Решение по дело №6959/2010 на Районен съд - Сливен

Р Е Ш Е Н И Е  № 798

Гр. Сливен, 04.11.2011 г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

СЛИВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, V-ти граждански състав, в публично съдебно заседание на дванадесети октомври, две хиляди и единадесета  година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАНЯ АНГЕЛОВА

При секретаря Т.И., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 6959/2010 г. на СлРС, за да се произнесе, съобрази следното:

 

            Предявен е положителен установителен иск за собственост, с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК.

            Предявени са и приети за съвместно разглеждане обективно кумулативно съединени насрещни искове: положителни установителни искове за собственост, насочени срещу всички първоначални ищци, с правна квалификация чл. 124 ал. 1 от ГПК, ревандикационен иск с правно основание чл. 108 ЗС, предявен само срещу ответника В.Б.В. и  частичен иск срещу същия ответник, с правно основание чл. 73 ал. 1 от ЗС и цена 5000лв от общо 15 000лв -  обезщетение за ползване на имот, без правно основание,  за периода м. април 2006 г. – 07.03.2011г

            В исковата молба ищците твърдят, че на 23.02.1995 г. по устна уговорка между тях и първия ответник, същият закупил от негово име с дяловото участие във вид на талони, собственост на техни близки, ½ ид.част от овчарник в гр. Кермен. Другата ½ ид.част от същия овчарник на 07.11.1995 г. закупили Й. П. Е. и Д. М.М.. По силата на първата продажба твърдят, че те са съсобственици на овчарник с площ от 1008 кв.метра, в землището на гр. Кермен, представляващ имот № 186003, ведно с построените - сграда с друго предназначение с площ 154 кв. метра, овчарник с площ 379 кв.метра, овчарник с площ 370 кв. метра и сграда с друго предназначение с площ 147 кв.метра. Твърди се, че от закупуването на ½ ид.част от овчарника и до настоящия момент, същия се владее и ползва от ищеца В.Б.. На 13.10.2005 г. първият ответник се снабдил с нотариален акт № 15, т. VІІІ, рег. № 1280, дело № 1238/2005 г. на Нотариус Е. Ш., за собствеността върху ½ ид.част за същия овчарник, на основание покупко-продажба и давностно владение, без същият да е валдял имота нито ден. Твърди се, че първия ответник никога не е ползвал, никога не е владял имота, който продължава да се ползва и до сега от В.Б.. Преди няколко месеца последният решил да извърши ремонт в овчарника и тогава първият ответник му заявил, че няма право да прави никакви подобрения, тъй като овчарника не е негов и че той притежава нотариален акт за същия.

Молят за постановяване на съдебно решение, с което се признае за установено по отношение на двамата ответници, че всички ищци и ответници  заедно,  са собственици на  ½ ид.част от процесния имот.

Двамата ответници са дали писмен отговор на исковата молба.  Оспорват изцяло иска като неоснователен Молят да бъде отхвърлен и претендират  разноски.  Твърдят, че на 23.02.1995 г., при разпределение на имуществото на ТКЗС, първия ответник получил право да придобие собствеността върху овчарника.За направеното разпределение на имуществото ЛС бил съставен протокол № 13 от 23.02.1995 г. Не оспорват, че другата ½ ид. част от имота е закупена от Д. М. и Й. Е.. Цената, която платил за закупуването на имота била 320918 лева. Тъй като с промяната на ЗСПЗЗ, ЛС били заличени и вместо тях разпределението на имуществото и продажбата между правоимащите, се възложило на самите правоимащи, те избрали нарочна комисия. Сделката, която той сключил по предходния ред на ликвидация, за нея нямало съставен изискуемия по закон договор, поради което се оказало после пречка да придобие прилежащата част от терена. Твърди, че владял имота за себе си повече от 10 години, а на 13.10.2005 г. се снабдил с нотариален акт по обстоятелствена проверка № 53, т. ХХV, дело № 5815/2005 г. на Нотариус Е. Ш., за собствеността на ½ ид.част от сградата. До 2005 г., както и след това, никой не е оспорвал собствеността им. Твърди, че с ищеца В.Б. имали обикновено познанство и същият се занимавал с отглеждане на крави. През 2002 г. го помолил да ползва овчарника, тъй като краварника който до тогава ползвал, бил продаден и новият собственик го поканил да го освободи. Тъй като нямал належаща нужда от сградата, му предоставил за ползване източната част, ведно с източната част на терена. Същият не предявявал претенции за собственост до 2009 г., както и никой от ищците до тази година не е отправил претенции за собственост. Предоставяйки сградата за ползване на В.Б. твърди, че и двамата били на ясно, че той е само ползвател на имота, срещу което не е заплащал нищо. През 2009 г. срещу тях било образувано дело за делба на процесната сграда, което било спряно до приключване на настоящото дело. От заведеното дело за първи път узнал, че В.Б. и другите ищци имат претенция за част от собствеността на сградата. От исковата молба ставало ясно, че същият е променил намерението си от държане на имота във владение за себе си. Оспорва твърдението, че ищците са закупили имота чрез покупко-продажба, тъй като навсякъде се споменавало само за устна уговорка за придобиване на собствеността. Счита, че ищците не могат да се легитимират като собственици, тъй като изискуемата от закона форма за прехвърляне собственост върху недвижим имот, не е спазена, както по общия, така и по специалния ред по ЗСПЗЗ. Липсата на всякакви, каквито и да било уговорки, дори да се приеме, че в случая е имало такива, счита за недействителни. Узнавайки намеренията на В.Б., те го поканили с нотариална покана, връчена на 09.04.2010 г. от Нотариус Е. Ш., да освободи имота, което той не сторил и до момента. Твърди, че до завеждането на настоящото дело, в негова полза не е текъл никакъв давностен срок, който да породи основание да претендира собствеността.

           Ответниците по първоначалния иск са предявили насрещна искова молба, в едномесечния срок за отговор.

           В нея излагат същите обстоятелства като в отговора. Твърдят и следните допълнителни обстоятелства, а именно, че В.Б.В. не е изплащал суми срещу ползването на имота, поради което те  претендират обезщетение за времето, през което е ползвал имота, считано от м. април 2006 г. до датата на завеждане на насрещната исковата молба, в размер на 250 лева месечно, или обща сума 15000 лева. Не оспорват, че останалите съсобственици никога не са ползвали имота.

  Молят за постановяване на съдебно решение, с което се признае по отношение на всички ответници, че те-ищците са собственици на ½ ид.част от имота. Молят да се признае за установено, че В.Б. ползва неправомерно източната част от имота и да бъде осъден да им предаде владението върху тази част от имота. Претендират за неговото осъждане да им заплати сумата от 5000 лева, от общо 15000 лева, представляваща част от дължимо обезщетение за ползването на източната част от имота за времето от м. април 2006 г. до датата на завеждане на насрещната искова молба – 07.03.2011 г., ведно със законната лихва от датата на постъпване на насрещната искова молба. Претендира разноски по делото.

   Ответниците по насрещната искова молба  са подали писмен отговор в 1-месечен срок.  Оспорват всички искове като неоснователни. Твърдят, че от 1995 г. до 2002 г. имотът не се ползвал от никой постоянно, а В.Б. се установил трайно в имота от 2002 г. Не оспорват, че не са имали претенции към имота до 2009 г., когато завели дело за делба, тъй като едва тогава Г.М. заявил, че имотът е негова лична собственост. Твърдят, че разпитаните свидетели пред Нотариус Ш. при снабдяването на Г.М. с нотариален акт по обстоятелствена проверка счели, че всички ще се снабдят с нотариален акт, тъй като той ги въвел в заблуждение, казвайки им, че са го упълномощили да направи това и никой не е разбрал, че Г.М. се снабдява с нотариален акт само на негово име. Твърдят, че ½ ид.част от този имот е тяхна съсобственост, на всички ищци. Твърдят, че Г.М. никога не е владял или ползвал имота за себе си, за да е налице давностно владение през определен период от време, нито пък е манифестирал своите намерения по несъмнен начин и спрямо всички.

             В с.з. ищци пор. №1, 4 и 7- се явяват лично. Останалите ищци не се явяват. Всички се представляват от един  процесуален представител, който  поддържа иска и моли да бъде уважен. Моли насрещните искове да бъдат отхвърлени. Подробни съображения излага в писмена защита.

             В с.з. двамата ответници, ред. призовани, се явяват лично и с процесуален представител. Оспорват главния иск  като неоснователен и недоказан по изложените в отговора съображения. Молят да бъдат уважени предявените насрещни искове. Правят изменение на иска по чл. 73 ал.1 от ЗС чрез неговото увеличение от 5000 лв. на 6437 лв.

             От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

            През 1995 г. било извършено разпределение на имуществото на бившето ТКЗС- гр. Кермен/ в ликвидация/.  

            Видно от протокол № 13/23.02.1995 г., Г.Н.М. като правоимащ и срещу дялово участие, закупил  ½ ид.ч. от овчарник.

             От протокол № 2/07.11.1995 г. се установява, че на общо събрание на правоимащите на заличеното ТКЗС - гр. Кермен, се  взело решение на Д. М.М. и Й. П. Е. да се продаде другата ½ ид. част от същия овчарник, с инвентарен номер 218.

             Според  показанията на св.Е. и св.Й., Г.Н.М. участвал в търг за закупуване на процесния овчарник от свое име, но представлявайки по уста уговорка лицата  В.Б.В., Й.  В.,  М.  Д. и В. С.

            От показанията на четиримата разпитани по делото свидетели не се  установи дали  Г.Н.М. въобще е владял ½ ид.ч. от имота, след като го закупил  и  ако  е  владял, за какъв период от време.

              По скица от 27.12.2010 г, процесният имот се описва като: имот с № 186003 в землището на гр. Кермен, с обща площ 3,394 дка, начин на трайно ползване – овцеферма, частна собственост, категория на земята ІV, находящ се в м. “Стопански двор 2”, при граници: имот № 186105 – полски път на Община Сливен, имот № 186002 – овцеферма и имот № 186004 – селскостопанска територия. По скица в имота се намират следните сгради: 1/ сграда с друго предназначение с площ 154 кв.метра, 2/ овчарник с площ 379 кв.метра, 3/ овчарник с площ 370 кв.метра, 4/ сграда с друго предназначение с площ 147 кв.метра.

               На скицата е отразено, че Г.Н.М. притежава ½ ид.част от тези четири сгради, а Д. М.М. и Й. П. Е., общо двамата ½ ид.част, или   по ¼ ид.част всеки.

               С нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот, придобито чрез покупка и давностно владение № 15, т. VІІІ, н.д. 1238/2005 г. на Нотариус Е. Ш., с район на действие СлРС , с рег. № … на НК, вписан в Службата по вписвания под акт № 53, т. ХХV, дело 5815/2005 г., Г.Н.М. е признат за собственик върху недвижим имот придобит чрез покупка и давностно владение, находящ се в гр. Кермен и представляващ ½ ид.част от овчарник, със застроена площ 1008 кв.метра, за който е отреден парцел 186003 по парцеларния план на гр. Кермен, обл. Сливен, състоящ се от 3394 кв.метра, представляващ ½ ид.част държавна собственост и ½ ид.част общо принадлежаща на Й. П. Е. и Д. М.М., при граници на парцела: път – ОКЕ № 186105, ДПФ – имот № 186002 и ОСФ – имот № 186004.

                С договор за покупко-продажба на недвижим имот земя – частна държавна собственост по чл. 27 ал. 6 от ЗСПЗЗ № ОД-79/20.10.2006 г,  вписан в Службата по вписвания под № 209, т. VІ, вх. № 7944/20.10.2006,  Г.Н.М. закупува и прилежащата част към овчарника, а именно: земя частна държавна собственост, представляваща прилежаща площ към обект “овчарник”, находящ се в бившия стопански двор на гр. Кермен, общ. Сливен, обл. Сливен: ½ ид.част от имот № 186003, с обща площ 3394 кв.метра, находящ се в землището на гр. Кермен, общ. Сливен, при граници: имот № 186105 – полски път, имот № 186002 – овцеферма, имот № 186004 – селскостопанска територия, за сумата 1642 лева.

               От 2002 г. до настоящия момент  част от процесния овчарник се ползва от В.Б.В., който бил допуснат  доброволно  в имота от Г.Н.М..  В.В. преустроил овчарника на краварник и го ползвал за свои нужди.

               С нотариална покана от Г.Н. Михалов  до В.Б.В., връчена му на 13.04.2010г. от Нотариус Е. Ш.,  с район на действие СлРС и рег. № … на НК,  В.В. е поканен в срок от 10 дни от получаване на поканата, да освободи имота. Той отказал да освободи имота и до настоящия имот го ползва като краварник.

               От заключението на изслушаната по делото съдебна експертиза се установява, че справедливата средна пазарна наемна цена за ползване на процесния имот, представляваща източната част от сградата и процесния терен за периода от 09.04.2006 г. 07.03.2011 г. /датата на завеждане на насрещната искова молба/, е в размер на 6437 лева.

               За периода от 13.04.2010 г. /датата на връчване на нотариалната покана/ до 07.03.2011 г., обезщетението възлизало в размер на 1371 лева.

                Горната фактическа обстановка е установено  по несъмнен начин въз основа на събраните писмени доказателства, ценени като допустими и относими, а в една част оспорени- констативния нотариален акт за собственост. Съдът дава вяра на показанията на всички разпитани свидетели, които са безпротиворечиви, но и твърде общи. Приема заключението на вещото лица, изготвено добросъвестно и неоспорено.

              Така приетото за установено от фактическа страна, води до следните правни изводи:

              Предявените главни положителни установителни искове за собственост, са неоснователни и недоказан и  следва да се отхвърлят.

            Ищците навеждат като основание за  придобиване собствеността върху ½ ид.част от процесния имот покупко-продажба. Съгласно разпоредбата на чл. 18 от ЗЗД, собствеността върху недвижим имот може да се придобие  с договор, оформен с нотариален акт. Но в случая следва да се  приложат специалните норми на ППЗСПЗЗ, уреждащи придобиване собственост върху недвижим имот чрез търг.

            Съгласно чл. 48 ал.9 от ППЗСПЗЗ,  за да е валидна продажбата на дълготрайни активи на бившите ТКЗС,  е  необходимо тази продажба да  е извършена чрез търг по решение  на ликвидационния съвет и то само, ако лицата с право на дял от тези организации не желаят да получат тези активи срещу полагащите им се дялове.

            Според разпоредбата на чл.43 ал. 2 от ППЗСПЗЗ/отм/, търгът се провежда от ликвидационния съвет по реда, предвиден в Наредбата за търговете/отм/. Тази Наредба регламентира, че се съставя протокол за проведения търг, поради което  факта на провеждане на търга следва да се установи с писмен акт, а не с гласните доказателства.

             Видно от протокол №13/23.02.1995г, ликвидационния съвет на ТКЗС-гр.Кермен предоставя срещу дялово участие на правоимащия Г.Н.М. собствеността върху ½ ид.ч. от  процесния имот, поради липса на други кандидати. В протокола не е отразено, че той придобива собствеността в качеството си на пълномощник на ищците, нито фигурират техните имена. Уговорките му с ищците, каквито и да са били, са ирелевантни, щом техните имена не фигурират в протокола за проведения търг. В случая се касае за неуредени  облигационни отношения  между страните,  а не са вещен иск.

             Щом ищците не доказват твърдяното придобивно основание, искът им следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

             Трите насрещни кумулативно съединени иска са неоснователни и недоказани и съдът ги отхвърля, като съображенията му са следните:

             Първият насрещен иск е положителен установителен иск за собственост, насочен срещу всички ответници/ ищци по главния иск/.

             Ищците твърдят, че са собственици на ½ ид.част от спорния имот на основание покупко-продажба  и  изтекла 10г  придобивна давност.

             Ответниците по иска оспориха правото им на собственост и придобивните основания по представения по констативен нотариален акт. В качеството му на охранителен такъв, констативния нотариален акт не се ползва със сила на присъдено нещо. Доказателствената сила на същия, че посоченото в него лице е собственик, е оборима и важи до доказване на противното.           

               Ищците твърдят, че са собственици на имота, тъй като след проведен търг, в който първия ищец участвал срещу дялово участие,  закупил описания в протокол №3/23.12.1995г,  ½ ид. част от  овчарник.

            За да бъде придобито правото на собственост върху недвижим имот по реда на Наредбата за търговете,/отм/,  която намира приложение при продажбата на имущество на ликвидирани ТКЗС /чл. 43 ал.2 от ППЗСПЗЗ/, не е достатъчно само търгът да бъде спечелен и цената-платена. Необходимо е да бъде сключен писмен  договор с нотариална заверка на подписите, което е форма за действителност. Тази форма е условие за валидност на договора съгласно чл. 48 ал.8 от ППЗСПЗЗ, във вр. с чл. 16 от Наредбата за търговете/отм/, към която препраща чл. 43 ал.2 от ППЗСПЗЗ/отм/,  а също и съгласно  § 29 ал.1 от  ПЗР  на ЗСПЗЗ.

            В случая такъв договор не е сключен и това изрично е заявено в отговора на исковата молба, т.е. продажбата е нищожна, тъй като не е сключена в предвидената от закона форма/ арг. от чл.26 ал.2  от ЗЗД/.     

            Нищожната сделка не може да породи права и задължение за страните, а е само основание за упражняване на давностно владение. Владение,основано на нищожно юридическо основание, е недобросъвестно и да за се придобие имота по давност, следва същото да е осъществявано в законоустановения 10 годишен срок. В тази насока има константна съдебна практика.

              Ищците следва да докажат, че от датата на търга -23.02.1995г до датата, на която са се снабдили с констативен нотариален акт 13.10.2005г, са владели имота явно, непрекъснато, необезпокоявано, в продължение на повече от 10г и с намерението, че своят имота, което намерение са довели до знанието на всички ответници, а те не са се противопоставили.

              От разпита на свидетелите не се установи конкретен период от време,  през който ищците или единия от тях е упражнявал владение върху имота, респ. върху ½ ид.част от него, но е безспорно между страните, че от 2002г до настоящия момент, имота е във владение на ответника В.Б.В., което означава, че от 1995 до 2002г  не е изтекла предвидената 10г придобивна давност. Дори в този период имотът да е  владян от ищците - общо 7 години,  те  не са  достатъчни за придобиване правото на  собственост по давност/ арг. от чл. 79 ал.1 от ЗС/.

                Тъй като ищците по насрещната искова молба  не доказаха, че са придобили собствеността върху ½ ид.ч. от имота на нито едно от двете наведени основания, искът им се отхвърля като неоснователен и недоказан.

                Като последица от отхвърляне на иска, на основание чл. 537 ал.2 от ГПК, съдът следва да отмени издадения  констативен нотариален акт за собственост. 

                 Вторият предявен насрещен иск е ревандикационен, насочен само срещу ответника В.Б.В.. Ищците твърдят, че от 2002г насам, той е променил намерението си и от държател на имота, се е превърнал в недобросъвестне владелец,  който отказва да освободи имота.

                 Искът е  неоснователен и недоказан  и  следва да се отхвърли

                 За бъде иска по чл. 108 от ЗС уважен, ищците трябва да докажат следните кумулативно дадени предпоставки:1/ че са собственици на имота, 2/  че той се владее или държи от ответника , 3/ без правно основание.

                 След като не успяха да докажат, че са собственици на ½ ид.част от спорния имот, то е ирелевантно от кой се владее или държи имота и на какво основание.

                 Третият насрещен иск е частичен, с правно основание  чл. 73 ал. 1 от ЗС и цена 5000лв от общо 15 000лв, след изменението – с цена - 6437лв, представляваща обезщетение за ползване на част от процесния недвижим имот от отв. В.Б.В., без правно основание, като недобросъвестен владелец,  за периода м. април 2006 г. – 07.03.2011 г. 

                 Това е иск на собственика, насочен срещу недобросъвестния владелец на имота, който на основание чл. 73 ал.1 от ЗС му дължи обезщетение за това, че го е лишил от  ползването на  имота.

                 След като ищците не доказаха, че  са собственици на ½ ид.част от имота,  те  нямат активна материално- правно легитимация да насочат този иск срещу недобросъвестния владелец. Отделен е въпроса, че  по делото  не  е установено  дали  В. от държател на имота е променил намерението си и се е превърнал в недобросъвестен владелец.

                 При този изход от спора, не се дължат разноски на никоя от страните, тъй като исковете им/главен и насрещни/ се отхвърлят изцяло.

                 Водим от гореизложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

                ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ предявените от М.Б.И. с ЕГН **********, С.М.М. с ЕГН **********, Д.М.И. с ЕГН **********,***, В.Б.В. с ЕГН **********, М.П.Б. с ЕГН **********,***, Й.В.Г. с ЕГН ********** и Я.И.Г. с ЕГН **********,***, СРЕЩУ Г.Н.М. с ЕГН ********** и  С.В.М. с ЕГН **********,*** установителни искове за собственост, с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК, за признаване на установено по отношение на ответниците, че заедно с ищците са съсобственици на  ½ /една втора/ ид.част от ОВЧАРНИК, със застроена площ 1008 кв.метра, състоящ се от: 1/ сграда с друго предназначение с площ 154 кв.метра; 2/ овчарник с площ 379 кв.метра; 3/ овчарник с площ 370 кв.метра; 4/ сграда с друго предназначение с площ 147 кв.метра, всички находящи се в поземлен имот с № 186003, в землището на гр. Кермен, обл. Сливен, с площ 3,394 дка, начин на трайно ползване – овцеферма, категория на земята – четвърта, находящ се в м. “Стопански двор 2”, при граници: имот № 186105 – полски път на Община Сливен, имот № 186002 – овцеферма на ДПФ и имот № 186004 – селскостопанска територия на община-Сливен.

 

                   ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ предявените от Г.Н.М. и С.В.М. срещу М.Б.И., С.М.М., Д.М.И., В.Б.В., М.П.Б., Й.В.Г. и Я.И.Г.  насрещни установителни искове за собственост, с правно основание чл. 124 ал. 1 ГПК, за признаване на установено в отношенията между страните, че Г.Н.М. и С.В.М. са собственици на ½ ид.част от гореописания недвижим имот, на основание покупко-продажба и давностно владение.

 

                   ОТМЕНЯВА нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот, придобито чрез покупка и давностно владение № 15, т. VІІІ, рег. № 1280, н.д. 1238/2005 г. на Нотариус Е. Ш., с район на действие СлРС, с рег. № … на Нотариалната Камара, вписан в Службата по вписвания под акт № 53, т. ХХV, дело № 5815/2005 г.

 

                  ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН предявеният от Г.Н.М. и С.В.М. срещу В.Б.В. насрещен ревандикационен иск с правно основание чл. 108 от ЗС, за признаване на установено, че ответника В.Б.В. владее източната част от гореописания недвижим имот, без правно основание и неговото осъждане да предаде на ищците владението върху имота.

 

                  ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН предявеният от Г.Н.М. и С.В.М. срещу В.Б.В. насрещен  частичен иск за заплащане на обезщетение в размер на 6437 лв., за ползване на част от гореописания недвижим имот, без правно основание, за периода м. април 2006 г. – 07.03.2011 г., ведно с акцесорната претенция за заплащане на законна лихва, считано от 07.03.2011 г. и на разноски по делото.

 

                   Решението подлежи на обжалване пред СлОС, в 2–седмичен  срок от  връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: