Решение по дело №236/2022 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 218
Дата: 31 май 2022 г.
Съдия: Пламена Колева Недялкова
Дело: 20223630200236
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 218
гр. Шумен, 31.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XV-И СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламена К. Недялкова
при участието на секретаря Ц. В. К.
като разгледа докладваното от Пламена К. Недялкова Административно
наказателно дело № 20223630200236 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 27-2100069/05.01.2022г. на Д.В.-И. –
И.Д. Директор на Дирекция “ИТ” - гр.Шумен, с което на основание чл.416 ал.5 от КТ във
връзка с чл.414 ал.3 от КТ на “САККИО” ЕООД, ЕИК *********, гр.Добрич, е наложена
имуществена санкция в размер на 1500 лв. В жалбата си до съда жалбоподателят моли съда
да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно и неправилно,
постановено в нарушение на правилата и нормите, регламентиращи установяване на
административните нарушения, тяхната констатация и налагане на административно
наказание. Не оспорва констатираното нарушение по същество, а излага причините довели
до извършването му, а именно, че другото лице, което работело в обекта и било с
регистриран трудов договор, поради внезапно заболяване на негов близък се наложило да
напусне обекта, което наложило присъствието в търговският обект на Е.Г.Е., чийто договор
не бил регистриран. Излага и доводи, че са налице условията за прилагане на чл.28 от
ЗАНН. В съдебно заседание се явява процесуален представител – адв. И. Г. Т. от ШАК,
който поддържа жалбата. Прави искане за присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание въззиваемата страна моли съда да постанови решение, с което да
отхвърли жалбата като неоснователна и да потвърди НП излагайки съображенията си за
това.
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално
допустима.
От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: Във връзка с
изпълнение на план за контролна дейност на Дирекция „Инспекция по труда“ – Шумен,
компетентни длъжностни лица към Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен извършили
проверка на “САККИО” ЕООД, ЕИК *********, гр.Добрич, относно спазване на трудовото
законодателство на 08.11.2011г. в обект магазин за обувки в гр.Шумен, бул. „Славянски“
№16, стопанисван от дружеството и на 12.11.2021г. и 03.12.2021г. по документи,
представени в Дирекция „ИТ“ – Шумен. В хода на проверката на обекта било установено, че
дружеството в качеството си на работодател, е допуснало до работа на обекта като
“продавач консултант“ Е.Г.Е., ЕГН **********, без да й е предоставил екземпляр от
уведомлението по чл.62 ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП. Към момента на проверката
Е.Г.Е. работела в обекта. В 14.30 часа на 08.11.2021г.., на основание чл.402 ал.1 т.3 от КТ
1
лицето писмено декларирало, че работи на обекта от 10.00 часа като “продавач консултант“.
На 03.12.2021г. управителят на дружеството М.Д.Н., на основание чл.402 ал.1 т.2 от КТ
дала писмени обяснения, в която посочила, че работното време на обекта е от 10.00 часа до
19.00 часа. В магазина работят две продавачки, едната на пълно работно време, а другата на
4 часа. С лицето Е.Г.Е. на 08.11.2021г. преди проверката бил сключен трудов договор с
намалено работно време – 4 часа. Били представени и документи, между които и сключен
трудов договор с лицето Е.Г.Е., в който е отразено, че Е. е постъпила на работа на
08.11.2021г., справка от НАП за приети и отхвърлени уведомления от 08.11.2021г.,17:17:05
часа.
Въз основа на направените констатации при проверката в обекта, декларираните
писмено от лицата факти и обстоятелства, направените констатации на база представените
документи, контролните органи приели, че дружеството, в качеството си на работодател, е
допуснало до работа на обекта като “продавач консултант“ Е.Г.Е., без да й е предоставило
екземпляр от уведомлението по чл.62 ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП. Резултатите от
проверките са обективирани в Протокол за извършена проверка № ПР 2137705 от
03.12.2021г.
На 03.12.2021г. св. СВ. Р. К. съставила срещу дружеството АУАН № 27-2100069, в
присъствието на управителя М.Н., за нарушение на чл.63 ал.2 от КТ, извършено на
08.11.2021г. в гр.Шумен. При предявяване на акта управителят е отразил възражения, че на
лицето било връчено в 17.05 часа на 08.11.2021г. В законоустановения срок не са били
депозирани допълнителни възражения. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки
материалите в административно-наказателната преписка, наказващият орган е издал
процесното наказателно постановление като е възприел изцяло констатациите съдържащи се
в АУАН. На чл.414 ал.3 от КТ на “САККИО” ЕООД, ЕИК *********, гр.Добрич, е наложена
имуществена санкция в размер на 1500 лв.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото
гласни доказателства – показанията на свид. СВ. Р. К. - актосъставител и участник в
проверката, свид.В. В. Р. - свидетел по акта и участник в проверката, както и от приетите и
приложени по делото писмени доказателства. Съдът кредитира изцяло показанията на тези
свидетели, тъй като същите пресъздават това което са възприели непосредствено, като
показанията им са логични и безпротиворечиви, кореспондират със събраните писмени
доказателства. Освен това няма данни по делото, които да създават съмнения относно
обективността и безпристрастността на тези свидетели, или да сочат на наличието на мотив
да набедят жалбоподателя в нарушение, което не е извършил.
В хода на съдебното призводство по искане на представителя на жалбоподателя беше
допусната и разпитана в качеството на свидетел Р.Е.А. – лицето, което е работило в същият
обект на пълно работно време. Показанията на свидетелите СВ. Р. К. и В. В. Р. не се
опровергават от показанията на св. Р.Е.А.. Св. А. потвърждава твърденията изложени в
жалбата, че въпросният ден е напуснала работното си място, след обаждане, че синът й е с
температура, но според показанията й това станало около 13.00 часа. Също така посочва, че
вторият продавач консултант този ден е започнал работа в 10.00 часа, т.е. в началото на
работното време на обекта, което опровергава версията изложена в жалбата, че
присъствието в търговският обект на Е.Г.Е., чийто договор не бил регистриран било
обусловено от необходимостта другият служител да напусне обекта поради внезапно
заболяване на негов близък.
При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна
следното:
Съдът не констатира наличието на съществени процесуални нарушения в
процедурата по издаването на АУАН и НП, които да опорочават самото НП и да доведат
неговата отмяна Не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да
е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице. Вмененото във
вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да
разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Актът за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени
за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно
предявени и връчени на жалбоподателя. Наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния преклузивен срок като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН.
2
Съдържа всички минимално изискуеми, по силата на чл.57 от ЗАНН, реквизити.
Административно-наказателното производство е започнало с редовно съставен акт,
съдържащ също всички минимално изискуеми по смисъла на чл.42 от ЗАНН реквизити.
Същият е предявен и връчен на жалбоподателя.
Разпоредбата на чл.63 ал.1 от КТ вменява в задължение на работодателя да
предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от
сключения трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомлението по чл.62
ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП. Работодателят не може съобразно чл.63 ал.2 от КТ да
допусне до работа работник, преди да му предостави документите по ал.1. За нарушение на
тези норми се прилага административно-наказателната разпоредба на чл.414 ал.3 от КТ. Въз
основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства безспорно се установява, че
на 08.11.2021г., когато е била извършена проверката, Е.Г.Е. е била на работа в обекта и
осъществявала трудовите си задължения, без да е получил копие от уведомлението по чл.62
ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП. От приложената Справка от НАП за приети и
отхвърлени уведомления се установява, че дружеството подало уведомление за лицето в
НАП на 08.11.2021г. в 17:17часа, т.е. след извършване на проверката и констатиране на
нарушението. При това положение, съдът намира, че е бил осъществен от обективна страна
състава на нарушението по чл.63 ал.2 от КТ. Предвидената в чл.83 от ЗАНН имуществена
отговорност на юридическите лица за неизпълнение на задължение към държавата е
обективна, безвиновна. Наказващият орган, при преценка дали е извършено нарушение не
следва да взема предвид наличието или липсата на вина у нарушителя, нито да определя
нейната форма. За налагане на имуществената санкция е необходимо само да се установи
задължението на дружеството, което не е изпълнено. Не се търси виновно поведение на
конкретно ФЛ.
Съдът намира, че в процеса не се доказаха факти и обстоятелства, които биха
обосновали становището на съда за различни констатации от тези отразени в акта, а оттам
и за различни правни изводи от тези на административно наказващия орган.
Административно-наказващия орган правилно е квалифицирал нарушението и го е
санкционирал съобразно административно-наказателната разпоредба на чл.414 ал.3 от КТ,
тъй като извършването на нарушението и самоличността на нарушителя са били установени
по безспорен начин. Административно-наказващият орган в НП правилно е посочил, че
липсва основание за прилагане на чл.28 от ЗАНН и чл.415в ал.1 от КТ. Цитираната норма
на чл.415в ал.1 от КТ е специална и е озаглавена “Отговорност за маловажно нарушение”.
Предвижда по – леки санкции за нарушения на КТ, които могат да бъдат отстранени
веднага след установяването им и от които не са произтекли вредни последици за работници
и служители. Към момента на извършване на нарушението е била в сила ал.2 на чл.415в от
КТ, която изрично регламентира, че нарушението на чл.63 ал.2 от КТ не е маловажно.
Санкционната норма на чл.414, ал.3 от КТ предвижда за работодател, който наруши
разпоредбите на чл.63 ал.2 от КТ имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000
лв. В конкретният случай е наложена имуществена санкция в минималния размер.
Предвид на гореизложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление е обосновано, правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено, а жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
Предвид изхода на делото на жалбоподателят не се дължат разноски.
Водим от горното и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 27-2100069/05.01.2022г. на Д.В.-И.
– И.Д. Директор на Дирекция “ИТ” - гр.Шумен, с което на основание чл.416 ал.5 от КТ във
връзка с чл.414 ал.3 от КТ на “САККИО” ЕООД, ЕИК *********, гр.Добрич, е наложена
имуществена санкция в размер на 1500 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
гр.Шумен на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
3
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
4