Определение по дело №199/2021 на Окръжен съд - Ловеч

Номер на акта: 298
Дата: 14 май 2021 г. (в сила от 14 май 2021 г.)
Съдия: Евгения Павлова
Дело: 20214300500199
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 26 април 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 298
гр. Ловеч , 14.05.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ в закрито заседание на
четиринадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
Членове:ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20214300500199 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл. 418, ал. 4 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх.№260793/9.03.21 г. подадена от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД
против разпореждане № 260138/12.02.2021 г., по ч.гр.д. №1136/2020 г. на Районен съд
Троян, с което е отхвърлено изцяло заявление за издаване на заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист срещу Р. П. К..
Жалбоподателят излага твърдения в жалбата си за незаконосъобразност на горепосоченото
разпореждане, като се поддържа, че неправилно от ТРС е отказано издаване на заповед за
изпълнение за сумите по заявлението и се излага несъгласие с извода му за допуснато
нарушение на чл.22 ЗПК при сключване на процесния договор и за липса на точна
индивидуализация на вземанията. Счита, че изводът на съда за непредоставяне в пълен и
разбираем начин на преддоговорната информация, за липса на погасителен план с
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски
и за липса на индивидуализация на вземането е неправилен, като излага подробни
твърдения, че са спазени изискванията на чл.22 от ЗПК в табличен вид. Твърди също, че не е
нарушена разпоредбата на чл.10а ал.2 и чл.10а ал.4 от ЗПК, тъй като таксата не е свързана с
усвояването на кредита, а освен това се съдържат и достатъчно данни, които
индивидуализират вземането му в счетоводния документ. Моли съда за отмяна на
атакуваното разпореждане и за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист срещу длъжника Р. П. К. за сумите по заявлението.
Частната жалба е допустима, тъй разпореждането е връчено на жалбоподателя на 4.03.21 г, а
1
частната жалба е подадена на 8.03.21 г. по куриер, следователно тя е подадена в срок,
против подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, за което е налице правен интерес от
обжалване (чл. 418, ал. 4 ГПК).
Производството пред районния съд е образувано въз основа на заявление по чл. 417 ГПК,
подадено от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД с вх.№262058/18.12.20 г., с което е поискано издаване на
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу Р. П. К. от гр.Троян за сумата
от 2332,47 лв. главница, възнаградителна лихва от 265,42 лв за периода от 15.02.2020 г. до
15.11.20 г., обезщетение за забава 415,93 лв. за периода от 15.02.2019 г. до 3.12.2020 г. и
законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до изплащане на вземането
като е посочено, че паричното задължение е възникнало по договор за потребителски кредит
№**********/13.09.2018 г. и въз основа извлечение от счетоводните книги към 3.12.2020 г.
Изрично е посочено, че в периода от 13.03.2020 до 13.05.2020 г. по договорът за кредит не е
начислявана законна лихва, като се твърди, че този договор не е сключен при ОУ и всяка
страница е подписана от длъжника. Претендира се присъждане и на ДТ от 60,28 лв. и 150 лв.
юрисконсултско възнаграждение. Към заявлението са приложени договора за потребителски
кредит с приложенията, извлечение от счетоводните книги, 2 бр.пълномощни, документ за
внесена ДТ и списък с разноските.
С разпореждане №260708/22.12.2020 г. съдът е указал на заявителя в тридневен срок от
получаване на съобщеното да отстрани констатираните нередовности на заявлението,
посочени в обстоятелствената част на разпореждането. В тази част на съдебния акт съдът е
счел, че заявлението и приложеното към него извлечение от счетоводните книги не са
редовни, с оглед липсата на точна индивидуализация на означените в тях вземания, липсата
на яснота относно начина на формирането им, както и с оглед липсата на съответствие
между размерите на вземанията по заявлението, извлечението в счетоводните книги и
договора за потребителски кредит, приложен по делото. Разпореждането е връчено на
заявителя на 20.01.21 г.
В указания срок заявителят не е отстранил нередовностите на заявлението си.
С разпореждане № 260138/12.02.2021 г., по ч.гр.д. №1136/2020 г. ТРС е отхвърлил изцяло
заявлението с мотиви, че не са отстранени констатираните нередовности в заявлението,
както и поради противоречието му със закона.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че обжалваното разпореждане е правилно.
Правилно и в съответствие със закона ТРС е приел, че така подадени заявлението и
извлечението от счетоводните сметки са нередовни. Съдът е изпълнил вмененото му от ГПК
задължение да укаже на заявителя в какво се състои нередовността и да му предостави
възможност за отстраняването ѝ (чл. 411, ал. 2, т. 1, вр. 410, ал. 2 ГПК), но в указания срок
той не е сторил това.
2
Настоящата инстанция също счита, че заявлението е нередовно в частта относно начина на
формиране на вземанията по заявлението и съответствието им с размерите, означени в
извлечението от счетоводните книги. Това несъответствие се проявява по отношение на
главницата по кредита, която в договора между страните е 5000 лв., а в заявлението и
документа по чл. 417 ГПК тя е в размер на 7441,61 лв. По този начин не става ясно върху
кой размер на главницата са начислени претендираните договорни и законни лихви – върху
главното вземане по договора за кредит или и върху добавената към него еднократната такса
за оценка на риска. Налице е съществено разминаване между посочените в заявлението,
извлечението от счетоводни книги и приложеният договор суми. Дори и след оставяне на
заявлението без движение, заявителят не е отстранил нередовностите и затова по него не
следва да се издава заповед за незабавно изпълнение (чл. 411, ал. 2, т. 1, вр. 410, ал. 2 ГПК)
само на това основание.
За пълнота на изложението, наред с гореизложеното, настоящата инстанция споделя
правните изводи на ТРС по съществото на спора. Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал.2, т.2
и т.3 от ГПК, заповедният съд е длъжен служебно да извърши проверка дали искането не
противоречи на закона и добрите нрави, както и дали се основава на неравноправни клаузи
в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. В случая
претенцията на заявителя, наред с главница, договорна лихва и мораторна лихва, включва и
такса за оценка на риска. След като договорът за потребителски кредит е сключен при
действието на Закона за потребителския кредит, нормите му следва да бъдат съобразени
служебно от съда и по специално императивното правило на чл. 33, ал.1 и 2 от ЗПК.
Районният съд е съобразил тези разпоредби и отхвърлил претендираните от заявителя суми.
Клаузите на договора са в противоречие със закона и добрите нрави, тъй като по същество
се цели заобикаляне на ограничението на чл.33 от ЗПК-оскъпява се кредита и това води до
неоснователно обогатяване. Практически тази дейност не касае допълнителна услуга,
свързани с договора за потребителски кредит и няма характеристиката „допълнителни
услуги” в полза на потребителя, следователно не попада в изброените в чл.10а ал.1 от ЗПК
услуги. Следва да се има предвид и действието на разпоредбата на чл.10а ал.2 от ЗПК,
забраняваща на кредитора да изисква заплащане на такси и комисионни за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита. В този смисъл е и последната практика по
чл.290 от ГПК на ВКС, отразена в решение №345/9.01.2019 г. по т.д.№1768/18 г.
Същевременно и с оглед твърденията, че длъжникът е заплатил 16 от общо 26 дължими
вноски, то съдът не би могъл да формира извод за дължимостта на отделните компоненти-
главница, и лихви, предвид наличието на неравноправната клауза, включена в общия размер
на дълга.
Предвид горното, отказът на районния съд е постановен в съответствие със закона, поради
което подадената частна жалба против разпореждането следва да се остави без уважение.
По тези съображения атакуваното разпореждане №260138/12.02.21 г. постановено по
3
ч.гр.д.№1136/20 г. по описа на ТРС следва да бъде потвърдено като правилно.
Водим от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно разпореждане №260138/12.02.21 г. постановено по ч.гр.д.
№1136/20 г. на Районен съд Троян.
Определението не подлежи на касационно обжалване.


Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4