Решение по дело №1400/2022 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1258
Дата: 20 октомври 2022 г. (в сила от 20 октомври 2022 г.)
Съдия: Юлия Русева Бажлекова
Дело: 20223100501400
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 29 юни 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1258
гр. В., 20.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Юлия Р. Бажлекова

мл.с. А. В. Цветков
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско
дело № 20223100501400 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК .
Образувано е по въззивна жалба на на адв.Б.Д., в качеството й на пълномощник на Н. Д. Н.,
срещу постановеното решение №731/18.03.2022г. на ВРС, 51 състав по гр.д.№4254/2021г., в
частта, с която въззивникът е осъден да заплати на М. Л. сумата от 679,14лв., представляваща
неизплатен остатък от дължимо възнаграждение по неформален договор за изработка, сключен м.
януари 2021г., за извършен ремонт на покрива на тераса и банята на апартамент, находящ се в
гр.В., ул.»С.Р.» № 15-17, ет.3, включващо труд и материали, ведно със законната лихва, считано от
датата на исковата молба до окончателното изплащане на възнаграждението, на основание чл.266,
ал.1 ЗЗД и сумата от 341,46лв., представляваща разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на на решението в обжалваната част. Като неправилни и в противоречие със
събраните по делото доказателства се оспорват изводите на съда относно договореното между
страните относно обхвата и вида на ремонтните работи и изпълнението на същите, като твърди, че
от доказателствата безспорно се установява, че въззивникът своевременно е поставил
изискванията си за извършване на ремонта пред изпълнителя, и че последният претендира
заплащане на дейности, които не са били извършени. Излага още, че от доказателства се
установява, че възложителят изцяло е заплатил договореното възнаграждение за труд, като
изпълнителят не е представил документи за извършените разходи за материали.
В противоречие с доказателствата по делото и в нарушение на процесуалните правила
относно разпределениието на доказателствената тежест са и изводите на съда, че изпълнителят е
извършил работата съобразно поръчката и качествено. Твърди също, че не е било осъществено
предаване и приемане на работата, тъй като изпълнителят изрично е заявил на пълномощника на
възложителя, че ще се обади на възложителя и след като той е направил възражения за
некачествена работа, изпълнителят преустановил контакти с него. Съдът безкритично и изолирано
от останалите доказателства е кредитирал заключението на СТЕ, без да съобрази обстоятелството,
че разходите за труд и материали са остойностени при условията на вероятност от извършването
на определен идейности. Освен това вещото лице не е посочило какви конкретни части са
закупени от изпълнителя и дали същите реално са вложени при изпълнение на СМР. По подробно
изложените във въззивната жалба доводи и съображения се претендира отмяна на решението в
1
обжалваните му части и отхвърляне на иска.
Въззиваемият М. Г. Л., с писмет отговор, чрез пълномощника адв. А.А., оспорва жалбата
като неоснователна. Излага, че решението на съда в обжалваните му части е правилно,
законосъобразно и постановено въз основа на събраните по делото доказателства.
С отговора, въззиваемият М. Л. е депозирал насрещна въззивна жалба срещу решение
№731/18.03.2022г., гр.д.№4254/2021г., в частта, с която е отхвърлен предявеният от него Л. срещу
Н. Н. иск с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД, за разликата над сумата от 679,14лв. до
предявеният размер от 1 193,36лв. Счита, че решението в посочената част е неправилно и
незаконосъобразно. Излага, че представените с исковата молба разходнооправдателни документи
за закупуване на консумативи и материали не са оспорени от ответника, както и че съгласно
заключениито на СТЕ, те са вложени при извършване на ремонта. От доказателствата по делото се
установява, че извършеният ремонт е на стойност 2 993,36лв., с включени труд и материали.
Договорената в договора между странте цена на труда – «около 2000лв.» и изчислената от вещото
лице в заключението на СТЕ – 2202,50лв. са от близък порядък, като следва да се има предвид, че
при определяне на цена на СМР не може предварително да се предвиди с точност какви ще са
разходите за материали и какъв точно труд ще бъде необходимо да се вложи. Претендира се
отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на иска в предявения размер.
Н. Д. Н., чрез пълномощника си адв.Д., с писмено възражение, оспорва насрещната
жалбата като неоснователна.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията
на страните по спора, в съответствие с правомощията си по чл.269 ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 266, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД от М. Г. Л., срещу Н. Д. Н.
за заплащане на сумата от 1193,36лв., представляваща неизплатен остатък от дължимо
възнаграждение по договор за изработка, сключен м. януари 2021г., за ремонт на покрив на тераса
и баня в апартамент, собственост на ответника, в гр.В., ул.“С.Р.“ №15-17, ет.3, ведно със законната
лихва от датата на предявяване на иска. Ищецът твърди, че по силата на сключен през м. януари
2021г. с ответника договор е извършил ремонт в жилището му. Преди започване на ремонта, е
извършен оглед на обекта от ищеца, двама негови колеги и ответника. Уговорили се, че
възнаграждението за труд ще е около 1800лв., като конкретната стойност ще бъде определена
според вида и количеството дейности, които ще бъдат извършени, като ответникът се задължил да
заплати и стойността на необходимите за ремонта материали. След изкъртване на фаянса и
керамиката в банята, се наложило извършване на допълнителни дейности, за които ответникът се
съгласил да заплати допълнително възнаграждение в размер на 200л. При сключване на
договора,ответникът заплатил авансово сумата от 1800лв., предал ключовете за апартамента и
уведомил ищеца, че поради продължителното му отсъствие от страната, съпругата му ще приеме
работата и ще заплати остатъка от възнаграждението. В изпълнение на сключения договор ищецът
извършил ремонтните дейности с обща стойност, включваща труд и материали – 2202,50лв. След
приспадане на заплатения от ответника аванс, дължимото му възнаграждение е в размер на
1193,36лв. След завършването на ремонта съпругата на ответника приела извършената работа без
забележки, но остатъкът от дължимото възнаграждение не бил заплатен.
Ответникът с писмен отговор оспорва иска, като неоснователен. Не оспорва, че между
страните е сключен неформален договор за изработка с предмет извършване на ремонт на покрив,
състоящ се в подмяна на навеса и смяна на уплътненията към терасата, ремонт на банята- подмяна
на плочките на стени и под, подмяна на тръби, монтаж на бойлер и аксесоари и изхвърляне на
строителни отпадъци. Гвърди, че изрично е заявил на ищеца, че не желае да се поставя
гипсокартон и да се употребява силикон. След извършения оглед твърди, че са се споразумяли за
заплащане на възнаграждение за труда в размер на 1600лв., и цената на материалите – 200-300лв.
Твърди, че плочките, керемидите и други по-едри материали били закупени от съпругата му по
указание на ищеца. Не оспорва, че са се споразумели с ищеца да му се осребрят и други дребни
допълнителни разходи за материали, ако възникнат такива, след представяне на съответните
фактури. Излага още, че се разбрали ищецът да му изпраща снимки по вайбър на извършените
работи и на документи за закупуване на материали, но ищецът не е изпращал такива. Твърди още,
че след като приключил ремонта, ищецът оставил при съпругата му излишните материали и
заявил, че след изчисляване на сторените разноски, ще се свърже с ответника. Съпругата на
ответника и дъщеря му посетили апартамента и установили, че ремонтът е извършен некачествено
2
– внадките на терасата не били запълнени със силикон, не били изкъртени старите плочки в банята
и върху тях е сложен гипсокартон, поставен бил окачен таван, въпреки изричното нежелание на
ответника да се поставя такъв, поставен нов вентилатор по инциатива на ищеца, без да е
необходимо; пукнато огледало, аксесоарите-надрани и недобре монтирани; батерията на мивката
били монтирана неправилно, не е поставена тръбичка за отвеждане на водата от бойлера.
Изложени са и твърдения, че поради некачествения ремонт се появил теч между банята и спалнята;
мивката в кухнята била пробита с остър предмет, което наложило подмяната й и подмяна на
плота; стените в коридора били изцапани, монтираните ъгли – счупени на места. На следващия ден
съпругата на ответника заявила пред ищеца тези забележки и поискала недостатъците да бъдат
отстранени или да се направи отбив от цената, като ищецът не предприел никакви действия, а
седмица по-късно поискал заплащане на сумата от 970лв., без да представя документи за същата.
Оспорва ищецът да е извършвал разход за изхвърляне на строителни отпадъци. По изложените
съображения оспорва дължимостта на претендираната сума.
Между страните не се спорни, че през м.януари 2021г. са сключили договор за изработка, в
изпълнение на който ищецът е извършил ремонтни работи на покрива на терасата и банята на
собствения на ответника апартамент, за които ответникът е заплатил авансово възнаграждение в
размер на 1800лв.
По делото са представени фактури и фискални бонове, от които се установява, че ищецът е
закупил материали за извършване на ремонта в размер на общо 647,36лв.
Съгласно приетото по делото заключение на СТОЕ, неоспорено от страните и кредитирано
от съда като обективно и компетентно дадено, цената на труда за извършения ремонт на покрива е
в размер на 186лв., като включва: демонтаж на битумни керемиди, демонтаж на мембрана,
полагане на изолация, покриване с битумни керемиди и уплътняване с полиуретанова пяна;
стойността на труда на извършения ремонт в банята е 1 735,60лв. / разваляне на облицовка с
керамични плочки, демонтаж на водомер, тоалетна , мивка, тоалетно седало, смесителна батерия
и бойлер; ВиК инсталация; облицовка с гипсокартон на метална конструкция; облицовка на стени
с гипсокартон, двупластова водоизолация на стени, облицовка с керамични плочки на стени и
настилка от подови керамични плочки; окачен таван от ПВЦ; силикониране на ъгли; монтаж на
лайсни, водомер, душ-батерия, бойлер, тоалетна мивка, вградено казанче, вентилатор, огледало и
аксесоари. Цената за почистване и извозване на отпадъци е 123,88лв. Общата цена на вложения
при ремонта труд е в размер на 2045,49лв. Вложените при ремонта материали са на обща стойност
– 163,71лв. В заключението е посочено, че течът на покрива на терасата е отстранен и облицовките
на стените и пода в банята, както и таванът са изпълнени качествено. Констатирани са
недостатъци при работата по монтаж на аксесоарите, които трябва да бъдат стабилизирани с
подмяна на дюбелите; огледалото е с дефект в долния ръб и следва да се подмени; мивката е
монтирана на височина 0,96м от пода, вместо стандартните 0,8 м. Стойността на необходимите
работи за отстраняване на недостатъците е в размер на 259,73лв. В съдебно заседание, вещото лице
е пояснило, че при изготвяне на заключението е съобразило състоянието на аксесоарите в банята
по време на огледа и е възможно констатираните дефекти да са се появили при нормална
употреба. Установил е също една стена около 1 кв.м., на която не са премахнати плочките, а върху
тях е положен гипсокартон и са налепени нови плочки, като според експерта това не нарушава
качеството на ремонта. Констатирано е наличие на ръжда около предпазния вентил на бойлера.
От събраните по делото гласни доказателства се установява, че при възлагането на
извършването на ремонта, ответникът е поискал да се отстрани теча на покрива на терасата, без
конкретни изисквания към керемидите, ремонт на банята, включващ смяна на плочки по стените и
пода, нов водопровод, ремонт на тавана, монтаж на вградено казанче, мивка и тоалетна чиния.
Според свидетеля М., който е присъствал на първоначалния оглед и е участвал при извършването
на ремонта, страните не са уговаряли конкретни изисквания за ремонта и не се е обсъждал размер
на възнаграждението. Знае от ищеца, че той се договорил с ответника за възнаграждение в размер
на 1800лв. за труда и да му се заплатят разходите за закупуване на материали, след представяне на
фактури. Ищецът закупил материали и започнали работа- подменили листовете за изолация на
покрива на терасата, сложили нови керемиди, изкъртили плочките на три от стените в банята.
Оставили плочките на третата стена, защото докато работели, дошла съседка която им казала, че
стената е гранична с нейния апартамент и разбиването го застрашава. Изхвърлили строителните
отпадъци, подменили водопроводната инсталация, ел. инсталацията, налепили гипсокартон и
направили конструкция на едната стена, в която вградили тоалетно казанче, сложили ПВЦ
3
плоскости на тавана и монтирали нов бойлер. Преди да започнат да лепят новите плочки, дошли
съпругата и дъщерята на възложителя и поискали мивката да се монтира по-високо от стандарта.
Поради това, че монтираното огледало било счупено, ищецът закупил ново огледало и го
монтирали. Два-три дни преди завършване на ремонта съпругата и дъщерята на възложителя
дошли отново и имали забележки по отношение на счупени лайсни в коридора, които искали да се
сменят. След като завършили ремонта, ищецът се обадил на съпругата на ответника за да предаде
ключа, но тя отказала да дойде и ключа останал в ищеца. В показанията си свидетелят посочва, че
по време на работата, ищецът поддържал връзка по телефон с ответника и се виждал със съпругата
и дъщеря му, когато те посещавали обекта. Ищецът закупувал материали и после предал
бележките за закупуване на ответника. Неизразходваните материали оставили в друг обект на
възложителя.
В показанията си свид. Н.а/съпруга на ответника/ заявява, че уговорката била да се
извърши ремонт, като се подмени частично покривната настилка на терасата и цялостен ремонт на
банята. Свидетелката не е присъствала лична на договарянето и знае какво трябва да включва
ремонта от съпруга си.Знае, че в банята трябва да се сменят плочките, без да се слага гипсокартон,
за да се запазят размерите на помещението. Цената за труд била уговорена в размер на 1800лв. и
отделно да се заплатят материали около 200-300лв. Свидетелката посещавала обекта всеки ден по
време на работа в различни часове, понякога и вечер, когато работниците не са там. През цялото
време имала забележки, за които уведомявала работниците. Не е доволна от ремонта на банята,
защото въпреки уговорката е положен гипсокартон, била направена конструкция на цялата стена,
вместо да се вгради само казанчето. Свидетелката по време на работата поискала гипсокартона да
се махне или да се коригира конструкцията, но работниците й обяснили, че ремонтът няма как да
се направи без гипсокартон и да премахнат конструкцията, като по нейно желание изрязали ниша
в стената над тоалетното казанче, където било огледалото. Видяла, че зад конструкцията старите
плочки не са премахнати; батерията на мивката била поставена ниско и след забележка била
извършена корекция. При огледа не забелязала, че тоалетната чиния е монтирана по-високо от
стандарта, както установила по-късно. Вместо да сменят счупеното огледало, както поискала при
огледа, майсторите го залепили и обърнали на обратно. След като отново поискала от ищеца
огледалото да се смени, той отказал. Част от аксесоарите също били некачествено монтирани.
След акто уведомила ищеца за това, той ги затегнал, но седмица след ремонта отново се наложило
да викат друг майстор, за да ги закрепи стабилно. Ищецът не изпълнил и изискванията по
отношение на бойлера, като свидетелката предоставила схема за конструкцията, която искала да се
направи. Изрично се противопоставила и да се слага силикон в ъглите на банята, но работниците
отказали да го премахнат. Заявява, че няма забележки към ремонта на тавана, както и че
отпадъците били изхвърлени. Твърди, че веднага след приключване на ремонта се появил теч от
тръба в банята, който отстранявали осем месеца и къртили, като през м. ноември 2021г.
установили, че причина за теча било частично запушване със строителни материали на тръба на
ниво на тоалетното казанче. При посещението, когато работата била вече приключила, видяла, че
са изкъртени ъгли в коридора и помолила да се сменят с нови, които тя лично купила. След като
ремонта приключил, ищецът дал на свидетелката един кашон с останали плочки, лайсна за окачен
таван, торба с цимент и други материали, като й казал, че ще се обади допълнително за дължимата
сума за материали и не й върнал ключа. След няколко дни ищецът се обадил и поискал сумата от
800лв. за материали. Свидетелката отказала да заплати сумата, защото знаела, че договорката е за
по-малка сума, а освен това, голяма част от материалите, тя сама била закупила. Съпругът на
свидетелката също отказал да заплати сумата.
Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по делото.
С оглед характера на предявения иск с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД, в тежест на
ищеца е да докаже, наличието на валиден договор, изправност от страна на ищеца – точно
изпълнение на задължението за извършване на договорените ремонтни работи, както и, че
извършената работа е предадена и приета от възложителя. В тежест на ответника, при оспорване на
иска е да установи, че е изпълнил задължението си по договора за заплащане на възложената
работа, евентуално установяване на правопогасяващи или правоизключващи факти, обуславящи
недължимостта на претендираната сума.
Между страните не се спори, а и от ангажираните по делото доказателства, се установява, че
между страните е сключен договор за изработка с предмет ремонтни дейности по покрив на тераса
и цялостен ремонт на баня в апартамент, собственост на ответника, като при възлагането на
4
работата възложителят не е имал конкретни изисквания за това как точно да се извърши ремонта
на банята, включително дали да се поставя гипсокартон, дали да се ползва силикон и как да се
изпълни конструкцията за вграденото казанче. В тази връзка съдът кредитора показанията на
свид.М., доколкото свидетелят е присъствал лично на огледа и възлагането на работата и
пресъздава непосредствено възприети от него факти. От показанията на свид. Н.а, ценени при
условията на чл.172 ГПК не може да се направи извод, че между страните е постигната договорка
за извършване на ремонта на банята като се изкъртят плочките, да се налепят нови без полагане на
гипсокартон, а металната конструкция да обхваща само казанчето. Свидетелката не е присъствала
лично на срещата и предварителния оглед, а впечатленията и се основават на лични очаквания за
съдържанието на възлагането на работата, извършено от съпруга й – ответник по делото.
От доказателствата по делото се установява, че срещу възложеното задължение за
извършване на ремонтните дейности, ответникът се е задължил да заплати на изпълнителя
възнаграждение за труд в първоначално уговорен прогнозен размер от 1800лв., с уговорка за
допълнително заплащане, в случай, че се наложи извършване на допълнителни дейности, както и
възстановяване на сторените от изпълнителя разходи за материали.
Безспорно е установено, че ищецът лично и чрез трети лица е извършил уговорената
работа, както и, че ответникът му е заплатил сума в размер на 1800лв. Следва да се приеме за
установено, че ремонтните работи са приети от възложителя, чрез неговата съпруга, като в тази
връзка, настоящият състав напълно споделя изводите на първоинстонционния съд, че
непредаването на ключа от апартамента и неявяването на възложителя или негов представител за
предаване на ключа и оглед не означава, че работата не е приета. В случая от показанията на
двамата свидетели се установява, че изпълнителят е уведомил съпругата на възложителя, че
ремонтът е приключен. Задължението за приемането на работата е на възложителя, като
местоизпълнението на същото е в имота, поради което и бездействието от негова страна, при
безспорно известното приключване на работата, представлява неизпълнение на задължението на
възложителя да приеме работата, поради което и същият не може да черпи благоприятни
последици от това свое неизпълнение. Предвид приемането на работата, за възложителя е
възникнало и задължението му по чл.266, ал.1 ЗЗД за заплащане на дължимото по договора
възнаграждение. Евентуалните недостатъци на престирания резултат не освобождават
възложителя от задължението за заплащане на възнаграждение, а води до пораждане на права по
чл.265, ал.1 ЗЗД и ако същите бъдат упражнени, това да доведе до намаляване размера на
задължението за заплащане на възнаграждение или отлагане на изискуемостта му.
В конкретния случай ответникът своевременно е направил възражение по чл.265, ал.1, пр.
първо ЗЗД за намаляване възнаграждението поради отклонение от поръчката и недостатъци на
извършената работа.
От доказателствата по делото не се установява отклонение от поръчката, поради което и
това възражение е неоснователно. От всички събрани по делото доказателства се установява, че
възложеният ремонт на покрива на терасата и банята в апартамента на ответника е извършен.
Течът е отстранен извършен е качествен ремонт на банята с подмяна на плочките по стените и
пода, изградени са нови ВиК и ел. инсталации, ремонтиран е тавана монтирани са вграден
моноблок, мивка, бойлер и аксесоари. Работата е изпълнена от изпълнителя, съобразно
уговореното в договора. Не се установи от доказателствата по делото, че при уговарянето на
ремонта възложителят е имал конкретни изисквания по отношение на изкъртване на плочки, да не
се полага гипсокартон и силикон, както и при ремонта на тавана да се направи само мазилка, както
и да се поставя тръбичка на възвратния клапан на бойлера, поради което и не се установява
отклонение от поръчката по смисъла на чл.265, ал.1 ЗЗД.
Неоснователно е и възражението за неточно изпълнение, поради явни недостатъци на
работата, както и поради новопоявили се недостатъци след приключването на ремонта. По делото
не се установява, възложителят или неговия представител да е отправил възражения по отношение
на явни недостатъци при извършването на ремонта на терасата и батерията на мивката при
периодичното преглеждане на работата и при приемането на работата. От доказателствата се
установява, че във връзка с отправени възражения, изпълнителят е отстранявал недостатъците при
монтирането на аксесоарите. С приемането, възложителят е одобрил работата, наред с видимите й
недостатъци, срещу които не е възразил при прегледа, поради което и е възникнало задължението
му да плати възнаграждение на изпълнителя, въпреки некачествено изпълнение. В случая не се
установява и наличието на твърдяните недостатъци, като от заключението на СТОЕ се установява,
5
че ремонтът е изпълнен качествено.
Възражението за намаляване на цената е основателно относно работата по монтирането на
огледалото и самото огледало, поради което възнаграждението следва да се намали със сумата
необходима за закупуване и монтиране на ново огледало.
По отношение на твърдяни новопоявили се недостатъци, изпълнителят не е уведомяван,
поради което и не може да се ангажира отговорността му по чл.264, ал.2 ЗЗД.
Съгласно заключението на СТОЕ стойността на труда за извършване на ремонта е
2045,49лв., като вложените материали са на стойност 483,65лв. Възнаграждението по договора за
труд и материали е в размер на 2 529,14лв. След приспадане на авансово заплатената сума от
1800лв. и стойността на разходите за подмяна на огледалото в банята в размер на 50лв., съгласно
СТОЕ, дължимият от ответника остатък от възнаграждението за извършената работа е в размер на
679,14лв.
Искът за разликата над тази сума до претендираните 1193,36лв. следва да се отхвърли като
неоснователен.
С оглед на горното и предвид съвпадане на правните изводи, до които е стигнал ВОС, с
установеното от ВРС по спора от правна страна, решението на първата инстанция следва да бъде
потвърдено.
Предвид изхода от спора, въззивникът Н. Д. Н. следва да заплати на М. Г. Л. разноски в
размер на 183лв., на основание чл.78, ал.3 ГПК. М. Г. Л. следва да заплати на Н. Д. Н. сумата от
185лв., представляваща разноски във въззивното производство на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №731/18.03.2022г., на ВРС, по г.д.№ 4254/2021г.
ОСЪЖДА М. Г. Л., ЕГН ********** да заплати на Н. Д. Н., ЕГН ********** сумата от 183лв.,
представляваща разноски за въззивното производство, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА Н. Д. Н., ЕГН ********** да заплати на М. Г. Л. ЕГН ********** сумата от 185лв.,
представляваща сторените във въззивното производство разноски, на основание чл.78, ал.3 ГПК
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл.280, ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6