О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ............../ 19.02.2020г.,
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - ви състав, в
закрито заседание, проведено на деветнадесети
февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
НЕВИН
ШАКИРОВА
като разгледа докладваното от съдия Н.
Шакирова
въззивно
частно гражданско дело № 475 по описа за 2020г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
274, ал. 1, т. 1 вр.
чл. 130 от ГПК.
Образувано е по повод частна жалба
на Колю Желязков Р. срещу Определение № 16916
от 19.12.2019г. по гр.д. № 18162/2019г. по описа на ВРС, 39-ти състав, с което на основание чл. 130 от ГПК е върната предявената от него
срещу „Електроразпределение Север“ АД искова молба, а
образуваното производство – прекратено.
В частната жалба са наведени оплаквания
за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение. Преди да
постанови връщане на исковата молба, първоинстанционният
съд е следвало да даде възможност на ищеца да прецизира искането си и да
използва възможността по чл. 228 от ГПК. Ищецът не е получил фактура за
исковата сума, а единствено писмо от „ЕРП Север“ за извършена корекция. Не е
имало как да узнае, кое дружество е издало фактура за корекционната
сума. Моли в тази връзка да се отмени обжалваното определение и да му бъде
предоставена възможност да замени посочения ответник по реда на чл. 228 от ГПК.
В отговор на жалбата,
„Електроразпределение Север“ АД оспорва доводите в нея. Поддържа, че
обжалваното определение е правилно – за ищеца не е налице правен интерес от
предявяване на иск срещу дружеството, поради което производството правилно е
прекратено като недопустимо. Отправил искане жалбата да се остави без уважение
като неоснователна.
При служебна проверка, съдът
констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК срещу
обжалваем акт –
определение, което попада в хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК,
от страна с правен интерес от обжалване и удовлетворява изискванията за
съдържание по чл. 275, ал. 2 от ГПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Производството пред ВРС е
образувано по повод предявен от Колю Желязков Р. срещу „Електроразпределение
Север“ АД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК
за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на
дружеството ответник сумата от 2 653.40 лв., стойност на служебно
начислена ел. енергия.
С Разпореждане от 05.11.2019г.
исковата молба е оставена без движение с указание до ищеца да уточни кое
дружество е издател на фактурата за исковата сума, като индивидуализира същата.
В изпълнение на дадените указания,
с молба от 13.11.2019г. ищецът уточнил, че не е в състояние да индивидуализира
фактурата, доколкото не му е връчена. Посочил, че е получил писмо от „ЕРП
Север“ АД, че корекцията на сметка е начислена правомерно, поради което насочва
иска срещу това дружество.
С последващо
Разпореждане от 14.11.2019г. съдът оставил отново без движение исковата молба и
указал на ищеца да уточни от кое дружество е издадена фактурата за исковата
сума, с оглед преценка дали посоченият ответник е пасивно легитимиран да
отговаря по иска. С молба от 20.11.2019г. ищецът уточнил, че фактурата е
издадена от „ЕРП Север“ АД, което дружество е надлежен ответник по делото.
В отговор на исковата молба
„Електроразпределение Север“ АД оспорил допустимостта на иска. Изложил доводи,
че в конкретния случай не е налице правен спор между страните. Дружеството не е
издавало фактура за исковата сума със задължено лице – ищецът по делото и не
претендира от последния заплащане на сумата от 2 653.40 лв.
В обжалваното определение, ВРС
приел, че предявеният иск е процесуално недопустим, доколкото интерес от ОУИ е
налице при твърдение, че ответникът неоснователно претендира да има отричано от
ищеца право. Съобразил известния му факт, че преди 40.04.2019г. фактурите за
начислени служебно количества ел. енергия по ПИКЕЕ са издавани от „Енерго-Про
Продажби“ АД. Спор за дължимостта на исковата сума
между страните липсва, поради което искът е предявен при отсъствие на правен
интерес, поради което върнал исковата молба и прекратил образуваното въз основа
на нея производство.
За да се произнесе, ВОС съобрази
следното:
Съгласно уредената в чл. 124, ал. 1
от ГПК възможност, всеки може да предяви иск, за да установи несъществуването
на едно право, когато има интерес от това.
Предмет на разглеждане е предявен
отрицателен установителен иск за несъществуване на
парично задължение към посочения ответник.
Въпросът за правния интерес от
предявяване на отрицателен установителен иск по чл.
124, ал. 1 от ГПК е винаги специфичен за делото и е обусловен от фактическите
твърдения и правните доводи на ищеца. Съдебната практика не би могла да бъде
уеднаквена, като се даде разрешение при какви точно твърдения на ищеца относно
факти и обстоятелства за него съществува правен интерес от предявяването на установителен иск. Преценката е винаги конкретна.
В исковата си молба в случая ищецът
навел фактически твърдения, че при проверка на текущите си задължения в
електронната страница на „Енерго-Про Продажби“ АД установил, че има задължение
в размер на исковата сума за обекта, в който потребява
ел. енергия. При посещение на Център за обслужване на клиенти, служители на
ответното дружество му разяснили, че въз основа на проверка и съставен
констативен протокол му е начислена допълнителна сума за минал период в размер
на исковата сума. Оспорил дължимостта на паричното
задължение в този размер и отправил искане да се приеме за установено
несъществуване на парично задължение към ответното дружество. При тези
твърдения за накърняване на правната му сфера от извънсъдебната претенция на
ответника, правният интерес от отрицателния установителен
иск е надлежно обоснован.
Твърдението в отговора на исковата
молба, че „ЕРП Север“ АД не претендира от ищеца исковата сума, респ. че
признава недължимост на паричното задължение не
обуславя отпадане на правния интерес, доколкото в условията на евентуалност
дружеството ответник оспорва иска. В случай, че признанието се поддържа и в хода
на делото, ищецът може да има интерес от постановяване на решение при признание
на иска, а в случай, че бъде оттеглено – спорът следва да се разреши съобразно
предприетото в условията на евентуалност оспорване на иска.
Действително в съдебната практика
се приема, че правният интерес при предявен отрицателен установителен
иск най-пълно се разкрива от процесуалното поведение на ответника, когато
същият продължава да претендира отричаното от ищеца право. В този случай ищецът
има задължението да установи наличието на защитимо материално благо/право, като
докаже фактите, от които то произтича. Само при установено защитимо право,
което е накърнено и се нуждае от защита, чрез отрицателния установителен
иск ищецът има правен интерес да установи несъществуването на спорното право. И
докато това е въпрос по допустимостта на иска, в тежест на ответника е да
докаже основанието, на което основава претендираното
от него и отричано от ищеца право, като преценката на съда дали са налице
фактите, от които произтича претендираното от
ответника право е въпрос по основателността на исковата претенция.
При действието на ГПК /отм./ иск за
несъществуване на претендирано вземане е допустим
само когато претендиращият кредитор разполага с изпълнителен титул или с други
средства за извънпроцесуална принуда /например да
спре занапред доставката на стоки или услуги/. Без наличието на една от тези
две предпоставки отрицателният иск беше недопустим поради отсъствие на правен
интерес. Действащият ГПК защитава в по-голяма степен интереса на всеки от
спорещите да поиска установяването на действителното правно положение със сила
на присъдено нещо. Длъжникът има интерес от иск за несъществуване на вземането
и когато не е заплашен непосредствено от принуда /процесуална или извънпроцесуална/, тъй като може да поиска решение при
признание на иска. При действието на стария ГПК не беше необходимо да се
изискват служебно доказателства за наличието на интерес от предявения установителен иск /когато той не е очевиден/, тъй като
искът ставаше допустим, ако ответникът го оспори или е оспорвал претенциите на
ищеца с извънпроцесуалното си поведение. При действащия
ГПК ответникът по предявен установителен иск не може
да предизвика прекратяване на делото поради отсъствието на правен интерес у
ищеца, тъй като ищецът има интерес да получи решение при признание на иска.
Ответникът обаче може да удовлетвори този правен интерес на ищеца, като направи
признанието.
По тези съображения, съставът на
ВОС приема, че ОУИ на лице, заявяващо свое накърнено право от отношения с
ответник, който признава иска, а в условията на евентуалност оспорва същия, е
предявен при наличие на правен интерес от провеждането му, поради което е
процесуално допустим и следва да се разгледа по същество.
Обжалваното определение е
неправилно и следва да се отмени. Делото следва да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия по него.
Мотивиран от така изложените
съображения, Варненски окръжен съд
О П
Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ
по частна жалба на Колю
Желязков Р. Определение № 16916 от
19.12.2019г. по гр.д. № 18162/2019г. по описа на ВРС, 39-ти състав, с което на основание чл. 130 от ГПК е върната предявената от него
срещу „Електроразпределение Север“ АД искова молба, а
образуваното производство – прекратено.
ВРЪЩА
делото с указания за
продължаване на съдопроизводствените действия по
разглеждане на същото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
не подлежи на обжалване по
аргумент от чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.