Решение по дело №2274/2021 на Софийски градски съд

МОТИВИ ПО НЧД № 2274/2021г. ПО ОПИСА НА СГС, НО, 15 С-В
Производството е по реда на чл.32, ал.1, вр. чл.16 от Закон за признаване, изпълнение
и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови
санкции (ЗПИИРКОРНФС, наричан за краткост Закона).
Образувано е въз основа на искане за признаване и изпълнение на РЕШЕНИЕ №
********* от 10.06.2020г. , влязло в сила на 19.06.2020г., издадено от несъдебен орган-
Полицейско управление Любляна, Република Словения, с което на българския гражданин
М.А. Д., роден на **** г. в гр.София, българин, с българско гражданство, с последен
известен адрес в Р. България– гр. София, ул. ****, с ЕГН: **********, за две нарушения на
словенското законодателство, а именно за това, че не е представил по изискване на
полицейски служител на разрешително или удостоверение за законността на пребиваването
и влизането в Р. Словения и е нощувал на обществено място в подлеза на гарата,
представляващи съответно нарушения по на чл.147,ал.3 от Закон за чужденците на Р.
Словения и чл.10, ал.1 от Закон за обществения ред и спокойствие на Р. Словения, са му
наложени финансови санкции от 200 евро- за първото, и 83,46 евро-за второто .
Решението е придружено от удостоверение от 25.05.2021г. по чл. 4 от Рамково
решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване
на финансови санкции.
В съдебно заседание представителят на СГП излага становище за основателност на
искането за признаване на чуждестранното решение, тъй като е придружено с всички
изискуеми книжа и следва да се приеме за изпълнение.
Защитникът на засегнатото лице М.А. Д.-адв.А. оспорва решението на чуждия съд,
като моли същото да не бъде признавано от българския съд за изпълнение.
Засегнатото лице М.А. Д. се явява в съдебно заседание. Същият излага твърдения, че
не е извършил деянията, за които е санкциониран от издаващата държава.
Съдът, като обсъди представеното удостоверение от страна на Република
Словения, както и становищата на страните с оглед разпоредбите на ЗПИИРКОРНФС,
прие за установено от фактическа и правна страна следното:
С РЕШЕНИЕ № ********* от 10.06.2020г., влязло в сила на 19.06.2020г., издадено от
несъдебен орган-Полицейско управление Любляна, Република Словения на българския
гражданин М.А. Д. са наложени финансови санкции общо в размер на 283, 46 евро, за това,
че последният не е представил по изискване на полицейски служител на разрешително или
удостоверение за законността на пребиваването и влизането в Р. Словения, както и, че е
нощувал на обществено място в подлез на гара.
Във връзка с признаване и изпълнение на решението е издадено удостоверение по
чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 25.05.2021г., относно прилагането на
принципа за взаимно признаване на финансови санкции.
Видно от съдържанието на приложеното удостоверение (съставено по образец) -
налице е информация относно постановеното решение от несъдебен орган – дата на
издаване, влизане в сила и наложената с него санкция за описаните наказуеми деяния,
относно възможността за обжалване на решението пред съд с наказателна юрисдикция,
както и относно санкционираното лице - данни за самоличността му (имената, рождена дата
и местоживеене). Отразена е правната квалификация на извършените деяния и накратко
фактите за същите.
Отразено е, че решението е влязло в сила в изпълняващата държава, като не е
постановено решение срещу същото лице за същото деяние и такова решение не е
изпълнявано в изпълняващата държава или в трета държава, различна от издаващата и
изпълняващата държава.
Засегнатото лице е било уведомено съгласно законодателството на решаващата
държава лично или чрез упълномощен според националния закон представител относно
правото си да обжалва решението, както и сроковете за обжалване.
1

Липсват по делото данни за каквото и да е плащане на финансовата санкция.
При преценка на изложените в удостоверението обстоятелства и изисканите
допълнително от българския съд документи, касаещи информация за правната
квалификация на деянията, за които Д. е санкциониран, както и за конкретните санкции за
всяко едно от тях, настоящият съдебен състав прие, че са налице предпоставките за
признаване на процесното решение частично, по следните съображения.
На първо място съдът отчита, че решението за налагане на финансова санкция е
постановено от несъдебен орган на държава-членка на Европейския съюз за деяния,
съставляващи нарушения според законодателството на издаващата държава- чл.147,ал.3 от
Закон за чужденците на Р. Словения и чл.10, ал.1 от Закон за обществения ред и спокойствие
на Р. Словения.
Фактическото описание на деятелността по чл.147,ал.3 от Закон за чужденците на Р.
Словения в удостоверението по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от
25.05.2021г., както и предоставения от издаващата държава текст на процесната разпоредба,
настоящият съдебен състав приема, че въпросното деяние представлява административно
нарушение по българското законодателство – чл.31,т.3 от Закона за влизането,
пребиваването и напускането на Република България на гражданите на ЕС и членовете на
техните семейства, което отговаря на изискванията на чл. 30, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС за
двойната наказуемост на деянията по законодателството на издаващата държава и на
изпълняващата държава.
На следващо място, според удостоверението местоживеенето на лицето срещу което
е издадено решението е на територията на Република България, поради което е изпълнено
условието по чл.30, ал.3 от специалния закон, касателно признаване на решението на
издаващата държава по отношение на нарушението на чл.147,ал.3 от Закон за чужденците
на Р. Словения.
Съдът прие, че не е налице някое от факултативните основания по чл.35 от
ЗПИИРКОРНФС за постановяване на отказ за признаване на решението в тази му част,
доколкото се установи, че представеното удостоверение е пълно и в съответствие с
постановеното решение, срещу санкционираното лице за същото деяние не е постановено и
приведено в изпълнение решение за налагане на финансова санкция в друга държава (РБ
или трета държава), не е изтекла погасителна давност за изпълнение на наказанието, не е
налице имунитет или привилегии, препятстващи изпълнението на решението и деянието е
извършено на територията на издаващата държава, наложената финансова санкция за
нарушението на чл.147,ал.3 от Закон за чужденците на Р. Словения е над 70 евро, решението
е постановено срещу физическо лице, което и по българското законодателство носи
административнонаказателна отговорност и подлежи на административнонаказателно
преследване за деянието, което обосновава решението.
Производството пред издаващата държава е било писмено, поради което не се налага
изследване на въпроса относно уведомяването за лично явяване.
Не е налице изключението по чл. 3 ал. 2 за неприложимост на Закона, поради това че
исканият за признаване акт няма гражданскоправен характер и не произтича от право на иск
за вреди и възстановяване на предишното положение, когато е приложим Регламент (ЕО) №
44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 г. относно компетентността, признаването и
изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела.
По силата на чл. 16 ал. 8 от ЗПИИРКОРНФС, към който препраща чл. 32 ал. 1 от
същия закон, тъй като решението се отнася до парична сума определена в евро, съдът следва
да определи равностойността на сумата в български левове по курса на Българската народна
банка за деня на постановяване на решението в издаващата държава, във връзка с
нарушението на чл.147,ал.3 от Закон за чужденците на Р. Словения – 10.06.2020г. Видно от
официална информация на БНБ от електронна страница, курсът за едно евро е 1,95583 лв.
или равностойността на сумата от 200 евро, представляваща глоба наложена на българския
гражданин М.А. Д. за нарушение на нарушението на чл.147,ал.3 от Закон за чужденците на
2

Р. Словения възлиза общо на 391.16лв. /триста деветдесет и един лева и шестнадесет
стотинки/.
Във връзка с инвокираните от засегнатото лице твърдения, че не е извършил
деянията, за които е санкциониран, то съдът е длъжен да отбележи, че в дискреционните му
правомощия в производството по ЗПИИРКОРНФС не се включва проверка за правилността
на влязлото в сила решение на издаващата държава, което не дава възможност на
настоящия съд да обсъжда твърдените от Д. обстоятелства, касаещи по същество
законосъобразността и обосноваността на чуждия акт, тъй като съдът е обвързан с
принципите на взаимно доверие и взаимно признаване на финансовите санкции между
държавите членки в ЕС, ясно регламентирани в Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета
от 25.05.2021г.
Относно второто деяние, за което българският гражданин М.А. Д. е санкциониран, а
именно за това по чл.10, ал.1 от Закон за обществения ред и спокойствие на Р. Словения-
нощувал е на обществено място в подлеза на гарата, то въпросното деяние не представлява
административно нарушение или престъпление по българското законодателство, поради
което в тази част българският съд следва да откаже да признае РЕШЕНИЕ № ********* от
10.06.2020г. на несъдебен орган-Полицейско управление Любляна, Република Словения,
тъй като не са налице изискванията на чл. 30, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС за двойната
наказуемост на деянията по законодателството на издаващата държава и на изпълняващата
държава, нито въпросното деяние попада в кръга на деянията, посочени в чл.14,ал.2,т.1-32
от ЗПИИРКОРНФС и чл.30,ал.2 от същия закон, за които не се изисква двойна наказуемост.
Съдът постанови частично признатото решение № ********* от 10.06.2020г. на
несъдебен орган-Полицейско управление Любляна, Република Словения да се изпрати
незабавно на Национална агенция по приходите за изпълнение по реда на Закона за
Националната агенция по приходите и ДОПК.
Съдът постанови да се уведоми незабавно компетентния орган на издаващата
държава, както и Министерството на правосъдието на Република България, за частично
признаване и изпращане на решението на компетентния орган по чл. 6 ал. 2 от
ЗПИИРКОРНФС - Националната агенция по приходите, както и за приключване
изпълнение на решението, на основание чл. 38 от Закона.
Воден от изложените съображения съдът постанови решението си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.
3

Номер на акта:	180
Дата:	23 март 2022 г.
Съдия:	Николай Стоименов Николов

Дело:	20211100202274
Тип на делото:	Частно наказателно дело
Дата на образуване:	11 юни 2021 г.

Решение по дело №2274/2021 на Софийски градски съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите