Решение по дело №512/2022 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 390
Дата: 10 юни 2022 г. (в сила от 1 юли 2022 г.)
Съдия: Богдан Здравков Велев
Дело: 20221720200512
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 април 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 390
гр. Перник, 10.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Богдан Здр. Велев
при участието на секретаря Наташа Т. Динева
като разгледа докладваното от Богдан Здр. Велев Административно
наказателно дело № 20221720200512 по описа за 2022 година
за да се произнесе,взе предвид следното:
С електронен фиш, серия К, № 5627390 на ОД МВР – Перник, на
основание чл.189, ал.4, във връзка с чл. 182, ал.1, т.3 от ЗДвП на Л. Д.
Д.,ЕГН **********, е наложена глоба в размер 100 лева за нарушение на чл.
21, ал.2,вр.чл.21,ал.1 от ЗДвП.
Против електронния фиш е постъпила жалба /чрез адв.К.Т./,а
внесените доводи се поддържат и в съдебното заседание,при което се
акцентира върху липсваща дата на издаване,във връзка и с начин на
връчване,въпроси относно приспадане на допустимата грешка на
техническото средство,вида на техническото средство във връзка и с
годността му,като средство за измерване,не са били налице предпоставките за
издаване на електронен фиш ,мястото на нарушението ,относимо към
приложението на съответен наказателен състав /чл.182 ,ал.1 или чл.182,ал.2
от Закона за движението по пътищата.
Въззиваемата страна – ОДМВР – Перник, не изразява становище по
жалбата. В съдебно заседание, представител не е участвал.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.14 и чл.18 от НПК,
1
както и доводите на страните, намира за установено следното:
На 10.02.2022г., в 10:50 часа, в гр.Перник, по път I-6,км.84 +000,
кръстовище с ул.“Вл.въстание“,с посока към гр.София, при ограничение от 60
км/ч ,въведено с ПЗ В-26 за населено място,се е движело МПС –„МЕРЦЕДЕС
С 500“, с регистрационен № ********.
Разрешената скорост на движение била 60/км/ч., въведена с ПЗ В-
26.
В същия район с мобилно автоматизирано техническо средство
ТFR1 – М , №576, монтирано в полицейски автомобил, се извършвало
измерване на скоростта на преминаващите пътни превозни средства в
стационарен режим чрез заснемане.
След изтичане времето за контрол, полицейският служител
попълнил протокол /приложение към чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата /обн. ДВ, бр.36 от 19.05.2015 г./. Впоследствие, при снемане на
записаната информация от АТСС се установило, че след навлизане на
превозното средство в контролираната зоната е измерена скорост на
движение от 90 км/ч., след съответно приспадане на допустимата грешка при
измерването /3 км/ч/ установената скорост е 87 км/ч,а превишението над
разрешената максимална скорост за пътния участък /което е релевантно при
този ВИД административни нарушения,регламентирани в Закона за
движението по пътищата/е 27 км/ч.
След справка в ЦБД КАТ – МВР се е установило, че превозното
средство, с което е извършено нарушението е собственост на ФЛ –Л. Д.
Д.,затова и с оглед разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП срещу него бил
издаден електронен фиш, серия К, № 5627390 на ОД МВР – Перник, с който
на основание чл.189, ал.4 от ЗДвП, във вр. с чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП, му е
наложена глоба в размер на 100 лв. за извършено нарушение на чл.21,
ал.2,вр.чл.21,ал.1 от ЗДвП.
След връчване на електронния фиш страната-жалбоподател не
упражнила правата си по чл.189, ал.5 и 6 от ЗДвП.
Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за установена по
несъмнен начин, като взе предвид приетите като писмени доказателства:
2
справка от централна база данни – КАТ, снимков материал от АТС TFR1-М
576, Протокол за използване на АТСС на 12.02.2022г./копие на протокол
№1158р-1382/14.02.2022г., Протокол 3-29-21 от проверка на мобилна система
за видеоконтрол TFR-1М 576 от 03.09.2021 г. на Лаборатория за проверка на
анализатори за алкохол в дъха и радар скоростомери,, Протокол от проверка
№46-ФМИ/22.02.2013г. на Български институт но Метрология.
Въз основа на установената фактическа обстановка, от правна
страна, съдът намира следното:
По допустимостта на жалбата.
Съгласно чл.189, ал.8 от ЗДвП електронният фиш подлежи на
обжалване по реда на ЗАНН, като жалбата се подава в 14-дневен срок от
получаването му, а когато е направено възражение по ал. 6 - в 14-дневен срок
от съобщаването на отказа за анулиране на фиша.
В съдържанието на ЕФ не е посочено в какъв срок и пред кой съд
може да се обжалва, което безспорно ограничава възможността на наказания
субект да упражни правото си на жалба. По тази причина, пропускането на
срока не следва да рефлектира върху правната сфера на наказания субект, тъй
като е следствие от пропуск на издателя на оспорения административен акт
ясно да означи начина на обжалването му. Затова и с оглед установените в
националното и общностното законодателство правни гаранции за
упражняване правото на защита срещу актове, засягащи правата и интересите
на гражданите, дори и подадена след законоустановения срок, жалбата следва
да се приеме за процесуално допустима.
Поради което според съдебния състав,при съобразяване с
разпоредбата на чл.59,ал.2 от ЗАНН ,в случая счита,че е безпредметно да
сочи ,че според разписката ,ЕФ е връчен на 17.03.2022г.а не на
18.03.2022г./както с сочи в писмената жалба/тъй като ако законодателят беше
вменил задължение на издателя да посочи 14-дневен срок на
обжалване,жалбата,дори и ЕФ да е получен на 18.03.2022г.ще бъде
просрочена.
Жалбата е процесуално допустима, но разгледана по същество се
явява неоснователна.
При извършена служебна проверка за законосъобразност,
съобразявайки и възраженията на жалбоподателката, съдът не констатира
3
допуснати съществени процесуални нарушения на специалната процедура по
издаването на електронния фиш, регламентирана в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.
Същата е приложена законосъобразно, при наличието на
предпоставките за това, тъй като по делото безспорно е доказано, че
процесното нарушение е установено и заснето с автоматизирано техническо
средство/система TFR 1-М, с идент. № 576, с каквито съгласно чл.189, ал.4
/изм., ДВ, бр.19/2015 г., в сила към датата на нарушението/, може да се
установяват и заснемат нарушения в тази хипотеза. Съгласно §6, т.65 /нова,
ДВ бр.19/2015г./, "автоматизирани технически средства и системи" са уреди
за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и
проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и
автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен
орган и могат да бъдат: стационарни – прикрепени към земята и обслужвани
периодично от контролен орган, и мобилни – прикрепени към превозно
средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи
нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край
на работния процес“.
Събраните писмени доказателства сочат, че АТСС, с което е
установено и заснето процесното нарушение е мобилно, прикрепено към
служебен полицейски автомобил с рег. №********, и е обслужвано от
полицейски служител, поставящ начало и край на работния процес.
Приетият по делото протокол от 03.09.2021г. на посочената
лаборатория безспорно доказва, че средство за измерване – мобилна система
за измерване на скорост, тип TFR-1М, с идент. №576 при извършените
първоначална и последваща проверка е установено съответствие с
одобрения тип и с метрологичните изисквания, като грешките не превишават
максимално допустимите.
Въз основа на това съдът приема, че АТСС, с което е установено и
заснето процесното нарушение на датата визирана в електронния фиш, е било
технически изправно и годно да бъде използвано за установяване на
нарушения на скоростния режим по реда на чл.189, ал.4 от ЗДвП.
Същевременно, условията и редът за това, регламентирани в
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., изд. от МВР на основание чл.165, ал.3
от ЗДвП, са спазени.
4
Използването на мобилното АТСС на съответното място за контрол
е удостоверено с протокол /приложение към чл.10, ал.1 от наредбата/,
съставен от обслужващия го полицейският служител, в който изчерпателно са
посочени релевантните обстоятелства - точното място на контрол и посоката,
в която е осъществяван, въведения за контролирания участък скоростен
режим, режима на измерване, идентификация на служебния автомобил, в
който е монтирано АТСС, началото и края на работната смяна и номерата на
първия и последния запис.
Данните в протокола, ведно с приобщения снимков материал от
записа, извършен с мобилното АТСС /клип №9201/, доказват, че нарушението
е установено в границите на населено място при разрешена максимална
скорост на движение 60 км/ч., съгласно чл.21, ал.2,вр.чл.21,ал.1 от Закона за
движението по пътищата.
Тези доказателствени материали удостоверяват с необходимата
достоверност, че отразените в съдържанието на електронния фиш
обстоятелства относно съответната пътна структура и скоростен режим
съответстват на действителното положение, интерпретирани са обективно и
са оценени правилно, в съответствие с материалния закон, а оттук - че
квалифицирането на нарушението съответства на изложените факти и е
извършено законосъобразно.
На кадрите от снимковия материал, снет от записания клип №9201,
се наблюдава ясно автомобила визиран в електронния фиш, чието
разположение и посока на движение в момента на сработването на мобилното
средство за видеоконтрол,изключват всяко съмнение чия скорост е
регистрирало АТСС, тъй като видно от данните на снимковия материал,
заснемането е осъществено при приближаващ трафик, съответен на
движението на превозното средство на жалбоподателя.
Съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата
снимковия материал, изготвен с техническо средство или система, заснемаща
или записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер
на моторното превозно средство, съставлява годно веществено
доказателствено средство в административнонаказателния процес,а от друга
страна,собственик на превозното средство, с което е извършено нарушението,
е негов субект /чл.188, ал.1от ЗДвП/.
5
При тези обстоятелства и предвид неупражняване на възможността в
чл.189, ал.5 от ЗДвП, законосъобразно и обосновано /при всестранна и
обективна оценка на доказателствената съвкупност/, именно отговорността
на страната-жалбоподател е ангажирана за установеното и доказано по
несъмнен начин административно нарушение по чл.21, ал.2,вр.чл.21,ал.1 от
ЗДвП.,с посочен скоростен режим/определена максимална скорост/ в рамките
на населено място,с правилно приложен ,съответен административно
наказателен състав.
Всичко изложено мотивира съдебния състав да приеме, че
доказателствената съвкупност е достатъчна за несъмнен извод, че на
посочените дата и място страната-жалбоподател е управлявала описаното
превозно средство със скорост над разрешената, установена с технически
изправно АТСС – мобилна система за измерване на скорост – “ТFR1 – М”,
№576, поради което законосъобразно отговорността и е ангажира по реда на
чл.189, ал.4 от ЗДвП с издаване на електронен фиш.
При използването на мобилните системи за контрол контролният
орган, независимо че „присъства“, не се намесва в работата на
средството/системата, а единствено слага начало и край на работния му
процес, като го позиционира, включва и задава ограничението на скоростта.
При това, конкретно изразът „в отсъствието“, с оглед
систематичното му място в изречение първо на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, по
разбиране на съда, следва да се възприема като такъв, отнасящ се до самото
издаване на ЕФ, а не до установяването на нарушението.
Към датата на извършване на процесното нарушение и издаването
на ЕФ са и разпоредбите на Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. за условията
и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение по пътищата, издадена на основание чл.
165, ал. 3 от ЗДвП във връзка с предвидената от ЗДвП възможност и
„съкратената“ процедура за реализиране на административнонаказателна
отговорност, уредена в чл. 189, ал. 4 и сл. от ЗДвП.
В изпълнение изискванията на ЗДвП и Наредбата (които
разпоредби са съобразени и с мотивите на ТР) за установяване на процесното
нарушение е използвана мобилна АТСС – техническо средство от одобрен
тип, преминало последваща - периодична и в срок на валидност, проверка за
6
съответствие с одобрения тип.
След като е налице съобразяване на релевантните конкретни
разпоредби на Наредбата и ЗДвП в процесното специално производство по
налагане на административно наказание следва извод за процесуална и
материална съобразеност на производството по издаване на ЕФ,а доводите на
в противна насока съдът ги намира за неоснователни.
Извън оспорване на годността на конкретното техническо
средство,съдът отбелязва,че с ДВ бр.54 от 2017г. е отпаднало изискването
към контролните органи установено преди това в чл.165,ал.2,т.7 от Закона за
движението по пътищата да обозначават места за контрол по спазването на
правилата за движение от всички участници в движението, като поставят
пътни знаци и техника за видеонаблюдение.
Впоследствие е отменен и чл.7 от НАРЕДБА № 8121з-532 от
12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата,
издадена на основание чл.165,ал.3 от Закона за движението по пътищата , т.е.
след 16.01.2018г., съгласно който текст Местата за контрол с мобилни и
стационарни автоматизирани технически средства и системи се обозначават с
пътен знак Е24 и се оповестяват чрез средствата за масово осведомяване или
на интернет страницата на Министерството на вътрешните работи.
Не на последно място, обжалваният електронен фиш съответства на
утвърдения със Заповед № 8121з - 931 от 30.08.2016 г. на Министъра на
вътрешните работи образец, носи лимитивно установеното в нормата на чл.
189, ал. 4 от ЗДвП съдържание, поради което е редовен от процесуална
страна.
Тъй като в писмената жалба се сочи и разпоредбата на чл.11,ал.1
от НАРЕДБА № 8121з-532 от 12.05.2015 г.и възможност да се съставят
АУАН във време на движение,съдът счита че:
-стационарни АТСС са тези,които са“ прикрепени към земята“
според разпоредбата на чл.12 от процесната Наредба,
-а мобилните са/чл.11, ал.1/ ,образно казано „два вида според
начина им на използване“:
-или движещи се в пътнотранспортния поток или
7
-временно разположени на участък от пътя.
И точно последния посочен начин е използван в конкретния
случай,и за това в Протокола –приложение към чл.10,ал.1 от посочената
Наредба се попълва режима на измерване/ или С-стационарен или Д-в
движение/,както и посоката на задействане,извън посоката на движение на
контролирани МПС.
По отношение вида и размера на наложеното административно
наказание:
За констатираното нарушение – превишаване на разрешената
максимална скорост в населено място, санкцията се съдържа в разпоредбата
на чл.182, ал.1 от ЗДвП, вида и размера на която е определена в зависимост
от стойността на превишението на скоростта.
В конкретния случай скоростта е превишена с 27 км/ч. /стойност,
получена след приспадане на допустимата техническа грешка при
изчисляване скоростта на движение/, поради което за нарушението е
приложима санкцията по т.3 от визираната разпоредба.
Последната предвижда за превишаване на разрешената максимална
скорост от 21 до 30 км/ч. наказание, определено в абсолютен размер – глоба
от 100 лв., изключващо възможността за преценка на обстоятелствата по
чл.27, ал.2 от ЗАНН.
В случая именно такова наказание е наложено и предвид
законосъобразното му определяне, обжалваният електронен фиш следва да
бъде потвърден. Намаляване на наказанието под законоустановения размер е
недопустимо.
Предвид изхода на делото, присъждане на претендираните от страна
на жалбоподателя разноски за възнаграждение на адвокат не се дължи.
Мотивиран от гореизложеното, на основание чл.63, ал.2,т.5 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш, серия К, № 5627390 на ОД МВР
– Перник, с който на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл. 182, ал.1, т.3 от
ЗДвП на Л. Д. Д., гр.П.,кв.***,ЕГН **********, е наложена глоба в размер
8
100 лева за нарушение на чл. 21, ал.2,вр.чл.21,ал.1 от ЗДвП.
Оставя без уважение искането за присъждане на разноски в полза на
жалбоподателя.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване - в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните,пред Административен съд гр.Перник, на
основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на
глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
9