Р Е Ш Е Н И Е №260250/25.5.2021г.
гр. Я., 25.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Я.СКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия в открито съдебно заседание на двадесет и шести
април две хиляди двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА СПАСОВА
с участието на секретаря П. А. като разгледа докладваното от съдия В. Спасова гр. дело № 4553/ 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Подадена
е искова молба от С.К.Д. ***, чрез адв. В. К., срещу П.С.Д. *** която се
твърди, че двамата са сключили брак на 15.12.2000 г., прекратен с влязло в сила
решение от 05.12.2019 г. по гр.д. № ***/2018 г. на ЯРС. По време на брака са
закупили недвижими имоти, за което ищцата има по-голям принос, значително
надхвърлящ този на ответника в придобиването им. Имотите са закупени само със
средства от банковата й сметка. Само ищцата е работела по време на съвместния
живот и е осигурявала издръжката на семейството. Семейното жилище е било
наследствено такова на майка й. Ищцата е отглеждала роденото от брака дете до
изтичане на майчинството й, след което е работила като продавач разносна
търговия при едноличен търговец до 10.2004 г., впоследствие като учител по английски
език в ОУ, а от 2006 г. е работила в А. и е реализирала доходи единствено тя.
Ответникът е бил едноличен търговец за дистрибуция на хляб и хлебни изделия и е
натрупал много дългове, за чието погасяване ищцата е заминала на работа в
чужбина. От 2007 г. при нея са дошли съпругът и детето, за което ищцата е
полагала грижи, работила е в домакинството. Ответникът не е знаел английски
език и не е могъл нито да работи, нито да пазарува, да помага на детето в
подготовката за училище, да комуникира с училищните власти. Върнал се е с
детето в Б. през 2009 г., за да продължи то образованието си в страната. От
2011 г. до 2016 г. отново са пребивавали при ищцата в чужбина. Тъй като тя е
завършила магистратура в А., е започнала работа като учител от 2016 г.
Изпълнявала е и друга длъжност, за която е получавала допълнително заплащане.
Работила е до лятото на 2018 г., когато се е върнала в Б. Докато е работила в
чужбина, се е връщала на всеки три месеца за по три седмици, а летните ваканции
семейството е прекарвало в А.- от юни до септември. Грижите за детето са били
осъществявани не толкова от ответника, колкото от родителите на съпрузите.
Ищцата е изпращала пари от чужбина и е предоставила на съпруга си пълномощно да
тегли от банковата й сметка необходимите средства. Опитала се е безуспешно да
му помогне да започне работа. Не е искал да работи по трудово правоотношение, а
се е опитвал да започне бизнес, но е претърпявал загуби, като ищцата е
заплащала задълженията му. През 2017 г. му е превела средства за закупуване на
товарен автомобил и ремарке за новоучреденото му ЕООД, но ремаркето в
действителност е било на многократно по-ниска цена от съобщената от ответника.
Той е използвал от 2016 г. средствата на съпругата си за лични разходи, за скъпи
подаръци на любовницата си и луксозни почивки с нея в страната и чужбина. В
края на 2017 г. е продал дружеството на трето лице, заедно с активите му.
Регистрирал е ново дружество през 08.2018 г. за да упражнява дейност в
автосервиз, но поради липса на съответни разрешения общината е затворила
сервиза. Не е реализирал доходи от това дружество. Продал е всичките семейни
превозни средства, техника, оборудване за сервиза, средствата от което е
разпилял, като ги е изразходвал за закупуване на коли на името на любовницата
си и за посочените почивки заедно с нея. Поради това се иска съдът да определи
по-голям дял на ищцата в размер на 3/4 от семейното имущество. Иска и
присъждане на разноските по делото.
В с.з. искът се поддържа.
В срока за отговор ответникът, чрез
адв. В. Д., оспорва иска като
неоснователен. Признава, че страните са
бивши съпрузи, чийто брак е прекратен с развод. Оспорва по-големия принос на
ищцата в придобиване на семейното имущество, в грижи за детето и издръжката на
семейството. Твърди, че от 2009 г. до 2016 г. ответникът е живеел в А. и се е
занимавал периодически с доставка в Б. на автомобили втора ръка, които е
препродавал с печалба. С нея се е грижел за издръжка на семейството. От 2013 г.
до 2016 г. е работил по трудов договор в А. и е получавал доходи. Извън
спорадичните пътувания с посочените автомобили, ответникът в периода 2009
г.-2013 г. основно е полагал грижи за детето в чужбина, а от 2016 г. до 2019 г.
сам го е отглеждал в Б.. Работил е, но не на трудов договор. Организирал е и
заплатил през годините на брака основен ремонт на семейното жилище за своя
сметка. Оспорва заплащането на цената на недвижимите имоти със средства от
банковата сметка на ищцата.
Въз основа на събраните по делото
доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, че са сключили
граждански брак на посочената в исковата молба дата, прекратен с развод,
допуснат с влязло в сила Решение № ***/2019 г. по гр.д. № ***/2018 г. на ЯРС,
представено по делото, по вина на двамата.
Не е
спорно, че от брака е родено едно дете - К. П.Д. -на 27.02.2001 г., навършило
пълнолетие на 27.02.2019 г. Не спорят, че страните
първоначално са живели в дома на майката на ищцата, както и че съпругата е
заминала през 2006 г. за А., за да работи (както посочва и св.Х.). Безспорно е
преместването на съпруга и детето при нея за период от 7-8 години -до 2016 г. (св.Х.
и К.). Когато детето е било малко, родителите на ищцата са помагали в грижите
за него, понякога е помагала и майката на ответника (св.Х.).
Безспорно е и придобиването по време
на брака на недвижимите имоти, описани в исковата молба. За закупуването на
дворното място в с.К., ***, с площ от 950 кв.м., поземлен имот № ***, е представен Нотариален акт № ***, том ІV, дело № ***/2010 на нотариус рег.№***с район ЯРС с купувач ответникът. Според
нотариалния акт цената на дворното място е 2500 лв.-почти равна на данъчната
оценка, а според Споразумение-разписка от 05.10.2010 г., сключено между
страните по сделката, платената цена е 24 000 лв., както за дворното
място, и за незавършено строителство на сглобяемо хале, метална конструкция с
излят бетонов фундамент. Страните не спорят, че са построили в имота жилищна
сграда в груб строеж. Според св. Л.-извършил строителните дейности-това е
станало преди шест години (т.е. към 2015 г.), като се е строило на етапи. На
вещото лице по строително-техническата експертиза Н. М. ищцата е посочила
години на строежа- 2015 г. за част
от сградата в груб строеж, вкл. и тухлените зидарии до таванска плоча, като през 2016 г. е изградена
покривната конструкция, вкл. и покриването с керемиди. Представени са Разрешение за строеж от
26.01.2015 г. за еднофамилна жилищна сграда със ЗП 74 кв.м, РЗП 168 кв.м., допълнено със Заповед от 25.05.2015 г. на гл. архитект на Община „Т.“,
издадена във връзка с изменения
по време на строителството в одобрения първоначално инвестиционен проект. На в.л. не са предоставени актове, свързани с етапите на извършеното строителство, вкл. и Акт обр. 14 за завършен груб
строеж, които следва да се съхраняват у
възложителя по разрешението
за строеж - ответника. Съгласно заключението на експертизата стойността на извършените през
2015 г. - 2016 г. строително-монтажни работи в дворното място в с. К. по
недовършената жилищна сграда е 35864,94 лв.
По време на брака страните са
придобили и посочените в исковата молба земеделски земи, като на С.К.Д. са продадени: с Нот.акт № *** от 28.08.2015 г.- лозе в с.К., общ.Т., обл.Я., поземлен имот с идентификатор
40484.32.87, в местността „М.
ч.",
с площ 504 кв.м., за сумата 117,94 лв.; с Нот.акт № *** от 28.08.2015 г. -лозе в с.К., поземлен имот с
идентификатор 40484.32.88, в местността „М. ч.", с площ 526 кв.м., за
сумата 123,08 лв.;
с Нот.акт № *** от 03.04.2017 г. - лозе с
идентификатор 40484.32.61, в местността „М. ч.", с площ 526 кв.м., за
сумата 124 лв.;
с Нот.акт № *** от 06.04.2017 г. й е дарена 1/10 от 1/3 идеална част от нива в с.К., с площ 11,004 дка, в
местността „М.",
съставляваща имот № *** с данъчна оценка 65,30 лв.; с Нот.акт № ***от 06.04.2017 г. са й продадени останалите 9/10 от 1/3 идеални части от имота, за сумата 587,68 лв.
Вещото лице по счетоводната
експертиза е изчислило общата стойност на придобиване на недвижимото имущество по време на брака в размер на 25
018 лв., като сочи, че от банкова сметка *** -британски паунд /GBP/ в „ОББ"АД, с титуляр С.Д. на 05.10.2010 г., когато е закупен
недвижимият имот в с.К., е изтеглена сума в размер на 11 111,11 GBP. Курсът на БНБ към тази дата е 2,25664 лв./1 GBP. Левовата равностойност на сумата е 25 073,78 лв. Св. Х.
заявява, че е присъствал по време на сделката и цената на имота-24 000
лв.- е заплатена със средства, осигурени от ищцата. В експертизата се сочи още,
че на
06.04.2017 г., когато е
придобита собствеността
върху нива в с.К., с площ 11,004 дка, в местността
„М.", е изтеглена сума в размер на 2205,76 GBP. Курсът на БНБ за 06.04.2017 г. е
2,28512 лв./1 GBP. Левовата равностойност на сумата е 5 040,43 лв. Св.Х. дава
показания, че средствата за заплащане на цената на земеделските земи са
осигурени от ищцата. Същите показания дава и св.К., която знае за средствата за
една от закупените ниви, сделката за която е осъществена чрез агенцията за
недвижими имоти, в която работи.
Св.Л. също заявява, че за работата му по строежа на къщата в с.К. съпрузите
са му плащали, след като С.Д. се е връщала от А.. Присъствала е при плащанията,
като парите са му предавани на ръка от ответника. Последният не е бил постоянно
на строежа. Свидетелят не знае кой е заплащал цената на строителните материали.
Част от материалите-дървени греди, подпори- е доставял бащата на ищцата с
негово камионче. Идвал е да пуска и водата на строежа. Свидетелят сочи, че и
ответникът е плащал за доставени материали.
По делото е представено Пълномощно с нотариална заверка на
подписа рег.№***/28.10.2016 г., с което С.К.Д. е упълномощила П.С.Д. да я
представлява пред „ОББ"АД, като от нейно име и за нейна сметка има право
да разполага,
както намери за добре,
със собствената й банкова сметка *** „паунди" с посочен
номер, като
тегли и внася неограничено суми, нарежда суми по негова преценка, получава
извлечения и подписва там, където е необходимо. Пълномощното е безсрочно, като е оттеглено със Заявление вх.№ ***/29.05.2018 г. В.л. С.Д.
дава заключение, анализирайки приложените по делото заверени копия на Нареждане-разписка, извлечение
от сметка и др.,
че П.Д. е изтеглил от банковата сметка на съпругата си суми в размер общо на 15 204,99 GBP /паунда/, равняващи се на 34 724,81 лв.
Не е спорно, че в двора в
с.К. е построен и гараж, с разрешение за строеж от 27.06.2011 г. съгласно
Констативен акт №***/14.09.2018 г. на Община „Т.“, ползван към момента на
проверката от административния орган като автосервиз, без да са издадени
документи за въвеждане в експлоатация на гаража, поради което е забранено
ползването му със Заповед № ***/19.09.2018 г. на кмета на общината. Св.Х. сочи,
че оборудването за сервиза, вкл. подемни машини е закупено със средства от
ищцата и е разпродадено от ответника без нейно знание. По този повод е
образувана преписка №***/2019 г. на ЯРП, по която е постановен отказ за
образуване на досъдебно производство. В преписката се намира и копие на
Постановление от 12.02.2019 г. по пр.вх.№ ***/2019 г. на ЯРС, в което е цитирано
изявление на настоящия ответник, че съпругата му е участвала в закупуването на
обзавеждането на помещението. Посочил е, че дейността в автосервиза е започнал
през 2018 г.
Не е спорно придобиването по време
на брака на автомобилите, както и продажбата им от ответника преди
прекратяването на брака. Представено е Свидетелство за регистрация част I № ***/13.02.2017 г. на името на ответника относно товарен автомобил
„Мерцедес 208 Д“, продаден на 12.03.2018 г., видно от Договор за
покупко-продажба на МПС с нот.заверка на подписите рег.№ *** на нотариус рег.№ ***
с район ЯРС. Продавачи са двамата съпрузи, като ответникът е представлявал
ищцата въз основа на Пълномощно рег.№ ***/16.02.2018 г. С Договор за
покупко-продажба на МПС с нот.заверка на подписите рег.№ ***/10.07.2017 г. на
нотариус рег.№ *** с район ЯРС е продал лек автомобил „БМВ“ въз основа на
Пълномощно рег.№ ***/31.08.2017 г. на нотариус рег.№ *** с район ЯРС.
Не се
спори по делото, че ответникът е упражнявал търговска дейност като ЕТ „П.К.- П.Д.“ (справка от ТР на лист148),
„Плам-Ко
транс логистик" ЕООД,
дружествените дялове от което е продал на трето лице с Договор за прехвърляне
на дружествени дялове от капитала от 06.12.2017 г. с нотариална заверка на
подписите рег*** и *** на нотариус рег.№ *** с район ЯРС (лист 141) и „Автосервиз 7“ ЕООД (справка от ТР на лист 147). Според счетоводната експертиза на в.л. С.Д., П.С.Д. се е осигурявал за периода
м.07.2003 г. - м.11.2018 г., но осигурителният доход като самоосигуряващо се
лице не е приход за лицето. За ответника в.л. не е установило доходи, получени
в Б. по време на брака. Свидетелите К. и Х. дават показания, че заминаването на
ищцата за А. е продиктувано от нуждата от погасяване на заем, както и че
ответникът през годините е натрупал много дългове към „бързи кредити“, заложни
къщи, (посещавани от него заедно със св.Х.).
Според фактура от 12.06.2017 г. с превод от немски на български език, с
изпращач „Истанбул
лоджистикс“ ГмбХ и
получател „Плам-Ко
транс Лоджистик" ЕООД-с.К., е доставено
употребявано превозно средство-брезентово ремарке мега- за сумата 1000 евро.
Св. К. дава показания, че ищцата е оставила парична сума за закупуването на
ремарке, каквато й е поискал ответникът, многократно надвишаваща реалната му
стойност.
В счетоводната експертиза на в.л. С. Д.
се
сочи, че от сметката на С.Д. на 10.03.2017 г. е
извършен превод към „Плам-Ко транс" ЕООД в размер на 10 000 GBP. На 31.03.2017 г. е налице входящ
валутен превод по сметката на С.Д. в размер на 8 000 GBP. Вносител е ищцата. На 04.07.2017 г. в 09:38 часа П.Д.
е изтеглил от сметката на С.Д. сума в размер на 1130 GBP, равняващи се на 2491,31 лв.. На
същата дата в 09:39 часа е внесъл по сметка на „Плам-Ко транс
Логистик"ЕООД в евро сума в размер на 1030 евро, равняващи се на 2017,77
лв., при курс 1,959.
Вещото лице С.Д. дава заключение, въз основа на справка в ТП на НОИ – Я. - извлечение от Персоналния
регистър на осигурените лица и представените по делото трудови договори и заповеди за
прекратяване на трудовото правоотношение, че по време на брака за периода от 08.2004
г. до 03.2006 г. и от 09.2018 г. до 12.2019 г. С.К.Д. е реализирала доходи в Р.Б.
при различни работодатели: „*** “,
ОУ "***",
ОПУ "***", ОУ "***",
Община Я.,
Център за
обучение и квалификация - ЮГ, в брутен размер общо на
20 715,06 лв.
Безспорна по делото е, както работата
на ищцата в чужбина в периода от 2006 г. до 2018 г., така и завършването от нея
на висше образование там. В тая насока са и показанията на свидетелите К. и Х..
По делото са
представени
с превод на български език справки от
Агенция „Приходи и митници" - В., анализирани от вещите лица по счетоводните експертизи, в които е посочен полученият
доход от самостоятелна заетост на
С.Д.. Представени са
Договор за работа от
01.09.2017 г. с
работодател „***“ основно училище във В. за
длъжността „учител“ и Договор
за работа от 05.09.2016 г. с работодател –компания в
У. Според заключенията на вещите лица по счетоводните
експертизи Д. и Т. самоосигуряващото
се лице С.К.Д. с уникален номер *** във В., е получила брутен доход в размер на
115624.12 британски лири в периода от 2006 г. до 2018 г. Левовата равностойност е в размер на 270981.25 лева. Въз основа на допълнителна проверка за внесени
данъци в.л. Т. дава заключение, че за периода от 2006 г. до 2019 г. брутният й
доход е 123388,80 британски лири, равен на 290386,50 лв., нетният е 110622,07 бр. лири,
равняващ се на 260780,46 лв.
Относно представените от
ответника и оспорени от ищцата като неверни документи с превод на български
език, наречени „Платежно нареждане", с получател П.С.Д.,
издадени от работодателя „***" - В., за плащания в периода 27.09.2013 г.-21.12.2016 г.,
без месеците 08.2014 г., 07. и 10.2015
г., 09.2016 г., вещото лице Т. счита,
че същите са редовни от външна страна. Имат характер на фишове за трудово възнаграждение. Месечните начисления на данъци са
съгласно английското законодателство. Проверката на вещото лице е установила, че дружеството е легитимно и съществува от 31.05.2012 година, когато
официално е регистрирано на пазара на труда. Занимава се с услугата
„почистване". Общият размер на получените от ответника брутни възнаграждения
е 57667.58 британски лири, а нетната получена
сума, след удържаните данъци е 47366.74 британски лири. Левовата равностойност е в размер на
118958.30 лева. При разпита в
с.з. вещото лице заявява, че не може да прецени истинността на „платежните
нареждания“. Няма друга информация, че ответникът е работил при този
работодател в посочения период. На експерта в с.з. са предоставени за оглед
оригиналите на документите, след което той не заявява различни изводи. Ответникът
е поискал срок за предоставяне на други аналогични документи относно доказване
на плащанията по трудовото правоотношение, но не представя такива. В отговора
на исковата молба е заявил, че е работил по трудов договор и по искане на
насрещната страна по реда на чл.190 от ГПК е задължен да представи такъв.
Според вещото лице, английското законодателство не изисква задължително наличието
на такъв договор. Ищцата признава, че съпругът й е работил в периода 09.2013
г.-07.2016 г. с прекъсвания, като работата му е общо година и половина.
По делото е изискана от ОД на МВР-Я.
и представена справка изх. № ***/03.11.2020 г. за задграничните пътувания на
ответника, съгласно която за периода от 01.01.2010 г. до 31.12.2016 г. има
регистрирани излизания и влизания в страната, като данните не са пълни с оглед
правото на гражданите на ЕС да се движат свободно на територията на
държавите-членки. За спорния период на работа след 07.2016 г. има регистрирани:
излизане от страната през ГКПП Л. на 08.10.2016 г. в 13:12 ч. и влизане обратно
на същата дата в 17:50 ч.
Страните не спорят, че синът им е
започнал училище в Б. през учебната 2016/2017 г., като в отговора на исковата
молба се твърди, че докато е учел, баща му го е отглеждал напълно сам. За
обучението му от посочената учебна година свидетелства и Справка изх. № ***/20.11.2020
г. на ПГИ „***“ – Я..
Ответникът е представил за доказване
на търговия с автомобили писмени доказателства с превод от английски на български
език, които ищцата е оспорила като неверни: свидетелства за регистрация на МПС,
сочещи, че не са документи за собственост, съдържащи името на ответника като
нов държател, написано ръкописно, фактури от 14.01.2014 г., от 07.02.2014 г.
(два броя), от 21.02.2014 г., също съдържащи дописване –ръкописно- на името на
ответника, удостоверение за годишен технически преглед, заявление за продажба
на автомобил. Съдът е открил производство по чл. 193 от ГПК за проверка верността на
съдържанието само на приетите за официални документи- Свидетелство за
регистрация в Обединено кралство относно регистрационен № *** LGJ-автомобил „Мерцедес“,
Удостоверение за годишен технически
преглед на превозно средство на Агенция за превозни средства и операторски
услуги от 14.05.2013 г., Свидетелство за регистрация относно рег*** –автомобил
„Нисан“, Свидетелство за регистрация относно рег. № ***-автомобил „Фолксваген“.
Съгласно заключението на вещите лица
С.П.- автоексперт и К. К.-специалист по компютърни технологии, в официалния
сайт на *** (***)- „Агенция за лицензиране на водачи и
превозни средства",
част от Министерството на транспорта на В., отговорна за поддържане на база
данни на водачите във В. и база данни на превозни средства за цялото Обединено
кралство -
правителствен сайт - е публикувана общодостъпна и платена информация за
регистрираните на територията на В. МПС. Налична е информация, кога е
регистрирано превозното средство, кога е
минало технически преглед, има ли застраховка и т.н. От месец
декември 2013 г. работата на агенцията е изцяло централизирана, като всички
справки, корекции и плащания се извършват онлайн - по пощата или по телефона. Въз основа
на проверка в сайта вещите лица са установили, че за МПС с peг. № *** техническият
преглед и данъкът са платени до месец март 2021 г. -
автомобилът е в движение с платени налози на територията на В.; МПС с peг. № *** – води се
противозаконно отнето /откраднато/; МПС с peг. № *** - техническият
преглед и данъка са платени до месец октомври 2021 г. - автомобилът е в
движение с платени налози на територията на В.; МПС с peг. № *** - техническият
преглед и данъка е изтекъл през 2015 г. и от тогава няма данни за това МПС; МПС с peг. № *** - техническият
преглед е изтекъл на 24.11.2019 г., а данъкът е бил платен
до 01.07.2020 г.; МПС с рег.№ *** - техническия
преглед е изтекъл на 24.06.2017 г., а състоянието е „спрян от
движение“
(SORN). Не е отразено напускането на превозните средства по
представените от ответника документи на територията на В.. Вещите лица сочат, че когато продавачът и купувачът са с адресна
регистрация във В., необходимо условие за придобиване на съответното ППС от
новия собственик е само,
продавачът да предостави V5C сертификат
/талона на автомобила/ и купувачът да попълни данните в графа 6, с подписи на
двамата в графа 8, като
попълнените
данни да се изпратят от продавача
до ***-
след около 2 седмици оттам се изпраща по пощата новият талон на
новия собственик. По делото има приложени копия на
регистрационните талони само на три от ППС-та, като само на
едно от тях - с peг. номер *** е приложено
копие от попълнена графа 11, която се
използва,
когато автомобилът трайно ще напуска пределите на В. и тогава не
е необходимо попълването на графа 6. Тези части от документа
обаче не са изпратени от продавача
на *** и не е завършено прехвърлянето на собствеността. Това не
прави сключените сделки недействителни, но носи имуществени санкции за лицата.
Свид. Х. сочи, че е ходил на гости на
съпрузите в А. около един месец през 2012 г.. Тогава ответникът не е работел, а
ищцата е гледала малки деца и е чистела къщи. Вършила е домакинската работа в
жилището си -готвела, перяла, чистела, гледала е и детето. Ответникът от
сутринта е излизал със свидетеля на разходка и по цял ден са прекарвали по
моловете. Не е знаел английски и съпругата му е пазарувала. В А. детето е учило
в престижен колеж.
Свидетелите сочат, че когато детето
е учило в Б., ищцата се е връщала често при семейството, поддържала е контакт с
учителите. Интересувала се от образованието му. Заварвала го е изостанал с
материала и му е преподавала допълнително, тъй като сама е учител. Грижела се е за семейството и къщата. Казала е
на свидетелката, че си оставя само два дни от отпуската за себе си –за изследвания
за артрит.
Свидетелите К. и Х. сочат още, че са
очевидци на установената от ответника през 2016 г. извънбрачна връзка с друга
жена (обсъдена и в бракоразводното решение), с която се е срещал в тяхно
присъствие (в офиса на св.К., в заведения, посещавани с другия свидетел). Поръчвал
й е подаръци от сайтове– бикини, сутиени, парфюми, спортни стоки, маратонки,
анцузи, като се е представял, че разполага с много пари. Закупил й е автомобил
с предоставени от ищцата средства, оставени за ремарке. Водели са разговори за
посещение на С., Г., С. В., Созопол, различни скъпи дестинации. Ходели са да
обядват в гр.Б. на заведение на плажа, където се сервира специално вино. Ходили
са на екскурзия в Г. (св.Х.).
Свидетелите дават показания, че ответникът
през това време не е работел, а е посещавал заведения през деня и се е
разхождал в центъра на града заедно със св.Х.. Теглел е пари от сметката на
ищцата в „ОББ“ АД. Вечер не се е прибирал вкъщи и сутринта синът му е звънял на
свидетеля да попита, къде е баща му. Св. К. знае за няколко такива случаи за
период от 5-6 месеца през 2016 г. или
Разпитани
са по искане на ответника класните ръководители на детето. Те дават показания,
че ищцата активно се е интересувала от обучението му. Св. Д. съгласно справката
от гимназията е била класен ръководител през учебната 2016/2017 г. и първия
срок на учебната 2017/2018 г. Дава показания, че К., който ѝ е и
племенник (с ищцата са първи братовчедки) всеки ден е закъснявал за училище, не
е идвал за първия час. Казвал е, че не
може да се събужда с алармите. Ответникът е обещавал в разговорите по телефона,
че отсъствията няма да се повтарят, но не е имало промяна. Св. К.-Г. – според
справката кл.ръководител през втория срок на учебната 2017/2018 г. и през
2018/2019 г. - сочи, че е имала връзка само с майката. Когато тя си е дошла от А.,
е настъпила коренна промяна в поведението на детето, което е било в 10 клас.
Преди това си е тръгвало след 3-4 час, а след завръщането на майка си повече не
е имало бягства от часовете. Успехът му е бил понижен. Майката е разговаряла и
с други преподаватели. Когато е получило отлична оценка по математика, то е
съобщило на учителката, че майка му е вкъщи и ще се зарадва. Според свидетелката
влиянието на майката е било много добро и се е усещало, кога е в Б.. Детето по
принцип е било добре възпитано, с перфектен външен вид. При липсата на майката
контролът е бил доста занижен. Майката е посетила една родителска среща, а
бащата не е участвал в такива срещи въобще и учителката не го познава. С
майката същата е разговаряла и по повод организирана училищна екскурзия.
Последният класен ръководител- св.А.- също не познава ответника. Свидетелства
за един случай, при който е разговаряла с майката и е получила съдействие от
нея.
Въз основа на горното съдът прави
следните правни изводи:
Предявен е конститутивен иск с
правно основание чл. 29 ал.3 от СК, съгласно който при прекратяване на
семейната имуществена общност поради развод или по реда на чл. 27 ал.2 съдът
може да определи по-голям дял от общото имущество на единия съпруг, ако
приносът му в придобиването значително надхвърля приноса на другия съпруг.
Искът е основателен.
Потестативното право на съпруга да
иска определяне на по-голям дял е единно и неделимо, което следва от характера
на имуществената общност, и касае цялото общо имущество (Решение *** от
03.11.2017 г. по гр. д. № ***/2016 г., ІІ г. о. на ВКС). Поради това следва да се
определи обемът и стойността на цялото това имущество към момента на
придобиването му, личния принос на всеки от съпрузите, в т.ч. и помощта на
негови близки и роднини.
Чл. 17 от СК урежда, че съпрузите са длъжни чрез взаимно разбирателство и общи усилия и съобразно
своите възможности, имущество и доходи да осигуряват благополучието на
семейството и да се грижат за отглеждането, възпитанието, образованието и издръжката
на децата. Аналогичен е
чл.18 от предходния СК от 1985 г. (отм.), по време на чието действие е сключен
бракът на страните.
Съгласно чл. 21, ал. 2 СК съвместният принос може да се
изрази във влагане на средства, на труд, в грижи за децата и в работа в
домакинството. Тези
обстоятелства са изтъкнати и в т. 8 на Постановление № 5/1972 г. на Пленума на Върховния съд, което в съответстващите му
части е приложимо и при действието на новия Семеен кодекс (според
мотивите на ВКС в Решение № 73 от 13.07.2015 г. по гр. д. № 4874/2014 г., І г.
о.). В ППВС е прието, че не е налице основание за определяне на
по-голям дял от общото имущество по реда на чл. 14, ал. 4,
изр. 2 СК от 1968 г. (отм.), когато и двамата съпрузи
са изпълнявали задълженията си посредством взаимно разбирателство и общи усилия
и съобразно със своите възможности, имущество и доходи са осигурявали
благополучието на семейството. Въз основа на тези постановки ВКС
сочи в Решение № 73 от 13.07.2015 г., че основанието за
изменяване на установеното от закона равество на дяловете трябва да се установи
не само чрез съпоставяне трудовото възнаграждение на съпрузите, а като се държи
сметка и за полагания от тях труд в домакинството на семейството, за
отглеждането на децата от брака, за създадената спокойна обстановка на другия
съпруг да се труди и твори и за всички други обстоятелства, които са от
значение за приноса в придобиванията на общите вещи и изграждане благополучието
на семейството. На преценка подлежи и фактът дали съпругът не е работил, без да
е бил нетрудоспособен, или е разпилявал систематически придобитите от него
средства. В решението си ВКС се позовава на др. предходни решения, според които
значителността на приноса следва да се отнася за всичките му проявни форми, при
които да е налице изключителност.
В същата насока е и Решение № 136 от 11.07.2016 г. по гр. д. № 607/2016 г., І
г. о. на ВКС - че
за изменение на установеното от закона равенство на дяловете следва да се имат
предвид както доходите на съпрузите, така и полаганият от тях труд в домакинството,
грижите за отглеждането на децата от брака, както и всички други обстоятелства,
които са от значение за благополучието на семейството, без на финансовата форма
на принос да се отдава по-голяма тежест. Когато обаче съпрузите имат еднакъв
нематериален принос по чл. 21, ал. 2 СК, състоящ се във влагане на труд и работа в домакинството
при липса на деца от брака, то многократно по-големите доходи на единия от тях
с оглед особеностите на конкретния случай, биха могли да имат решаващо значение
при преценката на съда за значителност на общия принос на този съпруг по чл. 29, ал. 3 СК.
В т.1 б. “г” на Тълкувателно решение
№ 2 от 27.12.2001 г. по тълк.гр.д. № 2/2001 г. на ОСГК на ВКС също е залегнало
разбирането, че приносът на съпруга се формира от влагането на средства и труд,
грижи за децата и работа в домакинството. Щом съпрузите са изпълнявали
задълженията си, установени в СК, няма основание за изменение на равенството на
дяловете.
Следователно претендиращият по-голям
дял следва да установи неизпълнение на задълженията или непроявяването на
активност в тази посока от другия съпруг според възможностите му. За да бъде
значително по-малък приносът на съпруга, чиито доходи са значително по-ниски,
следва да е разпилявал средства, да е водил начин на живот, надхвърлящ
възможностите на семейството (в този смисъл е и по-старата практика на ВС -Решение
212-85-ІІ ГО, Решение 565-85-ІІ ГО, Решение 100-86-ІІ ГО).
По делото се събраха доказателства
относно включването в обема на СИО на всички посочени от ищцата имоти, на
стойност по цена на придобиване 25 018 лв. Освен тази цена са вложени и средства за
строителство в имота в с.К., които според заключението на вещото лице Н. М. към
момента на извършването му са на стойност 35864,94 лв. Закупените по време на брака автомобили и
оборудване на автосервиз са продадени преди прекратяването му и вече не са част
от семейното имущество.
По делото се установи, че ищцата е
реализирала доходи от работа в Б. преди заминаването си в чужбина и след
завръщането си в общ размер на 20715,06 лв. Няма доказателства за получени от
ответника доходи от работа в Б.. Не е спорно, че е регистрирал търговска
дейност, но нито твърди, нито доказва печалба от нея. Напротив, свидетелите Х.
и К.-негови приятели през процесния период- сочат, че е натрупал дългове,
заради които съпругата му е заминала да работи в чужбина. Т.е. тази търговска
дейност е създала допълнителни грижи на съпругата, безпокойства и натоварване,
принуждавайки я да изостави обичайния си начин на живот, работата, която е
имала в Б. и да търси реализация в чужда страна въпреки съпътстващите я
трудности. Същата в чужбина е чистела къщи, гледала деца, учила и успяла да
завърши образование, за да работи като учител в английско училище. Превеждала е
средства, използвани от съпруга и в търговската му дейност, според заключението
на в.л. С.Д. относно преведените средства по сметката на ЕООД.
Общият размер на доказаните доходи на
ищцата за целия този период е 123388,80 бр. лири бруто и 110 622,07 бр.
лири нето.
Не е спорно, че ответникът е работил
при английски работодател в периода между 2013 г. и 2016 г., като е спорен размерът на получените
доходи и работата му след юли 2016 г. Оспорени са представените „платежни
нареждания“ като неустановяващи посочените в тях плащания. Съдът е приел, че се
касае за частни документи и е указал на ответника тежестта да докаже
удостоверените с тях обстоятелства. Страната не е ангажирала никакви други
доказателства в тази насока. Същевременно в справката за задгранични пътувания
на лицето е удостоверено напускане на страната през ГКПП Л. на 08.10.2016 г. и
влизане обратно на същата дата. Т.е. към този момент ответникът не се е намирал
в А. и не е престирал труд. Освен това самият той признава, че е отглеждал
детето от началото на учебната година 2016/2017 в Б.. Действително, в
представените от него платежни нареждания липсва плащане за месец септември. За
останалите месеци до края на 2016 г., през които е бил в Б., фигуриращи обаче в
платежните нареждания, не може да бъде заплащано възнаграждение от английския
работодател. Вещото лице по счетоводната експертиза Т. също категорично не
обосновава истинността на документите, освен редовността им от външна страна. Следователно
посоченият в тях доход - 57667.58 британски
лири бруто, а нето 47366.74 британски лири (повече от 2,3 пъти по-малък от дохода на ищцата в чужбина) - не е доказан по
убедителен начин.
В останалия период от време на
престоя си във В. ответникът не е работел, както и сам признава в отговора. Същото
обстоятелство се сочи и от св.Х., който е бил на гости в дома на страните един
месец през 2012 г. Според показанията му, П.Д. не е работел, не е знаел
английски език, разхождал се е по цял ден, не е помагал в домакинството,
поддържано от ищцата.
Недоказано остава твърдението в
отговора на исковата молба, че ответникът се е занимавал с внос на автомобили в
Б., които е продавал. Няма никакви доказателства за извършени от него продажби
и получени от тях приходи. Що се отнася до закупуването от него на автомобили,
представените документи са оспорени от ищцата като неистински. Както е записано
изрично в тях, те не са доказателство за собственост, нито дописването на ръка
на името на ответника променя удостоверените с тях факти. Вещите лица П. и К.
дават заключение, че не е спазен установеният във В. ред за придобиването им,
като не е изпратен на компетентната агенция отрязък относно промяна на
собствеността. Няма данни проверените от експертизата МПС-та да са напуснали
територията на В.. Напротив и след твърдяната от ответника година на
придобиването им за тях са плащани данъци, регистрирани са различни факти,
несъвместими със закупуването на автомобилите от ответника в предходен момент.
Поради това съдът приема за недоказани твърденията на страната. Що се отнася до
неистинността на документите, за които е открито производство по чл. 193 от ГПК, с оглед извода на експертизата, че не удостоверяват прехвърляне на собствеността,
не би могло и да се обявят за неистински документи по отношение на този факт.
След завръщането си в Б. ответникът,
макар и регистрирал търговска дейност, не е работел, както дават категорични
показания св. Х. и К.. Разхождал се е със свидетеля всеки ден, посещавал е
заведения, теглел е пари от сметката на ищцата и ги е обменял, посещавал е
заложни къщи и е взимал „бързи кредити“, разходвал е средства за извънбрачната
си връзка, установена и в бракоразводното решение. Следователно ответникът не е
изпълнявал задълженията си по чл. 18 от СК, съобразно своите възможности да
осигури благополучието на семейството.
Същевременно от свидетелските
показания, подкрепени от счетоводната експертиза на в.л. С. Д., се установява,
че закупуването на дворното място в с.К. и закупуването на земеделските земи е
станало със средства на ищцата, от чиято валутна сметка на същите дати през
2010 г. и 2017 г. са изтеглени суми, близки по стойност на продажните цени,
т.е. налице е неин изключителен принос в придобиването на имотите. Към 2010 г.
ответникът не е работел, когато е бил в А., както и към 2017 г., когато е бил в
Б..
Относно строителството в дворното
място призованият по искане на ответника св.Л. дава показания, че трудът му е
заплащан, когато С.Д. се е връщала от чужбина. При тези данни без значение е
фактът, кой от присъстващите на място двама съпрузи е предавал парите в ръцете
на строителя. Относно заплащането на материалите свидетелят сочи, че не знае
кой е плащал, но изтъква помощта на бащата на ищцата, който е идвал на строежа
да пуска водата, да доставя материали с камиончето си. Посочва плащания от
ответника на материали на фирми-доставчици, но не и източникът на средствата.
Установи се по делото, че ищцата има
значителен принос и в останалите му проявни форми- полагала е грижи за
домакинството и детето, докато е била в страната и когато семейството е живяло
заедно в чужбина. Осигурила е синът й да учи в престижен английски колеж.
Когато съпругът и детето са били в Б., приносът на съпругата се формира, както
се посочи, и от помощта на нейните близки- родителите й, които са осигурявали
храна за детето и грижи за отглеждането му, за домакинството. Св. Х. е виждал често
майка й да посещава жилището, а и баща й да докарва приготвена от нея храна. Майката
на ответника по-рядко е посещавала дома. Когато се е завръщала в страната,
ищцата е посвещавала времето си на семейството си, помагала е в обучението на
детето, от което се е интересувала активно според показанията на класните му
ръководители, според които нейното прибиране е било осезаемо. Учителите не
познават бащата, с изключение на св. Д., която е роднина на ищцата. Всички са
комуникирали по различни въпроси от училищния живот само с майката и са
получавали съдействие от нея (св. К.-Г., св.А.). Ответникът не е посещавал
родителски срещи, не е упражнявал контрол над поведението на сина си, въпреки
дадените обещания пред св.Д. по повод на отсъствията му от първите часове. Според
св. К.-Г. проблемите на детето в училище
са се решавали, когато майката е била в Б.. Това е показател за нейната грижа и
принос във възпитанието на детето. То не само е преустановявало отсъствията си
от часовете, но е подобрявало и успеха си. Периодите на училищните отсъствия
съвпадат и с установените от св.Х. и К. случаи на нощни отсъствия на бащата от
дома по време на осъществяване на извънбрачната връзка. Същата е допринесла за
неглижирането на контрола над детето. Според гласните доказателства то е
започнало нощем да посещава дискотеки, да пуши наргиле, за което бащата е бил
уведомен от св.Х.. Настъпила е и негативна промяна в спортните занимания на
сина му, като според свидетеля преди това е имал значими футболни успехи. Всичко
това сочи, че ответникът не е изпълнявал родителските си задължения.
Въз основа на гореизложеното съдът
намира, че ищцата има изключителен принос в придобиване на семейното имущество.
Не без значение е и обстоятелството, че съпрузите са ползвали жилище,
собственост на майката на ищцата, с което са спестили разходи за наемане на
квартира. Не са ангажирани никакви доказателства за твърдението на ответника,
че е извършил ремонт на това жилище.
Предвид горецитираната съдебна практика,
от значение е фактът, че ответникът е разпилявал средства на семейството, като
е закупувал подаръци на трето лице, с което е имал извънбрачна връзка, вкл.
луксозни –автомобил (св.К.), заплащал е скъпи екскурзии, без съгласието на
съпруга си, водил е начин на живот, несъвместим с принципите на чл. 14 и 17 СК.
Размерът на изтеглените от валутната й сметка средства е общо 15 204,99 GBP /паунда/, равняващи се на 34 724,81 лв. Няма данни средствата от продажбите на
автомобилите и оборудването за сервиза да е използвал за семейството.
Поради това искът, да бъде определен
на ищцата дял в размер на 3/4, следва да бъде уважен.
Искането
на ищцата за присъждане на разноските по делото е основателно и следва да се
уважи на основание чл. 78 ал.1 от ГПК. Неоснователно е възражението на
ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Същото не е
определено по чл.7 ал.1 т.4 от НМРАВ в редакцията й към момента на сключване на
договора за правна защита и плащането-300 лв. Същевременно се касае за имуществен
спор с висока правна и фактическа сложност, както за установяване на обема на
семейното имущество и най-вече за установяване на приноса на съпрузите във
всичките му аспекти, реализиран в продължителен период от време, при това и в
чужда държава, наложило и превеждането на част от доказателствата, както и
ангажирането на специални знания относно чуждото законодателство. По делото са
ангажирани множество доказателства от ищцата от различно естество и процесуални
действия във връзка с тяхното събиране. Освен това процесуалното поведение на
ответника е довело до усложняване на делото, както предвид направените
възражения, така и с оглед представените от него доказателства. Поради това
съдът следва да отчете конкретната и действителна сложност на производството. Освен
това по делото са проведени повече от две съдебни заседания по смисъла на чл.7
ал.9, предишна ал. 8 от НМРАВ, уреждаща че при защита по дело с повече от две
съдебни заседания за всяко следващо заседание се заплаща допълнително по 100 лв. Т.е. след второто за останалите пет заседания са
дължими общо 500 лв.
Ето
защо ЯРС
Р
Е Ш И :
ОПРЕДЕЛЯ
на основание чл. 29 ал.3 от СК на С.К.Д. ***, ЕГН **********, по-голям дял в
размер на ¾ от семейното имущество, придобито по време на брака ѝ
с П.С.Д. ***, ЕГН **********, сключен на 15.12.2000 г., прекратен с развод с влязло
в сила решение от 05.12.2019 г. по гр.д. № ***/2018 г. на ЯРС.
ОСЪЖДА
П.С.Д. да заплати на С.К.Д. направените по делото разноски в размер на 2850 лв.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от връчването на страните пред ЯОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: