РЕШЕНИЕ
В ИМЕТО НА
НАРОДА
гр.
София, 20.07.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Гражданско отделение, IV „Д” състав в закрито
заседание на двадесети юли две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
мл. съдия: МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА
като
разгледа докладваното от мл. съдия Малоселска гр. д. № 6108/2018 г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 247 от ГПК.
С Решение № 6563 от
19.09.2019 г. постановено по гр.д. № 6108/2018 . на СГС, IV Д въззивен състав, е потвърдено Решение № 192295 от
11.08.2017г., постановено по гр.д. № 753/2016г. по описа на Софийски районен
съд, ГО, 87-ми състав, в частта, с която е признато за установено по реда на
чл.415 ГПК, вр. чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, че Р.П.Т.дължи на ”Т.С.” ЕАД
сумата 648,25 лева - главница за доставена в периода от м.02.2013г. до м.04.2015г.
топлинна енергия, ведно със законната лихва от 15.10.2015г. до окончателно
плащане; сумата от 58 лева – мораторна лихва върху уважената главница за
периода от 31.03.2013г. до 08.10.2015г. и е признато за установено по реда на
чл.415 ГПК, вр. чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, че Х.К.Т. дължи на ”Т.С.” ЕАД
сумата 648,25 лева - главница за доставена в периода от м.02.2013г. до
м.04.2015г. топлинна енергия, в едно със законната лихва от 15.10.2015г. до
окончателно плащане; сумата от 58 лева – мораторна лихва върху уважената
главница за периода от 31.03.2013г. до 08.10.2015г. С решението си съдът е
постановил на основание чл. 77 ГПК Х.К.Т. да заплати по сметка на СГС сумата от
49,98 лв., представляваща държавна такса за въззивното обжалване.
С
Решение № 8528 от 12.12.2019 г., постановено по реда на чл. 247 ГПК по същото
дело, СГС, IV Д въззивен състав, е допуснал поправка на очевидна
фактическа грешка в диспозитива на Решение № 6563 от 19.09.2019 г. в следния
смисъл: „ПОТВЪРЖДАВА Решение № 294430 от 15.12.2017г., постановено по гр.д. №
21628/2016г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 57-ми състав, в частта, с
която е признато за установено по реда на чл.415 ГПК, вр. чл.79 от ЗЗД и чл.86
от ЗЗД, че Р.П.Т.дължи на ”Т.С.” ЕАД сумата 648,25 лева - главница за доставена
в периода от м.02.2013г. до м.04.2015г. топлинна енергия, в едно със законната
лихва от 15.10.2015г. до окончателно плащане; сумата от 58 лева – мораторна
лихва върху уважената главница за периода от 31.03.2013г. до 08.10.2015г. и е
признато за установено по реда на чл.415 ГПК, вр. чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД,
че Х.К.Т. дължи на ”Т.С.” ЕАД сумата 648,25 лева - главница за доставена в
периода от м.02.2013г. до м.04.2015г. топлинна енергия, в едно със законната
лихва от 15.10.2015г. до окончателно плащане; сумата от 58 лева – мораторна
лихва върху уважената главница за периода от 31.03.2013г. до 08.10.2015г.“.
Настоящият
състав на съда констатира, че очевидна фактическа грешка продължава да е налице,
тъй като в мотивите на постановеното въззивно решение № 6563 от 19.09.2019 г.,
поправено с Решение № 8528 от 12.12.2019 г., е видно, че ответници и съответно въззивници в
производството са Р.Д.Д. и Х.В.Д., а не Р.П.Т.и Х.К.Т., както е посочено в Решение
№ 6563 от 19.09.2019 г. и в Решение № 8528 от 12.12.2019 г.
На следващо
място, различни са сумите, станали предмет на въззивното производство и
посочени в мотивите, от една страна, и диспозитива, от друга страна, на Решение
№ 6563 от 19.09.2019 г., поправено с Решение № 8528 от 12.12.2019 г. Видно е,
че въззивният съд е приел, че дължими от ответниците са сумите, за които това е
признато за установено с първоинстанционното съдебното решение, а именно, че Х.В.Д.
дължи на ”Т.С.” ЕАД сумата 2295,51 лева - главница за доставена в периода от
м.01.2012г. до м.04.2013г. топлинна енергия, ведно със законната лихва от
14.08.2014г. до окончателно плащане; сумата от 381,17 лева – мораторна лихва
върху уважената главница за периода от 01.08.2012г. до 31.07.2014г., както и че
Р.Д.Д. дължи на ”Т.С.” ЕАД сумата 2295,51 лева - главница за доставена в
периода от м.01.2012г. до м.04.2013г. топлинна енергия, в едно със законната
лихва от 14.08.2014г. до окончателно плащане; сумата от 381,17 лева – мораторна
лихва върху уважената главница за периода от 01.08.2012г. до 31.07.2014г.
Същевременно в диспозитива на Решение № 6563 от 19.09.2019 г., поправено с
Решение № 8528 от 12.12.2019 г., е потвърдено първоинстанционното решение, с
което е признато за установено че Р.П.Т.дължи на ”Т.С.” ЕАД сумата 648,25 лева
- главница за доставена в периода от м.02.2013г. до м.04.2015г. топлинна
енергия, в едно със законната лихва от 15.10.2015г. до окончателно плащане;
сумата от 58 лева – мораторна лихва върху уважената главница за периода от
31.03.2013г. до 08.10.2015г. и е признато за установено по реда на чл.415 ГПК,
вр. чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, че Х.К.Т. дължи на ”Т.С.” ЕАД сумата 648,25
лева - главница за доставена в периода от м.02.2013г. до м.04.2015г. топлинна
енергия, в едно със законната лихва от 15.10.2015г. до окончателно плащане;
сумата от 58 лева – мораторна лихва върху уважената главница за периода от
31.03.2013г. до 08.10.2015г.
Предвид изложеното и доколкото съгласно
чл. 247 ГПК съдът по своя инициатива /и без да е налице изрично искане в този
смисъл от някоя от страните/ може да поправи допуснатите в Решение № 8528 от
12.12.2019 г., с което на основание чл. 247 ГПК е допусната поправка на Решение
№ 6563 от 19.09.2019 г. по в.гр.д. № 6108/2018 г. на СГС, очевидни фактически
грешки, тъй като са налице предпоставките за това, е необходимо да бъде
допусната такава поправка в смисъла, изложен по-горе.
Така мотивиран, Софийският градски съд, IV Д въззивен състав
РЕШИ:
ДОПУСКА ПОПРАВКА на очевидна фактическа грешка на
основание чл. 247 от ГПК в Решение № 8528 от 12.12.2019 г., с което на
основание чл. 247 ГПК е допусната поправка на Решение № 6563 г. от 19.09.2019
г., и двете решения постановени по в.гр.д. № 6108/2018 . на СГС, IV Д въззивен състав, като в диспозитива на решение №
8528 от 12.12.2019 г. вместо ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 294430 от 15.12.2017г., постановено по гр.д. № 21628/2016г. по описа
на Софийски районен съд, ГО, 57-ми състав, в частта, с която е признато за
установено по реда на чл.415 ГПК, вр. чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, че Р.П.Т.дължи
на ”Т.С.” ЕАД сумата 648,25 лева - главница за доставена в периода от
м.02.2013г. до м.04.2015г. топлинна енергия, в едно със законната лихва от
15.10.2015г. до окончателно плащане; сумата от 58 лева – мораторна лихва върху
уважената главница за периода от 31.03.2013г. до 08.10.2015г. и е признато за
установено по реда на чл.415 ГПК, вр. чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, че Х.К.Т.
дължи на ”Т.С.” ЕАД сумата 648,25 лева - главница за доставена в периода от
м.02.2013г. до м.04.2015г. топлинна енергия, в едно със законната лихва от
15.10.2015г. до окончателно плащане; сумата от 58 лева – мораторна лихва върху
уважената главница за периода от 31.03.2013г. до 08.10.2015г., да се чете:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 294430 от 15.12.2017г., постановено
по гр.д. № 21628/2015г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 57-ми състав, в
частта, с която е признато за установено по реда на чл.415 ГПК, вр. чл.79 от ЗЗД
и чл.86 от ЗЗД, че Х.В.Д. дължи на ”Т.С.” ЕАД сумата от 2295,51 лева - главница за доставена в периода от м.01.2012г. до
м.04.2013г. топлинна енергия, ведно със законната лихва от 14.08.2014г. до
окончателно плащане; сумата от 381,17
лева – мораторна лихва върху уважената главница за периода от 01.08.2012г. до
31.07.2014г., както и че Р.Д.Д. дължи на ”Т.С.” ЕАД сумата 2295,51 лева - главница за доставена в периода от м.01.2012г. до
м.04.2013г. топлинна енергия, в едно със законната лихва от 14.08.2014г. до
окончателно плащане; сумата от 381,17
лева – мораторна лихва върху уважената главница за периода от 01.08.2012г. до
31.07.2014г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.