№ 11557
гр. София, 03.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 83 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СНЕЖАНА АНД. ЧАЛЪКОВА
при участието на секретаря ИНА КР. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от СНЕЖАНА АНД. ЧАЛЪКОВА Гражданско
дело № 20221110160387 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 7 и сл. Закон за защита от домашното
насилие /ЗЗДН/.
Образувано е по молба на Н. Р. Г., ЕГН ********** срещу Б. Р. Б., ЕГН
**********, в която са изложени твърдения, че е жертва на домашно насилие,
осъществено спрямо нея от ответника по делото, с който е живяла на семейни
начала, с искане за налагане на мерки за защита от домашно насилие,
предвидени в чл. 5, ал.1 от ЗЗДН.
В молбата е посочено, че страните са живели на семейни начала.
Молителката заявява, че ответникът упражнил физическо и психическо
насилие, изразяващо се в нанасянето на удари, скубане и изричане на обидни
думи и заплахи към нея. Молителката твърди, че посочените актове на
домашно насилие са извършени на 11.10.2022 г., около 21:00 часа в кв.
Обеля-2, на спирката на автобус 81.
Ответникът не оспорва изложените в молбата твърдения, не се явява
пред съда и не се представлява.
В съдебно заседание молителката, лично, моли съдът да уважи молбата
и да издаде заповед за съдебна защита.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, и по вътрешно убеждение, приема за установено следното:
Съгласно легалната дефиниция на понятието "домашно насилие", която
се съдържа в ЗЗДН, последното представлява акт на физически, сексуален,
емоционален или икономически тормоз, както и опитът за такова насилие,
1
принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните
права, извършени спрямо определена категория лица, в която попадат
страните по делото.
От дефиницията, дадена в чл. 2 ЗЗДН, а и от разпоредбата на чл. 10, ал.
1 ЗЗДН, следва, че идеята на закона е да се изследва поведението на
ответника не абстрактно и изобщо, а конкретният акт на домашно насилие,
индивидуализиран по време, място, начин и проявна форма. Съобразно него
се преценява основателността на молбата, относимостта на доказателствата и
адекватната мярка за защита.
Не са оспорени по делото твърденията на молителя, сочещи
съжителството на семейни начала между страните по делото, а именно такава
по см. на чл. 3, т. 2 от ЗЗДН. Ето защо съдът приема, че страните по делото са
надлежно легитимирани да търсят защита и да отговарят по реда на ЗЗДН. В
конкретния случай молбата е подадена от легитимирано лице по смисъла на
чл. 3 т. 2 ЗЗДН, в месечния срок от твърдения да е извършен от ответника акт
на домашно насилие, и е процесуално допустима.
По нейната основателност, съдът намира следното:
Уважаването на молба за защита по реда на ЗЗДН изисква по делото да
бъде установен осъществен спрямо молителката –Н. Г., акт на домашно
насилие, от страна на ответника Б. Б. на посочената в молбата дата.
Към молбата е приложена декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН от молителя
/л. 3/, в която се съдържат изявления, че на процесната дата на спирака на
автобуд 81 в кв. Обеля-2, ответникът нападнал молителката като започнал да
я скубе и й ударил два шамара. Съдът кредитира като годно доказателствено
средство декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, тъй като същата съдържа всички
предвидени в закона правноиндивидуализиращи белези.
С оглед на декларацията по чл. 9 ЗЗДН съдът приема за установено, че
на посочената дата е извършен акт на домашно насилие срещу молителката.
Така установените факти съдът намира, че могат да бъдат подведени под
понятието домашно насилие, дефинирано в разпоредбата на чл. 2 ЗЗДН, а
именно: всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или
икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното
ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени
спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в
семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.
С оглед на гореизложеното, съдът счита, че спрямо ответника, като
извършител на физическо домашно насилие, следва да бъдат приложени
мерки по чл. 5, ал. 1, т.1, т. 3 пр.1 от ЗЗДН, чрез които ще се даде защита на
пострадалото лице.
Съгласно чл. 5, ал. 4 ЗЗДН при уважаване на молбата за защита съдът е
длъжен да наложи на извършителя на домашното насилие глоба в размер от
200 до 1000 лева. При определянето на размера на глобата съдът взема
предвид тежестта на нарушенията, подбудите за тяхното извършване и
другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Като съобрази
тежестта на установения акт на домашно насилие и настъпилите от него
2
вредни последици за молителя , съдът счита, че глобата следва да бъде
наложена в минималния размер – 200,00 лв.
По разноските:
При този изход на делото и на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, вр. с чл.
3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК,
ответникът се осъжда да заплати по сметка на СРС държавна такса в размер
на 25,00 лева.
Така мотивиран, съдът:
РЕШИ:
ИЗДАВА ЗАПОВЕД на основание чл. 15, ал. 2 ЗЗДН, срещу Б. Р. Б.,
ЕГН **********, адрес: гр. София, кв. Факултета, ул. Нов живот, №4, като:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН Б. Р. Б., ЕГН
**********, да се въздържа от извършване на домашно насилие по
отношение на Н. Р. Г., ЕГН **********.
ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 предл. 1 от ЗЗДН на Б. Р.
Б., ЕГН ********** за срок от дванадесет месеца, считано от постановяване
на решението, ДА СЕ ПРИБЛИЖАВА НА РАЗСТОЯНИЕ ПО-МАЛКО ОТ
100 м до Н. Р. Г., ЕГН **********.
ПРЕДУПРЕЖДАВА Б. Р. Б., ЕГН **********, че при неизпълнение
на настоящата заповед, на основание чл. 21, ал. 2 от ЗЗДН полицейският
орган е длъжен да го задържи и незабавно да уведоми органите на
прокуратурата.
НАЛАГА на Б. Р. Б., ЕГН **********глоба в размер на 200,00 (двеста)
лева, платима в полза на държавния бюджет – по сметка на СРС.
ОСЪЖДА Б. Р. Б., ЕГН **********, да заплати по сметка на СРС
държавна такса в размер на 25,00 (двадесет и пет) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в 7-
дневен срок от връчването му на страните, като издадената заповед подлежи
на незабавно изпълнение (чл. 20 от ЗЗДН).
Препис от настоящото решение да се изпрати на полицейското
управление по адресите на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3