Решение по дело №4075/2013 на Районен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№  ....................    от  18.03.2014 г., В. Търново

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Иск за делба във фаза на допускането.

Ищците твърдят в исковата си молба, че те и ответниците са съсобственици на основание наследство от Т. И Ц., починал на 26.06.2010 г. и П. Н. Ц.а, починала на 27.08.2013 г., на недвижим имот, подробно описан в исковата молба. Имотът е придобит от наследодателите по време на брака им, чрез покупко – продажба. След смъртта на Т. Ц., съпружеската имуществена общност е прекратена, като ½ ид.ч. от имота е станала собствена на П. Ц., а другата ½ ид.ч. е наследена от наследниците на Т. Ц. – съпругата му П. Ц, дъщеря му Т.И. и сина му И.Ц., при равни права. След смъртта на П. Ц, нейните 4/6 ид.ч. се наследяват от ищците – наследници по закон – братя и сестра, при равни права. По този начин правата в съсобствеността ищците определят по 1/6 ид.ч. за всеки от съделителите. Тъй като страните не могат да поделят доброволно горния имот, молят съда да постанови решение, с което да допусне до делба процесния имот при квотите, указани в молбата.

Ответниците оспорват иска, като излагат твърдения, че са собственици на имота на основание придобивна давност, тъй като са го завладели от началото на 2001 г. и в продължение на повече от 10 години владеят и поддържат имота като тяхна лична собственост. Това намерение е доведено до знанието на наследодателите, което обуславя отхвърлянето на иска за делба.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата на страните, приема за установено следното:

Наследодателите Т. Ц. и П. Ц са закупили недвижим имот – апартамент № 4, находящ се в гр. ***, ул. *** в жилищна сграда, построена в парцел УПИ ІІ, кв. 59 по плана на гр. ***, със застроена площ от 78,20 кв.м., състоящ се от дневна, две спални, кухня, баня – тоалетна, заедно с принадлежащото избено помещение № 4 с площ от 7,97 кв.м. и заедно с 1,56 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото от 86,99 кв.м., при съседи на апартамента: югоизток – ап. 5 на Г В В, югозапад – двор, североизток – двор, северозапад – двор, отгоре – ап. 7 на В П. В, отдолу – ап. 1 на Д Й Д и при съседи за избеното помещение: югозапад – изба от вх. Б, североизток – коридор, северозапад – двор, югоизток – изба 3 на Д Т., отгоре – ап. 3 на Д Т. Ф – договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ от 04.10.1990 г., Скица № 2616/31.10.2013 г.,  Удостоверение за граждански брак, издадено въз основа на акт № 1/08.02.1979 г. на ОНС Килифарево. Т. Ц. е починал на 26.0.2010 г. и е оставил наследници по закон съпругата си П. Ц, дъщеря си Т.И. и сина си И.Ц. – Удостоверение за наследници №27/23.10.2013 г. на Кметство с. ***.. П. Н. Ц е починала на 27.08.2013 г., като е оставила наследници по закон брат Х.Н.П., брат Н.Н.П., сестра М.Н.С. и брат П.Н.П. – Удостоверение за наследници № 94ММ-1953/09.09.2013 г. на Община В. Търново.

За установяване на твърденията си за придобИ.е на имота по давност ответниците представят приходни квитанции за заплатени данък недвижими имоти и такса битови отпадъци, касаещи 2013 г. и 2012 г. По делото са разпитани свидетелите А., С., М., Й. и Н.. От техните показания се установява, че наследодателите са допуснали в жилището сина си И.Ц., който го поддържал, извършвал ремонтни дейности по него, заплащал определените такси за входа и за ремонти. Едновременно с това Т. и П. Ц. са ходели в с. ***., където имали къща, като не са напускали жилището си в гр. ***, предмет на настоящия спор – св. А., която има преки впечатления ги е виждала да живеят там, св. С. – също, и двете свидетелки знаят, че П. Ц е участвала в разходите по поддръжка на общите части на сградата. Преди да почине, тя е заявявала на свидетелките, че има намерения за прехвърли апартамента на сестра си, или на който я гледа. Обстоятелството, че апартамента е ползван от наследодателите се потвърждава и от показанията на св. Й. и Н., които са ходили в него и са виждали, че има стая на П. и Т., която не се ползва от други обитатели на жилището и стои за тях.

При тази фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявен е иск за делба на недвижим имот, придобит на основание покупко – продажба, прекратена съпружеска имуществена общност и наследяване, с правно основание  на иска чл. 341 и сл. ГПК вр. чл. 69 ЗН, чл. 5, ал. 1, чл. 8, ал. 1, чл. 9, ал. 1 ЗН, чл. 44, т. 1, чл. 27, ал. 1 и чл. 28 СК. Безспорна се установи, че по време на брака си наследодателите за закупили процесния имот, придобит, съгласно чл. 19, ал. 1 СК от 1985 г. в режим на съпружеска имуществена общност. Със смъртта на Т. Ц. на 26.06.2010 г. се прекратява брака /чл. 44 СК/, съответно се прекратява и съпружеската имуществена общност /чл. 27, ал. 1 СК/, при равни права /чл. 28 СК/. По този начин П. Ц получава на лично основание – прекратена СИО ½ ид.ч. от имота, а останалата ½ ид.ч. се наследява от наследниците по закон на Т. Ц. – двете му деца, при равни права, съгласно чл. 5, ал. 1 ЗН и при същите права – съпругата П. Ц – чл. 9, ал. 1 ЗН. По този начин правата в собствеността се видоизменят, като П. Ц получава на основание прекратена съпружеска имуществена общност и наследяване общо 4/6 ид.ч. от имота, а Т.И. и И.Ц. – на основание наследяване – по 1/6 ид.ч. След смъртта на П. Ц нейните собствени имуществени права се наследяват от братята и сестра й, съгласно чл. 8, ал. 1 ЗН, поради липса на наследници от първи и втори ред, или ищците придобиват на основание наследяване по 1/6 ид.ч. ит имота.

По отношение на направеното възражение от ответниците за придобиване на имота, предмет на делбата, по давност, съгласно чл. 79 ЗС, съдът счита, че не се доказа да са настъпили правните последици на придобиване на вещното право по следните съображения:

ПридобИ.ето по давност е свързано с установяването на три елемента – владение, период от време, през който това владение е упражнявано, и позоваване на давността като условие за юридическо придобиване на собствеността. За да се приеме, че е налице владение върху определен имот, е важно да се установи субективния елемент от фактическия състав, т.е. намерението, с което се упражнява фактическата власт. Това е необходимо, за да се разграничат владението и държането, доколкото последното не може да породи последицата на придобиване собствеността. Съгласно презумпцията на чл. 69, ал. 1 ЗС предполага се, че този, който упражнява фактическа власт върху вещта я държи за себе си, докато не се установи, че я държи за другиго. Когато фактическата власт е придобита на правно основание, то упражняващият се явява държател и в този случай презумпцията на чл. 69 ЗС е опровергна, а съответно в тежест на този, който се позовава на придобивна давност е да установи, че такава е започнала да тече чрез явна промяна на държането във владение. В този смисъл, за да се приеме, че е налице завладяване, е необходимо промяната в намерението фактическата власт да се упражнява изключително и само за себе си, да намери външна проява чрез действия, които недвусмислено да отричат правата на досегашния собственик, като тези действия следва да станат достояние на собственика. Само в този случай владението би било явно и при липса на оспорване, може да породи вещноправни последици. При липса на такова манифестиране промяната в намерението остава скрита, съответно владението – опорочено, и не биха могли да настъпят последиците на чл. 79, ал. 1 ЗС /В този смисъл е Решение № 381/25.10.2010 г. по гр.д. № 37/2010 г., ІІ Г.О. на ВКС/.

В конкретния случай, на първо място, не се доказа трайно установена пълна фактическа власт от ответниците върху имота. От показанията на разпитаните свидетели е видно, че Т. и П. Ц. са пътували до село, но са пребивавали и в апартамента, имали са стая в него, свидетелите са ги възприемали като живущи там. По този начин съдът приема, че не е осъществено отблъскване правата на собствениците, дори напротив – наследодателите са заявявали, че апартамента е за И после П. Ц е изразявала намерение да прехвърли собствеността на сестра си, от което следва, че фактически те не се чувстват отстранени от имота или по някакъв начин да са им оспорвани или компрометирани правата върху него. На следващо място, от събраните по делото гласни доказателства се установява, че наследодателите са допуснали И.Ц. да живее в имота им. Това фактическо наложило се положение от правна гледна точка би могло да бъде успешно квалифицирано като договор за заем за послужване, което означава, че ответниците държат имота на правно основание. Това изключва своенето /субективното отношение на ползващия да държи вещта като своя/ и съответно е индиция, че липсва и субективния признак на владението. По делото не се доказа промяна в намерението чрез действия, манифестирани пред собственика, за да се приеме установяване на владение върху този процесен имот. Наследодателите са ползвали същия, макар и не постоянно, след смъртта на Т. Ц., П. Ц е имала известно участие в поддържането на имота, тя е мислила на кого да го прехвърля, което категорично означава, че тя не е възприела волево изявление, насочено към нея, от страна на някой от ответниците, разкриващо субективното им намерение да придобият право на собственост върху имота й. В този смисъл съдът приема, че ответниците не доказаха по ясен и категоричен начин, съгласно изискванията на чл. 154, ал. 1 ГПК, установяването на владение върху имота от тяхна страна, упражнявано в продължение на 10 години, което обуславя неоснователността на възражението им, че са придобили въпросното жилище по давност.

По така изложените съображения съдът приема, че правата на страните са такива, каквито ги определя закона при наследяване, което обуславя основателността на иска за делба на процесния имот, при квотите, посочени по-горе. 

Водим от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ДОПУСКА да се извърши съдебна делба между М.Н.С., с ЕГН ********** ***, 11, Х.Н.П., ЕГН ********** ***, 26, Н.Н.П., ЕГН ********** ***, 26, П.Н.П., с ЕГН ********** *** Самоук, 4, съдебен адрес за всички посочени по-горе лица гр. В. Търново, ул. България, 1, адв. В.К., Т.Т.И., ЕГН ********** ***, 56, и И Т.Ц, ЕГН ********** *** на следния недвижим имот: – апартамент № 4, находящ се в гр. ***, ул. ***, в жилищна сграда, построена в парцел УПИ ІІ, кв. 59 по плана на гр. ***, със застроена площ от 78,20 кв.м., състоящ се от дневна, две спални, кухня, баня – тоалетна, заедно с принадлежащото избено помещение № 4 с площ от 7,97 кв.м. и заедно с 1,56 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото от 86,99 кв.м., при съседи на апартамента: югоизток – ап. 5 на Г В В, югозапад – двор, североизток – двор, северозапад – двор, отгоре – ап. 7 на В П. В, отдолу – ап. 1 на Д Й Д и при съседи за избеното помещение: югозапад – изба от вх. Б, североизток – коридор, северозапад – двор, югоизток – изба 3 на Т., отгоре – ап. 3 на Д Т. Ф, при права по 1/6 ид.ч. за всеки един от съделителите.

Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

Районен съдия: