ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 39033
гр. С., 18.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
Гражданско дело № 20251110142646 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 130 ГПК.
Подадена е искова молба от М. Б. М., с която са предявени искове за
прогласяване нищожността, съответно – за отмяна на решение, взето от проведено на
09.07.2025 г. общо събрание на собствениците в етажна собственост, находяща се на
адрес гр. С., бул. "КАД-К" № **.
В исковата молба се твърди, че на 06.04.2023 г. ищецът придобил правото на
собственост върху гараж, представляващ сграда с идентификатор *****.***.***.*,
разположена в поземлен имот с идентификатор *****.***.*** и адрес гр. С., бул.
"КАД-К" № **, ведно със съответното право на строеж върху урегулирания поземлен
имот. Освен гаража на ищеца, в поземления имот били разположени още четири
гаража, както и многофамилна жилищна сграда с шест етажа. За да достигнел до
собствения си гараж, ищецът следвало да премине с автомобила си през външна порта
откъм бул. "Д" № **, представляваща единственият вход за достъп, след което да завие
към вътрешната незастроена площ на поземления имот, която осигурявала възможност
за маневриране на автомобилите при паркиране. Ищецът поддържа, че от
придобиването на гаража до подаването на исковата молба той бил неправомерно
възпрепятстван от етажните собственици на жилищната сграда в поземления имот,
като след проведено общо събрание на етажната собственост на 19.05.2023 г. входната
врата порта към двора започнала да се заключва, а ключ за същата не бил предоставен
на ищеца, въпреки отправените искания. Той установил още, че етажните собственици
1
паркирали автомобилите си във вътрешното дворно простарнство, включително пред
неговия гараж, като по този начин блокирали достъпа до него. Предвид тези
обстоятелства ищецът отправил покана чрез ЧСИ до утажните собственици, чрез
управителя на етажната собственост, връчена на 17.06.2025 г., с която отправил искане
да му бъде предоставен ключ от външната порта и да се уведомят етажните
собственици да не разполагат автомобилите си в дворното пространство. В изпратен
до ищеца отговор от етажната собственост се поддържало становището, че ищецът не
можел да ползва земята, тъй като нямал идеални части от нея, нито имал учредено
право на преминаване от собствениците на земята, които паркирали автомобилите си
там, тъй като притежавали идеални части от поземления имот. По повод отправената
от ищеца покана на 09.07.2025 г. било проведено и общо събрание на етажната
собственост, за което ищецът бил уведомен на 11.07.2025 г., като видно от изпратената
му извадка от протокола на събранието, общото събрание взело решение по т. 2 от
протокола за одобряване и потвърждаване на вече изпратеното до ищеца становище, с
което се отказвало да му бъде предоставен достъп до гаража и да се преустанови
паркирането на автомобил във вътрешния двор.
При така изложените фактически твърдения ищецът поддържа, че:
общото събрание на етажната собственост не разполагало с компетентност за
вземане на процесното решение, тъй като правомощията на същото били уредени
в чл. 11 и чл. 18 ЗУЕС, а в случая дворното място не представлявало обща част
по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗС;
действията на ответниците били незаконосъобразни, тъй като представлявали
недопустима форма на самоуправство и нарушавали абсолютното право на
собственост на ищеца върху притежавания от него гараж;
действията на ответниците представлявали и злоупотреба с право;
не били спазени изискванията за свикване и провеждане на общото събрание по
смисъла на чл. 13 и чл. ЗУЕС;
процесното решение било нищожно поради липса на материална компетентност,
противоречие с императивни правни норми и злоупотреба с право.
С петитума на исковата молба е отправено искане до съда за прогласяване
нищожността на процесното решение, а в условията на евентуалност – за отмяната му
като незаконосъобразно, поради допуснати нарушения на установените в ЗУЕС
процедурни правила, постановяването му поради липса на кворум и в противоречия с
целта на приложимия закон за етажната собственост.
С Разпореждане № 123887/07.08.2025 г. исковата молба е оставена без движение,
като на ищеца са дадени указания да заяви изрично дали претендира защита на
накърнените си права по реда на ЗУЕС, като в този случай обоснове допустимостта на
предявените искови претенции, или претендира защита на правата си по ред, различен
2
от установения в ЗУЕС, като в този случай изложи конкретни фактически твърдения
относно основанието, обосноваващо правото му да претендира нищожност, съответно
– незаконосъобразност на атакуваното решение на процесното общо събрание.
В уточняваща молба с вх. № 304522/17.09.2025 г. ищецът поддържа, че
процесната искова претенция се основавала на наличието на формално създадена
привидност за взето решение от етажната собственост, поради което всеки с правен
интерес разполагал с възможността да предяви иск за нищожност на решението, ако
имал правен интерес за това.
Ищецът поддържа предявеният главен иск за прогласяване нищожността на
процесното решение, като в тази връзка сочи, че всяко лице с правен интерес,
включително трето за етажната собственост, може да се позове на нищожността.
Излага още и твърдението, че решението не било оформено като изявление на
етажната собственост в резултат на формирана правна воля, от което следвало, че
решение всъщност нямало. Ищецът сочи, че не разполагал с друг правен способ, освен
установителния иск за нищожност, чрез който да защити правата си, като поддържа
основанията за нищожност, изложени в исковата молба.
С уточняващата молба е оттеглен предявеният евентуален иск за отмяна на
процесното решение като незаконосъобразно по смисъла на чл. 40 ЗУЕС, поради което
производството по същия подлежи на прекратяване поради десезирането на съда от
посочената искова претенция.
Софийски районен съд, І-во ГО, 47-ми състав, като прецени така изложените
факти по делото и на основание чл. 130 ГПК, намира следното:
Съгласно принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, от волята
на ищеца зависи да прецени от какъв вид и в какъв обем защита на засегнатото си
материално право има нужда при възникналия правен спор. Ограничение на този
принцип е допустимо само в изрично предвидени случаи, в зависимост от характера
на правото, защитата на което е предмет на предявения пред съда иск. Абсолютна
процесуална предпоставка за допустимост на всеки иск е наличието на правен интерес
за ищеца от търсената от него защита, като абсолютният характер на тази
предпоставка се откроява най-вече при установителните искове. Съдът преценява
наличието на правен интерес въз основа на фактическите твърдения, изложени в
исковата молба.
Съобразявайки горното, настоящият съдебен състав намира, че за ищеца липсва
правен интерес от предявяване на иск за установяване нищожността на решението,
взето от собствениците от процесната етажна собственост.
Решенията на общото събрание на етажната собственост са правни актове на
общност от лица, които не са персонифицирани и за които не се прилагат правилата за
3
недействителност по ЗЗД. В ЗУЕС са уредени специални правила за вземането на тези
решения и начина на отмяната им, които изключват общите правила за
недействителност на сделките. В този смисъл е Решение № 654/01.10.2009 г. по гр. д.
№ 1506/2008 г., III гр. о. на ВКС/, съгласно което контролът за спазването на правилата
за законосъобразност на решения на общо събрание на етажна собственост, установени
в ЗС и ЗУЕС, е особен. За разлика от нищожността на сделките, на която може да се
позове всяка страна и заинтересовано лице безсрочно, контролът за законосъобразност
на решенията на етажната собственост е съдебен, ограничен е със срок за предявяване
на иска, който като процесуален е преклузивен и тече от узнаването на решението.
Ограничена е и активната процесуална легитимация, като е предоставена такава само
на собствениците на обекти от етажната собственост съгласно чл. 40, ал. 1 ЗУЕС.
В Решение № 50024/27.03.2023 г. по гр. д. № 978 по описа за 2022 г. на ВКС, II
гр. о., са дадени и допълнителни разяснения. Посочено е, че извън срока по чл. 40
ЗУЕС нищожност на решение на общо събрание на етажна собственост (чрез иск при
наличие на правен интерес или преюдициално по друг спор) може да се установява,
само ако са наведени твърдения, че формално е създадена привидност за взето
решение. Такива биха били случаите, в които е взето решение на общо събрание по
реда на ЗУЕС, независимо че той е неприложим, тъй като е налице изключението по
чл. 2 или чл. 3 ЗУЕС, или е регистрирано и не е прекратено сдружение на етажните
собственици, в което участват всички етажни собственици, ако общото събрание е
упражнило правомощие, което не произтича от чл. 11 и чл. 33 ЗУЕС или липсва взето
решение, въпреки че такова е отразено в протокола на общото събрание (и ако
протоколът е оспорен в срока по чл. 16, ал. 9 ЗУЕС), както и когато не са налице
условията на чл. 8 ЗУЕС (наличието на обособеност, при която отделен вход дава
достъп само до част от индивидуално притежаваните обекти, които единствено
обслужва).
В същото решение на ВКС е посочено, че извън хипотезата на привидност за
взето решение на общото събрание, пороци на същото, независимо дали водят до
нищожност (включително и поради противоречие с императивни правни норми) или
до незаконосъобразност на решението, могат да се установяват само чрез иска по чл.
40 ЗУЕС, но не и чрез иск за нищожност на решението на ОС или преюдициално при
спор, свързан с изпълнение решение на общото събрание, предявени извън срока по
чл. 40, ал. 2 ЗУЕС. Посоченото не важи в хипотеза, в която изпълнението на
решението на общото събрание би довело до нарушение на правен принцип или би
съставлявало злоупотреба с право.
Съобразявайки възприетото в практиката на върховния съд, настоящият съдебен
състав намира, че изложените в исковата молба фактически твърдения не обосновават
нито едно от основанията за допустимост на предявения иск за прогласяване
4
нищожността на процесното решение.
Действително, ищецът се позовава на привидност на взетото решение /стр. 2 от
уточняващата молба/, на нарушение на императивни правни принципи и на
злоупотреба с право /вж. стр. 7 от исковата молба/. Така посочените основания обаче
не съответстват на фактическите твърдения, изложени от ищеца, относно правния
спор по делото. В исковата молба се твърди, че процесното решение е взето на
проведено на 11.07.2025 г. общото събрание на етажните собственици и е
обективирано в протокол, извадка от който ищецът е получил чрез имейл, както и че
етажните собственици фактически ограничават достъпа на ищеца до собствения му
гараж, както преди провеждането на общото събрание, така и след него, позовавайки
се на притежаваното от тях право на собственост върху поземления имот, върху който
е разположен гаражът. Следователно, не са релевирани фактически твърдения,
обосноваващи допустимостта на предявения иск за нищожност на решението, в
хипотезите, посочени в цитираното по-горе Решение № 50024/27.03.2023 г. по гр. д. №
978 по описа за 2022 г. на ВКС, II гр. о. – привидност на решението, нарушение на
правен принцип или злоупотреба с право.
Изложените от ищеца твърдения сочат за наличието на вещен спор между
страните, доколкото се поддържа, че притежаваното от ищеца право на собственост е
накърнено от действия и бездействия на ответниците, обосновани, според изпратеното
до ищеца становище, съответно – според процесното решение, от притежавано от
етажните собственици право на собственост. Тоест съгласно заявените в исковата
молба фактически твърдения се касае за колизия на вещни права. Именно поради това
ищецът няма правен интерес от предявяване на иск за установяване нищожността на
процесното решение, тъй като решението по този иск би се ползвало единствено с
установителна сила между страните, но не и с изпълнителна такава, и не би могло да
доведе до целената от ищеца правна промяна – получаване на достъп до собствения му
гараж.
Противно на заявеното в уточняващата молба, ищецът разполага с други
средства на защита, наличието на които води до липса на правен интерес от
прогласяването нищожността на процесното решение на етажната собственост. Както
бе посочено в предходния абзац, в случая е налице спор относно границите на
упражняване на притежавани от страните вещни права. Следователно приложение
следва да намерят способите за защита на правото на собственост, които биха
осигурили на ищеца целената от него правна промяна – получаването на достъп до
притежавания от него гараж /например чрез предявяване на иск по чл. 109 ЗС,
съгласно който собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно
действие или бездействие, което му пречи да упражнява своето право/.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че предявеният от
5
ищеца иск за прогласяване нищожността на процесното решение, е недопустим,
поради липса на правен интерес.
Така мотивиран, Софийски районен съд, І-во ГО, 47-ми състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА в цялост производството по гр. д. № 42646/2025 г. по описа на
Софийски районен съд, І-во ГО, 47-ми състав, на основание чл. 130 и чл. 232 ГПК,
поради липса на правен интерес от предявяване на иск за прогласяване нищожността
на решение, взето от проведено на 09.07.2025 г. общо събрание на собствениците в
етажна собственост, находяща се на адрес гр. С., бул. "КАД-К" № **, и поради
оттегляне на предявения в условията на евентуалност иск за отмяна на посоченото
решение като незаконосъобразно.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд с частна
жалба в едноседмичен срок от съобщението.
Препис от определението да се връчи на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6