Р
Е Ш Е Н И Е №
гр. София, 01.06.2022г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски
градски съд, Търговско отделение, VІ-23 състав, в открито заседание на
двадесет и четвърти февруари две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Председател:
Анна Ненова
при
секретаря Димитринка Иванова като разгледа
докладваното от съдията докладчик т.д. № 1067 по описа за 2017г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 57, ал. 3
от ЗБН и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът „К.т.б.“ АД – в несъстоятелност твърди, че Г.П.Х.,
А.М.П., О.Н.Р. и И.А.З. са били членове на управителния съвет на „К.т.б.“ АД и
изпълнителни директори, по договори за управление съответно от 15.12.2008г.,
03.12.2009г. и от 18.10.2012г., и имат качеството на администратори по смисъла
на § 1, т. 2, б.“а“ от ДР на ЗБН. Ответникът
Г.К.З. е бил длъжностно лице с ръководни функции в банката (началник на
управление „Кредитиране“) и е администратор по смисъла на § 1, т. 2, б.“б“ от
ДР на ЗБН. Трудовото правоотношение на този ответник с банката е възникнало на
основание трудов договор № 356 от 07.03.2003г. и допълнително споразумение №
272-7/26.07.2013г.
Задълженията на ответниците
са били регламентирани в посочените договори, както и в закона (чл. 237, ал. 2
от ТЗ), устава на банката и Правилника за кредитната дейност на „К.т.б.“ АД,
приет от УС с решение от 27.12.2000г., одобрен от Надзорния съвет с протоколно
решение № 26 от 29.12.2000г., с последни изменения и допълнения, приети с
решение на УС от 14.11.2012г., в сила от 17.12.2012г.
На 17.04.2014г. между банката,
представлявана от Г.П.Х. и А.М.П. в качеството им на изпълнителни
директори, и дружеството „Х.И.Б.“ АД, с
ЕИК ********, е бил сключен договор за
банков кредит, с който банката е поела задължение да предостави на
кредитополучателя кредит в размер на 7 000 000 евро. Средствата по
кредита са били предназначени за оборотни средства, свързани с основната
дейност на кредитополучателя. Договорът за банков кредит е бил сключен след
взето решение от целия управителен съвет, тъй като по отношение на
кредитополучателя е била формирана голяма експозиция, надхвърляща 10 на сто от
собствения капитал на банката, по предложение на ответника Г.К.З. като началник
на Управление „Кредитиране“, който е изразил положително становище за отпускане
на кредита също на 17.04.2014г. Крайният срок, в който
кредитополучателят е следвало да погаси изцяло задълженията си е бил 10.10.2016г. Кредитът е бил изцяло усвоен.
Поради непогасяване на задълженията към банката, и на
основание чл. 40, б.“ж“ от договора за кредит, банката е упражнила своето право
да направи кредита предсрочно изискуем. Била е
подадена молба по чл. 625 от ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност
по отношение на дружеството-кредитополучател, въз основа на която е било
образувано т.д. № 1189/2015г. на СГС, ТО, VІ-6 състав.
Със сключения договор за кредит, въз основа
на приетото от управителния съвет единодушно решение за отпускане на голяма
експозиция на кредитополучателя, и в нарушение на задълженията на ответниците, не са
били договорени адекватни обезпечения и на стойност, достатъчна, за да
обезпечат събираемостта на вземанията на банката, както и не е било поставено
условие усвояването на кредита да се извърши след учредяване по надлежен начин
на достатъчни по стойност обезпечения, годни да обезпечат вземането на
банката. Г.К.З. е изготвил положително
становище и е предложил сключване на
договора за кредит без становище по чл. 36 от Правилника за кредитната
дейност. Договорът за кредит е бил
сключен при неотговаряне на изискванията на кредитополучателя за финансовото
състояние и кредитоспособност.
Стигнало
се е до усвояване на кредита без учредяване на надлежни обезпечения нито преди,
нито след усвояване на кредита и в нарушение от страна на ответниците
на принципа на достатъчност и ликвидност на приетите обезпечения с цел
минимализиране на риска. Кредитополучателят не разполага с имущество,
достатъчно да удовлетвори банката, а липсата на учредени обезпечения му е дало
възможност да се разпореди с наличното такова, поради което кредитът е
несъбираем. Отпускайки необезпечен
кредит, ответниците са причинила вреда на „К.т.б.“ АД
в размер на 7 000 000 евро, представляващи непогасена част от
главницата, предоставена като кредит на кредитополучателя. С посочената сума е
намалял патримониумът на банката, тъй като вземанията
на банката са необезпечени и несъбираеми
с оглед липсата на каквото и да е имущество, от което да се удовлетвори
банката.
Ищецът иска да бъде присъдена сумата от
7 000 000 евро, дължими от ответниците при
условията на солидарност (чл. 240, ал. 2 от ТЗ и чл. 53 от ТЗ), представляваща
обезщетение за претърпени от банката имуществени вреди от неизпълнение на
законовите задължения на ответниците в качеството на
бивши администратори на банката при вземане на решение за сключването на
договора за банков кредит от 17.04.2014г., със законната лихва от датата на
исковата молба (22.03.2017г.) до окончателното изплащане на сумата, евентуално
сумата се претендира като обезщетение за претърпени имуществени вреди от
неизпълнение на договорните задължения на ответниците
в качеството на бивши администратори, евентуално, ако съдът приеме, че не са
налице предпоставките за солидарна отговорност на ответниците,
от всеки от тях се претендира сума от 1 400 000 евро, обезщетение от
претърпени имуществени вреди от неизпълнение на договорните им задължения при
вземането на решение за сключване на договора за банков кредит с „Х.И.Б.“ АД,
със законните лихви за забава от датата на исковата молба, както и с присъждане на направените по делото
разноски.
Ответникът А.М.П.
оспорва исковете. Възразява по елементите от фактическия състав, обосноваващи
отговорността му съгласно твърденията на ищеца. По-конкретно възразява, че отпускането на кредита е
разрешено от управителния съвет на банката, че задълженията му като
администратор са били изпълнени изцяло – няма задължение за учредяване
предварително на обезпечения, има
уговорен особен залог по ЗОЗ, който е трябвало да бъде учреден до 31.08.2014г.,
но ответниците са били отстранени от длъжност на
20.06.2014г. Предвид фактите, твърдени от ищеца, елементът противоправност
липсва от фактическия състав на увреждането. Договорът за кредит не е бил обект
на критика и препоръки от БНБ. Липсват вреди – ищецът разполага с иск за
събиране на вземанията по договора за кредит, както и може да иска откриването
на производство по несъстоятелност. За да бъде ангажирана отговорността му е
необходимо да е приключило
производството по несъстоятелност и банката да е останала неудовлетворена.
Излагат се и конкретни твърдения за имущественото състояние на
кредитополучателя и възражения, че от
страна на квесторите след 20.06.2014г. и синдиците не е положена дължимата
грижа на добър стопанин за охрана на интересите на банката. Кредитополучателят
притежава пряко или косвено дялово или акционерно участие от търговски
дружества със значителни активи (“А.“ АД и „Д.“ АД и др.). Вредите не са пряко
и непосредствено следствие от поведението на ответниците,
а са предпоставени от фактори и обстоятелства, които
стоят извън тяхното поведение. Ответникът се позовава на Решение №
73/20.06.2014г. на УС на БНБ и невъзможността на кредитополучателя да плаща,
както и на действията на квесторите,
които са имали качеството администратори. Към момента на отстраняване на ответниците от длъжност кредитът е бил редовен. Ответникът
оспорва и че е налице вина. Конкретно се
оспорват и изложените в исковата молба фактически твърдения, освен за това, че
ответникът е бил член на управителния съвет на „К.т.б.“ АД и
изпълнителен директор, по договор за управление, със съществуващи вътрешни
актове при банката относно задълженията му, както и сключването на договора за
кредит и предоставяне на дружеството „Х.И.Б.“ АД на уговорената с договора сума
като кредит.
Ответникът О.Н.Р. също оспорва исковете.
Възразява, че липсва законосъобразно учредена
представителна власт на синдиците на ищеца от Управителния съвет на Фонда за
гарантиране на влоговете в банките и те не са встъпили в длъжност. Нищожно е и
решението за назначаване на квесторите С.Л.и Е. К., при нарушение на
императивната норма на чл. 105, ал. 2, вр. чл. 11,
ал. 1, т. 2 от ЗКИ, което да се установи от настоящия съдебен състав. Исковете
са недопустими, тъй като ответниците са били
освобождавани от отговорност с решения на ОС на акционерите. Не е изяснено кои са неизпълнените задължения
на ответника.
По същество ответникът възразява, че не е налице
основание за солидарна отговорност на ответниците.
Не оспорва, че е имал сключен писмен договор за
възлагане на управление, който носи характеристиките на договор за мандат, но
липсва регламентация на правата и задълженията на ответника като член на
Управителния съвет на банката. Функциите са били разпределени с Решение на
Управителния съвет на „КТБ“ АД от 02.11.2012г. При тези разпределени функции
ответникът не е имал преки задължения за извършване на конкретни действия и
отговорности, свързани със сключването, усвояването и издължаването на договорите
за банков кредит. Ответникът не е подписал договора за банков кредит от
17.04.2014г., нито документи, свързани с прякото администриране на кредита, а
единствено протокол от 17.04.2014г., с който УС на „КТБ“ АД е дал съгласие да
се сключи договор за банков кредит и кредитът да се обезпечи с особен залог на
активи на стойност минимум 120% от размера на кредита в срок до 31.08.2014г.
след положително становище на началника на Управление „Кредитиране“. Последващите действия по фактическото и юридическото
учредяване на особен залог на активи, усвояването на кредитната сума, както и
администрирането на дължимите плащания на месечните погасителни вноски не са
преки задължения на ответника и той не може да носи отговорност за
неизпълнението им. С подписването на протокола от 17.04.2014г. ответникът е
изпълнил свое задължение, произтичащо от сключения от него договор за
управление и действащия Правилник за кредитиране на банковата дейност на КТБ
АД.
Предявените искове се оспорват и от И.А.З.. Подаденият
отговор по съдържание е идентичен с този на А.М.П..
Идентичен отговор е подаден и от ответника Г.П.Х.,
който допълнително е възразил, че ответникът е прехвърлил вземанията към
кредитополучателя по договора за банков кредит.
С допълнителната си искова молба ищецът поддържа
направените твърдения и искания. Доуточнява обстоятелствата по сключения
договор за кредит и конкретните задължения на ответниците
във връзка с отпускане на кредита, които, според страната, са нарушени.
С допълнителни отговори А.М.П., И.А.З. и Г.П.Х.
поддържат направените оспорвания, възражения и правни доводи.
Със становище, докладвано в първото открито съдебно
заседание, ответникът Г.К.З. също е
оспорил исковете. Присъединява се към отговорите на ответниците
П., З. и Х.. По своята отговорност конкретно възразява, че следва да е по реда
на чл. 203, ал. 1 от КТ. ЗБН не изключва правата на работника и служителя,
уредени в КТ. От 08.07.2014г. този ответник не е полагал труд при работодателя
поради ползвани отпуски, а след това трудовото му правоотношение е било прекратено.
Съдът като
съобрази фактите и доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност,
възприема от фактическа страна по делото следното:
На 17.04.2014г. между „К.т.б.“ АД, представлявана от ответниците Г.П.Х. и А.М.П. в качеството им на изпълнителни
директори, и дружеството „Х.И.Б.“ АД е
бил сключен писмено договор за банков
кредит. Съгласно договора банката е отпускала на дружеството кредит в размер
на 7 000 000 евро за оборотни средства със срок на усвояване до
31.10.2014г. и краен срок на погашение от 10.03.2015г. до 10.10.2016г. на 20 равни месечни погасителни вноски, при
уговорена възнаградителна лихва от 9%, 10%
наказателна надбавка (неустойка) върху просрочената главница и върху лихвата,
както и еднократна комисионна за управление
и обработка на кредита от 35 000 евро.
Също съгласно договора за гарантиране издължаването на
предоставения кредит и за обезпечаване на всички вземания на банката
кредитополучателят се е задължил да учреди в полза на банката особен залог по
реда на ЗОЗ върху дълготрайни материални активи на стойност минимум 120% от
размера на кредита и особен залог по реда на ЗОЗ на всички свои настоящи и
бъдещи вземания по договори за разплащателни и други сметки в банката.
Договорът е бил сключен въз основа на искане на
кредитополучателя от 17.04.2014г. Кредитът е бил изцяло усвоен още на същия
ден.
Към 17.04.2014г. между банката и „Х.И.Б.“ АД е имало сключен още един договор
за банков кредит – от 08.12.2011г., с
предоставен кредит по него от поне 2 600 000 евро.
Договорът за
банков кредит от 17.04.2014г. е бил сключен въз основа на взето на 17.04.2014г.
решение от целия управителен съвет на „К.т.б.“ АД в състав, освен Г.П.Х. и А.М.П., още ответниците О.Н.Р.
и И.А.З.. Това било, тъй като по отношение на кредитополучателя е била
формирана голяма експозиция, надхвърляща 10 на сто от собствения капитал на
банката. С решението е било потвърдено сключването на договора за сума от
7 000 000 евро, с дата на падеж 10.10.2016г.,
при 25 броя равни вноски от 10.03.2015г. и предоставянето на обезпечение особен
залог на активи на стойност минимум 120% от размера на кредита в срок до
31.08.2014г.
Предложение за сключване на договора за кредит е
направил ответникът Г.К.З., към онзи момент заемащ по трудов договор
длъжността началник на Управление „Кредитиране“. Становището му е било
обосновано с това, че кредитоискателят е клиент на банката от 2007г., има
разплащателни сметки в нея, работи единствено с „КТБ“ АД, коректно изпълнява
задълженията си. Не са били посочени
параметрите на ползвания от дружеството към същия момент друг кредит.
Относно финансово-икономическото състояние на
дружеството при сключване на договора за кредит е имало единствено съставени
таблици за комплексен кредитен рейтинг с
високи показатели (първа група, АА) до месец септември 2013г., включително.
Отделно е имало и становище за нива на риск от длъжностно лице при Дирекция
„Кредитен риск“ също от 17.04.2014г.
Обстоятелствата се установяват от
представените по делото писмени доказателства и заключението на изслушаната
съдебно-счетоводна експертиза, като между страните фактически не е спорно
сключването на договора за кредит от 17.04.2014г. с твърдяното съдържание и
предоставянето на дружеството - кредитополучател на сумата по кредита.
Решението по сключване на договора от страна на
членовете на управителния съвет на банката и отправеното от Г.К.З. предложение
за одобрението са били съгласно предвиждането на действалия към онзи момент Правилник за
кредитната дейност на „К.т.б.“ АД - че решение, което е водило до формиране на
голяма експозиция, се взема от управителния съвет на банката (чл. 28, ал. 4) и
при предвидени специални кредитни
процедури (чл. 32 и сл.), включително с участието на началника на Управление
„Кредитиране“.
Правилникът за кредитната дейност на „КТБ“ АД е
определял, освен другото, условията и реда за проучване, разрешаване и
сключване на кредитните сделки на банката, при съобразяване на действалите
законови и подзаконови нормативни актове в страната, регламентирали кредитната
дейност. По-конкретно, съгласно
Правилника, политиката на банката при осъществяване на кредитната дейност се е
основавала върху принципите на доходност, ликвидност и сигурност, при целено
минимализиране на кредитния риск (чл. 14, ал. 1 и 2). В зависимост от степента
на кредитния риск банката е спазвала принцип на достатъчност и ликвидност на
приетите обезпечения с цел минимализиране на риска (чл. 15, ал. 1). Обезпеченията и възможността за привилегировано
удовлетворение на банката в резултат на изпълнение се е разглеждало като
алтернативен източник за погасяване на задълженията (чл. 15, ал. 4). При сключване
на кредитните сделки банката, освен активите и пасивите на кредитоискателя, е
взимала предвид създадената търговска организация, клиентската структура,
пазарния дял, степента на развитие на дейността на клиента, финансовата му
стабилност и перспективност, както и доброто му име (чл. 16, ал. 3). Кредитният риск в Правилника е бил дефиниран
като вероятност банката да понесе загуби, водещи до намаление в стойността на
активите й, в резултат на неизпълнение задълженията на кредитополучателите (чл.
18, ал. 1). За диференциране степента на кредитния риск банката е прилагала
система за присъждане на комплексен кредитен рейтинг на кредитополучателите,
определян съгласно Методика за определяне на кредитния риск (приложение към
Правилника), а органи са били Кредитният комитет, Управление „Кредитиране“,
Управление „Правно“ и Дирекция „Кредитен риск“.
Правилата относно кредитните процедури са били уредени
в глава трета от Правилника – Проучване на искания за кредит и сключване на
кредитни сделки. В тези случаи се е изисквал правен анализ от юрисконсулт,
становище на кредитен специалист, становище на служител от Дирекция „Кредитен
риск“ и оценка на кредитоспособността. Изборът и оценката на обезпеченията се е извършвал в съответствие с Методика за
оценка и обезпечения (също приложение към Правилника). Проектодоговорите по
кредитната сделка, съставени и надлежно парафирани от кредитния специалист,
юрисконсулта и началника на управление „Кредитиране“ са се предавали на
представляващите за взимане на решение.
Когато вземането на решение е било в компетенциите на управителния
съвет, изпълнителните директори са внасяли предложение да разглеждане чрез
председателя на управителния съвет. Препис-извлечение от протокола на
управителния съвет с взетото от него решение по кредитното искане се е
предоставял на управление „Кредитиране“ за предприемане на съответните
действия.
В чл. 49 от
Правилник за кредитната дейност на „К.т.б.“ АД са били посочени
включваните задължително в договора за кредит клаузи – предмет и вид, размер,
усвояване, краен срок за погасяване, лихвен процент, начин на плащане на
лихвите, размер на таксите и комисионните, обезпечение, права на банката.
Правилникът за кредитната дейност на „К.т.б.“ АД с приложенията
е представен по делото и съдържанието му не е спорно.
Съгласно представената длъжностна характеристика за
длъжността „началник управление“ в Управление „Кредитиране“ основни задължения на заемащия длъжността са
били, освен другото, да внася пред управителния съвет и изпълнителните
директори мотивирани становища за разрешаване, респективно за отказване на
дадена кредитна сделка, респективно банкова гаранция, в резултат на оценка на
кредитоспособността на кредитоискателя, обезпечеността и степента на риска.
Ответникът З. е заемал длъжността „началник управление“ поне от 01.09.2013г., когато му е била
връчена длъжностната характеристика.
С останалите ответници към
17.04.2014г. е имало сключени и действащи договори за управление (от
15.12.2008г., 03.12.2009г. и от 18.10.2012г.), всички съдържащи задължения при
изпълнение на функциите член на управителния съвет на банката да полагат грижата на добър банкер.
Не се установява във връзка с договора за кредит от
17.04.2014г. да са били правени правен анализ от юрисконсулт при банката и да е
било давано становище на кредитен специалист. Не се установяват и изготвяни за
2012г. и 2013г. годишни финансови отчети от дружеството кредитополучател. Към
датата на сключване на договора от 17.04.2014г. в търговския регистър по
партидата на дружеството последно е бил
заявен за обявяване заверен от одитор годишен
финансов отчет за 2011г. (заявление образец Г2 от 17.07.2012г.). Не се
установява също от кредитополучателя да е бил учреден обещаният по договора
особен залог върху активи на стойност минимум 120% от размера на кредита. Учреден е бил особен залог на всички настоящи
и бъдещи вземания на кредитополучателя по договори за разплащателни и други
сметки в банката.
С решение от
20.06.2014г. на Управителния съвет на БНБ (решение № 73 от 20.06.2014г.) „К.т.б.“
АД е била поставена под особен надзор за срок от три месеца, били са назначени
квестори, спряно е било изпълнението на всички задължения, забранено е било
извършването на дейностите, съгласно лиценза за извършване на банкова дейност,
отстранени са били от длъжност членовете на управителния съвет и надзорния
съвет, както и са били лишени за срок от три месеца от право на глас
акционерите в банката, притежаващи повече от 10% от акциите й. Решението е било
изменено и допълнено с Решение № 74 от 22.06.2014г. В последствие от
Управителния съвет на БНБ са били постановени
Решение № 82 от 30.06.2014г. за намаляване на лихвените проценти по
депозити до средния пазарен размер за банковата система, както и Решение № 104
от 15.08.2014г. за разрешаване извършването на някой банкови дейности за целите
на погасяване на кредитите.
На 04.11.2014г. квесторите на „КТБ“ АД са внесли в БНБ
с писмо вх. № БНБ-127892/04.11.2014г. финансови и надзорни отчети в КТБ към
30.09.2014г. – Капиталови изисквания (COREP) –
Индивидуален, Обща рамка за финансово отчитане (ОРФО/FINREP) – Индивидуален. Установявала се е отрицателна
стойност на собствения капитал на банката в размер на минус 3 745 313
хил. лева, определени според Регламент (ЕО) № 575/2013 относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и
инвестиционните посредници, както и че банката не
отговаря на капиталовите изисквания съгласно Регламент (ЕС) № 575/2013.
Констатациите по доклада са били приети и обсъдени от Управителния
съвет на БНБ. Докладът и всички извършени до тогава действия от БНБ са били
обобщени в мотивите към Решение № 138 от
06.11.2014г. на Управителния съвет на Българската народна банка. С решението,
на основание чл. 36, ал. 2, т. 2 от ЗКИ, лицензията за банковата дейност на „К.т.б.“
АД е била отнета.
След сезиране
от БНБ на Софийски градски съд за
откриване на производство по несъстоятелност срещу „К.т.б.“ АД, с решение № 664
от 22.04.2015г. по т.д. № 7549/2014г. на Софийски градски съд, VІ-4 състав е
била обявена неплатежоспособността на „К.т.б.“ АД с начална дата на
неплатежоспособността 06.11.2014г., открито е било производство по
несъстоятелност, както и е била обявена несъстоятелността на банката.
С решение № 1443 от 03.07.2015г., постановено по т.д.
№ 2216/2015г. по описа на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 3-ти
състав, решението на Софийски градски съд е било отменено единствено в частта относно началната дата на
неплатежоспособността, като е била опредЕ. друга
начална дата – 20.06.2014г.
Тази дата на неплатежоспособността е била
окончателната. Подадените жалби от акционери срещу постановеното въззивно решение в производството по несъстоятелност са
били оставени без разглеждане (така определение № 172 от 06.07.2016г. по т.д. №
3343/2015г. на ВКС, ТК, І т.о., потвърдено с определение № 583 от 09.11.2016г.
по ч.т.д. № 1875/2016г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.).
Обстоятелствата относно откритото по отношение на „К.т.б.“
АД производство по несъстоятелност и обявяването на банката в несъстоятелност
не са спорни по делото и се установяват от вписванията, заличаванията и
обявяванията по партидата на „К.т.б.“ АД в търговския регистър.
С изявление от 13.11.2014г. на квесторите на „КТБ“ АД
задълженията по договора за кредит от 17.04.2014г. са били обявени за
предсрочно изискуеми поради неплатени
просрочени лихви (264 250 евро) и неизпълнение на задължението за учредяване
в полза на банката на особен залог на дълготрайни материални активи на стойност
минимум 120% от размера на кредита.
По отношение на вземанията е било подадено заявление
за издаване на заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 от ГПК и на 11.09.2017г. срещу дружеството –
кредитополучател е бил издаден изпълнителен лист. Към този момент задълженията
по договора са били в размер поне 11 709 490. 26 евро.
Обстоятелствата са констатирани в заключението на съдебно-счетоводната
експертиза по делото.
Междувременно на 26.02.2015г. от ищеца е била подадена
молба по чл. 625 от ТЗ срещу „Х.И.Б.“ ЕАД с основание неплатени задължения по
договора за кредит и е било образувано т.д.н.№ 1189/2015г., но в последствие
молбата е била оттеглена по чл. 232 от ГПК, след което с определение на съда от
02.11.2017г. производството е било прекратено.
Не се установява подавана друга молба за откриване на
производство по несъстоятелност срещу дружеството. В този смисъл са
общоизвестните данни за образуваните
дела по несъстоятелност по системата на Министерство на правосъдието.
Също през 2017г., в хода на настоящото дело
(18.09.2017г.), кредитната експозиция
на „Х.И.Б.“ АД във връзка с процесния кредит е била продадена в процедурата и условията
на Програма за осребряване на „КТБ“ АД – в несъстоятелност за сума от
11 136 483. 52 лева. Вземанията по договора за кредит са били
прехвърлени на „Държавна консолидационна компания“
ЕАД като обезпечени с договор за встъпване в дълг от 06.11.2014г., особен залог
върху вземанията на кредитополучателя в банката, учреден по реда на ЗОЗ, както
и реален залог на корпоративни ценни книжа с учреден залог на акции от капитала
на „А.“ АД, с ЕИК *******. Обстоятелствата се установяват от изслушаната по
делото съдебно-счетоводна експертиза.
По н.о.х.д. №
2209/2018г. на Специализирания наказателен съд, 8 състав, свързано с повдигнати
обвинения на Прокуратурата на РБ срещу бившите администратори на „КТБ“ АД,
между които и ответниците (без О.Н.Р.), няма
повдигнато обвинение относно договора за кредит от 17.04.2014г., сключен между
„КТБ“ АД и „Х.И.Б.“ АД. В този смисъл е изпратената справка вх. №
88359/08.07.2019г. на Специализирания наказателен съд по настоящото дело.
При тези
установени от фактическа страна обстоятелства, от правна страна съдът намира
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 3 от ЗБН синдикът
на банка в несъстоятелност извършва проверка относно наличието на данни за
причинени вреди на банката от нейни бивши администратори и при установяване на
такива данни предявява пред съда по несъстоятелността искове за обезщетение на
вредите срещу виновните лица. По смисъла на разпоредбата „администратор“ е,
освен другото, член на управителен съвет на банката, както и длъжностно лице с
ръководни функции нея (§ 1, т. 2, б.“а“ и б.“б“ от допълнителните разпоредби на
ЗБН). Съгласно изменение на чл. 57, ал. 3 от ЗБН от 2015г. действията на
синдика следва да се извършат в двугодишен
срок от встъпването му в длъжност. Преди изменението срокът е бил шестмесечен.
Откриването на производство по несъстоятелност на
банка и обявяването й в несъстоятелност от окръжния съд по седалището, без
възможност за оздравяване, е предпоставено от
отнемане на лиценза за извършване на банкова дейност, когато се установи
конкретно финансово-икономическо
състояние на банката, като в редакцията на разпоредбите на ЗКИ към 2014г. и
2015г. - че тя не изпълнява повече от 7 работни дни свое изискуемо парично
задължение, ако това е пряко свързано с финансовото й състояние и по преценка
на Българската народна банка не може да се очаква изплащане на изискуемите парични задължения в приемлив период от време
(чл. 36, ал. 2, т. 1 от ЗКИ) или собственият капитал на банката е отрицателна
величина (чл. 36, ал. 2, т. 2 от ЗКИ). С реализиране на отговорността по чл.
57, ал. 3 от ЗБН се цели събиране на вземанията на банката (попълване масата на
несъстоятелността). Евентуални виновни и неправомерни действия на бившите
администратори са в причинна връзка с финансово-икономическото състояние на
банката – невъзможност за изплащане на изискуемите парични задължения или декапитализиране,
при което конкретно причинената вреда за банката трябва да бъде компенсирана.
Отговорност на администраторите членове на управителен
съвет на банка и длъжностни лица с ръководни функции е предвидена и през времето, когато банката е действаща и осъществява търговска
дейност (чл. 73, ал. 1, т. 2 от ЗКИ, вр. § 1, ал. 1,
т. 1 , б.“а“ и б.“б“ от ДР на ЗКИ), съответно за членовете на управителния
съвет – и съгласно предвиждането на чл.
240, ал. 1 и чл. 237, ал. 2 от ТЗ, вр. чл. 7, ал. 1
от ЗКИ. Членовете на управителния съвет на банката дължат да изпълняват
функциите си с грижата на добрия търговец (банкер) в интерес на дружеството и
на всички акционери. Задълженията на администраторите се включват изрично в
съдържанието на сключваните с банката индивидуални договори за управление,
съответно трудови договори (арг. чл. 73, ал. 1, т. 2
от ЗКИ).
Тъй като банката е специфично стопанско предприятие,
което произвежда и предлага парично-кредитни и финансови услуги, в дейността й
съществува, освен другото, кредитен риск - риск от евентуална невъзможност на
кредитополучател да изплати своя кредит изцяло или съобразно посочените в
договора условия. Така грижата на добрия
банкер за членовете на управителния съвет
при осъществяването на управителните и представителните права и
задължения при сключване на договор за кредит предполага извършена надлежна
преценка за кредитоспособността на кредитополучателя, а изпълнението на
трудовите задължения на длъжностните лица с ръководни функции в банката – също
достигането до надлежна такава преценка, за да бъде минимализиран кредитният риск за банката.
Във връзка с ограничаването на кредитния риск е и договарянето на обезпечение – активи,
осигурени от кредитополучателя, които да бъдат достатъчни и ликвидни, за да
може да се покрият задълженията на кредитополучателя, ако се наложи
осребряване. Обезпечението не е част от задължителното съдържание на договора
за кредит (чл. 430 от ТЗ), нито съществува
нормативно изискване към банка
или към нейните администратори договорите за банков кредит в различните им
разновидности да бъдат при обезпечение
(включително при установяване на правилата за кредитна дейност на банките по
чл. 73, ал. 4 от ЗКИ), но с оглед конкретното финансово-икономическо
състояние на кредитополучателя, неговата
дейност и условията по кредита (цел, размер, дължими лихви и неустойки,
разноски), обезпечението е допълващо кредитоспособността обстоятелство и начин
да бъде минимализиран кредитният риск за банката.
При спор относно изпълнението на задълженията на членовете на управителния съвет на банка,
съответно длъжностно лице на ръководни функции – дали е положена дължимата
грижа при преценката на кредитоспособността на кредитополучател при отпускане
на кредит, ведно с нуждата за включване в договора и на обезпечение, подкрепящо
кредитоспособността, трябва да бъде
установено, че при сключване на договора за кредит от банката е бил поет възможно минималният кредитен риск. Това е както
когато отговорността се реализира по иск на банка, която осъществява дейност
(чл. 73, ал. 1, т. 2 от ЗКИ, вр. § 1, ал. 1, т. 1 ,
б.“а“ и б.“б“ от ДР на ЗКИ), така и в хипотеза на открито производство по
несъстоятелност и обявяване на банката в несъстоятелност (чл. 57, ал. 3 от
ЗБН), тъй като в това отношение случаите са аналогични.
Ако към момента на сключване на договора за кредит
кредитният риск е бил възможно ограничен (минимализиран),
задълженията на администраторите следва да се приемат изпълнени. Обстоятелствата по изпълнение на
задълженията са в доказателствена
тежест на лицата, притежавали качеството администратори. В тяхна тежест са и
обстоятелства, изключващи виновното им поведение.
Ако изпълнение на задължението на администраторите при
сключването на договора за кредит за миниминализиране
на риска за банката не се установява, в тежест на банката, включително такава,
по отношение на която е открито
производство по несъстоятелност, е да установи неизпълнение и че по причина на
неизпълнението за нея са настъпили
имуществени вреди. Ако се е касаело за действия на членове на управителния
съвет – за извършени от името и за сметка на банката правни действия по
сключване на договора за кредит, по който е налице невъзможност дължимите суми да бъдат събрани, а ако се касае за длъжностно лице с ръководни функции – че
неговите действия (бездействия) са били от решаващо значение при сключването на
договора за кредит, по който дължимите суми не могат да бъдат събрани.
Вредите за банката не се състоят в неизпълнение от
страна на кредитополучателя на паричните му задължения по договора за кредит,
тъй като дори да няма плащане, банката има вземания срещу кредитополучателя по
договора. Имуществените вреди представляват
сигурната невъзможност вземанията на кредитополучателя да бъдат събрани
- положение, при което изпълнение на задълженията е невъзможно дори при
осребряване на цялото имущество на кредитополучателя. Т.е. кредитният риск по
сключения договор за банков кредит е реализиран и за банката е налице
имуществена вреда от загубената главница, лихви и неустойки по договора или
поради натрупаните неподлежащи на възстановяване разноски по събирането на
кредита.
Този извод на
съда се основава на общата разпоредба на чл. 133 от ЗЗД, съгласно която цялото
имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори, които
имат еднакво право да се удовлетворят от него, ако няма законни основания за
предпочитане. Същевременно за относимостта само
на окончателно несъбраните вземания в случая е и съдебната практика - Решение № 60154 от 05.01.2022г. по т.д. №
2272/2020г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., както и Определение № 60443 от 26.07.2021г. по
т.д. № 1858/2020г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.,
Определение № 203 от 26.03.2021г. по т.д. № 2993/2019г. на ВКС, ТК, І
т.о. и др.
Предвидената отговорност на администраторите за вреди
е част от законодателно установените механизми за намаляване на кредитния риск
при банките, ведно с банковия надзор по ЗБНБ (координиране и регулиране на
дейността на търговските банки от БНБ, от която
установеното задължение банките да се придържат към адекватни политики,
практики и процедури за оценка на качеството на активите и адекватността на
провизиите и резервите срещу загуба по кредити с лимити за банкови експозиции
към единични кредитополучатели или група свързани кредитополучатели и
изисквания за минимална капиталова адекватност); вътрешните контролни процедури
и вътрешния одит (чл. 74 от ЗКИ); както
и с външния одит (независим финансов одит по ЗНФО).
В случая от ищеца – банка, по отношение на която е
открито производство по несъстоятелност през 2015г., са изложени твърдения, че ответниците Г.П.Х., А.М.П., О.Н.Р. и И.А.З. са бивши
членове на управителния съвет, с качество администратори по § 1, т. 2, б.“а“ от
ЗР на ЗБН, и че от сключения при тяхно съгласие с дружеството „Х.И.Б.“ АД
договор за банков кредит от 17.04.2014г. (при условията на голяма експозиция)
банката е претърпяла вреди от непогасена от дружеството – кредитополучател главница - 7 000 000 евро, поради това, че не са били договорени адекватни
обезпечения и на стойност, достатъчна, за да обезпечат събираемостта на
вземанията на банката, както и не е било поставено условие усвояването на
кредита да се извърши след учредяване по надлежен начин на достатъчни по
стойност обезпечения, годни да обезпечат вземането на банката.
Съгласно изложеното по-горе твърдението за неуговорено
и неосигурено надлежно обезпечение при
сключване на договора за кредит от
17.04.2014г. и усвояването му е относимо в хипотезата
на чл. 57, ал. 3 от ЗБН обстоятелство. Обезпечаването на задължението за
връщане на сумата по кредит е свързано със задълженията на ответниците
за минимализиране на кредитния риск, ако с оглед условията по договора за
кредит и кредитоспособността на кредитополучателя обезпечението би осигурило погасяване на
паричните задължения по договора. Обезпечението гарантира погасяване на
задълженията и осигурява кредитоспособността на кредитополучателя. Минимализирането
на риска при сключването на договори за кредит е било изрично предвидено
правило в Правилника за кредитната дейност на ищцовата
банката, издаден по реда на чл. 73, ал. 4 от ЗКИ (че политиката на банката при
осъществяване на кредитната дейност се основава на принципите на доходност, ликвидност
и сигурност, както и достатъчност и
ликвидност на приетите обезпечения с цел минимализиране на риска), а в отделно
сключените договори за управление членовете на управителния съвет изрично са се
задължили да полагат грижата на добрия банкер.
По делото, съгласно установеното от фактическа страна,
не може да се приеме за установено минимализиране на риска при сключването на договора за кредит от 17.04.2014г. от ответниците - членове на управителния съвет на „К.т.б.“ АД.
От тези ответници не се
установява, при условията на пълно и главно доказване, при конкретно
предвидените обезпечения по договора за кредит, сключен „Х.И.Б.“ АД,
съпоставено с финансово-икономическото състояние на дружеството и дейността му
и съответно на условията по договора за
кредит от 17.04.2014г., да е бил постигнат минималният за банката кредитен
риск. Т.е. при финансовото състояние на кредитополучателя и дейността му и
конкретните условия на договора за кредит (главница от 7 000 000 евро, при вече съществуващ кредит за поне
2 600 000 евро), предвиденото в договора относно обезпеченията
(задължение за учредяване на особен залог върху активи от поне 120% от размера
на кредита и особен залог върху вземания на кредитополучателя към банката, но след възможно усвояване на
сумата от кредитополучателя незабавно) да е ограничавало (минимализирало)
възможността кредитополучателят да не плати своя кредит изцяло или съобразно
посочените в договора условия.
За
кредитоспособността на дружеството (кредитен рейтинг) е имало изготвена
стандартизирана оценка, на която ответниците се
позовават, но не се установява тя да е била реална.
Становището на ответника З., съобразено от членовете
на управителния съвет, е било обосновано
с това, че кредитоискателят е лоялен клиент на банката от 2007г., но не са били
посочени параметрите на вече ползвания към дружеството кредит с главница от
2 600 000 евро, което членовете на управителния съвет е трябвало да
съобразят.
Относимо обстоятелство е още, че искането на кредита от „Х.И.Б.“
АД, становището на ответника З. и
решението на управителния съвет в състав останалите ответници за сключване на договора, сключването на договора за кредит и
усвояването на сумата по него е било в рамките на един ден (17.04.2014г.),
което прави съмнителна коректната преценка на кредитоспособността на
кредитополучателя.
Същевременно документите, изисквани от Правилника за
кредитната дейност на банката, не са били в пълнота - имало е становище на началника управление „Кредитиране“ със
справки за кредитния рейтинг и становище за нива на риск, но не е имало
предвидените в Правилника правен анализ
от юрисконсулт и становище на кредитен специалист. Към 17.04.2014г. дружеството
– кредитополучател е имало заявен в търговския регистър годишен финансов отчет
за 2011г., но не и за следващите години, без данни за конкретното
финансово-икономическо състояние на дружеството и как то е можело да бъде
преценено от ответниците – членове на управителния
съвет на банката. Съгласно Правилника за кредитната дейност при сключване на кредитните сделки банката взима
предвид активите и пасивите на
кредитоискателя. Не се установяват съобразявани
създадената търговска организация при кредитополучателя, клиентската
структура, пазарния дял, степента на развитие на дейността, финансовата му стабилност и перспективност,
доброто му име, също обстоятелства, предвидени в Правилника.
Ищецът изрично
оспорва и твърди, че договорът за кредит
е бил сключен при неотговаряне на изискванията на кредитополучателя за
финансовото състояние и кредитоспособност, а обстоятелствата не се установяват
от ответниците, напротив – опровергават се.
Въпреки липсата на установено изпълнение на
задълженията на ответниците – членове на управителния
съвет на „КТБ“ АД, установени в ЗКИ и ТЗ, действалите вътрешни актове при
банката (Правилник за кредитната дейност) и индивидуалните договори за
управление, не се установяват претърпени
от ищеца – несъстоятелна банка вреди от неизпълнението, при което и да се
реализира отговорността по чл. 57, ал. 3 от ЗБН на тези ответници.
По-конкретно не се установява дружеството „Х.И.Б.“ АД
да е в невъзможност да плати главницата по договора за кредит, каквато е вредата в хипотезата на чл. 57, ал.
3 от ЗБН - че чрез осребряване на цялото
имущество на дружеството главницата по договора за кредит от 17.04.20214г. не
може да бъде погасена.
Ищецът единствено твърди обявена предсрочна изискуемост по договора,
но дори това да е така и да е била издадена заповед за незабавно изпълнение по
реда на чл. 57, ал. 5 от ЗБН, вр. чл. 418 от ГПК,
както се посочи, само фактът на неизпълнение на падежирали
задължения по договора, не може да обоснове претърпяна от ищеца имуществена
вреда (загуба). В същия смисъл са и развитите доводи по същество на спора от ответниците.
Обратно, в подкрепа на възможност сумата по кредита да
бъде събрана е фактът, че срещу „Х.И.Б.“ АД няма подадена молба по чл. 625 от ТЗ, нито открито производство по несъстоятелност при неплатежопоспобност
или свръхзадълженост по такава молба. Съгласно
разпоредбата на чл. 607а, ал. 2 от ТЗ, освен при неплатежоспособност
производство по несъстоятелност се открива и при свръхзадълженост
на дружество с ограничена отговорност, акционерно дружество и командитно
дружество с акции, като търговското дружество е свръхзадължено,
ако неговото имущество не е достатъчно, за да покрие паричните му задължения
(чл. 742, ал. 1 от ТЗ). В случая няма такива обстоятелства. Образуваното от
ищеца производство по негова молба по чл. 625 от ТЗ от 26.02.2015г. е било
прекратено с оттегляне на молбата още в края на 2017г. Отделно от това процесната сделка от 17.04.2014г. не е предмет на
н.о.х.д. № 2209/2018г. на Специализирания наказателен съд, 8 състав, с
подсъдими ответниците – членове на управителния съвет
на „К.т.б.“ АД (освен О.Н.Р.), косвено индиция за
липсата на вреди от договора за банката. От ответниците
са наведени и конкретни твърдения, че кредитополучателят притежава пряко или
косвено дялово или акционерно участие от търговски дружества със значителни
активи (“А.“ АД и „Д.“ АД и др.), а съгласно данните по извършената цесия
(прехвърляне на вземанията по договора за кредит от 17.04.2014г.), по договора
е имало встъпване в дълг, учреден особен
залог върху вземанията на кредитополучателя в банката, както и реален залог на
корпоративни ценни книжа с учреден залог на акции от капитала на „А.“ АД.
Поради
качеството си началник на управление „Кредитиране“ ответникът Г.К.З. е бил
администратор по смисъла на § 1, т. 2, б.“б“ от ДР на ЗБН и лице, по отношение
на което би могла да се реализира отговорност по чл. 57, ал. 3 от ЗБН, но дори
да е дал положително становище за сключване на договора за кредит от
17.04.2014г. в нарушения на задълженията си за правилна преценка на
кредитоспособността на кредитополучателя по договора (дължимата съгласно
длъжностната характеристика оценка на
кредитоспособността на кредитоискателя, обезпечеността и степента на риска),
обстоятелствата не могат да обосноват уважаване на иск по чл. 57, ал. 3 от ЗБН
срещу него.
Това е освен поради липсата на настъпили за банката
вреди, по вече възприетото по-горе, но и поради липсата на причинна връзка
между поведението на този ответник (неизпълнение на трудовите му
задължения) и евентуалните вреди.
Решението за сключването на договора за кредит от 17.04.2014г. с конкретното му
съдържание е взето от ответниците – членове на
управителния съвет, които са дължали отделна самостоятелна преценка на клаузите
на договора за кредит и всички предпоставки за сключването му, а предложението
на ответника З. към членовете на управителния съвет за сключване на договора
(положително становище) не е имало
обвързващ характер. В този смисъл са били правилата при „КТБ“ АД относно
кредитирането.
По същата причина няма основание да се ангажира
отговорността на сключилите договора за кредит изпълнителни директори на
самостоятелно основание, които, съгласно Правилника за кредитната дейност, след
решението на управителния съвет за сключване на договора за кредит, вече са
били задължени за това.
С оглед изложеното предявените по делото искове по чл.
57, ал. 3 от ЗБН за сумата от 7 000 000
евро, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди от
неизпълнение на законовите задължения на ответниците
в качеството на бивши администратори на банката при вземане на решение за
сключването на договора за банков кредит от 17.04.2014г. с „Х.И.Б.“ АД, при
условия на солидарност, евентуално, също при условия на солидарност,
обезщетение за претърпени имуществени вреди от неизпълнение на договорните
задължения на ответниците в качеството на бивши
администратори, евентуално за заплащане на суми от по 1 400 000 евро, при условия за разделност, обезщетение от претърпени имуществени вреди от
неизпълнение на договорните задължения при вземането на решение за сключване на
договора за банков кредит, следва да бъдат отхвърлени.
Като акцесорно неоснователно
е и искането за присъждане на законни
лихви за забава по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД от датата на исковата молба
(22.03.2017г.) до окончателното плащане по всеки един от предявените искове.
При отхвърляне на исковете поради недоказаност на
фактическия състав на отговорността на ответниците,
не следва да се излагат съображения за начина, по който би се реализирала
отговорността им – солидарно или разделно.
Прехвърлянето на вземанията на ищеца срещу дружеството
– кредитополучател в хода на делото по реда на чл. 57, ал. 4 от ЗБН (с договор
за цесия от 18.09.2017г.) не обосновава неоснователност на иска по чл. 57, ал.
3 от ЗБН, както възразяват ответниците, а единствено неоснователност до размера на
получената от ищеца цена от цесионера при прехвърлянето, което е било възмездно, и ако
не е налице хипотезата на чл. 100, ал. 2 от ЗЗД – поета от цедента
отговорност за неплатежоспособност на длъжника и настъпила такава
неплатежоспособност. От ответниците
нито се твърди, нито се установява ищецът да е можел да получи по-висока цена
при прехвърлянето, при което да е налице хипотеза на чл. 83, ал. 2 от ЗЗД за
намаляване на евентуално дължимо обезщетение по чл. 57, ал. 3 от ЗБН.
Същевременно твърдението на ищеца, че неговите вреди
представлявали разликата между получената цена от прехвърлянето на вземанията и
това, което е щял да получи, ако вземанията са били събираеми, е без значение
по делото, тъй като е извън неговия предмет – първоначално изложените в
исковата молба твърдения, потвърдени и в подадената допълнителна искова молба,
без да е искано и допускано изменение на основанието на исковете. В този смисъл
е неотносимо и дали съгласие за кредита е било дадено
от надзорния съвет на „КТБ“ АД – относимите
обстоятелства са свързани с действията на ответниците
по сключване на договора за кредит въз основа на решението на управителния
съвет.
Неоснователно е още възражението на ответника О.Н.Р.
за разпределение на функциите между членовете на управителния съвет.
Съгласно разпоредбата на чл. 237, ал. 1
от ТЗ членовете на съветите имат еднакви права и задължения, независимо от
вътрешното разпределение на функциите между тях и предоставянето на право на
управление и представителство на някои от тях. Разпоредбата следва да се приеме
приложима и в хипотезата на чл. 57, ал. 3 от ЗБН, която е аналогична.
Без значение за задълженията на ответниците
– членове на управителния съвет е възражението, че е имало уговорен особен
залог по ЗОЗ, който е трябвало да бъде учреден до 31.08.2014г., а ответниците са били отстранени от длъжност на 20.06.2014г.
Основното твърдение по делото е за начина, по които е бил сключен договорът за
кредит и усвоена сумата по него (без надлежно обезпечение), а не дали е
изпълнено последващото задължение на
кредитополучателя да обезпечи задължението си за връщане на паричната сума по
кредита. В този смисъл са и изложените възражения на ответника Р., но те също
са неоснователни.
Същевременно не
се установява, че учредяването на обезпечението до 31.08.2014г. е било
възможно, както и не се установяват възможни и сигурни действия на квесторите
след 31.08.2014г., в резултат на които събиране на задълженията по договора за
кредит би било възможно. Т.е. не се установяват обстоятелства след сключване на
договора за кредит и усвояване на сумата по него в причинна връзка с евентуалната
невъзможност за изпълнение от страна на кредитополучателя. Напротив, съгласно
установеното от фактическа страна неучреденият от кредитополучателя особен
залог е бил основание да се обяви предсрочна изискуемост на кредита.
О.Н.Р. възразява, че липсва законосъобразно учредена
представителна власт на синдиците на ищеца от Управителния съвет на Фонда за
гарантиране на влоговете в банките и те не са встъпили в длъжност, но това
възражение е неоснователно. Същото е по отношение назначаването на квесторите С.Л.и Е. К..
Освобождаването от отговорност на членовете на
управителния съвет на банката с решения
на общо събрание на акционерите е без значение по водените искове –
обстоятелството не е посочено като такова обосноваващо недопустимост или
неоснователност на исковете по чл. 57, ал. 3 от ЗБН и няма основание да се
приеме относимо, щом исковете се водят в резултат на
извършена последваща проверка от страна на синдика
след открито производство по несъстоятелност на банката, което налага
събирането на всички дължими й суми след окончателното преустановяване на
нейната дейност.
По делото не се установяват обстоятелства, изключващи
евентуална вина на ответниците, нито се установяват
пречки за плащане по договора за кредит от 17.04.2014г. поради Решение № 73/20.06.2014г. на УС на БНБ или
поради действия на квесторите, също препятствали събиране на задълженията.
Възраженията на ответниците в този смисъл също са
неоснователни, както и неотносимо, че към момента на
отстраняване на ответниците членове на управителния
съвет от длъжност кредитът на „Х.И.Б.“
АД е бил редовен.
Разпоредбата на чл. 57, ал. 3от ЗБН е специална по
отношение на чл. 203, ал. 1 от КТ и съдът не възприема доводите на ответника З.
в противния смисъл. Ако трябва да се съобразяват като приложими общите
разпоредби на по-стария КТ, то служителите с ръководни функции не биха били
посочени в кръга на администраторите, носещи отговорност по чл. 57, ал. 3 от
ЗБН, а тяхната отговорност би се реализирала по реда на КТ. Същевременно КТ не
е нормативен акт с по-висок ранг, както възразява ответникът. Разликата е
единствено в кръга на уредените от КТ и ЗБН обществени отношения. Без значение
е и дали ответникът Запков е осъществявал ефективно
трудовите си задължения след
08.07.2014г., тъй като отговорността му по делото е за действия от
17.04.2014г. Това възражение на страната също
е неоснователно.
При изложеното по-горе обаче за липсата на установени
вреди за ищеца от действия на ответниците членове на
управителния съвет на банката, съответно и липса на причинна връзка на
действията на ответника З. с такива възможни вреди, като неоснователни исковете
по чл. 57, ал. 3 от ГПК и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД следва да бъдат отхвърлени.
По
разноските
При изхода на делото разноски на ищеца по чл. 78, ал.
1 от ГПК не се следват.
Ответниците не установяват направени по делото разноски и съдът
не се произнася по чл. 78, ал. 3 от ГПК с присъждане на такива разноски.
Тъй като предявените по делото искове се отхвърлят, от
масата на несъстоятелността на „КТБ“ АД - в несъстоятелност е дължима държавна
такса по исковете в размер на 547 632. 40 лева, съответно на цената на
исковете към датата на исковата молба – 22.03.2017г. (левова равностойност на
13 690 810 лева) - чл. 1 от
Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския
процесуален кодекс, вр. чл. 57, ал. 6 от ЗБН.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 57, ал. 3 от ЗБН и чл.
86, ал. 1 от ЗЗД, предявени от „К.т.б.“ АД – в несъстоятелност, с ЕИК
******* и със седалище и адрес на управление ***, чрез синдиците А.Н.Д. и К.Х.М., срещу Г.П.Х., с ЕГН **********
и адрес ***, А.М.П., с ЕГН ********** и адрес ***, О.Н.Р., с ЕГН ********** и
адрес ***5, И.А.З., с ЕГН ********** и адрес ***, и Г.К.З., с ЕГН ********** и адрес ***, за
сумата от 7 000 000 евро дължими при условията на солидарност като
обезщетение за претърпени от „К.т.б.“ АД имуществени вреди от неизпълнение на
законовите задължения на ответниците в качеството на
бивши администратори на банката при вземане на решение за сключването на
договор за банков кредит с „Х.И.Б.“ АД на 17.04.2014г., евентуално като
обезщетение за претърпени имуществени вреди от неизпълнение на договорните
задължения на ответниците в качеството на бивши
администратори, евентуално, при разделност, сума от по 1 400 000 евро,
обезщетение от претърпени имуществени вреди от неизпълнение на договорните задължения, всичко със законната лихва от
датата на исковата молба (22.03.2017г.) до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „К.т.б.“ АД – в несъстоятелност, с ЕИК ******* и със
седалище и адрес на управление ***, да заплати по сметка на Софийски градски
съд, на основание чл. 57, ал. 6 от ЗБН,
сумата 547 632. 40 лева (петстотин четиридесет и седем хиляди шестстотин
тридесет и два лева и четиридесет стотинки) държавна такса по исковата молба,
която сума да се събере от масата на несъстоятелността.
Решението е постановено при участието на „Х.И.Б.“ АД,
с ЕИК ********, като подпомагаща страна на
ответниците А.М.П., И.А.З. и Г.П.Х..
Решението подлежи на обжалване пред
Апелативен съд – гр. София в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съобщението до Г.П.Х. да се извърши чрез
адв. Г.К., назначен адвокат по реда на ЗПП, на адрес
гр. София, ул.“*******а до И.А.З. – чрез адв. Б.Н. на
адрес ***, също назначен адвокат по реда на ЗПП.
Съдия: