Присъда по дело №688/2021 на Районен съд - Хасково

Номер на акта:	2
Дата:	20 януари 2022 г. (в сила от 29 април 2022 г.)
Съдия:	Пламен Стоянов Георгиев

Дело:	20215640200688
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	7 юни 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 2
гр. гр. Хасково, 20.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, Х НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Георгиев
при участието на секретаря МАРГАРИТА М. ПОНДАЛОВА
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Георгиев Наказателно дело частен
характер № 20215640200688 по описа за 2021 година
и след като обсъди събраните доказателства поотделно и в съвкупност
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия С. Й. А., роден на ****** г., ******, с адрес за
призоваване: град Х., ул. „****“ № ** ЕГН: ********** за виновен, в това,
че на 09.12.2020 година в град Хасково причинил на Е.Ф. М. от град Х., ул.
***“ № ***, вх.***** ЕГН: ********** лека телесна повреда, изразяваща се в
разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК, а именно:
контузия на левия раменен пояс с болка и ограничени, кръвонасядане по
лявата подбедрица – престъпление по чл. 130, ал. 1 от Наказателния кодекс,
поради което и на основание чл. 130 ал. 1, вр. чл. 78а от НК го
ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност, като му НАЛАГА
административно наказание „Глоба” в размер на 1000.00 /хиляда/ лева, като
признава подсъдимия за невинен в това, че на 09.12.2020 година в град
Хасково причинил на Е. Ф. М. лека телесна повреда, изразяваща се в
разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК, а именно:
контузия на мишница и на основание чл. 304 от НПК го оправдава по
1

повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК в
тази част.
ОСЪЖДА подсъдимия С. Й. А., с адрес за призоваване: град Х., ул.
„***“ № ** ЕГН: ********** да заплати на Е. Ф. М. от град Х., ул. ****“ №
****, ЕГН: ********** сумата в размер на 800 /осемстотин/ лева,
представляваща обезщетение за причинените от деянието неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 09.12.2020 г. до окончателното й изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ приетия за съвместно разглеждане иск с правна квалификация
чл. 45 ЗЗД в частта за разликата до пълния предявен размер от 3000 лева, като
неоснователен.
ОСЪЖДА подсъдимия С. Й. А., с адрес за призоваване: град Х., ул.
„****“ № ** ЕГН: ********** да заплати на Е. Ф. М. от град Х., ул. *******,
ЕГН: ********** сумата в размер на 1262.00 лева, представляващи направени
по делото разноски за заплащане на държавна такса, на възнаграждение за
вещо лице, както и на адвокатско възнаграждение за упълномощен по делото
повереник.
Приобщените по делото веществени доказателства, а именно 1 бр. диск,
съдържащ аудиозапис и снимка на електронен картон на приетото повикване
до ЕЕН 112 от номер ******* да остане приложен по делото.
Присъдата подлежи на обжалване и протест пред Окръжен съд –
Хасково в петнадесетдневен срок от датата на обявяването й в съдебно
заседание – 20.01.2022 г., като ОБЯВЯВА на страните, че мотивите към нея
ще бъдат обявени в срок до 04.02.2022 г.
/п/ не се чете.
Съдия при Районен съд – Хасково: Вярно с оригинала!
Секретар: Г.С.
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към Присъда № 2 от 20.01.2022 г. на Районен съд – Хасково,
постановена по н.ч.х.д. № 688 по описа за 2021 година.

Производството по НЧХД № 688/2021 г. пред Районен съд - Хасково е
образувано по тъжба от Е. Ф. М. от град Х. против С. Й. А. от град Х., с която
последният е привлечен към наказателна отговорност и с Разпореждане №
235 на съдията – докладчик от 09.06.2021 г. - предаден на съд за това, че на
09.12.2020 година в град Хасково причинил на Е. Ф. М. от град Х.
***************, ЕГН: ********** лека телесна повреда, изразяваща се в
разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК, а именно:
контузия на раменния пояс и мишница, контузия, ограничени и болезнени
движения в лява раменна област, кръвонасядане по лявата подбедрица –
престъпление по чл. 130, ал. 1 от Наказателния кодекс.
С тъжбата е предявен от тъжителя против подсъдимия С. Й. А. от град
Хасково граждански иск за сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение
за причинените от деянието неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
извършване на деянието – 09.12.2020 г. до окончателното й изплащане, приет
от съда за съвместно разглеждане в наказателното производство.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково частният тъжител и
граждански ищец Е. Ф. М. от град Х., лично и чрез упълномощения по делото
повереник – адв. В.Г. от АК - Хасково, заявява, че поддържа подадената
тъжба и повдигнатото с нея обвинение, както и предявения граждански иск. В
хода на съдебните прения, адв. В.Г. заявява, след направения анализ на
доказателствените източници и заключението на вещото лице, че безспорно
били установени датата, мястото и начона на извършване на деянието,
описано в тъжбата, което по своята същност счита, че осъществявало състава
на престъпление, визирано в правната норма на чл. 130, ал. 1 от НК, като
акцентира и отношенията между синовете на пострадалата и подсъдимия,
явяващи се генезисът на възникналия инцидент. Моли съда, да признае
подсъдимия за виновен по повдигнатото обвинение, като му бъде наложено
съответно наказание, по вид и размер съгласно възприетия в практиката на
съдилищата от съдебния район по подобен вид дела, като акцентира на
постигане на целите не само на личната, но и на генералната превенция. Моли
също да бъде уважена и гражданскоправната претенция и присъдено
обезщетението, в размера, който били поискали за причинените болки и
страдания, както и в полза на неговия доверител да бъдат присъдени
направените по делото разноски.
Защитникът на подсъдимия С. Й. А. – адв. Д.С. от АК - Хасково
пледира при произнасянето на присъдата да се вземе под внимание, че
наказателното производство било изключително специфично, с оглед
събирането на доказателства и съответно преценката им, както и с оглед
1

законовото изискване, тези доказателства да бъдат безспорни и категорични.
В конкретната хипотеза счита, че действително „корените“ на самата тъжба
били изяснени, но самото обвинение не било доказано и след обстоен анализ
на достоверността на гласните доказателствени източници по делото и на
фактите, установени в хода на съдебното следствие, заявява че не било
доказано подзащитният му да е осъществил деянието, за което бил предаден
на съд. При обосноваване на тази си теза сочи, наличните съответствия на
обясненията на подсъдимия със събраните както гласни доказателства, така и
с приобщените писмени и веществени доказателства, анализирани през
призмата на житейската логика. Моли съда да постанови присъда, с която да
признае подсъдимия С. Й. А. от град Хасково за невинен по повдигнатото му
обвинение, а като последица от това, предявената против него
гражданскоправна претенция от страна на частния тъжител – отхвърлена като
неоснователна.
Подсъдимият С. Й. А. от град Хасково заявява, че разбира обвинението,
но не признава за виновен по него. В хода на съдебното следствие дава
подробни обяснения по случая, а в своя защита се придържа към изложеното
от защитника по делото – адв. Д.С.. В даденото му право на последна дума
изразява позицията си, че не се признава за виновен моли да бъде оправдан.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в съвкупност и взе предвид становищата и
възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа
страна:
Подсъдимият С. Й. А. е роден на **** г., същият е ****, с адрес за
призоваване: град Х., ул. „***“ №**.
Видно от приложената по делото Справка за съдимост, рег. № 1209,
издадена от Районен съд – Хасково на 15.07.2021 г. подсъдимият С. Й. А. не е
осъждан, но са вписани данни, че е бил освобождаван от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание по чл. 78а от НК –
глоба в размер на 500 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от
11 месеца, станало с Решение от 11.03.2004 г., постановено от Районен съд –
Хасково по НОХД № 103/2004 г., в сила от 26.03.2004 г. за престъпление по
чл. 343б, ал. 1 от Наказателния кодекс. За същия са събрани характеристични
данни, като в изисканата от органите на РУ на МВР – Хасково справка в тази
насока е вписано, че не е криминално проявен, извън случая посочен по - горе
и няма криминални регистрации, като са вписани такива за 1 бр. заявителски
материал – отново за деянието по чл. 343б, ал. 1 от НК, предмет на
обвинението по НОХД № 103/2004 г. по описа на РС - Хасково. Няма данни
да се движи с лица от криминалния контингент и се ползва с добро име сред
близките и съседите му.
Установено в хода на съдебното следствие е, че свид. У. С. Й. е син на
подсъдимия С. Й. А., а свид. Д. С. М. е във фактическо съжителство с
подсъдимия и майка на свид. У. Й.
2

На инкриминираната дата – 09.12.2020 г., тримата пътували с
управлявания от подсъдимия С. Й. А. лек автомобил марка „***“, модел
„***“ с рег. № ***. Движели се по бул. „****“ към дома им, като в района на
магазин „****“ спрели и подсъдимият помолил сина си – свид. У. С. Й. да
слезе и да му купи цигари.
По същото време частният тъжител и граждански ищец Е. Ф. М. се
намирала заедно със своя син – С. С. в същия район до разположения в
съседство с магазин „******“ магазин „***“. При вида на свид. У. С. Й.,
синът на частния тъжител и граждански ищец – С.С. му отправил обиди и
ругатни - между тях имало конфликт в миналото, когато С. С., заедно с негов
братовчед били упражнили насилие над сина на подсъдимия – У. Й., а баща
му – подс. С. Й. А. потърсил родителите на двете момчета, за да изяснят
случая и да потърси обяснение за станалото тогава. След като възприел
отправените по него адрес ругатни, свид. У. Й. се насочил към сина на
частния тъжител Е.М. и му ударил шамар, при което последната започнала да
вика „какво прави?!“ и да го бута, а по думи на подсъдимия С. Й. А., синът му
У Й. ударил шамар и на самата Е.М.. При вида на случващото се подсъдимият
С. Й. А. излязъл от колата и се намесил в разправията, като се нахвърлил
върху сина на частния тъжител и граждански ищец с юмруци и го съборил на
земята. Тогава тъжителят Е. Ф. М. опитала с тяло да прикрие сина си,
заставайки върху него, но самата тя понесла удари с ръце и крака по тялото си
от страна на подсъдимия С. Й. А..
В същия момент, по бул. „****“ в отсрещното платно, с управлявания
от него лек автомобил марка „***“, модел „****“, по бул. „*****“,
преминавал братът на тъжителя Е.М. – свидетелят Е. Ф. А., като двамата, по
повод рождения ден на 09.12. на сина му, имали уговорка да се срещнат пред
магазин „***“ да вземат торта и подарък за празника на детето и да се
приберат заедно да празнуват. В района на кръстовището, регулирано съв
светофарна уредба, възприел конфликта и разпознал своя племенник, паднал
на земята и сестра си – тъжителят Е.М. – върху него, както и подсъдимия,
познат му с прякора „***“. Виждайки, че последният им нанасял удари с
юмруци и ритници, свид. Е.А. подал сигнал на ЕЕН 112 от номер ****,
прието от оператор на 09.12.2020 г. в 17:21:24 часа с продължителност на
обаждането 02:08 часа, като изготвеният в изпълнение на определение на съда
звукозапис е приобщен на основание чл. 17 от ЗНССПЕЕН 112 като
веществено доказателство. Тъй като се намирал в отсрещното платно за
движение по бул. „*****“ и докато завърти през кръстовището, за да достигне
до мястото, инцидентът приключил, като подсъдимият се оттеглил сам
бягайки покрай блоковете. Оттеглили се били и част от присъстващите
минувачи. Случващото се било възприето и от свид. С. С. О., която с малкото
си дете отивала до хранителния магазин в съседство с магазин „****“, както и
отчасти от свид. Д. С. М.и свид. А. Р. А., а пристигналите във връзка с
подадения за инцидента сигнал на ЕЕН 112 служители на МВР посъветвали
пострадалите Е.М. и сина й С.С. да потърсят лекарска помощ. След
3

посещение в Бърза помощ, тъжителя била посъветвана да бъде
освидетелствана, а поради епидемичната обстановка, се наложило това да
стане от съдебен лекар в град Стара Загора, който издал съдебно медицинско
удостоверение, приложено към тъжбата и прието като писмено
доказателство.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно – медицинска
експертиза се установява, че на посочената дата в резултат на
инкриминирания инцидент тъжителят Е.Ф. А. е получила следните
увреждания: контузия на левия раменен пояс с болка и ограничени движения,
кръвонасядане по лявата подбедрица с възможен механизъм на причиняване –
действие от твърд тъп предмет, като получените увреждания било възможно
да се причинят при побой, по начина и при обстоятелствата, описани в
делото. Причинено е според вещото лице разстройство на здравето извън
случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, като срокът за пълно възстановяване е до
15 дни.
Гореизложената фактическа обстановка се доказва по безспорен начин
от събраните в хода на производството писмени доказателства, посочени на
съответното място по – горе, от приобщените веществени доказателства, от
заключението на вещото лице по назначената съдебномедицинска експертиза,
възприето от съда като обективно, компетентно и безпристрастно дадено,
както и от ангажираните гласни доказателствени средства, чрез проведените в
хода на съдебното следствие разпити на подсъдимия и на свидетелите,
допуснати до разпит в това им качество.
На първо място, съдът приема като достоверни обясненията на
подсъдимия - С. Й. А. в частта им относно обстоятелствата, свързани с
конкретния повод да премине със сина си и свид. Д. С. М. с управлявания от
него лек автомобил и да спре на мястото на разигралите се събития, както и за
възникналата конфликтна ситуация между сина му У. Й. и сина на тъжителя
А. А., прераснал във физическо съприкосновение, и относно причината за
това, свързана с предходен инцидент с тяхно участие. В този смисъл, следва
да се има предвид, че освен средство за защита, обясненията на подсъдимия
по делото съставляват и доказателствено средство, като следва да се
обсъждат и ценят с оглед останалия събран в хода на разследването
доказателствен материал. Нещо повече, принципите в наказателното
правораздаване изискват обясненията на подсъдимия по делото да бъдат
приемани за истинни, докато по несъмнен начин не бъдат опровергани и
оборени от други доказателствени източници, безусловно кредитирани от
своя страна с доверие в процеса на анализа на тяхната достоверност. Поради
тези съображения, настоящият съдебен състав възприема обясненията на
подсъдимия, доколкото в посочената част те са логически последователни и
безпротиворечиви, съпоставени с приобщените по делото писмени
доказателства и еднопосочни с показанията на част от разпитаните по делото
свидетели - У. С. Й., Д. С. М. и А.Р. А. Тук е мястото да се отбележи, че
всички изброени свидетели, всъщност са ангажирани от защитата по делото.
4

Те са очевидци на случилото се и с известни резерви относно показанията на
последния, съдът намира, че имат лични, преки и непосредствени
впечатления за конфликта при прерастването му във физическа саморазправа
и за кръга от участници в него. Що се касае конкретно до свид. У. Й. и Д. М.
настоящият съдебен състав намира за уместно да отбележи, че те са наясно, а
първият е бил и участник в предходния инцидент между синовете на
тъжителя и подсъдимия, стоящ в основата на конфликта, разразил се на
инкриминираната дата. При анализа на тяхната достоверност следва да се
отбележи изрично, че за свидетеля У. Й. е установено наличието на близка
родствена връзки със страна по делото, а именно с подс. С. Й. А., който е
негов баща, а пък свид. Д.М., майка на този свидетел, съжителства на
семейни начала с лицето, привлечено към наказателна отговорност. Тези
връзки предполагат възможен извод за тяхна заинтерисованост от изхода на
делото и това е един от критериите, макар и не единствени и дори не
решаващ, показанията им, подкрепящи достоверността на обясненията на
подсъдимия за началния момент на развитие на отношенията между
участниците в инцидента се възприемат за достоверни, но не и за останалата
част, темпорално следваща спречкването между синовете на страните по
делото пред хранителния магазин и свързана с намесата на техните родители
– тъжителя и конкретно подсъдимия. За следващите събития, обясненията на
подсъдимия и показанията на тези свидетели, не намират необходимата опора
в останалите гласни доказателства, а изпадат в противоречие и помежду им.
Особено показателно е изложението на свид. А. Р. А., който след сериозни
колебания все пак изложи възприятията си, но толкова неубедително, че
постави под въпрос въобще своето присъствие на мястото на инцидента. В
противоречие именно с показанията на друг свидетел, ангажиран от защитата,
А. А. сочи, че само е наблюдавал, докато е преминавал в района инцидента, а
свид. У. Й. го сочи като лицето, което се е намесило в конфликта между него
и сина на тъжителя, за да ги разтърве, вероятно целящ от своя страна да
отрече физическо участие на своя баща, подсъдим по делото, обяснимо с
близката родствена връзка помежду им, както вече бе изтъкнато. Такава
връзка със страна по делото, но с насрещната – тъжителя съществува и по
отношение на свид. Е. Ф. А., брат на Е. Ф. М. Независимо от това обаче, този
свидетел се е съгласил да свидетелства, разяснени му са правата и
задълженията, предупреден е за отговорността им за лъжесвидетелстване и е
обещал да говори истината. Показанията на същия са основани на негови
преки и непосредствени впечатления, същият има ясен спомен за разигралите
се събития и дава логически обосновани и вътрешно безпротиворечиви
показания за тези факти, включени в предмета на доказване и от значение за
правилната наказателноправна оценка на поведението на всеки от замесените
в конфликта. Същият възпроизвежда в необходимите детайли, съобразявайки
възможността му да ги възприеме от разстояние и шофирайки, събитията на
посочената в акта на частното обвинение дата, като с изключение на отделни
нюанси в поведението на участниците в разигралите се събития, не е налице
5

съществено разминаване в информацията, съдържаща се този доказателствен
източник, които да отричат неговата истинност. Досежно основния момент от
предмета на доказване, а именно налице ли нанасяне на удари от страна на
подсъдимия спрямо частния тъжител, хронологията и начина по който това е
станало, действително се открояват противоречиви гласни доказателства,
чийто анализ предполага и изграждането на фактическите изводи на съда по
отношение на релевантните факти, включени в предмета на доказване,
формиран от повдигнатото обвинение. Както стана ясно, касае се за гласни
доказателствени средства, посредством разпита на подсъдимия и свидетелите
по делото, проведен в хода на съдебното следствие пред районния съд,
обособени донякъде в две групи на база насочеността на твърденията,
съдържащи се в тях относно предмета на доказване, включваш въпросите за
наличието на деяние по чл. 130 НК, начина на осъществяването му и
авторството. При анализа на тяхната достоверност следва да се отбележи
изрично, че тази на свидетелите У. С. Й, Д. С. М. и А.Р. А. относно участието
или по – скоро липсата на такова от страна на подсъдимия С. Й. А. бе
отречена от кредитираните с доверие показания на свид. Е.Ф. М., който
въпреки изложеното по – горе убедително пресъздава случилото се.
Показанията му съответстват на приобщените веществени доказателства,
макар акцентът в изявлението и обаждането до ЕЕН 112 да е бил насочен
върху агресията на подсъдимия по отношение на племенника на свид. Е.А. и
син на тъжителя, то ясно е възприето, както последната с тялото се е опитвала
да го предпази от ударите и най – вече на обективните находки за самите
наранявания, получени от тъжителя именно докато е предпазвала сина си.
Изложеното от този свидетел в настоящото производство следва да се
отбележи, че намира опора и в показанията на свид. С.С. О., която е
непредубедена и незинтерисована от изхода на делото. Същата е лице,
случайно попаднало на мястото на събитията във времето, в което са се
разиграли и въпреки отделните колебания, описва идентичен механизъм на
изпълнителното деяние с този визиран от свид. Е.А.. Оценката на настоящия
съдебен състав на достоверността на тези показания, че те са годни да
постигнат основната им цел, а именно изясняване на обективната истина, тъй
като се явяват еднопосочни, и в този смисъл житейски и юридически
аргументирани с факта на причинените на тъжителя наранявания.
Обективните находки по делото в тази насока, скрепени в издаденото съдебно
– медицинско удостоверение и в заключението на вещото лице по
изслушаната съдебно – медицинска експертиза консолидират достоверността
на показанията именно на тези свидетели, последно изброени относно
очертаната група факти, които са всъщност съставомерните по делото. Още
повече, че както в заключението си, вещото лице отбелязва, че механизмът на
причиняване на констатираните увреждания е възможно да е този, описан от
тъжителя и съответстващ на изложеното от посочените свидетели. В този
смисъл, житейската логика дори сама по себе си изисква да бъде възприето
осъществяване на фактическата обстановка по начин, какъвто бе възприет и
6

описан от съда, а в случая всъщност са налице убедителни гласни
доказателствени средства, чрез които същата да може да се възпроизведе в
детайли и в необходимата конкретика, преценено и от гледна точка и на
житейската логика във връзка с цялостната картина на очертаните събития,
сочеща на аргументите за възприемане на една част от доказателствените
източници по делото като достоверни, а друга – не.
Настоящият съдебен състав намира, че въз основа на така възприетата
фактическа обстановка и след обсъждане на направените доводи относно
съставомерността и правната квалификация на извършеното деяние,
единственият законосъобразен извод, до който би могло да се достигне в
случая е този, че подсъдимият С. Й. А. е осъществил деяние, което да бъде
субсумирано под състава на престъпление по чл. 130, ал. 1 от Наказателния
кодекс, за което същите са привлечени към наказателна отговорност, поради
следните доводи от правна страна:
За да бъде осъществен съставът на престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК,
за което на подсъдимата е било повдигнато обвинението, респ. за да бъде
довършено изпълнителното деяние е необходимо и достатъчно да бъдат
извършени от дееца такива действия, с които да бъде увредено здравето на
друг човек извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, в което се изразява и
съставомерният резултат – причиняването на лека телесна повреда. Този
резултат квалифицира деянието като попадащо в категорията резултатни
престъпления.
В настоящия случай, по делото е несъмнено установено, че
подсъдимият С. Й. А. е извършил от обективна страна твърдените в акта на
частното обвинение действия, като на посочената дата – 09.12.2020 г. в град
Хасково, след като бил наясно за предходен конфликт между тях, възприел
как синът му У. Й. се спречкал и ударил шамар на сина на тъжителя Е.М.,
която направила опит да го избута и му се развикала, след което ударил
шамар и на нея и тогава подсъдимият излязъл от колата, насочил се към
тъжителя и сина й, нахвърлил се върху последния, и го съборил на земята, а в
опит тъжителя да го предпази, като го прикрие в тяло, получила удари с ръце
и крака, нанесени й от подсъдимия. В резултат, по отношение на тъжителя
било осъществено физическото въздействие, описано в изложението на
фактическата обстановка. В случая тези действия на подсъдимия са възприети
от свид. Е. Ф. А. и С.С. О., а така също на практика се потвърждават и от част
от останалите доказателствени източници – съдебно – медицинско
удостоверение и от заключението на вещото лице по назначената съдебно –
медицинска експертиза от които се установяват и закрепят по делото и
обективните находки, свързани с получените в резултат на деянието контузия
в областта на гръдния кош, левия хълбок и седалището. С това не буди спор,
че е причинено нараняване на пострадалия, което е довело конкретно до
разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК, е
обосноваващо извода, че деянието следва да се квалифицира като лека
телесна повреда по чл. 130, ал. 1 от Наказателния кодекс, както правилно е
7

посочено от тъжителя в депозираната тъжба в принципния случай. Липсва
установеност в хода на съдебното следствие на част от твърденията за
съставомерния резултат, като не се доказа на 09.12.2020 година в град
Хасково подсъдимият да е причинил на Е.Ф. М. лека телесна повреда,
изразяваща се в контузия на мишница и след като бе признат за невинен, на
основание чл. 304 от НПК С. Й. А. бе оправдан по повдигнатото обвинение за
извършено престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК в тази част.
На следващо място, въпреки, че с оглед заетата защитна позиция не е
формулирано възражение, задължението на съда за доказване, с оглед пълно
и всестранно разкриване на обективната истина по делото и адекватното
подвеждане на фактите по делото с конкретна наказателноправна норма,
налагат обсъждане и правен анализ на обстоятелствата, осъществили се
непосредствено преди нанасяне на процесното нараняване. Следва да се
отбележи, че действително налице са данни, макар и проверени със способите
за доказване по НПК само отчасти, за предходен инцидент между синовете на
тъжителя и на подсъдимия и причинено нараняване на свид. У. С. Й., но
липсват каквито и да е доказателства, тъжителят или синът й да са
предприели на инкриминираната дата определено поведение, спрямо сина на
подсъдимия или самия подсъдим, с което да обоснове ответна негова
реакция. Ясно от фактическа страна е, че физическа саморазправа е потърсена
най – напред от сина на подсъдимия, който ударил шамар на сина, а
впоследствие и на самия тъжител Е.М., а едва след това тъжителят го
избутала и се е развикала. В този момент не само не се установява да е имало
някакво нападение от страна на тъжителя спрямо сина на подсъдимия, а се
доказва всъщност обратното. Въобще, начинът по който са се разиграли
събитията и липсата по делото на каквито и да е данни, още по – малко
доказателства за наличие на предшестващо противоправно поведение на
пострадалата, което да може да се квалифицира като нападение, при това
пряко и непосредствено, обосновава невъзможност за подвеждане на
действията на дееца, визирайки тези на подс. С.А. под хипотезата на
разпоредбата чл. 12, ал. 1 от НК, регламентираща института на неизбежната
отбрана. Липсата на посоченото основание да се приеме, че не е налице
обществена опасност на осъщественото от подсъдимия деяние сама по себе
прави лишено от необходимост обсъждане по – нататък на въпроса за
превишаване пределите на неизбежната отбрана, а оттам и необходимост да
се изследва състоянието, в което е действал подсъдимият – дали е била
налице уплаха или силно смущение, както и възможността за
преквалифициране на деянието по чл. 132, ал. 2 НК. Възможно е и най –
вероятно действително е било налице състояние на раздразнение у него от
факта на възникналата конфликтна ситуация със сина му на фона на
предшестващ инцидент, но това му състояние в конкретния случай не е било
предизвикано от пострадалата по начин и във време, съобразно фактическия
състав на чл. 132, ал. 1 НК, за да се възприеме възможност за квалификация
по цитираната разпоредба. Такива възражения от страна на защитата не са и
8

правени конкретно, но задължение на съда е да изследва цялостното
поведение на участниците в инкриминираните събития не само от гледна
точка квалификацията на деянието, но и от гледна точка последващия анализ
на фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД във връзка с предявения граждански
иск.
По този начин, се установи наличието на всички обективни признаци,
съдържащи се в изпълнителното деяние на престъплението по чл. 130, ал. 1 от
НК. Единственият възможен извод от интерпретацията на събраните в хода
на съдебното следствие доказателства относно авторството на деянието пък
сочи на съпричастност на подсъдимия С. Й. А. в извършването му, при което
се оказва, че преценката на съда и частното обвинение съвпадат напълно по
този въпрос с неговото посочване като извършители на престъплението.
От субективна страна, деецът е действал при евентуален умисъл,
съзнавайки, че в опит да нанесе удари на сина тъжителя, ще нанесе такива и
на самия тъжител, която с тялото си го предпазвала, бил е наясно с
настъпването на съставомерния резултат, а именно причиняване на
уврежданията на пострадалата, но се е отнесъл безразлично към настъпването
му. Причинените в резултат на това наранявания, довели до увреждане
здравето на тъжителя, са установени от събраните по делото доказателства не
само като обективни находки, но и като съставомерен резултат, намиращ се в
пряка причинно – следствена връзка с тези действия.
При така изложените от правна страна аргументи и дадената правна
квалификация на извършеното престъпление, съдът прецени в процеса на
анализа относно вида и размера на наказанието, че са налице предпоставките
по чл. 78а от НК за освобождаване на подсъдимия С. Й. А., от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание. Още повече, че е
задължен да стори това, доколкото цитираната разпоредба е с императивен
характер и приложението й от съда е задължително, когато са налице
условията за това. За извършеното от подсъдимия престъпление е предвидено
наказание с лишаване от свобода до две години или пробация. С
престъплението не са нанесени имуществени вреди. Подсъдимият С. Й. А.,
към инкриминирания момент, не е осъждан, и макар да е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на глава VII от НК, то е изтекъл съответният
предвиден в закона срок, който съгласно утвърденото в съдебната практика в
това число и задължителната за приложение от съдилищата - TP №2/2018 г.
на ОСНК на ВКС е допустимо ново приложение на института по чл. 78а НК в
съответните хипотези, каквато е и настоящата съобразно изложеното по –
горе. Същевременно, не се установи наличието на визираните в ал. 7 на чл.
78а НК законови пречки за това. При индивидуализацията на
административното наказание, което следва да бъде наложено на дееца,
районният съд определи „глоба” в размер съобразно установения минимум от
1000 лева, при превес на смекчаващите вината обстоятелства, след като
обсъди данните за личността на подсъдимия – същият е със средно
образование и с характеристични данни, разкриващи го в по – скоро
9

положителен аспект. В хода на съдебното следствие, макар да не се признава
за виновен, дава подробни обяснения за случилото, с което спомогна за
разкриването на обективната истина и като цяло процесуалното му поведение
бе напълно безукорно. С оглед на това, бе възприето, че административното
наказание следва да се наложи при превес на смекчаващите вината
обстоятелства, но е необходимо да се отбележи и това, че всъщност
отегчаващи вината такива не бяха установени в хода производството.
Настоящият съдебен състав счита, че при индивидуализиране на
административното наказание, освен тези обстоятелства, следва да се оценят
и семейното и обществено положение на подсъдимия, а обществената
опасност на деянието и дееца, преценени в съвкупност, обосновават размер на
административното наказание „глоба” в рамките, предвидени в чл. 78а НК, и
съобразно установения минимум от 1000 лева. Така наложеното
административно наказание се явява и в синхрон с изискванията на закона от
гледна точка на доказателствения материал по делото и житейската
справедливост. С него в най – пълна степен биха се постигнали целите на
личната и генерална превенция заложени в закона.
Относно предявения граждански иск, приет за съвместно разглеждане в
настоящото наказателно производство и намиращ своето правно основание в
разпоредбата на чл. 45 от Закона за задълженията и договорите, по която е
квалифициран от съда – следва да се отбележи следното:
Несъмнено, вследствие на поведението, предприето от подсъдимия С.
Й. А. спрямо тъжителя, описано по – горе в мотивите към присъдата,
осъществява признака „деяние” по смисъла на чл. 45 ЗЗД, като не съществува
спор относно неговата обществена опасност и противоправност, доколкото
съставлява престъпление, пострадалата е претърпяла неимуществени вреди,
доказани в хода на съдебното следствие, които следва да бъдат обезщетени.
Предвид установените факти по делото, настоящият състав, като взе предвид
обстоятелството, че подсъдимият бе признат за виновен в извършване на
деянието, за което е привлечен към наказателна отговорност, както и че са
налице всички останали от елементите от фактическия състав на чл. 45 от
ЗЗД – деяние, противоправност, вреда, пряка причинна връзка между тях,
доказана вина, намира че следва да бъде дадена защита увреденото лице, като
да бъде ангажирана деликтната отговорност на причинителя, възникнала,
поради виновно неизпълнение на общото задължение да не се вреди другиму.
В този смисъл, предявеният от гражданския ищец против подсъдимия иск е
установен по основание. Същият по отношение на неимуществените вреди,
съдът намира за доказан, въз основа на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, до
размера от 800 лева. Преценката на съда, основана на обективната категория
справедливост, обхваща обсъждане на първо място вида на увреждането,
причинено на пострадалото лице, а на следващо място отчетен бе и срокът за
възстановяване на пострадалата – до 15 дни. От особена важност е да се
акцентира на това място, че не без значение за разлика от анализа на правната
квалификация на деянието и на осъществения престъпен състав по този пункт
10

от анализа вече би се явявало вече и поведението на тъжителя. Тя обаче в
случая не е предприела каквито и да е било действия, които по своя характер
да доведат съда до извода за съпричиняване на вредоносния резултат, което
мотивира и преценката за размера в който гражданският иск да бъде уважен,
като за разликата до пълния предявен размер от 3000 лева, претенцията се
явява недоказана и бе отхвърлена.
По отношение на разноските:
С оглед обстоятелството че подсъдимият С. Й. А. бе признат за виновен
в извършване на престъплението, за което е привлечен към наказателна
отговорност, в негова тежест на основание чл. 189, ал. 3 НПК следва да се
възложат разноските по делото и същият бе осъден да заплати в полза на
тъжителя сумата в размер на 1262.00 лева, представляваща направени по
делото разноски за заплащане на държавна такса, на възнаграждение за вещо
лице, както и на адвокатско възнаграждение за упълномощен по делото
повереник.
По въпроса с разпореждането с веществените доказателства, съдът прие
приобщеният 1 бр. диск, съдържащ аудиозапис и снимка на електронен
картон на приетото повикване до ЕЕН 112 от номер ********** да остане
приложен по делото.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата по делото.

Председател:/п/ не се чете.
Вярно с оригинала!
Секретар: Г.С.
11

Съобщи за изтекли лични данни