Определение по дело №13833/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 27907
Дата: 21 октомври 2022 г. (в сила от 21 октомври 2022 г.)
Съдия: Христо Кръстев Крачунов
Дело: 20221110113833
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 март 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 27907
гр. София, 21.10.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ХРИСТО КР. КРАЧУНОВ
като разгледа докладваното от ХРИСТО КР. КРАЧУНОВ Гражданско дело
№ 20221110113833 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от С. Х. М-----, с която е предявен иск
срещу „П------“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С-------.
Исковата молба е редовна и допустима.
Препис от исковата молба и от приложените към нея документи са връчени на
ответника.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е депозиран отговор от ответника.
На основание чл. 140, ал.1 и ал. 3 ГПК, съдът следва да се произнесе по направените от
страните доказателствени искания.
Страните са представили писмени доказателства, които са относими, необходими и
приемането им е допустимо.
Поради изложеното, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 състав:
ОПРЕДЕЛИ:
І. По доказателствените искания:
1. ПРИЕМА документите, приложени към исковата молба и отговора на исковата
молба, като писмени доказателства по делото.

IІ. СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ ПРОЕКТА НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1, 2 и 3 ЗЗД от С. Х. М-----
срещу „П------“ ЕООД с искане за прогласяване нищожността на клауза за задължение за
заплащане на възнаграждение за закупен допълнителен пакет услуги от раздел VI
„Параметри“ от сключения между страните Договор за потребителски кредит №
30035331184, изменен с анекс № 1 от 26.03.2019г., поради противоречие на закона, на
добрите нрави или заобикаляне на закона.
Ищецът твърди, че между страните бил сключен Договор за потребителски кредит №
30035331184, по който ищецът се задължил съгласно раздел VI от договора, именуван
„Параметри“, срещу предоставената по договора сума от 5000.00 лева да върне сума по
кредита в размер на 7105.59 лева за срок от 24 месечни вноски, при ГПР от 44.93%, годишен
лихвен процент 38.30 %. С Анекс № 1 към Договора от 26.03.2019г. между страните било
1
определено дължимите по договора погасителни вноски да са с падеж на 25-то число от
месеца. Поддържа, че съгласно раздел VI „Параметри“ от договора ищецът трябвало да
заплати възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 4830.00 лева,
платими на 24 вноски от по 201.25 лева, като общият размер на сумата, подлежаща на
връщане в края на срока на договора възлизал на 11 935.59 лева. Поддържа, че е налице
нищожност на посочените клаузи поради противоречие с добрите нрави, тъй като с тяхното
включване в процесния договор се достигало до значителна нееквивалентност на
насрещните престации и до злепоставяне на интересите на кредитополучателя с цел
извличане на изгода за кредитора. Счита, че посочените клаузи заобикалят закона и поради
това се явяват нищожни, като са и неравноправни клаузи по смисъла на ЗЗП, доколкото
предвидените в тях суми са необосновано високи. Твърди, че се достига до уговаряне на
допълнително възнаграждение на кредитора, тъй като допълнителните услуги по процесния
договор за кредит са част от възнаграждението за предоставения заем, като същите водят до
заобикаляне ограничението на чл. 19, ал.4 от ЗПК, установяващ лимит на годишния процент
на разходите и са в явно противоречие с разпоредбата на чл.10а от ЗПК. Поддържа, че
предвидените суми съставляват такса за усвояване и управление на кредита и следва да се
включат в годишния процент на разходите и че уговорката за дължимост на посочените
такси е нищожна на основание чл. 143 ЗЗП. Сочи, че доколкото уговорките за заплащане на
разходи по допълнителни услуги не са включени в ГПР, последният не съответства на
действително прилагания от кредитора годишен процент на разходите, с което се
заобикаляло изискването размерът на ГПР да не бъде по-висок от петкратния размер на
законната лихва по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Излага твърдения, че поради посочването на по - нисък
от действителния ГПР, представляващо невярна информация относно общите разходи по
кредита е налице нелоялна и заблуждаваща търговска практика. По изложените
съображения моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва исковете като недопустими, доколкото за ищеца е налице възможност да предяви
осъдителен иск за сумата за възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги. Не
оспорва наличието на облигационно правоотношение по Договор за потребителски кредит
№ 30035331184, изменен с анекс № 1 от 26.03.2019г. По същество заявява, че предявените
искове са неоснователни. Поддържа, ищецът е пожелал закупуване на пакета от
допълнителни услуги към договора, като по негово искане са му били предоставени
определен набор от услуги, посочени в Споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги. Сочи, че при формиране на ГПР по кредита не са включени разходи
за допълнителни услуги, доколкото същите не са задължително условие за сключване на
договора за кредит. Оспорва да е налице противоречие със закона и добрите нрави на
допълнителното споразумение, а закупуването на пакет от допълнителни услуги не е
задължително условие за сключването на договора за кредит, поради което намира за
неоснователно твърдението на ищеца, че е поставен в неравноправно положение. Твърди, че
ищецът се е възползвал от услугите на допълнителното споразумение – приоритетно
разглеждане и изплащане на потребителски кредит, отлагане изплащането на вноски по
договора и промяна на договорения падеж. Твърди се, че клаузите на процесния договор са
формулирани пределно ясно и по разбираем начин. Оспорва да е налице противоречие на
посочената клауза с добрите нрави. Посочва, че ищецът доброволно е сключил процесния
договор, като преди това се е запознал с изискванията на кредитора. Твърди, че
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК са спазени. Моли за отхвърляне на предявените
искове. Претендира разноски.
Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права
и на възраженията на ответника (чл. 146, aл. 1, т. 2 ГПК):
Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал.1, предл.1, 2 и 3 ЗЗД.
2
Права и обстоятелства, които се признават (чл.146, ал. 1, т.З ГПК):
Безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните факти и обстоятелства:
наличието на облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит №
30035331184, изменен с анекс № 1 от 26.03.2019г., със соченото в исковата молба
съдържание, по който ответникът е предоставил на ищеца като заемополучател сумата в
размер на 5000 лева, която последният се задължил да върне в срок от 24 месеца от
сключването на договора.
Обстоятелства, които не се нуждаят от доказване (чл. 146, ал.1, т. 4 ГПК, във
връзка с чл. 155 ГПК и чл. 154,ал. 2 ГПК):
В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които да са
общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155 ГПК, нито факти, за
които да съществуват законови презумпции (чл. 154, ал. 2 ГПК).
Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти
(чл. 146 ,ал. 1, т. 5 ГПК):
В тежест на ищеца е при условията на пълно и главно доказване да установи
съществуването през релевантния за делото период на договорно правоотношение по
договор за потребителски кредит № 30035331184, изменен с анекс № 1 от 26.03.2019г.,
сключен с ответника със соченото от него съдържание, че е налице твърдяното
противоречие на клаузи от договора с императивни законови разпоредби и/или с добрите
нрави, респективно че е налице заобикаляне на закона.
В тежест на ответника е да докаже, че оспорените клаузи са действителни,
включително са договорени индивидуално, както и че договорът съдържа всички
необходими реквизити според изискванията на ЗПК и отговаря на императивните правни
норми.
Указва на страните, че на основание чл.7, ал.3 ГПК, съдът служебно следи за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като им осигурява
възможност да изразят становище по тези въпроси.

Съдът приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако
използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски
по производството и ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно
производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я
одобри, ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати
съдебното производство.

III. НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 28.11.2022 г.
от 11:40 часа, за която дата да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца - препис от
писмения отговор и доказателствата.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3