М О Т И В И
Към присъда по НЧХД №
332/2019 г. по описа на КРС
Наказателното
производство е образувано по повод внесената тъжба от Н.П.Н. с ЕГН ********** ***,
с която е повдигнал обвинение срещу М.М.Б. с ЕГН **********, за престъпление
по чл.148, ал.1, т.1, т.3 и т.4, във вр. с чл.146,
ал.1 от НК, за това, че на 01.11.2018 г. в гр. С., обл.Пловдивска
публично, като длъжностно лице и представител на обществеността, при и по повод
изпълнение на службата и функцията му е казал нещо унизително за честта и
достойнството на Н.П.Н., в негово присъствие, в качеството му на длъжностно
лице – Заместник кмет на община С., като предложил на името на Н.Н. ***.
В съдебно заседание частният
тъжител Н.П.Н. чрез процесуалния си представител поддържа внесената тъжба и
повдигнатото с нея обвинение. Излагат се доводи за наличие на достатъчно
доказателства за виновността на подсъдимия, поради което се пледира за
осъждането му.
Подсъдимият
М.М.Б. участва
лично в процеса и с упълномощения си защитник- адв. Т.С..
Лично и чрез защитника си пледира, че не е извършил престъплението, за което е
обвинен с тъжбата. Иска се от съда да бъде оправдан.
С
тъжбата е предявен и приет за съвместно разглеждане граждански иск от тъжителя Н.,
като пострадал от твърдяното с тъжбата престъпление по чл.148, ал.1, т.1, т.3 и
т.4, във вр. с чл.146, ал.1 от НК за сумата от 5000
лв., представляващи причинените му от същото престъпление неимуществени щети - засегната
чест и достойнство и причинен стрес и дискомфорт,
ведно с законната лихва върху сумата от датата на причиняването - 01.11.2018 г.
до окончателното и изплащане.
Тъжителят
чрез неговия процесуален представител пледира предявения граждански иск да бъде
уважен изцяло като основателен и доказан.
Подсъдимият,
лично и чрез защитника си пледира предявения граждански иск да бъде оставен без
уважение като неоснователен и недоказан.
Съдът,
като обсъди на основание чл.14 и чл.18 от НПК всички доказателства, събрани по
делото - обясненията дадени от подсъдимия Б., показанията на свидетелите Ф.К., Б.П.-Н.,
Т.П.и Н.В.– разпитани по искане на ЧТ, К.Ц.и Т.К.– разпитани
по искане на подсъдимия, както и прочетените на основание чл.283 от НПК писмени
доказателства по делото - писма от общ.С. /л.41,54,137,144,202/, Протокол №46
от 01.11.2018г. от заседание на Общински съвет С. /л.43/, Наредба за условията
и реда за именуване и преименуване на общински обекти и за поставяне на
паметници и други възпоменателни знаци на територията на общ.С., писмо от
общинската организация на БСП в гр.С., писмо от Общински съвет С. с приложена
докладна записка /163-172/, писмо от Общински съвет С. /л.191/, писмо от РУП
Карлово /л.217/, справка за съдимост на подсъдимия, характеристични
справки на подсъдимия и тъжителя /135-136/, справка АИС БДС за подсъдимия, аудио
и видео техническа експертиза /л.89-103/ и веществените доказателства - 2 бр. аудио касети, съдът намира за установено
следното:
Подсъдимият
М.М.Б. е роден на *** ***,
****,*,******,****,****, понастоящем е *****в О.С.С.,
като такъв е бил и на 01.11.2018 г., с висше образование, живущ *** с ЕГН **********.
Тъжителят
Н.П.Н. с ЕГН ********** е роден на ***
г. **** е, ****. Има завършено ****образование. *****. Живущ ***. ****. От м.
декември 2015г. до момента е **** на общ.С..
Тъжителят
Н. от м. декември 2015г. и до момента заема длъжността заместник кмет на общ.С..
Такъв е бил и на 01.11.2018 г.
На
12.10.2018г. в Общински съвет гр.С. била внесена докладна записка
№318/12.10.2018г. /л.164/ от Кмета на
общ.С. – Д.Д.за актуализация на първоначалния план на
Бюджета на Общината за 2018г. с прехвърляне на средства в размер на
12 500лв. в дейност „Изграждане, ремонт и поддържане на уличната мрежа“ в
обект „Ремонт на улицата свързваща С. с ул.“Л.К.“, която била разгледана от ПК
„БФ“ на Общински съвет С., за което има изготвени съответни документи - искане
№35 от 22.10.2018г. на ПК „БФ“ на Общински съвет С., отговор на това искане от
Кмета на общ.С. с приложена извадка от регулационния план на гр.С., проект на
решение, становище на ПК „БФ“ на Общински съвет С. от 30.10.2018г., разчет
за финансиране на капиталовите разходи за 2018г.
На
01.11.2018г. в сградата на Общински съвет С. в гр.С. се провело заседание на
Общинският съвет на което било разгледана и обсъдена тази докладна записка. На
тази сесия, като представител на вносителя на докладната - Кмета на гр.С.
присъствал заместник кмета на общината – тъжителя Н., а в качеството си на *****присъствал
и подсъдимия Б.. Присъствали в различно качество и множество други лица,
включително и свидетелите Ф.К., Б.П.-Н., Н.В., К.Ц.и Т.К..
На заседанието са извършвал звукозапис. Подсъдимия, който посочва, че е
опозиция на управляващите община С., гласувал против прехвърлянето на средства
в размер на 12 500лв. в дейност „Изграждане, ремонт и поддържане на уличната
мрежа“ в обект „Ремонт на улицата свързваща С. с ул.“Л.К.“, като поискал и му
била дадена думата за да обоснове отрицателният си вот. При изразяване на становището
си заявил следното: „Гласувах “против“ по няколко причини. Народната поговорка
казва: „Всичко е ****“ та и това да ни трябва. В С. има толкова належащи работи, които да се извършват за благото на
хората, а не се правят. И сега ще се пръснат едни 12 500 лева за едно нещо,
което според мене не е необходимо, защото само на 30 метра на запад има път,
бетониран, голям, 7-8 метра широк, където може да се извършва обхода и
движението на хора. Така, че това са основните причини за които съм против това
гласуване и просто едно време имаше една улица „Т.П.“, сега ще има една
пешеходна пътека „Н.Н.“, благодаря„. Незабавно след
изказването на подсъдимия думата поискал и тъжителя Н. и в отговор на подс.Б. заявил: „Може ли само да взема думата, че ми се
спомена името? Днеска е Деня на народния будител и аз благодаря на господин Ц.
за това, че „Аз съм българче“ се случи и той има една от големите идеи между
другото. Доста от хората в този Общински съвет бяха против това нещо и тия дечица
може би днес трябваше да .... някъде другаде, Сигурно нямаше да са там. Но да
не забравяме в тая зала, че, мълча си така от одеве, Л.
е удрял тука на един подлец шамар в тая зала. Да го знайте това нещо. С това е
известен С. в Радиното училище и го изхвърлил
най-безцеремонно. Но понеже моето име понеже беше спретнато, че ще се сложи на
тая улица, аз ви обещавам, че лично аз ще даря един стол и до стола ще бъде
написано на таблица, ще го обградя, ще говоря с .... на днешната сесия, кои
общински съветници бяха „против“ и кои са „въздържали
се“ за да може там, като минават хората, които са малко да го четат това нещо,
благодаря ви за думата. Това ги обещавам, че ще бъде направено, както трябва. С
решение на кое си, кои бяха против, кои присъстваха ще го изискам.„
Горната фактическа обстановка се установява
безспорно и категорично от събраните по делото писмени, гласни и веществени доказателства.
Основният спорен момент по делото е какво
точно е казал подсъдимия мотивирайки отрицателния си вот и правил ли е
предлагане, адресирано до общинските
съветници и до обществото, на името на тъжителя Н. ***.
Настоящият състав приема, че такова
предложение подсъдимия не е правил, което се установява от абсолютно
безпристрастния звукозапис на заседанието на Общинския съвет, възпроизведен в заключението
на изготвената по делото аудио и видео техническа експертиза. В нея, вещото
лице е възпроизвело, съгласно поставената му задача - точка 8 от проведеното заседание на О.С.С. на 1 ноември 2018 г. на хартиен носител, т.е. частта в
която е разисквана докладна записка
№318/12.10.2018г. по която подс.Б. е взел отношение
след отрицателен вот, както и началото и приключването на заседанието. Това обстоятелства се
установява и от писмо № ОС-159-20202 от 07.10.2020г. на Председателя на
Общински съвет С. от което е видно, че в Общински съвет С. няма официално
предложение от М.М.Б. *** на името на Н.П.Н..
Коментирайки събраните по делото
доказателства, съдът намира, че на първо място следва да обсъди показанията на
разпитаните свидетели Ф.К., Б.П.-Н., Т.П., Н.В., К.Ц.и Т.К..
Относно показанията на св.Ф.К. съдът не ги кредитира и ползва в частта,
в която свидетеля посочи, че подсъдимия казал: „Ще кръстим улица на името на
г-н Н.Н.“, тъй като са в противоречие с кредитираната
от съда аудио и видео техническа експертиза, с показанията на св. К.Ц.и Т.К.и
обясненията на подсъдимия.
Относно показанията на св.Б.П.-Н. съдът не ги кредитира и ползва в частта, в която свидетеля посочи, че
подсъдимия направил коментар, че улицата трябвало да бъде кръстена на г-н Н.Н., тъй като са
в противоречие с кредитираната от съда аудио и видео техническа експертиза, с
показанията на св. К.Ц.и Т.К.и обясненията на подсъдимия.
Относно показанията на св.Н.В.съдът не ги
кредитира и ползва в частта, в която свидетеля посочи, че подсъдимия направил
коментар, че навремето имало кръстена една улица на името на Т.П., а сега, ще
бъде кръстена на името на Н.Н., тъй като са в противоречие
с кредитираната от съда аудио и видео техническа експертиза, с показанията на
св. К.Ц.и Т.К.и обясненията на подсъдимия.
Всъщност, противоречие относно казаното от
подсъдимия има и в показанията на тези трима свидетели - Ф.К.,
Б.П.-Н. и Н.В., като К. твърди, че Б.
*** името на г-н Н.Н.“,
П.-Н.– че улицата трябвало да бъде кръстена на г-н Н.Н.,
а В. - че ще бъде кръстена на името
на Н.Н.. Съдът не кредитира показанията на тези трима
свидетели в тази им част по посочените вече причини, а и с оглед противоречието
между тях.
Относно показанията на св. Т.К.съдът ги кредитира и ползва, тъй като
относно основния спорен момент - какво е казал подс.Б.
по адрес на Н., К. посочва, че подсъдимия е казал: - „Преди имаше една улица „Т.П.“,
сега ще има една пешеходна пътека „Н.Н.“, тъй като същите се потвърждават от
кредитираната от съда аудио и видео техническа експертиза, от показанията на
св. К.Ц.и обясненията на подсъдимия.
Относно показанията на св. К.Ц.съдът ги
кредитира и ползва, тъй като относно основния спорен момент - какво е казал подс.Б. по адрес на Н., К. посочва, че подсъдимия е казал:
- „Едно време имаше една улица „Т.П.“, сега ще има една пешеходна пътека „Н.Н.“, тъй като се потвърждават от кредитираната от съда
аудио и видео техническа експертиза, от
показанията на св.Т.К.и обясненията на подсъдимия.
Показанията на св.Т.П.са неотносими
към предмета на спора, като той разказва за свои собствени преживявания, а не
за факти по делото.
Относно обясненията на подсъдимия – той е дал
обяснения /двукратно/, като не отрича, че е казал посоченото по горе, а именно:
„…просто едно време имаше една улица „Т.П.“, сега ще има една пешеходна пътека
„Н.Н.“, като заявява, че причината за отрицателният
му вот е била, че според него, към онзи момент е имало много неотложни работи в
града, които са били по належащи да се извършат, а това
/ремонта точно на тази улица/ не е било толкова належащо.
Другата причина била, че според него, разходите за възстановяването на тази
пешеходна пътека били огромни и не целесъобразни, защото на 30 метра
на запад от нея имало бетонирана улица широка около 7-8 метра и хората можели
спокойно да си минават както те, така и превозните средства, а освен това
не била предоставена обстойна
количествено-стойностна сметка за видовете работите, които щели да се извършат.
Подсъдимият категорично отрича да е предлагал или споменавал на общинските съветници на името на тъжителя Н. ***.
Относно обясненията на подсъдимия е
необходимо да се посочи следното: трайно установено е в
съдебна практика положението, че обясненията на подсъдимия имат
двойствена правна природа - като те са едновременно средство за защита и годно доказателствено средство, чиято доказателствена стойност не
може да бъде априори игнорирана при формиране
фактическите изводи на съда. Решаващият състав следва да ги подложи на
внимателна преценка с оглед тяхната логичност, последователност, вътрешна безпротиворечивост и житейска издържаност, както и да ги
съпостави с целия събран по делото доказателствен
материал. Едва след извършването на всички тези процесуални действия съдът
следва да реши дали да ги кредитира или не. С оглед изложените принципни
постановки настоящият състав намира, че обясненията на подсъдимия следва да
бъдат кредитирани, тъй като не се опровергават, а се подкрепят от останалия
събран по делото и кредитиран от съда доказателствен
материал, посочен по-горе, поради което съдът ги цени като годен източник на доказателствено релевантни факти. Казаното от подсъдимия се
подкрепя от заключението на аудио и видео техническа експертиза, която съдът
прие и кредитира изцяло, от показанията на св. К.Ц.и св.Т.К.и от писмо №
ОС-159-20202 от 07.10.2020г. на Председателя на Общински съвет С. от което е
видно, че в Общински съвет С. няма официално предложение от М.М.Б. *** на името
на Н.П.Н..
Фактите и обстоятелствата, съобщени от
подсъдимия, се явяват необорени от други доказателства по делото, предвид че
показанията на св. Ф.К., св. Б.П.-Н. и св. Н.В.в тази им част се
изключват, поради посочените по-горе причини от доказателствения
материал, ползван от съда.
Заключението на аудио и видео техническата
експертиза съдът намира за изготвена с необходимите професионални знания и
компетентност и я кредитира и ползва изцяло.
По
отношение на представените и приети по делото писмени и веществени доказателства,
съдът ползва същите като пряко относими към предмета
на доказване по делото.
С
оглед на гореизложеното съдът приема, че на 01.11.2018 г. в гр. С., обл.Пловдивска
подс.Б. не предложил на името на Н.Н. ***.
Съдът
счита, че казаното от Б. на сесията на
Общинският съвет на 01.11.2018 г., че: „…просто едно време имаше една
улица „Т.П.“, сега ще има една пешеходна пътека „Н.Н.“,
не е и обидно.
За
да се разбере защо тази фраза е несъставомерна като
обида, следва да се изложат някои принципни положения, до които е достигнала
българската доктрина и практика и практиката на ЕСПЧ.
ОТНОСНО
ОБИДАТА - ПРИНЦИПНИ ПОЛОЖЕНИЯ:
Съгласно
трайно утвърденото разбиране както в теорията, така и в практиката, при обидата
деецът дава своя негативна оценка за личността на пострадалия под формата на
епитети, квалификации, сравнения, жестове, които по своето съдържание засягат
честта и достойнството на адресата на същата информация и се обективират с такава цел. Така изрично Решение № 22 от
31.01.1995 г. по нохд № 558/94 г., III н.о. на ВС,
Решение № 426 от 07.01.2016 г. по н. д. № 1183/2015 г. на Върховен касационен
съд, 1-во нак. отделение, Решение №232/11 януари 2017 година, първо наказателно
отделение по дело № 851/2016 година,
Решение № 93 от 22.05.2013 г. по н. д. № 163/2013 г. на ВКС, III н. о,
Решение №183/31 октомври 2016 година,
първо наказателно отделение по дело № 597 по описа за 2016г., Решение № 40/ 11
април 2018 година, първо наказателно отделение по дело № 1308 по описа за 2017
г.
Негативната
оценка, която се дава на адресата следва да е своя собствена на дееца. В този
смисъл практиката е приела, че, когато деецът не изразява свое собствено
мнение, а предава данни, съдържащи се в официални информационни масиви или пък
цитира чужда оценка за адресата деянието е несъставомерно.
Така Решение № 251 от 10.05.2010 г. по к.н.д. № 161/2010 г. на Върховен
касационен съд, Решение № 335 от 14.12.2015 г. по н. д. № 990 / 2015 г. на
Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение.
Преценката
дали епитети, квалификации, сравнения, жестове са унизителни се прави въз
основа на общоприетите в обществото критерии за морално и етично поведение. При
всички случаи критерият е обективен и не зависи от субективните възприятия и
интерпретации на техния адресат. За да се приеме, че е налице обида, следва да
се установи, че поведението на извършителя или употребените от него изрази,
словосъчетания и епитети противоречат на общоприетите норми за етично поведение
и нормално човешко общуване. При словесната обида думите и изразите или имат
изначално унизително значение или обидната им насоченост се извежда от
контекста в който са употребени. Поради това, личните възгледи на лицето, към
което се отправя обидата са без значение за наказателно правната оценка относно
характера на казаното. При всички случаи обаче става въпрос за елемент от
живата реч, за словосъчетания, които са навлезли в езика и са част от него,
поради което не е необходимо да бъдат подлагани на каквото и да било
професионално езиково тълкуване или оценка. Така Решение № 159 от 19.06.2015 г.
по н. д. № 300 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 1-во нак.
отделение, Решение № 453/03.02.2015 г., Второ наказателно
отделение по наказателно дело № 1615 по
описа за 2014 г., Решение № 79 от 10.05.2016 г. по н. д. № 302 / 2016 г. на
Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение, Решение
№ 40/ 11 април 2018 година, първо наказателно отделение, дело № 1308 по описа
за 2017 г.
За
да е съставомерна обидата същата следва да е била
възприета от адресата й. Обидата може да е произнесена както в присъствието на
адресата, така и в негово отсъствие, но по начин, по който той има обективна
възможност да я възприеме, като деецът цели именно това- например в касационна
жалба по дело, по което деецът и адресата са страни; по пощата в писмо изпратено до адресата; по
имейл; по интернет в новинарски
сайт, във фейсбук
групи, до които и адресатът има достъп; чрез печата, чрез казване на трето лице с изрично
поръчение да предаде обидата на
адресата. Обидата е престъпление засягащо чувството на лично достойнство на
гражданите и цели да измени обществената им оценка. Оттук изводът, че за да се
засегне лицето, то трябва да възприеме пряко или посредствено унизителното
отнасяне към него с обидни думи или действия. Така Решение № 266 от 17.06.2015
г. по н. д. № 633 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 1-во нак. отделение, Решение № 664 от 30.XII.1972 г. по н. д. №
652/72 г., I н. о., Решение № 583 от 28.ХI.1975 г. по н. д. № 576/75 г.,
Решение № 426 от 07.01.2016 г. по н. д. № 1183 / 2015 г. на Върховен касационен
съд, 1-во нак. отделение, Решение № 22 от 31.01.1995
г. по НОХД № 558/94 г., III н.о., Решение
№232/ 11 януари 2017 година, първо наказателно отделение, дело №
851/2016 година, Решение № 159 от 19.06.2015 г. по н. д. № 300 / 2015 г. на
Върховен касационен съд, 1-во нак. Отделение.
Във
връзка с изискването обидата да е „присъствена“ следва да се отбележи, че е
напълно възможно деецът да не се е обърнал лично към адресата, а да е
произнесъл обидните изрази в разговор с
други лица, но при наличие на обективна
възможност на пострадалото лице да ги възприеме
и съзнание за това. Така изрично Решение № 108 от 13.IV.1983 г. по н. д.
№ 90/83 г., II н. о.
В
противовес на „присъствената обида“ е т.нар задочна обида. При нея обидните
изрази са произнесени при липса на обективна възможност на пострадалото лице да
ги възприеме. За този вид деяние съдебната практика е категорична, че е несъставомерна. Така Решение № 296 от 21.07.2014 г. по нак. д. № 791/2014 г. на Върховен касационен съд
Пострадал
от престъплението може да бъде само физическо лице, което има формирано в
съзнанието си чувство за лична чест и достойнство и което е в състояние да
възприеме обидните изрази или действия.В този смисъл практиката е приела, че малките
деца не могат да бъдат адресат на обида. Така Решение № 132/ 24 юли 2017
година, първо наказателно отделение, касационно дело № 462 / 2017 година.
От
субективна страна деецът следва да съзнава негативната обществена оценка, с
които са натоварени използваните епитети, квалификации, сравнения, жестове; да
съзнава, че те ще бъдат възприети от адресата, както и че по този начин те ще
засегнат неговата чест и достойнство и пряко да цели това. Така Решение № 93 от
22.05.2013 г. по н. д. № 163/2013 г. на Върховен касационен съд
Деянието
ще е несъставомерно от субективна страна, ако целта
на дееца не е да унижи честта и достойнството на адресата, както и ако деецът е
със субективното убеждение, че няма обективна възможност и обидата няма да бъде възприета от адресата.
Така изрично Решение № 664 от 30.XII.1972 г. по н. д. № 652/72 г., I н. о.
В
този смисъл практиката е приела, че е несъставомерно деянието, ако целта преследвана от дееца е
да се дадат правдиви свидетелски показания, да се обслужат изискванията на
наказателния процес, да се изпълни граждански дълг или да се реализира
конституционното право на жалба срещу действие на държавни органи. Така Решение
№ 238 от 23.04.2014 г. по н. д. № 496/2014 г. на Върховен касационен съд, Решение № 251 от 10.05.2010 г. по к.н.д. №
161/2010 г. на Върховен касационен съд
Прието
е и че безадресно изречени изявления, възприети от дадено лице като
отправени лично към него и унижаващи неговата чест и достойнство са несъставомерни като обида. Така Решение №284/19.06.2015 по
дело №591/2015 на ВКС.
ОТНОСНО
СВОБОДАТА НА МНЕНИЕ, КАТО ИНСТИТУТ ИЗКЛЮЧВАЩ КАКТО ОБИДАТА.
При
преценка съставомерността на дадено деяние, както
като обида следва да се вземе предвид трайната практика на ВКС, базирана на
дългогодишна практика на ЕСПЧ, че деянието е несъставомерно
като обида когато е израз на правото на свободно изразяване на мнение по
смисъла на чл. 39, 40, 41 от Конституцията на РБ и чл. 10 от ЕКЗПОС.
С
фундаментално значение при тълкуване на понятието свобода на изразяване на
мнение е Решение № 7 от 04.06.1996 г. по
к.д.№ 1/96 г. на Конституционния съд, в което се казва, че с разпоредбите на
чл. 39, 40, 41 от КРБ се "гарантира и защитава свободата да се отстоява
мнение и то да се прави достояние на останалите както като лично поведение,
така и като социален процес, независимо от съдържанието на мнението", при
многообразие на средствата за изразяване и разпространяването му, като присъщо
на всяко демократично и плуралистично общество, даващо право за реализация на
индивида или съответната общност като равнопоставен
участник в обществената дискусия и възможността да се създава информирано
обществено мнение у останалите. Свободата на словото представлява един от
фундаменталните принципи, върху които се гради всяко демократично общество, и е
едно от основните условия за неговия напредък и за развитието на всеки човек.
Тя важи не само за "информация" или "идеи", които намират
благоприятен прием или не се считат за обидни или са приемани с безразличие, но
също така и за тези, които обиждат, шокират или смущават държавата или която и
да е друга част от населението. Следва обаче да се прави разлика между
информация, важна за политически дискусии и за дискусии по други въпроси от
обществен интерес, и информацията, равнозначна на любопитство към обособената
интимна сфера на човека, за навлизането в която трябва да съществува преграда,
съобразена с морала и манталитета на разумно мислещите хора. Такива са
изискванията на плурализма, толерантността и търпимостта, без които едно
"демократично общество" не би могло да се нарече такова.То обаче не е
и не може да се приеме като абсолютно, като чл.10, § 2 от ЕКПЧ допуска, а КРБ в
чл.39, ал.2 въвежда ограничения за упражняването му, съобразно и залегналото в
чл.57, ал.2 от същата общо положение за всички права да не се допуска
злоупотреба с упражняването им по начин, който накърнява права или законни
интереси на други. Ограничаването на тези права е допустимо с цел охраната на
други, също конституционно защитими права и интереси, и може да става единствено
на основанията, предвидени в Конституцията.Общо принципно положение, отнасящо
се до приложението на всички основания за ограничение е, че при тяхното
налагане - от органите на законодателната, изпълнителната и съдебната власт -
трябва да се излиза от високата обществена значимост на комуникационните права
и свободи, от което следва изискването за стеснително приложение на
ограниченията.
В
този изричен смисъл са и дадените тълкувания по делата разгледани пред ЕСПЧ- **** срещу И., RINGIER AXEL SPRINGER SLOVAKIA, A.S.
срещу С., К. СРЕЩУ Б., "***** СРЕЩУ Б.","*****СРЕЩУ Б.", Д.Ш.
И П. СРЕЩУ Б., ДЕЛО „Я.срещу Б.”, ДЕЛО М. И ДРУГИ срещу Б., ****, Дело SAARISTO и други срещу Ф., Т.
срещу Л.
В
тях са застъпени и редица други принципни съображения и по конкретно, че:
-
свободата на словото включва също така възможно прибягване до определена степен
на преувеличение или дори провокация;
-
свободата на словото важи в еднаква степен, както за политически въпроси, така
и за всички други въпроси от обществен интерес;
-що
се отнася до границите на приемливата критика, те са по-широки по отношение на
държавни и общински служители и длъжностни лица, отколкото по отношение на
частно лице. Държавният служител безспорно има право на защита на репутацията,
но изискванията за тази защита трябва да бъдат оценени спрямо интересите на
открито обсъждане на политически и социални въпроси, тъй като изключенията от
свободата на изразяване трябва да се тълкуват тясно. На длъжностното лице
следва да се гарантира спокойствие на работното място, без излишна външна
намеса. Необходимостта обаче да се осигури обществено доверие към държавните
служители при такива условия, може да оправдае намеса, ограничаваща свободата
на изразяване на мнение само, когато съществува истинска опасност в това
отношение. Задължително следва да се вземе под внимание, че в качеството си на
публично лице, адресатът неизбежно и осведомено сам се е открил за обществен
контрол. За разлика от частните лица, публичното лице съзнателно и неизбежно се
излага на близко наблюдение на всяка негова дума и действие, както от
журналистите, така и от цялото общество. Следователно, той трябва да проявява
по-висока степен на толерантност. В практиката на ЕСПЧ се провежда и известна
градация на степента на толерантност към критика. Сочи се, че тя трябва да е
най-голяма при политиците, след тях са останалите публични лица, като
най-голяма защита на честта и достойнството следва да получават частните лица.
-
доминиращата позиция на властимащите ги задължава да се въздържат от образуване
на наказателни производства, особено когато са налични други средства, чрез
които да се отговори на несправедливите критики на техните противници.
-когато
изразите употребени от граждани са насочени към борба с обществено неприемливи
явления и са част от дебат по въпроси от значителен обществен интерес е
допустимо и употребата на „твърд“, „агресивен“, „неприятен език“. Примери за
такъв по твърд език може да се почерпи от практиката на ЕСПЧ. Така например:
В случая с делото К. СРЕЩУ Б. думите
„мафия“, „буклуци“, „най-нездравите елементи, които и
досега ме мачкат“, „прокурор Р.“- са употребени по отношение на действащи
прокурори в изказване, посветено на
корупция в системата на прокуратурата, в случая с делото "Р. СРЕЩУ Б."
думите „за мен той не е чист човек” са употребени по отношение на заместник
главния прокурор, в случая с делото "Ч. СРЕЩУ Б." думите „Всички са престъпници”, „Прокурорът е мафиот”, „Кметът е мафиот”,
„Политически проститутки” и „Политическа проститутска маса” са употребени по
отношение управляващия елит в съответния град, в случая с делото „Я. срещу Б.”
жалбоподателят е направил коментари като “охранени безделници”
и “селяндури” (за надзирателите в затвора), “провинциално парвеню” (за полицай,
чието име също е посочено) и “могъщи безскрупулни хора” (за прокурорите и
следователите по принцип), като във всички тези случаи е счетено, че
инкриминираните изрази са проявна форма на свободата
на словото и не надхвърлят пределите на необходимата и допустима критика
-при
оценъчни съждения, свободата на словото заслужава защита, ако са налице
достатъчни “фактически основания” за такива оценки. Трябва да се прави разлика
между твърденията относно факти и оценъчните съждения, тъй като съществуването
на определени факти може да се установи или опровергае, докато истинността на
оценъчните съждения не подлежи на доказване. Изискването да се доказва
истинността на оценъчните съждения е невъзможно за изпълнение и само по себе си
нарушава свободата на мнението. Но дори когато изявлението се квалифицира като
оценъчно съждение, трябва да съществуват достатъчно фактически данни, които да
го подкрепят, иначе то би надхвърляло допустимото. В този смисъл и ДЕЛО Л.
СРЕЩУ Арабаджиев , **** срещу Б. и Х.
с/у Л., ****, *****.
-при
всеки конкретен случай следва да се прави преценка на интензитета на негативното въздействие, ако въобще е имало
такова, от думите на дееца върху репутацията на пострадалото лице с оглед
широтата на аудиторията, пред която са произнесени инкриминираните фрази
-при
преценка пропорционалността на ограничението на свободата на свободно
изразяване на мнение следва да се вземе предвид дали ограничаването му е под
формата на реализиране на наказателната, административната, дисциплинарната или
гражданската отговорност на дееца. Оценката на това доколко пропорционална е
била намесата за защита на правата, в много случаи би зависила от това дали
властите са имали възможност да използват други средства, различни от
наказателната отговорност, като например гражданска или дисциплинарна.
-
при преценка пропорционалността на ограничението на свободата на свободно
изразяване на мнение следва да се вземе под внимание дали то е направено устно,
а не писмено - след внимателно обмисляне.
Стъпвайки
на принципните съображения на Конституционния и Европейския съд, практиката на
ВКС е извела правилото, че един от критериите дали се касае за упражняване на
правото за свободно изразяване на мнение или
противоправно засягане честта и достойнството
на другиго е преценката доколко конкретното изразяване на факти и мнение е
обществено значимо и необходимо в контекста на съществуващия обществен дебат по
конкретен значим за обществото въпрос. В тази връзка се разширяват границите на
приемливата критика по отношение на политиците, на държавните и общински
служители при упражняването на техните правомощия, на магистратите, на
адвокатите въобще и конкретно на защитниците по наказателни дела, при спазване на справедлив баланс между интересите на
общността и интересите на индивида. В този смисъл критичните мнения и факти,
които биха могли да имат негативно влияние за авторитета на дадена публична
личност, не бива да бъдат априори изключвани.
Недопустимо е ограничаването свободата на изразяване в случай, че отправената
към публичната фигура критика разкрива слабости и недостатъци в нейната работа
или касае аспекти от обществената дейност на съответното лице. Лицата,
натоварени с изключително отговорната публична функция, която упражняват, са
непрекъснато в полезрението на обществото. То има правото да бъде информирано
за тяхното поведение не само при изпълнение на служебните им функции, но и в
разумни граници за тяхното поведение в обществото и спазване на правилата в
него. Публичните личности сами избират ролята си да служат на обществото,
поради което и приемат всяка тяхна стъпка и действие да бъдат подлагани на
критичен анализ. Той обаче следва да бъде добросъвестен, а не резултат от
желание за сензация и предизвикване на нездрав интерес към определена личност.
Не следва да се игнорират и обстоятелствата дали изявлението на лицето,
упражняващо свободата на словото има своята фактическа и обективна база, и
субектът действа ли със съзнанието, че изпълнява професионален и граждански
дълг. Приема се, че безусловно защита следва да бъде отказвана на изказани
оценки без каквото и да било позоваване на факти в тяхна подкрепа, които следва
да се възприемат като "прекалени и следователно недопустими“. Защита
следва да бъде отказвана и на изрази и информация, които засягат личната и
интимна сфера на адресата по един язвитилен и
унизителен начин, а подобен подход не е нито необходим, нито приемлив при
обсъждането на професионалното развитие и
качествата на общественик на пострадалото лице.
В
този изричен смисъл е Решение № 85 от 10.02.2014 г. по н. д. № 2383/2013 г. на
Върховен касационен съд, Решение № 354/20.10.2014 г., второ, наказателно
отделение, наказателно дело № 1178/2014 г.,
Решение № 167/26 септември
2016г., трето наказателно отделение, н. д. № 742/ 2016 година, Решение № 426 от
07.01.2016 г. по н. д. № 1183 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 1-во нак. отделение, Решение № 17 от 17.02.2011 г. по нак. д. № 641/2010 г. на Върховен касационен съд, Решение №
272 от 28.08.2015 г. по н. д. № 596 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение, Решение № 159 от 19.06.2015 г. по н. д. №
300 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 1-во нак.
отделение
ЗА
ОБИДАТА В КОНКРЕТНИЯ СЛУЧАЙ:
С
оглед изложените принципни положения от практиката на ВКС и ЕСПЧ настоящият
състав намира, че казаното от подсъдимия на 01.11.2018г. е несъставомерно
като обида.
Вече
бе установено, че на същата дата на сесия на Общински съвет С. подс.Б. заявил следното: „Гласувах “против“ по няколко
причини. Народната поговорка казва: „Всичко е М. втасала“ та и това да ни
трябва. В С. има толкова належащи работи, които да се
извършват за благото на хората, а не се правят. И сега ще се пръснат едни 12
500 лева за едно нещо, което според мене не е необходимо, защото само на 30
метра на запад има път, бетониран, голям, 7-8 метра широк, където може да се извършва
обхода и движението на хора. Така, че това са основните причини за които съм
против това гласуване и просто едно време имаше една улица „Т.П.“, сега ще има
една пешеходна пътека „Н.Н.“, благодаря„.
Съдът
счита, че използваните думи като принципно положение не са натоварени с
отрицателна обществена оценка, което обусловя тяхната несъставомерност.
Настоящият
състав счита, че същите са насочени и допринасят за дебат по изключително
важния обществен въпрос за целесъобразното изразходване на общински средства. В
същото време съдът намира, че по интензитет на позорност
използваните фрази не се явяват „прекомерни“ и „надхвърлящи“ границите на
допустима критика по отношение на общински служител, който както вече се посочи
съгласно практиката на ЕСПЧ е длъжен да проявява по-голяма търпимост към
изказани мнения, особено, ако се касае до такива изразени от политическите му
опоненти. Посочените фрази не засягат личната, интимна сфера на
адресата-публично лице, която се ползва според ЕСПЧ от по-засилена защита от
наблюдението на обществеността. По посочените съображения настоящият състав
намира, че цитираните фрази се ползват от закрилата на правото на лично мнение
и правото на политическа критика, поради което и не може да се търси отговорност
от подсъдимия за тях.
Съдът
намира, че произнесените фрази отново са несъставомерни
като обида и поради липса на субективна съставомерност.
Както
вече бе изяснено при принципния правен анализ на съставомерните
елементи на престъплението обида, същата може да се извърши само при пряк
умисъл, като деецът цели да унизи честта и достойнството на адресата. В
настоящия случай, с оглед семантичното значение на използваните изрази и най
вече в контекста на цялостните отношения между тъжителя и подсъдимия, съдът намира,
че тези фрази не са били насочени в субективно отношение към унизяване честта и
достойнството на тъжителя, а към провокиране на същия да отговори на
поставяните от подсъдимия въпроси, които са от изключителен обществен интерес: за
необходимост и целесъобразност от извършване на ремонта на тази улица и
ненужното /според подсъдимия/ изразходване на общински парични средства за тази
цел. Тоест субективната насоченост на употребените фрази е била не само към
провокиране на обществен дебат по изключително значими въпроси, но и към
подтикване на тъжителя лично да се включи в този дебат и да се защити, което
всъщност той и прави, като заявява, че „Може ли само да взема думата, че ми се
спомена името? Днеска е Деня на народния будител и аз благодаря на господин Ц.
за това, че „Аз съм българче“ се случи и той има една от големите идеи между
другото. Доста от хората в този Общински съвет бяха против това нещо и тия
дечица може би днес трябваше да ..?.. някъде другаде, Сигурно нямаше да са там.
Но да не забравяме в тая зала, че, мълча си така от одеве,
Л. е удрял тука на един подлец шамар в тая зала. Да го знайте това нещо. С това
е известен С. в Р. училище и го изхвърлил най-безцеремонно. Но понеже моето име
понеже беше спретнато, че ще се сложи на тая улица, аз ви обещавам, че лично аз
ще даря един стол и до стола ще бъде написано на таблица, ще го обградя, ще
говоря с .... на днешната сесия, кои общински съветници
бяха „против“ и кои са „въздържали се“ за да може там като минават хората,
които са малко да го четат това нещо, благодаря ви за думата. Това ги обещавам,
че ще бъде направено, както трябва. С решение на кое си, кои бяха против, кои
присъстваха ще го изискам.„
Тази
субективна насоченост се защитава според практиката на ЕСПЧ от правото на
свободно мнение и на политическа критика. Действително, използвания израз се отличават с
експресивност. В тази връзка следва да се припомни обаче изложеното вече
по-горе, че свободата на мнение се отнася не само за "информация" или
"идеи", които намират благоприятен прием или не се считат за обидни
или са приемани с безразличие, но също така и за тези, които обиждат, шокират
или смущават държавата или която и да е друга част от населението. Тук относим е друг основен принцип прогласен в практиката на
ЕСПЧ, че свободата на словото включва също така възможно прибягване до
определена степен на преувеличение или дори провокация и, че границите на
допустима критика спрямо публични личности и най-вече политици е по-голяма,
като спрямо тях е допустим по „твърд“, дори „груб“ език .
По
изложените съображения подсъдимият следва да бъде оправдан да е извършил
престъпление по чл.148, ал.1, т.1, т.3 и т.4, във вр.
с чл.146, ал.1 от НК с деянието си от 01.11.2018г.
Поради
това и като намери, че е налице една от хипотезите на чл.304 от НПК, а именно – деянието не
съставлява престъпление, съдът го призна за невинен и го оправда по
повдигнатото му с тъжбата обвинение.
Поради това и Съдът отхвърли приетият за съвместно разглеждане граждански иск в размер на 5000 лв., представляващи
обезщетение за причинени неимуществени вреди на частния тъжител Н. в резултат
на престъплението по чл.148, ал.1, т.1, т.3 и т.4, във вр.
с чл.146, ал.1 от НК, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата
на извършване на деянието 01.11.2018г.. до окончателното й изплащане.
С
оглед оправдаването на подсъдимия поради това, че деянието
не съставлява престъпление както от обективна, така и от субективна страна,
съдът счита, че не следва да обсъжда налице ли са квалифициращите обстоятелства
по чл.148, ал.1, т.1, т.3 и т.4 от НК, тъй като това обсъждане се явява
безпредметно.
В
предвид изхода на делото съдът осъди частния тъжител Н.П.Н. на основание чл.
190, ал.1 от НПК да заплати на подсъдимият М.М.Б.,
направените от същия разноски по делото
в размер на 1980 лв. /хиляда деветстотин и осемдесет лева/ за адвокатско
възнаграждение на упълномощения му защитник.
Съдът
осъди частния тъжител Н.П.Н. на основание чл. 190, ал.1 от НПК да заплати по
бюджета на съдебната власт, по бюджетна сметка на КРС и направените по делото
разноски от бюджета на съда в размер на общо 265,18 лв. /двеста шестдесет и пет
лева и осемнадесет стотинки/, от които 250 лв. за възнаграждение на вещото лице
и 15,18 лв. за изпращане на ВД на вещото лице.
На
основание чл.190, ал.1 от НПК съдът постанови разноските, направени по делото
от частния тъжител Н.П.Н. в размер общо на 262 /двеста шестдесет и два/ лева,
представляващи заплатените от частния тъжител депозит за възнаграждение на вещо
лице и заплатена държавна такса за завеждането на делото остават за негова
сметка.
На
основание чл.111, ал.1 от НПК съдът
постанови веществените доказателства – 2 броя ролкови касети, след влизане на
присъдата в сила да се върнат на О.С.С..
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
МТ