и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.196 и сл. от ГПК /отм./ във вр. с § 2 от ПЗР на ГПК. С решение № 23/17.03.2008 г., постановено по гр. д. № 295/2007 г. Кърджалийският районен съд е осъдил "Горубсо- Мадан" АД гр. Кърджали да заплати на Халил Кязим Осман от с. Горски извор, общ. Кирково, сумата общо в размер на 3022.53 лв., от която 22.53 лв.- представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени от трудова злополука за периода от 28.04.2006 г. до 23.06.2006 г., ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 28.04.2006 г. до окончателното й изплащане, и 3000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от трудова злополука, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 28.04.2006 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил исковете в останалата им част до пълния размер. Присъдени са разноски и държавна такса. Недоволен от така постановеното решение е останал жалбодателят „Горубсо- Мадан” АД- Кърджали, който чрез процесуалният си представител го обжалва с молба да бъде отменено като неправилно и постановено друго решение. Поддържа в жалбата, че искът за неимуществените вреди бил недоказан. Те се изразявали в претърпени болки и страдания, които имали силно индивидуален характер като интензитет, степен и продължителност, за което по делото не били ангажирани никакви доказателства. Изслушаната съдебно- медицинска експертиза давала заключение единствено относно характера на уврежданията. Алтернативно се поддържа да се приложи нормата на чл. 201 ал. 2 от Кодекса на труда, тъй като били налице предпоставките за това. Установено било, че злополуката била претърпяна след като ищецът нарушил правилата на безопасност на труда, като преместил стрелката на маказа с крак. Освен това, установената технология на работа и трудовите задължения на работника не предвиждали това. Това се установявало от съдебно- техническата експертиза. Като не спазил технологията на установения работен процес и нарушил изискванията за безопасност на труда, ищецът допринесъл за настъпването на злополуката по смисъла на чл. 201 ал. 2 от Кодекса на труда. В тази връзка извода на първоинстанционният съд не кореспондирал с доказателствата по делото. Моли да се отмени изцяло решението като неправилно и се постанови друго, с което се отхвърли изцяло предявения иск. Ответникът по жалбата чрез процесуалния си представител я оспорва и моли да се остави в сила атакуваното решение. Претендира разноски. Въззивният съд като прецени събраните по делото доказателства по повод и във връзка с подадената жалба, констатира: Жалбата е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването, а разгледана по същество е неоснователна. Съображенията за това са следните: Предявени са обективно съединени искове за сумата общо в размер 7200 лв., от които 200 лв., представляващи обезщетение за претърпени имуществени и 7000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука. Ищецът твърди, че бил в трудови правоотношения с ответника „Горубсо Мадан” АД гр. Кърджали като от 2002 г. изпълнявал длъжността подземен минен работник II ст. 1- ва категория труд в р- к „Петровица". На 28.04.2006 г. на обичайното му работно място било увредено здравето му, като при пробутване на пълните вагони, стрелата на маказа притиснала десния му крак и един от вагоните минал през пръстите му, счупил палеца и смачкал втори и трети от пръстите му. Поради това бил временно нетрудоспособен за времето от 28.04.2006 г. до 23.06.2006 г. Злополуката била призната за трудова с декларация № 10/02.05.2006 г. на „Горубсо- Мадан" АД Кърджали. През периода на неработоспособността, не получавал трудово възнаграждение, а обезщетение по общественото осигуряване в размер на 225 лева. От това за него възникнала вреда от разликата между получаваното брутно трудово възнаграждение и получаваното обезщетение по общественото осигуряване, която била в размер на 200 лв. Увреждането на здравето, което получил, било съпроводено от значителни физически и психически страдания и болки, които търпял ежедневно и които оценял на 2000 лв. По молба на ищеца с определение на съда било допуснато увеличение на иска за неимуществени вреди, който бил увеличен от 2000 лв. на 7000 лв. Безспорно е установено, че страните по делото са били в трудови правоотношения, видно от приложените трудови договори с № 166/27.12.2005 г. и № 94/27.03.2006 г. като ищецът е изпълнявал длъжността "подземен минен работник, II- степен, 1 - ва категория труд" в р- к "Петровица" при ответното дружество. В декларация за трудова злополука № 10/02.05.2006 г. на „Горубсо- Мадан” АД и вх. № 26/03.05.2006 при НОИ, издадена на основание чл. З от Наредба за установяване, регистриране и отчитане на трудови злополуки, е посочено, че на 28.04.2006 г., в 16 ч. ищецът е пострадал при злополука, при следното описание: „ При пробутване на пълни вагони на руддвора към клетка, пострадалият с крак придвижил стрелата на маказа, която прищипва пръстите на левия крак”. При прищипването на перото били наранени І и ІІ пръсти на левия крак. Като свидетели били посочени Славчо Димов Уручев и Валентин Петров Димчев, и двамата от гр. Мадан.Към делото е приложен протокол № 10/02.05.2006 г. за извършено разследване на трудовата злополука с ищеца, в който е посочено, че на 28.04.2006 г. пострадалият при пробутване на пълни вагони на рудвора към клетката, придвижил с крак стрелата на маказа, която прищипала пръстите на левия крак и били наранени І и ІІ пръст. Свидетели на злополуката били Славчо Димов Уручев и Валентин Петров Димчев. Отразено е също, че преместването на стрелката на маказа с крак по време на движение на вагоните, съставлявало нарушение на правилата на безопасност на труда. Приложени са обясненията на Славчо Уручев и на ищеца по делото, длъжностна характеристика на длъжността "минен работник", както и Инструкция за безопасна работа на спомагателните работници, където е посочено, че преместването на стрелките на маказа, следва да става при спряно движение на влаковия състав.С разпореждане № 24/03.05.2006 г. на РУ "СО"- Кърджали декларираната злополука от осигурителя "Горубсо- Мадан" гр. Кърджали, станала с ищеца Халил Осман на 28.04.2006 г., била приета за трудова злополука по смисъла на чл. 55 ал. 1 от КСО като е посочено, че увреждането е травматично, станало по повод и във връзка с извършваната работа. От приложените към делото два броя епикризи на МБАЛ "Проф. д- р Константин Чилов" АД- Мадан, се установява, че ищецът бил на два пъти на лечение в болничното заведение /от 28.04.2006 г. до 12.05.2006 г., и от 04.06.2006 г. до 08.06.2006 г./ по повод станалата трудова злополука на 28.04.2006 г. От заключението на вещото лице д- р Борис Досев по назначената по делото съдебно- медицинска експертиза, която съдът приема, се установява, че ищецът е имал размачкване на 1, 2, 3 и 4 пръсти на лявото ходило. Поради развитие на гангрена, се наложило ампутация на палеца на ляво ходило. Размачкването се изразявало в рани на меките тъкани и счупване на костите. Трети и четвърти пръст били възстановено напълно, а втори- частично, чукана на палеца- зараснал първично. По време на травмата и в лечебния период ищецът изпитвал болки, а към настоящият момент се оплаквал от болки в чукана на палеца на левия крак. Вещото лице не може да отговори с категоричност кога ще отшумят болките и ще изпитва ли болки за в бъдеще. Функцията на втори пръст била ограничена и ищецът се предвижвал с накуцваща походка, а липсата на палец на крак водело до 10 % неработоспособност. Не били необходими за в бъдеще помощни средства, а лечение можело да се проведе занамаляване на болките. По делото е прието и заключение на вещо лице- икономист, от което се установява, че разликата между получаваната заплата и получаваното от ищеца обезщетение поради трудовата злополука, възлизала на общата сума от 22.53 лв. В назначената по делото техническа експертиза, вещото лице инж. Христо Иванов Коларов е приел, че на28.04.2006 г. през ІІ- ра смяна Халил Осман заедно със Славчо Уручев били назначени и инструктирани от началник смяната Валентин Димчев да извозват руда от добивните блокове на хор. 668 до ВШ № 3 при рудник „Петровица". След като натоварили първите вагони с руда, около 16 часа, двамата извършвали маневра на същите в руддвора на шахта № 3 чрез прибутване с извозната машина. За целта Халил Осман е трябвало да премести стрелката на маказа, но той не изчакал пълната композиция да спре, а предприел това да извърши с крак, когато вагоните са в движение. След като подал сигнал на машиниста за прибутване на вагоните към шахтата, пострадалият трябвало, съгласно правилника, да стои в страни от маказа, без да извършва друг вид работа в този район. Така Халил Кезим Осман нарушил чл. 285 от ПБТ В- 01- 02- 04, съгласно който преместването на стрелките от персонала, съпровождащ влаковия състав, трябва да се извършва само при спрян състав. Вещото лице счита, че пострадалият сам е допуснал нараняване на левия си крак, вследствие преместване стрелката на маказа по време на движение на вагоните. С оглед на така приетото от фактическа страна съдът намира предявените искове поначало за основателни. Съгласно разпоредбата на чл. 200 от КТ за вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайна неработоспособност над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им. Или, предпоставките за предявяване на иска са няколко: наличие на трудово правоотношение между ищеца и ответника към момента на злополуката или възникване и констатиране на професионалното заболяване; да е налице увреждане на здравето, настъпило в резултат на трудова злополука или професионално заболяване; наличие на причинна връзка между увреждането на здравето вследствие на трудовата злополука или професионалната болест и неработоспособността и условията на труд; наличие на претърпени вреди от работника или служителя в резултат на трудова злополука или професионална болест. В случая се претендира обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от трудова злополука, която е призната с разпореждане на НОИ. Установява се безспорно по делото, че ищецът вследствие на упражняваната от него професия- "миньор" в р- к "Петровица" на ответното дружество, претърпял трудова злополука на 28.04.2006 г., изразяваща се в размачкване на 1, 2, 3 и 4 пръст на лявото ходило. На посочената дата, при придвижване на пълни вагони към клетката, стрелата на маказа прищипала левия му крак и били наранени и размачкани 1, 2, 3 и 4- ти пръсти. Наложила се хирургическа намесÓ, а поради развилата се гангрена, се наложила и ампутация на палеца. Медицинската експертиза установява, че размачкването се изразявало в рани на меките тъкани и счупване на костите, като 3 и 4 пръст зараснали напълно, а 2- ри пръст- частично, като чукана на палеца- също зараснал. Ищецът изпитвал болки по време на травмата, а към настоящият момент се оплаквал от болки в чукана на палеца. Функцията на 2- ри пръст била ограничена, поради което същият накуцвал. За в бъдеще не били необходими помощни средства, а лечение можело да се проведе за намаляване на болките. Съдът не приема заключението на техническата експертиза в частта, в която вещото лице е посочило, че ищецът допуснал нарушение на правилата за безопасност на труда, изразяващо се в преместване с крак на стрелата на маказа по време на движение на вагоните. По делото не са посочени категорични и безспорни доказателства, включително и гласни, потвърждаващи приетото от вещото лице- инженер, а именно- че пострадалият е преместил с крак стрелата на маказа и, че това той е сторил по време на движение на вагоните. В дадените от пострадалия писмени обяснения и тези на Славчо Димов, с когото са работели по време на злополуката, не се съдържат данни за такива обстоятелства. Такива се съдържат единствено в декларация за трудова злополука и протокол № 10/02.05.2006 г., които обаче са изходящи от ответното дружество, а вината на пострадалия не може да се предполага, като доказателствената тежест за това е на работодателя, който не е провел пълно и безспорно доказване на тези обстоятелства. Поради тези съображения и искането на пълномощника на жалбодателя за приложението разпоредбата на чл. 201 от КТ е неоснователно.Действително в мотивите си първоинстанционният съд е приел, че по делото били налице доказателства, от които било видно, че пострадалият бил допринесъл за настъпването на трудовата злополука като неспазил правилата за безопасност на труда, без да посочи конкретно кои правила е нарушил пострадалия, а и дали тези нарушения съставляват груба небрежност, която, ако е налице, би била предпоставказа намаляване на отговорността с оглед разпоредбата на чл. 201 ал. 2 от КТ, съгласно която отговорността на работодателя може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука. Безспорно е и това, че положението на жалбодателя не може да се влошава, но както се посочи, по делото не са представени доказателства, от които по един безспорен и категоричен начин да може да се направи извод за допусната от пострадалия груба небрежност, каквато изисква да е налице разпоредбата от КТ, за да се намали отговорността на работодателя. С оглед установеното по делото, че е налице трудово правоотношение между ищеца и ответника към момента на злополуката; налице е увреждане на здравето, настъпило в резултат на трудова злополука и причинна връзка между увреждането на здравето вследствие на трудовата злополука и условията на труд, налице са и претърпени вреди от работника в резултат на трудовата злополука, съдът приема, че ответникът по иска дължи на ищеца обезщетение за претърпените от същия имуществени и неимуществени вреди. Претенцията на ищеца за заплащане на сумата от 200 лв. като обезщетение за причинените му от трудова злополука имуществени вреди, представляващи разлика между получавана заплата като миньор и получавано обезщетение от НОИ за временна нетрудоспособност за периода от 28.04.2006 г. до 23.06.2006 г., съдът намира по същество за основателна, но завишена по размер. Съобразно заключението на вещото лице- икономист, размера на претърпените имуществени вреди от пострадалия за посочения период възлиза на 22.53 лв., в който размер този иск следва да се уважи, ведно със законната лихва до окончателното й изплащане, а в останалата част като недоказан, следва да се отхвърли. Предявеният иск за заплащане на сумата от 7000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на трудовата злополука и търпените от същия болки и страдания, съдът намира за основателен, но също завишен по размер. Оценявайки претърпените от ищеца травматични увреждания- размачкване на 1, 2, 3 и 4- ти пръсти на лявото ходило; на два пъти бил подложен на оперативно лечение,ампутация на палеца на левия крак; непълно оздравяване на 2- ри пръст; същият е с накуцваща походка; изпитал е болки и страдания по време на злополуката, съдът приема, че тези вреди на ищеца следва да бъдат възмездени. Отчитайки разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и критериите за справедливост, съдът приема, че иска за неимуществени вреди е основателен и доказан до размера на 3000 лв., в който размер следва да се уважи, а в останалата част като неоснователен следва да се отхвърли. Или, ответникът по иска следва да бъде осъден да заплати на ищеца общо сумата в размер на 3022.53 лв., от които 22.53 лв., представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди от трудова злополука за периода от 28.04.2006 г. до 23.06.2006 г., ведно със законната лихва, считано от 28.04.2006 г. до окончателното плащане на сумата, както и 3000 лв., представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие на трудова злополука, ведно със законната лихва, считано от 28.04.2006 г. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до пълния предявен размер, исковете следва да се отхвърлят. Като е направил същите изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. При този изход на делото следва ответникът по иска- жалбодател пред тази инстанция, да заплати на ищеца по иска направените разноски за тази инстанция в размер на 100 лв. за адвокатско възнаграждение. Водим от изложеното и на основание чл. 208 ал. 1 от ГПК /отм./ във вр. с § 2 от ПЗР на ГПК въззивният съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 23/17.03.2008 г., постановено по гр. д. № 295/2007 г. по описа на Кърджалийския районен съд. ОСЪЖДА "Горубсо- Мадан" АД гр. Кърджали, ул. „Републиканска” № 46 офис 101 да заплати на Халил Кязим Осман от с. Горски извор, общ. Кирково, област Кърджали, ЕГН ********** разноски по делото за тази инстанция в размер на 100 лв. Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в 30- дневен срок от съобщението на страните.
Председател: Членове: 1/ 2/ |