Мотиви към присъда по НОХД №
665 по описа за 2013г. на ШРС
От Шуменска районна
прокуратура е внесен в Районен съд - гр.Шумен обвинителен акт по досъдебно
производство № 16/2013г. по описа на РУ “Полиция” - гр.Шумен, по който е
образувано производство пред първа инстанция срещу Н.Л.Ш., ЕГН **********, роден на ***г***, с настоящ адрес в гр.Шумен, ул. “Дедеагач” № 8, вх.3, ет.5, ап.58,
български гражданин, със средно образование, работещ, неженен, осъждан
/реабилитиран/ за
извършено от него престъпление от общ характер по чл.343б, ал.1 от НК. В
диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че подсъдимият на 07.01.2013г. в с.Салманово, обл.Шумен по ул. “Август Попов” управлявал МПС
– л.а. “Сузуки”, ДК № ТХ 45 02 РХ, с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2
на хиляда, а именно 1,85 промила, установено по надлежния ред.
В съдебно заседание
представителят на ШРП поддържа така повдигнатото обвинение и предлага на съда
да определи наказание при приложение разпоредбата на чл.54 от НК, а именно
“лишаване от свобода” в размер около средния, предвиден в закона размер. По
отношение на наказанието “лишаване от право да управлява МПС” счита, че е
справедливо на подсъдимия да бъде наложено такова за срок от 1 /една/ година и
8 /осем/ месеца, като на основание чл.59, ал.4 от НК предлага да се зачете
времето, през което е бил лишен от това право по административен ред.
Защитникът на подсъдимия, счита че подсъдимият не е извършил посоченото в
обвинителния акт деяние, като моли съда да го признае за
невиновен по повдигнатото обвинение за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК и да
го оправдае, като излага доводите си за това. Подсъдимият Н.Ш. не се признава за виновен в извършването на посоченото в обвинителния акт
деяние, но дава обяснения в своя защита. Освен това, подсъдимият се присъединява към предложението на защитника си, като в
последната си дума моли съда да бъде оправдан, защото смята, че не е извършил
престъплението, в което е обвинен.
След преценка на събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за
установено от фактическа страна следното, а именно:
Подсъдимият Н.Л.Ш. е
правоспособен водач на МПС от 22.10.2003г., като до настоящия момент има налагани
наказания за предходни нарушения на ЗДвП.
На 07.01.2013г.,
през нощта след 01.00 часа, полицейските служители на ГООРРУП при ОД на МВР - гр.Шумен - свидетелите Д.С.Д. и Ц.Д.Х., били изпратени от дежурния в посоченото поделение на МВР в с.Салманово,
обл.Шумен по получен на телефон 112 сигнал от лице /с неустановена по делото
самоличност/. Посоченото лицето твърдяло, че се е изгубило някъде в полята
около посоченото населено място, без да знае къде се намира, като потърсило
помощ от полицейските служители, понеже някаква бяла кола го преследвала с цел
да го блъсне. Двамата свидетели се придвижили с патрулния автомобил до
с.Салманово, като гледали за еветуални следи в полето в ляво и дясно около
селото, тъй като имало натрупал сняг. Лицето, подало сигнала, поддържало връзка
с дежурния, а той съответно със свидетелите Д. и Х.. При влизане на патрулния
автомобил в с.Салманово, дежурния съобщил на полицейските служители Д. и Х., че
лицето вече нямало нужда от помощ, тъй като успяло да излезе на улица в селото.
В този момент патрулиращите полицаи забелязали два автомобила, които се движели
по улиците на с.Салманово теглейки се. Лек автомобил марка “Роувър” с английска регистрация и дясна дирекция, зелен на цвят,
бил управляван от свидетелят К.Л.Ш. – брат на подсъдимия, който дърпал закаченият с въже аварирал автомобил “Сузуки” с рег. № ТХ 45 02 РХ, като за целта втория автомобил бил
закачен със задната си част. Тегленият автомобил бил управляван от подсъдимият Н.Л.Ш..
В автомобила на свидетеля К.Ш. пътували свидетелката М.П.И., която била на дясната седалка до
шофьора и свидетелката Й.Д.Л.,
която седяла на задната седалка, а в управляваният
от подсъдимият автомобил пътувала свидетелката – Р.Б.Х., която седяла на дясната седалка до шофьора. Свидетелите Д. и Х. последвали автомобилите, опитали се да спрат водачите на теглещите
се автомобили, но те продължили, порада което полицейските служители пуснали
светлинен и звуков сигнал от патрулния автомобил. В това време двете МПС
преустановили движението си пред дома на брата на подсъдимия Н.Ш.,***.
Свидетелите Д. и Х. също спрели патрулния автомобил и веднага излезли от МПС,
като свидетелят Х. застанал до тегления автомобил, управляван от подсъдимия, а
свидителят Д. до теглещия автомобил. Водачите на двата автомобила и техните
спътнички се опитали веднага да излязат от автомобилите, но полицейските служители
не им позволили. След това, изпълнявайки служебните си задължения свидетелите Д.Д.
и Ц.Х. извършили проверки и справки, тъй като установили, че автомобилите имали
видими следи от ПТП – бронята на единия автомобил висяла, и повикали екип на
КАТ. По-късно пристигнали
контролните органи на КАТ при ОД на МВР – гр.Шумен – свидетелят Ивалин Й.И. и Мирослав Димов
Ганев. Понеже двамата водачи на МПС не представили никакви документи били отведени в сградата
на РУ “Полиция” - гр.Шумен, където след справка, полицейските служители
установили самоличността им. Впоследствие, на подсъдимият Н.Л.Ш. му била
извършена проверка за алкохол с
техническото средство “Алкотест Дрегер 7410” с фабр. № 0094, поредна проба № 00777. Уредът отчел наличие на алкохол в размер
на 1.85 промила. В съответствие с изискванията
на Наредба № 30/27.06.2001г. за реда за установяване употребата на алкохол или
друго упойващо вещество от водачите на МПС на Н.Л.Ш. бил съставен Акт за установяване на
административно нарушение № 21/07.01.2013г., подписан от него с
възражения и му бил издаден талон за изпращане на медицинско изследване № 0377497, който подсъдимия
отказал да подпише, в присъствието на свидетеля Мирослав Д. Ганев. Впоследствие,
подсъдимият не се явил за даване на кръв в
ЦСМП – гр.Шумен в определения срок. Със заповед за задържане на лице Рег. № 4 от 07.01.2013г.
подсъдимият Ш. бил задържан на основание чл.63, ал.1 от ЗМВР за срок от 24
часа. Със Заповед за прилагане на принудителни административни мерки № 21/2013г.
от 07.01.2013г. е било временно отнето
свидетелството за управление на МПС на Ш..
Изложената
фактическа обстановка, съдът счита за установена въз основа на част от
обясненията на подсъдимия Н.Л.Ш., дадени в съдебно
заседание, от показанията на свидетелите, разпитани в съдебно заседание – Д.С.Д.,
И.А. И. и Ц.Д.Х., от части от показанията на свидетелите К.Л.Ш., Р.Б.Х. и Й. Д.Л.,
на прочетените на основание на разпоредбата на чл.281,
ал.4 от НПК, във вр. чл.281, ал.1, т.1, т.2 от НПК показания на свидетели С.С.С. и М.П.И., дадени пред разследващ полицай на досъдебното производство, както и
писмени такива, които са присъединените на основание чл.283 от НПК по делото.
Съдът не кредитира
изцяло обясненията на подсъдимия, доколкото същите в по-голямата си част не се
подкрепят от останалия събран по делото доказателствен материал и същите имат
характер по-скоро на негова защитна версия срещу повдигнатото му обвинение.
По отношение
показанията на свидетелите К.Л.Ш., Р.Б.Х.,
Й. Д.Л., С.С.С. и М.П.И., съдът също не кредитира същите изцяло,
доколкото същите са противоречиви относно поведението на подсъдимия в момента
преди пристигане на полицейските служители. От показанията на свидетелките М.И. и Й. Д.Л., става ясно, че едва след
приключване на процесния случай свидетелката Р.Б.Х. й се похвалила, че била
карала автомобила, т.е. посочените свидетелки няма лични възприятия за това кой
е управлявал авариралия лек автомобил “Сузуки”. Съдът не кредитира твърденията и на свидетелката Р.Х., тъй като показанията й са противоречиви не само
сравнени като дадени на различните етапи от наказателното производство, а също така противоречат на останалия доказателствен материал, събран по делото. Налице е
противоречие в показанията на посочената свидетелка Х., непълнолетно лице, което е употребило значително количество алкохол към
момента на инкриминираното деяние. Наличието на противоречие в показанията на
посочената свидетелка е относно количеството и вида на употребения от нея
алкохол, способите за управление на МПС - за това имало ли е контактен ключ на
автомобила, дали се е заключил волана на автомобила и т.н. Освен това имайки в предвид,
че посочената група свидетели се намират в близки приятелски отношения с
подсъдимия, се обяснява по логичен начин, че техните показания са пристрастни и
имат за цел единствено оневиняване на Ш..
По отношение показанията на свидетеля С.С.С. съдът счита, че също не
следва да бъдат кредитирани, тъй като не е пряк очевидец на управлението на лек автомобил “Сузуки” с рег. № ТХ 45 02 РХ към момента на извършване на проверката от
полицейските служители.
По отношение показанията на свидетеля К.Л.Ш. съдът счита, че също не
следва да бъдат кредитирани. В тази връзка следва да се отбележи, че той е брат
на подсъдимия и в тази връзка показанията му са до голяма степен пристрастни и
имат за цел да помогнат за оневиняване на подсъдимия. Освен това, показанията му са в противоречие с останалите, кредитирани от
настоящия състав доказателства по делото.
В същото време
показанията на останалата група свидетели - Д.С.Д., И.А. И. и Ц.Д.Х., освен че
кореспондират помежду си се подкрепят изцяло от останалия събран по делото
доказателствен материал. В този смисъл и двамата свидетели - Д.С.Д. и Ц.Д.Х.,
полицейските служители, изпратени във връзка със
сигнал за обществено-опасна ситуация – загубено лице в преспите в покрайнините
на с.Салманово са единодушни, че две МПС-та се теглят с мека връзка и
едното се движи на заден ход, като тегленият лек автомобил “Сузуки” бил управляван от
подсъдимия. Също така, свидетелят Д.Д. заявява, че не е
изпускал от поглед автомобила, управляван от подсъдимия, тъй като той е пътувал в полицейския автомобил и по никакъв начин зрението
му не е било отвличано от други обстоятелства. При преценка на свидетелските
показания съдът, както бе отбелязано и по-горе в настоящите мотиви, счита, че
следва да бъдат напълно кредитирани показанията на свидетелите Д.Д. и Ц.Х., тъй
като същите са преки очевидци, абсолютно безпристрастни и незаинтересовани от
изхода на делото и показанията им са в унисон с останалите, кредитирани от
настоящия състав доказателства по делото. Освен това, от показанията
на свидетелят И.И., актосъставител на съставеният акт за административно
нарушение на подсъдимия Ш. става ясно, че той не е бил очевидец на деянието, но
е узнал за това обстоятелство, след като е бил извикан от своите колеги - полицейски
служители Д. и Х., с оглед съставянето на акта за установяване на административно
нарушение, както и че именно подсъдимият пред него е признал за извършеното
деяние. От последното също може да бъде направен категоричния извод, че подсъдимия Ш.
е управлявал автомобила по смисъла на разпоредбата на чл.343 б, ал.1 от НК. В
този смисъл съдът съобрази и обстоятелството, че показанията им са логични и
кореспондират изцяло помежду си по отношение на обстановката, мястото, на което
се е случило и имайки в предвид и отдалечеността на деянието във времето. Освен
това, тримата полицейски служители нямат какъвто и да е правен
интерес в конкретния случай от решаването на казуса. Това са длъжностни лица,
които са вършили дейност именно в това си качество - полицейски служители,
бдящи за спазване на обществения ред.
Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин
доказателства по делото са непротиворечими и взаимно допълващи се и водят до
единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешното
убеждение на съда и обосновават решението му в следния смисъл:
Като прецени всички
доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от НПК, поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът приема, че с горното деяние подсъдимият Н.Ш. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ
характер, наказуемо по чл.343б, ал.1 от НК, поради следното:
Обект на
престъплението са обществените отношения, които осигуряват нормалните условия
за движение на моторни превозни средства по пътищата.
Субект на
престъплението е пълнолетно вменяемо физическо лице, притежаващо свидетелство
за правоуправление на МПС.
От обективна страна
изпълнителното деяние се изразява в управление на МПС с концентрация на алкохол
в кръвта над 1.2 на хиляда – в случая 1.85 на хиляда, установено по надлежния
ред – с техническо средство /чл.1 от Наредба № 30/2001г.
за реда за установяване на употребата на алкохол или друго упойващо вещество от
водачите на МПС/. Освен това, съгласно Постановление № 1 от 1983г.
на Пленума на Върховния съд, се казва, че всяка манипулация с приборите за
управление на МПС е управление на същото по смисъла на НК, т.е. в конкретния
случай е било без значение дали МПС-то е било с включен двигател или с не
включен двигател.
От субективна страна
престъплението е извършено с вина под формата на пряк умисъл, като деецът е
съзнавал състоянието си на алкохолно опиване и общественоопасния характер на
деянието, като е предвиждал и искал настъпването на общественоопасните му
последици.
Като причина за
извършване на деянието следва да се посочи несъобразяването и незачитането на
регламентираните в закона правила за движение на моторни превозни средства по
пътищата от страна на подсъдимия.
При определяне на
наказанието на подсъдимия за извършеното от него престъпление съдът прецени: Степента на обществена опасност на деянието, което съдът преценява като
висока, с оглед на ръста и динамиката на престъпленията по транспорта - касае
се за управление на МПС с висока концентрация на алкохол в кръвта. Степента на
обществена опасност на подсъдимия съдът преценява с оглед данните за личността
на дееца, които сочат, че същият е осъждан за друго престъпление от общ
характер, а именно: за престъпление по чл.343б от НК, като му е наложено
наказание “пробация” и “лишаване от
право да управлява МПС”, за което на основание чл.88а от НК е реабилитиран.
Действително реабилитацията заличава факта на самото осъждане и отменя за в
бъдеще последиците, които законите свързват с него, тя обаче не може да заличи
факта на престъплението и на наказанието, на значението, което те, в своето
разнообразие, имат за преценките при индивидуализацията на актуалната
наказателна отговорност /в т.см. Решение № 430/07.10.1996г. по н.д. №
468/1995г. на ВКС/. Обстоятелството, че до момента подсъдимия е
осъждан, очевидно не е допринесло за предотвратяване извършването на
престъпление с висока степен на обществена опасност и до корекция в поведение на подсъдимия. Същото се
отнася и до наличието на налагани наказания за нарушение разпоредбите на ЗДвП.
Същият има предходни нарушения на правилата за движение /видно от приложената
Справка за нарушител от региона - стр.11 от досъдебното производство/, отново
свързани с нарушения на ЗДвП, които го
определят като недисциплиниран водач на МПС. По настоящото дело
подсъдимия не се признава за виновен, но дава подробни обяснения в своя защита,
което имайки в предвид правото му на защита има характер на негова защитна
версия по въпроса и не следва да се тълкува като обстоятелство смекчаващо или
отегчаващо отговорността му. Съдът отчете и финансовото положение на подсъдимия
- работещ, което се доказва от обясненията му депозирани в хода на съдебното
следствие.
Същевременно, съгласно
чл.36 ал.1 от НК, освен въздействие върху конкретния деец, наказанието има за
цел да въздейства възпитателно и предупредително и върху останалите членове на
обществото, като чрез наказване на виновното лице ги мотивира да не пристъпват
установения в страната правов ред. Мрачната равносметка е, че е ежедневие по
пътищата на страната водачи да управляват МПС след употреба на алкохол, оповестена от обявената
статистика – явление,
изискващо ангажирането на различни мерки за ограничаването му, между които и
санкционирането с премерена строгост на провинилите се водачи на МПС предвид социалния отзвук на този
вид престъпни деяния и очакванията на гражданите като възмездие и насоченост на
обществената превенция.
Гореизложените
обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието, посочени в
чл.36 от НК могат да бъдат постигнати по отношение на подсъдимия Н.Л.Ш., като наказанието бъде определено при превес на констатираните по-горе
отекчаващи отговорността обстоятелства и при отчитане на отегчаващите. За
престъплението по чл.343б, ал.1 от НК е предвидено наказание "лишаване от
свобода" до 1 /една/ година. Съдът съобразявайки горните обстоятелства счита, че е справедливо и
съответно на извършеното от подсъдимия Ш. да определи наказание при приложение
разпоредбата на чл.54, ал.1 от НК, в размер около средния,
предвиден в посочената по-горе разпоредба, а именно 6 /шест/ месеца “лишаване
от свобода”.
Съдът счита, че са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл.66,
ал.1 от НК при подсъдимия Н.Л.Ш.. Съгласно разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК
съдът може да отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от три до пет
години, ако лицето не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ
характер и ако намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за
поправяне на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието. Съобразно
съдимостта на осъдения Ш. към момента на извършване на
процесното деяние, същият е осъждан, но реабилитиран на основание чл.88а от НК,
във вр. чл.82, ал.1, т.5 от НК и определеното наказание е под три години
лишаване от свобода, поради което е допустимо отлагането на изтърпяването на
наказанието лишаване от свобода. Освен това условното
осъждане в процесния случай не противоречи на изискванията на обща и лична
превенция. Законът изисква съчетаване на двете цели на наказанието. Независимо,
че дава приоритет на личната превенция, във всички случаи съдът, за да приложи
чл.66, ал.1 от НК, следва да направи констатация, че и с условното наказание
“лишаване от свобода” може да се въздейства възпитателно и предупредително и
върху другите членове на обществото. В настоящия случай подобен извод би могъл
да бъде направен. Съдът прецени, че е възможно постигане целите на
генералната и специална превенция на наказанието, визирани в чл.36 от НК, и без
ефективно изтърпяване на наказанието при изпитателен срок в минимален размер,
предвиден в посочената разпоредба, а именно 3 /три/ години. В този смисъл е и
константната практика на ВКС /Решение № 401/2002г. на ВКС, Решение № 528/1993г.
на ВКС, Решение № 386/1973г. на ВКС и др./.
На основание чл.59,
ал.2 от НК, във вр. чл.59, ал.1 от НК съдът приспадна от така определеното
наказание времето, през което подсъдимия е бил задържан на основание чл.63,
ал.1 от ЗМВР със Заповед за задържане на лице № 4 от 07.01.2013г.
Освен това съдът на основание чл.343г от НК,
във вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК наложи на подсъдимия и наказание “лишаване от
право да управлява МПС” за срок от 1 /една/ година и 6 /шест/
месеца,
като на основание чл.59, ал.4 от НК
приспадна времето, през което е бил лишен от това право по административен ред
със Заповед за прилагане на принудителни административни мерки № 21 от
07.01.2013г. При определяне размера на
това наказание съдът съобрази размера на констатираната алкохолната
концентрация в кръвта на подсъдимия. При преценка на това наказание съдът
съобрази и обсъдените по-горе множество отекчаващи вината обстоятелства, като
наличието на други наказания по ЗДвП, налагани на подсъдимия и наличието на
други противообществени прояви – предходно осъждане за престъпление по чл.343б
от НК.
Съдът намира, че
така определеният размер на наказанието за справедлив и
съответстващ на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на
престъплението и подходящ да повлияе поправително и превъзпитателно към
спазване на законите и добрите нрави от страна на осъдения. Освен това съдът
счита, че така определеното наказание ще въздейства предупредително върху него
и ще му се отнеме възможността да върши и други престъпления, а освен това ще
въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото. По този начин ще
бъдат постигнати целите на генералната и специална превенция.
Водим от горното
съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: