Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 3698 09.10.2019 година град Пловдив
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVI граждански състав, в публично заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР ТОЧЕВСКИ
при участието на секретаря Ангелина Димитрова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 7031 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 124 ал. 1, вр. с чл. 439 ал. 2 от ГПК.
Ищецът З.Е.В., ЕГН: **********,***, чрез пълномощника си адв. Е.И., е предявил против „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. Париж, с рег. № *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София сгр. № 14, представлявано от Д.Л., иск за признаване на установено, че не дължи на ответника поради изтекла давност следните суми: сумата от 502, 81 лева- главница по договор за потребителски паричен кредит ***-***от 22.08.2007 г., сумата от 110, 76 лева- договорна възнаградителна лихва за периода 08.08.2008 г.- 10.06.2009 г., сумата от 157, 33 лева- мораторна лихва за забава за периода 10.09.2008 г.- 11.05.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.05.2011 г. до окончателното изплащане, както и разноските по делото от общо 125 лева, начислени по изпълнително дело № ***/***г. при **** **** ****, рег. № ***, образувано по издаден по частно гр. дело № 9551/2011 г. на ПРС, XVI гр. с-в, изпълнителен лист от 30.06.2011 г.
В исковата молба се твърди, че въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение, издадена по частно гр. дело № 9551/ 2011 г. на ПРС, XVI гр. с-в, ответникът се снабдил с изпълнителен лист от 30.06.2011 г. за следните суми: сумата от 502, 81 лева- главница по договор за потребителски паричен кредит ***-***от 22.08.2007 г., сумата от 110, 76 лева- договорна възнаградителна лихва за периода 08.08.2008 г.- 10.06.2009 г., сумата от 157, 33 лева- мораторна лихва за забава за периода 10.09.2008 г.- 11.05.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.05.2011 г. до окончателното изплащане, както и разноските по делото от общо 125 лева. С молба, подадена при **** **** ****, рег. № ***, по този лист било образувано изпълнително дело № ***/***г. Посочва се, давността за вземанията по изпълнителния лист била изтекла. В тази връзка се моли за постановяване на решение за признаване на установено, че сумите по изпълнителния лист са недължими поради изтекла давност. В съдебно заседание страната чрез пълномощника си поддържа иска, като представя и писмена защита. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез пълномощника си е подал отговор, с който счита предявения иск за неоснователен. Посочва, че изтеклата давност не погасявала задължението, а само правото на кредитора да иска изпълнението му. Твърди, че с подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК давността е била прекъсната. С образуване на изп. дело № ***/***г. по описа на **** **** ****, на същия са възложени всички правомощия по чл. 18 ЗЧСИ като е наложен запор на трудовото възнаграждение на ищеца на 11.10.2012 г., с което давността отново е прекъсната и от този момент започва да тече нова давност. В периода от 2012 г. до м. май 2016 г. по изпълнителното дело постъпвали суми от доброволни вноски, правени лично от ищеца, като не било необходимо извършването и налагането на каквито и да е било изпълнителни действия, което действие само по себе си е признаване на породеното облигационно отношение между страните. На 26.05.2017 г. *** ***наложил запор на откритите банкови сметки на длъжника в „Юробанк България“, „ОББ“ АД и „УниКредит Булбанк“ ЕАД, което изпълнително действие е основание за прекъсване на погасителната давност. С оглед изложеното счита, че срокът по чл. 110 от ЗЗД не бил изтекъл и към настоящия момент. Моли за отхвърляне на предявения иск. Също претендира разноски. В съдебно заседание страната не се явява и не се представлява, като взема писмено становище по спора.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:
С разпореждане по частно гр. дело № 7992/ 2012 г. на ПРС, XVI гр. с-в, на 16.12.2013 г. е издаден изпълнителен лист, по силата на който ищецът е бил осъден да заплати на ответника, следните суми: сумата от 502, 81 лева- главница по договор за потребителски паричен кредит ***-***от 22.08.2007 г., сумата от 110, 76 лева- договорна възнаградителна лихва за периода 08.08.2008 г.- 10.06.2009 г., сумата от 157, 33 лева- мораторна лихва за забава за периода 10.09.2008 г.- 11.05.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.05.2011 г. до окончателното изплащане, както и разноските по делото от общо 125 лева.
Въз основа на така издадения изпълнителен лист с молба от 26.11.2011 г. ответникът е образувал против ищеца изпълнително дело № ***/***г. по описа на **** **** ****, рег. № ***. С молбата за образуване на делото е възложено на основание чл. 18 ал. 1 от ЗЧСИ извършването на всякакви изпълнителни действия за принудително събиране на вземането. Извършени са справка до ТД на НАП за имуществото на длъжника, както и справка за лице от ИКАР. До работодателя на длъжника е изпратено запорно съобщение на 11.10.2012 г., като на длъжника е връчена и ПДИ. Извършени са частични плащания на суми от длъжника по изпълнителното дело, които с протоколи за погасяване на дълга са разпределяни от ЧСИ. С разпореждане на ЧСИ от 05.04.2017 г. е насрочено извършването на опис на движими вещи на длъжника. Изискани са и справки от БНБ за налични банкови сметки на длъжника с цел налагане на запор, като до длъжника са изпратени и ПДИ. Копие от цялото изпълнително дело е приложено към настоящото производство.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Институтът на давността принципно не се прилага служебно, но доколкото само в тази връзка са наведени твърдения в исковата молба за недължимост на сумата по изпълнителния лист, то съдът е длъжен да се произнесе по въпроса, още повече, че предмет на настоящото производство е единствено погасяване на сумите по давност. Съображенията на ищеца в подкрепа на твърденията му се основават на това, че сумите по изпълнителния лист били погасени поради общата петгодишна давност, а и с оглед бездействието на кредитора по принудително събиране на сумите по изпълнителното дело в продължение на две години, от което се навеждат съображения, че същите не били дължими.
С ТР № 2/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС в т.10 се предвиди, че нова погасителна давност за вземанията започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. От изложената по- горе фактическа обстановка се установи, че първото изпълнително действие по делото е изпращането на запорно съобщение на 11.10.2012 г., с което се налага запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. Следващото валидно изпълнително действие е разпореждането от 05.04.2017 г. за насрочване на опис на движими вещи в имота на длъжника. В периода между тези две действия не са извършвани други изпълнителни действия (в същност не са извършвани никакви действия, нито пък такива са били поискани от взискателя), които да водят до прекъсване на давността или да са насочени към приложение на определен изпълнителен способ. По смисъла на чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК принудителното изпълнение се счита за прекратено по силата на закона, когато в продължение на две години взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия и в настоящия случай изпълнителният процес е бил прекратен ex lege две години след датата на налагане на запора върху заплатата, или на 11.10.2014 г. Всички други извършени последващи действия са напълно ирелевантни, защото се явяват направени по прекратено по силата на закона дело, поради което те са нищожни и не могат да породят своите последици. В случая не е бил нужен и изричен акт на съдебния изпълнител за това, защото постановлението на органа има само констативен характер- установява факт на настъпило прекратяване, а не поражда последиците на това прекратяване, което настъпва по силата на закона.
В този смисъл, към датата на предявяване на настоящата искова молба- 03.05.2019 г., петгодишната погасителна давност, считано от налагане на този запор върху трудовото възнаграждение- 11.10.2012 г., е била изтекла, като извършените след перемпцията действия по изпълнението не могат да породят правен ефект. При това положение, при предявяването на иска вземането за главница вече е било погасено, а съобразно разпоредбата на чл. 110, вр. с чл. 119 от ЗЗД, с погасяването на главното вземане са се погасили и произтичащите от него акцесорни вземания- за лихви и разноски.
Спорният по делото въпрос е дали с извършените от длъжника плащания давността се прекъсва и представляват ли тези плащания признание на длъжника. Плащанията на длъжника следва да бъдат прецени от гледна точка на това, че те също представляват способ за погасяване на задължението, което повече не съществува. Изпълнението на едно задължение чрез плащане изключва възможността спрямо същото да се осъществи друг погасителен способ, какъвто е давността например. В този смисъл, ако задължение вече е било платено, т.е. погасено чрез плащане, същото това задължение не може повторно да се погаси на друго основание- давност, защото давността изисква да съществува дълг, а не той да е вече погасен. С други думи, само в хипотезата, при която не е настъпил ефектът на давността, плащането би било допустимо и то следва да се отчете от решаващия състав.
По отношение на извършените от длъжника плащания в хода на изпълнението, следва да се отбележи, че това обстоятелство не е спорно по делото, то не се отрича от ищеца, а и се установява от платежните документи по приложеното изпълнително дело. Тези плащания на длъжника обаче съдът намира, че не представляват признание на вземането по смисъла на чл. 116 буква „а” от ЗЗД, както неправилно се посочва в отговора на ответника. Това е така, защото от една страна по изпълнителното дело липсва изрично писмено изявление на длъжника за признание на лицето за съществуване на задълженията по изпълнителния лист. От друга страна, признанието по смисъла на закона представлява изрично съгласие на длъжника и изразява негово собствено желание да плати доброволно по своя воля. В случая обаче плащанията са направени във връзка с предприето принудително изпълнение и в хода на висящ изпълнителен процес. На трето място, частичното плащане, макар с него да се признава дадено задължение, не представлява признание за непогасената част от дълга, тъй като може да се приеме само, че то съдържа единствено волеизявлението на длъжника за платената част, но не е израз на неговата воля по отношение на остатъка, поради което и не може да прекъсне давността за непогасената част от дълга.
Както вече се посочи, в случая ищецът е извършвал плащания, което е видно както от отбелязванията на гърба на изпълнителния лист, правени от ЧСИ, така и от платежните документи, налични по изпълнителното дело. Това обстоятелство обаче не следва да води до частично отхвърляне на иска до размера на платеното, защото от една страна, с предявения отрицателен установителен иск длъжникът цели въобще да отрече съществуването на вземане срещу него по изпълнителния лист, като, ако ищецът е търсил връщане на недължимо платени суми, то тогава е щял да предяви осъдителна претенция, каквато обаче в случая нямаме. От друга страна, видно от извършените разпределения на ЧСИ платените суми основно са превеждани по сметка на ЧСИ за разноски и такси по изпълнението, с което не може да се приеме, че са погасявани задължения по изпълнителния лист. На следващо място, когато пък сумите са били отнасяни към взискателя, те принципно биха могли да се считат като погашения по листа, но в този случай липсва яснота с всяка от тях какво точно се погасява. Първо липсва справка от ответника как счетоводно той е отнесъл разпределените му суми като погасени чрез плащане, отразяваща по какъв начин съразмерно се намалява задължението по листа- разноски, лихва главница, от най- обременителното към по- малките суми и т.н. Второ- не е ангажирана и счетоводна експертиза, която да констатира горните обстоятелства от съществено значение за произнасянето на съда с оглед плащанията. Всичко това е в тежест на ответника да бъде установено, още повече, че в отговора именно той навежда твърденията за извършените плащания, защото без да е доказано по един несъмнен и категоричен начин посредством извършените плащания какво точно по изпълнителния лист е погасил длъжникът, няма как и искът частично да се отхвърли, защото не е безспорно установено как по пера плащанията се отнасят съобразно задълженията според изпълнителния лист, а предметът на спора е именно това- установяване недължимостта на сумите по изпълнителния лист.
Горните съображения, преценени в тяхната съвкупност, обуславят извода на съда за основателност на предявената претенция, която следва да бъде уважена изцяло, доколкото по делото се установява несъмнено, че вземанията на ответника по изпълнителния лист са били погасени по давност, която не е била прекъсната в хода на изпълнението нито с валидни изпълнителни действия, нито пък с извършените от длъжника частични плащания.
Предвид изхода на делото- уважаване на исковата претенция изцяло, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски, които се претендират, за тях е представен надлежен списък по чл. 80 от ГПК и са налице доказателства за реалното им извършване- държавна такса в размер на 50 лева (лист 15) и такса за преписи на изпълнителното дело, платена по сметка на ЧСИ в размер на 24 лева (л. 31). Ищецът е представляван от свой пълномощник в процеса, на когото той не е заплатил хонорар (л. 14), в която връзка същият моли за определяне на неговото възнаграждение на основание чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата. По делото в представения договор за правна защита и съдействие на ищеца е посочено, че той се представлява безплатно от адв. Е.И., поради затрудненото си материално положение, което по смисъла на чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА представлява основание за оказването му на безплатна адвокатска помощ. Изрично в подобни хипотези законодателят е предвидил възможността съдът да определи размер на адвокатското възнаграждение, което с оглед общата цена на исковете тук следва да бъде изчислено съгласно чл. 7 ал. 2 т. 1 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като същото възлиза в размер на 300 лева, до който размер следва да се възложи в тежест на ответната страна.
Поради изложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. Париж, с рег. № *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София сгр. № 14, представлявано от Д.Л., че З.Е.В., ЕГН: **********,***, НЕ ДЪЛЖИ поради изтекла погасителна давност следните суми: сумата от 502, 81 лева- главница по договор за потребителски паричен кредит ***-***от 22.08.2007 г., сумата от 110, 76 лева- договорна възнаградителна лихва за периода 08.08.2008 г.- 10.06.2009 г., сумата от 157, 33 лева- мораторна лихва за забава за периода 10.09.2008 г.- 11.05.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.05.2011 г. до окончателното изплащане, както и разноските по делото от общо 125 лева, начислени по изпълнително дело № ***/***г. при **** **** ****, рег. № ***, образувано по издаден по частно гр. дело № 9551/ 2011 г. на ПРС, XVI гр. с-в, изпълнителен лист от 30.06.2011 г.
ОСЪЖДА „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. Париж, с рег. № *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София сгр. № 14, представлявано от Д.Л., да заплати на З.Е.В., ЕГН: **********,***, направените по делото разноски, както следва: сумата от 50 (петдесет) лева- държавна такса за образуване на делото и сумата от 24 (двадесет и четири) лева- такса за препис на изпълнително дело № ***/***г. по описа на **** **** ****, рег. № ***.
ОСЪЖДА „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. Париж, с рег. № *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София сгр. № 14, представлявано от Д.Л., да заплати на адв. Е.Г.И.- М., със служебен адрес: ***, адвокатско възнаграждение за осъществено на ищеца З.Е.В., ЕГН: **********, безплатно представителство по делото, в размер на 300 (триста) лева, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :/п/
Вярно с оригинала.
АД