№ 3737
гр. София, 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело
№ 20221110114851 по описа за 2022 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ ... / ...
13.03.2023 г., гр.София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на
девети февруари две хиляди двадесет и трета година, в следния
състав:
Председател: Красимир Сотиров
при секретаря: Паола Рачовска, като разгледа докладваното от съдия Красимир
Сотиров гр.д. №14851 по описа за 2022г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр.I от ЗЗД, вр. чл.153,
ал.1 от Закона за енергетиката, /ЗЕ/ и чл.86 от ЗЗД.
Образувано е по повод на постъпила в законен срок в съда искова молба от ....., ЕИК
......, със седалище и адрес на управление: гр........, представлявано от .....- Изпълнителен
1
директор, срещу Н. Ц. Х., във връзка с указания по реда на чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, с която
се претендира да се установи със сила на пресъдено нещо дължимостта по отношение на
ответника на следните суми: сума от общо 1 813,66 лв., представляваща изискуемо
задължение за доставена топлинна енергия, /ТЕ/, за обект, находящ се в гр...., аб. №...., за
отчетен период от 01.05.2018г. до 30.04.2020г., сума от 279,65 лв., представляваща
обезщетение за забава, за периода от 15.09.2019г. до 14.10.2021г., сума от 49,01 лв.,
представляваща сума за дялово разпределение за периода от 01.09.2018г. до 30.04.2020г.,
сума от 10,41 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 31.10.2018г. до
14.10.2021г., като за процесните суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от
ГПК по ч.гр.д. №60487/2021г. на СРС, 165 състав. Претендират се разноски.
В законен срок по делото е постъпил отговор на искова молба от ответника, чрез
пълномощника му адв. М. С. от АК- гр.Ямбол, с който оспорва исковете като
неоснователни. Релевира възражение за давност. Възразява се срещу изложените твърдения
в исковата молба, че в имота на ответника е била доставена топлинна енергия на договорно
основание, чиято консумация да не е била заплатена. Твърди се, че приложените писмени
доказателства са неотносими по делото, тъй като се отнасяли за имот, различен от
процесния. Посочва се, че ищецът не е навел твърдения за наличие на облигационно
правоотношение между страните. Оспорват се вземанията и по размер. Посочва се, че в
процесните суми били включени и сумите по прогнозното потребено количество енергия.
Моли за отхвърляне на исковете. Претендира присъждане на разноски.
Като трето лице помагач на страната на ищеца е конституирана фирмата за дялово
разпределение ......
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от
страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявените искове
за частично основателни. Съображенията за това са следните:
Приложени към исковата молба са преписи на Договор за покупко- продажба на
жилище, сключен по реда на чл.117 от ЗТСУ №91/20.10.1992г., с който Н. Х. е придобил
правото на собственост върху Апартамент №.. в гр..... и удостоверение за идентичност на
горния адрес с адреса на топлоснабдения имот, издадено от СО, р- н ‚...., 1 стр. от договор,
сключен между етажната собственост и третото лице- помагач по делото.
Представени са индивидуални справки за отопление и топла вода от третото лице-
помагач.
По делото е изготвено и прието заключение по съдебно- техническа експертиза,
съгласно което през процесния период в имота автоматично чрез дистанционен отчет са
отчитани данни за потребление на ТЕ за отопление и за сградна инсталация, като стойността
на ТЕ за БГВ е изчислена по данни на водомер.
Съгласно изготвена съдебно- счетоводна експертиза, липсват данни за извършвани
плащания по съответната съдебна договорна сметка, като са посочени стойностите на 2 бр.
общи фактури и на съобщенията към фактурите за аб. №244040. Посочени а размерите на
погасените по давност задължения за периода.
Съдът достигна до следните правни изводи:
На основание чл.153, ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ. Собствениците или титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот дължат цената на
доставената ТЕ за битови нужди. По аргумент от разпоредбата на чл.117, ал.4 от ЗТСУ
(отм.), купувачът придобива собствеността на жилището по силата на самия договор.
Регистрацията на договора в актовите книги на Стопанска дирекция "Изграждане на
населени места", която се прави на основание в чл.49 от Наредбата за разпределяне и
2
продажба на жилища (отм.), не е елемент от фактическия състав на договора, нито е част от
изискуемата от закона писмена форма за действителност на този договор, като има
значението само на вписването на договорите за прехвърляне на собственост по ПВп с оглед
на противопоставимостта на правото на собственост на купувачите по договора срещу трети
лица, на които държавата след регистрация на договора е прехвърлила същия имот.
Издаването на заповедта по чл.130 от ЗТСУ (отм.) се приема, че не е елемент от
фактическия състав на придобиването на правото на собственост върху държавното
жилище, като в случаите на продажба на новопостроено държавно жилище на частно лице
правото на строеж върху мястото не е правопораждащо за правото на собственост върху
жилището. С оглед на горното настоящият съдебен състав приема за установено качеството
„потребител на ТЕ“ на ответника по делото с оглед на представените по делото
доказателства. Данни за разпореждане преди или в рамките на исковия период с правото на
собственост от ответника в полза на трето лице за делото не са налице.
Задължението на ищеца е да осигури доставка на ТЕ до имота с определени качествени
параметри, чрез които да се осигурява отоплението на имота. Срещу осигуреното отопление
на жилищен имот, насрещната страна дължи заплащане на цената за доставената ТЕ.
Определянето на размера на месечните задължение на потребителя се извършва по реда на
ЗЕ и приложимата подзаконова нормативна уредба. Отчетената от средствата за търговско
измерване ТЕ- топломер и водомер, се разпределя между отделните имоти на база
предоставени от фирмата за дялово разпределени прогнозни данни въз основа на средния
месечен разход между две отчитания. От своя страна ТЕ, отдадена от сградната инсталация
на жилищната сграда се отчита по изчислителен път, чрез предвидени в съответната
методика математически формули. Правилата за носенето на доказателстваната тежест,
установени в гражданския процес указват, че в тежест на страната, претендираща изгодните
за себе си правни последици, е да докаже тяхното настъпване. Законът възлага в тежест на
топлофикационното дружество- ищец да докаже в процеса с допустимите доказателствени
средства реално потребеното количество ТЕ, изразходвана през процесния период и
надлежното й ценообразуване. Задължение на потребителя на услугата е да заплаща
стойността на потребената от него ТЕ.
В процесния случай с оглед на ангажираните доказателства следва да се приеме, че са
налице основания предявените искове за главница и за обезщетение за забава да бъдат
приети за основателни в частичен размер до сумата от 1 728,77 лв., представляваща
задължение за главница за периода: м.10.2018г.- м.04.2020г. и съответния размер на
задълженията за обезщетение за забава в размер на 258,02 лв. В законоустановения срок
ответната страна е направила възражение за изтекла погасителна давност и претенцията на
ищеца следва да се счита за погасена по давност, считано до 21.10.2018г. вкл., тъй като е
подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на 21.10.2021г. Съгласно
Тълкувателно решение №3/18.05.2012г. по т.д. №3/2011г. на ОСГТК на ВКС и трайно
установената съдебна практика вземанията на топлинните дружества- доставчици на ТЕ,
произтичащи от неизпълнено задължение по договор за предоставяне на ТЕ, поради
еднородния и падежиран характер на задължението, са периодични плащания и се погасяват
с изтичането на кратката 3- годишна погасителна давност. Погасителната давност е
установена в обществен интерес, като целта е да се стимулира своевременното упражняване
на субективни граждански права. След като за едно вземане не е била потърсена защита в
продължителен период от време, то се предполага, че е отпаднал правният интерес от
осъществяването му. Съгласно императивните разпоредби на чл.110 от ЗЗД, давността
започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Общото правило е, че
вземанията на продавача за цена на ТЕ за всеки месец, включен в съответния отчетен
период, възникват след извършване на доставката на ТЕ за съответния месец, като възникват
от първо число на месеца, следващ периода на извършване на доставката. Последващото
издаване на обща фактура не представлява обстоятелство, което спира или прекъсва
3
теченето на давността. С оглед на горното задължението за главница е частично недължимо
като погасено по давност за сумата от 67,99 лв.
Вземането за лихва е акцесорно и едностранно обвързано спрямо главното вземане.
При установяване недължимост на главния дълг, следва да отпадне и съответния размер на
вземането за лихва.
По отношение на иска за заплащане на услугата дялово разпределение следва да се
посочи, че по делото не са налице доказателства за фактурирането на задължението и
неговото изплащане от страна на топлинното предприятие към фирмата за дялово
разпределение, поради което не може да се приеме за обоснован извода за настъпила
суброгация в правата на третото лице- помагач по делото и съответно възникването на право
на регрес спрямо ответната страна.
По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Ищецът иска
заплащане на разноски за заплатени държавни такси в двете производства, депозити за
експертизи и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни производства.
Отговорността за разноски в гражданския процес се изразява в правото на страната, в чиято
полза е решено делото, да иска заплащане на направените от нея разноски, респ. в
задължението на насрещната страна да й ги заплати. Предвид изхода на спора следва да се
присъдят разноски в полза на ищеца в размер общо за двете производства на 759,14 лв., като
за исковото производство е определено юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер от 100 лв. по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.37 от ЗЗП, вр. чл.25, ал.1 от Наредба
за заплащането на правната помощ, приета с ПМС №4/06.01.2006г. В полза на ответника, с
оглед изхода на спора, следва да се присъдят разноски от 23,13 лв., сторени в заповедното
производство.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Н. Ц. Х.,
ЕГН:**********, че в полза на ищеца ....., ЕИК:......, със седалище и адрес на управление:
гр........, представлявано от .....- Изпълнителен директор, съществува вземане за следните
суми: сума от 1 728,77 /хиляда седемстотин двадесет и осем лева и седемдесет и седем
стотинки/ лв., представляваща главница за незаплатена топлинна енергия за битови нужди,
за обект, находящ се в гр...., аб. №...., за отчетен период: 01.05.2018г.- 30.04.2020г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда–
21.10.2021г. до окончателното изплащане на вземането , сума от 258,02 /двеста петдесет и
осем лева и две стотинки/ лв., представляваща обезщетение за забава, за периода:
15.09.2019г.- 14.10.2021г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410
от ГПК по ч.гр.д. №60487/2021г. по описа на СРС, 165 състав, като ОТХВЪРЛЯ исковете до
пълния им предявен размер от 1 813,66 /хиляда осемстотин и тринадесет лева и шестдесет и
шест стотинки/ лв., представляваща главница и сума от 279,65 /двеста седемдесет и девет
лева и шестдесет и пет стотинки/ лв., представляваща обезщетение за забава, за периода:
15.09.2019г.- 14.10.2021г., като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ....., ЕИК:......, със седалище и адрес на управление: гр........,
представлявано от .....- Изпълнителен директор, срещу Н. Ц. Х., ЕГН:**********,
установителни искове за признаване дължимостта на следните суми: сума от 49,01
/четиридесет и девет лева и една стотинка/ лв., представляваща сума за дялово
разпределение, за периода: 01.09.2018г.- 30.04.2020г., сума от 10,41 /десет лева и
четиридесет и една стотинки/ лв., представляваща обезщетение за забава, за периода:
31.10.2018г.- 14.10.2021г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410
от ГПК по ч.гр.д. №60487/2021г. по описа на СРС, 165 състав, като неоснователни.
4
ОСЪЖДА Н. Ц. Х., ЕГН:**********, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на
....., ЕИК:......, със седалище и адрес на управление: гр........, представлявано от .....-
Изпълнителен директор, сума в размер общо на 759,14 /седемстотин петдесет и девет лева и
четиринадесет стотинки/ лв., представляваща съдебно- деловодни разноски в исковото и в
заповедното производства.
ОСЪЖДА ....., ЕИК:......, със седалище и адрес на управление: гр........, представлявано
от .....- Изпълнителен директор, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, да заплати на Н. Ц. Х.,
ЕГН:**********, сума в размер общо на 23,13 /двадесет и три лева и тринадесет стотинки/
лв., представляваща деловодни разноски в заповедното производство.
Решението е постановено при участието на ....., като трето лице- помагач на страната
на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Районен съдия:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5