Мотиви към присъда, постановена по н.о.х.д. № 3661

по описа на Софийски градски съд,

Наказателна колегия,18 състав за 2008 г.

 

             Обвинението е повдигнато от Софийска градска прокуратура (СГП) срещу В.Й.П. за това, че на 05.05.2008г. около 21.30ч. в гр.С., в жк."Л." - 06 микрорайон, на бул."Дж.Н." от офис на магазин „Ф.", чрез използване на сила след като е бил въоръжен /насочил пистолет срещу П.И.П. с думите „Къде са парите ?”, хванал я за лявото рамо и я съборил на земята/ е отнел чужди движими вещи в особено големи размери -сумата от 44 829,40 / четиридесет и четири хиляди осемстотин двадесет и девет лева и четиридесет стотинки/ от владението на П.И.П. - в качеството й на заместник управител на магазин „Ф.-6" с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив, деецът е извършил престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението, на което не е отложено по чл.66, ал.1 от НК а именно, с влязла в законна сила присъда на 13.05.2005 год. по НОХД 8938/ 2002 год., на СРС-НК, го осъжда на ЛОС за срок от три месеца при първоначален общ режим, на основание чл.198, ал.1, пр.1, вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК, със същото определение на основание чл.25, ал.1 вр. чл. 23, ал.1 от , кумулира наложените наказания по присъди по НОХД № 16/01 год. на РС Оряхово и НОХД 8938/02 год. на СРС- НК, като му налага едно общо най- тежко наказание ЛОС за срок от две години при първоначален строг режим - престъпление по чл.199, ал.2, т.З, вр. чл.199, ал.1, т.4, вр.чл.198,ал.1,пр.1, вр. чл.29, ал.1, б."А" от НК,

             На основание чл.84 и сл. от НПК   като граждански ищец  по делото е конституирано пострадалото  от престъплението дружество „Е.- ВН”- ЕООД.

            За съвместно разглеждане в наказателното производство съдът прие предявения от „Е.- ВН”- ЕООД граждански иск срещу подсъдимия В.Й.П. с правно основание чл.45 от ЗЗД за имуществени вреди в размер на 44 829,40 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането  - 05.05.2008г., до окончателното изплащане на сумата.

 В съдебно заседание представителят на СГП не поддържа така повдигнатото обвинение с внесения обвинителен акт срещу подсъдимия В.Й.П. за извършено от него престъпление „грабеж" при условията на квалификацията на чл.199, ал.1 т.4 вр. чл.29 от НК, а именно опасен рецидив. Счита, че на досъдебната фаза и в хода на съдебното следствие не е събрано нито едно пряко или косвено доказателство, свързващо конкретния подсъдим П. с конкретната инкриминирана обстановка и конкретното местопрестъпление. И от приетата идентификационна опознавателна съдебно техническа експертиза става ясно, че нито едно от лицата, заснети на камерите няма в достатъчна степен сходства с лицето на подсъдимия, което би могло да обоснове негово евентуално присъствие на местопрестъплението на инкриминираното място на инкриминираната дата. Въпреки проведените СРС-та, приобщени по делото по надлежния ред, въпреки осигурения достъп до проведените телефонни разговори от страна на подсъдимия в нощта на инкриминираното деяние, които действително са с голям необичаен интензитет на продължителност, въпреки данните, че подсъдимият, който е бил в лошо материално и финансово състояние, след инкриминираната дата изведнъж е демонстрирал приход на финансови средства, предприел е ремонт на жилището си, купуване на автомобил и т.н. въпреки всички тези косвени данни,  счита, че за да бъде осъдено едно лице в извършване на престъпление, следва да бъде събрано поне едно конкретно, пряко доказателство, което да индивидуализира участието и да обуславя присъствието на същото това лице на местопрестъплението. Въпреки усилията, които бяха положени на съдебното следствие, въпреки разпита на множество свидетели, прилагане на най-различни доказателства, в крайна сметка нито един от свидетелите, дори и с известно съмнение не разпознава подсъдимия П.. От друга страна, изображението върху камерите,  според експертизата, в голямата си част е лошо, негодно за снемане на сравнителен материал.Пред вид обстоятелството, че няма как да се свърже присъствието, личността на подсъдимия с конкретно извършеното престъпление и с конкретната фактическа обстановка, счита, че правилна присъда би била оправдателна такава, тъй като законът и конституцията изискват едно лице да бъде осъдено, когато няма ни най-малко съмнение относно вината му.  По отношение на приетия за съвместно разглеждане гражданския иск, счита, че с евентуалното оправдаване на подсъдимия, съответно, гражданският иск не следва да бъде уважен.

     Повереникът на гражданския ищец от името на „Е. - ВН" - ЕООД, моли ответникът по гражданския иск и подсъдим по НОХД В.Й.П., да бъде осъден на основание чл.45 от ЗЗД да заплати на „Е. ВН" ЕООД сумата, посочена в гражданския иск, а именно, 44 829,40 лева, съставляващо обезщетение за причинените на дружеството вреди, заедно със законната лихва. Счита, че в хода на наказателното производство са събрани редица доказателства, писмени и гласни, експертизи и резултати от приложени специални разузнавателни средства, част от които неоспоримо установяват, че авторството на инкриминираното по делото деяние е именно на В.П.. На първо място, това са доказателствата относно физическите данни на извършителя на престъплението. Показанията на тримата свидетели, очевидци на деянието - П.П., М.К. и Ш.Т. безспорно установяват, че физическите данни на лицето, извършило грабежа, съвпадат напълно с физическите данни на подсъдимия П..

Между показанията на тези трима свидетели е налице абсолютен синхрон по отношение на приблизителния ръст на извършителя, телосложението му, начина, по който е бил облечен, маскировка и т.н., което напълно потвърждава тяхната достоверност като доказателство, установяващо авторството на престъплението. На второ място, доказателствата относно местоположението на подсъдимия през периода 05 - 07.05.2008 година водят до категоричния извод, че В.П. е автор на инкриминираното деяние. Разпитаните близки и родственици полагат усилия да му създадат алиби за периода на престъплението, но в показанията им са налице очевидни и съществени противоречия, които поставят под сериозно съмнение верността на твърдените от тях обстоятелства. Тези противоречия в показанията се задълбочават още повече по време на съдебното следствие. Така, например в досъдебното производство Б.Б. и цялото й семейство дават показания, че на 5 май тя и подсъдимият са били в дома на нейните родители. При разпита на съдебното заседание на 16.12.10г. Б.Б. отказва да свидетелства, а свидетелите А.С. - баща на Б. и П.Г., съпруг на сестра й, вече твърдят, че семейната сбирка за Гергьовден е била на 6-ти, а не на 5-ти май. От друга страна, всички свидетели от село Крушовица установяват, че В.П. е бил там на 6-ти май 2008 година, с изключение на първия му братовчед - В.В., който твърди, че П. *** на пети май. Показанията на последния се опровергават категорично и от приложената по делото разпечатка от Мобилтел за проведените телефонни разговори от П., от която е видно, че проведените именно на пети май от този телефон разговори, са водени единствено и само от територията на град С. през целия ден и нощ. Едва на 6 май са регистрирани разговори от територията на село Крушовица, което пък потвърждава показанията на свидетелите от тази група. Абсолютно недостоверно е казаното от Б.Б. в досъдебното производство, което единствено създава алиби за периода на извършване на престъплението, а именно, че в късния след обяд на пети май, тя и подсъдимият П. са спали в дома на нейните родители и едва в нощните часове са се прибрали двамата в своя дом.Според показанията на сестра й - свидетелката В.