О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 22.01.2019 г.

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, граждански състав, в закрито заседание на двадесет втори януари, през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

                                                         Мл.с.: СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА

 

 

 

като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА ч. гр. дело № 33 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Производството се движи по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

 

 

         Образувано е по частна жалба депозирана от адв.П. процесуален представител на М.М.Х., ЕГН ********** против определение № 34/27.12.2018 г. на Службата по вписванията - Сливен, с което е отказано вписване по заявление № 8942/27.12.2018 г.

В жалбата се сочи, че обжалваното определение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Жалбоподателят счита, че съдията по вписвания е извършил неправилна преценка на представените пред него доказателства. Удостоверенията за данъчна оценка на процесния имот били издадени от компетентно длъжностно лице в общ. Твърдица и те са във вида, който се определя от ползвания от общината софтуер. В приложените удостоверения съществувал изричен текст,  от който било видно, че удостоверението за данъчна оценка е валидно до 21.12.2018 г. Този факт се установявал и от представените с настоящата жалба дубликати на декларациите на собствениците, от които било видно, че още на 13.07.2018 г. – датата на издаване на удостоверението за данъчна оценка, са били заплатени всички данъци до края на 2018 г.

По отношение на представените декларации по чл. 264 ал.1 от ДОПК в превод от турски език, с положен апостил и констатациите на съдията по вписване, че липсвал декларатор, жалбоподателят посочва, че представената пред съда декларация има необходимото съдържание, изготвена е в съответствие с Хагската конвецияи е с положен апостил. Следвало да се приеме, че това е официален документ издаден от орган на страна по конвенцията и удостоверява изложените в него обстоятелства. Документите били подписани от А.А. и от А.А. и в тях те били индивидуализирани както с турските си имена, така и с българските си имена и с българско ЕГН.

На следващо място жалбоподателят посочва, че собствеността върху един имот се определя не от вписаните съсобственици в издадената данъчна оценка, а от представените по делото документи, поради което е без правно значение дали някой от съсобствениците е вписан в удостоверението за данъчна оценка или не.

Моли се като доказателство по делото да се приемат дубликати на приходни квитанции № **********/26.01.2018 г., *********, *********, *********, ********* и *********/13.07.2018 г.

Моли се обжалваното определение да бъде отменено и да се постанови вписване на отхвърленото заявление № 8942/27.12.2018 г.

От събраните по делото доказателства съдът установи следното от фактическа страна:

На 27.12.2018 г. пред Службата по вписвания – Сливен било депозирано заявление № 8942 за вписване на Нотариален акт № 89/27.12.2018 г. за замяна на недвижим имот. Към него били приложени 7 броя декларации по чл. 264 ал.1 от ДОПК за липса на задължения, както и два броя декларации на турски език съпроводени от преводи на български език и с апоситл за  А.Д.А./ А. Д. и А.Д.А./ А. Б.. В тези декларации имената на авторите (български и турски), ЕГН ( българско) и настоящи адреси били изписани не в началото на декларацията, а след декларативната час за липса на публични задължения и за съзнаване на отговорността по чл. 313 от НК. Към преписката били приложени и 2 броя Удостоверения за данъчна оценка издадени от Община Твърдица на основание чл. 3 от Приложение № 2 към ЗМДТ. В същите било отбелязано данъчната оценка на имот с партиден № 7004Н2316 с. Бяла Паланка е в размер на 9667.50 лв., а на имот с партиден № 7501055966001 от с. Бяла Паланка е в размер на 9670.60лв. В удостоверенията било посочено, че няма непогасени задължения за имотите и че удостоверенията са валидни до 31.12.2018 г.

От представените дубликати от приходни квитанции за данъчни обекти № ********* и 70052201 е видно , че всички дължими местни данъци и такси за обектите са били платени към датата на съставяне на документите – 13.07.2018 г.

На 27.12.2018 г. съдията по вписванията постановил отказ от вписване, като приел, че  от представените две удостоверения за данъчна оценка не било ясно дали всички дължими данъци за имота са платени. Не били представени и надлежни декларации по чл. 264 ал. 1 от ДОПК ( в утвърдения образец от Министъра на финансите).

Обжалваното определение е било съобщено на жалбоподателя на 10.01.2019 г., а процесната частна жалба е била депозирана на 17.01.2019г.  в законоопределения седмичен срок.

Частната жалба е допустима като депозирана в законния срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява основателна.

По отношение на декларациите по чл. 264 ал.1 от ДОПК, съдът намира, че неоснователно съдията по вписване е отдал ненужна тежест на формата на документа. Очевидно е, че в случая се касае за прехвърляне на имот с международен елемент – част от участниците по сделката са с двойно гражданство и декларациите им са съставени в РТурция. Декларациите са преведени и с положен апостил съгласно международните изисквания. Въззивният съд намира, че производството по вписване не следва излишно да се формализира. Действително имената на деклараторите и техните ЕГН не са изписани в началната част от декларацията, но са изписани непосредствено под декларативната част като освен българските имена на лицата и ЕГН са посочени и турските им имена и адреси. При невярно посочени данни наказателната им отговорност би била ангажирана в настоящия вид на декларацията, което е крайната цел на законодателя.

От останалите данни по делото Удостоверения за данъчна оценка издадени от Община Твърдица на основание чл. 3 от Приложение № 2 към ЗМДТ и дубликати от приходни квитанции за данъчни обекти № ********* и 70052201 е видно , че всички дължими местни данъци и такси за обектите са били платени към датата на съставяне на документите – 13.07.2018 г. като някои от данъците са били платени на един път, а някои на два пъти. Следва да се отбележи, че молителят по никакъв начин не би могъл да повлияе на начина по който изглеждат удостоверенията, тъй като те се издават от Община Твърдица по специализиран софтуер .

Съдът не намира наличието на пречка за извършването на вписването на исканите обстоятелства.

С оглед изложеното обжалваното определение се явява незаконосъобразно и следва да се отмени.

 

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

 

 

ОТМЕНЯ определение № 34/27.12.2018 г. на Службата по вписванията - Сливен, с което е отказано вписване по заявление № 8942/27.12.2018 г. като неправилно и незаконосъобразно и изпраща делото на Службата по вписванията – Сливен за продължаване на процесуалните действия по него.

 

        

         Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

          ЧЛЕНОВЕ: