РЕШЕНИЕ №449
гр. Добрич, 05.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, четвърти състав, в
открито съдебно заседание на пети февруари две хиляди двадесет и четвърта
година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ЛЮБОМИР ГЕНОВ
при участието на секретаря Стойка Колева сложи за разглеждане адм. дело №395 по
описа за 2023 г. на ДАС,
докладвано от административния
съдия, и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.156 и сл. във връзка с чл.107 от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано
е по жалба на „ФОНД
РЕСПЕКТ“ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. хххххххх, представлявано от управителя А.К.О., чрез
процесуалния представител адвокат Ц.М. с адрес *** – партер, срещу АУЗ
№107-205/22-1/01.07.2022 г., издаден от главен експерт към отдел „Местни данъци
и такси“ при Община Добричка, потвърден с Решение №Ж-22#1/23.05.2023 г. на началника на отдел „Местни
данъци и такси“ при Община Добричка. В
жалбата са наведени твърдения за допуснати нарушения на материалния закон и на
съдопроизводствените правила от страна на административния орган. Твърди се, че
процесният имот е земеделска земя и същият не следва да бъде облаган с местни
данъци и такса битови отпадъци от Община Добричка; за него Община Добричка не извършва услугата „сметосъбиране
и сметоизвозване“. Настоява се
за отмяната на АУЗ №107-205/22-1/01.07.2022 г.,
издаден от главен експерт към отдел „Местни данъци и такси“ при Община
Добричка, потвърден с Решение №Ж-22#1/23.05.2023 г. на началника на отдел „Местни
данъци и такси“ при Община Добричка.
В законния срок не е постъпил отговор от
страна на административния орган.
В
последното съдебно заседание управителят на дружеството – жалбоподател е
посочил, че подадената жалба е основателна; желае присъждането на сторените по
делото разноски за внесена държавна такса, заплатено адвокатско възнаграждение
и внесен депозит за вещото лице.
Съдът, като прецени доводите на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Жалбата е подадена в
срока по чл.156 ал.1 от ДОПК, от легитимирано лице, срещу годен за обжалване акт
за установяване на задължение, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по
същество, тя е частично основателна.
Предмет на обжалване в настоящото
производство е издаденият акт за установяване на
задължение в цялост. Той е
издаден от материално компетентен орган в кръга на определените му в закона
правомощия съгласно чл.9б) във връзка с чл.4 ал.1 от Закона за местните
данъци и такси и Заповед №432/09.05.2022 г. на кмета на общината да изпълнява
задълженията на орган по приходите, в законоустановената писмена форма, при
липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, но при частично неправилно приложение на материалния закон.
От данните по административната преписка се
установява, че на 05.06.2013 г. управителят на „ФОНД РЕСПЕКТ“ЕООД - гр.
София е подал декларация по чл.14 от Закона за местните данъци
и такси пред Община Добричка, в която е декларирал възложените му с
Постановление за възлагане на недвижим имот №5489-000028/08.12.2008 г. 41872
кв.м. стопански двор и изградените в него постройки с обща площ от 3899 кв.м. От
намиращия се на лист 23 – 24 от делото Акт за установяване на задължения по
чл.107 ал.3 от ДОПК №АУЗ 107-205/22-1/01.07.2022 г. става ясно, че именно въз
основа на тази декларация са определени данъчните оценки съгласно приложение №2
и отчетните стойности на декларираните имоти. Между страните не се спори, че
тези оценки са били правилно изчислени. Съгласно чл.21 ал.1 от Закона за
местните данъци и такси данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията е
по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно приложение №2. Сборът от определените по горния начин данъчни
оценки, които не са променяни през процесните 3 години, е 360405.24 лева. Според
чл.15 от Наредба №13 за определяне размера на местните данъци на територията на
Община Добричка, който е действал през целия период, размерът
на данъка върху недвижимите имоти е в размер на 1.5 на хиляда
върху данъчната оценка на недвижимия имот. Затова посоченият в обжалвания акт размер на
данъка върху процесните недвижими имоти от по 540.60 лева за 2020 г. и за 2021
г., както и 270.30 лева за първата половина на 2022 г. е правилно определен
точно в размер на 1.5 на хиляда върху сумата от 360405.24 лева. Съгласно чл.13
от Закона за местните данъци и такси данъкът се заплаща независимо дали недвижимите имоти се използват или не. Затова жалбата срещу обжалвания акт следва да
бъде отхвърлена в частта, с която са установени задълженията за данъци върху
недвижимите имоти и дължимите лихви върху тях поради неплащането им в
определените срокове (с оглед на спестяването на ненужни разноски жалбоподателят
не е пожелал допускането на съдебно – счетоводна експертиза и не е оспорил
размерите на изчислените лихви). Неоснователни са възраженията на „ФОНД РЕСПЕКТ“ЕООД - гр. София, че процесният имот е земеделска земя и не трябва да
бъде облаган с данъци. Както е посочено в получения от ОД „Земеделие“ – гр.
Добрич отговор на искането на жалбоподателя (на лист 54 от делото) за отразяване
на вида на имотите, за същите се установява наличието на произход на
териториите на организациите по §12 от преходните и заключителни разпоредби на
ЗСПЗЗ; в тази връзка съгласно чл.50 ал.4 от Правилника за прилагане на Закона
за опазване на земеделските земи относно тези територии не се провеждат
процедури за промяна на предназначението и същите са урбанизирана територия,
което обстоятелство следва да бъде отразено в кадастралната карта и регистри. Затова
сме изправени пред хипотезата на чл.10 ал.1 пр.3-то от Закона за местните
данъци и такси за облагане на поземлени
имоти извън границите на населени места, които според подробен устройствен план имат
предназначението по чл.8 т.1 от Закона за устройство на
територията – за складови и производствени нужди, за каквито се използват
стопанските дворове. Според изготвеното и прието в последното съдебно заседание
заключение на вещото лице по допуснатата съдебно – техническа експертиза с
протокол от 21.03.2023 г. е било констатирано, че всички сгради в поземления
имот са премахнати и не съществуват на терена; този протокол касае последващ
период; независимо от горното, вещото лице е констатирало, че и към момента на
огледа (началото на 2024 година) 7 от сградите не са съборени, съществуват на
място и не са в добро състояние. Дори и да не бяхме изправени пред посочената
по-горе хипотеза на чл.10
ал.1 пр.3-то от Закона за местните данъци и такси, то подлежат на облагане с
данък съгласно чл.10 ал.3 от Закона за местните данъци и такси и застроените земи за действително застроената
площ и нейния прилежащ терен, каквито са процесните съгласно намиращото се на лист 15 –
16 от делото Постановление за възлагане на недвижим имот
№5489-000028/08.12.2008 г. Между страните не се спори, че през процесния период
след подаването на първоначалната декларация жалбоподателят не е подавал
декларация по чл.16 от Закона за местните данъци и такси за частично или пълно унищожаване на сградите,
както и за преминаване на недвижимите имоти от облагаеми в необлагаеми. Затова, дори и да има реална фактическа промяна относно
част от сградите, при неизпълнение на посоченото задължение за нейното
деклариране законосъобразно са определени данъчни задължения за всички
първоначално декларирани имоти.
В частта
относно определените размери на таксите за битови отпадъци и лихвите върху тях
жалбата е частично основателна. От заключението на вещото лице и представените
скици се установява, че процесните имоти са извън регулация, т.е. разположени
са извън границите на населеното място. На лист 63 – 66 от делото се намират заповедите
на кмета на Община Добричка, с които са определени границите на районите и видовете
предоставяни услуги по чл.62 от Закона за местните данъци и такси за Община
Добричка за 2020 г., 2021 г. и 2022 г. Според т.2 от тези заповеди за всички
застроени имоти, намиращи се в землищата на населените места на територията на
общината се предоставят услугите по сметосъбиране и сметоизвозване;
обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; поддържане
чистотата на територии за обществено ползване. Съгласно т.3 от горните заповеди
за всички незастроени имоти с неземеделско предназначение, намиращи се извън
регулационните граници на населените места, се предоставят услугите
обезвреждане на битовите отпадъци в депа и поддържане чистотата на териториите
за обществено ползване. Жалбоподателят излага аргументи за недължимостта на
начислените му такси за услугата „сметосъбиране и сметоизвозване“, които са
основателни. На първо място от текстовете на посочените заповеди не става ясно
дали намиращите се извън границите на населените места стопански дворове със
сградите в тях попадат в обектите по т.2 или т.3. Ако попадат в обхвата по т.3,
то още със самите заповеди е определено услугата „сметосъбиране и
сметоизвозване“ да не се предоставя, което води и до недължимостта на
начислените такси в тази част. Ако приемем, че попадат в обхвата по т.2, то от намиращите
се на интернет – сайта на Община Добричка мотиви, докладна записка и приложения
към план – сметката за дейност „Чистота“ на кмета на общината за всички
посочени години (2020 г., 2021 г. и 2023 г.) става ясно, че в действителност
дейността по сметосъбиране и сметоизвозване е обхващала единствено териториите
на населените места. Доколкото става въпрос за събирането на такса, а не данък,
липсата на насрещна услуга води до нейната недължимост относно процесните имоти
в определените размери съгласно приложение №2 към план – сметките за процесните
години (които в частта за „сметосъбиране и сметоизвозване“ за имотите на
юридическите лица в землището на с. Златия за 2020 г. са 1.1 промила, за 2021
г. са 1.9 промила и за 2022 г. са 2.1 промила). Непредоставянето на такава
услуга става ясно и от заключението на вещото лице, което посочва, че имотът
отдавна е изоставен и не функционира; сградите са самосрутващи се; никой не
работи там; няма кофи за смет пред обекта; отпадъци няма как да бъдат генерирани,
тъй като самият обект не функционира. Предоставянето на останалите две услуги
не се оспорва от жалбоподателя. Местонахождението на процесния имот на
територията на Община Добричка обуславя дължимостта на таксата за услугата „обезвреждане
на битови отпадъци в депа или други съоръжения“. Таксата не би се дължала, ако
общината нямаше такива, но Община Добричка ползва услугите на Регионално депо
за твърди битови отпадъци в с. Стожер, което обслужва териториите на Община
град Добрич, Община Добричка, Община Тервел, Община Каварна, Община Балчик,
Община Шабла, Община Генерал Тошево, Община Крушари и Община Никола Козлево. Действителното
предоставяне на услугата „поддържане на чистотата на териториите за обществено
ползване“ се установява както от мотивите, докладните записки и приложения №1,
№2 и №3 към план – сметката за чистотата за съответната година (публично
достъпни на интернет – страницата на Община Добричка и приложени по делото),
така и от приложение №4 към план – сметката за следващата година, в което са
посочени реално отчетените разходи за чистота за предишната година по отделни
пера. С оглед на изложеното жалбата срещу постановения акт в частта относно
услугите „обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения“, както
и „поддържане чистотата на територии за обществено ползване“ с лихвите към тях
трябва да бъде отхвърлена, а в частта относно услугата „сметосъбиране и
сметоизвозване“ е основателна и следва да бъде уважена. Изчислена съгласно приложение
№2 към план – сметките за процесните години (в частта за „сметосъбиране и
сметоизвозване“ за имотите на юридическите лица в землището на с. Златия за
2020 г. от 1.1 промила, за 2021 г. от 1.9 промила и за 2022 г. от 2.1 промила)
върху сбора от данъчните оценки от 360405.24 лева
недължимата част от таксата за 2020 г. е в размер на 396.45 лева, за 2021 г. е
в размер на 684.77 лева и за първата половина на 2022 г. е в размер на 378.43
лева. Съразмерно на установените като недължими такси жалбата е основателна и
частично относно претендираните законни
лихви, т.е. в размер на 73.62 лева от лихвата върху таксата за 2020 г., 57.82
лева от лихвата върху таксата за 2021 г. и 0.11 лева от лихвата върху таксата
за първата половина на 2022 г.
Следователно
обжалваният акт трябва да бъде отменен в частите, с които са установени
задължения за такса за битови отпадъци относно
услугата „сметосъбиране и сметоизвозване“ за
2020 г. в размер на 396.45 лева, за 2021 г. в размер на 684.77 лева и за
първата половина на 2022 г. в размер на 378.43 лева, както и с които са
установени задължения за лихви върху
таксата за 2020 г. в размер на 73.62 лева, върху таксата за 2021 г. в размер на
57.82 лева и върху таксата за първата половина на 2022 г. в размер на 0.11
лева, като в останалата част жалбата следва да бъде отхвърлена.
Заради
изхода от спора и на основание на чл.143 ал.1 от АПК на жалбоподателя трябва да
бъдат присъдените сторените и поискани разноски съразмерно на уважената част от
жалбата, т.е. в размер на 272.77 лева (от внесена държавна такса в размер на 50
лева, заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лева и 200 лева
внесен депозит за вещото лице).
Водим от горното и на основание на чл.172 ал.2
от АПК, Добричкият административен
съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Акт за установяване на задължения №107-205/22-1/01.07.2022 г., издаден от
главен експерт към отдел „Местни данъци и такси“ при Община Добричка, потвърден
с Решение №Ж-22#1/23.05.2023 г. на началника на отдел „Местни данъци и такси“ при Община
Добричка, в частта
относно установените на „ФОНД
РЕСПЕКТ“ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, район
„Триадица“, ул.“Силиврия“ №44-46, представлявано от управителя А.К.О., задължения за такса битови
отпадъци за 2020 г., 2021 г. и първата половина на 2022 г. за услугата по сметосъбиране и сметоизвозване съответно в размер на 396.45 лева, 684.77 лева и 378.43
лева, както и в частта относно установените
задължения за лихви върху таксата за
2020 г. в размер на 73.62 лева, върху таксата за 2021 г. в размер на 57.82 лева
и върху таксата за първата половина на 2022 г. в размер на 0.11 лева.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ФОНД
РЕСПЕКТ“ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. хххххххххххх, представлявано от управителя А.К.О., срещу Акт за установяване на задължения №107-205/22-1/01.07.2022 г., издаден от главен експерт към отдел
„Местни данъци и такси“ при Община Добричка, потвърден с Решение №Ж-22#1/23.05.2023 г. на началника
на отдел „Местни данъци и такси“ при Община Добричка, в останалата част – относно
установените задължения за данък върху недвижимите имоти за 2020 г., 2021 г. и
първата половина на 2022 г.; относно установените задължения за такса битови
отпадъци за 2020 г., 2021 г. и първата половина на 2022 г. съответно за разликата
от 396.45 лева до 2306.59
лева, за разликата от 684.77 лева до 2667 лева и за разликата от 378.43 лева до
1333.50 лева; относно установените задължения за лихви върху таксата за 2020 г. за разликата от 73.62 лева до
428.32 лева, върху таксата за 2021 г. за разликата от 57.82 лева до 225.21 лева
и върху таксата за първата половина на 2022 г. за разликата от 0.11 лева до
0.37 лева.
ОСЪЖДА Община Добричка с административен адрес гр. Добрич,
ул.“Независимост“ №20, представлявана от кмета Соня Георгиева, да заплати на „ФОНД
РЕСПЕКТ“ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, район
„Триадица“, ул.“Силиврия“ №44-46, представлявано от управителя А.К.О., направените разноски по административно дело №395/2023 г. по описа на ДАС съразмерно
на уважената част от жалбата в размер на 272.77 лева (двеста седемдесет и два лева и седемдесет и седем
стотинки).
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: