Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 15.03.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЬД, ГО, ІІ Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на петнадесети февруари две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. РАДМИЛА МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря Елеонора Георгиева,
като разгледа докладваното от съдия Иванка Иванова гр. дело № 9092 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.
С решение № 391836 от 23.04.2018 г.,
постановено по гр. д. № 78273/2017 г. по описа на СРС, II ГО, 77 състав, ОБЩИНА ЧИПРОВЦИ е
осъдена да заплати на „Д.Е.Е.П.Б.“ ООД, на основание чл.79, а.1, вр. чл.266 и
чл.86 ЗЗД, сумата от 6 661, 20 лв. с ДДС, представляваща неизплатена част
от възнаграждение по договор № ЗД-124/02.11.2012 г., ведно със законната лихва
от предявяване на иска – 01.11.2017 г. до изплащане на сумата, както и сумата
от 322, 60 лв., представляваща мораторна лихва за периода 11.05.2017 г. –
31.10.2017 г. Искът за главницата е отхвърлен над уважения до пълния предявЕ.размер
от 7 137 лв., а искът за мораторна лихва – над уважения до пълния предявЕ.размер
от 345, 64 лв. Ответникът е осъдЕ.да заплати на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 1 153, 12 лв.
разноски по делото, съобразно уважената част от исковете. Ищецът е осъдЕ.да
заплати на ответника, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 60 лв. - разноски
по делото, съобразно отхвърлената част от исковете.
Срещу постановеното съдебно решение
в частта, с която са уважени предявените искове, е депозирана въззивна жалба от
ответника ОБЩИНА ЧИПРОВЦИ. Излага съображения, че решението в обжалваната част
е необосновано, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.
Твърди, че между страните е сключен договор за консултантски услуги №
ЗД-124/02.11.2012 г., по силата на който Община Чипровци е възложила на „Д.Е.Е.П.Б.“
ООД да извърши обследване за енергийна ефективност и издаване на сертификати на
собствени обекти „ОУ П.П.“ и „Котелна централа“, срещу възнаграждение в общ
размЕ.на 7 930 лв. без ДДС. Съгласно т.3.2.1 от договора страните са
уговорили авансово плащане в размЕ.на 2 379 лв. без ДДС, представляващо
30% от договорената сума, платимо в 5-дневен срок от подписване на договора.
Авансовото плащане е било изплатено от възложителя. Съгласно т.3.2.1 от
договора окончателното плащане в размЕ.на 5 551 лв. без ДДС е следвало да
бъде изплатено след приключване и приемане на извършената работа с приемо - предавателен
протокол и финансиране от управляващия орган по програмата на ЕС или НДЕФ. С
посочената клауза изплащането на остатъка от възнаграждението е поставено в
зависимост от сбъдването на отлагателно условие - финансиране от управляващия
орган по програмата на ЕС или НДЕФ, за което по делото не се установява да е
настъпило, поради което не е настъпила и изискуемостта на задължението за
заплащане на остатъка от договореното възнаграждение по договора. Счита, че са
неправилни изводите на първоинстанционния съд, че по делото не са установени
причините да не бъде осигурено финансиране, респ. не са представени доказателства
дали ответникът е предприел действия по осигуряването му. По отношение на
посочените обстоятелства съдът не е разпределял доказателствена тежест на
страните и неправилно е приел, че неблагоприятните последици от недоказването
им следва да бъдат възложени на ответника. В тежест на ищеца е да докаже
сбъдване на условието. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да
отхвърли предявените искове, като му присъди сторените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е
постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищеца „Д.Е.Е.П.Б.“ ООД. Излага
съображения, че решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно.
Твърди, че между страните не е спорно възникването на облигационно
правоотношение помежду им по договор за изработка, както и обстоятелството, че
изпълнителят е извършил точно и в срок възложената му работа, която
възложителят е приел без забележки. Спори се дали е настъпила изискуемостта на
задължението на възложителя за окончателно плащане. Счита за неоснователно
оплакването на жалбоподателя, че изплащането му е поставено под отлагателно
условие. Твърди, че действително в т.3.2.2 от договора е предвидено, че възложителят извършва окончателно
плащане след приключване и приемане с окончателен приемо - предавателен
протокол на предмета на договора и финансиране от управляващия орган по
програмата на ЕС или НДЕФ. Така уговорената клауза обаче не представлява
поставяне на плащането под условие, а урежда срока на плащане. Това се
установява, както от систематичното, така и от логическото тълкуване на
цитираната разпоредба. В т.3.1 от договора е посочено, че възложителят дължи
възнаграждение за извършената работа съгласно ценово предложение (Приложение
1), без да са поставяни условия за дължимостта на същото, а в т.3.2 и т.3.3 са
уговорени сроковете и начина на плащане. Ценовото предложение (Приложение 1),
въз основа на което е сключен договорът, е неразделна част от същия и в него е
посочено, че окончателното плащане се извършва след предаване на работата,
представяне на оригинална данъчна фактура и финансиране от управляващия орган
по програмата, но не по - късно от 2
години от датата на двустранно подписване на приемо-предавателния протокол. С
оглед на това окончателното плащане не е уговорено под условие, а волята
на страните е била плащането да се отложи, за да може ответникът да получи
финансиране, но за не повече от 2 години. Включването на
клаузи за извършване на плащане след получаване на финансиране в договори между
публични възложители и изпълнители е често срещана практика. Счита, че
уговорката, че възложителят ще плати, когато на него му заплатят, не е нищожна, но следва да се прилага чрез
тълкуване на предпоставките, които страните са визирали при договарянето й, а
това - с оглед грижата на добрия търговец и добрите търговски практики,
недопускащи злоупотреба с правата на кредитора - следва да се счита времето,
обичайно необходимо или уговорено за изпълнението на възложителя на
изпълнителя, спрямо третото за спора лице. Ирелевантно е дали възложителят е
изпълнил в срока спрямо това трето лице, дали е изпълнил точно и дали
изпълнението е прието. Позовава се на чл.303а, ал.2 ТЗ, според която, когато
длъжникът е публичен възложител, страните могат да договорят срок за изпълнение
на парично задължение не повече от 30 дни. По изключение може да бъде договорен
и по - дълъг срок, но не повече от 60 дни, когато това се налага от естеството
на стоката или услугата или по друга важна причина, ако това не представлява
явна злоупотреба с интереса на кредитора и не накърнява добрите нрави. В тази
връзка счита, че неизпълнението за заплащане на извършената работа повече от 4
години е в пълно противоречие с добрите търговски практики. Моли съда да остави
въззивната жалба без уважение и да потвърди обжалваното решение, като му
присъди сторените по делото разноски.
Решението в
частта, с която са отхвърлени предявените искове, е влязло в сила като
необжалвано.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с
оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр чл.266, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД. Ищецът
твърди, че по силата на договор № ЗД - 124/02.11.2012 г. Община Чипровци е възложила,
а „Д.Е.Е.П.Б..“ ООД се е задължил да извърши срещу възнаграждение обследване за
енергийна ефективност и издаване на сертификат за енергийни характеристики на
обект: ОУ „П.П.“ - ул. „П.П.“ № 4, гр. Чипровци и Котелна централа към ОУ „П.П.“
- ул. „П.П.“ № 4, гр. Чипровци. Съгласно т.3.1. от договора Община Чипровци се е
задължила да заплати на изпълнителя за извършената работа по договора възнаграждение
в общ размер на 7 930 лв. без ДДС, от които: 7 630 лв. за ОУ „П.П.“ и 300 лв.
за Котелна централа към ОУ „П.П.“. Съгласно т.3.2 от договора плащането на
дължимата цена е следвало да се извърши на две вноски, а именно: авансово
плащане в размер на 30 % от стойността на договора или 2 379 лв. в 5-дневен срок
от подписване на договора, и окончателното плащане в размер на 5 551 лв. без
ДДС след приключване и приемане с окончателен приемо-предавателен протокол на
предмета на договора и финансиране от управляващия орган по програмата на ЕС
или НДЕФ. В изпълнение на поетите по договора задължения, „Д.Е. Е. П.Б.“ ООД е изпълнило
и предало възложената работа, която е била приета без забележки от Община
Чипровци, за което е бил съставен приемо-предавателен протокол от 15.11.2012 г.
От страна на възложителя е заплатено уговореното авансово плащане, но не и
окончателното такова, въпреки опитите от страна на ищеца за извънсъдебно
уреждане на спора. За дължимия остатък от възнаграждението изпълнителят е издал
фактура № **********/05.05.2017 г. за сумата от 7 137 с включен ДДС, по която е
заплатил начисления ДДС, въпреки че не е получил плащане от Община Чипровци. Предвид
липсата на извършено плащане в уговорения срок, Община Чипровци дължи и
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от датата на
получаване на фактурата – 11.05.2017 г. до деня, предхождащ исковата молба – 31.10.2017
г. в размер на 345, 64 лв. Моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да му заплати сумата от 7 137 лв. – главница и 345, 64 лв. –
лихва за забава за периода 11.05.2017 г. – 31.10.2017 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на делото до
окончателното изплащане, както и сторените по делото разноски.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба ответникът Община Чипровци оспорва исковете
по основание и размер. Твърди, че е изплатил уговореното авансово плащане по
договора, но не и окончателното такова, тъй като последното не е изискуемо. Съгласно
т.3.2.1 от договора окончателното плащане в размер на 5 551 лв. без ДДС е
следвало да бъде изплатено след приключване и приемане на извършената работа с
приемо-предавателен протокол и финансиране от управляващия орган по програмата
на ЕС или НДЕФ. С посочената клауза изплащането на остатъка от възнаграждението
е поставено в зависимост от сбъдването на отлагателно условие - финансиране от
управляващия орган по програмата на ЕС или НДЕФ, което не се е осъществило.
Навежда оплакване, че съгласно т.3.4 от договора при евентуална регистрация по
ДДС на изпълнителя възложителят заплаща и начисления ДДС. Към датата на
данъчното събитие 02.11.2012 г. изпълнителят не е бил регистриран по ДДС,
поради което в данъчната основа по фактура 6/02.11.2012 г. неправилно е било
включено и авансовото плащане от 2 379 лв. Навежда оплакване, че ДДС
следва да се начисли само върху неизплатения остатък от 5 551 лв. в размер
на 1 110, 20 лв., а не в размер на 1 586 лв., както е отразено във
фактура № 174/05.05.2017 г. за сумата от 7 930 лв. Моли съда да отхвърли
предявените искове.
С молба от 11.04.2018 г., депозирана преди първото по делото заседание
пред СРС, ищецът е взел становище по възраженията на ответника в отговора на исковата
молба, като е заявил, че по силата на процесния договор, неразделна част от
последния е ценовото предложение на изпълнителя, в което е посочен срок за
плащане на окончателното възнаграждение – не по-късно от 2 години от подписване
на приемо - предавателен протокол.
Страните не спорят, че на 02.11.2012 г. същите са сключили договор №
ЗД-124/02.11.2012 г., представен по делото, по силата на който Община Чипровци
в качеството на възложител възлага, а „Д.Е.Е.П.Б..“ ООД в качеството на изпълнител
приема и се задължава да извърши срещу възнаграждение обследване за енергийна
ефективност и издаване на сертификат за енергийни характеристики на обект: ОУ „П.П.“
- ул. „П.П.“ № 4, гр. Чипровци и Котелна централа към ОУ „П.П.“ - ул. „П.П.“ №
4, гр. Чипровци /р.I, т.1.1/. Обследването на сградите за енергийна ефективност (чл. 13, ал.
2; чл. 16 и чл. 17, ал.1 и ал.2; чл. 23, ал.1 от ЗЕЕ) е в обем и обхват
съгласно изискванията на ЗЕЕ и съответните подзаконови нормативни актове,
включително изготвяне на резюме /т.1.2/; Изготвянето на сертификат за
енергийните характеристики на обекта е съгласно чл. 17, ал.1 и ал.2; чл. 19,
ал.1 и чл. 20, ал.4 от ЗЕЕ /т.1.3/; Обследването на котелната централа за
енергийна ефективност е в обем и обхват съгласно изискванията на чл.19, ал. 1
от Наредба № РД-16-932/23.10.2009 г. за условията и реда за извършване проверка
за енергийна ефективност на водогрейните котли и на климатичните инсталации и
за създаване, поддържане и ползване на базата данни за тях и съгласно чл.32 от
ЗЕЕ /т.1.4/; Оказване на техническо съдействие и координация с институциите до
предоставяне на възложителя на безвъзмездна финансова помощ по програми на ЕС и
НДЕФ за реализиране на енергийно ефективна реконструкция на цитираните обекти
/т.1.5/. В раздел III „Цени и начин на плащане“, страните са постигнали съгласие за извършената
работа възложителят да изплати договорената сума в размер на 7 930 лв. без ДДС –
7 630 лв. за ОУ „П.П.“ - ул. „П.П.“ № 4, гр. Чипровци с РЗП 3 815 кв.м, и 300
лв. за Котелна централа към ОУ „П.П.“, съгласно Ценово предложение (Приложение
№1) /р. III,
т.3.1/. Плащането се извършва, както следва: възложителят се задължава в 5-дневен
срок след подписване на договора да заплати авансовото плащане към изпълнителя
в размер на 30% от стойността на настоящия договор или 2 379 лв без вкл. ДДС
/т.3.2.1/. Окончателното плащане в размер на 5 551 лв. без вкл. ДДС е дължимо
след приключване и приемане с окончателен приемо - приемателен протокол на
предмета на договора (Раздел I) и финансиране от управляващия орган по
програмата на ЕС или НДЕФ /т.3.2.2/. Неразделна част от договора е Ценово
предложение (Приложение 1) съгласно р.X, т.10.4.
По делото е представено писмо изх. № 2012028/05.10.2012 г. от „Д.Е.Е.П.Б..“
ООД *** относно ценово предложение за извършване на обследване за енергийна
ефективност и издаване на сертификат за енергийни характеристики. В него е
посочено, че сумата по офертата възлиза на сумата от 7 930 лв. –7 630 лв
за ОУ „П.П.“ - ул. „П.П.“ № 4, гр. Чипровци с РЗП 3 815 кв. м. и 300 лв. за
Котелна централа към ОУ „П.П.“, при начин на плащане: 30% от цената – авансово
до 5 дни след двустранно подписан договор, както и представяне от изпълнителя
на оригинална данъчна фактура за дължимата стойност в срок 3 дни след направен
превод по банкова сметка ***; 70% от цената – при предаване доклада от
извършено обследване за енергийна ефективност и издаване на сертификат за
енергийни характеристики на строежа,
доклад от проверка енергийна ефективност на водогрейни котли, представяне на
оригинална данъчна фактура за дължимата стойност, както и финансиране от
управляващия орган по програмата, но не по - късно от 2 години от датата на
двустранно подписване на приемо -предавателния протокол на доклада за извършено
обследване за енергийна ефективност.
Във връзка с уговореното авансово плащане изпълнителят е издал фактура №
6/02.11.2012 г. за сумата от 2 379 лв. Страните не спорят, че тази сума е
изплатена от възложителя.
Липсва спор и относно обстоятелството, че изпълнителят е изправна страна
по договора и че е извършил възложената му работа, която е приета от
възложителя без възражения. В тази насока е и представения приемо -предавателен
протокол от 15.11.2012 г., подписан за Общината и „Д.Е.Е.П.Б.“ ООД, с който
изпълнителят е предал документация, в това число – доклади за проведено
обследване за енергийна ефективност.
За остатъка от възнаграждението изпълнителят е издал фактура №
174/05.05.2017 г. за сумата от 7 137 лв., от която: сумата от 5 551 лв.
представлява разликата между уговореното възнаграждение от 7 930 лв. и
сумата по фактура № 6/02.11.2012 г. в размер на 2 379 лв., а сумата от
1 586 лв. представлява ДДС, изчислен върху пълния размер на уговореното
възнаграждение от 7 930 лв., в т.ч. върху сумата по предходната фактура.
Не се спори между страните, че остатъкът от възнаграждението не е платен от
страна на възложителя.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от легитимиранa страна, като същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, е неоснователна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното
решение е валидно и процесуално допустимо.
Липсва спор между страните, че са обвързани от договор №
ЗД-124/02.11.2012 г., с посочения по – горе предмет. Ищецът, в качеството на
изпълнител, е извършил възложената му работа, съгласно постигнатите уговорки, като
възложителят е приел работата без възражения, съгласно съставения приемо - предавателен
протокол от 15.11.2012 г. Жалбоподателят е изплатил на насрещната страна
уговореното авансово плащане по договора.
Спорният по делото въпрос е относно обстоятелството дали е настъпила
изискуемостта на вземането на изпълнителя за остатъка от възнаграждението.
В клаузата на т.3.2.2 от представения договор страните са постигнали
съгласие, че окончателното плащане в размер на 5 551 лв. без вкл. ДДС е дължимо
след приключване и приемане с окончателен приемо - приемателен протокол на
предмета на договора (Раздел I) и финансиране от управляващия орган по
програмата на ЕС или НДЕФ. Макар работата да е приета от възложителя без
възражения, същият не е заплатил остатъкът от уговорената цена. Не се твърди и
съответно не са ангажирани по делото доказателства възложителят да е получил финансиране
от управляващия орган по програмата на ЕС или НДЕФ.
Получаването на финансиране от управляващия орган по програмата на ЕС или
НДЕФ е свързано, както с проява на активност от страна на Община Чипровци, така
и с осъществяването на фактически състав с гражданскоправни и административни
елементи, развитието на една процедура, чийто изход не е предварително известен.
Ето защо следва да се приеме, че получаването на финансиране по посочената по –
горе програма съставлява едно бъдещо несигурно събитие.
Съгласно чл.25, ал.1 ЗЗД действието на договора или прекратяването му
може да бъде поставено в зависимост от едно бъдещо несигурно събитие.
Последното е модалитет по сделката - условие, което представлява част от
волеизявлението, уговорка в сделката, по силата на която настъпването,
изменението или прекратяването на правните й последици се поставя в зависимост
от едно бъдещо обстоятелство.
Основателен е релевирания от жалбоподателя довод, че е допустимо страните
да постигнат съгласие и да поставят изплащането на възнаграждението по сключен
помежду им договор в зависимост от осъществяването на едно бъдещо несигурно
събитие. Съгласно разясненията, дадени с решение № 7 от 19.04.2017 г. по т. д.
№ 53312/2015 г., ГК, І ГО, на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК, съгласно
установения в чл.9 ЗЗД принцип за свобода на договарянето, страните могат да
поставят сключения от тях договор под условие, предвиждайки потенциалните
изменения в облигационната връзка, относно целия комплекс от права и задължения
или отделни негови елементи. Същевременно чл.9 ЗЗД намира приложение и по
отношение на търговските сделки по силата на препращащата норма на чл.288 ТЗ. С
разглежданата уговорка страните, в рамките на установената договорна свобода,
са поставили изпълнението на задължението на възложителя да заплати на
изпълнителя възнаграждение за извършената и приета работа в зависимост от
изпълнението на задължение към възложителя от страна на трето за договора лице
(решение № 15 от 22.12.2016 г. по т. д. № 2404/2014 г. на ВКС, I ТО, постановено по реда на
чл.290 ГПК).
По изложените съображения съдът намира, че клаузата на т.3.2.2 в частта,
с която плащането е поставено в зависимост от получаването на финансиране от
управляващия орган по програмата на ЕС или НДЕФ, е действителна, постигната в
рамките на договорната свобода, поради което същата е валидна и е произвела
правно действие.
При преценка настъпването на изискуемостта на задължението на
жалбоподателя следва да се съобрази представеното ценово предложение, в което е
предвидено изплащане на 70 % от цената при предаване доклада от извършено
обследване за енергийна ефективност и издаване на сертификат за енергийни характеристики на строежа, доклад от проверка енергийна
ефективност на водогрейни котли, представяне на оригинална данъчна фактура за
дължимата стойност, както и финансиране от управляващия орган по програмата, но
не по - късно от 2 години от датата на двустранно подписване на приемо - предавателния
протокол на доклада за извършено обследване за енергийна ефективност. В
сключения между страните договор не е изрично възпроизведен 2 - годишният краен
срок. Правно релевантно е обаче обстоятелството, че в договора се съдържа
изрично препращане към ценовото предложение, което е сторено, както в клаузата
на т.3.1 на раздел III „Цени и начин на плащане“, така и в клаузата на т.10.4, според която
ценовото предложение е неразделна част от договора.
Съгласно чл.20 ЗЗД при тълкуването на договорите трябва да се търси действителната
обща воля на страните, като отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка
едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия
договор, с оглед целта на договора обичаите в практиката и добросъвестността. Тълкуването
може да се осъществи не само въз основа на самия договор, но и с оглед
обстоятелствата, изявленията и поведението на страните при сключването на
договора, както и според обкръжаващите сключването на договора факти, други
сделки между страните или с трети лица, когато от самия текст не може да се
открие точната воля. Тълкуването на договорите, има друго
предназначение , то е мисловна дейност, насочена към установяване на точния
смисъл на отделните уговорки във връзка с целения краен резултат (решение № 1 от 24.07.2012 г. по гр. д. №
777/2010 г. на ВКС, I ГО; решение № 349/11 от
21.05.2012 г. на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК).
В разглеждания случай цитираното по – горе препращане към ценовото предложение
на изпълнителя не е изрично ограничено до част от него, поради което следва да
се приеме, че обхваща всички предложени в него клаузи, включително посочения в
него 2 - годишен краен срок за изпълнение на задължението на възложителя да извърши
окончателното плащане по договора. Ако страните не желаеха да се обвържат с
уговорка за краен срок, те не просто нямаше да я възпроизведат в договора, но
нямаше да препратят изрично и изцяло към ценовото предложение на изпълнителя и
то на две места в договора, респ. щяха да ограничат изрично препращането до
отделни части на ценовата оферта или да изключат изрично част от съдържанието й от препращането, което в
случая не е сторено. Ето защо въззивният съд приема, че действителната обща
воля на страните относно настъпване изискуемостта на задължението на
възложителя за заплащане на 70 % от уговореното възнаграждение следва да се
тълкуват в контекста на ценовото предложение на изпълнителя, към което договора
изрично препраща, като изпълнението му е поставено в зависимост от сбъдването
на отлагателно условие: получаване на финансиране от управляващия орган по
програмата на ЕКС или НДЕФ, но не по – късно от 2 години от датата на
двустранно подписване на приемо - предавателния протокол на доклада за
извършено обследване за енергийна ефективност. Ето защо в случай, че условието
се сбъдне преди изтичане на този срок, тогава ще настъпи изискуемостта на
задължението. Ако обаче условието не се сбъдне в рамките на уговорения срок,
изискуемостта на задължението настъпва след изтичането му.
Страните не спорят, че изпълнителят е изправна страна по договора и че е
извършил точно възложената му работа, която е била приета от възложителя без
възражения, в каквато насока е и представения приемо-предавателен протокол от
15.11.2012 г., подписан за Община Чипровци и „Д.Е.Е.П.Б.“ ООД, с който
изпълнителят е предал документация, в т. ч. – доклади за проведено обследване
за енергийна ефективност. Ето защо и доколкото не се установи настъпването на
уговореното отлагателно условие, а крайният 2 – годишен срок за изпълнение на
насрещното задължение на възложителя за заплащане на остатъка от
възнаграждението по договора е изтекъл на 15.11.2014 г., неговата изискуемост е
настъпила. Тъй като остатъкът от уговореното възнаграждение възлиза на 5 551
лв. без ДДС или 6 661, 20 лв. с начислен ДДС, предявеният иск се явява
основателен в посочения размер.
Във въззивната жалба не се съдържат оплаквания във връзка с размера и
периода на лихвата за забава, поради което тези въпроси са извън предмета на
въззивия контрол, съгласно чл.269 ГПК.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат, решението в
обжалваната част следва да се потвърди.
По разноските по производството:
При този изход на делото и на основание чл.78,
ал.3 ГПК на ответника по жалбата следва да се присъди сумата от 900 лв.,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за осъществяване на
процесуално представителство на страната във въззивното производство.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №
391836 от 23.04.2018 г., постановено по гр. д. № 78273/2017 г. по описа на СРС, II ГО, 77 състав, в ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, с която ОБЩИНА
ЧИПРОВЦИ, ЕИК *****, с адрес гр. Чипровци, бул. „П.П.“ № 45, е осъдена да
заплати на „Д.Е.Е.П.Б.“ ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес: ***, на основание
чл.79, а.1, вр. чл.266 и чл.86 ЗЗД, сумата от 6 661, 20 (шест хиляди шестотин шестдесет и един лев и
двадесет стотинки) лв. с ДДС, представляваща неизплатена част от възнаграждение
по договор № ЗД-124/02.11.2012 г., ведно със законната лихва от предявяване на
иска – 01.11.2017 г. до изплащане на сумата, както и сумата от 322, 60 (триста двадесет и два лева и
шестдесет стотинки) лв., представляваща мораторна лихва за периода 11.05.2017
г. – 31.10.2017 г.
ОСЪЖДА ОБЩИНА
ЧИПРОВЦИ, ЕИК *****, с адрес гр. Чипровци, бул. „П.П.“ № 45, да заплати на „Д.Е.Е.П.Б.“
ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес: ***, на
основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 900 лв. адвокатско възнаграждение
за осъществяване на процесуално представителство на страната във въззивната
инстанция.
Решението в
частта, с която са отхвърлени предявените искове, е влязло в сила като
необжалвано.
Решението не подлежи
на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.