РЕШЕНИЕ
№ 29
гр. Русе,
21.07.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, V състав,
в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
СЪДИЯ:
ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
при
секретаря БИСЕРКА ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от съдия
ВЪРБАНОВА адм. дело № 136
по описа за 2021 година, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 172, ал. 5 от
Закона за движение по пътищата (ЗДвП) във вр. с чл. 145 и сл. от АПК.
Ф.А.А. е оспорил Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка №21-1085-000048 от 22.01.2021г., издадена
от Началник сектор“Пътна полиция“ към ОДМВР – Русе, Сектор Пътна полиция, с
която на основание чл. 171, т. 1, б. “в” от ЗДвП временно е отнето
свидетелството му за управление на моторно превозно средство до успешно
полагане на проверовъчен изпит. Развива съображение за незаконосъобразност на
оспорената заповед. Моли съда да отмени заповедта.
Ответникът по жалбата – Началник сектор“Пътна
полиция“ към ОДМВР – Русе, чрез юрисконсулт, изразява становище за
неоснователност на жалбата.
Съдът, като съобрази събраните по
делото доказателства и след проверка законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 АПК и съгласно
правомощията си по чл. 168 от АПК,
приема за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима. Заповед №21-1085-000048 от 22.01.2021г.
е съобщена на адресата си на 08.02.2021 г., което е удостоверено с подписването
от негова страна на съдържащата се към самия административен акт разписка.
Жалбата е подадена на 17.02.2021 г., т.е. в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от
процесуално легитимирано лице – адресат на оспорения акт, за който изрично е
предвидена възможност за съдебно обжалване.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Предмет на оспорване в настоящото производство е Заповед
№21-1085-000048 от 22.01.2021г. за прилагане на принудителна административна
мярка по чл. 171, т. 1, б. „в” от ЗДвП. От описаните в заповедта фактически
обстоятелства, както и от приложените по преписката писмени доказателства
/АУАН/ и събраните в хода на съдебното производство доказателства се установява
следната фактическа обстановка:
На 20.01.2021 г., около 15.48
часа, жалбоподателят управлявал лек автомобил в гр.Русе, по ул. „Борисова“,
пред блок „Космос 1“ и извършил маневра завиване в обратна посока, като
пресякъл пътна маркировка тип М-2 – двойна непрекъсната линия. Маневрата е била
забелязана от младши автоконтрольор Т. К. и младши автоконтрольор М.А., които
изискали документите на водача, установили самоличността му. Свидетелят К. задал
въпрос на А. има ли право да извършва обратен завой при наличие на пътна
маркировка М2. Жалбоподателят отговорил „Имам право, тъй като нищо не ми
забранява“. На А. бил съставен АУАН №841842/20.01.2021г. за две нарушения – 1. за
това, че „не съобразява поведението си с поставената надлъжно на оста на пътя
пътна маркировка тип М2, като извършва маневра завиване в обратна посока от дясно
на ляво, пресичайки горепосочената маркировка“ - нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП, както и за това, че водачът не носи контролен талон към СУМПС.
На 22.01.2021г. била
издадена оспорената в производството Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №21-1085-000048. В мотивите на акта е прието, че с
отговора на поставения контролен въпрос А. демонстрирал явно непознаване на
ЗДвП, както и че извършеното от него нарушение е немаловажно.
В подадената до съда жалба А.
твърди, че 1. не е извършил посоченото в АУАН нарушение и че 2.извършеното
нарушение е маловажно, поради което не е налице фактическия състав на чл.171,
т.1, б.“в“ от ЗДвП. В съдебно заседание процесуалният представител на А.
поддържа изложените в жалбата доводите, като навежда и нови – твърди, че
нарушението е извършено от доверителя му в състояние на стрес, тъй като
непосредствено преди нарушението са му се обадили за станал в близост инцидент
с внучето му.
В хода на съдебното
производство са разпитани като свидетели Д.С. – живееща на семейни начала с
жалбоподателя и баба на внука му; М.В. – свидетел при установяване на
административното нарушение и присъствал при задаване на контролния въпрос и
даване на отговора и С.С. – снел писмени обяснения от А..
Св.С. установява, че на
20.01.2021г. тя и Ф. Г. Ф. излезли на разходка, детето се отскубнало от ръката
й, паднало и си ударило главата, потекла кръв. Свидетелката се уплашила и
позвънила на жалбоподателя да дойде и да ги прибере. На другия ден завели
детето на лекар, изписали му мехлем за мазане.
Св. В. установява, че видял
как А. извършил обратен завой по ул.“Борисова“, при което пресякъл двойната
непрекъсната линия. Чул както зададения от колегата му К. контролен въпрос,
така и отговора на А. „Имам право, тъй като нищо не ми забранява“.
Няма спомени дали жалбоподателят е казал за станал с внука му инцидент.
Св.С. установява, че
жалбоподателят му е казал, че пътувайки на посочените в ЗППАМ дата и място видял
как внучето му пада и затова, въпреки че видял маркировката, извършил маневрата.
В съдържащото се в
административната преписка писмено обяснение на Ф.А. /стр.12 от преписката/ е
посочено, че докато управлявал автомобила си, той видял на отсрещния тротоар
внуците си, които вървели и единия от тях паднал. Затова направил обратен
завой.
От намиращият се в
административната преписка видеоматериал, файл №3, за времето от 15.47.47ч. до
15.48.10 ч. се установява извършеният от жалбоподателя обратен завой, при който
е пресечена двойната непрекъсната линия. Полицейският автомобил, в който се
намира камерата, се движи със скорост и е на разстояние, които не предполагат
опасност от сблъсък с МПС на А., т.е. не са били налице предпоставки за ПТП.
Съдът, съобразявайки, че АУАН
№841842/20.01.2021г., в който са отразени фактите, послужили като основание за
издаване на оспорената заповед, е редовно съставен, намира, че не е оборена
презумпцията на чл. 189, ал. 2 ЗДвП за доказаност на фактите и
обстоятелствата; последните самостоятелно се установяват и от събраните гласни и
писмени доказателства. Предвид това приема гореизложената фактическа обстановка
за безспорна.
От правна страна съдът приема
следното:
Оспорената по съдебен ред
заповед е издадена от компетентен орган, видно от представената по делото
Заповед № 336з-1120/23.06.2017 г. на Директора на ОД на МВР – Русе (л.19 от
делото).
Спазена е изискуемата
писмена форма - заповедта съдържа реквизитите по чл. 59, ал.2 от АПК, вкл. фактически и правни основания
за издаването й.
При издаването на заповедта
не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила.
При преценка на материалната
законосъобразност на заповедта, съдът съобрази следното:
Съгласно чл. 171, т.1, б."в" от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се
прилага принудителна административна мярка "Временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство" на водач, който
поради незнание е извършил немаловажно нарушение на правилата за движение - до
успешното полагане на проверочен изпит.
Анализът и тълкуването на
цитираната разпоредба води на извода, че материалноправните предпоставки,
обуславящи законосъобразното налагане на процесната ПАМ, са следните: 1. констатирано
нарушение на правилата за движение; 2. това нарушение да е немаловажно и 3.
същото да е допуснато от водача поради незнание на правилата за движение.
В конкретния случай, въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява твърдяното от административния орган нарушение - жалбоподателят е извършил обратен завой, при който пресякъл пътна маркировка тип М-2 – двойна непрекъсната линия. Съгласно чл.63, ал.2, т.2 от ППЗДВП, приложим на осн.§10 от ПЗР на ЗДвП, значението на маркировката е "Двойна непрекъсната линия" - М2. На пътните превозни средства е забранено да я застъпват и пресичат“. Следователно е налице първата цитирана по-горе материалноправна предпоставка по чл. 171, т.1, б."в" от ЗДвП.
По отношение на втората предпоставка – нарушението да не е маловажно. Съгласно легалната дефиниция в §6, т.32 от ЗДвП, "Маловажно" е нарушението, което, макар и с незначителни отклонения от нормативно предписаното поведение на участника в движението, при друга пътна обстановка би могло да доведе до настъпване на пътнотранспортно произшествие, т.е. два са признаците на маловажното нарушение – 1. отклонението от дължимото поведение за е незначително и 2. възможност за ПТП при друга обстановка.
Въпреки,
че административният орган не е изложил подробни мотиви защо приема нарушението
за маловажно, от описанието му може да се направи извод, че това е така, защото
в резултат на неизпълнение на предписанието на М2 се стигнало до опасност от
пътнотранспортно произшествие. Съдът намира този извод за неправилен, тъй като
установените по делото факти не сочат на възможност за сблъсък, както между
управляваното от А. МПС и полицейския автомобил, така и между автомобила на
жалбоподателя и други участници в движението. Предвид мястото, на което е
извършено нарушението, обаче, по друго време на деня, настъпване на ПТП при
извършване на такова нарушение е възможно. Това сочи на втората предпоставка на
§6, т.32 от ЗДвП.
Събраните
по делото доказателства не установяват незначително
отклонение от нормативно предписаното поведение на участника в движението.
Съдът намира, че такова ще е налице при краткотрайно, неволно, частично
застъпване на маркировката. В конкретния случай има пълно нарушение на
предписанието на маркировката – пресичането й, с цел преминаване в лентата за
насрещно движение поради промяна на посоката на движение на автомобила. С оглед
гореизложеното, не е налице второто законово условие за маловажно нарушение. Предвид
изложеното, случаят не е маловажен по см. на§6, т.32 от ЗДвП, т.е. изпълнена е
и втората предпоставка за прилагане на ПАМ.
По
отношение на третата предпоставка – нарушението да е допуснато от водача поради незнание на правилата за
движение. Според жалбоподателя, че нарушението не е извършено поради незнание
на закона, а защото е бил притеснен заради нараняването на внучето си и е
бързал да го прибере. Доказателствата по делото не сочат безпротиворечиво на изложеното
от А.. Неговата версия в съдебна зала /вж. протокол от с.з. на 22.04.2021г./ е,
че св.С. му се е обадила по телефона, че детето е паднало на детска площадка и
се е наранило. В писменото обяснение /стр.12 от административната преписка/ е
посочил, че лично е видял как детето паднало на отсрещния тротоар, както и че
след приключване на полицейската проверка и съставяне на акта, отишъл в
болницата при внучето си. Св. С. твърди, че детето е водено на следващия ден при
личния му лекар, а не в болницата. Св. А. не помни по време на проверката А. да
е споменавал за пострадало дете. За евентуално водене на детето на лекар
жалбоподателятне е представил медицински документи. Така не е ясно кога и дали
изобщо внукът на жалбоподателя е падал и ставало ли е това повод за спешното му
прибиране, респективно – за извършеното нарушение. Предвид това съдът приема,
че тезата за нараняването на детето и извършеното в резултат на стреса от това
нарушение е недоказана.
От
друга страна, безспорно се установи, че полицейският служител К. е задал на А. въпрос
има ли право да извършва обратен завой при наличие на пътна маркировка М2, на
който жалбоподателят отговорил „Имам право, тъй като нищо не ми забранява“. По
този начин А. е показал, че не познава закона, в частност – каква забрана
въвежда маркировката М2 – двойна непрекъсната линия. В потвърждение на този
извод е и посоченото от жалбоподателя в писменото му обяснение „Направих
обратен завой пред спирката, тъй като не видях знак за забрана. Имаше
маркировка, която пресякох. Направих това, защото според мен като няма знак не
може да бъде забранена маневрата.“ С оглед на изложеното съдът приема, че А. е
извършил нарушението поради незнание на правилата за движение.
За пълнота на
изложението следва да се добави и следното: В съдебно заседание на 24.06.2021г.
се навеждат възражения за липса на компетентност на полицейския служител да
задава контролен въпрос, с който да се установи познаването на правилата за
движение. Възражението е неоснователно. Настоящият състав счита, че
административният орган е извършил правилна оценка на релевантния факт -
незнание на правилата за движение. Задалият контролен въпрос служител е младши
автоконтрольор в сектор Пътна полиция към ОД МВР, и като такъв и във връзка с
издадената на основание чл.165 от ЗМВР Заповед №81213-1524/09.12.2016г. на
Министър на МВР /служебно известна на съда/, има компетентност да осъществява
контрол по ЗДвП. В изпълнение на тази дейност, има правомощия по
предотвратяването и пресичането на нарушенията по пътищата. Съдържанието на
това негово правомощие неминуемо изисква преценка и за знанието на правилата за
движение на участниците в движението, а способ за такава преценка е задаването
на контролен въпрос. Ако се изключи това правомощие на контролните органи от
тяхната компетентност, както твърди жалбоподателя, би значело контролните
органи, като констатират извършване на нарушение да не предприемат подходящи
превантивни мерки за предотвратяване на бъдещи нарушения, което е в
противоречие със задължението им по чл. 165, ал. 1, т. 7 ЗДвП и целта на
закона.
С оглед на изложеното до тук съдът намира, че при
постановяване на оспорената в настоящото производство Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка №21-1085-000048 от 22.01.2021г., издадена от
Началник сектор“Пътна полиция“ към ОДМВР – Русе, Сектор Пътна полиция правилно е
приложен материалният закон, спазени са административнопроизводствените правила
и целта на закона, поради което оспорването следва да бъде отхвърлено.
С оглед изхода на делото, основателно е искането на
ответника за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Предвид липсата
на възражение за прекомерност, както и обстоятелството, че претендираното
възнаграждение е в съответствие с посоченото в чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва жалбоподателят да бъде
осъден да заплати на ОД МВР 200 лева.
Водим от гореизложеното и на
основание чл. 172, ал. 2 АПК съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ф.А.А. *** против Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка №21-1085-000048 от 22.01.2021г.,
издадена от Началник сектор“Пътна полиция“ към ОДМВР – Русе, Сектор Пътна
полиция, с която на основание чл. 171, т. 1, б. “в” от ЗДвП временно е отнето
свидетелството на А. за управление на моторно превозно средство до успешно
полагане на проверовъчен изпит.
ОСЪЖДА Ф.А.А. ***, ЕГН**********,***,
сумата от 200 (двеста) лева –
юрисконсултско възнаграждение.
На осн. чл.172, ал.5 от ЗДвП, решението не подлежи на касационно
обжалване.
СЪДИЯ: