№ 137
гр. София , 15.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 147-МИ СЪСТАВ в публично заседание на
осемнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ГАЛИНА Г. ГОСПОДИНОВА
СТЕФАНОВА
като разгледа докладваното от ГАЛИНА Г. ГОСПОДИНОВА СТЕФАНОВА
Административно наказателно дело № 20201110212308 по описа за 2020
година
При секретаря Моника Милина, като разгледа НАХД №12308/20г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ЗД "Б.И." АД, с ЕИК ..., представлявано от
Стоян Станимиров Проданов чрез адв. М.И. Г. срещу Наказателно
постановление № Р-10-465/26.08.2020г. издадено от заместник председателя
на ... /КФН/, ръководещ управление „застрахователен надзор“, с което на
жалбоподателя на основание чл. 647, ал. 2 и чл. 644, ал.2, предл.2 вр.ал.1, т.2
от Кодекса за застраховането /КЗ/ е наложена имуществена санкция в размер
на 2000 лева за извършено административно нарушение по чл. 108, ал. 1 от
КЗ .
С депозираната жалба, ЗД "Б.И." АД оспорва Наказателно
постановление № Р-10-465/26.08.2020г като незаконосъобразно, поради
неправилно тълкуване на материалния закон и издадено при допуснати
съществени нарушения на процесуалния закон. Счита, че неправилно е била
извършена правната квалификация на твърдяното нарушение. Намира, че в
1
хода на административно-наказателното производство са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в
нарушаване правото на защита на санкционираното лице, доколкото в АУАН
нарушението не е било квалифицирано при условията на повторност, а това е
било установено за пръв път с издаденото НП. Релевира възражения, че
наложеното наказание не съответства на чл. 12 от ЗАНН. Счита, че са налице
предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Моли за отмяна на НП или
в условията на алтернативност за преквалификазия на наложената санкция от
такава по чл. 644, ал. 2от КЗ в такава по чл. 644, ал. 1, т. 1 от КЗ и да бъде
наложена минималната законова санкция.
Въззиваемата страна моли да бъде оставена без уважение жалбата на ЗА
"Б.И." АД. Намира, че в хода на административното производство не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и НП е
постановено при наличието на съответните материални предпоставки.
Намира за неоснователни наведените възражения от страна на жалбоподателя
за това, че повторността на нарушението е следвало да се посочи в АУАН.
Навежда твърдения, че нарушението не може да се определи като маловажно
и чл. 28 от ЗАНН не може да намери приложение за конкретния случай.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства и становищата
на страните, и провери законността и обосноваността на атакуваното
наказателно постановление, прие за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата на ЗД "Б.И." АД срещу Наказателно постановление № Р-10-
465/26.08.2020г е подадена в законоустановения седмодневен срок, предвиден
в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, поради което съдът намира същата за допустима, а
разгледана по същество за неоснователна.
От фактическа страна, до делото се установява следното:
К.П.П. сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност“ с
дружеството ЗД "Б.И." АД, за което била съставена застрахователна полица.
Договорът бил с предмет – лек автомобил „Порше Кайен”, с peг. № ........ На
11.05.2020 г. пред „ЗД "Б.И." АД К.П.П. предявил застрахователна претенция
за изплащане на застрахователно обезщетение по повод на увреждане на лек
автомобил „Порше Кайен”, с peг. № ........, вследствие на пътнотранспортно
произшествие на основание на договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите. На датата на завеждане на
претенцията пред застрахователя били представени писмени доказателства,
необходими за установяване на основанието и размера й. На 13.05.2020 и на
2
14.05.2020 г. били извършени огледи на увредения автомобил, въз основа на
който бил съставен опис на настъпилите увреждания. След този момент други
документи не са били изисквани, респ. представени. С платежно нареждане от
05.08.2020г. застрахователят е изплатил застрахователно обезщетение в
размер на 1538.40 лв. по банкова сметка на К.П.П..
На 29.07.2020 в КФН постъпила жалба от К.П.П., в която същият
изразил недоволството си във връзка със забавено произнасяне от страна на
дружеството застраховател по застрахователната претенция. По случая била
образувана проверка, като проверяващите служители от КФН изискали цялата
налична документация по образуваната в ЗД "Б.И."АД щета. В резултат на
констатациите направени от свид. М.С. на длъжност " експерт” в отдел
"Правоплилагане”, дирекция "Застрахователен надзор” към КФН и в
присъствието на двама свидетели, на 18.08.2020г бил съставен АУАН, връчен
на представител на жалбоподателя, за извършено от последния
административно нарушение по чл.108, ал. 1 от КЗ . При връчването на акта
не били направени възражения. Въз основа на така съставения АУАН било
издадено процесното наказателно постановление, с което на жалбоподателя
на основание чл. 647, ал. 2 от Кодекса за застраховането КЗ/ е наложена
имуществена санкция в размер на 2 000 /двве хиляди / лева за извършено
административно нарушение по чл. 108, ал. 1 от КЗ.
На жалбоподателя ЗД "Б.И."АД било съставяно и друго НП /№ Р – 10 –
821 от 2019 г. / влязло в сила на 16.03.2020г./, на заместник-председателя на
КФН, с което на застрахователното дружество била наложена имуществена
санкция за извършено административно нарушение по чл. 108, ал. 1 от КЗ.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен
начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а
именно: показанията на свидетеля М.С.; писмена документация във връзка с
образувана застрахователна щета, известие за доставяне и връчване на НП,
АУАН., пълномощно, Заповед № з-157 от 28.07.2020г. на заместник-
председателя на КФН, ръководещ управление "Застрахователен надзор”, НП
Р – 10 – 821 от 2019 .
Съдът кредитира събраните гласни доказателства като непротиворечиви
и безпристрастни, в които св. М.С. излага своите непосредствени
впечатления относнно извършената проверка. Съдът кредитира събраните
приложените писмени доказателства, които са надлежно приобщени към
3
доказателствената съвкупност и за това съдът основава своите изводи и въз
основа на тях. Обсъждането на доказателствените материали поотделно и в
тяхната съвкупност доведе до еднозначни изводи у съдебния състав.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна:
Жалбата се счита за подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и от
процесуално легитимирано лице срещу обжалваем административно –
наказателен акт, поради което е процесуално допустима. Спазени са
сроковете за издаване на АУАН, визирани от разпоредбата на чл. 34, ал. 1
ЗАНН. АУАН е бил предявен за запознаване и връчен в присъствието на
свидетели по реда на чл. 43, ал 2 от ЗАНН, като в 6 – месечения преклузивен
срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП.
Спазени са предписанията на чл. 42, т. 1 и чл. 57, ал. 1, т.1 от ЗАНН.
АУАН е съставен от компетентно лице- М.С. , която е определена за
актосъставител със Заповед № з-157 от 28.07.2020г. на заместник-
председателя на КФН, ръководещ управление "Застрахователен надзор”. НП
включително е било издадено от компетентно длъжностно лице, заместник-
председателя на КФН. Същите лица са подписали актовете, с което е било
изпълнено и изискването на чл. 43, ал. 1 ЗАНН и чл. 57, ал. 2 ЗАНН.
Неоснователно се явява наведеното твърдение от страна на
жалбоподателя за допуснато нарушение на процесуалните правила,
изразяващо се в нарушаване правото на защита на санкционираното лице
поради посочване на нови факти и обстоятелства в НП, които не са били
констатирани от органите при съставяне на АУАН. Следва да се посочи, че
извършването на нарушението при условията на "повторност” касае
определяне размера на наказанието по смисъла на чл. 57, ал. 1, т. 7 ЗАНН,
поради което и не е необходимо това обстоятелство да е посочено в АУАН по
смисъла на разпоредбата на чл. 42 ЗАНН. С оглед на това по никакъв начин с
непосочването на признака "повторност” в АУАН не е било ограничено или
нарушено правото на защита на наказаното лице.
Неоснователно е и възражението за допуснато нарушение на
процесуалните правила, изразяващо се в неточно посочване на правната
квалификация на вмененото на дружеството-жалбоподател нарушение. В тази
връзка съдът намира за неоснователни доводите на жалбоподателя, че в
настоящия случай следва да бъдат приложени разпоредбите на чл. 496 и сл. от
4
КЗ. Разпоредбите на чл. 108 и чл. 496 от КЗ не са в колизия една спрямо
друга, защото срокът за произнасяне по тях се отброява от различни моменти.
В първия случай се отброява от момента на представяне на доказателствата
по чл. 106 КЗ, а в другия –съгласно чл.496 от КЗ- винаги от датата на
завеждане на претенцията. Разпоредбата на чл. 496 от КЗ представлява
допълнителна законова гаранция за правата на потребителите, предявили
претенции по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите, тъй като тя въвежда краен, пределен срок за произнасяне по
този вид претенции, без значение какви доказателства са били изискани,
съответно дали и кога потребителят ги е представил пред застрахователя. Тя е
израз на засилената законодателна закрила по отношение на пострадалите от
ПТП лица. Според изричната разпоредба на чл. 108. ал. 3 от КЗ -
тримесечният срок по чл. 496, ал. 1 от КЗ се прилага в случаите, когато не са
били представени всички доказателства по чл. 106 от КЗ. Обратно, в
случаите, когато всички доказателства са били представени, прилага се
срокът по чл. 108, ал. 1 от КЗ. В процесния случай всички доказателства по
чл. 106 КЗ са били представени, поради което правилно е приложена
разпоредбата на чл. 108 от КЗ. С оглед на това в случая не е допуснато
нарушение на процесуалните правила и в частност на разпоредбата на чл. 57,
ал. 1, т. 6 ЗАНН.
По изложените съображения е видно, че процесният АУАН и
издаденото въз основа на него НП са издадени при спазване на всички
императивни изисквания на ЗАНН.
По същество съдът намира следното:
От събраната и приобщена по делото доказателствена съвкупност по
безспорен начин се установи, че ЗД "Б.И." АД не е изпълнило законовото си
задължение по чл. 108, ал. 1 КЗ в 15-дневен срок от получаване на всички
доказателства по чл. 106 КЗ да определи и изплати размера на обезщетението
или застрахователната сума или мотивирано да откаже плащането.
Видно от приложените по делото писмени доказателства
застрахованото лице по процесния застрахователен договор е предоставило
всички изискани от дружеството документи ,като последната дата, на която
окончателно бил предоставен целият пакет от документи била 14.05.2020г. С
оглед на това именно от тази дата е започнал да тече законоустановеният 15-
дневен срок по чл. 108, ал. 1 КЗ за произнасяне от страна на застрахователя.
Установи се, че в този срок жалбоподателят не е изпълнил законовото си
задължение, като се е произнесъл по застрахователната претенция едва на
05.08.2020г. С това на 06.06.2020 г. дружеството-жалбоподател със своето
5
бездействие е осъществило състава на вмененото му административно
нарушение по чл. 108, ал. 1 КЗ.
Предвид обстоятелството, че юридическите лица, каквото е
дружеството-жалбоподател носят обективна, безвиновна отговорност е
безпредметно да се обсъжда субективната съставомерност на извършеното
административно нарушение.
Съгласно приложената санкционна норма - чл. 644, ал. 1, т. 2 от КЗ на
лице, което извърши или допусне извършването на нарушение на
разпоредбите на този кодекс, се налага имуществена санкция от 1000 до 20
000 лв. - за юридическо лице или едноличен търговец. Съгласно ал.2 от
същия член при повторно нарушение наказанието по ал. 1, т. 2 е от 2000 до 40
000 лв.
Разпоредбата на §1, т.51 от ДР на КЗ дава легалната дефиниция на
"повторно нарушение", именно това, което е извършено в едногодишен срок
от влизане в сила на наказателното постановление, с което е наложено
наказание за същия вид нарушение. Предвид изложеното и като съобрази, че
административната отговорност на дружеството - жалбоподател е била
ангажирана за същото по вид нарушение - такова по чл. 108, ал.1 от КЗ; с
наказателно постановление НП Р – 10 – 821 от 2019 / влязло в сила на
16.03.2020г./, и като прецени датата на извършване на процесното нарушение
- 06.06.2020 г. намира, че последното е извършено в условията на повторност.
Макар в АУАН да не са посочени каквито и да е обстоятелства, вменяващи в
отговорност на нарушителя извършването на нарушението в условията на
повторност, константна е практиката на касационната инстанция, вкл.и
обективирана в Решение № 4274 от 22.06.2015 г. на АдмС - С. по адм. д. №
4832/2015 г.; Решение № 4161 от 16.06.2015 г. на АдмС - С. по адм. д. №
10783/2014 г.; Решение № 4019 от 10.06.2015 г. на АдмС - С. по адм. д. №
292/2015 г., че посоченото не представлява процесуално нарушение,
доколкото обстоятелството дали едно деяние е извършено повторно или не е
релевантно единствено при определяне размера на административното
наказание.
Материалния закон по определяне размера на имуществената санкция е
приложен правилно, като е съобразено цялостното поведение на нарушителя
и обстоятелството, че същият се е произнесъл по предявената претенция
6
извън законоустановения срок, макар и с минимално закъснение. Според
настоящият състав наложената имуществена санкция към минималния
предвиден в закона размер, а именно 2000 лева съответства на характера и
тежестта на извършеното нарушение и е съобразена с целите, визирани в
ЗАНН.
Съдът намира за неоснователни изложените съображения от
дружеството-жалбоподател за наличието на маловажен случай на нарушение
по смисъла на чл. 28 ЗАНН. С Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на
ОСНК на ВКС не е направено разграничение относно приложимостта на
разпоредбата на чл. 28 ЗАНН спрямо формалните или резултатни
административни нарушения, като горепосочената разпоредба се прилага
спрямо двата вида нарушения. В този смисъл, съгласно разпоредбата на чл. 11
ЗАНН, вр. с чл. 93, т. 9 от НК, за да се определи един случай като
"маловажен" се взема предвид липсата или незначителността на настъпилите
вредни последици или по-ниската степен на обществена опасност на деянието
в сравнение с обикновените случаи на престъпление (в случая нарушение) от
съответния вид. В конкретиката на настоящия случай, обаче, предвид
обстоятелството, че нарушението по чл. 108, ал. 1 КЗ е формално такова, на
простото извършване, се явяват ирелевантни съображенията на
жалбоподателя за липсата на настъпили вредни последици, поради факта, че
законодателят не е предвидил в състава на нарушението настъпването на
такива.При преценка характера на извършеното нарушение и неговите
обективни проявления съдът не може да приеме, че в случая се касае за по-
ниска степен на обществена опасност на деянието в сравнение с обикновените
случаи на нарушения от този вид. На първо място следва да се отчете
значимостта на регулираните обществени отношения в сферата на
застраховането и презастраховането. На следващо място разпоредбата на чл.
108, ал. 1 КЗ се явява гаранция за защита интересите на потребителите, чрез
осигуряване на своевременното и ефективно произнасяне по
застрахователните претенции, с цел осигуряване защита на интересите на
потребителите на застрахователни услуги и създаване на условия за
развитието на стабилен, прозрачен и ефективен застрахователен пазар.
Съобразно изложеното съдът счита, че с неизпълнението на задължението си
по чл. 108, ал. 1 КЗ ЗД "Б.И." АД е засегнало в значителна степен
обществените отношения, обект на защита от разпоредбата на чл. 108, ал. 1
7
КЗ.
По изложените аргументи съдът приема, че обжалваното наказателно
постановление е законосъобразно и обосновано, поради което следва да бъде
потвърдено, а подадената жалба да се остави без уважение като
неоснователна.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН следва на
... да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37
от Закона за правната помощ/ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на
чл.63, ал.5 от ЗАНН. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната
помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се
определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. В
случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120 лева.
Производството по делото продължи в едно съдебно заседание, с разпит на
един свидетел, като с оглед фактическа и правна сложност на същото следва
да се присъди възнаграждение от 100 лева.
Така мотивиран и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № Р-10-
465/26.08.2020г издадено от заместник председателя на ... /КФН/, ръководещ
управление „застрахователен надзор“, с което на ЗД "Б.И." АД на основание
чл. 647, ал. 2 и чл. 644, ал.2, предл.2 вр.ал.1, т.2 от Кодекса за застраховането
/КЗ/ е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева за извършено
административно нарушение по чл. 108, ал. 1 от КЗ.
ОСЪЖДА на ЗД "Б.И." АД да заплати на ... юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 – дневен срок от
получаване на съобщението до страните пред Административен Съд – София-
град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8
9