Пловдивска районна прокуратура е внесла с мотивирано
постановление предложение обвиняемата И. И.Ц. ЕГН ********** да бъде освободена
от наказателна отговорност, като й се наложи административно наказание по реда
на чл. 78а НК за това, че на 15.12.2017 год. в с. ******, обл. Пловдив, при
управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Фолксваген“,
модел „Голф“, peг. № ******, е нарушила привилата за движение, а именно:
-чл. 40 ал. 2 от ЗДвП - По време на движението си
назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство,
а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му
сигнализира за опасности и
-чл. 116 от ЗДвП - Водачът на пътно превозно средство
е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата,
към хората с трайни увреждания, в частност към слепите, които се движат с бял
бастун, към слепо-глухите, които се движат с червено-бял бастун и към престарелите
хора
и по непредпазливост е причинила средна телесна
повреда на М.Д.С.от с. ******, обл. Пловдив, изразяваща се в счупване на
лъчевата кост на дясната предмишница на типично място в областта на гривнената
става, довело до трайно затрудняване движенията на горен десен крайник за срок
от 1.5-2 месеца -престъпление по чл. 343 ал. 1 б. „б“ вр. с чл. 342 ал. 1 от НК.|
Производството пред първата инстанция е протекло по
реда на диференцираната процедура по глава 28 НПК
В хода на съдебните прения представителят на Пловдивска
районна прокуратура поддържа повдигнатото обвинение и моли обвиняемата да бъде
освободена от наказателна отговорност, като й се наложи административно наказание глоба в рамките на законоустановения минимум-1000
лева
Защитникът на обвиняемата моли същата да бъде призната за невиновна,
поради недоказаност на обвинението по несъмнен начин. В условията на
евентуалност, в случай, че обвиняемата бъде призната за виновна, моли за
налагане на административна санкция глоба в минимален размер, без налагане на
лишаване от правоуправление.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На
15.12.2017 год. около 07.40 ч. сутринта обв. Ц. завела дъщеря си на училище в
с. ******, обл. Пловдивска, находящо се на ул. „Христо Ботев“ № 1. До училището
тя се придвижила с лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, peг. № ******.
При пристигане пред учебното заведение обв. Ц., видяла подходящо място за
паркиране. Същото било пред входа на училището. Тъй като пред училището имало
спрели коли, обв. Ц. преценила, че и тя може да паркира там. Тя спряла с
автомобила на улицата в близост до входа на училището, след което започнала да
се придвижва на заден ход. Движението с автомобила, което предприела било в
посока от изток на запад към северозападния тротоар на улицата, за да може да
спре и паркира пред централния вход на училището. В същото време към училището
вървели св. М.С.и нейния внук св. М.Г.като се придвижвали по югоизточния
тротоар. Двамата предприели пресичане на улицата към входа на училището в
посока от юг на север. Тяхното пресичане съвпаднало с предприетата от обв. Ц.
маневра на заден ход с управлявания от нея автомобил. Когато двамата предприели
пресичане на улицата от дясно наляво зад движещия се на заден ход автомобил,
св. М.Г.пуснал ръката на баба си и избързал напред. Така св. М.С.продължила
сама да пресича и докато вървяла към северозападния тротоар била ударена в
гърба и задната си част от придвижващата се на заден ход с лек автомобил
„Фолксваген“, модел „Голф“, per. № ****** обв. И.Ц..
От
удара св. М.С.загубила равновесие, политнала напред и паднала на земята. След
падането усетила силна болка в крака и дясната ръка в областта на китката. От
своя страна след като усетила удара обв. Ц. установила автомобила на място. След
като спряла слязла от него и отишла към падналата на земята зад автомобила св. М.С..
Помогнала й да стане. След като се изправила свидетелката М.С.отишла и се
подпряла на оградата на училището. Обв. Ц. влязла в училищния двор за да
изпрати дъщеря си в клас. В този момент от училищния двор излязла свидетелката А.А.,
която вече била изпратила детето си на училище. Тя видяла св. М.С.и внука й св.
М.Г.и ги попитала какво се е случило. Свидетелката М.С.й обяснила, че е била
блъсната от кола и силно я боли ръката. След проведения разговор св. А. си
тръгнала, а св. М.С.казала на внука си - св. М.Г.да влиза в училище. След като
обв. Ц. изпратила дъщеря си, се върнала при св. М.С..
Предложила
й да я закара на лекар. Първоначално отишли при общо практикуващия лекар в село
******-св. А.А.. Той след като прегледал ръката на св. С.предположил, че
вероятно е счупена, поради което я насочил към спешната ортопедия в гр.
Пловдив. Обв. Ц. отвела св. С.в болнично заведение в гр. Пловдив - УМБАЛ
„Св.Георги“ ЕАМ. Там св. С.била приета на лечение, като още същия ден била
оперирана ръката й.
За
определяне на вида на причинените на св. М.Д.С.травматични увреждания в хода на
проведеното разследване е била назначена и изготвена съдебно-медицинска
експертиза с която е било установено, че при пътнотранспортното произшествие на
15.12.2017г. на М.Д.С.е било причинено счупване на лъчевата кост на дясната
предмишница на типично място - в областта на гривнената става, кръвонасядания в
поясната област и на дясна подбедрица. Установените увреждания отговарят по
време и начин да са причинени, при станалото пътнотранспортно произшествие, с
което са в пряка причинна връзка. Счупването на лъчевата кост е причинило
трайно затрудняване движенията на горен десен крайник за 1.5 - 2 месеца,
останалите увреждания са причинили болка и страдание.
За
установяване степента на достоверност, с която св. М.С.възпроизвежда фактите от
действителността е била назначена съдебнопсихиатрична експертиза. От
изготвеното експертно заключение е установено, че степента на искреност на св. С.е
с високи показатели.
От
заключението на тройната Авто-техническа експертиза е било установено, че
ударът е настъпил на пътното платно, като скоростта на движение на лекия
автомобил „Фолксваген Голф“ непосредствено преди задействане на спирачната му
система е била около 3.3 км/ч.
С
изготвеното експертно заключение е било установено, че от техническа гледна
точка механизма на настъпилото произшествие е следния: Водачът И. И.Ц. е
управлявала лек автомобил „Фолксваген Голф“на заден ход по платното за движение
на ул. „Христо Ботев“ в с. ******, в посока от изток на запад. През това време
пешеходката М.Д.С.е била на югоизточния тротоар, откъдето е предприела
пресичане на платното за движение в посока от юг на север, от дясно на ляво зад
автомобила. Водачът на лек автомобил „Фолксваген Голф“ не е реагирал
своевременно на опасността от удар и така е настъпил удар в задната част на лек
автомобил „Фолксваген Голф“. След удара пешеходката М.Д.С.е паднала зад
автомобила, а лек автомобил „Фолксваген Голф“ се е установил на мястото и в
положението отразени в протокола за следствен експеримент.
Основна
причина за настъпилото произшествие от техническа гледна точка е, че водачът на
лек автомобил „Фолксваген Голф“ - И. И.Ц. се е движел без да наблюдава цялото
пространство зад автомобила и така не е реагирал своевременно на опасността от
удар с пешеходката.
ПО
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Гореизложената фактическа
обстановка се установява по несъмнен начин от събраните в хода на досъдебното
производство и приобщени по реда на чл. 378, ал.2 вр. чл. 283 НПК доказателства
-обяснения на обвиняемата, дадени на досъдебна фаза
- показания на свидетелите-М.С., М.Г., К.П., Г.Г., А.А., А.А., В.С.
-СМЕ по писмени данни, Съдебно
психиатрична експертиза и тройна автотехническа експертиза
-както и писмени доказателства: справка за съдимост, характеристична справка, Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица, копие от
свидетелство за управление на МПС, справки за нарушител/водач, протокол за
оглед на местопроизшествие, ведно с фотоалбум към него, контролен талон на МПС,
медицинска документация, протоколи за химическа експертиза за определяне на
концентрацията на алкохол в кръв и урина, протоколи за медицинско изследване за
употреба на алкохол или друго упойващо вещество, протокол за извършен следствен
експеримент и др.
В посочените доказателствени
материали не се съдържат съществени противоречия, същите еднопосочно и
безпротиворечиво установяват фактическата обстановка, изложена в
обстоятелствената част на мотивираното постановление и призната от на съдебна
фаза, поради което и по аргумент за
обратното от чл. 305, ал.3 НПК не се налага по-детайлното им обсъждане.
Само за пълнота на изложението следва
да се отбележи, че частта от обясненията на подсъдимата, в които излага
твърдения, че не е забелязала да удря пострадалата, не са от естество да
опровергаят приетата от съда фактическа обстановка, доколкото се касае за
субективни възприятие и по законите на формалната логика обстоятелството, че
дадено лице не е забелязало дадено събитие, не изключва възможността то
обективно да се е реализирало в действителността и да е останало незабелязано
от познаващия субект.
Отново за пълнота на изложението следва
да се посочи, че съдът кредитира изцяло заключението на назначената по делото
тройна експертиза, доколкото същото се базира на целия обем годен
доказателствен материал по делото, като не възникват съмнения в правилността на
използваните от вещите лица научни способи.
Съдът не кредитира назначените две
единични автотехнически експертизи, доколкото към момента на изготвянето им
делото не е било попълнено и вещите лица не са могли да разполагат с всички
относими по делото писмени доказателства, включително и протокол за извършен
следствен експеримент. Освен това при изготвяне заключенията на тези експертизи
вещите лица са ползвали и данни почерпени от материали, които не са годно
доказателство по смисъла на НПК, а именно протокол за разпит на обвиняемата в
качеството й на свидетел.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
С оглед гореизложената фактическа обстановка се
установява, че по отношение на обвиняемата са налице всички елементи от
обективна и субективна страна на престъпния състав по 343 ал. 1 б. „б“ вр. с
чл. 342 ал. 1 от НК, доколкото на
15.12.2017 год. в с. ******, обл. Пловдив, при управление на моторно превозно
средство - лек автомобил марка „Фолксваген", модел „Голф", per. № ******,
е нарушила привилата за движение, а именно:
- чл. 40,
ал. 2 от ЗДвП - По време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато
да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е
длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности;
и по непредпазливост е причинила средна телесна
повреда на М.Д.С.от с. ******, обл. Пловдив, изразяваща се в счупване на
лъчевата кост на дясната предмишница на типично място в областта на гривнената
става, довело до трайно затрудняване движенията на горен десен крайник за срок
от 1.5-2 месеца
Разпоредбата на чл. 343, вр. чл. чл. 342 НК е
бланкетна, като за съставомерността на деянието препраща към правилата за
движение по пътищата, уредени в специалния закон- ЗДвП. Съгласно трайно
установената съдебна практика бланкета може да бъде запълнен само с такова
нарушение на правилата за движение по пътищата, което се намира в пряка и
непосредствена причинна връзка с причинения съставомерен резултат. Така Решение №289/18 януари 2017 година, първо
наказателно отделение, наказателно дело № 1237/2016.
В конкретния случай от
кредитираната от съда тройна АТЕ се установи наличието на пряка причинна връзка
между нарушението на чл. 40 ЗДвП и причинения съставомерен резултат.
От назначената по делото съдебномедицинска експертиза
се установява и наличието на съставомерния по чл.
343 ал.1 б."б" пр. II-ро
престъпен резултат- счупване на лъчевата
кост на дясната предмишница на типично място в областта на гривнената става, довело
до трайно затрудняване движенията на горен десен крайник за срок от 1.5-2
месеца, съставляващо средна телесна повреда.
От СМЕ се установява също
така, че на пострадалия са причинени кръвонасядания в поясната област и на
дясна подбедрица, представляващи разстройство на здравето извън случаите на чл.
128 и чл. 129 НК, тоест леки телесни повреди.
Съгласно трайната съдебна
практика при престъпленията при които се уврежда живота и здравето е уреден
т.нар принцип на поглъщане на по-лекия престъпен резултат от по-тежкия. Когато
с деянието се причиняват на едно лице две или повече различни по вид телесни
увреждания, е налице едно престъпление, което следва да се квалифицира с оглед
на най-тежкия резултат. Това е така, защото обектът на посегателството е един и
същ и по силата на общия принцип по-лекият резултат се поглъща от по-тежкия.
Така изрично Постановление № 3 от 27.IX.1979 г., Пленум на ВС, Решение № 99 от
27.02.2013 г. по нак. М. № 83/2013 г. на Върховен касационен съд, Решение №
93/10 март 2015 г., първо наказателно отделение, наказателно дело № 26/2015
година.
С оглед гореизложените
принципни положения за правната квалификация на деянието от значение е средната
телесна повреда, нанесена на пострадалата,
под формата счупване на лъчевата кост на дясната предмишница на типично място в
областта на гривнената става, довело до трайно затрудняване движенията на горен
десен крайник за срок от 1.5-2 месеца, а по-лекия общественоопасен резултат,
намерил израз в нанесените леки телесни
повреди следва да се съобрази при индивидуализация на наказателната
отговорност.
Налице е и съставомерното
психично отношение на дееца към причиненият обществнеоопасен резултат- обвиняемата
не е предвиждала настъпването на обществено опасния резултат, но е могла и е
била длъжна да го предвиди, т.е деянието е извършено непредпазливо.
В процесния случай
задължението на обвиняемата да предвиди настъпването на съставомерните
последици се извежда от качеството й на правоспособен водач на МПС, както и от
изричната разпоредба на чл. 40 ЗДвП, че водачът при движение на заден ход във
всички случаи е длъжен да осигури максимална степен на възприятие на пътната
обстановка, включително и като осигури лице, което да го навигира. Конкретната
възможност на обвиняемата да го предвиди
пък следва от особеностите на заобикалящата среда, в която не са били налице
фактори, които да възпрепятстват ефективното възприемане на пътната обстановка,
а дори и да се приеме, че пострадалата
поради ниския си ръст обективно е била трудно забележима, то за обвиняемата е
съществувала възможността, а и законовото задължение да осигури лице, което да
наблюдава пътната обстановка, докато се придвижва назад.
Следва да бъде обсъден и
въпросът за наличното съпричиняване от страна на пострадалото лице.
Съгласно трайната съдебна
практика, за да е налице съпричиняване
на престъпния резултат от страна на пострадалия, е необходимо да се установи,
че той е допуснал някакво нарушение на ЗДвП и това нарушение да се намира в
причинна връзка с настъпването на престъпния резултат. За наличие на
съпричиняване на вредните последици при ПТП не се изисква нарушението на
правила за движение от страна на пострадалия да е виновно. Достатъчно е
допуснатото от него нарушение да е част от общия каузален процес довел до
обществено неприемливия резултат. Така изрично Решение № 53 от 2.ХI.1981 г. по
н. М. № 41/81 г., ОСНК, Решение№ 127/20.06.2018 година, Второ наказателно
отделение, касационно дело № 408 по описа за 2018 година.
В конкретния случай по делото
не е спорно, че пострадалото лице не е пресичало на обозначеното за това
място-пешеходна пътека. В същото време от установения по делото механизъм на
деянието, а именно движение на обвиняемата на заден ход с 3,3 км/ч следва, че тя е била обективно забележима за
пострадалата, която въпреки това не е изпълнила задължението си по чл. 113 ЗДвП преди да навлезе на платното за
движение, да се съобрази с приближаващите се пътни превозни средства.
В случая допуснатите от пострадалата нарушения на ЗДвП са част от общия каузален процес, довел до инкриминираното
ПТП, доколкото, предвид установената фактология по делото, ако
пострадалата не бе допуснала тези
нарушения до ПТП въобще не би се стигнало.
При наличие на причинна връзка
между допуснатите от пострадалата нарушения на ЗДвП и причиненото ПТП следва да
се приеме наличие на съпричиняване на обществено опасния резултат, което съгласно
задължителните указания, дадени с ТР 2/2016 на ОСНК на ВКС, следва да бъде
съобразено при индивидуализацията на наказателната отговорност, като смекчаващо
обстоятелство.
Съгласно трайната практика на
ВКС дори и да се приеме, че пострадалият с виновно и противоправно поведение е
допринесъл за настъпване на ПТП, това обстоятелство не би могло да оневини
подсъдимия и да се отрази на съставомерността на неговото деяние, стига между
него и причинения съставомерен резултат да е налице пряка и непосредствена
причинна връзка. Така Решение № 165/10 октомври 2017 г. І НО,
касационно дело № 584 по описа за 2017 г.
В процесния случай вече бе
установено, че между нарушението по чл. 40 ЗДвП, допуснато от обвиняемата и
настъпилото ПТП е налице пряка причинна връзка, поради което констатираното съпричиняване
не може да изключи вината на дееца.
Предвид констатираното
поведение на подсъдимата, която след инцидента помогнала на пострадалата да се
изправи и я транспортирала първо до личния лекар, а след това до болницата в Пловдив, както и предвид
естеството на причинената телесна повреда следва да се приеме, че подсъдимата
след деянието е направила всичко по силите й за оказване помощ на пострадалата,
като помощта е била необходима, поради което и деянието следва да се
преквалифицира по чл. 343а, ал.1, б. „а“, вр. чл. 343 ал. 1 б. „б“ вр. с чл.
342 ал. 1 от НК.
Съгласно трайната съдебна
практика нормите на чл. 5, ал.1 и чл. 5, ал.2 ЗДвП и чл. 116 ЗДвП са общи норми-принципи. Те не въвеждат
конкретно правило за движение, което може да бъде в причинна връзка с причинено
ПТП, а по общ и абстрактен начин уреждат дължимото от всеки водач на МПС
поведение в принципен план. Тяхното приложно поле се изключва в случай, че е
установено нарушение на специална норма, която урежда конкретно правило за
поведение в дадена пътна ситуация. В случая съдът констатира нарушение на чл. 40 ЗДвП, поради което и деецът следва да бъде оправдан по обвинението да е
допуснал нарушение на чл. 116 ЗДвП. Така
изрично Така изрично Решение № 567 от 07.02.2013 г. по нак. М. № 1961/2012 г.
на Върховен касационен съд, Решение №30/17.04.2018 по дело №99/2018 на ВКС, Решение № 567 от 07.02.2013 г. по
нак. М. № 1961/2012 г. на Върховен касационен съд, Решение №239/19.02.2019 по
дело №1052/2018 на ВКС, Решение № 90 от 27.03.2017 г. по н. М. № 168 / 2017 г.
на Върховен касационен съд, 2-ро нак. отделение, Решение № 169 от 30.05.2017 г.
по н. М. № 441 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 2-ро нак. отделение
Доколкото
предвижданото за престъплението по чл. чл. 343а, ал.1, б. „а“, вр. чл. 343 ал.
1 б. „б“ вр. с чл. 342 ал. 1 от НК наказание е лишаване от свобода до две
години или пробация при причинена средна телесна повреда; обвиняемата не е
осъждана до този момент, не е освобождавана от наказателна отговорност, от
деянието не са причинени съставомерни имуществени вреди, то са налице условията за освобождаването й от наказателна отговорност по реда на чл. 78 А НК.
ПО РАЗМЕРА НА АМИНИСТРАТИВНОТО НАКАЗАНИЕ
При
индивидуализиране на административното наказание на обвиняемата съдът съобрази:
- вида
и характера на засегнатите обществени отношения, а именно засегнати са
обществените отношения свързани с безопасността и сигурността на транспорта,
които се отличават с голяма обществена значимост,
-
степента на засягане на обществените отношения , намерила израз във вида и броя
на допуснатите нарушения на правилата за движение по пътищата, както и
величината на допуснатите нарушения- нарушено е задължението на дееца по време
на движението си на заден ход непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното
средство, като движението е било със скорост 3,3 км.ч
- съдът отчете и причиненият обществено опасен
резултат: на пострадалото лице е причинена не само съставомерната средна
телесна повреда, но и две леки телесни повреди.
- следва
да се съобрази и личността на обвиняемата неосъждана, без данни за други противообществени
прояви, със справка за нарушител водач,
която я характеризира като изправен водач на МПС, с добри характеристични данни /работи и гледа
непълнолетно дете/ ,
-
следва да се отчете и допуснатото от пострадалата съпричиняване на престъпния
резултат
-като смекчаващо
обстоятелство настоящият състав цени и особено добросъвестното поведение на
обвиняемата след пътния инцидент, което по интензитет значително надхвърля
минимално необходимото, за да се
квалифицира деянието по чл. 343а НК.
При
ценене на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства настоящият състав споделя
трайната практика на ВКС, че при индивидуализацията на наказанието няма място
за механичен формален подход при съпоставката между смекчаващите и отегчаващи
обстоятелства, тъй като не става въпрос за математически величини, а за
различни фактически констатации, които следва да бъдат съотнесени към
конкретната степен на обществена опасност на деянието и дееца.В този смисъл при
отчитане съотношението на смекчаващи и отегчаващи обстоятелства следва се
съобразява не само техният брой, но и тяхната специфика. В този изричен смисъл
Решение №144/20.02.2019 по дело №598/2018 на ВКС, Решение №75/21.08.2018 по
дело №327/2018 на ВКС, Решение № 37 от 28.03.2017 г. по н. М. № 93 / 2017 г. на
Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение, Решение №90/18.09.2018 по дело
№329/2018 на ВКС, Решение № 208/29 ноември 2018 г., I НО, наказателно дело №
600 по описа за 2018г.
Съобразявайки
гореизложените обстоятелства съдът намира, че на обвиняемата следва да се наложи глоба в размер на 1000лв.
Този размер на санкцията съдът намира, че съответства на степента на обществена
опасност на деянието и на обвиняемата, като счита, че ефективно ще съдейства за
поправянето на обвиняемата без да се накърнява принципа на пропорционалност
между преследваните от закона цели и употребената държавна репресия.
Както
вече се спомена, от справката на водача
за нарушения на ЗДвП е видно, че същата е принципно изправен водач на МПС, а допуснатото нарушение на ЗДвП е инцидентна проява в живота й, поради което и съдът намира, че не следва на
основание чл. 78а, ал.4 да постановява и лишаване от права. До същия извод
съдът достига и при оценка на степента на съпричиняване от страна на пострадалата.
ПО
РАЗНОСКИТЕ
На основание чл. 189, ал.3 от НПК обвиняемата И. И.Ц. следва
да бъде осъдена да заплати по сметка на ОД на МВР сумата от 1597,76 лева ,
представляваща разноски по делото.
Така мотивиран, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ......................................
Вярно с оригинала.
С. Д.