РЕШЕНИЕ
№ 767
гр. Велико Търново , 24.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ в публично
заседание на осемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ
при участието на секретаря ИВАНКА Д. ТРИФОНОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело
№ 20214110100902 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на АНК. В. П. и ХР. В. П., с която е предявен
отрицателен установителен иск за собственост по чл. 124 от ГПК. Ищците твърдят, че с
решение *по реда на ЗСПЗЗ на наследниците на *., е възстановено правото на собственост
спрямо недвижими имоти, намиращи се в землището на *, сред които и *. Изтъква се, че по
наследство от общия наследодател ищецът АНК. В. П. и *са станали собственици на по 1/16
идеална част от имота, а *е * 4/16 идеални части. Навеждат се доводи, че с договор за
продажба от 20.03.2013г., обективиран в нотариален акт *, АНК. В. П. по време на брака си
с ХР. В. П. е * от продавачите *притежаваните от тях идеални части от процесния имот.
Ищците твърдят, че на 12.03.2015г. *е сключила с ответника договор за дарение,
обективиран в нотариален акт *, и договор за продажба, *., относно прехвърляне на всички
придобити по наследство идеални части от възстановените с * земеделските земи, сред
които и 4/16 идеални части от имота * /1/16 идеална част с договора за дарение и 3/16
идеални части с договора за продажба/. Изтъква се, че сделките от 12.03.2015г. не са
породили транслативен ефект по отношение на процесния имот тъй като праводателят не е
притежавал вещни права, които да прехвърли след сключване на продажбата от 20.03.2013г.
както и че ищците не са изгубвали владението си по отношение на притежаваните от тях
идеални части. С оглед гореизложеното, се отправя искане до съда за постановяване на
решение, с което да се приеме за установено по отношение на ищците, че ответникът не е
собственик на 4/16 идеални части от имота, както и за присъждане на направените по делото
разноски.
1
Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор, с който признава иска. Заема
становище, че с поведението си не е станал причина за образуване на делото и не дължи
заплащане на разноски като отправя искане по за присъждането им съгласно чл. 78, ал. 2 от
ГПК.
По делото е направено искане от процесуалния представител на ищците за произнасяне по
реда на чл. 237 от ГПК.
Съдът, като взе предвид направеното от ответника признание на иска и становището на
ищците, намира че са налице предпоставките на чл. 237 от ГПК като същият следва да бъде
уважен. При този изход на делото претенцията на ответника за присъждане на разноски е
неоснователна, като на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК той следва да бъде осъден да заплати
на ищците направените по делото разноски за държавни такси и адвокатско възнаграждение
в общ размер на 413,50 лв. Възражението на ответника, че в случая са налице
предпоставките на чл. 78, ал. 2 от ГПК е неоснователно. Смисълът на посочената разпоредба
е ответникът да не се натоварва с разноски, когато поведението му нито е обусловило
предявяването на иска, нито в хода на производството е оспорил правата на ищеца. В
разглеждания случай ответникът е действал и като пълномощник на прехвърлителя, и като
приобретател по договорите за дарение и продажба като е имал възможност да извърши
предварителна проверка при подготовка на сделките, от която да установи, че процесните
идеални части не са били собственост на *. Като не е направил това със сключване на
договорите той е оспорил вещните права на ищците и е станал причина за предявяване на
установителния иск за собственост, поради което в случая липсва първата предпоставка на
чл. 78, ал. 2 от ГПК.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
Приема за установено по отношение на АНК. В. П. с ЕГН: ********** и ХР. В. П. с ЕГН:
********** *, че Г. СЛ. П. с ЕГН: ********** *, не е собственик на 4/16 /четири
шестнадесети/ идеални части от *, от които 1/16 /една шестнадесета/ идеална част е предмет
на договор за дарение от 12.03.2015г., *и 3/16 /три шестнадесети/ идеални части са предмет
на договор за продажба от 12.03.2015г., *.
Осъжда Г. СЛ. П. с ЕГН: ********** *, да заплати на АНК. В. П. с ЕГН: ********** и ХР.
В. П. с ЕГН: ********** *, сумата от 413,50 лв. /четиристотин и тринадесет лева и петдесет
стотинки/, представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
2
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
3