Г., дадени в съдебно заседание на 16.1210г., Б. и подсъдимият са легнали да спят на 5 май след обяд, час и нещо, след което са били събудени и си тръгнали, което означава, че при всички случаи, са си тръгнали далеч преди 21.00 часа, когато е извършено деянието. Недостоверността на казаното от Б. се установява и от справката от Мобилтел, която показва, че през целия ден -  пети май 2008 година и в нощта, включително и в периода, в който Б. твърди, че тя и подсъдимият са спали, са водени интензивни телефонни разговори от телефонния номер на В.П.. Що се отнася до показанията на свидетелката В.Г., че на празненството на 05.05.2008г. П. е бил много пиян и така си тръгнал, тяхната недостоверност е очевидна. Майката на свидетелката твърди, че П. и Б. са били просто пили, без да уточнява колко. Баща й пък изобщо не си спомня, дали П. е употребил алкохол, а със сигурност щяло да им направи впечатление, ако той е заспал на масата, както се твърди. Недостоверността на тези показания се потвърждават от свидетеля В.В., според когото сутринта на 06.05.08г. В. изглеждал съвсем нормално, не се оплаквал от главоболие. На трето място, доказателствата, установяващи кога и как е закупен автомобилът на подсъдимия, са ясни индикации за това, че той е извършил деянието. Декларация до КАТ от 12.05.08г., В.П. е посочил, че автомобилът му е докаран от чужбина с пътната помощ на свидетеля Е.Б., който от своя страна твърди в докладна записка от 12.06.08г. на МВР „Полиция" на инспектор Ж., в която е отразено обяснение на свидетеля от 10.06.08 година, че не е докарвал коли от чужбина, което разкрива поредния опит на подсъдимия за деклариране на лъжливи данни, да прикрие момента на придобиване на автомобила. А че този момент е бил след извършването на престъплението и че средствата са именно от инкриминираната парична сума, се установява безспорно и от събраните чрез прилагането на специални разузнавателни средства доказателства, записани разговори по мобилния телефон на П., в единия от които е признал, че е поискал от свидетелката В.Г. да твърди пред органите на полицията, че парите, с които е закупил личния си автомобил ги е взел назаем от нея, а в друг, че колата е закупил именно, след като е „свършил работа" във Ф.. Последното изказване съставлява и най-важното по делото обстоятелство, установяващо извършването на деянието от подсъдимия. Също така, голяма част от свидетелите от село К. дават показания, че когато са видели подсъдимия там на 06.05.08г., той не е имал кола - свидетелите В.В., Р.Н. и Ц.И..Според показанията на В., на 06.05.08г. са се движили с неговия автомобил А. 80. И двамата със свидетеля И. твърдят, че те са върнали П. в С., което би било напълно нелогично, ако той беше отишъл със собствената си кола. Всички тези показания, заедно с посочените по-горе доказателства опровергават напълно показанията на В. и П. Георгиеви, според които колата е била купена в края на април 2008 година. Освен всичко това, съществено доказателствено значение за авторството на деянието има обстоятелството, че жената, с която към процесиите събития, П. е живеел на съпружески начала, към същия този момент е работила като касиерка в търговския обект, в който е извършено престъплението. Като се съпоставят, от една страна факта, че тя е разполагала с детайлна информация относно оборота на магазина, от друга страна, съдебното минало на подсъдимия и от трета, множеството посочени от мен доказателства, уличаващи В.П., не може да не се стигне до извода, че именно той е извършителят.

             Подсъдимият В.П. не дава обяснения по обвинението.В последната си дума заявява, че няма нищо общо с въпросния случай.

            Защитата на подсъдимия  моли  същият да бъде оправдан поради недоказаност на така повдигнато и поддържано срещу него обвинение.От събраните на досъдебното производство доказателства и от проведеното съдебно следствие не може по категоричен начин да се докаже, че подзащитният ми е автор на деянието, в което е обвинен. На първо място, не са събрани никакви преки доказателства, от които да се направи извода, че той е извършил това деяние. Нито един свидетел не го е разпознал категорично, както твърди представителят на гражданския ищец и не са открити никакви следи от него на местопроизшествието. В него не са намерени инкриминираните пари, нито поне част от дрехите, с които е извършен инкриминираният грабеж. През цялото време обвинението се гради единствено на предположението, че след като съпругата му е работила във въпросния магазин, след като той има обременено съдебно минало и след като си е закупил л.а. „Ф.” Г., то той е извършителят на деянието.От разпитаните свидетели, които са видели извършителя на деянието, най-вече от свидетеля К., категорично беше заявено в разпита пред настоящия съдебен състав, че човекът, който е извършил деянието действително е висок, но е по-слаб, а не набит, як като подсъдимия. Тоест, има разминаване във физическите параметри на извършителя на деянието. Днес беше приета експертиза, от чието заключение е видно, че нито едно от заснетите лица не съответства на лицето на подсъдимия. Действително,  разпитани  са множество свидетели, които са роднини на подсъдимия, но в техните показания няма никакво противоречие, нито относно датата, на която се е състояло празненството, нито относно събитията, последвали на 06.05.08г., когато  подсъдимият е бил видян в село Крушовица. Всички разпитани свидетели категорично тогава са заявили, че на 06.05.08г.  подсъдимият не е разполагал с каквито и да било финансови средства въпреки твърдяния извършен от него грабеж предишния ден. Категорично по делото са установени и средствата, с които  подсъдимият е закупил въпросния автомобил, а това са именно парични средства, дадени на заем от сестрата, свидетелката Б.. Счита, че по делото такива косвени доказателства, които в своята логическа връзка безпротиворечиво да водят до единствения извод, че именно  подсъдимият може да е извършил това деяние. А именно това е законовото изискване, за да може да се постанови осъдителна присъда единствено върху косвени доказателства. Моли да бъде постановена присъда, с която да бъде оправдан и да  бъде отхвърлен изцяло предявения граждански иск.

             Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл.13 и 14 НПК, намира за установено следното:

 

От фактическа страна:

 

   Подсъдимият В.Й.П. е роден на ***г***, българин, българско гражданство, със средно образование, живее на съпружески начала без граждански брак,  ЕГН **********.

  Осъждан е с влязла в законна сила присъда на 13.05.2005 год. по НОХД 8938/2002 год., на СРС- НК, на лишаване от свобода за срок от три месеца при първоначален общ режим, на основание чл.198, ал.1, пр.1, вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК, със същото определение на основание чл.25, ал.1 вр. чл. 23, ал.1 от НК, кумулира наложените наказания по присъди по НОХД № 16/01 год. на РС Оряхово и НОХД 8938/02 год. на СРС- НК, като му налага едно общо най-тежко наказание ЛОС за срок от две години при първоначален строг режим.

      На 05.05.2008 г. около 21.30 ч. в гр.С., в жк."Л."- 06 микрорайон, на бул."Дж.Н." в офис на магазин „Ф.", св. П.  - зам. управител на магазин „Ф.", след приключване на отчитането на касиерите, приготвила плика с парите за инкасовия автомобил, като ги оставила на масата и останала в помещението, което било заключено. На вратата на помещението се почукало и на въпроса на св. П. „ Кой е? ", неустановено лице отговорило „ Аз съм ". При отварянето на вратата, видяла мъж с черни дрехи и черна маска с насочен пистолет срещу нея, който я попитал „ Къде са парите ? ". Св. П. се дръпнала назад към стола зад нея, където се намирал „Паник" бутона, който е бил към охранителна фирма « СОТ - 91 161 ». Мъжът пак попитал пострадалата „Къде са парите?". Свидетелката била уплашена и нищо не говорела. Тогава нападателят я бутнал на земята и тя паднала надолу с лице. Когато се обърнала, в стаята било тъмно, мъжът го нямало и чула стъпки и бутане в коридора. Свидетелката станала, затворила и заключила вратата и натиснала „Паник” бутона.

     След като взел намиращият се на бюрото в помещението пакет с парите от оборота в размер на 44 829,40 лева, приготвени за инкасовия автомобил, нападателят излязъл в коридора на магазина и тичайки се отправил към вратата откъм рампата. Там срещнал св.Ш.Т. – общ работник в магазина, на когото извикал ”Стой, ще стрелям” с насочен пистолет и го изблъскал в стилаж, на който се реди стоката.Свидетелят, който е висок 177 см,  го възприел като мъж по-висок от него „с половин глава”, облечен с тъмни дрехи, с черна  качулка с отвори за очите. Т. забелязал, че мъжът носи  в свободната си ръка прозрачна, найлонова торба. В това време на рампата се намирала св.М.К. – работник в магазина, за да изхвърли кашоните.Тя усетила, че някой я бутва и тъй като си помислила, че някой от работещите в магазина момчета  тичат и си играят,  посегнала да го хване. Тогава чула зад себе си св.Т. /Шаки/, който й казал „Внимавай, въоръжен е.” Свидетелката видяла висок, но не як и набит  мъж, облечен в черно и с черна маска. Тя се затичала след него и на ъгъла видяла  друго, пак високо момче, което му махало и двамата се затичали.

     На местопроизшествието пристигнали  екипи на СОТ и полиция. Бил извършен оглед на местопроизшествието, в присъствието на  две поемни лица, при което  била иззета един брой следа  от ръкавица, оставена на ключа за осветлението в офис - помещението на  магазина.

    Било извършено претърсване и изземване от жилище, находящо се в гр.С., ж.к.”Л.”, БЛ.***, ВХ.*, ет.*, ап.*, обитавано от подсъдимия и неговата съпруга Б., при което били иззети вещи и предмети, вкл. пет броя ръкавици.

    При извършено разпознаване на гласа на лице от св.П., същата не е могла да посочи някой  измежду  представените й гласове като този на нападателя й.

    Подс.П. към момента на деянието  живеел на съпружески начала и имали едно дете със св.Б.Б.. Тя работела на длъжност касиер в магазин „Ф.". Подсъдимият е идвал в магазина при съпругата си. На инкриминираната дата Б. не е била на работа.

     В края на м.април 2008г. двамата си купили автомобил, марка Ф. Г., за което били взели 5 000 лева заем от св.В.Г. – сестра на Б.Б..    

    След инцидента св.Б. по свое  желание напуснала работата си в магазина.  

    Според заключението на приетата по делото трасологична експертиза представената  за изследване фотоснимка от иззети  при извършения оглед на местопроизшествието трасологични следи образувани от ръкавица, е годна за определяне на типовата принадлежност на следообразуващата повърхност.Представената трасологична следа е възможно да е образувана  от ръкавица от типа на представената с червени топчести  елементи, иззета при извършеното претърсване на жилище, находящо се в гр.С., ж.к.”Л.”, БЛ.***, ВХ.*, ет.*, ап.*, обитавано от подсъдимия и неговата съпруга.

    Според заключението на съдебно-оценителната експертиза общата стойност на инкриминираната вещ – парична сума, включваща  оборота от касите на магазин „Ф.” и оборота на боулинг залата  е 44 829,40 лева.

   Според заключението на видеотехническата експертиза  дискът обект на  експертно изследване съдържа  видеозаписи  от охранителна система, записани  в спрециализиран формат.Записите са годни за  изследване.

   Според заключението на лицево идентификационната експертиза, допусната от съда, от проведеното сравнително изследване със снимките на В.Й.П., могат да се направят следните изводи:  на ф.к. 1.1, 1.2, 1.3, 1.5, 1.6, 1.9-1.15, 1,17 са заснети различни от В.Й.П. лица. На ф.к. 1.16 се установява заснето лице с известно сходство в следните общи признаци: характер на косата; конфигурация на вежди, устни и брадичка; Установени са различия в следните признаци: степен на охраненост на лицето и дължина на носа. В случая не може да се даде заключение, поради недостатъчно качество на изображението и различен ракурс на заснемане, при което не могат да бъдат отграничени в своята пълнота всички основни признаци на заснетото лице и съответно никакви частни такива.

 

По доказателствата:

 

          Гореизложената фактическа обстановка, съдът прие за безспорно установена въз основа на следните гласни и писмени доказателства и доказателствени средства: показанията на св.Т., св.М., св.К., св.Ш., вкл. тези дадени на досъделното производство в посочената част / л. 98 - гръб/, приобщени по реда на чл.281, ал.5 вр.ал.1, т.2 от НПК, св.П., вкл. тези дадени на досъделното производство в посочената част / л. 101/, приобщени по реда на чл.281, ал.5 вр.ал.1, т.2 от НПК, св.П., св.К., св.В.Г., св.Б.Б.,  св. К.И., св. Н.,  вкл. тези дадени на досъделното производство / л.85 - 86/, св. Н. вкл. тези дадени на досъделното производство/ л. 83 - 84, св. В.В. / вкл. тези дадени на досъделното производство/ л. 78 -80, л. 110-111, св.Ц.И., вкл. тези дадени на досъделното производство/ л.81 - 82 /,  св. А.  С./ вкл. тези дадени на досъделното производство / л. 87 - 88 /,  св. П.Г., св. Л.С., св. Б., прочетени по реда на чл.281, ал.5, вр.ал.1, т.4, пр.1 от НК / л. 92/, протокол за оглед на местопроизшествие /л. 11 - 13 , протоколи за претърсване и изземване/л.137-138, л.139-140, л.141-142, л.143-144/, протокол за доброволно предаване/л.145/, протокол за разпознаване/л.103/,  СПЕ на св.Р. /л.48 - 52/, трасологична експертиза /л.147 - 152/,  съдебно-оценителна експертиза / л.154 -156/, видеотехническа  експертиза / л.173 - 182/,  свидетелство за съдимост на подс. П. /л.21 - 24/, ВДС при използването на СРС,  лицево идентификационната експертиза.

             Изводите си от фактическа страна  съдът обоснова  главно въз основа на показанията на св.П., пострадало физическо лице от престъплението, от чието владение са отнети инкриминираните вещи – пари. Свидетелката последователно и добросъвестно разказва за случилото се,  като в разказа й се съдържат данни относно времето и мястото на  деянието,  механизма на извършването му – действията на извършителя, упражнената върху нея принуда чрез заплаха с оръжие  и сила, външния вид на нападателя. От значение за изясняване на  механизма на деянието са и показанията на свидетелите Т. и св.К., които макар да не са очевидци на отнемането на  вещите, са възприели извършителя непосредствено след деянието, когато е напускал магазина. Показанията им кореспондират на тези на св.П. относно  външния вид на извършителя – мъж, неговото облекло,  ръст, както че същият е бил с маска с прорези за очите и с насочен пистолет. Св.Т. е възприел и факта, че нападателят освен пистолета е носел и найлонов плик в ръцете си.Нито един от тези свидетели, обаче не може да даде по-подробно описание на извършителя, като особености на неговите очи или глас. С оглед на това, с тях не са извършени действия по разпознаване на досъдебното производство, въз основа на които да се извлекат данни относно авторството на деянието.Нещо повече, в съдебно заседание и тримата свидетели, при вида на подсъдимия П., заявяват, че същият се различава като фигура и тип структура на тялото от лицето, с което са били в съприкосновение в момента на деянието. В показанията на св.К. се съдържат данни и за евентуален съучастник в престъплението – лице, което се е намирало  в близост, дало е знак на извършителя и заедно са избягали. При липсата на такова обвинение, обаче съдебният състав ограничи фактологията си до неговия предмет и не се ангажира с фактически изводи  в тази насока.

            Въз основа показанията на св.П. и св.И. – управител на магазина, както и приложените по делото счетоводни документи и съдебно-оценителна експертиза, съдът  обоснова изводите си относно размера на инкриминираната сума, съставляваща оборота на магазина и боулинга, подготвени за инкасо превоза.

            Данни относно авторството на деянието не могат да се извлекат и въз основа на изготвените и приети от съда трасологична, видеотехническа и лицево идентификационната експертизи. Установява се, че трасологичната следа, иззета при огледа на местопроизшествието е възможно да е образувана от ръкавица от типа на представената с червени топчести елементи, иззета при  претърсването на дома на подсъдимия. Установеното от лицево идентификационната експертиза  известно сходство между заснетото лице  на снимкови кадри  на ф.к.1,16  със снимките на подсъдимия П. не е било достатъчно на експертите  да дадат заключение за идентичност. По делото това са единствените доказателства, които по някакъв начин уличават подсъдимия в инкриминираното деяние. Същите обаче не са  достатъчни да бъде направен несъмнен извод от фактическа страна  в тази насока, при отсъствието на други преки или  косвени, но свързани по такъв начин, че да доведат до единствено възможен извод.

            Извод относно авторството на подсъдимия не може да бъде направен и въз основа на останалите гласни  доказателства. Касае се за лица /св.М., св. П. и св. И. /, които са съпричастни към организацията на дейността и охраната на магазина, в който е извършен грабежа, без да са възприели  такива факти и обстоятелства, които да  имат значение за разкриване на обективната истина и най-вече относно главния въпрос по делото – авторството на деянието.По делото са разпитани и лицата, осъществяващи превоза инкасо на парите от оборота на магазина- св.К., св.Ив.Димитров и св.Д.Ш., чиито показания също не допринасят  в тази насока.

            По делото са разпитани и множество лица – роднини  /свидетелите Г./, както и познати /св.Н./ на подсъдимия и неговата съпруга, въз основа на които  не могат да се извлекат данни, касаещи инкриминираното деяние. Поддържаната версия  от близките на подсъдимия, според която на инкриминираната дата той се е намирал на гости на родителите на жена си, при което много се е напил, съдът не намери за необходимо да обсъжда подробно досежно съществуващи противоречия при съвместния анализ на показанията на тези свидетели, тъй като дори и да се приеме, че същият  не се е намирал на соченото от тях място по време и след деянието,  то по делото не е установено, че същият е бил  на местопроизшествието като извършител на деянието.От друга страна недостоверността на техните показания  може да бъде обяснена с близката им роднинска връзка, при което е естествено желанието им да го подпомогнат при лансиране на защитна версия.

          Представените по делото протоколи на ВДС при използването на СРС не съдържат информация, която да може да свърже по недвусмислен начин разговорите на подсъдимия с останалите  записани лица, с извършеното престъпление.Аргумент в тази насока не може да бъде и факта, че  след инкриминираната дата подсъдимият и съпругата му са извършвали покупки на значителна стойност, независимо от липсата на обяснение за произхода на някои от средствата, най-малкото защото те биха могли да бъдат придобити по най-различни начини, вкл. незаконни, освен чрез грабежа, за който е повдигнато обвинението.

Останалите събрани по сл.д. № 381/00 г. по описа на 03 ТО- ССлС и в хода на съдебното следствие писмени доказателства и доказателствени средства, съдът кредитира изцяло, като намира, че същите са единни, непротиворечиви и взаимно допълващи се.

 

От правна страна:

 

          При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът намери, че не се установи по безспорен и несъмнен начин, съгласно изискванията на чл.303, ал.2 от НПК подсъдимият В.П. да е автор на престъплението, за което е обвинен по чл.199, ал.2, т.З, вр. чл.199, ал.1, т.4, вр.чл.198,ал.1, пр.1, вр. чл.29, ал.1, б."А" от НК.

По делото се установи, че неустановено лице е отнело чужди движими вещи - пари  в размер на 44 829,40  лева от владението на П.И.П.. Прекъсната е фактическата власт на досегашния владелец - свид.П., върху горепосочените вещи и извършителят установил своя собствена фактическа власт върху същите, като последната се характеризирала с трайността си и с реалната възможност да се разпореди с така отнетите вещи.

        Доколкото по делото не се установи валидно правно основание, въз основа на което  са отнети  инкриминираните вещи, то същите са били чужди по отношение на извършителя и не му са се следвали. Предвид това, прекъсването на досегашната фактическа власт върху вещите - предмет на престъпно посегателство и установяването на собствена такава, следва да се приеме, че е извършено не на законно основание и поради това - противозаконно.

Посочените вещи били  отнети  от пострадалата чрез  използване на  сила - физическо въздействие по отношение на досегашния владелец, изразена в насочване пистолет срещу П.И.П. с думите „Къде са парите ?”, хванал я за лявото рамо и я съборил на земята, след което взел пакета в парите, намиращи се на бюрото.Използването на физическа принуда непосредствено предхожда и съпътства  отнемането на инкриминираните вещи и е функционално свързано със същото, като е целяло сломяване съпротивата на пострадалата.

Съобразно възприетия в практиката критерии инкриминираната сума съставлява “ особено големи размери”, тъй като е повече от 140 пъти от размера на минималната работна заплата  за страната към момента на деянието, при което е изпълнен и този квалифициращ признак на престъплението.

От обективна страна, обаче  съдът  не прие за установено авторството на подсъдимия. Липсва пряко доказателство, въз основа на което могат да се градят изводи в тази насока. Показанията на св.П. не съдържат данни относно външността на извършителя, по които същият да може да бъде идентифициран.Тя не е могла да  разпознае и гласа на извършителя, който е чула само от няколко реплики, при това в изключително стресова ситуация.Данни относно авторството не се съдържат и в показанията на другите двама свидетели – Т. и К., които са имали съприкосновение с нападателя непосредствено след деянието.Тези свидетели също не са  могли да  разпознаят  извършителя по някой от признаците, които са възприели. Останалите  гласни доказателства не съдържат никаква информация, въз основа на която да се направят изводи относно авторството на деянието. Изготвените и коментирани по-горе трасологична и лицевоидентификационна експертизи също не допринасят за  изясняването на този въпрос, на който следва да се даде  отговор с присъдата. Цитираните заключения не са категорични при отговора на поставените им задачи. Липсват  други доказателства, въз основа на които да се установява съпричастността на подс.П. към престъплението, за което е обвинен. ВДС при използването на СРС  също не допринасят за изясняване на този въпрос, тъй като съдържащата се в тях информация  не може да свърже  подсъдимия с конкретното престъпление.

При обсъждане на доказателствата съдът изложи подробни съображения защо ги  приема за недостатъчни за обосноваване на  осъдителна присъда.

Предвид изложеното по отношение подсъдимия П. не са налице основанията за ангажиране на наказателната му отговорност по обвинението му по чл.199, ал.2, т.З, вр. чл.199, ал.1, т.4, вр.чл.198,ал.1, пр.1, вр. чл.29, ал.1, б."А" от НК. Ето защо и на основание чл.304, пр.2 от НПК съдът го призна за невиновен и го оправда изцяло.

 

По гражданския  иск:

 

          При този изход на  делото в наказателноправната част съдът прие за неоснователен предявеният от пострадалото дружество „Е.- ВН”- ЕООД граждански иск с правно основание чл.45 от ЗЗД за претърпени от него имуществени вреди в размер на 44 829,40  лева, съставляващи  размера на отнетата сума пари.В случая не е изпълнен елемент от състава на  нормата на чл.45 от ЗЗД, а именно не е установен  деецът, причинил съставомерните вредни последици.Ето защо съдът отхвърли предявения иск  като неоснователен.

 

По разноските:

 

При този изход на делото и на основание чл. 190, ал.1 от НПК разноските по делото остават за сметка на държавата.

По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                 ЧЛЕН СЪДИЯ: