ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Гр.Кърджали, 02.07.2019г.
Кърджалийският районен съд в закрито заседание на втори юли две
хиляди и деветнадесета година в следния състав:
Председател: Невена Калинова
разгледа докладваното от съдията гр.д. N 497 по описа за 2019г.:
Делото е образувано по предявен частичен иск по чл.134 от ЗЗД от Л.Н.Г. ***,
в качеството му на наследник на застрахован по полица „ЦКБ Живот+“ за
застраховка „Живот на кредитополучател“ от 14.09.2016г., като процесуален субституент
на "Централна
кооперативна банка” АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София, ***, трето ползващо се лице по застраховката като кредитор на
починалия кредитополучател, конституирано на основание чл.26,
ал.2, вр. ал.4 от ГПК и чл.134, ал.2 от ЗЗД като съищец по иска.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът „Застрахователно еднолично акционерно дружество ЦКБ Живот“ със
седалище и адрес на управление гр. София, ***, чрез надлежно упълномощен процесуален
представител-юрисконсулт, с отговор на исковата молба прави възражение
за неподсъдност на делото на РС-Кърджали по причина неприложима специална
подсъдност, тъй като приложимата е тази по чл.108 от ГПК, както и за недопустимост
на иска.
Районният съд като взе предвид твърденията на ищеца в
исковата молба, разпоредбите на чл.134 от ЗЗД, чл.2, ал.2 от КЗ, чл.383 от КЗ, §13,
т.1 от ДР на ЗЗП, чл.108, ал.1, вр. чл.105, чл.113 и чл.115 от ГПК, и приетото в съдебната практика по Решение N 138 от 05.01.2015 г. по т.д. N 1727/2014 г., ТК, I т.о., Определение N 518 от 25.11.2016 г. по
гр.д. N 1855/2016 г., ТК, I т.о., Определение N 536 от 31.12.2018 г. по ч.т.д. N 2917/2018 г., ТК, I т.о. и т.6 от ТР 1/23.12.2015 г. на ВКС по
тълк. д.1/2014 г., ОСТК, приема, че с оглед
изложените в исковата молба твърдения, предявеният иск е по чл.134 от ЗЗД, а отводът на ответника за местна неподсъдност
на делото пред настоящия съд е основателен по следните съображения:
За наследниците на кредитополучателя е
налице правен интерес да упражнят имуществените права на банката
спрямо застрахователя по застраховка „Живот“ по реда на чл. 134 от ЗЗД при
бездействие на банката, защото се явяват кредитори на банката, от една страна,
въз основа на правото им да получат обратно извършените от тях погасителни
плащания по кредита за периода от датата на настъпване на застрахователното
събитие до датата на изплащане на застрахователната сума, а от друга страна,
въз основа на правото им да получат пълно погасяване на кредитното задължение
към датата на настъпване на застрахователното събитие. Застрахованият
кредитополучател, респективно неговите наследници имат правен интерес от
изпълнение на уговореното в застрахователния договор по застраховка „Живот“
задължение за изплащане на застрахователната сума от застрахователя на банката,
защото изпълнението на уговореното има директен ефект в неговия/техния
патримониум, тъй като се погасява задължението по договора за кредит.
За разлика
от отменения КЗ, в новия КЗ, при действието на който е сключен
процесния договор за застраховка, изрично в разпоредбата на чл. 383, ал.
3 е предвидено, че в случай на смърт на длъжник-застраховано
лице по застрахователен договор по повод негово неимуществено благо съгласно
ал. 1, кредиторът е длъжен да предприеме с грижата на добър стопанин всички
необходими действия относно претендирането и изплащането от страна на
застрахователя на застрахователната сума по застрахователния договор. По повод
изплащането на обезщетение по застраховка по изречение първо наследниците на
длъжника имат права на застрахован, освен
правото да получат обезщетението до размера на непогасената част от
задължението. Съответно в чл. 383, ал. 4 КЗ е
предвидено, че в случаите на настъпване на
застрахователно събитие и съгласно условията на основния договор между
кредитора и длъжника и условията на застрахователния договор застрахователят
извършва плащане към кредитора до размера на непогасената част от задължението
по ал. 1. Остатъкът от застрахователното обезщетение, в случай че такова е
налице, се заплаща на длъжника или на неговите наследници, или на третите
ползващи се лица, когато застраховащ е длъжникът.
В съдебната практика по отменения е изведен правнията
интерес на наследниците на длъжника по договор за кредит да
предявят претенцията на кредитодателя срещу застрахователя на основание чл. 134 ЗЗД-
кредитополучателят, който е застраховал живота
си срещу определени рискове, респективно наследниците му
имат правен интерес и активна процесуална легитимация да предявят иск против
застрахователното дружество в защита на имуществените права на банката като
искат осъждането на застрахователното дружество да заплати на ползващото се
лице по застрахователния договор – банката дължимата застрахователна сума при
осъществяване на застрахователното събитие, ако твърдят наличие на
предпоставките на разпоредбата на чл. 134 ЗЗД, при условията на процесуална
субституция и упражняване на чуждо материално право.
С оглед изричната правна регламентация понастоящем в чл. 383, ал. 3 КЗ, уреждаща правата
наследниците на кредитополучателя като застраховани лица, то за
тях упражняването в това им качеството на правата по застраховката е
законодателно скрепено и не е нужно специално обосноваване
на предпоставките по чл. 134 ЗЗД.
Разпоредбата на чл. 134 отЗЗД урежда непрекия иск на кредитора за защита на
чужди права – имуществените права на неговия длъжник, когато последният
бездейства и по този начин заплашва удовлетворяването на кредитора, освен ако
се касае за такива права, упражняването на които зависи от чисто личната
преценка на длъжника. Застрахованият по застраховка „Живот“ или „Злополука“
кредитополучател, респективно неговите наследници притежават правен интерес и
активна процесуалноправна легитимация да предявят иск срещу застрахователя за
заплащане на застрахователното обезщетение в полза на банката при наличие на
процесуалните предпоставки на чл. 134 ЗЗД, а именно: 1/ ищецът /процесуален субституент/
твърди, че има качеството на кредитор спрямо дадено лице /в случая банката/, т.
е. че има вземане към това лице, възникнало на договорно или извъндоговорно
основание; 2/ ищецът /процесуален субституент/ твърди, че неговият длъжник и
титуляр на правата, които се защитават с предявения иск, бездейства и не
упражнява имуществените си права/по съдебен ред/; 3/ неупражняването на правата
на длъжника на ищеца /процесуален субституент/ заплашва удовлетворяването на
последния, т. е. с бездействието си длъжникът рискува да намали имуществото си/или
то вече е намалено/; 4/ ищецът в качеството си на процесуален субституент
следва да претендира осъждане на ответника не за себе си, а за носителя на
притезанията.
Процесуалната легитимация се обуславя от заявената от ищеца принадлежност
на спорното материално право, от претендираното или отричано от ищеца право.
Докато процесуалната легитимация следва от правното твърдение на ищеца, то
материалноправната легитимация предпоставя и дава отговор на въпроса за
титулярството на гражданското правоотношение - кой е носител на правото и кой е
носител на правното задължение. Поради това, че процесуалната легитимация на
двете страни следва от правното твърдение, когато съдът проверява дали искът е
предявен от и срещу надлежна страна, той трябва да изхожда от правото, което се
претендира или отрича с исковата молба. Съответствието между
процесуалноправната и материалноправната легитимация е въпрос по същество,
който съдът изследва с решението и който обосновава основателността, но не и
допустимостта на иска. Въпросите дали ищецът /процесуален субституент/ е
кредитор на банката относно твърдяното вземане, дали банката бездейства или е
предприела действия за защита на имуществените си права и дали банката има
вземане срещу ответника подлежат на преценка от съда, разглеждащ спора по
същество, зависят от събраните доказателства и на тях следва да бъде даден
отговор с решението.
Съгласно дефинитивната разпоредба на чл. 2, ал. 2 от КЗ „ползвател
на застрахователни услуги“ по смисъла на КЗ е застраховащият, застрахованият,
третото ползващо се лице, третото увредено лице, другите лица, за които са
възникнали права по застрахователен договор, както и физическото или
юридическото лице, което проявява интерес да се ползва от услугите,
предоставяни от застраховател или от застрахователен посредник във връзка с
предмета му на дейност, независимо дали е потребител по смисъла на Закона за
защита на потребителите. Правилото на § 13, т. 1 от ДР
на ЗЗП предвижда, че потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки
или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или
професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по
този закон, действа извън рамките на своята търговска или професионална
дейност. Спорно е в практиката
дали възможността за изборна подсъдност съгласно нормата на чл. 113 от ГПК
е уредена изрично само за потребителски спорове, или като такава в
общите норми на основното исково производство намира приложение във всички
спорове между потребителя и доставчика на услуга, в случая и когато ползвател на застрахователни услуги е
юридическо лице/по арг. от т.6 от ТР 1/23.12.2015
г. на ВКС по тълк. д.1/2014 г., ОСТК/.Независимо дали се възприема първото, или второто тълкуване, не е налице
изборна подсъдност по делото, тъй като процесуалният субституент-физическо лице,
наследник на застрахован в полза на банката-съищец, по застрахователно
правоотношение със застрахователя-ответник, не упражнява това право на избор на съищеца, щом последният няма седалище и
адрес на управление в района на настоящия съд, като неприложима е и
подсъдността по чл.108, ал.1 изр.2-ро от ГПК, защото ответникът няма въобще
регистрирани клонове на територията на страната/съгласно вписванията в ТР/.Така
извод, че процесуалният субституент по чл.134 от ЗЗД е упражнил правото на избор на потребителя/ползвателя на застрахователни услуги/ на местна подсъдност по чл.113 от ГПК, щом искът не е предявен по седалището и
адреса на управление последния, не може да се направи.Не може да се направи
такъв извод и за изборната подсъдност по чл.115, ал.2 от ГПК, тъй като
местонастъпването на застрахователното събитие, видно от даказателствата по
делото, е в гр.Момчилград, където настъпва смъртта на застрахования
кредитополучател в полза на банката-ползващо се от застраховката лице. Съгласно
чл.115, ал.2 от ГПК исковете за обезщетение по Кодекса за застраховането на
увреденото лице срещу застраховател, Гаранционния фонд и Националното бюро на
българските автомобилни застрахователи се предявяват пред съда, в чиито район
към момента на настъпване на застрахователното събитие се намира настоящият или
постоянният адрес на ищеца, неговото седалище, или по местонастъпване на
застрахователното събитие. Съгласно чл.119, ал.3 от ГПК възражение за неподсъдност на делото по
чл.108, ал.2, чл.113 и чл.115, ал.2 може да се прави от ответника най-късно в
срока за отговор на исковата молба и да се повдига служебно от съда до
приключване на първото по делото заседание.
При констатация, че искът е предявен
пред некомпетентен според разпоредбите на чл.113 и чл.115 от ГПК съд, изборът
от страна на ищеца не е правилно упражнен.Сезираният със спора съд не може да
определи кой друг съд, измежду алтернативно предвидените в разпоредбата на
чл.115 от ГПК, е компетентен да разгледа спора, без преди това да предостави
възможност на ищеца да направи този избор, за което дължи указания на ищеца и
при липса на уточнение от страна на ищеца, съдът, пред който е висящо делото по
иск за обезщетение по КЗ от увреденото лице, следва да избере една от
алтернативните възможности, да прекрати производството по делото и да го
изпрати на така определения съд.
Предвид приетата в практиката възможност
процесуалният субституент да упражнява правото на избор на съищеца на специална
местна подсъдност при косвен иск по чл.134 от ЗЗД, тъй като на него по
изключение законът отрежда принадлежността на правото на иск като кредитор на
бездействащия длъжник, с което право на иск процесуалният субституент може да
се разпорежда/да го оттегля, да се отказва от него, да го изменя/ без да се
разпорежда със спорното материално право, защото не е негов носител/, то нему
принадлежи и процесуалното право на избор на местна подсъдност, но към
предявяване на иска, тъй като след това, в хипотезата на процесуално
застъпничество, упражняването на правото на иск на субституента се съчетава с
упражняването на правото на иск на носителя на спорното право в качеството му
на необходим другар.
В случая разпоредбата на чл.115, ал.2 от ГПК е неприложима.Разпоредбата на чл.115 от ГПК е озаглавена „Искове за
непозволено увреждане“, а имуществените права на длъжника, които чрез иска по
чл.134 от ЗЗД се упражняват от процесуалния субституент, не почиват на
непозволено увреждане.
В съответствие с гореизложеното, тъй
като седалището и адреса на управление на бездействащия длъжник е в гр.София и
такъв избор от процесуалния субституент не е направен, подсъдността се определя
по чл.105, вр. чл.108, ал.1 изр.1-во от ГПК, което обуславя правомощие на
настоящия съд да прекрати производството пред себе си и да го изпрати на местно
компетентния съд-СРС, който има правомощието да прецени допустимостта на иска
по възражението за това на ответника с отговора на исковата молба.
Мотивиран от горното и на основание чл.118, ал.2, вр.
чл.119, ал.3 и ал.4 от ГПК, РС-Кърджали
ОПРЕДЕЛЕНИЕ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. N 497/2019г. на РС-Кърджали и ИЗПРАЩА делото по подсъдност
на Софийски районен съд.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд-Кърджали
в едноседмичен срок от връчването му.
Съдия: