престъпление.
Подсъдимият С.
живеел под наем на квартира в гр. Кюстендил на
ул. „Априлско въстание"
№ 10, в къщата на свидетеля П. А.. Обитавал сутерена, който се състоял от кухня, стая - хол и мазе.
С. се познавал с пострадалата М. Е. Д.
от кв. „ Изток", гр. Кюстендил от дълги
години, като с нея поддържал както приятелски,
така и интимни отношения
Пострадалата Д. живеела на семейни начала със св. Г. А.,
гр. Кюстендил, кв. „Запад" 91, ет. 1, ап. 1, от когото има едно дете — Р. М.
Б., родено през 2009 г., което се отглеждало от майка й - св. Б. ***. Д. била
наркозависима и се занимавала с проституция.
Същата често взимала различни суми пари с лихва от различни хора от кв.
„Изток", за да си купува дрога, които пари следвало да връща. От
показанията на родителите й свидетелите Д. и Б. и лицето, с което живеела - св. А., е установено,
че за да се препитава и да си купува дрога, се
е занимала с проституция, като много често проигравала част от парите по
казината в гр. Кюстендил и гр. София. Въпреки това постр. Д. често ходела до къщата на майка си в кв.
„Изток", гр. Кюстендил, като й
оставяла пари, за да може да се грижи за детето.
Подс. С. живеел на семейни начала със св. П. А. Б., с адрес
в кв. „Изток", гр. Кюстендил. Когато се скарал с П., започвал да търси
пострадалата М. Д.. През 2016 г. обв. С. се
разделил със св. Б. и започнал да се вижда с М.. Тя не живеела постоянно с него, но в повечето време били
заедно. Виждайки това, св. Б., в
пристъп на ревност, му правела скандали, защото го ревнувала от постр. М. Д..
Когато съберели повече пари, подс. С. и постр. Д. си купували дрога и алкохол, а останалата част от
парите проигравали заедно по казаната.
На 13.05.2018 г. пострадалата М. Д. се обадила по телефона
на подс. С. и му казала да отиде с такси да
я вземе от апартамента на св. Г.А. в
кв. „Запад". Подсъдимият бил по това време в казиното на пазара. Взел я оттам с таксиметрова кола и отишли
заедно в кв. „Изток", където М. си купила наркотици. След това се
върнали в обитаваната от подсъдимия къща, намираща се в гр. Кюстендил, ул.
„Априлско въстание" № 10. Започнали да се дрогират с амфетамин, хероин и кокаин, като употребили и
алкохол - ракия и водка.
След обяд в същия ден, в къщата на посочения адрес,
двамата се скарали за наркотиците,
които трябвало да продадат заедно, за да си изплатят дълговете, които имали.
Пострадалата Д. започнала да крещи на подсъдимия С., ударила му шамар и с единия пръст му
бръкнала в окото, а след това го ударила още няколко пъти, като последвало сборичкване между
двамата. Тогава подс. С.
взел един голям нож с черна дръжка, несгьваем и намушкал М. двукратно в областта на корема. Тя
паднала на пода в коридора, а той се опитал да спре кръвта й с едно покривало от канапето, като
затиснал раната. В борбата между двамата, подс.
С. й нанесъл и други по-леки прободно-порезни рани. Под влиянието на алкохола и
наркотиците обв. С. заспал до пострадалата
М. Д..
След около 2 часа подсъдимият С. се събудил и видял, че М. лежи на пода, без да дава признаци на живот. Издърпал я в
съседното помещение, което е мазе и я завил с одеяло и покривало /кувертюра/ от
канапето. В коридора имало много кръв и с
един леген няколко пъти хвърлил вода и почистил кръвта. Тогава
подсъдимият бил облечен с бяла тениска и къси панталони, по които имало кръв,
съблякъл ги и ги хвърлил в една от стаите. Преоблякъл се и след това с неговия познат св. Р. Стамболийски
отишли да пият алкохол. На другия ден - 14.05.2018 г. подс. С. заминал
за гр. София, където пребивавал известно време, като спял където намери - по
казина, градинки, кафенета.
На 17.05.2018 г. св. Р.Б. - майка на
пострадалата Д., отишла
в РУ Кюстендил при ОД на МВР- гр.
Кюстендил и пуснала молба за обявяване за общодържавно издирване на дъщеря й, тъй като от
около 5 дни не я е била виждала. По повод на сигнала са проведени оперативно - издирвателни
мероприятия от служители на РУ МВР - гр. Кюстендил,
но М.Д.не била установена. На 23.05.2018 г.
била обявена за общодържавно издирване от РУ - гр. Кюстендил, с
категория „лице напуснало дома си" и наложена мярка „установяване на адрес".
На 16.05.2018 г. подс. С. *** и отишъл
до жилището си, за да си
вземе дрехи. След като си взел багажа, отишъл в квартирата на бившата си
приятелка св. П.Б., като
й казал, че се крие от полицията, защото не се явил на дело, за да не го
осъдят, а и че трябвало да влиза в затвора. Св. Б. се съгласила да го приюти, като му казала, че ще спи в мазето. Подс. С. останал в квартирата на
св.Б. до 28.05.2018 г.
През цялото време, докато пребивавал
в квартирата на св.Б., се чудел дали да съобщи в полицията, че е убил М.Д.. На св.Б. й правело впечатление, че С. е
неспокоен, притеснен и един ден той й разказал за случилото се. Свидетелката Б.
му казала, че щом го търсят полицаите е по-добре да отиде сам при тях. След
като разбрал от нея, че полицията действително го търси, размислил и решил
доброволно да се яви в РУ на МВР - гр.
Кюстендил и да си признае, че е убил М.Д..
На 28.05.2018 г., преди обяд, подс. С. взел един сак с
дрехи и заедно със св.Б. отишъл до сградата на РУП - гр. Кюстендил. Св.Б. си
тръгнала, а подсъдимият влязъл вътре и потърсил св. Г.К.- оперативен
работник - издирвач в криминална полиция. Пред св. К., подс. С. си признал
устно и писмено, че на 13.05.2018 г. след обяда с М. се скарали и че я е намушкал с нож в коремната област, след което тя
починала. Обяснил, че трупа наМ.го е
сложил в мазето на къщата, която обитавал на приземния етаж. Казал също,
че ножа, с който е намушкал М. също е в
къщата, както и дрехите, с които тогава бил облечен.
Веднага бил уведомен ОДЧ и била сформирана група за
извършване на действия по разследване, с водещ разследващ полицай М. Д.. Направен е оглед на местопроизшествие о
обитаваната от подсъдимия къща на адрес гр. Кюстендил, ул. „Априлско въстание" № 10, в присъствието на поемни
лица. Входната врата на приземния етаж на къщата била в затворено
положение, като бравата била заключена и поставен катинар от външната страна. В
присъствието на собственика на къщата св. П.Л.А., с използване на сила и
помощни средства, била отворена вратата, откъдето
се влиза в помещение, обособено като антре. От това помещение се стига
до стаи, обособени като спалня и трапезария.
Влизайки вътре, полицаите от ДСОГ усетили силна миризма на разложена
плът. Навсякъде в коридора имало следи от засъхнала червена течност, като от кръв - по мебелите, по шкафа за
обувки, на прага на вратата, на мокет в една от стаите и по пода на коридора. В
трапезарията на табуретка била открита бяла мъжка тениска с шарки и с
петна от засъхнала червена течност, наподобяваща
кръв.
Подс. С. посочил на полицаите помещението в коридора, което
било със затворена врата и им казал, че това е мазето, в което е трупа на М..
Направен бил оглед в помещенията,
като са иззети общо 18 броя обекта -дрехи, обувки, два броя ножове, подробно описани в протокола за оглед, както и дактилоскопни следи.
Направени били необходимия брой фотоснимки. В
помещение, обособено като мазе, намиращо се
вляво от входната врата на приземния етаж бил открит трупа на М. Е. Д..
В дясно от входа на стаята били открити натрупани
прозорци с дървена дограма. След
преместването на прозорците са открити завивки, одеяло в лилаво - бял
цвят, в които било увито тялото на Д. в
напреднала фаза на разложение, в положение легнало с лице към пода,
облечено с червен потник с черни пайети по него, като в предната част на
потника, в областта на корема се наблюдават четири дупки /скъсвания/, тъмна на
цвят пола и бикини. По цялото тяло имало много паразити. В коремната област се наблюдават излезли черва. Огледа на
тялото е направен от съдебен лекар Н..
Трупът бил закаран за аутопсия в МБАЛ -град
Кюстендил.
От заключението на съдебномедицинската експертиза, изпълнена от вещото лице съдебен лекар д-р В.Н.
след огледа, аутопсия и проведени изследвания върху трупа на М. Е. Д., е установено следното:
Състоянието на трупа към момента на
аутопсията /предвид мястото на престояването
му - на по-хладно в мазе/ отговаря на смърт от около 15-20 денонощия.
На пострадалата М. Д. са причинени две
прободно-порезни наранявания на дясна половина на корема, проникващи в коремната кухина с
нараняване на чреводържател и тънко черво и последващ масивен кръвоизлив в коремната кухина:
= Прободно-порезно нараняване отдясно до пъпа с голяма
кожна рана с пролабирали през нея навън
тънки черва; с раневи канал през чреводържател и частично срязано тънко черво. Раневият канал на това нараняване е с
дължина около 9,5-10 см при
разложението, реално при получаването на нараняването -около 8,5-9см; посоката му е отпред-назад и
съвсем леко отдолу-нагоре.
= Прободно порезно нараняване с кожна рана отдясно до
горния ръб на голямата кожна рана на предходното описано нараняване, с
проникване в коремната кухина и срязване на чреводържател на тънкото черво.
Раневият канал на това нараняване е с дължина до около 3,5-4 см към момента,
при получаването му около 3-3,5 см; посоката му е отпред назад и леко отдясно-наляво. Две порезни рани в лява половина на
корема, непроникващи в коремната кухина. Прободно-норезно нараняване на дясна
мишница с раневи канал през меките
тъкани и повърхностно надрязване на раменната кост в тази област.
Дължината на раневия му канал, при състоянието на разложение на трупа /с
раздути от гнилостните газове меки тъкани/, е около 4,5-5 см; при получаването на нараняването е била по-малка,
като същата не може категорично да се определи - до около 3 см; посоката
му е отпред-назад и отдясно-наляво.Порезна рана на дясно
бедро.Разкъсно-контузна рана в дясна геменно-тилна
област на главата с кръвонасядане на по-широка площ по меките черепни обвивки в същата област и две повърхностни
фисури /пуквания/ само на външна
костна пластинка на тилната кост в тази област. Малко леко изразено кръвонасядане
в подкожието по задна повърхност на десен лакът. Остра кръвозагуба. Лек
белодробен оток. Тъмна течна кръв. Трупно разложение с послесмъртно унищожаване
на участъци от повърхностни меки тъкани в областта
на главата и шията /от разложението и ларвите на мухи/. Стари белези и дефекти от ограничени възпалителни процеси по
кожата в двете ингвинални гънки -
възможни последици от инжекционно прилагане на наркотици в тези области. Леки мастнодистрофични промени в черния
дроб.
Наличие в кръвта на пострадалата към
момента на смъртта на вещества от групата на опиатите - морфин и кодеин, както и на метаболит на метадон;
както и наличие на етилов алкохол в количество
в границите на субклинична - лека степен на алкохолно опиване - не може категорично
да се прецени поради възможността част от
установения при изследванията алкохол да се е образувал и послесмъртно от разложението.
Непосредствената причина за смъртта на М. Е. Д. е остра кръвозагуба в резултат на двете прободно-порезни
наранявания в дясна половина на корема - с
проникване в коремната кухина; наранявания на чреводържателя,
който е силно кръвоснабден; последващ масивен кръвоизлив в коремната кухина и извън нея от раните.
В случая смъртта е настъпила
сравнително малко по-бавно - вероятно в период на около половин-един час. Предвид вида на
нараняванията смъртта не е била абсолютно
неизбежна и при своевременно търсене и оказване на специализирана медицинска
помощ с голяма вероятност би могла да бъде предотвратена.
При наличните данни от изследванията като възможна причина за „неглижиране на състоянието и нетърсене на
медицинска помощ" може да се разглежда
и възможното наркотично и алкохолно повлияване на пострадалата към момента на инцидента.
Установените по трупа следи от насилие /травматични
увреждания/ са причинени от действие на
оръжие и предмети с различни характеристики, както следва:
За трите прободно-порезни наранявания
/включително причинилите смъртта две
наранявания в дясна коремната област/ - от прободио-порезно оръжие - нож с
черна дръжка, с остър връх, един остър режещ ръб и срещулежащо тъпо рамо, за всяка от раните със следните възможни размери:
За нараняването с по-голямата кожна рана в коремната област - дължина
на острието не по-малка от 8,5-9 см,
широчина на острието на това разстояние от върха не по-голяма от 45 мм, по-широко тъпо рамо-поне 3-4 мм; За
нараняването до него - дължина
на острието не по-малка от 3-4 см, широчина на острието на това
разстояние от върха не по-голяма от 24-25 мм; За нараняването на дясна мишница
- дължина на острието не по-малка от около 3 см, широчина на острието на това разстояние от върха не по-голяма
от около 24 мм.
Порезните рани по лява половина на
корема и дясно бедро - от предмет с остър режещ ръб/нож/, преминал тангенциално в областта на наранените повърхности.
Всички прободно-порезни и порезни
наранявания могат да бъдат причинени
от едно прободно-порезно оръжие, включително с предоставените от разследващия орган ножове, като в случая /предвид
характеристиките на голямата кожна рана - с
допълнителни разкъсвания по ръбовете, сочещи за по-голяма широчина на тъпото рамо на острието на
ножа/ това отговаря да е ножът, с
черна дръжка и по-широко тъпо рамо,
който съответства на веществено доказателство № 7 според описа на веществените
доказателства в присъдата..
Останалите увреждания /разкъсноконтузна рана на главата в
задната изпъкваща част, кръвонасядане на
по-широка площ по меки черепни обвивки под и около нея и фисури -
пуквания на външната костна пластинка на подлежащата
кост; както и кръвонасядането в меките тъкани на десен лакът/ са причинени по механизма на удари с или върху твърд
тъп предмет със сравнително по-широка удряща повърхност - в случая
възможно /а и най-вероятно/ от падане назад
на пострадалата върху пода в хода на инцидента или при прилошаването към момента на смъртта; като не
могат категорично да се изключат и
други причини.
Всички травматични увреждания са
причинени приживе; в сравнително кратък период от време; последователността им,
както и взаимното положение на пострадал-извършител не може категорично да се определи.
Установените зацапвания с кръв по кожата на
подбедриците и долните части на ходилата сочат,
че при и след получаване на прободно-порезните и порезните /кървящите/
наранявания, или поне част от тях, пострадалата е била права и е стъпвала върху
потеклата от раните кръв. В този
случай /при изправено положение на пострадалата/
извършителят се е намирал лице в лице с нея или с лице леко към преднодясна част на тялото на пострадалата.
Установените наранявания не изключват
възможността след получаването им пострадалата
да е могла за някакъв период от време да извършва
активни действия /да говори, да ходи и др.А
Преценени като медикобиологични
признаци на телесни повреди установените увреждания водят до:
Двете прободно-порезни наранявания в дясна половина на
корема -НАРАНЯВАНИЯ, КОИТО ПРОНИКВАТ В
КОРЕМНАТА КУХИНА.
Получените от тези наранявания
срязвания на чреводържател и черво с кръвоизлив в коремната кухина - РАЗСТРОЙСТВО НА
ЗДРАВЕТО, ВРЕМЕННО ОПАСНО
ЗА ЖИВОТА. Без оказване на своевременна специализирана медицинска помощ тези наранявания водят до
реална опасност от
смърт,каквато в случая е и настъпила.
Всички останали увреждания /поотделно
и в съвкупност/ - ВРЕМЕННО РАЗСТРОЙСТВО
НА ЗДРАВЕТО, НЕОПАСНО ЗА ЖИВОТА.
В с.з. допуснатото до разпит вещо
лице д-р Н., изпълнил СМЕ заяви, че голяма сила за причиняване на
прободно-порезните наранявания в коремната област не се изисква, тъй като в
областта на корема няма твърда тъкан, няма и кости. Записаното в експертизата,
че по ходилата на пострадалата има кръв означава, че тя се е движела, стъпвала е върху
кръв, която е била на пода и тя е
стъпвала върху кръвта. Раните на пострадалата не са били такива,които да
предизвикат мигновено изпадане в безпомощно състояние. Възможно е било да се
извършват активни действия за определен период от време, докато настъпи кръвозагубата.
Едното нараняване, по-тежкото, е възможно според вещото лице да е причинено от
ножа с по-широкото тъпо рамо/индивидуализиран по-горе/, предвид вида на кожната
рана – допълнителни разкъсвания по ръбовете, които се получават, когато има по
широко тъпо рамо. Когато рамото е тясно, раната е цепковидна, заяви д-р Н..
От заключението на извършената физикохимическа
експертиза е констатирано наличие на етилов алкохол в
кръвта на М. Е. Д. с концентрация 0,40
промила.
От заключението на съдебно-химическата
/токсикологична/ експертиза
е установено, че от
извършените изследвания на предоставената проба кръв
от трупа на М. Е. Д. се установява наличие на алкохол
(етанол) в концентрация 1.05 §/L; присъствие на вещества от групата на опиатите - морфин и кодеин - Списък II (Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата
с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина) на
Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични към ЗКНВП; присъствие на метаболит на
метадон - метадон е класифициран в Списък II (Вещества
с висока степен на риск, намиращи приложение в хуманната и ветеринарната
медицина) на Наредбата за реда за класифициране
на растенията и веществата като наркотични към ЗКНВП.
В резултат на извършените изследвания се установява
употреба на наркотични вещества - опиати (кодеин, морфин) и метадон от
изследваното лице. Синтетичният опиоид
(лекарствен препарат) метадон е упойващо вещество, което се прилага при субституираща терапия при опиатна зависимост (метадонова програма) и затова се
отпуска по специален ред.
Видно от заключението на изготвената съдебномедицинска
експертиза на
веществени доказателства по метода на ДНК профилиране е, че за обекти № 2.1, 3.1, 4, 5.1, 6, 7 и 8 /ЧКМ по:
обувка за футбол; маратонки "Adidas"; килим; блуза; разклонител; парче сив мокет и парче светлокафяв
мокет се доказва наличие на човешка кръв.
За изследваната кръв по обувка за футбол, по маратонки
" Adidas ", по килим, по
блуза, по разклонител, по сив мокет и по светлокафяв мокет /обекти №
2.1, 3.1, 4, 5.1, 6, 7 и 8/ и отривка от вътрешната повърхност на маратонки
"асЗМаз" /обект № 3.2/ се определи ДНК профил на едно и също
неизвестно лице от женски пол, който беше регистриран в Националната ДНК база данни. При установяване на съвпадение с
новопостъпващ в базата данни ДНК профил
ще бъде издадена експертиза и изпратена за прилагане към материалите по преписката.
ДНК профилът, установен за обект № 2.2, напълно съвпада с
ДНК профила на Б.Д.С. /лице, регистрирано в Националната ДНК база данни/.
Вероятността да се установи този ДНК профил
в някой друг индивид, освен Б.Д.С., е: 1 на 21 000 000 000 000 000 000.
Тоест, изследваният биологичен материал от вътрешната повърхност на обувка за
футбол /обект № 2.2/ произхожда от Б.Д.С..
За изследвания биологичен материал по бието на блуза /обект
№ 5.2/ се установи смес на клетъчен материал в различно съотношение.
По-голямото количество биологичен материал формира профил, който напълно
съвпада с ДНК профила на определен за обекти № 2.1, 3.1, 3.2, 4, 5.1, 6, 7 и 8 /неизвестно лице от женски пол/. По-малкото
количество биологичен материал се визуализира в алели с по-слаб
интензитет /подчертани/, които съвпадат с алелите от съответните локуси на ДНК
профила на Б.Д.С. /, лице регистрирано в
Националната ДНК база данни/, като в отделни локуси алели от профилите на двете
лица се припокриват. Тоест част от
биологичния материал по обекта произхожда от неизвестно лице от женски пол,
чиито профил е установен за обекти № 2.1, 3.1, 4, 5.1, 6, 7 и 8 на настоящата експертиза, а останалото количество
произхожда от Б.Д.С..
Установено е от заключението на
комплексната съдебна психолого -психиатрична експертиза е, че подс. Б.Д.С.
не страда от никакво
психическо заболяване или умствена изостаналост. Той по време на извършеното от него
деяние през май месец 2018г. е могъл да разбира
свойството и значението на действията си по време на престъплението, което
е извършил и е бил в състояние да ръководи постъпките си. В момента на
извършване на престъплението психическото състояние на изследваното лице му е
позволявало да предвиди последствията от своите действия. Няма отклонения от нормалното психическо състояние в
момента на изследването. След
извършване на престъплението, С. не е изпаднал в продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието и е
напълно вменяем, както преди извършване на престъплението така и след
него. Психично годен е да участва в
досъдебното производство и правилно да възприема фактите, които имат
значение за делото и да дава правилно и достоверно обяснения за тях. Няма необходимост от прилагане на принудителни
медицински мерки, предвид психичното състояние на лицето. Към настоящия
момент не са необходими никакви принудителни мерки с оглед психичното състояние
на лицето. По време на извършване на
деянието подс. С. не се е намирал в състояние
на физиологичен и/или патологичен афект. Той разполага с психическа годност да разбира свойството и
значението на своите постъпки и да ги ръководи и е в състояние да
участва адекватно и пълноценно в наказателното
производство.
Пред съда беше разпитан като свидетел Г.А., с
когото пострадалата е живяла на семейни начала и който заяви, че е бащата на
детето Р.М.Д.. Той установи с показанията си, че пострадалата въпреки
упражнявания начин на живот се е грижела за детето си, като е давала пари за
неговото отглеждане на майка й св.Р.Б., при която детето е живеело и живее и
сега. Тя е поддържала добри и близки
отношения и с родителите си –майка й Р.Б. и баща й Е.Д. и всички те са понесли
тежко смъртта й.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка се
установява и доказва от събраните по делото доказателства:
= писмени
доказателства - протоколи
за оглед на местопроизшествие с приложени към тях фотоалбуми /л. 27, л. 39, л. 62- 79 от том № 1 на
ДП/, протокол за следствен експеримент /л. 55-56 от том 1на ДП/, протоколи за
освидетелстване /л. 57-л. 61, л. 92-л. 96, том № 1/, протокол за претърсване и
изземване, фотоалбум /л. 84- 91, том № 1/, справка
за съдимост /л. 121-л. 123, том № 1/,
= гласните
доказателствени средства - протокол за разпит пред съдия от КОС на обв. С. /л. 103-л. 105, том № 1/; показанията на
свидетелите Е. Стамболийски /л. 1- 2, том №
2/, Р. Стамболийски /л. 3 - 4, том № 2/,
Р.Б. /л. 5- 6, том № 2/, Г.А. /л. 7
- 10, том № 2/, Е.Д. /л. 11, том № 2/, Стефан Любенов /л. 12, том № 2/,
Евка Любенова /л. 13, том № 2/, Е. И. /л. 14, том № 2/, Райчо Омерски
/л. 15, том № 2/, С. Велчов /л. 16, том № 2/, П. Атанасов /л. 17, том № 2/, Г. Георгиев /л. 18-л. 19, том № 2/, Х. Борисов
/л. 20, том № 2/, Г.К./л. 21- 22, том № 2/, Е. Московски /л. 23. 24, том №
2/, А. Ранов /л. 25-л. 26, том № 2/, А. Кирилов /л. 27, том № 2/, Г.
Чакъров /л. 28, том № 2/, Б. Борисов /л. 29-л.
32, том № 2/, П. Русева /л. 33-л. 34, том № 2/, П. Б. /л. 35-л. 37, том № 2/, Б. Р. /л. 38, том № 2/, Е. Д. /л. 39, том №
2/, Б. Д. /л. 41, том № 2/, В. Николов /л. 42-л.
43, том № 2/, Ивайло Борски /л.
44-л. 45, том № 2/,
= експертизите
от ДП - съдебномедицинска експертиза /л. 46-л. 55, том № 2/, химическа експертиза за алкохол/л. 56-л. 58, том № 2/,
химическа експертиза за наркотични вещества
/л. 59-л. 65, том № 2/, комплексна химично -биологична и дактилоскопна експертиза /л. 66-л. 70, том № 2/, ДНК
експертиза /л. 71-л. 92, том № 2/, физикохимична експертиза /л. 93-л.
98, том № 2/, комплексна съдебна психолого
- психиатрична експертиза /л. 99-л. 134, том № 2/, както и от веществените
доказателства съгласно описа.
Така описаните писмени и гласни
доказателства и изготвените многобройни експертизи се кредитират от съда в
тяхната цялост като обективни, тъй като са непротиворечиви и взаимнодопълващи
се. Възприети в тяхната цялост, всички те очертават описаната фактическа
обстановка, неоспорена от подсъдимия. СМЕ установява вида и механизма на причинените
на пострадалата увреждания, както и кои от тях са непосредствената причина за
смъртта й. СМЕ на веществени доказателства по метода на ДНК профилиране пък
доказва авторството на деянието. СХЕ, установяваща присъствие в кръвта на
пострадалата на опиатите морфин и кодеин пък потвърждава разказаното от
подсъдимия за извършените действия от подсъдимия и пострадалата преди
престъплението. СПЕ на подсъдимия доказва неговата вменяемост и липса на
физиологичен и психологичен афект в момента на извършване на престъплението.
Обясненията на подсъдимия имат
двояка функция и служат и като средство за защита, а в случая те са спомогнали
и за разкриване на обективната истина по делото.
Съдът намира за необходимо да
посочи, че обясненията на подсъдимия С., дадени в ДП на 28.05.2018 г., когато
се е предал сам в полицията, пред съдия/на
л.103-105 от том 1 на ДП/,се подкрепят изцяло от останалите описани по-горе
доказателства. Те се кредитират изцяло като годно доказателствено средство и
заемат централно място в доказателствения материал. Това е така, защото
фактически разследването започва, след като на 28.05.2018 г. подсъдимият сам се
е предал и е дал подробни обяснения за случилото се. До този момент
пострадалата е била обявена за изчезнало лице. И когато подсъдимият е разказал
подробно какво се е случило на 13.05.2018 г. в квартирата му на ул.“Априлско въстание“
№ 10, при отиването на компетентните органи на място се потвърждава изцяло
заявеното в обясненията на подсъдимия – мястото на намиране трупа на
пострадалата, на ножа - предмет на престъплението, на дрехите, с които тогава
подсъдимият е бил облечен. Изнесените в обяснението факти от подсъдимия С. се
потвърждават изцяло от всички доказателствени средства, вкл. от съставените
протоколи за оглед на местопроизшествие,
протокол за оглед на трупа на
пострадалата, протокол за доброволно предаване. Това, че подсъдимият и
пострадалата са се дрогирали и са употребявали алкохол преди скарването между
тях преди извършване на престъплението, се потвърждава от заключенията на ФХЕ и
СХЕ за установените с тях алкохол и опиати в кръвта на пострадалата. Посоченият
от подсъдимия предмет на престъплението е потвърден и от заключението на СМЕ с
посочените от нея вид на уврежданията, механизъм на причиняване и причината за
настъпване на смъртта, а се допълни от вещото лице и в с.з. при изслушването
му.
Заявеното в обясненията на
подсъдимия се потвърждава и допълва от показанията на разпитаните впоследствие
свидетели, поименно посочени по-горе. Показанията на полицейските служители
преповтарят направеното пред тях самопризнание на подсъдимия със съобщените
лично от него пред тях факти. Показанията им са непротиворечиви и
взаимнодопълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло за достоверни.
Освен това, изнесеното с тях се подкрепя и от наличните протоколи за отделните
извършени процесуално-следствени действия, както и от снимковия материал.
Показанията на останалите свидетели установяват начина на живот и
взаимоотношенията между подсъдимия и пострадалата, както и отношението на
пострадалата към сина ис и родителите си и също се кредитират изцяло като
обективни.
От правна страна:
От установената по
несъмнен начин гореизложена фактическа обстановка се извежда извода за
съставомерност на инкриминираното в ОА деяние „ умишлено убийство“ по основния
състав на чл.115 НК от обективна и субективна страна. Съдът възприе правната
квалификация на престъплението по основния състав на чл.115 НК, като взе
предвид вида и броя на причинените
увреждания на пострадалата, непосредствената причина за смъртта й и поради
липса на сочения в ОА квалифициращ признак“опасен рецидив“.
Систематичното място на чл.115 НК е в глава
ІІ. Престъпления против личността, Раздел І от нея – Убийство. С престъплението
са засегнати обществени отношения, свързани с едно от най-ценните блага на
човека – посегателство върху живота и телесната неприкосновеност на
личността. Затова престъплението по
същността си се отличава с висока степен на обществена опасност.
Субект
на това престъпление е всяко физическо лице. В случая това е подсъдимият С.,
който признава за извършеното и е съдействал на разследването, като доброволно се
е предал в полицията и е направил пълни самопризнания, както и е завел
разследващите на мястото на престъплението. Той е осъждан за престъпления по чл.195 НК и преобладаващо за престъпления по чл.234 НК, като след 2013 г. до извършване
на процесното престъпление на 13.05.2018 г. не е извършвал други престъпления. Затова
съдът приема обществената опасност на дееца за невисока.
От обективна страна се установи безспорно, че на 13.05.2018
г. в гр.Кюстендил, на ул.“Априлско въстание“ № 10, подсъдимият умишлено е умъртвил М. Е. Д., ЕГН **********, от гр.Кюстендил, с което е осъществил от обективна страна
изпълнителното деяние на престъплението по чл.115 от НК.
Изпълнителното деяние е осъществено
чрез действие и се изразява в умъртвяване. Последното представлява въздействие върху организма на пострадалата, което е от естество да
предизвика нейната биологична смърт. В случая въздействието върху пострадалата Д. е физическо,
като подс. С. й е нанесъл
две прободни наранявания с нож в
коремната област, в резултат на което пострадалата е получила усложнения, довели до летален изход.
Престъплението е резултатно и е
довършено с умъртвяването на пострадалата, което е налице с настъпване на биологичната й смърт.
Налице е и причинна
връзка между умъртвителното деяние и умъртвяването, като смъртта е настъпила в по-късен момент, но е в
пряка причинна връзка с пробожданията и последвалия масивен кръвоизлив в коремната кухина в
резултат на същите.
На пострадалата М. Д. са причинени две
прободно-порезни наранявания на дясна половина на корема, проникващи в коремната кухина с
нараняване на чреводържател и тънко черво и последващ масивен кръвоизлив в коремната кухина:
= Прободно-порезно нараняване отдясно до пъпа с голяма
кожна рана с пролабирали през нея навън
тънки черва; с раневи канал през чреводържател и частично срязано тънко черво. Раневият канал на това нараняване е с
дължина около 9,5-10 см при
разложението, реално при получаването на нараняването -около 8,5-9см; посоката му е отпред-назад и
съвсем леко отдолу-нагоре.
= Прободно порезно нараняване с кожна рана отдясно до
горния ръб на голямата кожна рана на предходното описано нараняване, с
проникване в коремната кухина и срязване на чреводържател на тънкото черво.
Раневият канал на това нараняване е с дължина до около 3,5-4 см към момента,
при получаването му около 3-3,5 см; посоката му е отпред назад и леко отдясно-наляво. Две порезни рани в лява половина на
корема, непроникващи в коремната кухина. Прободно-норезно нараняване на дясна
мишница с раневи канал през меките
тъкани и повърхностно надрязване на раменната кост в тази област.
Дължината на раневия му канал, при състоянието на разложение на трупа /с
раздути от гнилостните газове меки тъкани/, е около 4,5-5 см; при получаването на нараняването е била по-малка,
като същата не може категорично да се определи - до около 3 см; посоката
му е отпред-назад и отдясно-наляво.Порезна рана на дясно
бедро.Разкъсно-контузна рана в дясна геменно-тилна
област на главата с кръвонасядане на по-широка площ по меките черепни обвивки в същата област и две повърхностни
фисури /пуквания/ само на външна
костна пластинка на тилната кост в тази област. Малко леко изразено кръвонасядане
в подкожието по задна повърхност на десен лакът. Остра кръвозагуба. Лек
белодробен оток. Тъмна течна кръв. Трупно разложение с послесмъртно унищожаване
на участъци от повърхностни меки тъкани в областта
на главата и шията /от разложението и ларвите на мухи/. Стари белези и дефекти от ограничени възпалителни процеси по
кожата в двете ингвинални гънки -
възможни последици от инжекционно прилагане на наркотици в тези области. Леки мастнодистрофични промени в черния
дроб.
Предметът на престъплението е едноостър / с един
режещ ръб и срещуположно тъпо рамо/ нож с черна пластмасова дръжка с обща
дължина 29 см; дължина на острието около 16 см по тъпото рамо и около 14 см по
режещия ръб, който преминава в по-тясна тъпа част до дръжката; с остър връх. По
острието на този нож се наблюдават леки зацапвания със засъхнала
червеникаво-кафява материя/приличаща на кръв/. Това е обект № 7 от ВД.
Подсъдимият
е нанесъл два удара в коремната област
на пострадалата, за които не се изисква сила. В
случая /при изправено положение на пострадалата/ извършителят се е намирал лице в лице с нея или с лице
леко към преднодясна част
на тялото на пострадалата.
Непосредствената причина за смъртта на М. Е. Д. е остра кръвозагуба в резултат на двете прободно-порезни
наранявания в дясна половина на корема - с
проникване в коремната кухина; наранявания на чреводържателя,
който е силно кръвоснабден; последващ масивен кръвоизлив в коремната кухина и извън нея от раните.
В случая смъртта е настъпила
сравнително малко по-бавно - вероятно в период на около половин-един час. Предвид вида на
нараняванията смъртта не е била абсолютно
неизбежна и при своевременно търсене и оказване на специализирана медицинска
помощ с голяма вероятност би могла да бъде предотвратена.
При наличните данни от изследванията като възможна причина за „неглижиране на състоянието и нетърсене на
медицинска помощ" може да се разглежда
и възможното наркотично и алкохолно повлияване на пострадалата към момента на инцидента.
Всички травматични увреждания са
причинени приживе; в сравнително кратък период от време; последователността им,
както и взаимното положение на пострадал-извършител не може категорично да се определи.
Установените зацапвания с кръв по кожата на
подбедриците и долните части на ходилата сочат,
че при и след получаване на прободно-порезните и порезните /кървящите/
наранявания, или поне част от тях, пострадалата е била права и е стъпвала върху
потеклата от раните кръв. В този
случай /при изправено положение на пострадалата/
извършителят се е намирал лице в лице с нея или с лице леко към преднодясна част на тялото на пострадалата.
Установените наранявания не изключват
възможността след получаването им пострадалата
да е могла за някакъв период от време да извършва
активни действия /да говори, да ходи и др.
Преценени като медикобиологични
признаци на телесни повреди установените увреждания водят до:
Двете прободно-порезни наранявания в дясна половина на
корема -НАРАНЯВАНИЯ, КОИТО ПРОНИКВАТ В
КОРЕМНАТА КУХИНА.
Получените от тези наранявания
срязвания на чреводържател и черво с кръвоизлив в коремната кухина - РАЗСТРОЙСТВО НА
ЗДРАВЕТО, ВРЕМЕННО ОПАСНО
ЗА ЖИВОТА. Без оказване на своевременна специализирана медицинска помощ тези наранявания водят до
реална опасност от
смърт,каквато в случая е и настъпила.
От
субективна страна, въпреки липса на мотив за убийство, деянието е извършено от подсъдимия при форма на вината пряк
умисъл, в неговата разновидност на евентуален умисъл. Убийството е извършено
при евентуален умисъл, когато деецът наред с целения резултат е допускал, че е
възможно да настъпи смъртта на пострадалия, но се е отнесъл безразлично към
това. В случая подсъдимият не е имал умисъл да убива пострадалата.
За умисъла на дееца се съди от
обстоятелствата, при които е извършено деянието, от средствата, с които е извършено деянието, от
насоката и силата на ударите, от мястото на нараняването, от разстоянието, от
което се посяга на жертвата/срвн.ППВС № 2/1957 г./. В случая се установи, че преди
извършване на деянието подсъдимият и пострадалата са употребили алкохол и
наркотици, след което се скарали. Пострадалата ударила подсъдимия, одраскала го,
като одраскванията на подсъдимия са видни от снимковия материал, той се ядосал,
взел намиращия се наблизо нож и й нанесъл двата фатални удара в корема. Същевременно
комплексната СПЕ е категорична, че подсъдимият не се намирал в състояние на
физиологичен или патологичен афект.
Но все пак умисълът е пряк, макар
и да е евентуален, защото в момента на нанасяне на ударите в коремната област
на пострадалата подсъдимият е допускал, че като я намушква два пъти в корема с
държания нож с дълго острие, е възможно да причини смъртта й.
Съдебният състав прие, че подсъдимият
от обективна и субективна страна е извършил престъплението“убийство“ по
основния състав на чл.115 НК. Съдът прие,че убийството не е извършено от подс. С.
в условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. I, б. „а" и б. „б" от НК, по следните съображения:
За да е налице опасен рецидив по см.на
чл.29 ал.1 б.“а“ НК, деецът трябва да е осъждан ефективно за тежко умишлено
престъпление на „лишаване от свобода“ не по-малко от 1 година. С
посоченото в ОА Определение
на КнРС, с което е одобрено Споразумение № 9/17.01.2013 г. по НОХД № 1016/2012
г., влязло в сила на 17.01.2013 г., на С. е било наложено наказание „лишаване от свобода" за
срок от 11 месеца, което е най-тежкото общо наказание измежду
наказанията ЛС по НОХД №
1016/2012 г. и това по
НОХД № 767/2012 г., и двете по описа на КРС . Тъй като наложеното общо
наказание ЛС на С. е по-малко от 1 година, то липсва хипотезата на опасния
рецидив по чл.29 ал.1 б.“а“ НК.
Не е налице и хипотезата на чл.29
ал.1 б.“б“ НК, тъй като посоченото в ОА осъждане на С. с Определение на КнРС, с което е
одобрено споразумение № 107/19.06.2018
г. по НОХД № 1773/2017 г., е влязло в сила на 19.06.2018 г., т.е. след извършване на процесното
престъпление на 13.05.2018 г.
Затова с постановената присъда съдът призна
подсъдимия С. за виновен в извършване на престъплението убийство по основния
състав на чл.115 НК и го призна за невиновен по първоначалното обвинение
убийството да е извършено при условията на опасен рецидив, поради което и на
основание чл.304 НПК го оправда по първоначалното обвинение за престъпление с
правна квалификация по ОА по чл.116 ал.1 т.12 в сл.на чл.29 ал.1 б.4а“ и б.“б“ НК.
По наказанието.
За инкриминираното деяние –„умишлено
убийство“ по неговия основен състав на чл.115 НК законодателят е предвидил
наказание ЛС за срок от 10 до 20 години. Систематичното място на чл.115 НК е в
глава ІІ. Престъпления против личността, Раздел І от нея. С престъплението са
засегнати важни обществени отношения, свързани с едно от най-ценните блага на
човека – посегателство върху живота и телесната неприкосновеност на личността.
Затова престъплението по същността си се отличава с висока степен на обществена
опасност.
Степента на обществена опасност на
подсъдимия съдът възприема като невисока.
Подсъдимият С. признава извършеното и е съдействал на разследването, като
доброволно се е предал в полицията и е направил пълни самопризнания, както и е
завел разследващите на мястото на престъплението. Изразил е в ДП и пред съда
съжаление за извършеното и не оспори доказателствата, събрани в ДП. Той е
осъждан за престъпления главно по чл.234 НК, но няма как да не се отчете
положителният факт, че след 2013 г. до извършване на процесното престъпление на
13.05.2018 г. не е извършвал други престъпления.
Като взе предвид степента на обществена
опасност на деянието и дееца, от една страна и от друга страна – обстоятелствата,
при които е извършено престъплението, поведението на пострадалата преди
престъплението, пълните самопризнания и цялостно съдействие на разследването от
подсъдимия от момента на неговото доброволно предаване съдебният състав
прецени, че наказанието му следва да се определи при превес на смекчаващи
обстоятелства. Основание за това е и обстоятелството, че фактически
разследването на случая започва едва след доброволното предаване на подсъдимия
в полицията и неговите пълни самопризнания, направени най-напред пред
свидетелите-полицейски служители и след това и в разпита му пред съдия в ДП. Взето
беше предвид и това, че всичко заявено от подсъдимия в обясненията му,
впоследствие е потвърдено от събраните доказателства в хода на разследването.
Поради това обяснението на подсъдимия играе ролята на централно доказателствено
средство в настоящия процес. Именно безрезервното съдействие на разследването е
нещото, което мотивира съда да определи наказанието при превес на смекчаващи
обстоятелства.
Въпреки това обаче съдът прие, че в случая
не е приложима разпоредбата на чл.55 НК при определяне на наказанието, каквото
алтернативно искане направи защитата, по следните съображения: На първо място
подсъдимият не е с чисто съдебно минало, макар и преобладаващата част от
осъжданията му да са за престъпления по чл.234 ал.1 НК, което престъпление не е
тежко умишлено.Фигурира обаче и осъждане за престъпление по чл.234 ал.2 НК,
което вече е тежко умишлено престъпление. Освен това съдът взе предвид и
поведението му след извършване на престъплението. След извършване на
престъплението подсъдимият С., шокиран от случилото се, след като се събудил и
видял, че пострадалата няма признаци на живот, е свалил трупа й в мазето, измил
е пода и е напуснал както къщата, така и гр.Кюстендил за няколко дни. След
връщането си в Кюстендил няколко дни е пребивавал в квартирата на бившата си
приятелка, но е бил умислен и угнетен от случилото се и на 28.05.2018 г., 2
седмици след извършване на престъплението, под влияние и на св.Б. се е предал
доброволно в полицията и след това му действие е стартирано разследването по делото.
Съобразявайки изложеното, съдът определи
размера на наказанието“лишаване от свобода“ за извършеното престъпление на подс. С. в законовите граници на чл.115 НК, но по-близо до минималния му размер, а именно – за срок от 13 години.
Предвид разпоредбата на чл. 57 ал.1 т.2 б.“а“ ЗИНЗС съдът определи първоначален
режим на изтърпяване на така наложеното наказание ЛС за срок от 13 години
“строг“. С такова именно по размер наказание според настояшия съдебен състав в
най-пълна степен ще се изпълнят функциите на двата вида превенции, визирани в
чл.36 НК.
Съдът не сподели при определяне размера
на наказанието довода на обвинението, че той трябва да се определи при превес
на отегчаващи обстоятелства именно по гореизложените съображения.
С присъдата си съдът извърши на основание
чл.25 ал.1 във вр. с чл.23 ал.1 НК групиране между наложеното по настоящото дело
наказание“лишаване от свобода“ за срок от 13 години на подсъдимия С. и
наказанието“лишаване от свобода“, наложено му с влязлото в сила на 19.06.2018 г. Споразумение по НОХД № 1773/2017 г. на КнРС,
като му наложи едно общо наказание, най-тежкото измежду тях - 13 години ЛС, което постанови да се изтърпи
при първоначален“строг“ режим. Тази хипотеза е приложима за престъпленията по
двете посочени дела, тъй като към момента на извършване на престъпленията по
тях не е имало влязла в сила присъда за нито едно от двете престъпления. На основание чл.25 ал.2 НК при изпълнение на
това общо наказание съдът с присъдата си приспадна изцяло изтърпяното наказание
ЛС за срок от 1 година 10 месеца по НОХД № 1773/2017 г. на КнРС.
На осн.чл.59 ал.1 НК с присъдата се приспадна и
времето, през което подсъдимият е бил задържан с МН”задържане под стража” за
процесното престъпление, считано от 28.05.2018
г. до 19.03.2019 г. и от 8.11.2019 г. до влизане на присъдата в сила.
По гражданските
искове
Всички граждански искове са допустими,
защото са предявени от кръга на лицата, имащи право съгласно чл. 84 НПК и ТР №
1/21.06.2018 г. на ВКС по т.д.№ 1/2016 г., ОСНТТК да се конституират като
граждански ищци, претърпели неимуществени вреди от престъплението.
Предявеният граждански иск за
неимуществени вреди от малолетния син на пострадалата М.Д. – Р.М.Д., действащ
чрез своята баба и законна представителка Р.Р.Б., съдът намери за доказан по
презумпция по своето основание, но за частично основателен по размер.
Предявените граждански искове от родителите на пострадалата – нейната майка Р.Р.Б.
и нейният баща Е.Е.Д. съдът намери за доказани по своето основание и за
частично основателни по размер. А гражданските искове на братята на пострадалата
Б.Р.Р. и Б.Е.Д. намери за недоказани по основание и поради това за
неоснователни, по следните съображения:
За да се ангажира деликтната
отговорност на подсъдимия, трябва да са налице кумулативно за всеки един от
тези искове елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане
съгласно чл.45 ЗЗД за всеки един от гражданските ищци: вреда, противоправно
поведение, вина и причинно-следствена връзка между причинената вреда и
виновното противоправно поведение на дееца.
По отношение гражданския иск на
малолетния Р.Д., син на пострадалия,
съдът прие да са налице елементите от фактическия състав на непозволеното
увреждане по чл.45 ЗЗД. Налице е причинена от подсъдимия вреда/деликт/ – смъртта на пострадалата ,
която е негова майка. Налице е причинна връзка между вредоносния
резултат-смъртта на пострадалата и виновно неправомерно поведение на подсъдимия – причиняване на смъртта й, в резултат на остра кръвозагуба,
предизвикана от двете причинени от подсъдимия прободно-порезни наранявания в
дясна половина на корема.
Към момента на извършване на престъплението
детето Р. е било на възраст 9 години. Въпреки че по делото не се представиха
изрични доказателства за начина, по който детето е преживяло смъртта на майка
си, съдът предвид ниската му възраст и установеното, че въпреки начина си на
живот пострадалата е поддържала непрекъсната връзка с детето си и се е грижела
и материално за него съдът прие, че малолетното дете е претърпяло неимуществени
вреди от престъплението - болки и страдания от
липсата на своята майка.
По тези съображения съдът прие гражданския
иск на малолетното дете за доказан по своето основание.
Съгласно чл.51 ал.1 ЗЗД на обезщетяване
подлежат вредите, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. В случая се установи, че причинените
неимуществени вреди – претърпените болки и страдания от детето на пострадалия -
са пряка и непосредствена последица от увреждането, т.е. от смъртта на пострадалата. В момента на смъртта на майка си Р.Д. е бил
на навършени 9 години. В тази ранна детска възраст той е лишен от моралната и
материална подкрепа на майка си. Предвид ниската му детска възраст и присъщите
за нея възприятия на събитията от заобикалящата действителност съдът прие за
доказано, че детето е приело негативно липсата на неговата майка поради
настъпилата й преждевременна смърт. Внезапната смърт на пострадалата в тази
ранна детска възраст е непреодолима загуба, вследствие на която малолетното
дете в нейно лице е загубило своята морална
и материална опора. Следователно тези неимуществени вреди подлежат на
обезщетяване.
Чл.51 ал.2 ЗЗД задължава съда да съобрази
поведението на пострадалия – т.е. да прецени дали от негова страна има
съпричиняване, в смисъл дали той е допринесъл за настъпването на вредите при
определяне размера на дължимото обезщетение.
При определяне степента на съпричиняване следва да се извърши съпоставка
между тежестта на нарушението от делинквента /т.е. подсъдимият/и поведението на
увреденото лице/ пострадалата М.Д./, за да бъде установен действителният обем,
в който всеки от тях е допринесъл за причинената смърт. Не се установи смъртта
на пострадалата да е причинена в състояние на физиологичен или патологичен
афект от подсъдимия. Но пък се установи от неговите обяснения, които съдът
кредитира, че между двамата е възникнал скандал и че пострадалата е имала
агресивно поведение към подсъдимия, което пък е провокирало неговата агресивна
момента реакция, за съжаление причинила смъртта на пострадалата чрез нанесените
прободни наранявания в корема й.
Съгласно чл.52 ЗЗД неимуществените вреди се преценяват от съда по
справедливост. Понятието „ справедливост” по посочения текст се преценява по
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които се съобразяват от
съда и които са свързани с отрицателните изживявания в случая на малолетния
ищец.
При съвкупна преценка на събраните по
делото релевантни за този граждански иск доказателства и в рамките на
визираните му от разпоредбите на чл.51 ал.1 и 2 ЗЗД и чл.52 ЗЗД правомощия съдът прие /въпреки практическата
невъзможност да се обезщети загуба от такъв характер/, че една сума от 70 000 лв. в най-пълна степен ще репарира
причинените с деянието неимуществени
вреди на Р.Д. от настъпилата смърт на майка му М.Д.. Съгласно чл.86 ал.1 ЗЗД във вр. с чл.84 ЗЗД
тази сума се присъди със законната лихва, считано от деня на непозволеното
увреждане – 13.05.2018 г. до окончателното изплащане на сумата. За разликата над
тази сума до претендираните 100 000 лв. съдът намери иска за неоснователен
по посочените вече съображения и го отхвърли.
По отношение гражданския иск на майката на
пострадалата Р.Р.Б. за сумата от 100 000 лв. съдът прие съдът прие
наличие на елементите от фактическия
състав на непозволеното увреждане по чл.45 ЗЗД. Налице е причинен от
подсъдимия вреда/деликт/ – смъртта на
пострадалата , която е нейна дъщеря. Налице е причинна връзка между вредоносния
резултат-смъртта на пострадалата и виновно неправомерно поведение на подсъдимия – причиняване на смъртта й.
Именно тя е първата, която е започнала да търси дъщеря си, която почти
всеки ден е идвала в кв.“Изток“ при майка си. И след като пострадалата не й се
е обаждала в продължение на 5 дни, св. Р.Б. се обадила на св.Г.А.. След
отрицателен отговор от него,че не знае къде е дъщеря й, св.Б. отишла в
полицията и подала сигнал, че дъщеря й е изчезнала. И когато разбрала за смъртта
на дъщеря си, тя понесла тежко това. Въпреки начина на живот на пострадалата се
установи, че тя е поддържала
непрекъсната връзка освен с детето си и и с майка си и е подпомагала финансово съобразно възможностите си и майка си. Затова
съдът прие, че майката на пострадалата е претърпяла неимуществени вреди от
престъплението - болки и страдания от внезапната
смърт на своята дъщеря.
Съобразявайки от една страна претърпените
болки и страдания от Р.Б. от внезапната загуба на дъщеря й й и от друга страна обстоятелствата
по чл.51 ал.2 ЗЗД, посочени при
обсъждане на гражданския иск на малолетния Р.Д., както и съществуващата връзка
между майка и дъщеря въпреки отделното им живеене, съдът прие съобразно
прогласения в чл.52 ЗЗД принцип за справедливо възмездяване на причинените й с
деянието неимуществени вреди/въпреки практическата невъзможност да се обезщети
една майка за загуба от такъв характер/, че една сума от 70 000 лв. ще
репарира причинените й неимуществени вреди от внезапната смърт на дъщеря й.
Върху уважената сума от 70 000 лв. се дължи съгласно чл.86 ал.1 ЗЗД във
вр. с чл.84 ЗЗД и законна лихва от
датата на причиняване на смъртта - 13.05.2018
г. до окончателното изплащане на сумата. За разликата над 70 000 лв. до
претендираните 100 000 лв. иска на Р.Б.
се отхвърли като неоснователен.
По отношение гражданския иск на бащата на
пострадалата Е.Е.Д. съдът го намери за частично основателен и го уважи с
присъдата си за 30 000 лв., като съдът е обвързан и от разпоредбата на чл.
355 ал.2 НПК. Съображенията за това са следните: По отношение на Д. са налице елементите от фактическия състав
на непозволеното увреждане: причинен от подсъдимия вреда/деликт/ – смъртта на пострадалата,
която е негова дъщеря. Налице е причинна връзка между вредоносния резултат - смъртта
на пострадалата и виновното неправомерно поведение на подсъдимия – причиняване на смъртта й.
Въпреки че не са живели в едно домакинство, той също е поддържал макар и
по-епизодични връзки с дъщеря си и е понесъл тежко нейната загуба. Съобразявайки
това, предвид разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и по арг.от чл.355 ал.2 НПК/липса на
жалба и забрана за влошаване на положението му, установено с предходната
отменена присъда/, съдът уважи предявения
от него граждански иск за сумата от 30 000 лв., ведно със законната лихва от
датата на увреждането – 13.05.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.,
като за разликата над тази сума до претендираните 50 000 лв. отхвърли иска
като неоснователен.
Що се отнася до останалите граждански
искове, предявени от братята на пострадалата Б.Р.Р. и Б.Е.Д., те останаха изцяло
недоказани по своето основание и затова съдът ги отхвърли изцяло. По отношение
на посочените граждански ищци са налице първите два елемента от ФС на
непозволеното увреждане – наличие на причинена вреда и връзката й с
противоправното поведение на подсъдимия. Не бяха представени от тях абсолютно
никакви доказателства за това в какви отношения е бил всеки един от тях с
пострадалата и как всеки от тях е
преживял смъртта й, как този факт се е отразил на всеки един от тях, каквато е
обичайната доказателствена практика за този род обезщетения. Безспорно загубата
на сестра е тежко поносима, но този факт сам по себе си не е достатъчен за
уважаване, та било то и частично, на граждански иск за непозволено увреждане.
Затова съдът отхвърли изцяло гражданските искове на посочените граждански ищци
като недоказани.
С присъдата
си съдът постанови веществените доказателства:
обект № 1 – обувки с червен цвят с бяла подметка, № 37 със засъхнала
червена течност на подметката;
обект № 2 – дясна обувка № 43 зацапана със засъхнала червена течност;
обект № 3 – чифт маратонки в синьо и бяло № 42 със засъхнала червена
течност по тях;
обект № 4 – нож с дръжка в сиво и бяло с дължина 13 см и острие с дължина 20 см;
обект № 5 – килим с размери 105 см х 99 см х 46 см;
обект № 6 – стъклена бутилка;
обект № 7 – нож с д ължина 29 см и с острие 10 см;
обект № 8 – блуза със зацапване от червена течност;
обект № 9 – калъф за нож в червен цвят;
обект № 11 – разклонител с три гнезда, черен на цвят с бял на цвят
кабел със следи от засъхнала червена течност;
обект № 12 – марлен тампон със следи от засъхнала червена течност;
обект № 13 – чифт обувки в черно и бяло № 41;
обект № 14 – метла;
обект № 15 – гумена стелка с черен цвят и мокетна стелка от антрето;
обект № 16 – парче мокет от пода в хола;
обект № 17 – бяло кристално вещество, поставено в прозрачен буркан с
бяла капачка, което реагира на метаамфетамин;
обект № 18 – марлен тампон със следи от засъхнала червена течност;
ВД от допълнителен оглед на адрес: гр.Кюстендил, ул.“Априлско
въстание“ № 10.
Обект № 1 – Ножник съдържащ 11 /единадесет/ броя ножа;
Обект № 2 – 2 /два/ броя обеци, от жълт метал, под формата на халки, с
диаметър около четири сантиметра.
Обект № 3 – един брой нож с дръжка от сив метал с дължина 13
/тринадесет/ см и острие дълго 15
см и широчина в най-широката част 2,5 см.
Обект № 4 – пет броя СИМ-карти
Обект № 5 – нож, поставен в калъф. Калъфът е с изображение на лъв и
тигър от метал и дърво. Ножът е с метална дръжка в тъмен цвят, на нея има
изобразен дракон с дължина 13
см., острието на ножа е 18 см. Ширината на острието в
най-широката част е 3 см.
ВД от претърсване и изземване на 31.05.2018 г.
Обект № 1 – стъклена чаша със засъхнала кафява течност по нея,
предадени с протокол за доброволно предаване от Павлина Янева,
да се отнемат в полза на
държавата и да се унищожат след влизане на присъдата в сила.
Веществените доказателства – 1 бр. лична карта на Б.С. и 1 бр.лист с
телефонни номера да се върнат на
подсъдимия след влизане на присъдата в сила.
На осн.чл. 189 ал.3 НПК с присъдата съдът
постанови подсъдимия да заплати разноските
по делото, разпределени, както следва: по
сметка на ОД МВР – Кюстендил – сумата от 3738,37 лв. и в полза на ВСС по сметка на
Окръжен съд – Кюстендил общо 6 900 лв., от които: 100 лв. разноски за
вещо лице и 6800 лв. държавна такса съразмерно уважената част нна гражданските
искове.
По горните съображения съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: